Tag Archives: здравеопазване


Реч на Зафрулах Чоудъри при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Зафрулах Чоудъри при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

10.    Макар Законът за лекарствата да постигна добри резултати по отношение на достъпността на медикаментите, здравеопазването в страната продължава да е в плачевно състояние. В здравната сфера, управлявана от една бюрократична, централизирана система без обществена отчетност, повсеместно царят небрежност, неефективност и злоупотреби. 70% от лекарите работят в градовете и обслужват само 20 милиона от 110-милионното население на страната. От останалите 30% не всички могат да бъдат открити в здравните отделения, които би трябвало да обслужват селата. Излиза, че 80% от здравните заведения за оказване на първична медицинска помощ не се използват, докато болниците в градовете са претъпкани с пациенти. От друга страна през последните години в градовете изникнаха и стотици частни клиники, които не подлежат на никакви регулации и контрол на качеството на предоставяните услуги. Тези клиники оцеляват благодарение на измами, злоупотреби и предписване на ненужни лекарства или изследвания. Лекарите, работещи в държавни болници, често имат и частна практика и пренебрегват обществените си задължения в името на личната изгода.

11.    Националната политика по отношение на лекарствата доведе до огромен ръст на частните компании, занимаващи се с производство на фармацефтични продукти, а това от своя страна донесе полза на потребителите под формата на качествени лекарства на ниски цени. Една Национална здравна политика би имала подобен мащабен ефект. Тя би могла да обедини децентрализираните здравни центрове за оказване на първична помощ, описани в Декларацията Алма Ата, с учреждения, които при необходимост да пренасочват пациентите към болници и клиники за оказване на вторична помощ. Публичната отчетност, участието на обществото в процеса и провеждането на медицински одити би гарантирало високо качество на услугите при по-ниски цени. Подобна политика би довела до истински ръст на частното здравеопазване, като в същото време ще се подобрят и обществените грижи.

12.    Трябваше да заплатим висока цена за постиженията си. Служителите ни и самите ние като институция ежедневно се сблъскваме с остра враждебност, породена от консервативността на обществото и корпоративните интереси. Но освен нея, ни бяха нанесени и някои тежки рани. През 1976г. един от парамедиците ни бе убит; през 1984г. фармацефтичния ни завод бе нападнат. Това не ни спря. Но има и много неща, които не успяхме да постигнем, а са жизненоважни. Борбата ни за приемане на Национална здравна политика бе посрещната с враждебност и съпротива и през 1990г. няколко наши офиса бяха нападнати и опожарени. Опитите за убийство и заплахите също продължават да са част от живота ни.

13.    Здравата икономика не винаги означава здрав народ. По същото време, в което правителството ни бе поздравено за добрите макроикономически показатели, излезе едно проучване за бедността в селските райони, според което 48% от домакинствата са подложени на натиск и мобилността им е намалена поради някакъв вид заболяване, довело до семейна криза.** Макро-икономическите показатели не ни казват нищо за това как една най-обикновена и лечима болест може да стане причина цяло едно семейство да потъне завинаги в бедност, просто защото няма достъп до здравни услуги.

Вносът на сухо мляко на прах е нагледен пример за капаните на „модернизирането” на здравния сектор. Всяка година Бангладеш внася от страните от ЕЕС, Австралия и Нова Зеландия мляко на прах на стойност 5 милиарда така ($125 милиона). Това води не само до лошо хранене и влошено здраве, но и не дава възможност за развитие на местна млекопреработвателна промишленост, която би могла да помогне за създаването на много нови работни места.

14.    Бих искал да използвам възможността, че съм тук днес сред вас, за да повдигна въпроса за патентите. Това е един сериозен проблем не само за нас в Бангладеш, но и за всички, които се опитват да осигурят устойчив поминък на живеещите в Третия свят.

Навсякъде по света неравенството нараства. Пропастта между Севера и Юга, между богати и бедни, между мъже и жени продължава да се задълбочава. Стремежът към налагане на световни патенти ще влоши още повече това неравенство и ще унищожи потенциала за развитие на нашите страни.

15.    Най-големи вреди ще бъдат нанесени върху здравеопазването на народа ни. В повечето страни от Третия свят, включително Индия, достъпността на лекарствата вече е сериозен проблем, а 50% от населението не може да си позволи модерно здравеопазване. В Бангладеш 25% от населението няма възможност да посети лекар дори и веднъж в живота си.*** Цената и достъпността на лекарствата са въпрос на оцеляване. Но ако патентоването бъде разрешено, местното производство на лекарства ще намалее значително, а от там ще спадне и достъпността на медикаментите.

Фармацефтичната индустрия включва два основни компонента – производството на базови съставки и комбинирането им в лекарства чрез различни помощни вещества. В резултат получаваме таблетки, капсули, разтвори и прахчета, които се продават и рекламират с различни търговски наименования.

В сферата на фармацефтиката иновациите по отношение на основните активни съставки са силно ограничени и обикновено се свеждат до минимални промени в химическия състав. Изследователските отдели на международните фармацефтични гиганти почти винаги са разположени в развиващите се страни. Но никой не разполага в тях и производствените си мощности, нито дори отделите, определящи състава на лекарствата – сфера, която не се слави с кой знае каква степен на иновативност.

С други думи, интелектуалните и финансови инвестиции на международните корпорации в Третия свят са силно ограничени или поне пренебрежимо малки. При това положение мотивът за прехвърлянето на валидността на патентите на развитите държави върху развиващите се такива, трябва да бъде поставен под въпрос.

„Патент върху процес” означава патентоване на методите за производство на активни лекарствени съставки. Той може и да е оправдан, но не трябва да надхвърля период от десет години и трябва да важи само за държавата, в която съответната компания изгражда съоръжения за производството на това вещество.

16.    Освен това няма никаква логика и в патентоването на марки. Продуктовите патенти не са нищо друго освен патенти върху търговското наименование. Основният проблем на продуктовите патенти се състои в това, че те не позволяват да се произвеждат и продават под друго име подобни по състав продукти без за това да се заплатят съответните лицензионни такси. Имената на продуктите (Търговски наименования и брандирани родови наименования) могат да бъдат регистрирани по Закона за търговските наименования, но не трябва да бъдат патентовани, защото в тях реално няма нищо ново. Продуктовите патенти не са нищо друго освен нео-колониалистична форма за налагане на данъци върху страните от Третия свят от страна на международните корпорации. Щом тези бедни държави не извличат никакви ползи, защо трябва да бъдат принуждавани да плащат по този начин? Империите загинаха, но експлоатацията продължава и днес.

Въвеждането на продуктови патенти на практика ще унищожи зараждащата се индустриализация в страните от Третия свят. Знанията и уменията на коренните жители ще бъдат покорени и в крайна сметка заличени от технологично напредналите държави. Цените ще се повишат и занаятчиите от Третия свят ще бъдат лишени от възможността да изобретяват, да провизвеждат и да измислят нови неща.

Не трябва да отминаваме и възможността за едновременни, независими едно от друго открития, направени в различни части на земното кълбо. Третият свят, разбира се, се сблъсква със сериозни пречки и в това отношение. Откритията на занаятчии и изобретатели, трудещи се в откъснати от света села без достъп до съвременните средства за комуникация или знанията, необходими за кандидатстване за патент, не трябва да бъдат омаловажавани. В много от нашите култури производството, иновациите и знанията не вървят неизменно ръка за ръка с идеята за притежание и лична собственост, които стоят в основата на дебата за Правата върху интелектуална собственост.

Повечето от новите лекарства на пазара са нови вариации и комбинации от по-ранни лекарства. Ако някой, независимо от останалите изследователи, сам направи преработен вариант на съществуващо лекарство или създаде, независимо от първоначалните откриватели, вече излязъл на пазара медикамент, защо Продуктовите патенти трябва да му забраняват да го произвежда и продава?

17.    На юг никой не патентова растенията и билките с лечебни свойства, но на север проведените върху действието на тези растения изследвания са патентовани. В продължение на десетилетия сме споделяли знанията си и генетичните ресурси на земята си без да искаме от учените или от изследователските институти нищо. Но днес всеки продукт, съдържащ същите тези ресурси, се води за нарушение на патентните права на Севера. Никой не отдава никаква заслуга на стотиците векове, през които предците ни са трупали и предавали един на друг знанията си за лечебната сила на растенията. А именно тези знания са се превърнали в основа на проведените по-късно научни изследвания. Множество учени от Юга заминават на Север и споделят с институциите там своя интелектуален капацитет и умения, като по този начин също допринасят, пряко или косвено, за научните изследвания.

18.    Следователно патентоването не е само въпрос на икономическо оцеляване на южните страни; налагането на патенти, въпреки нашия принос под формата на знания, растения и родни учени и специалисти, работещи на север, представлява също така и морална дилема. Необходимо е да преосмислим легитимността на патентите, както и дали е възможно и морално те да бъдат прилагани по един и същи начин във всяка една сфера на човешкия живот. Хората от Севера и Юга са изправени пред задачата да се противопоставят заедно на концепцията за Интелектуална собственост, която международните органи се опитват да ни наложат. Тази концепция вреди не само на народа и икономиката на страните от Третия свят; в дългосрочен план тя ще попречи на изграждането на единен свят, живеещ в хармония и бавно ще убие надеждите, които напредъкът на науката даде на хората по цялото земно кълбо.

*Писмо от 9.06.1992г. от г-н Абид Хасан, Началник на индустриалния отдел на Световната банка до Секретаря на отдела по икономическите взаимоотношения към Министерството на финансите в Правителството на Бангалдеш.

**”Преосмисляне на бедността в селските райони: случаят Бангладеш”, на Рахман, Х.З. и Хосайн, М., BIDS, Дака, януари, 1992.

***Khan, M.R. et al, BIDS, Дака, 1985.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Зафрулах Чоудъри при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Зафрулах Чоудъри при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почитаеми членове на комисията за Цялостен житейски принос, членове на Шведския парламент, носители на Наградата за цялостен житейски принос, уважаеми гости,

За нас е голяма чест да бъдем тук днес, за да получим Наградата за цялостен житейски принос от името на Gonoshasthaya Kendra.

Здравето е основно човешко право. Gonoshasthaya Kendra дълго и усилено се бори, за да гарантира това право и да предостави качествено здравеопазване на хората. Тази награда идва в момент, в който сме изправени пред нови заплахи. Вашето признание ни дава сила и вдъхновение да продължим дейността си.

  1. Бих искал да кажа няколко думи за ситуацията в здравния център в Бангладеш и за дейността на Gonoshasthaya Kendra.

От Независимостта на страната, получена през 1971г., здравеопазването никога не е било сред приоритетите на 5-годишните планове за развитие, изготвяни от правителството. Годишно за здравеопазване се отделят около 3,5% от бюджета на страната. Това разбира се не е достатъчно. Но сумата на международните грантове и националните инвестиции през последните 20 години надхвърля милиарди долари. Тези милиарди обаче не успяха да подобрят здравето на хората. А очакванията за качествено здравеопазване непрекъснато нарастват. Провалът се дължи на липсата на интегрирана система за здравеопазване, която обединява превантивна, спомагаща, рехабилитационна и лечебна медицина, включително семейно планиране и здравно образование. Вместо това натискът на дарителите доведе до мащабни интервенции, като Разширената програма за имунизация, Семейно планиране и т.н., като всяка от тези програми бе реализирана отделно.

В Бангладеш има над 18 000 лекари. Освен тях има и 100 000 работници, участващи в различни програми за семейно планиране и здравеопазване. На ниво услуги между всички тези хора липсва каквато и да е координация или комуникация. В резултат на това детската смъртност си остава на нива от 110 – 140, а смъртността сред бременните е 6 на 100 живо родени деца.

2.    Gonoshasthaya Kendra (GK) бе основана в Савар през 1972г., за да осигури интегрирано здравеопазване в селските райони. Системата ни се основава на екипи от парамедици, т.нар. „боси лекари”, които включват основно жени от селата. Чрез тях здравните ни услуги достигат и до най-отдалечените краища на страната и хората получават достъп до здравни грижи, здравно образование и някои основни лекарства, които до момента са били недостъпни за тях, особено за най-бедните. Всеки парамедик отговаря за 3000 души, на които осигурява елементарни здравни грижи. Води регистър на ражданията и смъртните случаи, идентифицира високорисковите бременности, грижи се за бременните преди и след раждането, прави имунизации, лекува често срещани болести, като диария, краста, остри респираторни инфекции, осигурява обучение по различни здравни въпроси, включително за направата на перорален физиологичен разтвор за рехидратация. Парамедиците могат и да извършват леки операции, както и да асистират на нормални раждания или да пренасочват пациентите към клиники и към болницата на GK.

Обучението на парамедици е част от усилията на Его сред провинциите в Бангладеш да има добре обучени лекари, които произлизат от същите тези бедни райони и познават проблемите им. Основното обучение трае шест месеца, а след това парамедиците продължават да се учат от практиката.

Споделям, честта, която ми оказвате днес, със своята колежка Резиа Бегъм. Резиа идва от бедно селско семейство, което не е могло да й осигури образование или някакъв занаят, с който да изкарва прехраната си. Тя започна като обикновен парамедик и е с нас вече близо десет години. Днес Резиа заема ръководна позиция и отговаря за здравето на 20 000 души.

3.    Здравната програма на Gonoshasthaya Kendra целеше да осигури основни здравни грижи по домовете на бедните семейства, живеещи в селата, но скоро установихме, че жените не се грижеха за собственото си здраве и за това на децата си. Данните показваха висока заболеваемост и смъртни случаи в следствие на диария, пневмония и други инфекциозни заболявания, както и висока смъртност на жените при раждане. Направихме проучване защо жените не са потърсили медицинска помощ още при появата на симптомите и се оказа, че те разчитат на мъжете в семейството да ги придружават до здравните центрове. Фактът, че жените рядко разполагат с пари в брой, допълнително ограничаваше възможността им да ползват здравни услуги. Стана ни ясно, че за да има успех здравната ни програма, жените трябва да участват в обученията и да получават някакви доходи. Потисничеството, на което са подложени жените в едно консервативно общество и нарастването на несигурността в брака, поставя нежния пол в една безизходна ситуация, в която често липсва несемйна институция, към която могат да се обърнат.

4.    GK успя да разбие социалните бариери и да създаде една среда на обучение, която допринася за повишаването на самоувереността на жените. В резултат на нашата политика, по-голяма част от служителите ни са жени, което създава една естествена приятелска, близка и позната атмосфера, в която дори и онези, които за първи път напускат селото си, се чувстват добре. Макар жените да доминират във всички дейности на  GK, при нас липсва каквато и да била полова сегрегация. Мъже и жени работят заедно на семинарите, в едни и същи офиси и клиники, в земеделието. Общежитията за мъже и жени също не са разделени с преградни стени.  

5.    Философията на GK отностно здравеопазването се състои от две основни идеи:

i) участие на обикновените хора и особено на жените в предоставянето на здравни услуги;

ii) прилагане на научните иновации в цялото село и обучение на полуграмотните относно някои елементарни видове лечение.

Опитахме се да повдигнем булото от здравните грижи и да покажем на хората, че те не са чак толкова сложни и страшни. Желанието ни е да намалим контрола на медицинската професия и да насърчим развитието на парамедиците, на здравните работници, които се грижат за хората по селата и могат да се превърнат в основата на здравната ни система. Това води както до изграждане на умения и разкриване на нови работни места за бедните и особено за жените, така и до осигуряване на здравни грижи на хора, които преди не са имали достъп до тях. На национално ниво, ние успяхме да убедим правителството да включи парамедиците в своята програма за здравеопазване и семейно планиране, както и да разшири възможностите за развитие на жените и в други сектори.

6.     Двадесет години след основаването на GK, благоденствието на хората в района, обхванат от програмата ни, значително се е повишило. Те имат достъп до евтини, интегрирани здравни услуги, което води до спад на смъртността и раждаемостта, намаляване на детската смъртност до 65 на 1000 живо родени, намаляване на смъртността сред родилките до 1-2 случая на 1000 живо родени деца и брой ваксинирани над 80% от населението.

7.    През 1982г. Бангладеш прие Национална политика по отношение на лекарствата, която се основава на препоръки на СЗО относно основните лекарства и рационалната им употреба. През 1981г. Gonoshasthaya Kendra създаде свой фармакологичен завод и изигра важна роля в изготвянето на Националната политика. Когато политиката бе въведена, спазването й бе заплашено и подложено на натиск от страна на международни корпорации, заинтересовани чуждестранни правителства и по ирония на съдбата – от собствената ни лекарска общност. Десет години по-късно можем да кажем, че тази политика допринесе за стабилизиране на цените на лекарствата, спад на цените на много продукти, повишаване на производството на фрамацефтични продукти в страната, по-високо качество и по-голяма достъпност на някои основни лекарства. Но натискът за промяна на политиката не отслабва и наскоро намери нова почва в стремежа на политиците към дерегулация и либерализация на икономиката.

Днес постиженията на Политиката по отношение на лекарствата са заплашени от търговски интереси, ползващи се с подкрепата на Световната банка. Наскоро в писмо от индустриалния отдел на Световната банка* до нашето правителство бяха изложени набор от препоръки за премахване на ограниченията върху списъка от лекарства, цените им и контрола върху рекламирането им. Политики, насочени към подкрепа на производителите, не трябва да са за сметка на потребителите. Лекарствата не могат да бъдат поставени на едно ниво с други потребителски продукти като храните или облеклото. Всяко лекарство си има различни странични ефекти и начини на употреба и трябва да се използва много внимателно. Либерализацията на икономиката не означава премахване на регулаторните рамки, особено що се отнася до обществените блага. Дерегулацията, предлагана от Световната банка не само ще унищожи местното производство на фармацевтични продукти, но и ще повиши цените на лекарствата до нива, които повечето хора не могат да си позволят. Фармацефтичните компании не трябва да получават кард бланш за производството и маркетинга си.

8.    Бюрократичното задушаване на производствените отрасли е голям проблем в много страни от Третия свят, включително и в Бангладеш. Но поради радикалната политика по отношение на лекарствата в страната ни, бюрократичният натиск върху производството на фармацефтични продукти значително намаля и това доведе до шест-кратно увеличение на родното производство на медикаменти (в стойностно изражение; в количествено ръстът е още по-голям). Политиката доведе и до конкуренция сред чуждестранните производители на лекарства в Бангладеш. Те започнаха да произвеждат повече антибиотици и хормонални препарати, вместо витамини и стимулиращи средства. В резултат на това на пазара вече има по-евтини и по-качествени антибиотици. Изтеглянето на лекарства, които не отговарят на стандартите и публикуването на информация за това в пресата, е част от политиката ни на прозрачност. Това обаче не е достатъчно; нуждаем се и от яснота по въпроса за годишното производство на различни лекарства, особено успокоителни и други вещества, водещи до пристрастяване. При въвеждането на ново лекарство е необходимо да се изложат медицинските причини за това, както и да се направи анализ на разходите.

9.    „Международните организации за развитие”, като Световната банка, които настояват за пазарна ефикасност, чрез дерегулация, директно противоречат с това си искане на организации като СЗО, които се опитват да насърчат достъпа на населението до основни лекарства. Това, от което се нуждаем, е прозрачна регулаторна рамка, а не дерегулация. Прозрачността в сферата на фармацефтиката би повишила информираността на потребителите относно безопасността на лекарствата, ефективността на разходите и рационалността на предписаните им медикаменти.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Народен здравен център в Бангладеш

Статия: Народен здравен център/ Зафрулах Чоудъри (Бангладеш) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за изключителния му принос към опазването на здравето и насърчаването на човешкото развитие.”

Gonoshasthaya Kendra (GK, Народния здравен център) е основан през 1972г. от д-р Зафрулах Чоудъри и негови колеги. Още от самото начало Здравният център се фокусира върху независимото и ориентирано към хората развитие. Макар в началото центърът да е ориентиран основно към здравеопазването, с годините той постепенно разширява дейността си и обваща и други важни сфери, влияещи върху живота на жителите на Бангладеш – образование, хранене, земеделие, създаване на работни места, производство на основни лекарства и еманципация на жените.

Най-големите постижения на GK обаче си остават в сферата на здравеопазването. Това е първата организация извън Китай, която осигурява специално обучение за парамедици. Около 180 парамедици, разположени в центъра на GK и в десет регионални звена днес обслужват население от 180 000 души. Те са добре запознати с превантивната медицина и с някои по-прости видове лечения, а дейността им се финансира чрез опростена система за здравни застраховки, чиито размер зависи от платежоспособността на хората. Благодарение на отдадеността на тези лекари в регионите, обслужвани от GK, смъртността сред бременните и децата е наполовина по-ниска спрямо средното ниво за Бангладеш.

През 1981 GK основава известната компания Gono Pharmaceuticals (GP), която произвежда висококачествени лекарства на ниски цени. Компанията е много успешна и осигурява средно 5% от използваните в Бангладеш лекарства, но в някои категории медикаменти делът й достига до 60%.  Цените, на които продава лекарствата, са с 60% по-ниски от цените, предлагани от международните компании, в резултат на което медикаментите в страната като цяло значително поевтиняват. В производството са заети около 400 души. Половината от печалбите се инвестират повторно, а останалата половина се използва за финансиране на социалните проекти на GK.

Успехът на GK става причина Чоудъри да бъде привлечен като основен съветник на правителството на Бангладеш при изготвянето на Закона за основните лекарствени средства през 1982г. Този закон забранява употребата на 1700 опасни или безполезни лекарства и дава уникален пример на останалите държави относно методите за контрол върху пазара на медикаменти. В момента се разработват подробни планове за основаване на Институт за здравни науки, в който лекарите специално ще се обучават относно проблемите на общественото здраве и медицина, отговаряща на нуждите на Бангладеш.

GK разполага и с подробна програма за развитие в сферата на образованието. Тя включва грамотност за всички възрастови групи и специален фокус върху развитието на жените, чрез поредица от инициативи за повишаване на способността им да получават доходи.

GK се контролира от благотворителен тръст, като Чоудъри е един от четиримата попечители. В тръста работят 1500 души на пълен работен ден и още 1000 – на половин. Близо половината от бюджета идва от собствени приходи. Един от основните принципи на GK  е никога да не предоставя своите продукти и услуги безплатно, освен на крайно нуждаещи се. Услугите трябва да се заплащат, независимо на колко ниска цена. Това обяснява и високия процент на собствени приходи в бюджета.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Ханумапа Сударшан при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Ханумапа Сударшан при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1994г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Скъпи приятели,

Приемам тази награда с огромна радост и благодарност към достойните членове на Фондацията за цялостен житейски принос, които решиха, че скромната ни дейност на другия край на света заслужава подобно високо признание. В същото време съм изпълнен и с известно колебание, защото знам, че ни предстои още много работа. Благодаря на всички, които приеха дейността ни присърце и се отнасят към нея с голяма загриженост.

Като студент по медицина в края на 60-те години, бях вдъхновен от идеала на Свами Вивекананда, Ганди и Алберт Швайцер. След като завърших колежа трябваше да избера дали да работя с бедните хора в отдалечените райони на страната или във високотехнологичните болници в големите градове. Избрах първото. Така се озовах сред коренното население на хълмовете Билигири Рангана, където аз и приятелите ми работим вече 15 години. Дойдох тук с идеята само да лекувам хората и мислех, че лекарствата са решение на всички техни болки, но се оказа, че те се нуждаят от нещо много повече: образование, организация и освобождение от глада, незнанието и експолатацията.

Бих искал да споделя двете основни, коренно противоположни теории, които споделят експертите по развитие на коренното население. Някои антрополози смятат, че не трябва да има абсолютно никаква намеса в живота на племената, докато други, вдъхновени от съвременното развитие, твърдят, че племената трябва да бъдат напълно претопени в градската култура. Ние не сме привърженици на нито една от тези теории и смятаме, че развитието на племената трябва да бъде постепенен, бавен процес на внимателно обмислени решения, при който се вземат предвид културата и традициите на местните хора. При нашата дейност обръщаме специално внимание на ценностите на племената.

За да постигнем целта си и да помогнем за развитието на местните, през 1980г. основахме Вивекананда Гириджана Калиана Кендра (VGKK), която официално бе регистрирана през следващата година. Организацията си поставя следните цели:

* Да помогне на племената да осъществят мечтата си за едно независимо, обединено и развито общество.  

* Да помогне за развиването на скрития човешки потенциал на членовете на племето, чрез мотивация, образование, обучение и съхраняване на изконите им ценности.

* Да насърчава самоорганизацията на племето в т.нар. сангхас (съвети).

VGKK се ръководи от Управителен съвет, състоящ се от седем члена, пет от които са „yajamans” (водачи) в своите „podus” (села).

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:

В началото социалната ни дейност бе насочена основно към здравеопазването и бързо осъзнах, че мога да науча много от традиционните практики на местните хора. Примерно, когато по време на раждането, бъдещата майка е клекнала, това облекчава болките й и тя се чувства по-комфортно. Действията на жените, които помагат по време на раждането, свидетелстват за техните високи умения и опит, благодарение на които случаите на усложнения са изключително редки. Що се отнася до традиционната медицина, тя е ефективна при 30-40% от заболяванията и е достатъчно добра поне що се отнася до първичната здравна помощ. Простичкият живот в хармония с околната среда, е предпазил членовете на племето от съвременните причини за стрес и следствията от него. Т.нар. цивилизовано общество може да научи много от тези хора.

Нашите програми включват Племенна болница с десет легла, отделение за извънболнична помощ, мобилен медицински екип, Обществено здраве, Изследвания на сърповидната клетъчна анемия, обучения на хирурзи и здравни работници, Програма за пълноценно хранене и Насърчаване на традиционната медицина.

Тръстът Каруна също е част от нашата програма по здравеопазване. Дейността му е насочена към борба с проказата, епилепсията и туберкулозата в целия тулук[1] Йеландур, в който живеят 70 000 души (в него влизат и хълмовете Билигири Рангана). Подходът ни включва Проучване, Образоване и Лечение и през последните шест години случаите на проказа спаднаха от 21.4 на 0.39. Подобен напредък бе постигнат и в борбата с епилепсията и туберкулозата.


[1] Тулук – данъчен окръг в Индия (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Giving What We Can – дарения, които имат значение

Статия: „Giving What We Can: увеличаване на влиянието на даренията“ на Сара Кук

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Броят важни организации и каузи, на които можеm да дарим пари, е толкова голям, че изборът ни е почти невъзможен, а това на кого даряваш е също толкова важно, колкото и  размера на сумата. Giving What We Can събира информация за това кои организации оказват най-голямо влияние върху обществото и се опитват да увеличат не само размера на даренията, но и положителния им ефект. Членовете на Giving What We Can се ангажират всяка година да даряват 10% от доходите си с надеждата, че тази сума поже да окаже огромно въздействие ако попадне в правилните ръце. Доузър разговаря с Ник Бекстед от Giving What We Can за това как можем да увеличим положителното влияние на даренията.

Dowser: Даренията наистина ли помагат? Какво може да направи човек, ако няма възможност да дари голяма сума?
Бекстед: Съществуват доказателства, че даренията, направени на някои организации могат да имат силно положително влияние, дори и самата сума да не е много голяма. Stop TB Partnership, една от благотворителните организации, които препоръчваме, например, предлага евтино и ефективно лечение на туберкулоза, наречено DOTS. Според Проекта за определяне не приоритети при контрола на заболявания, лечението струва между $150 и $750, но може наистина да спаси човешки живот. Тази приблизителна оценка е получена в следствие на контролирани опити и анализ на разходите и ползите. Знаем със сигурност, че лечението действа.

При такава цена дори и онези, които нямат възможност да направят голямо дарение, могат да спасят човешки живот. Ако даряваш по 10% от доходите си, дори и да не получаваш много, с годините сумата, която ще се натрупа, ще е достатъчна за спасението на десетки души.

Но ако и тази сума ви се струва голяма, трябва да отбележим, че друга от организациите, които препоръчваме, Deworm the World, може да постигне много и с още по-малко средства. За около 50 цента можете да излекувате едно дете от паразитни червеи. Лекарството е много евтино и може да се дава от преподавателите в училищата веднъж или два пъти в годината. Едно проучване на MIT показа, че за около $3.50, вложени в това лечение, можеш да осигуриш цяла година посещаемост на учебните часове, които иначе биха били изгубени, защото децата са болни. Deworm the World осигурява и техническа помощ на правителствата в Кения и Индия, които желаят да приложат програмата в по-голям мащаб.

Едно от нещата, които възпира хората, е съмнението, че дарението им няма да бъде използвано пълноценно и няма да помогне на нуждаещите се. Наистина ли всеки долар е важен и може да окаже положително влияние? Или всичко зависи от благотворителната организация?

Говорим за една сфера, в която добрите намерения не са достатъчни. Много е важно да финансираме само най-добрите организации. Повечето социални програми и услуги не се оценяват достатъчно внимателно. А онези, които все пак се оценяват, се оказва, че не са никак ефективни. Според Дейвид Андерсън, помощник-директор в Института за Политика, основана на доказателства, около 75% от социалните програми и услуги, които са били оценени, оказват върху обществото слабо или ограничено положително влияние.

Сред програмите, които все пак работят, ефективността, с която се изразходват средствата, силно варира. Например Проектът за определяне на приоритети при контрола на заболявания проведе проучване на над 100 програми за здравеопазване, насочени към хората в развиващите се страни. Най-добрите организации се оказаха 100 пъти по-ефективни от средностатистическите по показателя повишаване на броя години пълноценен живот на всеки изразходвани 1000 долара.

За щастие можем да изберем някои от най-добрите организации и да сме сигурни, че използват даренията ни за програми, които са възможно най-ефективни. Дарителите могат да разгледат интернет страницата ни и от нея да получат повече информация за благотворителните организации, които препоръчваме.

Разкажете ни повече за проучванията, които сте правили относно финансовата ефективност на организациите.
Голяма част от тези проучвания са свързани с благотворителни организации, работещи в сферата на здравеопазването. Анализираме фактори като броя хора, до които достига програмата, какъв ефект оказва и колко средства са нужни за това. Финансираме проекти, които осигуряват максимално повишаване на броя години пълноценен живот на всеки изразходван долар. След това търсим организации, които се занимават само или почти само с такива проекти, прозрачни и доказано ефективни са, и се нуждаят от допълнително финансиране.  

За какво е важно да помисли човек преди да направи дарение?
Хората, които правят големи дарения, трябва да подходят към въпроса със същото внимание, с което подхождат и към други важни финансови въпроси, например какъв автомобил или жилище да си купят, или в какви акции да вложат парите си. Дарителите, които проявяват интерес, могат да намерят някои от най-добрите организации, нуждаещи се от финансиране на нашия сайт или на страниците на други организации, оценяващи ефективността на благотворителните дружества, като например www.givewell.org.

Могат ли членовете на
Giving What We Can да решават на кои организации да даряват средства?
Нашите членове се ангажират да даряват 10% от доходите си на организации, които според тях помагат на най-бедните хора в развиващите се страни. Giving What We Can не събира пари от своите членове. Предлагаме им на кого да направят дарение, но решението си звиси от тях.

Освен че отправяме препоръки, не вземаме никакви други решения от името на членовете си. Но имаме онлайн форум, в който членовете ни често отправят предложения за допълнителни проучвания и програми.

В момента имате 64 члена. Какви са плановете ви за разширение на дейността?

Желаем да открием офиси и в Канбера, Лондон и Принстън. През първата година от основаването си от 24 станахме 64 души. Надяваме се и през следващата година да имаме подобен растеж.

Giving What We Can е част от едно по-широко движение, което насърчава ефективността в сферата на благотворителността. Организации като GiveWell, The Life You Can Save и Poverty Action Lab също споделят подобни идеи относно ефективността на даренията и защо тя е толкова важна.

Защо започнахте да се занимавате точно с това?
Основното послание на Giving What We Can: „Всеки от нас може да окаже огромно влияние върху живота на много хора, като дари 10% от доходите си на най-ефективните благотворителни организации” звучи много близко до моя начин на мислене. Надявам се да успея да подобря и да спася живота на стотици хора, чрез внимателно подбраните дарения, които правя. И не мисля, че ще съжалявам за нещо. Хората съжаляват за много неща в живота си, като развалени взаимоотношения с роднини и приятели, които никога не са поправили, или за многото неща, които не са постигнали. Но едва ли има някой, който на смъртното си легло ще съжалява, че е отделял 10% от доходите си, за да помага на нуждаещите се.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Ханумапа Сударшан – за съхраняването на племенната култура в Индия

Ханумапа Р Сударшан/ VGKК (Индия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„… за това, че показа как племенната култура може да допринесе за спазването на човешките права, задоволяването на основните нужди на коренните жители и съхраняването на околната среда.”

В продължение на векове племето Солига е населявало хълмовете Билигири Рангана в щата Карнатака. През по-голяма част от това време те са живели в изобилие и мир, прехранвайки се с лов и земеделие, прекланяйки се пред природни божества и живеейки в храмония със заобикалящата ги среда. От 50-те години насам обаче горите им постепенно биват изсичани, за да освободят място за модерно земеделие и индустриални предприятия. Земята им бива отчуждена, а племето Солига е подложено на пълна експлоатация и потъва в крайна мизерия.

Ханумапа Сударшан е роден през 1950г., а през 1973 завършва медицина. Отказва се от привлекателната възможност да работи в града и започва да помага на бедните общности. През 1979г. пристига в Билигири Рангана, за да работи сред членовете на племето Солига. Днес основаната през 1981г. Вивекананда Гириджана Калиана Кендра (VGKK), вече е процъфтяваща програма за устойчиво развитие на местните племена.

VGKK се различава от повечето подобни начинания, защото се основава на уважение към племенната култура и стремеж към съхранението й, което върви ръка за ръка с придобиването на нужните умения за оцеляването на племената в настоящите условия в Индия. Това е и крайната цел на Сударшан, а дългогодишната дейност на VGKK в сферата на здравеопазването вече е постигнала много добри резултати по отношение на 20 000 души, които обслужава.

Училището, в което учат 500 ученици и което е част от програмата, е насочено към спонтанно развитие на личността на децата. Целта е те да се научат да помагат на околните и да уважават и да се гордеят с културата си. Учебният план включва всички предмети, преподавани в държавните училища, а преподаването отговаря на държавните стандарти. Освен обичайните занятия в училищата се провеждат и семинари, свързани с околната среда, уроци по отглеждане на билки, развитие на ценностната система и съхранение на племенната култура. Днес над 95% от децата получават начално образование. Освен основно училище е изградено и Училище по лесовъдство, и Училище за медицински сестри. Някои от децата от племето Солига, завършили тези училища продължават следването си и завършват висше образование, като част от дипломиралите се вече са се завърнали по родните си места, за да помогнат на своята общност. Джейд Гоуда, първият член на племето, получил доктурантура по Земеделие, днес е президент на VGKK.

Професионалните курсове, които предлага VGKK включват обучение по 16 традиционни занаята. Над 60% от членовете на племето Солига работят поне по 300 дена в годината за Държавното лесовъдно стопанство или други агенции. В мрежата от племенни кооперативи, изградена от VGKK, работят 1200 души. VGKK е пионер в устойчивия добив на други горски продукти (без дървесина) и в създаването на племенни предприятия, които се занимават с преработката им.

VGKK смятат, че най-голямото им постижение е насърчаването на самоорганизацията сред членовете на племето. Управителният съвет на организацията се състои от 17 души, 10 от които са от племето Солига, а всяко село си има собствен Сангха (съвет), с чиято помощ разрешава вътрешните си проблеми и се бори за правата си. По-голяма част от отчуждените земи са върнати на племето. Представители на Солига са постигнали добри резултати и по време на изборите, като две жени от племето заемат ръководни постове в местния съвет.

Философията на Сударшан гласи следното: „За да се справиш с болестта, трябва да премахнеш бедността. А опитът ми показва, че единственият начин да постигнеш това, е като помогнеш на хората да се самоорганизират, за да защитят правата си.”  

VGKK постепенно разширява дейността си и програмите му за развитие обхващат коренните племена в Аруначал Прадеш, островите Андаман и Андхра Прадеш.

През 1986, Сударшан основава Тръст Каруна за интегрирано развитие на селските райони, чрез здравеопазване, образование и продоволствена сигурност. Здравният екип на организацията помага за намаляване на болните от проказа от 17 на по-малко от 0.3 на 1000 души, а случаите на епилепсия също са овладени. Днес тръстът се фокусира основно върху подобряване на първичната медицинска помощ чрез публично-частни партньорства в четири щата – Аруначал Прадеш, Мгхалия, Ориса и Андхра Прадеш. Вече са изградени 50 центъра за оказване на първична помощ, които прилагат различни иновативни подходи, като телемедицина, здравни застраховки и грижи за психическото здраве на пациентите.

Сударшан е бил член на Ашока и Иноватори на Ашока, работещи за общественото развитие в САЩ, вице-президент на Доброволната здравна асоциация в Индия и член на Независимата комисия за здравеопазване в Индия, Националната комисия за населението, Националната мисия за прехраната, Националната комисия за човешките права и  работната група за развитие на племената към Индийската комисия по планирането. Като председател на работната група за Здравеопазване и семейно благоденствие, Сударшан разработва подробен доклад за реформиране на здравната система в Карнатака. Като омбудсман по въпросите на Здравеопазването, Образованието и Социалното благоденствие за Карнатака Локаюкта, той се бори срещу корупцията и насърчава доброто управление, за да могат обществените услуги да достигнат до бедните хора и членовете на коренните племена.

Сударшан получава наградата Парисата (за околна среда) от павителството на Карнатака (1993), Наградата Падма Шри от президента на Индия (2000), Наградата за човешки права (2001) и Награда за цялостен принос от Индийската фондация за обществено здраве (2009).

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Георгос Витулкас – за развитието на хомеопатията в Европа

Статия: Георгос Витулкас (Гърция) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за огромния му принос към възраждането на хомеопатичните познания и обучението на хомеопати според най-високи стандарти.“

Георгос Витулкас е роден в Атина през 1932г. Учи хомеопатия в Южна Африка през 1960 и продължава обучението си в Индийския институт по хомеопатия през 1966г.

През следващата година Витулкас се завръща в Гърция и започва да практикува хомеопатия и да обучава малка група гръцки лекари. Успехът на тези първи хомеопати привлича вниманието и на други лекари и през 1970г. е основано Атинското училище по хомеопатична медицина. Училището, преименувано на Център за хомеопатична медицина, е посветено изцяло на обучението на лекари. През 1971г. е основано първото Сдружение на гръцките хомеопати, а година по-късно Витулкас започва да издава на гръцки език списание „Хомеопатична медицина”. През 1976г. се провеждат първите Международни семинари по хомеопатия в Гърция. От тогава до сега подобни семинари се провеждат всяка година и в тях участват специалисти от поне 20 държави.

През 1994г. Витулкас създава на гръцкия остров Алонисос Международна академия за класическа хомеопатия. Целта й е да осигурява следдипломна квалификация за здравни специалисти от цял свят. Понастоящем, като директор на Атинския център, Витулкас ръководи екип от 30 лекари, които практикуват хомеопатия и същевременно се обучават под негов надзор. Витулкас превръща хомеопатията в наука, уважавана от медицинските специалисти, и страната му става един от водещите центрове за хомеопатия в западния свят.

Книгите на Витулкас, „Хомеопатия: медицината на новия човек” (Arco, New York, 1979), написана за широката публика, и „Науката за хомеопатията” (Grove Press, New York, 1980), за здравни специалисти, са преведени на 20 езика и оказват огромно влияние за разпространението на хомеопатията по света. Книгата му „Нови модели на здраве и болест”, публикувана на немски и английски език през 1991г., критикува конвенционалната алопатична медицина и поставя основите на нова парадигма.

Основният стремеж на Георгос Витулкас е разпространение на хомеопатията из целия свят. Една от главните му цели е създаването на медицински колежи по хомеопатия в САЩ и Европа, където знанията в тази сфера да бъдат предавани на най-високо ниво. Едно от големите постижения на Витулкас е компютърната програма Vithoulkas Expert System и поредица от видео-уроци, съставени от негови лекции. До момента са продадени над 1000 копия от тази програма и благодарение на нея класическата хомеопатия достига до множество обикновени студенти.

Днес Витулкас пише нова хомеопатична Materia Medica Viva в 16 тома, която ще включва всички съвременни познания и неговия личен опит, натрупан благодарение на над 150 000 прегледа, извършени в Центъра в Атина. Първите шест тома са публикувани на немски език, като предстои и превод на английски. Витулкас продължава да се занимава с преподавателска дейност, както в Гърция, така и в чужбина. 

С разпространението на хомеопатията в много други държави, все повече хора оценяват приноса на Витулкас за налагането й като наука, която може значително да подобри човешкото здраве и благоденствие.

Цитат

„За мен е особено удоволствие, че 2500 години след Хипократ, хора от цял свят идват на един гръцки остров, за да се обучават в, според мен, най-добрата съвременна форма на лечение.“

Георгос Витулкас

Posted in За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Форум на научните писатели в Керала

Статия: Kerala Sastra Sahitya Parishad (KSSP), Индия на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за огромния им принос в разработването на един модел на развитие, основан на социалната справедливост и участието на народа.”

Фондация KSSP, което буквално означава Форум на научните писатели в Керала, води началото си още от Научния литературен форум, проведен през 1957г. от група загрижени активисти и научни писатели. KSSP е основана през 1962г. и до 1968г. успява да влезе в контакт с учени от Керала, работещи из цяла Индия. KSSP се превръща в организация, която се стреми да говори за наука на достъпен за хората език, използвайки местния диалект малаяли. Движението си поставя за цел разпространението на науката в Керала.

Към 1976г. KSSP вече има 2600 члена и през следващата година започва да организира практически семинари, наречени Цяла Индия, насочени към различни научни сфери. През 1987г. по време на един от тези семинари се ражда Народна научна мрежа Цяла Индия. Народните научни движения, вдъхновени от KSSP, днес са разпространени из цялата страна. През 1996г. самата организация вече има 60 000 члена, организирани в 2000 местни подразделения. KSSP участва активно в различни дейности, свързани с развитието на страната:

Образование: Сред членовете на KSSP има 10 000 учители, с чиято помощ фондацията организира практически обучения за учители, оценява учебните планове и учебниците, насърчава новостите в педагогическите практики, публикува научни книги и списания за деца, провежда Детски научни фестивали и програми за обмен на учители. KSSP е сред основните движещи сили зад програмата, довела до постигане на 100% грамотност през 1991г.

Околна среда: Една от целите на KSSP е да повиши информираността на жителите на Керала относно проблемите на околната среда. За целта фондацията организира кампании, образователни инициативи и популяризиране на добри практики.

Развитие: KSSP участва в разработването на модели за устойчиво развитие, води кампании за децентрализирана демокрация, инициира различни експерименти на местно ниво, анализира „модела на Керала” за развитие (високо развитие на човешкия капитал, въпреки ниските доходи), търси начини за подобрението му и публикува проучвания на тема развитие. KSSP и центърът на фондацията за Научна и развойна дейност (Център за интегрирани технологии – IRTC) разработват методология за картографиране на расурсите с участие на местните жители (PRM), както и методология за съставяне на планове според водосборните басейни, които да помогнат на местните институции в програмите им за развитие.

Енергетика: Половин милион домакинства са инсталирани високоефективните печки на KSSP, спестявайки по 0.6-0.8 милиона тона дърва за огрев на година. KSSP има и програма за замяна на голяма част от 20-те милиона 60-ватови крушки с по-икономични флуоресцентни лампи. Фондацията помага и на местните власти в инсталирането на малки водни електростанции.

Комуникации: KSSP е най-големият издател на научна литература в Индия. Фондацията е публикувала 1200 книги и издава по 30-40 нови заглавия на година. Приходите от тази дейност възлизат на 2,4 милиона рупии през 1994г. и 15 милиона рупии през 2004г., което е близо 90% от общите приходи на фондацията, която не получава международно финансиране. Голяма част от усилият на KSSP са насочени към продажбата на тези книги от врата на врата, което е вид педагогика, ориентирана към набирането на финансиране. KSSP използва и други комуникационни средства, като организиране на лекции и един изцяло нов тип театрални представления. „Kala Jatha” или „Караваната на изкуството” е част от кампанията на фондацията за повишаване на грамотността, която достига до 60-70 милиона души.

KSSP осигурява обучение на хората в селата и особено на жените относно производството на сапун, отглеждането на гъби, изработката на грънчарски изделия и други подобни дейности, които биха позволили стартирането на собствен дребен бизнес.

KSSP ръководи и важни програми в сферата на здравеопазването, правата на жените, изследванията и развитието. Изпълнителният съвет се състои от 65 члена, а на местно ниво има над 10 000 ръководители на регионални офиси. KSSP е носител на множество награди, сред които Награда на програмата за развитие към ООН Глобал 500, Врикша Митра и наградата Кинг Седжонг на ЮНЕСКО.

Цитат

„KSSP цени човешките ресурси като най-голямото обещание за бъдещето на страната. Най-добрият измерител на развитието на една държава е поучителното влияние на класните стаи, постиженията и научните интереси на младежите.“

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Учен ще представи космически технологии във Варна през май

Мехран Кеше ще бъде във Варна, България от 3 до 5-ти май 2013. Той ще говори за космически технологии и здравеопазване.
Фондацията Кеше е независимо сформирана организация с нестопанска, нерелигиозна цел. Нейн създател е ядреният инженер Мехран Таваколи Кеше. Целта на фондацията е да разработи нови научни познания, създавайки нови технологии, които да решат глобалните проблеми.
Идеята на Кеше е да предотврати липсата на вода и електричество, да преодолее глада, да намери решения за измененията в климата и да открие лечебната сила с въвеждането на най-нови и модерни технологии, чрез специално създадени плазмени реактори.

ПРОГРАМА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

1-3 Май

Продажба на билети за конференцията на касата на Фестивалния и конгресен център във Варна. Цена на билета 30 евро.

4 Май

09:30 Главна презентация на основните идеи на теорията на инж. Мехран Кеш и програмата за създаване на космически кораби. Презентиране пред публиката на постиженията на българските разработчици на Кеш-генератори.

12:00 Обяд

14:00 Лекция в областта на здравеопазването – ендокринология и имунна система

16:30 Въпроси от публиката

17:30 Пресконференция

18:30 Инж. Мехран Кеш ще се срешне с представители на съседни страни

19:30 Край на конференцията

5 Май

Допълнителна среща между инж.Мехран Кеш и разработчици на генератори и заинтересовани от приложението на технологиите лица.
Страница във Facebook: www.facebook.com/KesheFoundationBulgaria

Билети и регистрация на:  bulgaria.keshefoundation.org

Източник: http://delfiom.com/Keshe.Varna.2013

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени