Tag Archives: здраве


Свети Архангел Рафаил

Лична молитва към Архангела на изцелението, вдъхновена от книгата ЧУДОТВОРНИТЕ ИЗЦЕЛЕНИЯ НА АРХАНГЕЛ РАФАИЛ

О, Свети Архангел Рафаил,
знам, че всекиго си изцелил,
ако е Божията Воля,
и мен да изцелиш, Те моля!

Името Ти означава:
„Бог лекува, изцелява“,
името Ти вечно свято
и от мен е веч възпято!

Свети Архангел Рафаил,
глава пред Тебе съм склонил,
Ти чуй молитвения зов,
с целебна ме облей Любов!

Да бъде радостен и здрав,
на Теб се моли Радослав:
моля ти се, изцели ме -
с Радост славя Твойто име!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на д-р Ручама Мартън от името на Лекари за човешки права – Израел (2)

Реч на д-р Ручама Мартън от името на Лекари за човешки права – Израел, 6 декември 2010

Превод за ОМ от английски език: Преслава Петрова

Солидарността е ръководният принцип в работата ни с палестинците и с другите отхвърлени от обществото групи. Ние правим всичко възможно, за да се избегне „покровителстването” и отхвърляме филантропския подход. Докато оказваме медицинска помощ в нашите мобилни и отворени клиники, или докато защитаваме лица, чиито права са нарушени, ние научаваме за причините, довели до това тези хора да нямат достъп до подходящи здравни грижи, и се ангажираме с търсенето на решения на проблема, като и изискваме от тази, които са на власт да поемат отговорност за случващото се.

Постоянно насърчаване критичното мислене, което ни дава сила срещу изкушението на „мечешката прегръдка“. Защото, позволете ми да ви уверя, много са тези, които искат да млъкнем, като се опитват да ни насочат към благотворителност или друга хуманитарна дейност, която не носи политическо послание. Ние знаем, че няма хуманитарно решение на хуманитарни кризи. Знаем и че Хуманитарната криза се дължи на политически причини и зложелателство. Глад, ако ще и  причинен от природно бедствие, може да бъде преодолян по-лесно само с политически действия. В нашия регион – бедствието е човешко дело.

За всички нас в PHRI и за общността за човешки права в Израел като цяло, тази награда идва в най-удачния момент. Тя дава сила на нашите приятели, доброволци и членове – без тях нашата работа не би била възможна – в едни от най-трудните моменти за израелското общество. Ние живеем в общество, което избира да живее живот на самоизмама, вярвайки, че израелците са единствените жертви; че дългосрочната окупация е необходима за нашата сигурност; че ние сме една истинска демократична държава, без расизъм или ксенофобия, или апартейд. Гласове като нашия са атакувани в опити да бъдат заглушени. Вашият глас може да има съществено влияние върху общественото мнение и политиците в Израел.

За всички нас тази награда е повод за гордост и израз на признание за живота ни, изпълнен с непрекъсната борба, която често бива порицавана, самотна и отхвърлена.  За един лекар или една медицинска сестра не е лесно решението да се присъединят към PHRI. Те са критикувани от техните колеги, за това, че се „политизират“, сякаш медицината може да бъде неутрална професия.  След като здравето се използва от режима като средство за контрол над гражданите, над лица без документи, над палестинците под окупация, именно осигурявайки на хората право на здравеопазване, можем най-добре да се борим срещу такъв контрол и потисничество.

Днес, когато на различни НПО се отнема правото да функционират, особено на тези, които се застъпват за човешките права на палестинците под окупация, или се стремят към постигане на по-интегриращо общество, лекарите може да имат колебания дали да се присъединят към нас. Държавата става все по-етноцентрична и демократичните ценности са изложени на риск. Обществото става все по-нетолерантно, тъй като определя израелските палестински граждани като петата колона*; а търсещите убежище в страната – като опасност за еврейския облик на държавата; антиокупационните активисти и правозащитните организации – като заплаха за съществуването на държавата. Сякаш единственият начин Израел да продължи да същестува е чрез военен контрол, насилие и унижения. В резултат на тази добре координирана атака общественият дебат,  който е от изключително значение за всеки демократичен процес, е ограничен. В този момент наградата е не само признание за постиженията ни в миналото, но и играе важна роля в подкрепа на настоящата ни борба.

За мен е чест да стоя тук днес, в компанията на останалите лауреати. Да бъдеш признат като достоен да застанеш редом с техните постижения е най-добрата награда, за която някога съм се надявала. Това че днес съм една от вас е важно за мен, тъй като в момента аз самата, и PHRI, се нуждаем силно от морална подкрепа и признание.

Смирено приемаме тази награда от името на чудесните и неуморни служители, доброволци и членове на „Лекари за човешки права – Израел” и от името на нашите скъпи палестински партньори от окупираните палестински територии, както и от името на всички, които ни подкрепят. От името на Израел и от окупираните палестински територии ви нося нашата огромна благодарност към Вас, и нашата отдаденост на изграждането на едно общество, от което няма да се срамуваме, а по-скоро ще бъдем горди заради отношението му към човешките права.

Нека обединим гласове си, за да бъдем чути силно и ясно. Тъй като мълчанието е езикът на съучастничеството, а ние говорим с езика на промяната.

Благодаря Ви много.

* Пета колона – терминът „пета колона“ се появява в началото на октомври 1936 г., по време на Гражданската война в Испания, когато франкисткият генерал Емилио Мола заявява по радиото, че „метежниците водят четири колони към Мадрид, а петата е в самия Мадрид и в решаващия момент ще удари в тил“. От този момент словосъчетанието „пета колона“ става нарицателно и по правило носи в себе си отрицателен смисъл, явявайки се синоним на „предателство отвътре“ (Източник – Уикипедия)

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на д-р Ручама Мартън от името на Лекари за човешки права – Израел (1)

Реч на д-р Ручама Мартън от името на Лекари за човешки права – Израел, 6 декември 2010

Превод за ОМ от английски език: Преслава Петрова

 Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Парламента, скъпи лауреати на Наградата за цялостен житейски принос, Ваши превъзходителства, скъпи приятели,

През януари 1988 г., по-малко от месец след избухването на първата Интифада – палестинското възстание срещу израелската окупация – събрах група от единадесет израелски лекари, с които отидохме на посещение в болница „Ал-Шифа” в Газа.

Бяхме потресени от това, на което станахме свидетели при посещението си. Видяхме от първа ръка резултатите от израелската реакция спрямо бунта: огнестрелни рани, хора, които бяха удряни с бухалки по главата до степен на загуба на съзнание, младежи със счупени ръце и крака, и т.н. Също така, шокиращо беше и състоянието на медицинското оборудване, особено в сравнение с най-новите технологични стандарти, с които бяхме свикнали в нашите болници в Израел. Болницата „Ал-Шифа” беше държавна, което означаваше, че е под контрола и отговорността на израелските окупационни власти. Защо тогава, се запитахме ние, тя не отговаря на собствените ни стандарти? Защо  палестинските лекари са подчинени на военния режим, и са изложени на постоянна заплаха по политически причини?

Повече от две десетилетия изминаха оттогава. От организация пионер, която въведе концепцията за човешките права в израелското общество, ние се превърнахме във водеща организация в тази област. PHRI бе основана от жена, и водена от жените. Ние създадохме един модел на феминистки тип на управление отдолу-нагоре, който стана пример за подражание и беше бързо възприет от другите. В рамките на една-две години след основаването на PHRI, бяха създадени нови неправителствени организации, ръководени от жени, с което стана ясно, че че жените активисти са разширили обхвата на действията си и вече не се борят само за защита на собствените си права, а могат да променят и целия свят.

PHRI вече е до известна степен една по-стара, по-улегнала организация, но отдадеността ни на нашите ценности не се е променила. Ние сме все така решителни в действия си за прекратяване на окупацията, както и в борбата си за правото на здравеопазване на палестинците, живеещи под окупация, и на всички затворници и задържани лица. В същото време ние разширихме дейностите си за защита и насърчаване правото на здравеопазване в маргинализираните общности в Израел: работници имигранти; лица, търсещи убежище; жители от непризнатите бедуински селища; бедните; и страдащите от дискриминация. PHRI работи в „задния двор“ на израелското общество – място, което много хора не искат да видят и от което не се интересуват.

В действителност, в Израел днес, дискусията за човешките права е широко разпространена. Но спазването на човешките права не е! Напоследък все по-често членове на нашата общност, борещи се за човешките права, биват обявявани за предатели. Искането ни за истинско равенство и алтернативната ни гледна точка за света, съпротивата ни срещу милитаристичния подход в образованието и политиката, са основна причина за това да бъдем наричани „предатели”. Атаката е многопластова и идва по всевъзможни начини: чрез законодателството, от медиите, крайнодесни учени и НПО.

Това е момент на изпитание, момент, в който организация като нашата, защитаваща човешките права, попаднала  под заплаха, трябва още по-ясно и силно да предяви своите искания. „Лекари за човешки права – Израел” – сигурна съм –  е достатъчно развита, за да се заеме с тази задача, защото за нас, моралните и правни аспекти на човешките права, идеите за социална справедливост, както и принципите на лекарската етика са обединени с женското партньорство и солидарност.

Пътят ми на жена активист започна много преди да основа PHRI, много преди да знам какво е радикален феминизъм, или да имам възможност да получа теоретична подготовка. Борех се като жена войник в едно военно общество, доминирано от мъже. Борех се срещу дискриминацията на студентките в медицинското училище, където ни казваха да бъдем благодарни за отпуснатата квота от 10% за жени. Всички тези преживявания и други случки послужиха като обучение за живот на активист и ми дадоха възможност да основа PHRI, като вложа в тази организация дълбокото убеждение, че борбата за човешки права трябва да се води с помощта на, а не само в името на обществото.

Ние сме част от общността, ние сме граждани, но също и лекари, и от това именно произтича задължението ни към социалната справедливост и човешките права. Ние издигаме гласа на безгласните: жертвите на мъчения, затворниците и всички безправни хора и групи в нашето общество.

Ние се борим по-скоро срещу неправдите, произтичащи от човешкото поведение, отколкото със заболявания, причинени от вируси или микроби. Опитваме се да променим системата и политиката, която причинява страдание, с което се сблъскваме всеки ден в нашите клиники и работа. Нашата политическа дейност е повлияла на различни аспекти от израелската система за здравеопазване и играе жизненоважна роля за решението на Израелския върховен съд, който обяви мъченията за незаконни. И все пак, има още много промени, които трябва да се направят.

Следва продължение…

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

За много години!

За много години, приятели! Много Любов и Светлина! Бъдете благословени, следвайте пътя си, постигайте мечтите си и осъществявайте мисиите си! Живот в здраве, щастие и радост!

Както Диана Мечкова вече ни съобщи, от днес до 31.7.13 се отварят квантови врати за развитие и възвисяване на човечеството. Добрите дела ще се осъществяват много по-лесно и положителния труд ще бъде възнаграждаван. 2013 е година на ново начало и добротворство, така че смело действайте и осъществявайте мечтите си и мисиите си! Правете добро за хората и ще Ви се върне стократно!

Независимо дали чувствате ясно или не съдбовността на тази година, то във всички случаи силно Ви препоръчваме да прочетете книгата на Елизабет Хайх „Посвещение„. Тя ще Ви помогне да се въздигнете и сътворите възможно най-много добрини през годината!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Катрин Хамлин при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Катрин Хамлин прочетена от Анет Бенет, Декан на Колежа за акушерки Хамлин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 4.12.2009 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Изпитвам дълбока благодарност за това, че съм избрана за носител на Наградата за цялостен житейски принос. Особено защото тази награда се явява признание за страданието на хиляди хора по света. Вероятно милиони забравени са лишени от професионална помощ в най-важния момент от живота си – раждането на дете.

Идването на едно бебе на бял свят трябва да е повод за радост. Но то крие и рискове, защото много неща могат да се объркат. В Етиопия всеки ден продължаваме да бъдем свидетели на трагичните последствия от затрудненията по време на раждане. Най-опасното усложнение, от което се страхува всеки акушер е вагиналната фистула, която се появява в следствие на невъзможността бебето да премине през тазовите кости или на неправилното му положение в матката.

Бих искала да си представите състоянието на една млада жена, живееща в отдалечено село в огромната и прекрасна Етиопия. Особено ако това е първото й раждане, тя пристъпва към него с известно притеснение и страх. Тя все още не знае, че е част от онези злополучни 5% от жените по света, при които ще възникне усложнение по време на раждането. И така ден след ден тя лежи в малкия си такул (къща от кал) в това отдалечено село и вероятно майка й и още няколко жени от селото се грижат за нея. Страданието и страхът й са големи. Бебето не успява да се роди и загива в утробата й, а тялото й най-накрая го отхвърля. Тя е облекчена, че страданието й е приключило. Тъжна е, че бебето й е мъртвородено, но поне тя е оцеляла. Само че скоро тя ще пожелае да бе умряла заедно с него. Защото се оказва, че вече е неспособна да задържа урината си. За всички нас, живеещи в богатите развити страни е трудно да си представим състоянието и страданието на тази жена. Но не винаги е било така. Вагиналната фистула е съществувала в Америка до края на 19-ти век, а в Англия и Европа – до 1920г. Днес тя се среща само в бедните страни, където няма достатъчно лекари, акушерки, болници или дори пътища и мостове, които да позволят достъпа на медицински персонал в спешни случаи при затруднено раждане.

Състоянието на тази млада жена е предотвратимо. И се предотвратява в богатите западни страни, но не и в бедните държави, където липсва квалифициран медицински персонал, който да направи цезарово сечение или друга необходима манипулация. Всички случаи могат да бъдат предотвратени. И въпреки това в 21-ви век, когато огромният напредък на медицината позволява на възрастните хора да живеят по-дълго, осигурява лечение на преди нелечими болести и поправя счупените човешки тела, милиони красиви жени са напълно изоставени. Не трябва да е така. Трябва да има състрадателни и решителни мъже и жени, които да направят така, че всяка жена по света да бъде в безопасност докато дарява нов живот.

Днес съм тук сред вас от името на тези страдащи жени и искам целият свят да разбере за тяхното съществуване. Заедно с покойния ми съпруг разбрахме за тях скоро след като започнахме работа в Етиопия през 1959г. Желаехме да помогнем на една страна, в която нямаше достатъчно лекари и дори нямаше медицински факултет в университета. Но скоро се срещнахме със страдащите от фистула и тази среща разби сърцата ни. Бяхме съкрушени от техните истории, изумени от тяхната издържливост и огромните им нужди. Те пристигаха в болницата, Принсес Тсехай Мемориъл, и носеха със себе си единствено своята надежда и пропитите си с урина дрехи. Беше невъзможно да останеш безразличен и да не им дадеш третия велик дар, споменат от св. Павел – любовта. Най-накрая успяхме да построим за тези жени един рай – болница, която да се грижи само за хора в тяхното състояние. Място където, вече няма да бъдат отвърлени, самотни, безнадеждни, изгубили, всичко, което ги прави щастливи, изоставени от съпруга си и получаващи грижа единствено от майките си, които ги обичат, но са принудени да живеят с тях в някоя колиба, далеч от останалите членове на семейството! Сами, изоставени, те живеят без приятели и надежда.

Сега те най-накрая имат надежда, защото ние чухме техния плач и основахме за тях болници. Първата и най-голяма се намира в Адис Абеба и отвори врати през 1974г. Мъжът ми работи наистина много за създаването и финансирането й и постигна много повече, отколкото бяхме мечтали. Днес болницата е разширена, а в провинциите вече работят пет по-малки болници, които ни позволяват да лекуваме около 4000 жени годишно. По оценка на СЗО обаче само в Етиопия има 6-7000 нови случая на фистула годишно! Затова ние работим усилено и по превенцията на това състояние.

Вярвам, че решението се крие в акушерството – ако във всяко село има поне по една добре обучена акушерка, скоро напълно ще елиминираме случаите на фистула! Това вие вече сте постигнали веднъж – през 1870г. в Швеция, защото сте били разтревожени от големия брой смъртни случаи по време на раждане. Само за жест месеца броят им е намалял наполовина! Затова преди три години основахме колеж за акушерки. Учебният ни план бе одобрен и получи похвали! Приемаме завършващи 12-ти клас ученици от гимназии, осигуряваме им тригодишно обучение и бакалавърска степен, а те ни обещават в продължение на пет години да работят в родните си места. След това евентуално могат да продължат обучението си и самите те да се превърнат в учители в тази страна с 80-милионно население.

Мечтата ни се сбъдва. Първите акушерки ще започнат работа по родните си места следващия септември. Ще бъдат по две в една къща, в която ще живеят заедно, за да не бъдат самотни и за да не са претоварени с работа. В близост ще има предродилна клиника и здравен център, за да може лекар или здравен работник да дойде и да направи цезарово сечение, ако е необходимо. Министерството на здравеопазването обучава тези здравни работници как да извършват спешни операции, но ще е нужда и нашата помощ. Може би специалисти от запада биха могли да прекарат в страната няколко месеца и да обучат тези здравни работници.

Изпълнена съм с идеи. Знам, че задачата е тежка, но съм сигурна, че с божията помощ и с неговата любов, ще успеем да се справим.

Бих искала да завърша с два цитата. Един от съпруга ми:

„Майката е най-голямото богатство на едно семейство; тя е безценна.”

Вторият е от Библията и е изписан на мемориала на съпруга ми в болницата. Това са думите на Христос, записани от св. Матей: „Това, което сте сторили за тях, все едно сте го сторили за мен.”

Благодаря ви.

Posted in За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

За хората с увреждания

От ОМ ще помагаме на австрийското сдружение „Свободно пространство“ да основе офис и дом за незрящи сираци в България. Сдружението е водещо в Европа по даване на възможност на хора с недъзи да могат да се движат свободно из общественото пространство и да водят сигурен и мобилен начин на живот. Така се осъществяват предпоставките за едно равноправно и независимо съществуване в обществото ни.

Един такъв проект ще помогне много на България, в която хората с увреждания и до ден днешен почти напълно отсъстват от публичното пространство, поради липса на условия за тяхното сигурно и свободно придвижване.

На тази страница ще събираме материали по темата и ще подпомагаме според възможностите си навлизането на една култура на единството и разбирателството между хора с и без увреждания.

Ето и списък на материалите досега:
- Проект „Докосни“
- Точка на контакт (очаквайте скоро повече)
- Кучета водачи за слепи
- Деца с нарушено зрение и хора с увреждания
- За слепите в Тибет
- Фондация на четири лапи

Posted in За Тялото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

На Рождество се сбъдват чудеса!

Далече, далече в едно малко селце, близо до гората
живеело едно момиченце на име Бенедета.
Тя била малка мечтателка, с големи мечти … но нито една от мечтите й не се сбъдвала.
В селото всички хора били в пред коледно настроение,
всички се приготвяли за Рождество, елхата на центъра вече блестяла с многобройните гирлянди,
разни играчки и лампички отразявали щастието и вярата на хората – по прозорците на къщите,
а дворовете вечер приличали на лунни-слънчеви лъчи, преминали през цветната дъга.
Но сърцето на Бенедета не било щастливо – за пореден път отправила очички с молба
към своите ангели, с оставащата и последна надежда, да спечели пари от тотото
и да излекува своята баба. Баба Гергинка била на легло вече втори месец.
„Зимата дойде, Ангелче мое, снежна и бяла, направи чудо на чудесата, за да събера пари,
за лечението на моята баба…
Ти спусна ледената си прегръдка на земята, всичко превърна в бяло и красиво …
но дари и мен със щастие!“ – Молила се от сърце Бенедета.
Това продължавало всеки ден, а Коледа наближавала.
Селото не било голямо и всички се познавали, но малкото хора останали на село
едвам изкарвали месеца със своите малки пенсии, а младите хора отдавна избягали
в града. И въпреки това всички им помагали, кой с каквото може.
Всъщност малкото село, погледнато от далечината – приличало на една красива Рождествена Звезда,
скътана в подножието на планината.
Снежната покривка придавала неотразима светлина,
ветровете със сребърните си бели коси се развихрили и разпръснали снежинките
на милион страни.
Земята се покрила от сиво-бяла пелерина и сякаш всичко спало – тихо и спокойно.
Единствено Бенедета била неспокойна … положението на баба й се влошавало,
ставало все по-лошо и по-лошо.
В студената зимна вечер, точно преди Рождество,
на баба Гергинка и станало много зле, наложило се Бенедета да извика лекар.
Лекарят дошъл веднага, прегледал бабата и казал на момичето,
че трябва спешно да оперират нейната баба, понеже е тежко болна.
Момичето се притеснило много … плакало цяла нощ,
в очите и в сърцето си, тя вече не признавала празниците …
На другия ден било Рождество!
Цяла вечер изкарала на прозореца, с надеждата, че ще се случи чудо и се молела, молела …
Тъгата и мъката надвили и в ранни зори малката Бенедета заспала …
А в съня й се появил един ангел бял, който и говорил, говорил, но тя не го разбирала нищо,
на тръгване ангела помахал с ръка и казал тихо, че ще я чака пред селската черква.
Събудило се момичето и заплакало на глас:
„Защо, Ангелче, идваш в съня ми и ми даваш напразни надежди! Какво ще правя пред черквата?
Или ми даваш знак, че баба ми ще умре …“
Запътила се още по-тъжна към черквата, дори по улиците нямало още хора,
всички били сгушени в къщи на топло до своите прелестни украсени елхи.
Тук-таме се чувало от някоя къща детски гласчета, и пеещи коледни звънци от някоя входна врата.
А в тихата сутрин в повечето от къщите – майките четели коледни молитви и приказки,
а бащите подреждали подараците край елхата.
Светлините на елхата играели и примигвали закачливо, а огънят в камините горял толкова силно,
колкото детското сърце и желанието й, да намери от някъде пари и
да излекува своята баба.
По пътя за черквата, тя мислено прелистила целия си живот, като в огледало …
катастрофата на родителите си, погребението им …
и как през тези седем години след смъртта на родителите си, баба Гергинка се грижи
за нея и вечер и разказва приказки….
Застанала пред черквата и започнала отново да се моли, а сълзите и вече образували по лицето
ледена висулка…
Черквата още не била отворена, но тя дочула стъпки … обърнала се и видяла едно момче,
което носело в ръка куфарче.
Още преди да го заговори, то я поздравило и й подало куфарчето … но Бенедета не чула
какво и казало момчето, от вълнение, от тъга, от надежда … припаднала.
Отецът събудил момичето и я завел вътре в черквата, запалил електрическата печка
и когато Бенедета дошла в съзнание я заговорил:
- Баба умира, Отче …
Разказала всичко на отеца, включително и съня, появяването на момчето, приличащо на ангелче.
- Да отворим куфарчето, то ще ни разкрие тайната на твоя сън!
И двамата ахнали … в куфарчето имало много пари.
- Бог е велик, момиче!
На тръгване заръчал на Бенедета какво трябва да направи.
Прибрала се вкъщи взела своята баба Гергинка отишли в болницата, оперирали бабата.
Бенедета платила за операцията и всичко минало успешно!
- На Рождество се сбъдват чудеса, Ангелче! Сбъдва се всичко, което пожелаеш от сърце!
Благодаря, Господи, благодаря, Рождество!
След дни изписали баба Гергинка и тя започнала да се интересува откъде е намерила
пари внучката й, кой и е дал назаем. Но Бенедета отговорила, че ще и разкаже някой ден,
когато оздравее напълно.
На другия ден пристигнало писмо с благодарности от сиропиталището, на което баба Гергинка
всяка Рождество носела домашно приготвена баница, пита с късмети, баклава.
- Седни сега и ми разкажи какво става, защото в момента се чувствам още по-болна от преди.
От къде намери пари, какво е това писмо с благодарности за тази огромна сума?
Момичето започнало да разказва …
- А как се сети, да дариш останалите пари на сиропиталището?
Бог ми помогна, бабо, но отецът ми даде съвет: „Баба Гергинка всяка Рождество раздава
на нуждаещите се, от малкото … което има, нека и тази година, ние с теб го направим,
заради баба Гергинка.“

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Дейвид Сузуки при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Дейвид Сузуки при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 4.12.2009 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Бих искал да благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за огромната чест, която ми оказва с връчването на тази награда. Благодаря и на Стивън Люис за това, че ме номинира.

Нямаше да успея да се справя с всичко, което съм постигнал в живота си, без усилията на съпругата ми д-р Тара Кулис.

Много служители на „Природата на нещата” и Фондация Дейвид Сузуки работят усилено по различни програми и проекти, а все става така, че аз получавам признание за техните усилия. Канадската публика гледаше моите предавания и благодарение на нея аз останах водещ на „Природата на нещата” в продължение на 30 години. Затова днес приемам тази награда с благодарност от името на всички хора, чиито действия ме представят в такава добра светлина.

След няколко дни делегати на различни държави ще се съберат в Копенхаген, за да се опитат да вземат решение за справяне с предизвиканите от хората климатични промени. Корпоративните интереси – на петролната промишленост и автомобилната индустрия – както и някои зависими от петрола страни, като Канада, ще се опитат да снижат поставените високи цели и се страхувам, че няма да успеем да вземем адекватни мерки срещу надвисналите над човечеството заплахи.

Вярно е, че след появата на живот на планетата преди 3.8 милиарда години, живите организми са взаимодействали със и променяли физичните и химичните свойства на Земята: ерозирали са скали и планини; абсорбирали са въглерода и са го превръщали във варовик; създали са богата на кислород атмосфера чрез фотосинтезата; произвеждали са почва; филтрирали са водата и т.н. Но тези процеси са отнели милиони години и в тях са участвали десетки хиляди видове.

Сега ние сами внезапно променяме физичните, химичните и биологичните характеристики на планетата и то в огромни мащаби. Летейки със самолет на 10 000м. височина, можете да видите последствията – огромни водни площи зад язовирните стени, изсечени гори, ферми и градове. Ние сме се превърнали в геоложка сила.

Доскоро ураганите, торнадото, наводненията, сушата, горските пожари и земетресенията се смятаха за „природни бедствия”. Но вече не. Вината за тези нещастия е в голяма степен наша.

Употребата на твърди горива променя химичния състав на атмосферата; океаните са замърсени и рибните пасажи намаляват; 80% от горите на Земята са силно засегнати от дърводобив, а изсичането им не спира. Счита се, че всяка година 50 000 вида организми изчезват от лицето на Земята. Милиони тонове химикали, повечето токсични, се изливат във водата, почвата, въздуха, без да имаме никаква представа за биологичния им ефект.

Създали сме екологичен холокост. На карта са заложени здравето и живота ни, а се правим, че имаме ужасно много време пред себе си, за да се справим с проблемите.

Когато преди 150 000 години в Африка се появили първите хора, те не били много впечатляващи. Предимството ни пред останлите видове било, че имаме мозък, който ни дава силна памет, любопитство и изобретателност.

Мозъкът ни бил в състояние да си представи бъдещето и да осъзнае, че ние можем да влияем върху това бъдеще, като използваме опита и знанията си, за да предвиждаме опасностите и възможностите. Способността ни да мислим за бъдещето, да гледаме напред, била уникалното предимство, което ни позволило да се заселим и да заживеем на всички континенти. Днес ние сме най-многобройният бозайник в света и с технологиите, потреблението и световната си икономика, ние подкопаваме самите основи, които ни поддържат живи и здрави.

Но с помощта на учените, супер-компютрите и телекомуникациите ние сме увеличили способността ни да виждаме напред в бъдещето. И от 40 години насам водещите учени по света ни предупреждават, че сме тръгнали по опасен път, но че все още има възможност за спасение, ако сменим посоката. Ние, обаче, обръщаме гръб на стратегията за оцеляване, която винаги сме следвали – да гледаме напред, за да избягваме опасностите и да използваме възможностите.

Вместо това се оплакваме за това колко скъпо ще ни струва да се променим. Премиерът на Канада отказа да спазва протокола от Киото и се противопоставя на обвързващо споразумение със строги цели за намаляване на емисиите на парникови газове. Казва ни „Канада е северна страна, затова трябва да използваме повече твърди горива. Освен това намаляването на емисиите е твърде скъпо.” А аз бих казал – „благодаря на бога, че съществува Швеция”. Подобно на Канада, тя също е северна страна, но чрез въвеждането на такса за въглероден диоксид те намалиха въглеродните си емисии доста под нивото, определено от протокола от Киото, като в същото време постигнаха икономически ръст от 44%. Затова благодаря ви, че доказахте, че думите на премиера ни са лъжа.

В по-голяма част от съществуването си, ние сме живели в малки местни племена. Но сега трябва да се запитаме „Какво е цялото съвместно влияние на всички 6,8 милиарда души по света?” За съжаление все още няма механизъм, който да ни помогне да действаме заедно в защита на общия си интерес.

Вместо това яростно защитаваме границите около личната си собственост, около градовете, провициите или държавите. Човешките граници обаче не значат нищо за въздуха, водата, праховите частици и семената, отвяни от вятъра, мигриращите риби, птици или бозайници.

Премиерът на Канада смята икономиката за най-голям приоритет и забравя, че икономика и екология имат един и същи корен – гръцката дума „оикос”, която означава „домакинство, територия”. Екологията е изучаването на дома, а икономиката е управлението му. Еколозите се опитват да определят условията и принципите, които позволяват на видовете да оцеляват и процъфтяват. Но издигайки икономиката над тези принципи, ние изглежда смятаме, че природните закони не важат за нас. Трябва да върнем частицата „еко” обратно в икономиката*.

Настоящата икономическа система е в основата си погрешна и неизбежно разрушителна. Природата ни осигурява „услуги”, които поддържат планетата годна за живот: фотосинтезата превръща въглеродния диоксид в кислород. Природата филтрира водите, създава почва, преработва въглерода и т.н. И въпреки това икономистите наричат тези услуги на екосистемата „външни фактори”. Те не се смятат за част от икономическата система.

Има някои неща, които не можем да променим, като гравитацията, ентропията, скоростта на светлината, първия и втория закон на термодинамиката, както и биологичната си същност, която се нуждае от чист въздух, чиста вода, чиста почва, чиста енергия и биоразнообразие, за да бъдем здрави. Грижата за биосферата трябва да бъде най-големият ни приоритет, ако не искаме да умрем или най-малкото да се разболеем.

Други неща, като капитализма, свободната търговия, икономиката, паричните средства, пазара, не са природни сили, ние сме ги създали. Те не са неизменни и ние можем да ги променим. Няма логика в това да поставяме икономиката на по-високо ниво от биосферата.

Икономистите си мислят, че ние сме критична част от икономиката. Ние сме толкова умни, изобретателни и продуктивни. И тъй като няма граници за човешкото въображение и творчество, икономистите си мислят, че икономиката може и трябва винаги да е в растеж, което е невъзможно. Растежът не е цел или крайно положение, а описание на състоянието на дадена система. И въпреки това ако попитате някой политик или изпълнителен директор какво е било положението миналата година, те ведната ще ви посочат ръста на пазарния дял, печалбата или БВП.

Ако смятаме, че растежът е прогрес, а е повече от ясно, че никой не иска да пречи на прогреса, ние пропускаме истински важните въпроси, като „За какво ни е икономиката?” „По-щастливи ли сме с всичко това, което притежаваме?” „Колко ни е достатъчно?” „Защо световната икономика се държи така, сякаш един собственик на стадо коне в Монголия, един фермер в Андите и един планинец в Папуа Нова Гвинея имат едни и същи желания и нужди?”

Ако продължаваме да смятаме човешките граници и икономиката за най-важни приоритети, никога няма да осъзнаем разрушителността на действията си и на институциите.

Когато сме се появили, сме се изправили пред един хаотичен свят и човешкият мозък е успял да види смисъл и да наложи ред по безброй различни начини, гледайки напред в бъдещето и представяйки си какво може да бъде. Това е бил най-големият ни дар. Сега предизвикателството е да си представим един различен свят, в който богатството се състои в човешките взаимоотношения и нещата, които вършим заедно. Трябва да се научим да живеем в равновесие с природата. Представяйки си бъдещето, ние ще знаем къде трябва да стигнем и тогава ще можем да впрегнем всичките си творчески способности в постигането на тази цел, както винаги сме го правили.

*На английски език „eco” – “economics” – “ecology” (бел.пр.)

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

За Богомилите от Петър Димков

Откъс от книгата на Лили Димкова: Петър Димков. Моят Баща

Татко много ми е говорил за богомилите, които той смяташе за най-чисти последователи на Христа. Вълна от напреднали, велики души е била изпратена от Бялата ложа на великото Всемирно бяло братство през Х-и век на Земята, и то в България, за да помогнат за възвръщане на първоначалната чистота на Христовото учение. Великопосветеният Боян Мага, син на Цар Симеон, е един от тези призвани да работят за осъществяването на това велико дело. Негов пръв помощник бил Поп Богомил, разпространителят на богомилското учение сред народа. Боян Мага е следвал тайна висша езотерична школа в Константинопол. Той е владеел великите окултни закони и е работил с тях. Много преди него великопосветеният учител Орфей, който също е живял на територията на България, е донесъл висшата окултна музика, утвърждаваща силата на живота над смъртта. Той дарил народната медицина на траките. А Боян Мага доусъвършенствал тази народна медицина и ирисовата диагностика. На Боян Мага татко посвещава книгата си „Българска народна медицина”.

Татко с въодушевление ми разказваше как тези прекрасни богомили, изпълнени с божествена любов и самопожертвувателност, владеейки народната медицина и ирисовата диагностика, странствали по света с торбичка, пълна с билки. Гледали в очите на болните, поставяли диагноза, давали им билки, лекували ги. Обикаляли из цяла Европа и разнасяли великото духовно учение на богомилството, на чистото християнство. Наричали ги още албигойци, катари и с други имена…

Те внесли в Европа духа на Ренесанса. Оттам произлизат други клонове на духовното движение, като розенкройцерството например, заляло и Европа, и Америка. Татко с въодушевление ми говореше за Боян Мага, за Василий Врач, за Поп Богомил и други богомили. Богомилите давали пълни права на жените и ги приемали за равноправни на мъжете. Той ми е разправял, че заедно с неговия приятел Никола Трифонов, който често идваше вкъщи, чудесен брат, последовател на Учителя Беинса Дуно, с Николай Райнов и с професор Благой Мавров, също приятели на татко, са правили сеанси и по духовен път са получавали много знания за богомилите. Имахме вкъщи, написано на пишеща машина, Евангелието на богомилите и други книги. Бяха изключително интересни

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Кефир

Преди няколко седмици опитах за първи път домашно направен кефир, много ми хареса и скоро след това се сдобих и с кефирена гъба, за да мога да си го приготвям сама. Кефирът представлява млечна напитка, която се приготвя с помощта на кефирена или тибетска гъба. Гъбата се състои от дрожди и бактерии и достига горе долу големината на орех, като в началото е по-малка, за около две-три седмици постепенно нараства и след това се дели на две. На външен вид наподобява розичка от карфиол.

Приготвяне на кефир

Кефирът се приготвя, като гъбата се постави в прясно мляко със стайна температура. Оставя се да престои между 12 и 48 часа в зависимост от температурата и предпочитанията. Това е едно от нещата, които ми харесват в кефира – всеки може да си го направи според личния вкус, или дори всеки път да си го прави различен. След първите 12 часа млякото става малко по-гъсто и леко сладко. След 24ч. на повърхността се образува по-твърд слой, в който е кефирената гъба – това е знак, че ферментацията е добра. Гъбата се изважда, а млякото се прецежда през широка неметална цедка (според мен това е необходимо, само ако гъбата е напо-дребни зърна, моята е цяла и не го прецеждам) и е готово за консумация. Консистенцията е подобна на айрян, но на вкус е по-сладко и има и лека кисела нотка. Колкото по-дълго се остави да престои и колкото по-висока е температурата в стаята, толкова по-кисело става. На мен кефирът ми харесва така, но по желание може да се остави да узрее и да ферментира повторно, като се налее в бутилка (без да се пълни догоре) и се затвори плътно. Веднъж на ден се разклаща и се отваря бутилката. Получава се по-кисела, газирана и леко алкохолна (до 2%) напитка, като лактозата в млякото напълно се е разградила. По желание към него могат да се добавят плодове или сокове и да се правят мелчни шейкове, но и натурален си е достатъчно вкусен.

Особености при приготвянето и съхранението

Кефирената гъба в никакъв случай не трябва да се докосва с метални прибори (най-добре дървени или пластмасови), а напитката може да се приготвя в стъклена кана (или буркан, който може да се затвори плътно, за да стане кефирът газиран).

Не с всяко прясно мляко може да се направи кефир. При мен с две от млеката, които пробвах се отдели суроватка и по-твърда част, а вкусът беше на вкиснало (което предполагам е достатъчно ясен показател за качеството на продуктите и доколко това, което ни продават в магазините наистина е прясно мляко).

Не е нужно кефирената гъба да се мие след всяко приготвяне на напитката, защото това може да я увреди.

Ако не желаете да приготвяте кефир известно време, може да съхраните гъбата потопена в прясно мляко в хладилника за около седмица, после млякото трябва да се смени. За съхранение за по-дълъг период (до една година) кефирените зърна трябва да се изсушат. Хубаво е на 1-2 месеца на гъбата да се дава почивка, като се остави накисната в прясно мляко в хладилника за няколко дена.

Защо е полезен кефирът*?

  • Богат на витамини Б1, Б12, К, както и на калций, фосфор и магнезий.
  • Източник на биотин и фолиева киселина; с ниско съдържание на лактозата, която се разгражда при ферментацията.
  • Има антиоксидантно и противогъбично действие.
  • Регулира кръвното налягане.
  • Много полезен при стомашни и чревни проблеми.
  • Помага и при различни кожни проблеми (майка ми си прави няколко пъти на седмица маска на лицето с кефир и казва, че кожата й става много гладка и мека).

 На тази страница може да намерите хора, които предлагат кефирена гъба (има и за България), а също така може да потърсите и в този форум на БГ-Мама.

*По информация от Уикипедия.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени