Tag Archives: здраве


Иде ангел Божий

Иде ангел Божий
и ми носи вест:
„Господ всичко може,
здрав ще си от днес.“

Във ухото чувам
ангелския глас,
ще се излекувам,
здрав ще бъда аз.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Билкова градинка

В нашата градина
семена насях,
билки догодина
ще растат от тях.

Билкова градинка
си направих сам,
малката калинка
кацнала е там.

Всички ще сме здрави,
билки щом садим,
щом добро се прави,
ще благодарим.

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Аз живея в Бога

Аз живея в Бога
и Бог живее в мен,
вярвам аз, че мога
да бъда изцелен!

Боже, дай ми сили,
и здраве, Боже, дай,
с Тебе, Боже Мили,
животът наш е рай!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Синди Дуеринг

Реч на Синди Дуеринг при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1997

Речта е прочетена от Джим Дуеринг.

Уважаеми говорител на парламента, членове на Шведския парламент, уважаеми председател на Фондацията за цялостен житейски принос,

Бих искал да благодаря на всички от Фондацията за цялостен житейски принос за вдъхновяващия ви труд и за честта, която ми оказвате с тази награда. За мое голямо съжаление не мога да присъствам на церемонията, за да ви благодаря лично. Благодаря ви за признанието към моята дейност и за това, че чрез тази награда привличате внимание към тихият, но бързо разрастващ се проблем, свързан с химическите наранявания, включително остра чувствителност към химически вещества, или MCS. Ако подобен проблем не съществуваше, нямаше да я има и моята организация, защото нямаше да има нужда от нея.

Не мога да кажа, че бих се заинтересувала от въпроса за химическите наранявания, ако не бях станала преди 12 години жертва на тежко погрешно приложение на пестициди в апартамента ми. Това събитие ме накара да проуча по-подробно проблема и това, което научих необратимо промени живота ми.

До онзи момент аз бях изключително здрава, занимавах се с няколко вида спорт и следвах медицина. Отравянето доведе до няколко здравословни проблема, включително припадъци, реактивно заболяване на дихателните пътища, разстройство на метаболизма на порфирин, автоимунни проблеми, неврологично увреждане и увреждане на бъбреците. Получавам пропадъци и тежка бронхиална реакция при излагането на дори и минимални количества химикали, като тези, срещащи се в парфюмите и перилните препарати. През последните години здравето ми непрекъснато се влошава, отчасти поради невъзможността напълно да бъде избегнат контакта с химикали. Здравословните ми проблеми са необичайно остри и специално построеният за мен дом, чиито въздух непрекъснато се филтрира, се е превърнал в животоподдържаща система, която не мога да напускам.

Първоначално проучванията ми бяха насочени просто към търсене на отговори за собственото ми положение, но в последствие бях мотивирана от дълбока загриженост и за други типове химически наранявания, особено след като много хора започнаха да се свързват с мен, търсейки информация. През 1986г. бе основана изследователската ми организация, като естествен отговор на огромната нужда от помощ и достоверна информация. Колкото повече научавах и колкото повече се задълбочаваха изследванията ми, толкова по-плашещи изглеждаха последствията за обществото и за бъдещето ни. Освен статистиката и изследователската дейност за случаи на рак, сърдечно-съдови заболявания, неврологични проблеми, заболявания на дихателната система, имунотоксичност, вродени дефекти и репродуктивни проблеми, причинение от различни химически вещества, особено притеснителна е липсата на данни за безопасността на над 75 000 вида химикали, залели обществото ни след Втората световна война. Според изследователските доклади липсват дори и най-елементарните тестове за токсичността на 75% от най-често използваните химикали в търговска употреба.

Д-р Кенет Олден, директор на Националния институт за здравето на околната среда в САШ, наскоро изрази дълбоката си загриженост за регулаторните проблеми, които водят до тестването на само 10 от общо 1500 нови химикала, които навлизат в употреба всяка година. Пълното преглеждане на биотестовете, провеждани от агенцията, отнема пет години и струва 2.6 милиона долара само за един химикал. Според до-р Олден „един от проблемите е в разчитането на остарели вярвания, стари експериментални модели и неадекватна информация.” Той изразява загриженост и за това, че тестовете не вземат под внимание възможните синергични ефекти от сложните химически смеси в затворените помещения в индустриализирания свят. Замърсяването на въздуха в помещенията нанася огромни щети на обществото, както икономически, така и физически. Според първоначалните оценки на ЕРА, само в САЩ потенциалното икономическо влияние на замърсения въздух в затоврените помещения, възлиза на милиарди долари.

Сред този гигантски токсичен експеримент върху човешката раса, се зароди сравнително новият феномен MCS. През 1962г. при внимателно разработена поредица от двойно заслепени експерименти, д-р Елоиз Кайлин доказа, че MCS е реален физиологичен проблем, който може да бъде доказан, чрез обективни тестове. Въпреки това не бе отпуснато финансиране за последващи изследвания и въпросът за MCS бе превърнат в един безсмислен дебат между различни медицински специалист и всичко това за сметка на пациентите. Бе изгубено твърде много ценно време, докато броят на засегнатите продължаваше да расте в световен мащаб, предизвиквайки противоречия на всеки един континент. Породените от MCS болестни състояния се разпространяват все повече навсякъде по света, в противен случай нямаше да ги има тези дебати.

Само благодарение на информация, предавана от уста на уста, нашата организация бързо нарастна до 5000 члена от 25 държави. Всеки месец получаваме над 500 запитвания за информация относно здравословни проблеми, предизвикани от токсични химикали. Редовно работим със здравни служители в много държави и по тяхно желание сме осигурявали информация не само на различни агенции в американското правителство, но и на представители на чуждестранни правителства. Изследванията и международните доклади показват, че MCS засяга хора с различен икономически, образователен и социален статус в 36 различни страни и броят на пострадалите продължава да расте не само в индустриализираните страни, но и в изолирани места, като селските райони на Южна Африка. Само една болница във Великобритания вече е прегледала над 12 000 пациента, страдащи от свръхчувствителност към различни химикали и продължава да се сблъсква с 1000 нови случая всяка година. В САЩ според дооклад, изготвен през 1981г. от Националната академия на науките, около 15% от населението може да има повишена чувствителност към химикали. По-скорошни изследвания сочат, че тези проценти вероятно са нарастнали до 1/3 от населението на страната. Въз основа на тези данни, едно проучване показа, че 4,1% от населението (или 10.9 милиона дупи) са най-тежко засегнати и почти ежедневно страдат от различни реакции, предизвикани от силна чувствителност към различни химикали.

Разочаровани от бездействието на правителството, независими изследователи проведоха клинични изследвания, използвайки обективни тестове в различните си специалности. Макар почти всички рутинни клинични тестове и лошо разработени протоколи да пропускат здравословните проблеми на страдащите от MCS, по-задълбочените изследвания показват наличието на сериозни проблеми в почти всички органи на засегнатите. За физиологичните симптоми на MCS са открити поне три обещаващи животински модела. Особено притеснителен факт, който бе разкрит с годините, е, че MCS не само не може да бъде излекуван, но и болестта прогресира, ако не бъде намалено излагането на вредни химикали. Избягването на химикалите е единственото универсално лечение и, но дори и тези, чието здравословно състояние значително се подобрява, не могат да се върнат към предишната си обкръжаваща среда и нива на излагане на вредни химикали, причинили болестта им. Когато се свържат с нас, повечето хора вече са толкова болни, че са превърнати в инвалиди. Тяхната кариера е била унищожена, техните спестявания са били изгубени в безсмислени лечения и посещение на лекарски кабинети, животът, който някога са имали, е бил разрушен. Те отчаяно се нуждаят от помищ, за да оцелеят физически и финансово. Кандидатстват за помощи за инвалиди и компенсации за работници и се борят за права, които никога не са мислили, че ще им бъдат отнети. Част от тях съдят производителите на химикалите, които са ги отровили, но повечето са толкова отчаяни, че дори и не им хрумва да напрвят подобно нещо.

Макар че не може да им върне предишния живот, организацията ми поне им осигурява надеждна информация, с която съм се сдобила през годините, изчитайки множество рецензирани медицински доклади и правителствени документи. Аз изследвам съответния въпрос и обобщавам най-значимите медицински изследвания и правна информация, чрез издаваният от мен Medical & Legal Briefs: A Referenced Compendium of Chemical Injury, който е достъпен както за специалисти, така и за обикновени хора.

Очевидно обществото не може просто да се отдръпне от пазара на десетки хиляди непроверени химикали, промъкнали се във всеки аспект на живота ни, но правителствата могат заедно да спрат да позволяват на стотици нови, непроверени химикали да достигат до пазара всяка година. Всяка държава може да положи усилия да промени настоящите тенденции в световните търговски споразумения, които водят до намаляване на фирмената отчетност и не позволяват на отделните страни да налагат своите правила, що се отнася до токсичността на химикалите. Правителствата могат да окажат натиск и да не позволяват на пазара да бъдат пускани нови химикали, докато те не бъдат внимателно тествани. Могат да превърнат тестването на пределно допустимите нива химикали в основен приоритет и да създадат икономически стимули за производителите, търсещи по-безопасни алтернативи и прилагащи вече съществуващите такива. Те могат да насърчат хората да използват многобройните по-безопасни потребителски продукти, методи за борба с вредителите и строителни материали, които се предлагат на пазара. Те могат да изберат да се изправят срещу проблема на MCS, провеждайки изследвания и финансирайки добре организирани проучвания, използвайки като начална точка вече проучените и документирани случаи на пациенти, страдащи от MCS.

Много хора са изгубили надежда, че е възможна широкомащабна промяна, защото различни заинтересовани страни се борят яросто срещу нея. Но краткосрочните печалби могат бързо да променят бъдещето ни. Икономическите разходи за една подобна промяна ще са високи, но цената на игнорирането на влиянието на химикалите върху човешкото здраве бавно, но постоянно става още по-висока, заплашвайки самите основни на обществото ни. Устойчивото бъдеще включва и човешкото здраве.

Бих искала да благодаря на семейството си, на служителите на организацията ми, на приятелите, които ме подкрепят, на доброволците, които правят услугите, които предоставяме, възможни, въпреки влошеното ми здраве. Бих искала специално да благодаря на Синтия Уилсън, Изпълнителен директор на Информационната мрежа за химически наранявания (CIIN), за това, че споделя своята визия, насърчаване и приятелство с мен по време на безкрайните часове, които прекарваме заедно, работейки и търсейки начин да помогнем на хилядите хора, страдащи от MCS. След като дълги години работиха заедно, организацията ми Environmental Access Research Network, или EARN, се сля с CIIN през 1994 и се превърна в неин изследователски отдел. CIIN/EARN е организация с идеална цел, ръководена от и за пострадалите от различни химикали. Не получаваме финансиране от правителството и се издържаме основно с дарения на своите членове. Разширена и рецензирана версия на тази реч ще бъде предадена за публикуване.

От името на пострадалите от различни химически съединения и на страдащите от MCS, ви благодаря за това, че позволихте гласа ни да бъде чут и за връчената награда.

Posted in За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Георге Витулкас – част 2

Реч на Георге Витулкас при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Днес бих искал да направя и още една прогноза. Ако конвенционалната медицина не се вслуша в нас и не промени радикално практиката и логиката си относно употребата на химически лекарства; ако не промени насоката на своите изследвания, скоро болестите ще достигант до самата сърцевина на организма – неговата нервна система, и цялата земя ще се насели с хора, страдащи от психически заболявания.

Не очаквам този теоретичен модел да бъде разбран или оценен от медицинските власти, но мисля, че отсега нататък нямаме извинение за пренебрежението си към така наречените странични ефекти, до които води конвенционалното лечение.

Пълното обяснение на моите твърдения е публикувано в тезата ми, наречена „Нов модел на Здраве и Болести” или „Ново измерение в медицината”.

Много съм доволен и съм дълбоко благодарен на журито на Наградата за цялостен житейски принос за това, че ми даде възможност да изкажа своето предупреждение към света и ще бъда изключително щастлив, ако благодарение на това предупреждение страданието на човешките същества бъде облекчено.

А сега бих искал да ви представя някои от постиженията на моята дейност.

В момента пиша хомеопатична фармакология, наречена Materia Medica, като вече са готови осем тома, а още толкова предстои да бъдат подготвени.

През последните 30 години преподавам класическа хомеопатия на лекари и здравни работници. Привлякъл съм хиляди от тях, особено от Европа и САЩ, към калсическата хомеопатия на Ханеман.

Помогнъл съм на своите студенти да основат по света няколко преподавателски центъра по класическа хомеопатия, за да преподават и те.

Заедно с Университета Намур в Белгия, създадохме експертна компютърна система, която имитира мисленето ми при анализа на сложни случаи. Тази компютърна система помага на хомеопатите при разрешаването на трудни въпроси.

През 1995г., когато основах Международната академия по класическа хомеопатия на гръцкия остров Алонисос в Егейско море, за мен това бе една реализирана мечта. В тази институция аз ще преподавам от А до Я всички материали, които съм представял през последните 20 години по време на различни семинари, провеждани из цял свят. Започнах да преподавам на една интернационална група, както и на две групи с руски и италиански лекари.

За мен е истинско удовлетворение да видя как 2500 години след Хипократ, лекарите идват на един гръцки остров, за да се обучават в според мен най-напредналата форма на лечение.

Бих искал да споделя с вас и личния си опит.

Роден съм в Атина през 1932г. По време на Втората световна война изгубих осем от членовете на семейството си, включително и двамата си родители. Още от 11-годишен трябваше да работя усилено, първо за да оцелея, а след това – за да уча.

Още оттогава изглежда съм се научил да мисля самостоятелно и да разрешавам сам проблемите си, без да моля другите за помощ. Във всеки случай по време на онези труднивоенни години никой не можеше да предложи помощ. Друго събитие в живота ми, белязало по-нататъшното ми развитие, бе че поради недохранването по време на онези гладни години в Атина, когато станах на 16, развих сериозно заболяване на гръбначния стълб.

В продължение на 12 години живях в полка, отказвайки да приема традиционното лечение, което докторите ми предлагаха през 1984г., предупреждавайки ме, че в случай на операция има много голяма вероятност да остана парализиран. Живеех с тези болки и продължавах да работя усилено, за да издържам себе си и сестра си и за да плащам образованието си. И така докато през 1960г. не попаднах на хомеопатията.

Първата книга за хомеопатията, която прочетох, бе като откровение. Проучих всяка налична информация. Посещавах разлирни хомеопатични колежи, но бях напълно разочарован от ниските стандарти на преподаване. Чувствах, че хомеопатията заслужава да бъде преподавана по-сериозно, да бъде представяна по-добре, но най-вече да дава по-добри резултати. За да се случи това, чувствах, че трябва да разреша за себе си хилядите въпроси относно хомеопатията и представянето й пред света, гъмжащи в ума ми.

Ставайки свидетел на човешкото страдание в хилядите медицински случаи, които съм разгледал, мога да кажа, че от състрадание към пациентите си, съм изпитвал заедно с тях каква ли не болка. Преглеждайки ги, усещах какво означава да страдаш умствено, емоционално и физически. Желанието да помогна и идеята ми, че това може да стане чрез хомеопатията, вдъхнови усилията ми в онези първи дни и ми вдъхна надежда в изпълнените с болка нощи.

От своя болезнен опит научих, че здравето е „ценност”, която много малко хора в западния свят притежават. Стигнах до заключението, че здравето може най-добре да се опише с думата свобода:

- свобода от болка на физическо ниво; усещане за благоденствие;

- свобода от силни страсти на емоционално ниво; усещане за ведрост и спокойствие;

- свобода от егоизъм на умствено и духовно ниво; лична връзка с Истината или с Бог.

Видях на колко много хора не само им липсва подобно здраве, но и често живеят в страх, болка, депресия, психическо разстройство или отклениение. Всички те трябваше да приемат химически лекарства, за да могат да функционират що годе нормално.

Но усещам и отчаянието на хората, чиито викове остават нечути. Конвенционалната медицина твърдо се противопоставя на информацията, която идва от нас, дори и не иска да я чуе, да започне диалог, да се възползва от нашите знания. Дори Шведската асоциация на медиците реагира негативно на новината за връчването на тази награда на мен.

Но ако помислим за незначителността и краткостта на нашия живот от една страна, и за безкрайността на космоса и неговата еволюция, от друга, осъзнаваме, че тези противоречия и сблъсъци, породени от егоистични интереси, алчност или не сигурност, не трябва да пречат на усилията ни и на стремежа ни да помогнем на човечеството.

Най-голямата съпротива срещу хомеопатията, която е най-евтиният начин за лечение, идва от страна на фармацефтичната индустрия, и бих казал, че международните закони би трябвалол да забранят на тези компании да печелят от продажбата на лекарства. Мисля, че едва тогава ще има надежда за промяна.

Ако лекарите продължат да пренебрегват откритията на Ханеман, те не само ще изпуснат огромната възможност за създаване на една здравна система, насърчаваща и грижеща се за здравето, а от там и за хармоничния и мирен живот на земята, но и ще бъдат обвинени от бъдещите поколения в престъпна небрежност и  късогледство.

Вярвам, че на човечеството му предстои дълга борба за истинското здраве и искрено вярвам – поради натрупания до момента опит – че хомеопатията може да предложи решение на този проблем.

Чувствам, че през последните 36 години на безкомпромисни усилия за доказване на действието на тази прекрасна терапечтична система, напълно съм изчерпил силите си. Дори бях готов да се откажа от тази неравностойна битка. Но тази награда промени нещата и подобно на Ханеман мога да кажа, че не съм живял живота си напразно.

Posted in За Тялото | Tagged | Коментарите са изключени

Реч на Героге Витулкас – част 1

Реч на Георге Витулкас при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, ваши превъзходителства, дами и господа, приятели,

Бих искала да благодаря на журито на Наградата за цялостен житейски принос за високата чест, която ми оказва, връчвайки ми тази награда. Това е вид признание към класическата хомеопатия, както и към студентите ми, работещи с голям ентусиазъм и отдаденост за правилното приложение и преподаване на тази терапевтична система.

Когато преди 36 години в Южна Африка започнах да се занимавам с хомеопатия и успешно излекувах – за моя голяма изненада – доста голям брой прациенти, страдащи от хронични болести, реших да потърся къде човек може да получи формално обучени по един толкова ефективен терапевтичен метод. Бях напълно изумен и разочарован, че тази тема не се преподава в нито един Европейски или Американски  медицински университет; а в Индия и Мексико се преподават само най-основните принципи.

И не само това, но скоро научих и че в почти целя западен свят хомеопатията си остава изцяло на ръба, извън общественото внимание и повечето страдащи хора изобщо не подозираха за съществуването й и за възможните терапевтични ползи, които тя носи.

През своите 36 години практика съм бил свидетел на терапевтичното й влияние в над 150 000 случая и сметнах, че причината хомеопатията да е така пренебрегвана от нашето общество, се дължи на една почти необяснима особеност на нашата природа, а не на човешкото пренебрежение.

Основният принцип на хомеопатията – „similia similibus curentur“, или „подобното се излекува от подобно“ – е споменат още от Хипократ, но едва в началото на 19-ти век немскят лекар Кристиан Самюел Ханеман го превръща в терапевтична методология. Когато за пръв път чух за хомеопатията през 1960г., тя бе на същото ниво на развитие, на което я бе оставил Ханеман преди 150 години.

През 1963г. вече си бях убещал да направя всичко по силите си, за да я развия напълно и да я представя пред света в пълното й достойнство. Заех се с тази задача, защото по това време вече бях осъзнал, че никой друг няма да я свърши. Най-вероятно защото никой не виждаше потенциала й да помогне на човечеството. Оттогава съм посветил цялото си време и енергия на съживяването на класическата хомеопатия, преподавана от Самюел Ханеман, на развитието и в цялостна наука и на представянето й пред света с всички нужни доказателства за действието й. Смятам, че и до днес не съм се отказал, нито съм се разколебал в изпълнението на тази задача.

След няколко години практика и след няколко хиляди прегледа, започнах да проучвам всички тези случаи, всички тези човешки, медицински трагедии, които бяха привлякли вниманието ми, и се опитах да дам отговори на множество объркващи въпроси. Оттогава съм написал няколко книги, които според мен са дали отговор на много въпроси и са изяснили много проблеми, останали неразрешени в хомеопатията.

Това неуморно проучване и изследване доведе до структурирането на нов теоретичен модел, който дава изцяло нова насока и измерение на медицинската мисъл. Смятам, че за първи път са изяснени правилата на една „енергийна” медицина, обхващаша неуловимата сила, криеща се зад медицинските феномени в живите организми.

Аз формулирах законите, ръководещи Здравето и Законите и стоящи в основата на терапевтичната система, за да може терапевтът да знае дали при дадено лечение пациентът се подобрява или влошава.

Според този модел светът и особено конвенционалната медицина се движат в погрешната посока що се отнася до терапията.

Разбирам, че звучи странно – дори своеволно, претенциозно и несериозно подобна критика към конвенционалната терапия да идва от човек, който няма медицинско образование. Но фактите са по-ясни от предразсъдъците и когато става дума за толкова важни и належащи въпроси, може би медицинските власи ще трябва да се вслушат в човек, който има опит в лечението на над 100 000 пациента, пациенти, на които конвенционалната медицина не само не е успяла да помогне, но и често е станала причина за страданието им.

Според мен човешките болести никога не са били лекувани правилно от конвенционалната медицина; напротив – били са лекувани погрешно, чрез подтискане и макар симптомите да са изчезвали, реалната болест се е развивала и е засягала вътрешността на организма – централната и периферна нервна система.

Нека ви дам само няколко примера, за да решите сами.

Множествената склероза, болест, която в крайна сметка оставя жертвите си напълно парализирани, засяга хиляди хора в западния свят. Но е напълно непозната в Африка, Азия и Южна Америка, които не са имали „щастието” да се възползват от западната медицина.  Амиотрофичната латерална склероза, ужасна болест, засягаща невромускулните системи, също е непозната на жителите на тези континенти. Миопатията и мускулната дистрофия също се срещат само на запад. Епилепсията, широко разпространена в западния свят, рядко се среща в останалите страни.

Неврозата, компулсивната невроза и като цяло психичните заболявания, от които страдат милиони хора в западните страни, са почти непознати в други части на света, които не се радват на „ползите” от съвременната медицина и ваксинациите. Хореята и кушища други разстройства на нервната система също са им непознати.

Моделът предполага, че всички тези хронични болести, включително сенна хрема, астма, рак и СПИН са резултат от погрешни интервенции в организма от страна на конвенционалната медицина. Според този модел, имунната система на населението в западните държави, е била разбита в следствие на приема на силни лекарства и ваксинации, и поради това е станала податлива на болести навлизащи все по-дълбоко и по-дълбоко в централната и периферната нервна система.

Накратко, според този модел конвенционалната система вместо да лекува болестите, води до дегенериране на човешката раса. Много е лесно да си помислите, че ако конвенционалната медицина наистина лекуваше хроничните болести, днес на запад бихме имали едно физически, психически и емоционално здраво общество.

Благодарение на този модел още през 1970г. предсказах появата на СПИН, казвайки пред група лекари в Атина, че ако конвенционалната медицина продължи да използва антибиотици по същия начин, ще дойде момент, в който имунната система ще се срине и ще се появят нови, нелечими болести. Това беше злощастно, но точно и навременно предсказание за появата на СПИН.

Posted in За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Родова Благословия

На моите деца, внуци и правнуци и техните потомци

Благословия се пише
със вдъхновение свише,
пиша я аз за децата
за Любовта във сърцата!
Дечица на Светлия Ден,
с Добро си спомнете за мен,
за мене се сещай и ти,
правнуче от мойте мечти!
Дечица, покланям се аз
на Бога, живеещ у вас!
Дечица, вие творете,
света край вас подобрете!
Съвета послушайте мой:
дървета садете безброй,
цветя красиви посейте,
винаги радостно пейте!
И давам ви аз със Любов
за Здраве и Мир Благослов!
Бъдете вий лъчезарни,
на Бога най-благодарни,
че Бог живее в сърцата,
говори нам чрез децата,
и чрез Природата жива,
и чрез гората красива,
дори чрез пойните птички
Бог ни говори, на всички!
Желая аз на децата
вечния Мир на Земята!
Деца и внучета, мили,
чада на Светлите Сили,
деца от всички народи,
само Добро да ви води!
Любов на хората дайте,
от мене винаги знайте,
че щом човек е човечен,
нему Животът е вечен!
Аз ще дойда пак да расна
на Земята най-прекрасна!
Така ще бъде! Вече знам!
Аз Истината ще ви дам!
Боже, Ти, преумножи я,
моята Благословия!

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Невен

Ти си слънчевото цвете,
ти прекрасен си, невен,
радост даваш на людете,
здраве даваш ми на мен.

Ти си билка лековита,
и от Бог благословен,
ще те гледам до насита,
мой приятелю, невен.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Лайка

Лайката е биле знатно,
и на цяровете – цар,
сякаш слънце малко, златно,
по полята – Божи дар.

Лайката е биле ценно,
здраве дава ми на мен,
щом я пия, непременно,
аз ще бъда изцелен.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Лечителю

На Петър Димков

След седем години отново*,
вече на ново съзнание,
перото е мое готово
за туй дълбоко признание.

Запознах се в тези години
с твоя пример и твоя живот,
невежество, Боже, прости ни,
моето … на човешкия род.

Лечителю, с дарба небесна,
твоето дело Бог освети,
задача си имал нелесна,
и душите лекувал си ти.

Лечител си, пратен от Бога,
Сам Бог е чрез тебе лекувал,
възпявам те, колкото мога,
във стих съм те аз нарисувал.

* Точно преди седем години, когато бях двадесетгодишен, посветих на Петър Димков стихотворението Лечителя.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени