Tag Archives: здраве


Реч на Алла Ярошинская при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Алла Ярошинская при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Борбата за гласност относно последствията от ядрения инцидент продължава в Комисията по екология, в Комисията за инцидента в Чернобил и в Правителствената експертна комисия, в която работя и аз. Но едва след 19.08.1991г. получихме достъп до строго секретни документи на оперативната група към Политбюро на централния комитет на КПСС – общо 40 тайни доклада. Приведените факти и размерът на измамата е поразителен. Според тези доклади десетки хиляди души, включително и страдащи от „радиационна болест” са били хоспитализирани през първите месеци след катастрофата. За да скрие това от обществото (човешкият живот никога не е имал особена стойност в моята родина), Политбюро поставя нови допустими норми на радиация – 10 до 50 пъти по-високи от предишните. И така като с магическа пръчица всички засегнати от радиацията изведнъж се оказват здрави и са изписани от болниците. Съществуват документи, според които в някои региони не са правени аутопсии на починалите, включително и на децата. Над 200 000 войници и офицери са били изложени на радиоактивно лъчение.   

Някога английският философ Джон Лок каза, че всяко човешко същество има право на „живот, свобода и частна собственост”. Третият президент на САЩ, Томас Джеферсън, преформулира тези думи в известната Декларация за независимост, заменяйки „собствеността” с „право на щастие”. Декларацията на ООН за човешките права гласи, че „всяко човешко същество има право на живот”…

Това, което се случва в момента в замърсените райони е в нарушение на всички тези декларации за човешките права. Стотици хиляди души все още са принудени да живеят в условия на радиационно замърсяване. Никой не се грижи за тяхната евакуация. А те не могат да си позволят сами да се преместят: свободната търговия и инфлацията убиха всичките им надежди. Едва днес, близо шест години след инцидента, стана ясно, че 14 региона в Русия също са били засегнати от радиацията. Това означава, че през всичките тези години възрастни хора и деца са живели на замърсените с цезий земи. Те са орали и засявали тази земя и са поглъщали радио-нуклеидите. Да, правото им на живот като че ли е спазено, но нима това наистина е нормален живот? Мисля, че е време с оглед на скорошните събития, и имам предвид не само принудителните изселвания от района на Чернобил, но и ужасяващия глад в Сомалия, гражданските войни в Югославия и бившия СССР, както и всички места, където правото на нормален живот бива погазвано, ООН да промени чл.3 от Декларацията за човешките права и вместо „право на живот” там да пише „право на достоен живот”. Ценя високо ООН и се надявам, че организацията ще изиграе важна роля в елиминирането на последствията от тази световна катастрофа, каквато е инцидентът в Чернобил. Ако прекратяването на опасната конфронтация между две системи – тоталитарният комунизъм и демокрацията – доскоро бе основното условие за оцеляването на човечеството, днес Съветският съюз вече не съществува и най-важният фактор вече е екологията и борбата за мир. Основната заплаха за световната общност се състои в това, че на една територия, покрита с ядрени станции, каквато е земята на бившия Съветски съюз, продължават да се водят войни. Светът трябва да признае тази опасност. На първо място политиците, но също така и хората. В този контекст имам конкретно предложение, което да бъде обсъдено: под егидата на ООН да бъде създаден международен консултативен съвет за екологичните бежанци, мигрантите по принуда и хората, принудени да живеят в радиоактивни зони. Този съвет трябва да има право да отправя запитвания към всички правителствени организации, включително към IAEA. Съветът трябва да има право да отправя препоръки за изготвяне на международни закони, както и да изисква прилагането на тези препоръки под юрисдикцията на Международния съд.

От името на жертвите на ядрения инцидент в Чернобил бих искала да изразя огромната си благодарност към всички държави, правителства и неправителствени организации, които помогнаха на местното население. Дълбок поклон пред всички вас. 

За съжаление обаче хуманитарната помощ не винаги достига до всички, за които е предназначена. Понякога тя бива ограбвана от безсъвестни хора, които се възползват от чуждата скръб. Като журналист, съм писала много за това как чуждестранните помощи биват заграбени и средствата биват използвани за строеж на летни вили за бившия политически елит. Как новите съветски богаташи си купуват в чужбина скъпи коли и ги вкарват в страната без да плащат мито, декларирайки, че превозват детски храни. Ето защо вярвам, че е дошло време да помислим за гарант, който да осъществява контрол върху разпределението на хуманитарните помощи за жертвите на Чернобил. Доколкото знам Япония пое ролята на гарант за разпределението на хуманитарната помощ за бедните хора в CIS по време на конференцията в Токио на 29-30.10.1992г. Може би предложението ми ще се превърне в основа за дискусия и Швеция би могла да стане гарант за разпределението на хуманитарната помощ за жертвите на Чернобил. Ако принципно сте съгласни с подобно предложение, с готовност бих участвала в работата по един такъв проект.

И накрая липсата на контрол при изразходването на парични средства, включително и чуждестранни, от страна на някои фондации, разпределящи помощи за жителите на района около Чернобил, ме убеди, че е необходимо да създам своя собствена организация, която да помага на пострадалите. Смятам, че така най-ефективно ще използвам паричната стойност на тази награда, за да продължа своята мисия. Приятелите ми от запдните държави, както и от Япония изразиха готовност да ми окажат подкрепата, от която се нуждая. Надявам се също така да получа и вашата подкрепа и разбиране относно положението в CIS.

Човешкият живот – уникален и единствен – е само един миг в безкрайността на вселената. Човечеството никога не трябва да забравя това. Ние се носим през светове и звезди, за да създадем в крайна сметка един живот, достоен за Човека.

Благодаря ви за вниманието.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Реч на Алла Ярошинская при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Алла Ярошинская при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Всеки живот е уникален и единствен.

Почитаеми членове на Парламента!

Уважаеми членове на Комисията към Наградата за цялостен житейски принос!

Изключително съм благодарна за високата чест, която ми оказвате с това международно признание и за възможността да говоря тук пред вас тази вечер.

Естествено докато се борех всеки ден за правата на хората, превърнати по принуда в бежанци и мигранти заради една екологична катастрофа и докато се стремях да дам гласност на последствията от най-голямата трагедия, причинена от хора, а именно инцидентът в Чернобил, никога не съм си мислела за каквито и да било награди. Затова мисля, че имам правото да вярвам, а и вие също заедно с мен, че тази награда е и за всички жертви на инцидента в Чернобил, както и за всички пострадали от екологични катастрофи на територията на бившия Съветски съюз.

Името на наградата, връчвана от Якоб фон Уекскул, включва две философски категории: Живот и Човек. През вековете тези две категории са били тълкувани по различни начини, но днес бих искала да обърна внимание на това как тези най-висши концепции се проявяват в ежедневието ни.

„Отдаденост към живота”

Това морално задължение е сътворено от един истински гений, една уникална личност – Алберт Швайцер. Мисля, че ако тази идея бъде сравнена с практиката, ще добием пълна представа за огромната пропаст между философския идеал на разбирането за човешкото същество и начинът, по който този идеал се проявява на практика. Мисля, че имам право да мисля така, защото самата аз от дълго време вървя по този път и все още още не виждам края му. Имам предвид на първо място борбата си за гласност относно последствията от инцидента в Чернобил в световен мащаб, както и относно вредното и понякога дори смъртноносно влияние на радиацията върху Човека и всички форми на Живот. Според мен най-важното е да спасим всяко човешко същество, което бавно умира сред радиоактивните поля на бившия Съветски съюз, често без дори да съзнава това.

Мащабът на инцидента в Чернобил е наистина огромен. Според някои учени отделянето на цезий-137 се равнява на 300 бомби, като тази, пусната над Хирошима. Известният руски учен Николай Воронцов казва: „Цялото земно кълбо се превърна в Чернобил”. Радиацията засегна близо 80% от територията на Беларус. Според информацията, която получих по време на парламентарното разследване, замърсените земеделски земи в Украйна възлизат на 7,229 милиона хектара. Според различни оценки между шест и осем милиона души живеят в региони с радиационно замърсяване. 1,5 милиона от тях живеят в най-опасните зони. Според официалните медицински доклади „около 87% от възрастните хора в региона са пострадали от радиоактивно облъчване на щитовидната жлеза”. 1,6 милиона деца са били изложени на нива на радиация, които могат да причинят различни заболявания. Беше много трудно, а в началото дори и невъзможно, да стигнем до тази жестока истина.

Официалната доктрина на Съветския съюз твърдеше, че хората могат да живеят в радиоактивните райони, без да се притесняват за здравето си, защото човешкото тяло може да поеме „35 РЕМ за 70 години.” Според тази идея през своя живот, човек може да поеме 35 РЕМ без това да повияе върху здравето му, качеството на живота му или бъдещите поколения. Но експерти от Висшия съвет на бившия СССР, както и експерти от Русия, Украйна и Беларус, не са съгласни с това. Заедно с много други специалисти от западните държави и от родната ми страна, те смятат, че що се отнася до радиацията, не съществува „безопасен праг”, под който тя не е вредна за здравето.

Официални представители на лекарите, изнесоха доклад пред Парламента, посочвайки, че обществото трябва да оцени риска и ползите от намаляването на допустимата доза радиация. Защото ако прагът бъде намален, ще се наложи не десетки, а стотици хиляди души да бъдат евакуирани от опасните зони. Първоначалните допустими дози радиация бяха определени не на база на правото на достоен живот, а според меркантилните интереси на управляващата клика.

Ако световната общност не се намеси и тази концепция, продължи да стои в основата на CIS, тогава според заключенията на научния комитет по ядрената радиация към ООН, 35 РЕМ в продължение на един човешки живот, ще водят до 1750-12100 случая на сериозни наследствени аномалии на всеки 1 милион новородени от облъчени с радиация родители. Ако приемем, че средната продължителност на живота е 70 години (при 1 милион новородени това се равнява на 70 милиона години човешки живот), оценката на генетичните рискове сочи следните резултати: при допустима доза 35 РЕМ първото поколение ще понесе между 39 000 и 247 000 години влошено качество на живота и между 46 500 и 358 000 години по-ниска продължителност на живота за всеки един милион новородени.

Тези цифри са малко познати в страните от бившия Съветски съюз. Последствията и мащаба на инцидента в Чернобил се пазеха в тайна от самото съветско правителство, както и от Министерството на здравеопазването и от Министерството на отбраната. Всичките ми опити да публикувам информация за замърсените региони в края на 1986 и началото на 1987г. се натъкваха на ограничения и забрани. Едва през 1989г. ми бе позволено да изнеса реч пред Първия конгрес на народните депутати на Съветския съюз и да връча видеокасета със записи от замърсените региони лично на Михаил Горбачов.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Реч на Джон Гофман при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Джон Гофман при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

  1. Проект, който може да ни помогне да постигнем целта си

Нашето разумно предложение се състои в основаването на контролен орган, който да следи изграждането на всяка база данни, свързана с радиацията и на първо място тази за Чернобил. Подобна база данни вече се съставя от Международната програма за влиянието на инцидента в Чернобил върху човешкото здраве (IPHECA). Тази програма се финансира от правителствата на САЩ, Великобритания, Русия, Франция, Германия и Япония. Отново ще ви припомня паралела, който споменах – това е все едно да разчиташ на тютюневите компании да ти кажат всичко за вредата от тютюнопушенето. Горепосочените правителства ще проведат изследването за Чернобил с помощта на Световната здравна организация.

Според нашето предложение IPHECA трябва да финансира и приеме екип от независими наблюдатели и учени, които да работят по проучването, да имат право да проверяват дали всички Правила на изследване са спазени и да публикуват своето мнение във всеки, издаден от IPHECA доклад. Благодарение на Наградата за цялостен житейски принис, можем да получим международна подкрепа и да отправим официално предложение до IPHECA за въвеждането на наблюдатели. Разбира се в това предложение няма да изискваме никакво финансиране за самите нас и нашата организация.

Ако СЗО очаква от нас да повярваме на резултатите от изследването на IPIIECA за влиянието на инцидента в Чернобил върху човешкото здраве, самата тя би трябвало да предложи в него да участват независими специалисти, а не ние да правим това.

Ако никой няма намерение да прикрива информация и ако стремежът е да бъде проведено едно внимателно и обективно проучване, тогава няма причина IPHECA да откаже да приеме участието на независими експерти. Няма причина да откаже да отдели 5% от многомилионния си бюджет, за да финансира тези независими специалисти. Дали пък присъствието на независими наблюдатели няма да снижи мотивацията на учените на IPHECA, намеквайки, че те може да се опитат да прикрият информация?

Разбира се, че не. Ние не смятаме, че учените, занимаващи се с радиационни изследвания, са измамници. Но пък и би било наивно да отричаме, че много хора биха направили компромис с високите си принципи, за да не разочароват работодателите си. Смятаме, че хората се срамуват от подобни компромиси и наистина биха предпочели да бъдат честни и да работят безупречно.

Ако нашето предложение бъде прието, ВСИЧКИ ще спечелят. Независимите наблюдатели ще позволят на служителите на IPHECA да работят съвестно, да спазват всички стандарти и правила и да се противопоставят на всички опити за сплашване или оказване на натиск. Ако финансиращите организации не са особено доволни от това, служителите винаги могат да кажат „но в противен случай независимите наблюдатели ще ни разкрият и всички ще разберат, че правим нещо нередно.” Учените на IPHECA може и публично да се противопоставят на предложението ни, но сме убедени, че дълбоко в себе си повечето от тях го ПРИЕМАТ.

  1. Това просто здрав разум ли е?

Наричаме идеята си за независими наблюдатели „предложение на здравия разум”, защото то ще помогне за изграждането на една система, която насърчава разкриването на истината и защитава хората, които я изкарват наяве, вместо да ги наказва с уволнения, както често се случва сега. Колежката ми Алла Ярошинская може да ви разкаже много по този въпрос.

Предложението ни е проява на здрав разум, защото дава на обществото инструмент, чрез който то може да поощрява поведението, което ЖЕЛАЕ, а не това, срещу което се бори. Наградата за цялостен житейски принос заслужава специална благодарност за това, че признава този важен принцип. Якоб фон Уекскул прекрасно е обобщил това, пишейки „Ако днес обществото ни не се нуждае от нови технологични решения, а от нови социални ценности и институции… тези приротети трябва да намират отражение в онова, което обществото насърчава и подкрепя.” (Цитат от предговор към „Нов световен ред: движения на местни хора за световна промяна) на Пол Екинс (London: Routledge), 1992.)

Наличието на незаивисими наблюдатели е проява на здрав разум и затова навярно много хора си мислят, че такива вече има при провеждането на проучвания на различни водове замърсители. Но истината е, че такива няма дори и само при ЕДНО изследване.

Не е късно да променим това. Но ще ни е нужна настойчивост и тя трябва да дойде от обикновените хора, от гражданското общество. Отново ще се съглася с Якоб фон Уекскул и Пол Екинс, че обикновените хора са източник на решенията. Наистина мисля, че те са ЕДИНСТВЕНИЯТ източник, защото толкова рядко се случва справедливостта да дойде „отгоре”… независимо за какво става въпрос.

  1. Реализъм относно големите проблеми.  

Познавайки тютюневата промишленост, можем да предположим, че финансиращите изследванията върху радиацията и други видове замърсители, ще се противопоставят яростно на идеята за контролен орган. Но когато тази идея все пак бъде приета, ще трябва да останем нащрек, за да сме сигурни, че независимите експерти са наистина независими. Човек трябва да е реалист, що се отнася до продажността на някои хора.

Преди няколко години един журналист ми каза, че за обикновените хора е прекалено трудно да решават ГОЛЕМИ проблеми. Според него всичко бе напразно. Отговорът ми сега, както и тогава, е следният:

Разбира, че ще е трудно да се справим с най-големите проблеми, с които се сблъсква човечеството. Но можете ли вие, или аз, или който и да е друг да се задоволи с това да насочва всичките си усилия към решаването на тривиални проблеми… само защото онези, които наистина се нуждаят от решение са трудни?

Благодаря ви!

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Джон Гофман при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Джон Гофман при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Важна стъпка в посока защита на здравето на целия свят

Дами и господа,

Приемам Наградата за цялостен житейски принос с удоволствие и признателност и вярвам, че тя ще помогне за насърчаването на един разумен проект; проект, който ще донесе полза на всички хора по света.

Каква е целта му? Защо е толкова важна? Какъв трябва да е този проект, за да помогне за постигането й?

  1. Целта, към която е насочен проектът ни

Целта, заради която получаваме Наградата за цялостен житейски принос, е да гарантираме, че всички изследвания относно влиянието на различни замърсители върху здравето, се основават на надеждна информация. Проектът ни започва с база данни за последиците от Чернобил, обхваща и други бази данни за радиацията, диоксина, пестицидите, живака и други източници на замърсявания.

Под база данни имаме предвид първоначалните данни за степента на излагане на замърсителя и здравното състояние на участниците в изследването. Точността на тази информация е определяща за по-нататъшните изводи, които ще бъдат направени въз основа на нея.

Ако самата база данни съдържа невярна информация – поради недоглеждане или пък нарочно – анализът на тези цифри, макар и проведен правилно, ще напълни медицинските журнали и учебници с неверни сведения. Една погрешна база данни превръща всички учени, които я използват в потенциални проводници на смъртносни заблуди, без значение колко чести и добронамерени са самите учени.

  1. Защо целта ни е важна

Последствията от фалшивите бази данни могат да са тривиални или наистина трагични. Ние обикновено се тревожим за вторите. Ако въз основа на погрешна информация в бъдеще разрешим замърсяване на прекомерно високи нива, това ще доведе до милиони страдащи от предотвратими случаи на рак и мозъчни увреждания, които могат да застрашат генетичното разнообразие на цялото човечество.

И така, надеждните бази данни не са само проблем на учените. Целта ни всъщност е свързана с една от основните грижи на обикновения човек: Здравето. Личното му здраве, здравето на децата му, здравето на внуците му.

За да намали както неволните, така и умишлените грешки при био-медицинските проучвания, научната общност е разработила Правила на провеждане на изследвания. При епидемиологични изследвания, в които се изследват групи от хора изложени и неизложени на вредно влияние, правилата изискват: сравними групи, реална разлика в дозата, научно значима разлика в дозата, внимателно възстановяване на дозата, „заслепяване” на учените, провеждащи анализ на дозите, „заслепяване” на учените, анализиращи диагнозата, забрана за промяна на входящите данни след като резултатите станат известни, избягване на прекомерното раздробяване на данните, липса на предварителни очаквания и оценки.

При изследвания на влиянието на радиацията върху здравето, за съжаление се наблюдават множество нарушения на тези правила. Вече сме доказали, че именно при неспазването на изискванията резултатите показват радиационното замърсяване в много по-добра светлина, отколкото ако изследванията се провеждаха по всички стандарти.

(Подробна информация можете да намерите в „Рак, причинен от ниски дози радиация: Независим анализ” (книга, издадена през 1990), „Холокост или нищо необичайно: разкази от една далечна страна” (1991), „Никой не може да избяга: истината за вътрешно-утробното облъчване” (1992); „Инцидентът в Чернобил: последствия от радиацията за настоящото и бъдещите поколения” (книга, издадена през 1993г.) Цялата тази информация е достъпна чрез Комисията за ядрена отговорност, Post Office Box 421993, San Francisco, California 94142, USA.)

Повечето хора не осъзнават, че ситуацията при изследванията на радиацията е подобна на това да разчиташ на тютюневите гиганти да провеждат проучвания на здравните последици от тютюнопушенето. Почти всички анализи на влиянието на радиацията се финансират от правителства, които защитават и насърчават развитието на ядрената енергетика.

Обществото има право да защити здравето си като изиска независимо „второ мннеие” относно радиацията.

След инцидента в Чернобил сред научните среди и популярните медии отново бяха разпалени някои заблуди:

(а) заблудата, че радиация получавана бавно е много по-безвредна от радиацията, излъчена при бомбардирането на Хирошима и Нагасаки, (b) заблудата, че радиацията е безвредна, освен ако не е в големи дози и (c) заблудата, че радиацията дори може да е полезна.

Като учен аз винаги съм приемал тези теории на сериозно и съм прекарал години, проверявайки верността им, чрез анализ на съществуващите доказателства. И на мен БИ МИ СЕ ИСКАЛО радиацията да е безвредна. Нима има човек, който да не желае това?

Но за съжаление, доказателствата, логиката и разума ме карат да отправя следното предупреждение: йонизиращата радиация може да е най-важният причинител на рак, вродени дефекти и генетични заболявания. Не искаме да добавяме ОЩЕ радиация към дози, които и без това получаваме естествено от природата и от които няма как да се скрием.

Когато става въпрос за радиация, рискът за човешкото здраве е много, много висок. Човечеството не може да поеме този риск и не трябва да допуска заради конфликт на интереси да бъдат създавани бази данни, противоречащи на научните стандарти и следователно ненадеждни.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Алла Ярошинская – истиснките измерения на Чернобил

Статия: Алла Ярошинская (Русия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна награда с Джон Гофман

 „…за това, че въпреки официалната опозиция и преследване, разкрива истинските измерения на инцидента в Чернобил.”

Алла Ярошинская е родена през 1953г. в региона Житомир в Украйна. Завършва журналистика в Киевския университет и в продължение на 13 години работи като кореспондент за местен вестник. По време на следването си е политически дисидент. В работата си постоянно се опитва да разкрие корупцията сред членовете на управляващата партия, за което нерядко са й налагани административни наказания. Към края на 1986г. вниманието й е привлечено от предполагаемата евакуация на райони, засегнати от радиацията от инцидента в Чернобил през април същата година, и тя започва собствено разследване.

Ярошинская открива, че хората от силно замърсени с радиоактивност села биват евакуирани в не по-малко опасни околни зони; че здравословното им състояние е тежко, но властите отричат и пренебрегват това; че новият подслон, който им е осигурен е напълно неподходящ; и че хората не биха могли да оцелеят без да ядат силно радиокативната храна, отглеждана в района. Вестникът, в който работи Ярошинская, не само отказва да публикува статията, но и възлага на друг журналист да напише материал, в който уверява обществото, че в случващото се в Чернобил няма нищо обезпокоително. Статията на Ярошинская е отхвърлена и от вестниците Правда и Известия, както и от много други издания, до които е изпратена. Но под влиянието на движението Гласност, Известия все пак публикува материал за това как дейността на Ярошинская е подлагана на натиск. На местно ниво Ярошинская успява сама да отпечата и разпространи копия от своята статия. В следствие на това е подложена на силен натиск, но получава и широка подкрепа от страна на народа. През 1989г. тя е номинирана за изборите за нов Висш съвет в СССР и получава 90% от гласовете. 

Ярошинская използва позицията си в комитетите Екология и Гласност, за да продължи кампанията си за пълно разкриване на последствията от радиоактивното замърсяване в Чернобил. През 1990г. Ярошинская е включена в комисия, която да разследва случая. През 1992г. тя изнася доклад на тази тема пред Европейския парламент. В СССР дейността на комисията постоянно се сблъсква с бюрократични пречки и дори и след 1991г. на Ярошинская й е забранено да копира важни документи. Тя обаче тайно прави копия на строго секретни документи на Политбюро на комунистическата партия и въз основа на тях пише статията „Четирдесет тайни протокола от „мъдрите” мъже в Кремлин”, която е публикувана в Известия, а от там и в европейската преса.

Ярошинская е автор и съавтор на 12 книги и над 700 статии в научни списания и в медиите. Книгата й за Чернобил е издадена на пет езика. Ярошинская е основател, главен редактор и съавтор на Енциклопедия за ядрената енергетика, първата по рода си в света книга, която показва истинската същност на проблемите в тази сфера.

Тъй като Ярошинская се сблъсква с враждебността на комунистическите власти в родната си Украйна, тя оставя в Русия и след разпадането на Съветския съюз. През 1993г., след службата си като заместник-министър по въпросите за Информацията и пресата, тя става съветник на руския президент Борис Елцин. Ярошинская участва и в руските делегации, които водят преговори със САЩ относно Споразумението за неразпространение на ядрени оръжия. Тя е представител на Русия и при Конференцията на жените, организирана от ООН през 1995г.

Ярошинская активно участва в политически и обществени дейности по въпросите на човешките права, независимостта на медиите и ядрената енергетика. Била е президент на Екологичния благотворителен фонд, както и съ-председател на Руския екологичен конгрес, председател на Държавния съвет на руското социал-демократично движение, както и на други международни комитети. През 1998г. тя получава международна награда, като една от „100-те героини на 20ти век.”  

Алла Ярошинскя помага за събирането на международен екип от учени, адвокати, активисти и жертви на инцидента в Чернобил, които да заведат иск пред Европейския съд за престъпления срещу човечеството, нанесени при инцидента в Чернобил. Ярошинскя настоява и за процес срещу бившите ръководители на СССР във връзка с действията им по време на инцидента.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Джон Гофман – истината за радиацията в малки дози

Статия: Джон Гофман (САЩ) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна награда с Ала Ярошинская

„…за новаторската му дейност при разкриването на здравните рискове от излагането на малки количества радиация.”

Джон Гофман има докторска степен по ядрена/ физическа химия, както и медицинско образование. Роденият през 1918г. Гофман, става професор по молекулярна и клетъчна биология в Калифорнийския университет в Бъркли. През 1942г. като студент по физическа химия, Гофман доказва, че уран 233 е способен на ядрено делене и разработва процес, чрез който той и колегите му за първи път успешно изолират достатъчно голямо количество плутоний и откриват няколко радиоактивни изотопа на урана и протоактиния. Изследователската дейност на Гофман относно химията на липопротеините и връзката им със сърдечните заболявания, му носи няколко награди. 

През 1963г. Гофман се присъединява към Лабораторията Лорънс Ливмор към Комисията по ядрена енергетика, като асоцииран директор. Той става основател и директор на звеното по биомедицински изследвания. По време на работата си там, Гофман започва да се интересува все повече от влиянието на ниски нива на радиация върху човешкото здраве. След като той и негов колега са подложени на силен натиск да не оповестяват своите открития по темата, Гофман напуска лабораторията. По-късно двамата издават книгата „Отровената власт: мотиви срещу ядрените електроцентрали” (Rodale Press, 1971, 1979), която поставя началото на ранното анти-ядрено движение.

През 1971г. Гофман основава Комитет за ядрена отговорност, малка неправителствена организация, в чиито управителен съвет влизат трима нобелови лауреати. Независимите им изследвания показват, че излагането на малки количества радиация води до много по-голям риск за човешкото здраве, отколкото признават други подобни проучвания, финансирани от различни правителства. Книгите му показват как от чистите данни могат да бъдат извлечени съответните изводи без да се използват никакви трикове за манипулиране на информацията. Целта на Гофман е да направи изследванията достъпни за обикновените хора, за да не се налага те да разчитат само на приблизителните оценки да финансираните от правителствата проучвания.

Ревю на неговата книга „За радиацията и човешкото здраве” (Sierra Club Books, 1981), публикувано в Журнала на Американската медицинска асоциация, казва: „Гофман не само показва, че владее до съвършенство тази сложна тема, но и внимателно обяснява основните й концепции”. За друга негова книга „Рентгенът: здравните ефекти на прегледа”  (в съавторство с Егън О’Конър, Sierra Club Books 1985), New England Journal of Medicine казва, че е „повратна точка в оспорвания дебат за ниските дози радиация”. За следващата му книга „Рак, причинен от радиация в малки дози”  (Committee for Nuclear Responsibility, 1990) същото издание пише, че е „великолепна и идва точно навреме”. Книгата е публикувана на английски и руски език. Други книги на Гофман са „Инцидентът в Чернобил: последствия от радиацията за настоящото и бъдещите поколения” (Vysheishaya Shkola, Minsk 1994, in Russian) и „Предотвратяване на рака на гърдата” (CNR, 1995), според която около 75% от случаите на рак на гърдата в САЩ се дължат на облъчване с радиация по време на медицински процедури.

Гофман критикува някои проучвания върху радиацията, като например ретроспективните алтерации в базата дани с оцелели от Хирошима и Нагасаки. Гофман предлага създаването на незвисим наблюдател, който да следи провеждането на подобни проучвания и да гарантира тяхната обективност. Подобен орган би наложил спазването на основни научни принципи, като забрана за промяна на входящите данни след разкриване на предварителните резултати, „заслепяване” на провеждащите изследванията и диагностиционния анализ, използване на сравними групи и надеждна разлика в дозата радиация, избягване на прекомерното раздробяване на данните, което прави всички открития статистически незначими.

Джон Гофман почива през август 2007г. на 88 години.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Зафрулах Чоудъри при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Зафрулах Чоудъри при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

10.    Макар Законът за лекарствата да постигна добри резултати по отношение на достъпността на медикаментите, здравеопазването в страната продължава да е в плачевно състояние. В здравната сфера, управлявана от една бюрократична, централизирана система без обществена отчетност, повсеместно царят небрежност, неефективност и злоупотреби. 70% от лекарите работят в градовете и обслужват само 20 милиона от 110-милионното население на страната. От останалите 30% не всички могат да бъдат открити в здравните отделения, които би трябвало да обслужват селата. Излиза, че 80% от здравните заведения за оказване на първична медицинска помощ не се използват, докато болниците в градовете са претъпкани с пациенти. От друга страна през последните години в градовете изникнаха и стотици частни клиники, които не подлежат на никакви регулации и контрол на качеството на предоставяните услуги. Тези клиники оцеляват благодарение на измами, злоупотреби и предписване на ненужни лекарства или изследвания. Лекарите, работещи в държавни болници, често имат и частна практика и пренебрегват обществените си задължения в името на личната изгода.

11.    Националната политика по отношение на лекарствата доведе до огромен ръст на частните компании, занимаващи се с производство на фармацефтични продукти, а това от своя страна донесе полза на потребителите под формата на качествени лекарства на ниски цени. Една Национална здравна политика би имала подобен мащабен ефект. Тя би могла да обедини децентрализираните здравни центрове за оказване на първична помощ, описани в Декларацията Алма Ата, с учреждения, които при необходимост да пренасочват пациентите към болници и клиники за оказване на вторична помощ. Публичната отчетност, участието на обществото в процеса и провеждането на медицински одити би гарантирало високо качество на услугите при по-ниски цени. Подобна политика би довела до истински ръст на частното здравеопазване, като в същото време ще се подобрят и обществените грижи.

12.    Трябваше да заплатим висока цена за постиженията си. Служителите ни и самите ние като институция ежедневно се сблъскваме с остра враждебност, породена от консервативността на обществото и корпоративните интереси. Но освен нея, ни бяха нанесени и някои тежки рани. През 1976г. един от парамедиците ни бе убит; през 1984г. фармацефтичния ни завод бе нападнат. Това не ни спря. Но има и много неща, които не успяхме да постигнем, а са жизненоважни. Борбата ни за приемане на Национална здравна политика бе посрещната с враждебност и съпротива и през 1990г. няколко наши офиса бяха нападнати и опожарени. Опитите за убийство и заплахите също продължават да са част от живота ни.

13.    Здравата икономика не винаги означава здрав народ. По същото време, в което правителството ни бе поздравено за добрите макроикономически показатели, излезе едно проучване за бедността в селските райони, според което 48% от домакинствата са подложени на натиск и мобилността им е намалена поради някакъв вид заболяване, довело до семейна криза.** Макро-икономическите показатели не ни казват нищо за това как една най-обикновена и лечима болест може да стане причина цяло едно семейство да потъне завинаги в бедност, просто защото няма достъп до здравни услуги.

Вносът на сухо мляко на прах е нагледен пример за капаните на „модернизирането” на здравния сектор. Всяка година Бангладеш внася от страните от ЕЕС, Австралия и Нова Зеландия мляко на прах на стойност 5 милиарда така ($125 милиона). Това води не само до лошо хранене и влошено здраве, но и не дава възможност за развитие на местна млекопреработвателна промишленост, която би могла да помогне за създаването на много нови работни места.

14.    Бих искал да използвам възможността, че съм тук днес сред вас, за да повдигна въпроса за патентите. Това е един сериозен проблем не само за нас в Бангладеш, но и за всички, които се опитват да осигурят устойчив поминък на живеещите в Третия свят.

Навсякъде по света неравенството нараства. Пропастта между Севера и Юга, между богати и бедни, между мъже и жени продължава да се задълбочава. Стремежът към налагане на световни патенти ще влоши още повече това неравенство и ще унищожи потенциала за развитие на нашите страни.

15.    Най-големи вреди ще бъдат нанесени върху здравеопазването на народа ни. В повечето страни от Третия свят, включително Индия, достъпността на лекарствата вече е сериозен проблем, а 50% от населението не може да си позволи модерно здравеопазване. В Бангладеш 25% от населението няма възможност да посети лекар дори и веднъж в живота си.*** Цената и достъпността на лекарствата са въпрос на оцеляване. Но ако патентоването бъде разрешено, местното производство на лекарства ще намалее значително, а от там ще спадне и достъпността на медикаментите.

Фармацефтичната индустрия включва два основни компонента – производството на базови съставки и комбинирането им в лекарства чрез различни помощни вещества. В резултат получаваме таблетки, капсули, разтвори и прахчета, които се продават и рекламират с различни търговски наименования.

В сферата на фармацефтиката иновациите по отношение на основните активни съставки са силно ограничени и обикновено се свеждат до минимални промени в химическия състав. Изследователските отдели на международните фармацефтични гиганти почти винаги са разположени в развиващите се страни. Но никой не разполага в тях и производствените си мощности, нито дори отделите, определящи състава на лекарствата – сфера, която не се слави с кой знае каква степен на иновативност.

С други думи, интелектуалните и финансови инвестиции на международните корпорации в Третия свят са силно ограничени или поне пренебрежимо малки. При това положение мотивът за прехвърлянето на валидността на патентите на развитите държави върху развиващите се такива, трябва да бъде поставен под въпрос.

„Патент върху процес” означава патентоване на методите за производство на активни лекарствени съставки. Той може и да е оправдан, но не трябва да надхвърля период от десет години и трябва да важи само за държавата, в която съответната компания изгражда съоръжения за производството на това вещество.

16.    Освен това няма никаква логика и в патентоването на марки. Продуктовите патенти не са нищо друго освен патенти върху търговското наименование. Основният проблем на продуктовите патенти се състои в това, че те не позволяват да се произвеждат и продават под друго име подобни по състав продукти без за това да се заплатят съответните лицензионни такси. Имената на продуктите (Търговски наименования и брандирани родови наименования) могат да бъдат регистрирани по Закона за търговските наименования, но не трябва да бъдат патентовани, защото в тях реално няма нищо ново. Продуктовите патенти не са нищо друго освен нео-колониалистична форма за налагане на данъци върху страните от Третия свят от страна на международните корпорации. Щом тези бедни държави не извличат никакви ползи, защо трябва да бъдат принуждавани да плащат по този начин? Империите загинаха, но експлоатацията продължава и днес.

Въвеждането на продуктови патенти на практика ще унищожи зараждащата се индустриализация в страните от Третия свят. Знанията и уменията на коренните жители ще бъдат покорени и в крайна сметка заличени от технологично напредналите държави. Цените ще се повишат и занаятчиите от Третия свят ще бъдат лишени от възможността да изобретяват, да провизвеждат и да измислят нови неща.

Не трябва да отминаваме и възможността за едновременни, независими едно от друго открития, направени в различни части на земното кълбо. Третият свят, разбира се, се сблъсква със сериозни пречки и в това отношение. Откритията на занаятчии и изобретатели, трудещи се в откъснати от света села без достъп до съвременните средства за комуникация или знанията, необходими за кандидатстване за патент, не трябва да бъдат омаловажавани. В много от нашите култури производството, иновациите и знанията не вървят неизменно ръка за ръка с идеята за притежание и лична собственост, които стоят в основата на дебата за Правата върху интелектуална собственост.

Повечето от новите лекарства на пазара са нови вариации и комбинации от по-ранни лекарства. Ако някой, независимо от останалите изследователи, сам направи преработен вариант на съществуващо лекарство или създаде, независимо от първоначалните откриватели, вече излязъл на пазара медикамент, защо Продуктовите патенти трябва да му забраняват да го произвежда и продава?

17.    На юг никой не патентова растенията и билките с лечебни свойства, но на север проведените върху действието на тези растения изследвания са патентовани. В продължение на десетилетия сме споделяли знанията си и генетичните ресурси на земята си без да искаме от учените или от изследователските институти нищо. Но днес всеки продукт, съдържащ същите тези ресурси, се води за нарушение на патентните права на Севера. Никой не отдава никаква заслуга на стотиците векове, през които предците ни са трупали и предавали един на друг знанията си за лечебната сила на растенията. А именно тези знания са се превърнали в основа на проведените по-късно научни изследвания. Множество учени от Юга заминават на Север и споделят с институциите там своя интелектуален капацитет и умения, като по този начин също допринасят, пряко или косвено, за научните изследвания.

18.    Следователно патентоването не е само въпрос на икономическо оцеляване на южните страни; налагането на патенти, въпреки нашия принос под формата на знания, растения и родни учени и специалисти, работещи на север, представлява също така и морална дилема. Необходимо е да преосмислим легитимността на патентите, както и дали е възможно и морално те да бъдат прилагани по един и същи начин във всяка една сфера на човешкия живот. Хората от Севера и Юга са изправени пред задачата да се противопоставят заедно на концепцията за Интелектуална собственост, която международните органи се опитват да ни наложат. Тази концепция вреди не само на народа и икономиката на страните от Третия свят; в дългосрочен план тя ще попречи на изграждането на единен свят, живеещ в хармония и бавно ще убие надеждите, които напредъкът на науката даде на хората по цялото земно кълбо.

*Писмо от 9.06.1992г. от г-н Абид Хасан, Началник на индустриалния отдел на Световната банка до Секретаря на отдела по икономическите взаимоотношения към Министерството на финансите в Правителството на Бангалдеш.

**”Преосмисляне на бедността в селските райони: случаят Бангладеш”, на Рахман, Х.З. и Хосайн, М., BIDS, Дака, януари, 1992.

***Khan, M.R. et al, BIDS, Дака, 1985.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Зафрулах Чоудъри при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Зафрулах Чоудъри при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почитаеми членове на комисията за Цялостен житейски принос, членове на Шведския парламент, носители на Наградата за цялостен житейски принос, уважаеми гости,

За нас е голяма чест да бъдем тук днес, за да получим Наградата за цялостен житейски принос от името на Gonoshasthaya Kendra.

Здравето е основно човешко право. Gonoshasthaya Kendra дълго и усилено се бори, за да гарантира това право и да предостави качествено здравеопазване на хората. Тази награда идва в момент, в който сме изправени пред нови заплахи. Вашето признание ни дава сила и вдъхновение да продължим дейността си.

  1. Бих искал да кажа няколко думи за ситуацията в здравния център в Бангладеш и за дейността на Gonoshasthaya Kendra.

От Независимостта на страната, получена през 1971г., здравеопазването никога не е било сред приоритетите на 5-годишните планове за развитие, изготвяни от правителството. Годишно за здравеопазване се отделят около 3,5% от бюджета на страната. Това разбира се не е достатъчно. Но сумата на международните грантове и националните инвестиции през последните 20 години надхвърля милиарди долари. Тези милиарди обаче не успяха да подобрят здравето на хората. А очакванията за качествено здравеопазване непрекъснато нарастват. Провалът се дължи на липсата на интегрирана система за здравеопазване, която обединява превантивна, спомагаща, рехабилитационна и лечебна медицина, включително семейно планиране и здравно образование. Вместо това натискът на дарителите доведе до мащабни интервенции, като Разширената програма за имунизация, Семейно планиране и т.н., като всяка от тези програми бе реализирана отделно.

В Бангладеш има над 18 000 лекари. Освен тях има и 100 000 работници, участващи в различни програми за семейно планиране и здравеопазване. На ниво услуги между всички тези хора липсва каквато и да е координация или комуникация. В резултат на това детската смъртност си остава на нива от 110 – 140, а смъртността сред бременните е 6 на 100 живо родени деца.

2.    Gonoshasthaya Kendra (GK) бе основана в Савар през 1972г., за да осигури интегрирано здравеопазване в селските райони. Системата ни се основава на екипи от парамедици, т.нар. „боси лекари”, които включват основно жени от селата. Чрез тях здравните ни услуги достигат и до най-отдалечените краища на страната и хората получават достъп до здравни грижи, здравно образование и някои основни лекарства, които до момента са били недостъпни за тях, особено за най-бедните. Всеки парамедик отговаря за 3000 души, на които осигурява елементарни здравни грижи. Води регистър на ражданията и смъртните случаи, идентифицира високорисковите бременности, грижи се за бременните преди и след раждането, прави имунизации, лекува често срещани болести, като диария, краста, остри респираторни инфекции, осигурява обучение по различни здравни въпроси, включително за направата на перорален физиологичен разтвор за рехидратация. Парамедиците могат и да извършват леки операции, както и да асистират на нормални раждания или да пренасочват пациентите към клиники и към болницата на GK.

Обучението на парамедици е част от усилията на Его сред провинциите в Бангладеш да има добре обучени лекари, които произлизат от същите тези бедни райони и познават проблемите им. Основното обучение трае шест месеца, а след това парамедиците продължават да се учат от практиката.

Споделям, честта, която ми оказвате днес, със своята колежка Резиа Бегъм. Резиа идва от бедно селско семейство, което не е могло да й осигури образование или някакъв занаят, с който да изкарва прехраната си. Тя започна като обикновен парамедик и е с нас вече близо десет години. Днес Резиа заема ръководна позиция и отговаря за здравето на 20 000 души.

3.    Здравната програма на Gonoshasthaya Kendra целеше да осигури основни здравни грижи по домовете на бедните семейства, живеещи в селата, но скоро установихме, че жените не се грижеха за собственото си здраве и за това на децата си. Данните показваха висока заболеваемост и смъртни случаи в следствие на диария, пневмония и други инфекциозни заболявания, както и висока смъртност на жените при раждане. Направихме проучване защо жените не са потърсили медицинска помощ още при появата на симптомите и се оказа, че те разчитат на мъжете в семейството да ги придружават до здравните центрове. Фактът, че жените рядко разполагат с пари в брой, допълнително ограничаваше възможността им да ползват здравни услуги. Стана ни ясно, че за да има успех здравната ни програма, жените трябва да участват в обученията и да получават някакви доходи. Потисничеството, на което са подложени жените в едно консервативно общество и нарастването на несигурността в брака, поставя нежния пол в една безизходна ситуация, в която често липсва несемйна институция, към която могат да се обърнат.

4.    GK успя да разбие социалните бариери и да създаде една среда на обучение, която допринася за повишаването на самоувереността на жените. В резултат на нашата политика, по-голяма част от служителите ни са жени, което създава една естествена приятелска, близка и позната атмосфера, в която дори и онези, които за първи път напускат селото си, се чувстват добре. Макар жените да доминират във всички дейности на  GK, при нас липсва каквато и да била полова сегрегация. Мъже и жени работят заедно на семинарите, в едни и същи офиси и клиники, в земеделието. Общежитията за мъже и жени също не са разделени с преградни стени.  

5.    Философията на GK отностно здравеопазването се състои от две основни идеи:

i) участие на обикновените хора и особено на жените в предоставянето на здравни услуги;

ii) прилагане на научните иновации в цялото село и обучение на полуграмотните относно някои елементарни видове лечение.

Опитахме се да повдигнем булото от здравните грижи и да покажем на хората, че те не са чак толкова сложни и страшни. Желанието ни е да намалим контрола на медицинската професия и да насърчим развитието на парамедиците, на здравните работници, които се грижат за хората по селата и могат да се превърнат в основата на здравната ни система. Това води както до изграждане на умения и разкриване на нови работни места за бедните и особено за жените, така и до осигуряване на здравни грижи на хора, които преди не са имали достъп до тях. На национално ниво, ние успяхме да убедим правителството да включи парамедиците в своята програма за здравеопазване и семейно планиране, както и да разшири възможностите за развитие на жените и в други сектори.

6.     Двадесет години след основаването на GK, благоденствието на хората в района, обхванат от програмата ни, значително се е повишило. Те имат достъп до евтини, интегрирани здравни услуги, което води до спад на смъртността и раждаемостта, намаляване на детската смъртност до 65 на 1000 живо родени, намаляване на смъртността сред родилките до 1-2 случая на 1000 живо родени деца и брой ваксинирани над 80% от населението.

7.    През 1982г. Бангладеш прие Национална политика по отношение на лекарствата, която се основава на препоръки на СЗО относно основните лекарства и рационалната им употреба. През 1981г. Gonoshasthaya Kendra създаде свой фармакологичен завод и изигра важна роля в изготвянето на Националната политика. Когато политиката бе въведена, спазването й бе заплашено и подложено на натиск от страна на международни корпорации, заинтересовани чуждестранни правителства и по ирония на съдбата – от собствената ни лекарска общност. Десет години по-късно можем да кажем, че тази политика допринесе за стабилизиране на цените на лекарствата, спад на цените на много продукти, повишаване на производството на фрамацефтични продукти в страната, по-високо качество и по-голяма достъпност на някои основни лекарства. Но натискът за промяна на политиката не отслабва и наскоро намери нова почва в стремежа на политиците към дерегулация и либерализация на икономиката.

Днес постиженията на Политиката по отношение на лекарствата са заплашени от търговски интереси, ползващи се с подкрепата на Световната банка. Наскоро в писмо от индустриалния отдел на Световната банка* до нашето правителство бяха изложени набор от препоръки за премахване на ограниченията върху списъка от лекарства, цените им и контрола върху рекламирането им. Политики, насочени към подкрепа на производителите, не трябва да са за сметка на потребителите. Лекарствата не могат да бъдат поставени на едно ниво с други потребителски продукти като храните или облеклото. Всяко лекарство си има различни странични ефекти и начини на употреба и трябва да се използва много внимателно. Либерализацията на икономиката не означава премахване на регулаторните рамки, особено що се отнася до обществените блага. Дерегулацията, предлагана от Световната банка не само ще унищожи местното производство на фармацевтични продукти, но и ще повиши цените на лекарствата до нива, които повечето хора не могат да си позволят. Фармацефтичните компании не трябва да получават кард бланш за производството и маркетинга си.

8.    Бюрократичното задушаване на производствените отрасли е голям проблем в много страни от Третия свят, включително и в Бангладеш. Но поради радикалната политика по отношение на лекарствата в страната ни, бюрократичният натиск върху производството на фармацефтични продукти значително намаля и това доведе до шест-кратно увеличение на родното производство на медикаменти (в стойностно изражение; в количествено ръстът е още по-голям). Политиката доведе и до конкуренция сред чуждестранните производители на лекарства в Бангладеш. Те започнаха да произвеждат повече антибиотици и хормонални препарати, вместо витамини и стимулиращи средства. В резултат на това на пазара вече има по-евтини и по-качествени антибиотици. Изтеглянето на лекарства, които не отговарят на стандартите и публикуването на информация за това в пресата, е част от политиката ни на прозрачност. Това обаче не е достатъчно; нуждаем се и от яснота по въпроса за годишното производство на различни лекарства, особено успокоителни и други вещества, водещи до пристрастяване. При въвеждането на ново лекарство е необходимо да се изложат медицинските причини за това, както и да се направи анализ на разходите.

9.    „Международните организации за развитие”, като Световната банка, които настояват за пазарна ефикасност, чрез дерегулация, директно противоречат с това си искане на организации като СЗО, които се опитват да насърчат достъпа на населението до основни лекарства. Това, от което се нуждаем, е прозрачна регулаторна рамка, а не дерегулация. Прозрачността в сферата на фармацефтиката би повишила информираността на потребителите относно безопасността на лекарствата, ефективността на разходите и рационалността на предписаните им медикаменти.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Народен здравен център в Бангладеш

Статия: Народен здравен център/ Зафрулах Чоудъри (Бангладеш) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за изключителния му принос към опазването на здравето и насърчаването на човешкото развитие.”

Gonoshasthaya Kendra (GK, Народния здравен център) е основан през 1972г. от д-р Зафрулах Чоудъри и негови колеги. Още от самото начало Здравният център се фокусира върху независимото и ориентирано към хората развитие. Макар в началото центърът да е ориентиран основно към здравеопазването, с годините той постепенно разширява дейността си и обваща и други важни сфери, влияещи върху живота на жителите на Бангладеш – образование, хранене, земеделие, създаване на работни места, производство на основни лекарства и еманципация на жените.

Най-големите постижения на GK обаче си остават в сферата на здравеопазването. Това е първата организация извън Китай, която осигурява специално обучение за парамедици. Около 180 парамедици, разположени в центъра на GK и в десет регионални звена днес обслужват население от 180 000 души. Те са добре запознати с превантивната медицина и с някои по-прости видове лечения, а дейността им се финансира чрез опростена система за здравни застраховки, чиито размер зависи от платежоспособността на хората. Благодарение на отдадеността на тези лекари в регионите, обслужвани от GK, смъртността сред бременните и децата е наполовина по-ниска спрямо средното ниво за Бангладеш.

През 1981 GK основава известната компания Gono Pharmaceuticals (GP), която произвежда висококачествени лекарства на ниски цени. Компанията е много успешна и осигурява средно 5% от използваните в Бангладеш лекарства, но в някои категории медикаменти делът й достига до 60%.  Цените, на които продава лекарствата, са с 60% по-ниски от цените, предлагани от международните компании, в резултат на което медикаментите в страната като цяло значително поевтиняват. В производството са заети около 400 души. Половината от печалбите се инвестират повторно, а останалата половина се използва за финансиране на социалните проекти на GK.

Успехът на GK става причина Чоудъри да бъде привлечен като основен съветник на правителството на Бангладеш при изготвянето на Закона за основните лекарствени средства през 1982г. Този закон забранява употребата на 1700 опасни или безполезни лекарства и дава уникален пример на останалите държави относно методите за контрол върху пазара на медикаменти. В момента се разработват подробни планове за основаване на Институт за здравни науки, в който лекарите специално ще се обучават относно проблемите на общественото здраве и медицина, отговаряща на нуждите на Бангладеш.

GK разполага и с подробна програма за развитие в сферата на образованието. Тя включва грамотност за всички възрастови групи и специален фокус върху развитието на жените, чрез поредица от инициативи за повишаване на способността им да получават доходи.

GK се контролира от благотворителен тръст, като Чоудъри е един от четиримата попечители. В тръста работят 1500 души на пълен работен ден и още 1000 – на половин. Близо половината от бюджета идва от собствени приходи. Един от основните принципи на GK  е никога да не предоставя своите продукти и услуги безплатно, освен на крайно нуждаещи се. Услугите трябва да се заплащат, независимо на колко ниска цена. Това обяснява и високия процент на собствени приходи в бюджета.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Вандана Шива – традиционните знания като основа за бъдещо развитие

Статия: Вандана Шива (Индия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за това, че поставя жените и екологията в центъра на съвременното развитие.”

Д-р Вандана Шива е специалист по Физика и пише доктурантура на тема „Скрити вариации и не-локалност в квантовата теория” в Университета Западно Онтарио в Канада. По-късно тя се ориентира към интердисциплинарни изследвания в областта на науките, технологиите и политиките по околна среда. Проучванията си тя провежда в Индийския институт на науките и Индийския институт по мениджмънт в Бангалор, Индия. През 1982г. напуска института, за да създаде своя Изследователска фондация за наука, технологии и политики по околната среда в родния си град Дехра Дум в подножието на Хималаите.

Шива е изключително отдадена, продуктивна и ефективна активистка и интелектуалка. Като активист тя често координира, подкрепя и се учи от граждански организации, работещи по широк набор от проблеми из цяла Индия. Шива често говори на международни форуми в полза на развитието, основано на хората и включващо тяхното активно участие. Като интелектуалец, тя е автор на поредица от книги и статии, оформящи и доразвиващи дебата за развитието на човечеството.

Нейната фондация представлява неформална мрежа от изследователи, които подкрепят борбата срещу климатичните промени. Една от целите им е описване и намиране на научни доказателства за древните, традиционни знания на народа. Фондацията е осъществила важни проекти в множество области, сред които:

  • Земеделие и генетични ресурси. Критичният анализ на Шива относно ефектите от Зелената революция и влиянието на „втората” Зелена революция, задвижена от генното инженерство, е от изключителна важност за научни свят. В продължение на 15 години Шива води кампании свързани с етичните и екологичните аспекти на генните модификации, както и кампании за био-сигурността и изграждането на гражданска съпротива срещу въвеждането на ГМО в земеделието.
  • Биоразнообразие. Шива започва да работи по въпроси, свързани с биоразнообразието още през 70-те години заедно с движението Чипко. Тя пише на теми като водни ресурси и лесовъдство, а приносът й далеч надхвърля обикновената критика. Шива организира „гражданска програма за биоразнообразие, поставя началото на движение за органично производство в Индия и изгражда ново движение, наречено Навданиа – най-голямата мрежа от събирачи на семена и органични производители, които се стремят да съхранят местните сортове растения. Шива смята, че биоразнообразието е свързано и с разнообразието от култури и традиционни знания. Тя води национални и международни кампании срещу „биопиратството” – патентоването на местни, народни знания. Книгата й, „Биопиратството” разказва за възникващите корпоративни монополи върху живи организми и върху поминъка на най-бедните.
  • Кампании срещу Световната банка и Световната търговска организация. Шива води кампании, които поставят под натиск световната банка и тя е принудена да гледа на тях все по-сериозно. Шива представлява „Природата” по време на Народния съд срещу Световната банка и Международния валутен фонд, провел се в Берлин през 1988г. Тя е в ръководния екип на Гражданския форум, който съвпада със срещите на Световната банка през 1991г. Шива е инициатор и на множество мащабни движения в Индия, свързани с проблеми със Световната търговска организация, особено в сферата на интелектуалната собственост и земеделието. Тя е и съосновател и член на управителния съвет на Международния форум за глобализацията, гражданска инициатива, занимаваща се с мониторинг на влиянието на глобализацията. Към момента Шива води и Международна кампания за правото на прехрана относно правото на хората на продоволствена сигурност и знания.
  • Екология и равенство между половете. Книгата на Шива „Да оцелееш: Жените, екологията и оцеляването” (Zed, 1989) получава международен отзвук. Шива е съпредседател на проведения през 1991г. Световен конгрес за жените и околната среда. Заедно с Фондация Даг Хамарскьолд, тя води дискусията „Жени, екология и здраве”, въз основа на която е издаден редактиран от нея том на „Диалог за разивитие”. Шива поставя началото на международно движение, наречено „Различни жени за разнообразието” за защитата на биоразнообразието и различията между културите.

Списание „Тайм” избира Шива за „Герой на околната среда” на 2003, а „Asia Week” я определя като един от  петте най-влиятелни оратори в Азия.

Част от другите й отличия включват Орден на златната арка, Наградата Global 500, връчвана от ООН, Международна награда за деня на земята, Грант Ленън Оно за мир, Награда Сидни за мир за 2010.

Шива участва и в управителните съвети на множество организации, сред които Съветът за световно бъдеще, Международния форум за глобализацията и Slow Food International.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени