Tag Archives: гора


Пчелице

Виж, пчелица полетя,
към цветчета и цветя.
- Колко ли медец събра,
ти, пчелице най-добра?

Виж, добре познава тя
най-прекрасните цветя.
- Колко цвята посети,
в този ден, пчелице, ти?

- От поля и от гори,
вкусен мед ни събери,
по дръвчета се труди,
много плод да се роди!

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Родова Благословия

На моите деца, внуци и правнуци и техните потомци

Благословия се пише
със вдъхновение свише,
пиша я аз за децата
за Любовта във сърцата!
Дечица на Светлия Ден,
с Добро си спомнете за мен,
за мене се сещай и ти,
правнуче от мойте мечти!
Дечица, покланям се аз
на Бога, живеещ у вас!
Дечица, вие творете,
света край вас подобрете!
Съвета послушайте мой:
дървета садете безброй,
цветя красиви посейте,
винаги радостно пейте!
И давам ви аз със Любов
за Здраве и Мир Благослов!
Бъдете вий лъчезарни,
на Бога най-благодарни,
че Бог живее в сърцата,
говори нам чрез децата,
и чрез Природата жива,
и чрез гората красива,
дори чрез пойните птички
Бог ни говори, на всички!
Желая аз на децата
вечния Мир на Земята!
Деца и внучета, мили,
чада на Светлите Сили,
деца от всички народи,
само Добро да ви води!
Любов на хората дайте,
от мене винаги знайте,
че щом човек е човечен,
нему Животът е вечен!
Аз ще дойда пак да расна
на Земята най-прекрасна!
Така ще бъде! Вече знам!
Аз Истината ще ви дам!
Боже, Ти, преумножи я,
моята Благословия!

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Как горите промениха един малък град в Перу

Статия: „Парите наистина растат по дърветета в едно малко градче в Перу“

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Андите, най-голямата планинска верига в света, са дом за 32% от населението на Перу. Голяма част от жителите на Андите попадат сред най-бедните общности в страната и ежедневната борба за развитие на земеделие и животновъдство при изключително тежки условия принуждава много от тях да изоставят родните си местна и да заминат за големите градове (които рядко успяват да им предложат мечтаната работа поради големия приток на хора към тях), или да загубят надежда за развитие и по-добър живот.

Докато седях в едно такси на път към малкото фермерско градче Граня Порсон, наблюдавах как пейзажът се сменя от сухи, тревисти, студени равнини към красиви борови гори. Забелязох, обаче, че дърветата растат в перфектни прави линии. И по-късно научих, че са засадени наръка – всичките 13 милиона дървета. Лесовъдството е спасило този някога беден район, като е създало работни места и нови източници на поминък.

Проблем: Бедността в Андите, поради ограничените природни ресурси.

Хората в този регион са сред най-бедните в цяло Перу и единственият им източник на поминък е отглеждането на животни. Липсват горива. Ниските температури са неподходящи за земеделие. Няма пътища, които да ги свързват с градовете. Питейната вода недостига. Работни места се намират трудно.

Решението: Залесяване и превръщане на лесовъдството в източник на работни места и приходи.

„Засаждането на дървета на подходящи места може да донесе приходи, особено когато това става с помощта на общностни кооперации”, се казва в глава трета на „По-добро лесовъдство, по-малко бедност” (публикувана през 2006г. от ФАО).

През 50-те години правителството на Перу започва да насърчава създаването на кооперативи, ферми и предприятия, притежавани и ръководени от членовете им, които си поделят печалбите. Кооперативът The Workers Agrarian Cooperative Atahualpa Jerusalem (известен накратко по името на града Граня Порсон) е създаден на около 45 минути от Каямарка. Ръководителят му, Дон Алехандро Куиспе Чилон смятал, че засаждането на дървета може да измъкне хората от бедността. В началото обаче местните не вярват в неговата визия. Всъщност някои дори го смятат за луд. Това било район, известен с обширните си тревисти поля. Никой не искал да чака 20 години докато дърветата пораснат.

„Хората ме питаха „и какво, ще ни храниш с дървета, така ли?””, казва Чилон. „Няма да ядем дърветата, отговарях им, но ще ядем благодарение на тях.”

През 70те години той започва да реализира идеята си. Засажда 1000 хектара с дървета и това привлича вниманието на белгийски инвеститори, интересуващи се от развитие на лесовъдство в Перу. Белгийската корпорация е впечатлена от това, което жителите на Граня Порсон са постигнали и решават да инвестират в техния район. Защо? Привлечени са от хората: трудолюбива местна общност, която се стреми да изгради едно по-добро бъдеще. Белгия им осигурява обучение и ресурси, като същевременно инвестира в проучвания, които да определят кои дървета биха оцелели на суровия климат в Андите, като в крайна сметка се спира на бора.

„Местните засаждаха дърветата с мисълта, че ако искат в бъдеще да разполагат с програма с положително икономическо и социално влияние, трябва да започнат от нулата и да изградят една добре организирана и подредена система”, споделя Шарл Картон, белгийски лесовъд, който работи в Перу от началото на програмата.

„Дърветата се засаждат в редици и ако почвата е добра след 20 години те вече могат да се използват. Кооперътивът спазва строгото правило да засажда по две нови дървета на всяко отсечено”, казва Чилон.

Резултатът: Създаване на нови работни места и източник на приходи за жителите на Граня Порсон.

Проектът не минава без проблеми и провали, но като цяло животът на жителите на Граня Порсон се подобрява и хора от съседни области изявяват желание да се присъединят към кооператива, заради по-спокойния и добър живот там.

„Жилищата и дърветата напълно промениха живота на хората”, казва Картон. „Те вече имат дърва за готвене, могат да си преваряват водата, имат осветление вечер и могат да бъдат пълноценно семейство – нещо, което не беше възможно преди.”

Докато преди хората са живели в къщи от кал и слама, днес те вече могат да си изградят по-стабилни домове. Прокарани са пътища и новите бизнеси, като магазини за сувенири, производство на млечни продукти и дори хостел, носят приходи на региона.

„Като медицинска сестра забелязваме подобрение в здравословното състояние на хората”, споделя Мануел Яуиспе Чилион, един от членовете на кооператива, който следи развитието на програмата от самото й начало. „Имаме дори семейно планиране, докато преди хората имаха по 8, 10 и дори 12 деца, днес вече имато по едно или две. Имаме и чиста питейна вода, което преди липсваше.”

Бяха изградени и училища, а преди хората не мислеха, че им е нужно училище или образование, защото се страхуваха, че образованието ще накара децата да напуснат родните си места, за да си потърсят по-добра работа, обяснява ми Чилон, който сам се е научил да чете докато е пасял овце като малък. Разказва ми как е ровел в боклука, търсейки стари вестници, за да има от къде да се научи да чете.

Може ли моделът да заработи на други места?

„Да, разбира се”, отговаря Чилон, когато му задавам този въпрос. „Единственото нещо, което бих казъл и което повтарям на всички, които идват тук от други области, е, че трябва да си честен. Целта трябва да е да донесеш ползи на цялата общност, а не само на себе си или на определена група хора.”

Има възможност за създаване на общности и ресурси, като тези. Но условията в Граня Порсон правят случая рядък и изключителен. Това място е кооператив на хора, които желаят да работят заедно за общото благо и да си поделят ползите и печалбата. Те са изключително работливи и честни и се опитват да изградят едно по-добро бъдеще.

„Напредваме”, казва Картон, когато го питам какво мисли за развитието на проекта. „Не всичко е завършен и изобщо не е перфектно, но желанието за работа го има. Проблеми не липсват, но вървим напред заедно и изпълнени с надежда. Смятам, че това е подходящо решение.”

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Посей

Семена събрах от габър
в близката гора прекрасна,
засадих ги в опит храбър,
че дървета да пораснат.

Семената на цветята,
тук от нашата градина,
засадих ги край нивята,
да ни радват догодина.

Посей, читателю, и ти,
на Истината семето,
прави Добро и работи,
сега е тъкмо времето.

Посей, читателю, и ти,
на бъдещето семето,
посей, че времето лети,
а днес дошло е времето.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Когато дърветата умират, хората се разболяват

Открай време е известно, че зеленината и досегът с природата оказват положително влияние върху физическото и психическо здраве на хората, а през последните години това започва да се доказва и с научни експерименти и изследвания.

Първото подобно изследване е проведено още през 1984г. от Роджър Улрих. Той изследва пациенти, които се възстановяват от операция, като част от тях са настанени в болнични стаи, гледащи към зелен вътрешен двор, а друга част имат гледка към сива тухлена стена. Изследването показва, че пациентите, които имат възможност да се наслаждават на красотата на природата, се възстановяват много по-бързо и се нуждаят от по-малко обезболяващи.

Друго изследване, проведено в САЩ през 2011-2012г. дава възможност за изясняване на тясната взаимовръзка, която съществува между наличието на дървета и човешкото здраве. През 2002г. от Азия в страната е привнесено насекомо, което постепенно заразява и убива ясеновите гори. За по-малко от десет години заразата обхваща щатите Мичиган, Охайо и Минесота и унищожава 100 милиона ясенови дървета. Здравните власти установяват, че няколко години след началото на тази природна катастрофа (приблизително колкото е необходимо на едно заразено дърво да загине), в засегнатите територии нарастват случаите на респираторни и сърдечни заболявания. Колкото повече се задълбочава проблема и колкото повече са засегнатите дървета, толкова повече се влошава и здравето на хората. Според приблизителни изчисления показват, че между 2002 и 2007г. загиването на тези 100 милиона ясенови дървета е довело до заболяването и смъртта на над 20 000 души. Според изследователите това може да се дължи на няколко фактора – по-замърсен въздух поради по-малкия брой дървета; по-ниска физическа активност сред хората, защото част от градските паркове също са засегнати (или дори напълно унищожени) и вече не са така привлекателни; със загиването на горите изчезва и положителното психологическо влияние, което те са оказвали на хората, като например намаляване на стреса.

Фактът, че природата може да действа като буфер срещу стреса, е доказан при проучване, проведено през 2000-2002г. в Холандия. При него е изследван начинът, по който различни негативни събития, като развод, безработица, загуба на роднина или близък приятел, се отразяват върху физическото и умствено здраве на хората. За целта са взети предвид количеството зеленина (в процентно отношение) в радиус от 3км. от жилището на участника, броят здравословни оплаквания и лична оценка на психическото и физическо здраве. Изследването показва, че ако в радиус от 3км. има голям парк, богат на зеленина, оплакванията значително намаляват, а хората преценяват собственото си здравословно състояние като добро. Според учените това се дължи на факта, че природата има свойството да ни откъсва от негативните мисли, които ни сполитат след преживяно тежко събитие. Наблюдавайки я, изпадаме в съзерцание и можем по-спокойно да обмислим положението, в което се намираме.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Децата и изкуството – 11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Нимо Басей при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Нимо Басей при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 6.12.2010г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съд за виновниците за климатичните промени

Стоя тук пред вас не като отделен човек, а като представител на хилядите хора, живеещи в близост до нефтените находища в Нигерия и по целия свят. Тук съм, като представител на народите, потиснати и смазани от безпощадните минодобивни компании по света. Тези народи често нямат лица. Но днес с цялото си смирение заставам пред вас, за да приветствам техния кураж и да заявя, че признанието, което получавам чрез Наградата за цялостен житейски принос всъщност е признание за тяхната справедлива кауза. За съпротивата им и за нежеланието им да продължават да захранват неутолимата жажда на света за твърди горива с цената на собствената си кръв, околната си среда и поминъка си.

Аз съм стъпил на здравата основа, положена от истински герои и в този миг си спомням част от думите на националния химн на Нигерия, в който се пее „Усилията на нашите герои никога няма да бъдат напразни.” Поздравявам смелостта на Кен Саро-Сива и на всички други герои, които проправиха пътя на ненасилствената съпротива и за съжаление загубиха живота си, докато вървяха по него. Техните усилия наистина няма да бъдат напразни.

Около 60% от световните запаси от петрол вече са изчерпани и е наистина необяснимо защо тези, които ръководят световната политика, продължават да смятат, че може вечно да си карат с резервоар, който не е дори и наполовина пълен. Търсенето на суров петрол и други твърди горива, означава, че все повече икономически интереси се насочват към крехки екосистеми, като крайбрежия, природни резервати и други защитени територии.

Докато UNFCCC събира нациите, за да обсъждат климатичните промени, истинските структурни причини се избягват и остават скрити. Светът в момента е движен единствено от конкуренцията и консуматорството и е повече от ясно, че една планета няма да ни е достатъчна, за да задоволим всичките си апетити. Ясно е и че при настоящите нива на добив на суровини, трупане и консумация на стоки, етиката трябва да бъде потъпкана и на нейно място да се издигне безнаказаността. Няма как да бъде иначе, защото ако светът търси евтина енергия, все някой трябва да плати за нея. Що се отнася до добива на горива, тези, които плащат цената на нашето удобство, са околната среда, атмосферата и общностите, на чиято територия е открит петрол.

Миналата година по време на конференцията по въпросите на климата в Копенхаген бе прието споразумение, което беше по-скоро удар върху превития гръб на хората в бедните страни. Много държави бяха принудени да подпишат това споразумение, за да не изгубят финансовата помощ, която получават. Какво ще се случи в Канкун? Предстои да видим.

Стремежът да произвеждаме повече и да консумираме повече продължава да води до изпускане на все по-голямо количество въглероден диоксид в атмосферата, а той е причина за климатичните промени, пред които сме изправени.

Борбата да излекуваме света от неговата пристрастеност към суровия петрол се води под много форми. Сред постиженията, които си заслужава да отбележим, е изгонването на Шел от земята на племето Огони през 1993г. и Yasuni ITT в Еквадор, където правителството предложи да остави петрола в земята в замяна на половината от неговата стойност. В Африка разрастващото се движение на общностни активисти поставя искане новооткрития петрол да бъде оставен в земята, за да се избегнат скандалното замърсяване и въоръжените конфликти, които петролната индустрия причини в Нигерия по делтата на река Нигер. Това искане ни посочва и най-добрия начин да се борим с климатичните промени: като спрем емисиите още от източника им и оставим въглерода там, където му е отредила да бъде майката Земя.

Светът осъзна унищожителната сила на замърсяванията, причинени от петролната индустрия при експлозията на Deepwater Horizon и последвалия петролен разлив през април 2010г. Огромният мащаб на инцидента и медийното внимание попречиха на корпорацията да избяга от отговорност. За съжаление не така стоят нещата в делтата на Нигер, където според Шел невероятните 98% от замърсяването се дължат на външни фактори, предимно на действията на местните жители.

Не за първи път международните петролни компании обвиняват жертвите на замърсяването и ги сочат за виновници за него. Подобни обвинения не винаги достигат до медиите и понякога водят до жестоки конфликти, отнели живота на няколко души и унищожили цели общности.

Замърсяването на околната среда, задълбочаването на климатичните промени и други подобни безнаказани престъпления няма да престанат, докато хората продължават да вярват, че могат да нараняват майката Земя и да избягат от отговорност. Съхранението на планетата и спазването на основните човешки и социално-икономически права ще бъдат непостижими докато и ако не започнем да уважаваме правата на майката Земя.

Разбирайки това, ние приветстваме страни, като Боливия и Еквадор, които вече са включили правата на Майката Земя в конституциите си. Към ООН вече е отправено предложение да бъде приета Декларация за Правата на Майката Земя. Спазването на подобни права ще е трудно постижимо в един свят, в който взаимоотношения се градят и сриват само в името на конкуренцията и безогледната експлоатация. Ще трябва ние хората да се променим в сърцата си, за да разберем, че така, както ние имаме права, така и Земята има права. Устойчивото развитие ще остане просто една куха фраза, ако хората възприемат устойчивостта само като средство да поддържат ръста на печалбите си.

Време е всички да разберем, че всяка щета, която нанасяме на планетата, води до пряка заплаха за бъдещето на всеки жител на Земята. Климатичните промени ясно ни показват какво може да се случи, когато цивилизацията се движи от явно разрушителни фактори. Това обсебено от петрола общество доведе цялото човечество до прага, отвъд който климатични промени биха станали необратими.

Време е да предприемем действия, които да обърнат тенденцията. Време е светът да отвърне поглед от този бълващ въглероден диоксид път на развитие и ръководещата го логика. Време е да разберем, че търговията с въглеродни емисии и абсорбирането на въглеродния диоксид не са решения на проблема. Трябва да осъзнаем какво представляват и за какво служат дърветата, а не да се преструваме, че не са нищо повече от запаси от въглерод.

Фалшивите решения, представяни и горещо подкрепяни по време на конференциите на UNFCCC могат да бъдат наистина шокиращи, особено когато престъпленията срещу стабилността на климата биват награждавани с парични средства и въглеродни кредити. Едно подобно безумно решение е планът на Световната банка да подкрепи проекти за изгаряне на газ по делтата на Нигер. Повече от очевидно е, че това е неетично, защото в Нигерия още от 1984г. изгарянето на газ е обявено за незаконно и просто няма как вършенето на една незаконна дейност да ти донесе въглеродни кредити. Освен ако цялата търговия с въглеродни емисии не е една огромна измама.

Време е да кажем „не” на лъжата, че биогоривата могат да заменят твърдите горива, или че са възобновяеми, или зелени, защото е повече от ясно, че не са. Фокусирането върху биогоривата води до масово изкупуване на земи в Африка. Това причинява маргинализиране на бедните общности, повишаване на цената на хранителните продукти, използване на земята за производство на биогорива, вместо на храни, обезлесяване и нарушаване на човешките права. За биотехнологични компании това се смята и за вратичка, която ще им позволи да въведат генномодифицирани култури в области, където иначе биха се възпротивили срещу това.

Време е да създадем международен съд за виновниците за климатичните промени, както бе предложено от Гражданското споразумение, изготвено през април 2010 в Кочабамба, Боливия. Една такава институция би фукнкционирала подобно на международния съд, който разглежда дела за престъпления срещу човечеството. Съдът би разглеждал всякакви дела за престъпления срещу природата, срещу Майката Земя, а следователно и срещу правото на хората да имат безопасна околна среда. Тези престъпления реално са престъпления срещу човечеството. И едни от първите изправени пред съда биха били тези, които замърсяват природата, например добивната индустрия. Корпорациите и техните директори ще бъдат държани отговорни за престъпления срещу природата, което е равнозначно на престъпления срещу човечеството.

Позволете ми сега да ви припомня за един човек, който смело се бори срещу щетите, които държавата и корпорациите нанасяха на околната среда. Кен Саро-Сива (носител на Награда за цялостен житейски принос за 1994г.) настояваше за ненасилствена съпротива срещу унищожаването на околната среда и социално-политическата несправедливост. Макар той да загуби живота си в тази битка, пътят, който начерта, е единственият възможен изход от петролното тресавище, обхванало делтата на Нигер. Приветствам куража на всички, които следват неговия път за разрешаване на конфликти. Приветствам страдащите общности и народи, борещи се срещу разрушителната добивна индустрия. Тяхната смелост поддържа нашата борба жива.

Продължаваме да вървим напред заедно и няма да се откажем.

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Руските художници

На Шишкин във картините
природата събра се цяла,
горите, детелините
и малката брезичка бяла.

Виж, Репин в своите творби,
хора и съдби събрал е той,
човешки всякакви борби,
и Христос, и Пушкин, и Толстой.

Рьорих в своите картини
Хималаите събра, Тибет,
и светии, и светини,
и мъдрост и Божествен Ред.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Хайретин Карача при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Хайретин Карача при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2012

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

За съжаление поради силния снеговалеж в Стокхолм и множеството отменени полети, Хайретин Карача не успя да пристигне за церемонията по награждаване. Речта му бе прочетена от негово име от вицепрезидента на ТЕМА г-жа Дениз Атач. 

Уважаеми г-н говорител, почитаеми членове на Парламента, ваши превъзходителства, г-н фон Уекскул, уважаеми лауреати на Наградата за цялостен житейски принос, скъпи гости и приятели,

Просто нямам думи. Не знам какво да кажа. Толкова съм развълнуван! За мен е огромна чест и удоволствие да говоря тук пред вас днес. Да бъде връчена подобна ценна награда на човек на моите години не се случва много често и бих искал да изразя дълбоката си благодарност към журито на Наградата за цялостен житейски принос. Бих искал освен това да благодаря и на г-жа Бирсел Лемке, също лауреат на тази награда и близък мой приятел за това, че ми оказа огромна подкрепа и положи невероятни усилия, за да бъда днес сред вас.

Повярвайте ми, вие наистина удължавате живота ми, като ми възлагате множество нови задачи и отговорности. Бих искал да благодаря и на г-н Нихат Гьокиджит, съосновател на фондация ТЕМА, както и на 450 000 служители и доброволци на ТЕМА из цяла Турция, които отделят от своето време и опит за фондацията. Не се съмнявам, че благодарение на тази награда те също ще си поставят нови цели и ще начертаят нов план за защита на най-ценният източник на живот. И той е ПОЧВАТА!

Тази чудна почва – началото на всички живи същества; тя дава живот, храна и щастие. Дължим й толкова много, а й причиняваме какви ли не злини, които тя не заслужава.

Скъпи дами и господа, аз съм на 90 години. И през живота си съм посетил много места по света и съм видял цветовете и красотата на различни страни. Бил съм свидетел и на много болка и мизерия. Осъзнал съм значението на богатството и бедността. Едно от нещата, които разбрах още в началото, бе, че една от най-големите несправедливости в света произтича от подхода ни към почвата и отношението ни към нея. Възприемаме почвата, като право и даденост. Смятаме я за продукт и неизчерпаем ресурс. Рядко обръщаме внимание на почвата, пренебрегваме я и дори я презираме. Изхвърляме боклуците си в нея. Мием ръцете си след като сме я докосвали! Почвата, която ни дава живот, не е мръсна. Почвата е толкова ценна. Тя е дом за множество малки същества, микроорганизми и полезни минерали, които са източник на живот. Тези вълшебни същества в едно хармонично сътрудничество с други вълшебни същества дават това, което е необходимо за израстването на едно ябълково дърво, един маслинов храст или едно растение, раждащо домати. Почвата дава живот на всички нас.

Ако искате да живеете, трябва да позволите и на другите да живеят! За да живеете, първо позволете на другите живи същества да се развиват. Нега да започнем от защитата на почвата!

Когато бях малко момче, открих любовта си към всички организми, живеещи в почвата. Тази любов към почвата ме съпътстваше през целия ми живот като червена нишка, свързваща всичко. Израстнах, станах бизнесмен и почти всеки в Турция носеше произведения от моята компания трикотаж, чието мото беше „Карача – ние сме с вас от години”. Бях известен бизнесмен, но в сърцето си винаги съм бил и съм се чувствал, като дете на земята, което винаги трябва да следва зова на природата. Защото аз бях задължен на природата.

Имах пари, НО нямах ПРАВО. Богатството ми не трябва да ми дава повече права от другите. Преди около 40 години връчих ключовете към моите фабирки на други, за да се посветя изцяло на най-добрия си приятел – почвата. Исках всичко да е перфектно и да реша проблема за винаги, още от неговите корени. Името на този проблем е ЕРОЗИЯ.

Започнах да пътувам и през онези години изминах близо 340 000 км в Анадола. Живеех в различни села и ставах свидетел със собствените си очи на това как ценната почва бива отвяна от вятъра или отнесена от водата. За съжаление, обаче, ерозията се дължи не толкова на естествени причини, колкото на човешката дейност.

Попадах на изтощени земи, обеднели фермери, ненужни язовирни стени, пресъхнали реки и извори и погрешни земеделски практики. През 1992г. приятелят ми Нихат Гьокиджит и аз основахме Фондация ТЕМА.  

Днес наричат ТЕМА най-голямата НПО в сферата на околната среда в Турция. Това ме прави много щастлив. Но мисля, че ако погледнем мащаба на проблема, пред който сме изправени, ТЕМА ще ни се стори доста малка. Имаме да извървим дълъг път. Целта ни трябва да е в бъдеще да имаме един милион поддържници на ТЕМА, което ще рече един милион поддръжници на живота.

До момента TEMA има няколко постижения. Работим за защита на почвата и други природни ресурси. Настояваме парламентът да приеме закони за съхранение на почвата. Създадохме научни комсии, засадихме милиони дървета, разработихме проекти за развитие на селските райони, създадохме образователни програми и заведохме съдебни процеси срещу онези, които нансят щети на природата. Радвам се да споделя, че голяма част от съдебните решения бяха в наша полза. Днес ТЕМА има  представители в почти всеки град в страната и включва всички възрастови групи, като се започне още от децата в предучилищните. Всички в Турция признават и подкрепят ТЕМА.

Това обаче не е достатъчно. Всички хора трябва да осъзнаят, че ерозията е сериозен проблем. Тя не е прост технически проблем. Не е и проблем само на моята страна. Заедно трябва да се борим с тази заплаха, която не познава граници.

Всеки човек трябва да прегърне почвата около себе си и да я защитава искрено и съзнателно. Защото всички знаем, че щом почвата бъде замърсена, скоро ще я изгубим завинаги. Тя не може да бъде пречистена, както въздуха или водата.

И тъй като навсякъде около нас има почва, всеки може да направи нещо, за да я съхрани преди да е станало прекалено късно. Защото всичко започва от един единствен човек. Без него няма как да има втори, който да го последва.

Ако ме има Мен, ни има и Нас.

Световният Мир се гради на чиста и плодотворна почва. Ако няма почва, има глад, има и войни – затова нека да защитим почвата и мира; първо аз, после ние.

Уважаеми г-н Якоб фон Уекскул, скъпи членове на журито на Наградата за цялостен житейски принос, вие ме намирате за достоен носител на тази ценна награда. В замяна аз ви донесох един не по-малко ценен подарък, нещо, на което съм посветил целия си живот. Това е от Арбуретум, земя от Анадола, част от люлката на много цивилизации, включително и вашата.

Моля ви грижете се добре за този ценен дар. Tack för att Ni lyssnade* – Hoşçakalın*

Tack för att Ni lyssnade (шведски ез.) – Благодаря ви за вниманието (бел.пр.)

Hoşçakalın (турски ез.) – довиждане (бел.пр.)

Posted in За Природата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Посадих

Сто ябълки и десет круши
от семки вчера посадих,
Туй знаеха го двама души,
а днес възпял съм го във стих!

Сто ябълки и десет круши,
и едничък орех костелив…
Чети, читателю, и слушай:
„Сади и ти, дорде си жив!“

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени