Tag Archives: земеделие


Билкова градинка

В нашата градина
семена насях,
билки догодина
ще растат от тях.

Билкова градинка
си направих сам,
малката калинка
кацнала е там.

Всички ще сме здрави,
билки щом садим,
щом добро се прави,
ще благодарим.

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Знаело добре детето

Знаело добре детето,
че дошло е от небето,
на земята да живее,
да се радва и да пее,
да расте и да се смее,
и любов навред да сее,
и на мъдрост да се учи,
и в доброто да сполучи.
Първо се родило бебе
после расло като тебе.
Пило майчиното мляко,
да е здраво, да е яко.
После никнали му зъбки
бързо, както раснат гъбки.
Сладки плодове ядяло,
за да има здраво тяло,
казвам, за да бъдем точни:
сладки плодове и сочни.
Яло ябълка и круша
слушало и още слуша,
и освен, че е послушно,
то дете е добродушно.
Яло праскови, кайсии,
мед ядяло на филии,
мед от нашите пчелички,
дето грижат се за всички.
Яло вишни и черешки
носело е светли дрешки,
от лен, коприна и памук,
от майстор шити, самоук.
Яло джанки, яло сливи,
имало очи красиви,
да вижда то, да гледат те
и с тях да може да чете.
И пресен яло зеленчук,
и пресен чесън, пресен лук,
краставици и домати,
всички видове салати.
Първо семена посяло,
после ги с вода поляло,
после пък ги оплевило
и с любов ги напоило,
зрели после ги обрало
и тогава чак ги яло.
Питаш: „Детето кое е?“
„И днес къде ли живее?“
И казвам със спокоен глас:
„Детето бях самият аз.
Добър пораснах и голям,
и пиша туй, което знам.
Туй стихче често си чети,
добър човек стани и ти!“

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Ханс Херен и Фондация Биовижън

Статия: Ханс Херен/ Фондация Биовижън (Швейцария) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за опита и новаторската му дейност в насърчаването на безопасно, сигурно и устойчиво производство на храни по света.”

Швейцарският агроном и ентомолог д-р Ханс Херен е един от водещите световни експерти в сферата на биологичния контрол върху вредителите и устойчивото земеделие. Когато нов вредител поразява културите от маниока в Адрика, той разработва и прилага успешна програма за биологичен контрол, която според някои източници е спасила живота на милиони хора. Херен е и съпредседател на Международната оценка на земеделските познания, наука и технологии за развитие (IAASTD), приета от 59 държави. Днес Херен помага на фермери в Африка да се преодолеят глада, бедността и болестите, чрез екологично устойчиво земеделие с помощта на швейцарската фондация Биовижън. Със своята теоретична и практическа дейност Херен е доказал, че земеделието, основано на екологични принципи може да изхрани един свят с нарастващо население и променящи се нужди.

Кариера

Ханс Херен е роден на 30.11.1947г. Като дете той става свидетел на негативното влияние, което хербецидите и пестицидите оказват върху културите във фермата на баща му в Швейцария. Херен завършва ентомология в Швейцарския държавен технологичен институт в Цюрих (ETH Zürich), а през 1977г. получава докторска степен по биологичен контрол върху вредителите, след което провежда дву-годишна следдипломна квалификация в Университета на Калифорния, Бъркли.

Между 1979 и 1994 Херен работи в Международния институт за тропическо земеделие (IITA) в Нигерия, първо като директор на Програмата за биологичен контрол, а след 1992г. като директор на Отдела за управление на растителното здраве. През тези години Херен работи по програми за биологичен контрол на вредителите върху маниоката и мангото, както и на програми за интегриран контрол на вредителите върху царевицата и боба. Той основава и Центъра за биологичен контрол в Африка в Котону, Бенин.

Между 1994 и 2005 Херен е Генерален директор на Международния център за физиология и екология на насекомите. Под негово ръководство центърът разработва четиристранна парадигма (обединяване на човешкото, животинското растителното и природното здраве в единна рамка на изследване и развитие), метод за борба с вредители и плевели, заплашващи поминъка на дребни фермери, отглеждащи царевица в Африка. Между 1994 и 2005г. Херен е и главен редактор на международното списание „Наука за насекомите и нейното приложение”. Херен е и член на Американската академия на науките (NAS) и Световната академия на науките (TWAS).

Спасяване на милиони човешки животи с най-голямата програма за биологичен контрол на вредителите

Маниоката е внесена в Африка от Южна Америка през 16ти век и в последствие започва да се отглежда в близо 40 африкански държави. До 70те години на миналия век културата има много малко вредители и се превръща в една от основните храни на континента, като съставлява голям процент от хранителния режим на около 200 милиона африканци. През 70те години обаче на континента инцидентно е внесен вредител от типа лъжещитоносни въшки, който засяга маниоката, разпространява се бързо из цяла Африка и заплашва поминъка на милиони хора. Използването на пестициди, въведено от правителствата на някои от засегнатите държави, се оказва неуспешно. Разпространението на употребата на пестициди из целия континент би имало трагични последствия както за хората, така и за околната среда без в същото време да решава проблема с вредителите.

Херен е нает от Международния институт по тропическо земеделие (IITA) в Нигерия да разработи алтернативен подход. За целта той създава Биологична програма за контрол, обхващаща Африка, изгражда международна коалиция и получава финансиране за организиране на борба срещу вредителя върху маниоката с природни средства. С помощта на тази световна мрежа в Парагвай е идентифициран естественият враг на вредителя – вид паразитна оса. След допълнителни изследвания Херен започва да отглежда осата, първоначално при карантинни условия, за да провери безопасността и ефикасността на метода. След като са получени научни доказателства, че осата няма да се превърне в проблем за африканската земеделска система, той започва една от най-големите подобни кампании в човешката история. Между 1982 и 1993г. с помощта на специално оборудван за целта нисколетящ самолет и незаемен персонал в 24 страни в Африка, отглеждащи маниока, са пуснати на свобода 1.6 милиона оси.

Прогрмата пресъздава природния баланс между вредителя и естествения му враг, като по този начин гарантира устойчиво и дългосрочно решение на проблема. По оценки на World Food Prize тази програма е спасила живота на 20 милиона души. Според носителя на Наградата за цялостен житейски принос за 1993г., Вандана Шива, „няма друга програма, която да е оказала толкова голямо влияние върху храните и продоволствената сигурност за толкова кратко време и по толкова ефективен, социално и екологично устойчив начин.”

Съ-председател на Международната оценка за земеделски познания, наука и технологии за развитие (IAASTD)

През 2004г. Херен става съ-председател на Международната оценка за земеделски познания, наука и технологии за развитие (IAASTD). Подобно на IPCC в сферата на климата, IAASTD е междуправителствена програма съфинансирана от ФАО, ПРООН, Програмата за околна среда към ООН, ЮНЕСКО, Световната банка и СЗО. Тя оценява значимостта, качеството и ефективността на знанията, науката и технологиите в сферата на земеделието по отношение на възможностите за развитие и изпълнение на целите за устойчивост, за намаляване на глада и бедността, подобряване на храненето, здравето и поминъка в селските райони и насърчаване на социалната и екологична устойчивост. Резултатите са приети от 400 учени и 59 правителства по време на пленарни заседания в Йоханесбург през 2008г. и публикувани през 2009г в серия от доклади „Земеделие на кръстопът”.

Докладите акцентират върху необходимостта от повишаване на производителността и по-справедливо разпределение на земеделската продукция и препоръчват органичното земеделие и екологичните земеделски практики да се превърнат в основна посока за развитие на сектора, която би гарантирала дългосрочното опазване на почвите и многофункционалното земеделие. Според доклада спешно се налага изграждането на нова парадигма, а „обичайният бизнес” вече не е опция, защото настоящите земеделски системи, основани на експлоатация на невъзобновяеми природни ресурси, заплашват световното производство на храни в среден и дългосрочен план. Докладът акцентира и върху необходимостта от участие на земеделците и особено на жените в изследователския процес.

До момента обаче „развитите” страни не са показали желание да приложат на практика резултатите от доклада, което според Херен се дължи на критиките, които докладът отправя към либерализирането на земеделското производство и съмненията относно способността на генното инженерство да се справи с проблемите на глада и бедността. Херен твърди, че „проблемът се състои в монопола на няколко корпорации и едри земеделци, които се противопоставят на единствените разумни решния”.

Въпреки че секретариатът на IAASTD вече е разпуснат, Херен и създадената от него фондация Биовижън, заедно с алианс от над 140 международни НПО, работят за прилагането на резултатите от доклада. Целта на Херен е ФАО с подкрепата на Комисията за Световна продоволствена сигурност  (CSF) да получи мандат за прилагане на предложенията на IAASTD. Той лобира за създаването на постоянен орган, който редовно да оценява земеделските познания, науки и технологии за развитие с цел изграждане на силен алианс на политическо ниво, който да насърчава устойчивото земеделие.

Фондация Биовижън

През 1998г. Херен основава Фондация Биовижън за екологично развитие с мисия борба с глада и бедността и разпространение на екологични методи за устойчиво подобряване на условията на живот в Африка. Днес Биовижън работи по близо 30 проекта в източна Африка (Кения, Етиопия, Танзания, Уганда) и Швейцария. Бюджетът на фондацията възлиза на седем милиона швейцарски франка и се набира с помощта на над 35 000 дарители: индивиди, фондации, швейцарски държавни органи и бизнес организации.

В източна Африка Биовижън работи за повишаване на поминъка на дребните фермери на базата на научни познания и методи за екологично земеделие. Същността на тези проекти е Програмата за комуникация с фермерите, която се занимава с разпространението на информация. Тя използва различни канали, като земеделски вестник (достигащ до 240 000 фермери), радиопредаване (с до четири милиона слушатели седмично), интернет платформа (www.infonet-biovision.org с над 30 000 посещения на месец) и SMS-услуги за ефективно разпространение на екологичните методи сред фермерите в източна Африка.

Освен това Биовижън се занимава и с лобиране за промяна на политиките и повишаване на осведомеността сред потребителите и широката общественост. Тези проекти защитават цялостната промяна на парадигмата на международните земеделски политики, чрез внедряване на доклада на IAASTD и информиране на швейцарските потребители за екологичните и социални ефекти на техните модели на потребление.

Други роли

От 2005г. Херен е президент на Millennium Institute във Вашингтон, който помага на вземащите решения да разберат взаимовръзката между икономическите, социалните и екологичните фактори и въпросите на мира и сигурността. Институтът предлага набор от инструменти и консултантски услуги за правителствата и частния сектор, които помагат за дългосрочното, холистично  планиране, при отчитане на настоящите екологични, социални и икономически ограничения.

Херен е носител на множество награди, включително World Food Prize (1995), One World Award from Rapunzel (2010) и Tyler Prize for Environmental Achievement от Университета на Южна Калифорния (2003).

Херен има швейцарско гражданство, но живее във Вашингтон, Рим и Калифорния, където отглежда собствени лозя, спазвайки принципите на органичното земеделие.

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Детски стихове – Дядо Гроздьо

Дойде есента добра
и плод роди лозата,
дядо Гроздьо грозде бра
и даде на децата.

И после цяла зима
децата бяха здрави,
добре, че вечно има,
и кой добро да прави.

Дядо Гроздьо добрини
от малък още правил,
ето, днес, на старини,
туй не е той забравил.

Виж също Детски стихове – Дядо Диньо

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

One Acre Fund – в помощ на земеделците в Африка

Статия: „За храната: как Андрю Юн от One Acre Fund помага на дребните земеделци в Африка да удвоят добивите си“ на Рейчъл Фишоф

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Ще ви разкажем историята на One Acre Fund, организация, която помага на дребните фермери в Африка да повишат добивите и доходите си. Около 925 милиона души по цял свят живеят в постоянен глад. Клиентите на One Acre Fund – земеделци, притежаващи по един акър земя, са сред тези хора. Но Андрю Юн, основател на Фонда, вярва, че е намерил начин да помогне на африканците да се справят с проблема с глада. Неговата организация предлага на фермерите инвестиционен пакет от семена и торове, седмично обучение и достъп до пазара. Всичко това помага на фермерите да удвоят приходите си. В интервюто Юн обяснява защо едни фермери гладуват, а други, разполагащи със същата земя, получават изобилна реколта.

Dowser: По какъв начин бе създаден One Acre Fund?
Юн: По време на летния ми стаж в бизнес училището, работих за BroadReach Healthcare в Южна Африка. Исках да видя една различна част от Африка и случайно се свързах с приятел от Кения.

Докато се разхождах из селата, попаднах на едно семейство, което произвеждаше два тона хранителни продукти на акър и процъфтяваше, докато друго семейство получаваше само по половин тон на акър и живееше в мизерия: едно от децата им бе починало, четири месеца в годината гладуваха и нямаха достатъчно средства, за да пратят другите си деца на училище.

Мислех си колко лесно може да е да помогнеш на фермера, произвеждащ по половин тон, да започне да произвежда по два тона продукция. Това, което правим, за да повишим добивите е удивително лесно и просто. Разговрях много с тези фермери, в продължение на часове им задавах различни въпроси. И така след три месеца стартирахме пилотен проект, в който участваха само 40 фермера и всичко бе финансирано с мои лични средства. Оказа се много успешно.

Какво точно прави One Acre Fund?
Ние не правим дарения, а отпускаме заеми на фермерите и очакваме от тях да си платят за част от услугите, които им осигуряваме. Така можем да стигнем до повече хора и да си гарантираме устойчивост, за да можем още дълги години да служим на клиентите си.

Разкажете ни повече за проблема.
Светът е изправен пред огромен недостиг на хранителни продукти, който засяга най-много бедните хора – само през последните пет години цената на основните храни се е удвоила. Хуманитарната помощ не помага. Нуждаем се от голямо, устойчиво повишаване на добивите от основни храни. За да постигнем това са ни нужни не само нови технологии, но и нови техники за дистрибуция. Искрено вярвам, че се нуждаем от много нови дребни предприемачи и неправителствени организации, които да умножат настоящото ниво на инвестиционни кредити, продажба на дребно на земеделска продукция и други ориентирани към пазара бизнеси, които да достигнат до земеделците.

Какво отличава One Acre Fund от останалите организации, борещи се срещу глада?
Всъщност има много малко организации, чиито централен офис се помещава в селските райони на Африка, и ние сме една от тях. Бидейки толкова близо до фермерите, ние можем много бързо да се поучим от грешките си и да започнем да им служим по-добре. През тези три години се научихме, че е важно да осигуряваме на хората, които започват от нулата, пакет от услуги – едно изолирано решение не им помага особено. Всички елементи – кредита, семената и торовете, обучението и достъпът до пазара – трябва да действат в единство, за да може земеделецът нaистина да повиши доходите си. Всеки един елемент, да речем кредитът, взет по отделно е безполезен, ако липсват останалите. Как може един обикновен земеделец, получил заем, да си намери семена и торове, да се научи как да ги използва и след това да открие начин да продаде стоката си? 

Решението на One Acre Fund е новаторско, защото наистина достига до селските райони и може да помогне на най-бедните. Средностатистически, ние удвояваме приходите от всеки акър.

Какво ви насочи към този тип работа?
Много хора имат вродено желание да помагат на другите и да вършат добро. Когато за първи път разговарях с кенийски фермери, открих най-голямата възможност да правя добро, за каквото дори не бях и мечтал. Беше удивително лесно да утроиш добивите на един фермер и да удвоиш приходите му, т.е. изцяло да промениш живота му. Нашите земеделци имат достатъчно храна, изпращат децата си на училище и им остават достатъчно средства, за да ги инвестират обратно в производството. Само в източна Африка има десет милиона семейства, занимаващи се със земделие и всички те се нуждаят от нашите услуги. В момента основната цел на One Acre Fund е да се разрастне достатъчно, за да да служи на колкото се може по-голям процент от тях. 

Защо предлагате инвестиционни пакети вместо директна помощ?
Ние се основаваме на същите бизнес принципи, на които разчита и всяка частна компания. Изграждайки още от самото начало една стабилна основа, се надяваме един ден да можем да подобрим живота на милиони души.

Какво развитие очаква One Acre Fund в бъдеще?
Отпускането на земеделски кредити все още е много млада и слабо развита сфера. Надяваме се, че ще се превърнем в един от лидерите в нея и ще покажем, че е възможно чрез отпускането на малки заеми значително да подобрим живота на фермерите.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Servol – доброволни услуги за всички

Статия: Servol (Тринидад) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за насърчаването на духовните ценности, сътрудничеството и отговорността на семейството за изграждането на едно гражданско общество.”

Отец Жерар Пантин, по това време 41-годишен католически свещеник в Тринидад, основава SERVOL (Доброволни услуги за всички) след бунтовете в Испанското пристанище, които едва не довеждат до военен преврат.

През шестте години на съществуването си SERVOL са помогнали на много общности в Тринидад да осъществят различни икономически, образователни и културни проекти. През следващите пет години са реализирани още много подобни проекти, а SERVOL изгражда изцяло нова концепция за Център на живота, който да включва ясли за бебета, детска градина, образователен център за над 200 млади мъже и жени между 17 и 19 години, заъболекарски кабинети и болница. Забележителното взаимодействие между тези отделни звена води до откритието, че „Центърът в известна степен замества ролята на родителите”. Разработена е образователна програма, която предлага на младежите смесица от курсове по личностно развитие и себепознание, практическо обучение, родителски умения и стажове.

Разполагайки с общностни предучилищни заведения и с програмите на Центъра на живота, SERVOL решава да се фокусира върху две възрастови групи – 0-5-годишни и младежи между 16 и 19 години. Между 1982 и 1986г. подходът на SERVOL се разпространява из Карибския регион. Днес SERVOL обучава преподаватели и създава програми за малки деца и младежи съвместно с правителствата на 15 държави от Карибите. През 1990г. курсовете за обучение на учители на SERVOL получават акредитация от Оксфорсдския университет.

Правителството на Тринидад си партнира със SERVOL още от 1986г. и в рамките на седем години 5000 деца между 3 и 5 години са се обучавали в 149 предучилищни, а 45-те Центъра на живота са осигурили образование на 3750 младежи. В SERVOL работят над 100 души, а в управлението на центровете участват над 3000 местни жители. Вземайки предвид и броя на родителите на децата, по всяко едно време със SERVOL са ангажирани над 50 000 души. Отец Пантин се оттегля от поста Директор на SERVOL през 1992г. и става председател на организацията.

Позицията на изпълнителен директор е поета от Сестра Рут Монтричард, която работи в организацията от 1974г. насам. Годишният бюджет на SERVOL е над $7 милиона, като 60% от тези средства идват от дейността на организацията или от други местни източници. Важен елемент от подхода на SERVOL гласи, че „нищо в живота не е безплатно и всичко си има цена, която трябва да се плати”. Затова макар че голяма част от дейността на организацията е субсидирана, всеки заплаща според възможностите си за това, което получава.

Един от ключовите фактори за успеха на SERVOL без съмнение е подходът, основан на „философията на незнанието”, т.е. да не приемаш нищо за даденост, а да питаш хората какви нужди имат и каква помощ биха искали; внимателно да изслушваш отговорите им; да избягваш арогантността, произтичаща от различия в произхода или образованието; и едва тогава да се намесваш внимателно с цел взаимна изгода.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Runa – за опазването на амазонските гори и поминъка на местните жители

Статия: „Интервю: Дан Маккомби от Руна – как високо-кофеиновият чай може да помогне за опазването на амазонските гори и съхраняването на традиционния начин на живот“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Преди няколко години трима студенти се записали на курс по предприемачество в Университета Браун, по време на който изучавали нови начини за използване на международните пазари с цел насърчаване на социални промени. В резултат на това се родила Runa, единственият в света доставчик на еквадорския чай гуаюза, който в момента се продава в магазините на Whole Foods в атлантическия регион.

Гуаюза е вид дърво, чиито листа имат естествено съдържание на кофеин. Среща се в Еквадор и е част от културните традиции на коренните жители. Гуаюза осигурява естествен прилив на енергия, без да причинява нервност или треперене, подобно на кафето. Фермерите Кичва, които отглеждат гуаюза играят важна роля за опазването на дъждовните гори, като предпочитат местни видове, които не вредят на околната среда. Runa подкрепя тези фермери като създава първата в света фабрика за обработка на гуаюза и осигурява пазар за този продукт в САЩ. Runa работи с 600 семейства от 80 общности в Еквадор. В това интервю съоснователят на Runa Дан МакКомби обяснява как са превърнали идеята си в реалност.

Dowser: На езика на еквадорския народ Кичва „Runa” означава „пълноценно човешко същество”. По какъв начин Runa помага на еквадорските фермери да живят пълноценно, чрез устойчиво развитие?
МакКомби: Runa е напълно вертикано интегрирана, работи директно с фермерите и всичко е въпрос на взаимоотношения. Гордеем се много с контрола върху качеството по цялата верига – от дървото до чашата на клиента. Целта ни е да представим нашите фермери на международните пазари и да им помагаме да продават своите продукти, за да могат да издържат семействата си и да съхранят своята култура и околна среда.

Какво според вас е най-иновативното в модела на Runa?
Едно от най-важните неща, които ни отличава от останалите, е че правим всичко виртуално – ние сме част от едно поколение, което не се нуждае от физически офис, постоянно комуникираме с хора, които се намират в други държави или дори на други континенти, всичко се основава на мрежа от контакти. И именно заради този модел всичко, което продаваме, представлява една по-пряка връзка между фермера и човека, който отпива чая.

По какъв начин балансирате дейностите, които са насочени към печалба и онези, които не са?
В нашия организационен модел влизат Fundacion Runa, която се занимава с агролесовъдство в Еквадор; Runa LLC, която се грижи за популяризирането на чая гуаюза в САЩ; Runatarpuna, която закупува и изнася продукта от Еквадор; и Runa Foundation, която насърчава набирането на средства, проучванията и междукултурния обмен на САЩ и Еквадор и насочва ресурси към Fundacion Runa.

Разбрах, че Runa е започнала като идея по време на един курс по предприемачество в Университета Браун. Как стигнахте от идеята до реалния бизнес?
Когато не бях толкова натоварен в Университета, работех за Clinton Climate Initiative и ми беше интересно как бизнес моделите могат да бъдат приложени за разрешаването на социални и екологични проблеми. Когато се върнах, се записах на курс по предприемачество заедно с Тайлър (Гейдж) и Чарли (Хардинг), (двамата съоснователи на Runa). Бяхме много запалени по устойчивостта и социалното развитие и не искахме да работим нещо стандартно. Тайлър имаше контакти с еквадорски шамани в Калифорния и ни подхвърли идеята за гуаюза.  

Първоначално намерението ни беше всичко да си остане просто един проект за университета, но колкото повече работехме върху него, толкова по-ясно осъзнавахме, че изграждането на пазар за гуаюза в САЩ може да се превърне в истински успех. В Еквадор има подобни проекти за продажбата на гъби шийтаке и същевременно съхраняване на природата, но това, което им липсва е марка, популярна на американския пазар. Бяхме провели толкова много проучвания, бяхме поставили началото на едно прекрасно начинание и затова естествено стигнахме до заключението, че ние трябва да го ръководим.

По какъв начин структурирахте и намерихте финансиране за организацията?
От самото начало работехме заедно. Тайлър имаше най-голям опит в изграждането на нещата на място и затова беше най-логично да изберем него за ръководител на компанията в Еквадор. През първите пет месеца Тайлър и аз финансирахме Runa със собствени средства. През 2009г. спечелихме Бизнес състезанието Род Айлънд, организирано от Браун и това ни осигури известен начален капитал и легитимност! Имахме късмет, защото мрежата ни от познати, които имат средства и се интересуват от социални инвестиции, е доста голяма. Започнахме да продаваме оналйн, както и на местни фестивали и събития. Всичко вършехме от дома ми. Първата ни поръчка от търговец на дребно дойде от Blue State Coffee през февруари 2010.

Как измервате успеха си и какво сте постигнали до момента?
Основен за нас е моделът на възможностите, т.е. подпомагане на общностите чрез увеличаване на способността им да успяват. Изградихме един модел, при който собственият ни финансов успех е пряко свързан с успеха на фермерите в Еквадор. Хората често си мислят, че в едно социално предприемачество можеш да загърбиш финансовата страна. Но ние си поставяме стандарти за бизнес устойчивост и мисля, че е възможно да измерваме успеха си според т.нар. „triple bottom line” – икономическа, социална и екологична сфера.

Събираме и много количествени данни. В един момент еквадорското правителство дори ни предложи да ги закупи от нас, защото имахме толкова подробни данни за фермерите и то на база GPS-координати! Данните включват информация като брой засадени дървета и годишно възнаграждение. Можем да плащаме на даден фермер до $1200 на година, което за тях е наистина много, като се има предвид, че средните им доходи са около $300 на година. По-труден е въпроса с измерването на опазването на природата. Все още не го измерваме количествено, защото са необходими много усилия и липсват данни, но се надяваме някой ден да можем да правим и това

Какво ви се иска да знаехте, когато започнахте работа по този проект?
Смятахме, че вече съществува някаква верига на доставки, но се оказа, че трябва да я изградим сами и да научим доста неща за логистиката. Трябваше да започнем с някои проекти по-рано, като например разработването на нови, по-евтини пакетчета за чай, каквито използваме в момента. Фокусирахме се върху изграждането на организацията в Еквадор, но можехме да започнем с продажбите по-отрано и да привлечем интерес още от самото начало.

Смятате ли, че развитието на Runa зависи донякъде и от правилния момент?
Да. Това, което правим е ново, но само в днешния контекст. Ние бяхме едни от първите, които въведоха този модел в Еквадор и изобщо цялата идея се оформи едва през последното десетилетие. Използването на международния пазар по начин, който не експлоатира останалите, а си поставя социални и екологични цели, също е нещо ново.

Как бихте искали да се развие Runa в бъдеще?
Бих искал да започнем да продаваме в хранителните магазини и фермерските пазари по цял свят, както и да създадем търсене за гуаюза и в самия Еквадор. В миналото племето Кичва се е сблъсквало с много предразсъдъци и ние се надяваме да успеем да им осигурим достъп до международния пазар, като повишим продажбите им и възстановим идентичността на Runa. Бихме искали да имаме положителен – а не просто неутрален – въглероден отпечатък; с всяко продадено пакетче чай да намаляваме количеството въглероден диоксид. По някакъв начин си мечтая и за това успехът ни да е толкова голям, че един ден да няма нужда от нас и целият бизнес да се ръководи от самите еквадорци!

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Група за органично земеделие

Статия: Група за органично земеделие, Куба на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за това, че показват, че органичното земеделие е ключът към продоволствената сигурност и устойчивата околна среда.”

Групата за органично земеделие (Grupo de Agricultura Orgánica – GAO) е основана през 1993г. като Кубинска асоциация за органично земеделие (Asociación Cubana de Agricultura Orgánica – ACAO) в момент, в който държавата е била изправена пред сериозна продоволствена криза, заради революцията. След разпадането на Съветския съюз и загубата на икономическа помощ страната е заплашена от глад и правителството търси алтернативни методи за увеличаване на производителността на фермите. Използваните в миналото химикали са почти изчерпани, средства за закупуването на нови няма и затова тези алтернативи трябвало да бъдат органични. Повечето хора вярвали, че тези мерки ще бъдат само временни и нещата ще се върнат към „нормалния” си ход, когато вносът на торове и пестициди бъде възстановен. Основната цел на АСАО обаче била, както да покаже, че органичното земеделие дава по-добри резултати от стандартното (изискващо повече капиталови и материални вложения) по всички важни показатели, така и да убеди политиците, учените и фермерите, че не трябва да се връщат обратно към конвенционалните методи.  

В рамките на четири години АСАО набира членове от целия земеделски сектор – от фермери до изследователи, професори и представители на властта. Освен главния си офис в Хавана днес АСАО има местни представителства в повечето провинции, а всеки член на организацията е активен и на собственото си работно място. Основната им цел е да образоват хората относно органичното земеделие и да ги убедят, че настоящите методи трябва да доведат до пълна и постоянна трансформация на земеделието в Куба.

Като част от проекта на Програмата за развитие на ООН „Агроекологичен фар”, АСАО създава набор от ферми, които служат за пример на други земеделци, политици и т.н. и им показват какво е възможно да се случи, ако използват изцяло органични методи. Из цялата страна са организирани десетки семинари, издава се списание с комбинация от специализирани и достъпни за широката публика статии, в Аграрния университет в Хавана е създадена специалност Агроекология, по която учат над 500 студенти. Изградена е мрежа от 10 административни центъра. АСАО са провели и три международни конференции по органично земеделие. С помощта на множество чуждестранни делегации е създадена и магистърска степен по Устойчиво развитие в университета в Хавана. Според оценката на проека Фар той е успял да покаже, че органичното производство дава същите или дори по-високи добиви в сравнение с конвенционалното земеделие; то носи също така и други икономически ползи и повишава плодородието на почвата. Дейността на АСАО е важна, защото те успяват да докажат, че органичното земеделие е икономически изгодно и да го легитимират пред съответните власти, Организацията осигурява на фермерите подходящи технологии, образование, проучвания и спомага за признаване на алтернативния модел на земеделие от страна на институциите.

През 1999г. АСАО са признати официално от Кубинското правителство и се преименуват в Група за органично земеделие в рамките на Кубинската асоциация на лесовъдите и земеделските специалисти  (Cuban Association of Agricultural and Forest Technicians -ACTAF). Тази промяна дава на организацията по-голяма свобода на  действие и влияние над Кубинското правителство. GAO публикува книгата „Трансформиране на кубинския пейзаж: Развитие на устойчивото земеделие”.

Цитат

„Използването на органични методи трябва да се възприеме като постоянна промяна в Кубинското земеделие.”

Мария дел Кармен Перез

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

COAMA – опазване на Амазонските гори с помощта на местните жители

Статия: Консолидация на Амазонския регион, СОАМА, Колумбия на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за това, че показаха, че коренните жители могат да осигурят поминъка си, да запазят културата си и да съхранят тропическите гори.”

Между 1986-1990 колумбийското правителство признава 20 милиона хектара тропически гори в Амазонската джунгла за „територия на коренните племена” – ресгуардос. Това решение е безпрецедентна стъпка към признаване на правата на коренните жители и тяхната роля в опазването на тропическите гори. Постижението се дължи на натиска, оказван от метните племена и решителната подкрепа на много колумбийци, сред които и Мартин фон Хилдербранд, ръководител на Indigenous Affairs по онова време.

През 1990г. ЕС отпуска средства за изграждане на мрежа от полеви служители, които да работят с местните общности за развитието им и спазването на правото им да продължат да управляват тропическата екосистемата според своите културни традиции и обичаи. Постепенно тази инициатива се разраства и се създава програмата COAMA, която Мартин фон Хилдебранд в момента координира. Тя включва няколко колумбийски неправителствени организации – Гайа Амазонас, Фондация Етнолано, Фондация Еридгайе, Хилеа, Фондация Екология-социал, ФундаМинга, CECOIN и лондонската фондация Гайа. Чрез междукултурен анализ екипът на СОАМА (който се разширява и достига около 50 души) установява отношения на взаимно уважение и взаимодействие с местните общности, които проявяват интерес към подобно сътрудничество. Това им позволява да вземат заедно информрани решения, от които зависи посоката им на развитие. Създадени са микропроекти в сферата на здравето, образованието, културата, възстановяването на околната среда и производството на различни продукти. По този начин коренните жители си възвръщат контрола върху собствения си поминък.

Членовете на COAMA запазват сътрудничеството си и през 90-те години, като проявяват уважение към индивидуалните особености на всяка една организация. Заедно НПО оказват подкрепа на около 250 местни общности от 22 различни културни групи. COAMA създава условия за развитие на един съюз, основан на взаимно уважение между коренните жители и западните специалисти. Така исторически обусловената експлоатация се трансформира и превръща в едно съвместно творческо търсене на възможни решения на настоящите проблеми. Въз основа на дейността и ценностите на местните племена, СОАМА насърчава един алтернативен подход към опазването на тропическите годи, който включва утвърждаване на правата на коренните жители и развитието на истинско междукултурно сътрудничество.

Международна оценка, проведена през 1996г. установява, че проектите на СОАМА „оказват огромно влияние върху местните общности, които имат силна взаимовръзка и доверие към работещите с тях експерти.” Бившият колумбийски президент, Алфонсо Лопес, нарича СОАМА „лъч светлина” и „нашият принос… към създаването на един свят на сътрудничество и солидарност; и нашата борба да спасим човечеството от опустошенията на цивилизацията”.

Цитат

„Междукултурните подходи не просто обединяват различните елементи, но и са форма на уважение на различията и съвместно търсене на подходящи пътища на развитие.”

Мартин фон Хилдебранд

Posted in За Природата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Социално (включващо) фермерство

Статията ни е предоставена от нашите приятели от Органично.

Все още в България, а и в голяма част от Европа и света, включващото фермерство е непознато като явление. То обединява концепцията за чиста храна, полезен живот и социална подкрепа в общност. На практика това е биодинамична ферма (или комплекс от ферми), в която хора с увреждания/заболявания са включени в общия живот и работа.

Още през 50-те години на ХХ век в Европа започва дискусия за бъдещето на земеделието и за изграждане на общност между ангажираните с производството и самите потребители. Опирайки се на нови разбирания за тази общност, се създават редица стопанства, в които се поставят основите на мрежа от ферми, при които водещо е:

-кооперирането между фермите – това дава възможност за разпределяне на производството, като след това продукцията се обменя помежду им;
-гарантиране на изкупуването на продукцията от страна на потребителите.

Общността между производители и потребители се основава на доверие, подкрепа и равнопоставеност.

На малко по-късен етап съвсем закономерно се прибавя и още нещо:

-включва се социална терапия – в общността на производителите се приемат хора с увреждания или заболявания, които участват в работата според възможностите си.

Общо празнуване на Еньовден - Ренан, Швейцария

Жители на всяка ферма обикновено са: 2-4 фермерски семейства, които постоянно живеят там , между 5 и 15 човека с увреждания (зависи от капацитета на стопанството), всеки от които има определени задължения, и социални работници, които подпомагат включените хора в тяхното ежедневие. Самите социални работници обикновено не живеят във фермата, а пътуват от близкото населено място, но има и изключения.

Какво прави включващото земеделие: първо то доказва, че човекът със заболяване/увреждане  чрез връзката си със земята и приемащите го хора може да осмисли живота си и да подобри състоянието си, т.е. налице е пряк лечебен ефект. Второ – показва нагледно, че когато си в общност, допринасяш за нея всекидневно с присъствието и труда си. Трето – представя здрава и сплотена общност, която може да се самоиздържа, променяйки съдбата на всеки един в нея – с или без заболяване – и сама активно развивайки се. Като говорим за подобна общност, ние разбира се имаме предвид и потребителите.

С какво се занимават хората с увреждания в една такава ферма: една част от тях, ако увреждането/заболяването разрешава, работят на полето, грижат се за животните. Друга част са ангажирани с дейности около къщата – почистване, готвене, отглеждане на цветя,  трети -  с приготвянето на зимнина (сладко, туршии и др.) за потребителите от общността. Никой не е принуден да работи нещо, което не му допада, или нещо, което не е съобразено с възможностите му. За тази цел се прибягва до помощта на социалните работници, които познават много добре затрудненията и силните страни на всеки включен човек.

Около един път месечно се прави обща среща с всички обитатели и работещи във фермите, на която всеки може да дискутира вълнуващите го въпроси. Така се постига общо съгласие по важните теми и се предотвратява неразбирането, липсата на информация и недобрата комуникация.

Това далеч не означава, че всеки човек може да стане част от ферма. При някои общото физическо или психическо състояние не позволяват, но при други това е най-подходящият жизнен път. Въпросът е да се намерят хора, които да повярват в това.

Няма да заблуждавам никого и да казвам, че всичко става много лесно. Изисква се търпение, за да въведеш новия човек в работата, да създадеш подходящия му работен ритъм и да му помогнеш да свикне със задачите си. Нивото на помощ зависи от състоянието на човека.

Във включващите стопанства (има такива в Германия, Холандия, Финландия, Англия и др.) работят предимно хора с психични или умствени затруднения – това са две много големи групи, които трудно намират своето място в обществото, изолирани са и без самочувствие, че могат да бъдат полезни. Така се чувстват те не само в България, а навсякъде, където не им е дадена възможност да осъществят себе си и да се чувстват нужни – базисни потребности на човека по принцип.

Печене на хляб за потребителите от общността - Ренан, Швейцария

Как са започнали да функционират включващите стопанства – леко, постепенно, не изведнъж. С един човек с увреждане за по няколко часа, после с още един…. Тук няма норма, няма нищо задължително – всяко стопанство, решило да включи такъв човек, определя как да започне. Разбира се, може да получи помощ от хора, които професионално се занимават с хора с увреждания.

Съществуващите включващи стопанства вече са преминали дълъг процес на развитие и растеж и сега могат да се похвалят с устойчивост, високо качество на продукцията (повечето са сертифицирани от „Деметер“) и активна подкрепяща общност. Но всяко от тях е имало трудности, които се е наложило да преодолее, за да стигне до настоящото си състояние.

Още за тези стопанства:

-продукцията се получава от потребителите – членове на общността без посредник. Като се имат предвид високия стандарт на производство и в пъти по-високата цена, на която се предлагат подобни продукти на пазара, липсата на посредник между производител и потребител сваля значително цената;
-всяка година се прави годишен план, съгласуван с всички участници в общността; на базата на този план се разпределя сумата, която потребителите могат да дадат предварително, а впоследствие да получат продукцията.

Това, разбира се, не е утопия. В подобна ферма не винаги всичко върви гладко. Има я зависимостта от времето, от потребителите, от съвместната работа… Понякога възникват конфликти, недоразумения, спорове. Но има едно нещо, което е причина подобни трудности да се преодоляват – цялостната житейска нагласа на хората, свързана с разбиране за общността преди всичко като за братство между хората.

Зорница Вълкова

Сдружение по антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени