Tag Archives: земеделие


Институт за земята

Статия: Уес Джаксън / Институт за земята (САЩ) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за отдадеността му за развитието на високо продуктивно и същевременно еколкогично и устойчиво земеделие.”

Институтът за земята (The Land Institute – TLI) е частна, неправителствена организация, основана в Канзас през 1976г. Уес Джаксън, специалист по генетика и агрономия, е неин съосновател. Той изоставя научната си кариера и се посвещава на изграждането на система за естествено земеделие въз основа на трайни насаждения.

Още в началото Джаксън поставя на себе си и на Института 50-годишен срок, в който да докажат, че съществува алтернатива на унищожителните земеделски практики. Алтернативата за региона, в който работи, се състои в комбинация от трайни насаждения от зърнени култури, получени въз основа на едногодишни такива, и култивиране на диви многогодишни растения. Най-големите ползи биха били екологична стабилност и добив на зърно може би близък до този на едногодишните култури. Екологичните цели ще бъдат постигнати чрез прекратяване употребата на вредни химикали и смекчаване на огромния проблем с ерозията на почвата, защото вече няма да е необходима оран всяка година.

През 80-те години дългосрочните изследователски и образователни програми на Института постепенно започват да придобиват облик; провеждат се и полеви опити. Към средата на 90-те, в края на второто десетилетие от стартирането на програмата, Джаксън успява да даде положителен отговор на основните въпроси, които изследва. Част от резултатите са публикувани в рецензирани научни списания. Джаксън акцентира върху това, че резултатите, които е получил са валидни не само за американските прерии. „Демонстрирайки основните принципи, вместо само практическите приложения, ние показваме, че подходът на „естествените системи” може да бъде приложен навсякъде по света при положение, че бъдат проведени достатъчно проучвания за разработка на растителни видове и комбинации от такива, които са подходящи за съответната околна среда. Вярваме, че може да съществува земеделие, което е устойчиво, икономически изгодно, отговорно към околната среда и социално справедливо.”

През 90-те години, Уес Джаксън получава наградите Pew Conservation Scholar Award и Macarthur Fellowship (1992). След първите 10 години от създаването на института е издадена книгата „Фермерство по подобие на природата: екологичен подход към земеделието”.  Списанието Лайф включва Джаксън в списък с 18 души, които според него ще останат в историята като „най-важните американци на 20-ти век”. В края на същото десетилетие, вдъхновени от неговия пример, все повече изследователи в различни университети и институти, започват да правят проучвания върху трайните насаждения.

В бъдеще Джаксън се надява да създаде Център за природно земеделие. Съставен е екип от съветници, които вярват, че дейността му заслужава сериозно финансиране. През 1998г. Нюзуик описва Института за земята като „духовен дом за все по-голям брой фермери, учени и изследователи на прериите, които постепенно преосмислят значението на земеделието.” Статията завършва: „първите култивирани житни растения полагат основата на цивилизация, просъществувала 10 000 години. Ако Джаксън успее да убеди света да преразгледа начина, по който работи земеделието, може би ще успеем да спечелим за човечеството още едно-две хилядолетия.”

Цитат

„Земеделието, към което се стремим, ще действа като екосистема: материалите ще се рециклират и то ще разчита единствено на слънчевата светлина.”

Уес Джаксън

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Ферма на покрива

Статия: „Brooklyn Grange – покривна ферма в Ню Йорк“ на Сара Кук

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова 

Една от най-големите ферми в Ню Йорк се намира шест етажа над пешеходните алеи в Куинс. Тя разполага с около 500 000 кг почва, дълга е един акър и от нея се разкрива прекрасна гледка към Манхатън. Фермата, разположена въдху покрива на една сграда, е първата от поредица подобни ферми, които основателите на Brooklyn Grange смятат да изградят. Те си представят къдраво зеле и домати, растящи за удоволствие на местноядните* току над главата на минувачите. Организацията вече навлиза във втората си година и има стремеж да разшири дейността си и да окуражи и други хора по света да последват примера й. Наскоро разговаряхме с Бен Фланър, водещият земеделец в  Brooklyn Grange, за това как работи една покривна ферма и какви надежди храни той за развитието на градското земеделие.

Dowser: Как успяхте да стартирате проекта си?
Фланър: Вложихме много усилия в създаването на фермата. Първо трябваше да наберем достатъчно средства, което постигнахме чрез капиталови инвестиции, заеми и страницата  Kickstarter. Необходимо беше подробно планиране, водене на преговори, проучване на цените. В началото трябваше да видим откъде ще е най-изгодно да закупим почва, какви посеви да изберем, откъде да се сдобием със семена, как да осигурим напояване и т.н.

С какви пречки се сблъскахте?
Основното предизвикателство бе да намерим подходящ покрив. Нуждаехме се от точния наемодател, който да приеме идеята ни и да притежава достатъчно голям и здрав покрив, който да издържи тежестта на фермата. Откриването на правилната комбинация ни отне известно време, но в крайна сметка се натъкнахме на Acumen Capital Partners и успяхме да развием с тях добри партньорски взаимоотношения. Из града има още стотици покриви, подходящи за изграждане на ферма върху тях и затова сега стремежът ни е да докажем, че проектът работи, за да привлечем и други собственици към идеята си.

Какво е най-важното, което трябва да знаят хората, които искат да последват примера ви?
Създаването и поддържането на градска ферма, която носи печалба, изисква усилен физически труд. Да отглеждате плодове и зеленчуци, означава да посветите на градината цялото си лято. Заедно с другия фермер, Роб, прекарахме почти всеки ден от това лято във фермата, грижейки се за посевите, прибирайки реколтата и продавайки част от нея.

Получаваме огромна подкрепа от местната общност и това е и ще продължава да бъде изключително важна част от проекта. Но в края на краищата всеки проект за развитие на земеделие си е сериозно начинание. Баба ми често казва „растенията искат да растат”. Ние правим всичко по силите си, за да създадем естествена, балансирана, органична среда, в която те могат да правят точно това.

Защо ферма на покрива? Защо просто не я направите някъде извън града?
Имахме желание да направим града, в който живеем, малко по-зелен, по-здравословен и по-вкусен. Искахме да създадем място, където хората могат да идват и да си купуват пресни зеленчуци и в същото време реално да виждат фермата, в която са отгледани те. Изграждането на ферма на покрива на някоя сграда ни се струва напълно логично, защото това пространство така и така не се използва. Освен това обичам както земеделието, така и Ню Йорк, а тази ферма обединявам и двете неща в едно.

Какви са бъдещите ви планове?
Бихме искали подобни ферми да изникнат из целия град. Предвиждаме скоро да създадем отдел, който ще работи с идеална цел и ще е посветен на обучението. Целта ни е студентите и младежите да идват при нас и да учат от първа ръка как да си отгледат зеленчуци и какви са ползите и чудесата на органичното земеделие. Тази зима ще работим и по няколко консултантски проекта, като в същото време ще търсим и възможности за разширение на дейността си.

Кои според вас са най-иновативните проекти за градско земеделие в САЩ?
Съществуват много вдъхновяващи проекти. Например Уил Алън, който спечели MacArthur Genius Grant за своя проект Growing Power в Милуоки. Идеи, като Windowfarms на Рита Райли, също окуражават хората сами да си отглеждат зеленчуци, макар и в по-малък мащаб. Всеки проект, който насърчава хората да отглеждат собствената си храна, е прекрасен. Съществуват и множество идеи в различен етап на развитие за създаване на хидропонни градини по покривите на сградите. Ще ми е интересно да видя как ще се развият тези проекти. Аквапониката е много хубава идея – едновременно отглеждане на риби и растения в една циклична система, в която отпадъкът на един е храна за друг.

Кои други организации работят по подобни проекти?
Хотел Феърмонт във Ванкувър, Uncommon Ground в Чикаго, Eagle Street Farm, която основах и ръководих миналата година. Водих си подробна статистика за продажбите и растежа на растенията, за да определя от каква площ ще се нуждаем, за да може фермата да се самоиздържа. Преди две години посетих Uncommon Ground в Чикаго и това истински ме вдъхнови. Има интерес към развитие на идеята в по-голям мащаб, но засега не са предприети конкретни стъпки за това. Sky High Harvest в Минеаполис е един от тези проекти, който в момента набира средства, за да стартира – пожелавам им успех!

*местноядни (на англ.ез. locavores) – нов термин, който описва хора, които се стремят да се хранят само с местна храна, която не е пропътувала дълги разстояния, за да стигне до пазара; изразът е използван за първи път през 2005г. (бел.пр.)

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Да си отгледаш дом

Статия: „Интервю: Хари Роудс – как земеделието може да промени живота на бездомниците“ на Кейт Лилис и Виктория Чо

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Хари Роудс помага на бездомните и хората с ниски доходи да пуснат корени – в буквален и преносен смисъл. Като изпълнителен директор на Growing Home, той работи с хора, които се опитват да се измъкнат от живота на бездомничество, безработица и пристрастяване.

Growing Home осигурява обучение по отглеждане и продажби на органични продукти в малки ферми в Марсилия, Илинойс и Саут Сайд в Чикаго – квартал, често наричан „хранителна пустиня”. Роудс разказва за потенциала на земеделието, което променя човешки животи и за впечатляващата вътрешна сила, която открива в много от своите клиенти. 

Dowser: Как стартира Growing Home?
Роудс: Историята е свързана с Лес Браун, човекът помогнал за основаването на Коалицията на бездомниците в Чикато през 1980г. Той осъзнава, че основната бариера пред развитието на бездомниците е липсата на професионални умения. Браун е израснал във ферма и знае как земеделието може да промени един човешки живот, затова през 1992г. създава Growing Home.

Сигурно е било много трудно да се сдобие със земеделска земя в самия център на града.
Да, но за късмет Лес е бил доста наясно с държавните закони и в един от тях, Акта МакКини, се казва, че излишната държавна собственост трябва да бъде давана на организации, които работят с бездомниците. В началото на 90-те години е имало свободна земя на юг от Нейви Пиър. Имало градски планове за развитие и засторяване на района, но Лес участва в търга за земята и я получва.

Как се сдобихте с работници за фермата?
През 2002г. наехме хора от приюта House of Daniel и им осигурявахме транспорт, за да идват да работят във фермата четири дни в седмицата. Това се случи по време на първата ми година в тази компания и аз бях единственият й служител.

Имаше ли натиск да се разрастнете бързо, за да получите по-голямо финансиране?
Да. Когато започнахме, имахме девет работници и спонсорите ни казаха „Трябва да работите с много повече хора.” Отвърнахме им, че можем да се разширим бавно и постепенно, но е важно да запазим качеството на програмата.

Т.е. предпочели сте качеството пред количеството?
Точно така. Постепенно, когато хората видяха, че програмата е успешна и наистина променя човешки съдби, интересът на финансиращите организации се повиши и програмата малко по малко се разрастна. Днес работим с по около 20 души на година.

Нека поговорим за учебната програма. Вие осигурявате не само професионален опит, но преподавате и различни житейски умения.
Да, така е. Основните компоненти на програмата са земеделие, познания за почвата, маркетинг, взаимоотношения с потребителите, здраве и хранене; и житейски умения, като управление на финансите и водене на бюджет.

Какво влияние оказва това върху обучващите се? Можете ли да ни дадете пример?
Разбира се. Един от обучаващите се, Тайра Роджърс, е бил в затвора. Когато излязъл, си поставил цел: след шест месеца или щял да има работа, или да се върне към разпространението на наркотици, защото все някак трябвало да оцелее. Откри ни някъде към петия месец и от тогава постигна значителен напредък. Всъщност след като завърши програмата той кандидатства за работа при нас и сега работи като асистент в градската ферма. 

Какви са най-големите трудности, с които се сблъсквате?
Един от основните проблеми е, че повечето хора идват при нас от квартали, където има много малко работни места. Част от тези хора имат и криминално минало, което прави още по-трудно намирането на работа. На хората им се налага да пътуват всеки ден до покрайнините на града, за да вършат нископлатени работи.

Как можете да се справите с този проблем?
Единственият начин е, чрез създаването на повече местни работни места, чрез икономическо развитие. Формулирахме наново мисията си, така че да включим в нея и икономическото разивите.

Какъв тип икономическо развитие?
Един от последните ни проекти, например, е да помогнем за създаването на градски земеделски район в квартала Саут Сайд в Енгълууд. Искаме да използваме храната, за да променим общността. Идеята ни е градските ферми да доведат до създаването на фермерски пазари, ресторанти и пекарни. Това означава развитие на общността, а не само получаване на професионални умения. Продукцията, отгледана в сертифицираната органична градска ферма Ууд стрийт на Growing Home, се продава на различни места в Саут Сайд, включително Енгълууд, където по принцип няма много места, където можеш да се храниш здравословно.

През 2009г. в Чикаго Инициативата Свеж вкус избра Growing Home за ръководител на 2-годишен процес по планиране на развитието на градско земеделие в Енгълууд. До момента основните стратегии, към които сме се насочили са: развитие на голям брой градски ферми в Енгълууд, развитие на програми за обучение по земеделие, стартиране на програми за развитие, свързани с градското земеделие и храните.

С какво се занимавахте преди да започнете работа за Growing Home?
В последните около 20 години съм работил за различни неправителствени организации. 16 години живях в Израел и основах тям няколко неправителствени организации, работещи върху мирното съжителство между евреи и араби.

Предполагам, че в такъв случай наистина сте свикнали с големите предизвикателства. Работата за Growing Home е доста различна от това, с което сте се занимавали преди.
Всъщност има много общи неща по отношение на стартирането на неправителствена организация, набирането на средства и работата с различни общности.

Какви бяха първите ви впечатления от Growing Home?
Онова, което наистина ме впечатли в началото, бе да видя как едни бездомници стават в пет часа всяка сутрин, пътуват час и половина до работа и работят по шест часа на ден. Те бяха много въодушевени. Искаха да научат нещо ново и наистина желаеха да променят живота си.

Един от мениджърите на приюта House of Daniel сподели, че е бил шокиран и никога не е мислел, че един бездомник, който никога не е поемал никаква инициатива, може да става рано всеки ден, да работи така усилено и с такова постоянство.

Какви са впечатленията ви от хората, на които Growing Home помага?
Те имат вътрешна сила, която им е помогнала да оцелеят, въпреки че са израснали на улицата или са били пристрастени към наркотици. Нямали са възможности и въпреки това някакси са оцелели и са осъзнали, че трябва да направят нещо различно. Не знам дали самият аз бих могъл да направя това, което са постигнали тези хора.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Партньорство между производители на храни, супермаркети и хранителни банки

Статия: „За храната: „От фермата до семейството“ на Гари Максуърти променя начина, по който работят хранителните банки“ на Аня Транович

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

По темата за храненето в САЩ често се сблъскваме с неприятни парадокси: произвеждаме твърде много храна, а в същото време 50 милиона души срещат трудности при изкарването на прехрана; консумираме повече калории откогато и да било, а се разболяваме все по-често. Гари Максуърти прави кариера, намирайки решения на тези несъответствия. Неговата организация От фермата до семейството доставя на хора в нужда храна, която в противен случай би била изхвърлена. През 2000г. той открива нов начин да свърже земеделците, пакетиращите организации и дистрибуторите, като пренасочва излишната храна от супермаркетите към хранителните банки. Днес тази програма осъществява 21% от разпространението на продукция в Калифорния. Над 500 000 нуждаещи се получават всяка седмица свежи плодове и зеленчуци, благодарение на От фермата до семейството. В интервюто с Гари Маскуърти говорим за основната му кариера, дейността му през последните години и инфраструктурата, от която се нуждаем, за да поправим обърканата си система.

Dowser: Разкажете ни как бе създадена организацията От фермата до семейството.
Максуърти: В края на 90-те хранителната индустрия бе наистина затегната – имаше само големи хранителни магазини, като Уолмарт, които притискаха доставчиците и даренията към хранителните банки започнаха да намаляват.

Започнах да работя с производителите и пакетиращите организации, за да приема от тях излишъка от продукция и бракуваните храни, които не успяваха да продадат, и да ги пренасоча към хранителните банки. Приемахме всичката храна, която можехме да намерим. Производителите бяха склонни да даряват, но количеството трябваше да е голямо – цели камиони, а не малки микробуси.

Изградих сътрудничество с 11 хранителни банки – нуждаехме се от това, защото само една хранителна банка не бе в състояние да поеме толкова голямо количество храна и да го разпредели достатъчно бързо. Скоро това се превърна в едно истинско и добре функциониращо партньорство. Започнахме през 2000г. и през тази първа година разпространихме храна на стойност половин милион паунда.

Има ли нещо, което не е наред с бракуваните храни?
Бракуваните храни са си всъщност достатъчно добри, просто са второ качество, но няма да останете недоволни от тях.

Създадохме една прекрасна програма, при която работим със сурова продукция. Има два начина да пакетираш и изпращаш продукцията. Единият е така, както правим с прасковите – берем ги, изпращаме ги в пакетиращата фирма и от там – в магазините. Другият е така, като правим с карфиола или броколите – брането и пакетирането става на едно място, едновременно.

Миналият петък бях на полето и наблизо имаше голям камион. Те берат карфиола, слагат го на конвейра и хората по поточната линия го измиват и опаковат, след което той заминава за магазина.

Това, което не се използва; това, което според тях няма да бъде закупено от супермаркетите се оставя ей така на полето. Ние събираме тази изоставена продукция и плащаме само за труда по събирането й. После я изпращаме до хранителните банки. И продукцията хич не е лоша! Дори и аз си взех малко от нея, за да си я сготвя за вечеря – огромно парче карфиол – откъснато тази сутрин!

Организацията ви е започнаха с разпространението на хранителни продукти на стойност половин милион паунда, а днес вече достигате равностойността на 100 милиона паунда. Разкажете ни повече за процеса на разрастване.
Стана постепенно. Стартирахме само с дарения (от производители). После започнахме да събираме лук, картофи, моркови, круши и ябълки и повечето от тези неща ни се налагаше да купуваме. Бракуваните ябълки например могат да бъдат продадени за производството на сок. И тази алтернативна цена беше заплатена от всяка от участващите хранителни банки. По това време дейността ни беше само в северна Калифорния.

Към 2005г. разпространявахме продукция на стойност 10 милиона паунда на година. Искахме да се разширим и да покрием целия щат. Наехме служител в южна Калифорния, който да има достъп до каналите за дистрибуция и производство там.

Днес разпространяваме над 70 различни хранителни продукта чрез 120 производители или пакетиращи фирми. Хранителните банки набират средства и заплащат стойността на продукцията – средно по 6 цента на паунд.

Т.е. системата работи благодарение на икономиите от мащаба?
Икономии от мащаба и сътрудничество. Има хранителни банки, които могат да поемат 15 камиона с храна и други, които приемат само по 3 кашона; така че сътрудничеството е наистина важно.

Трудно ли беше да изградите сътудничество сред хранителните банки?
Най-много се гордея с това постижение. Когато за първи път се захванах с това, съществуваше следния начин на мислене: хранителна банка Х е получила цял камион с храни и затова аз не съм получил нищо; това е игра с нулева сума. Но реалността е, че ако работите заедно, получавате повече. Стартирах програмата и хората си казаха „хей, може би той върши нещо хубаво” и поискаха да се присъединят.

Към 2000г. всички искаха да се присъединят, за да бъдат защитени и да имат достъп до свежа продукция. Мотото ни е хранене, хранене, хранене. Това е истинската стойност за общността. В някои части на Сан Франциско цели квартали нямат достъп до супермаркети. Работейки заедно, ние можем да доставим прясна храна на тези общности.  

Какво ви накара да развиете кариера в тази област?
Всъщност решението беше много лесно. За мен парите никога не са били движещата причина; винаги е ставало въпрос за това да накарам нещо да се случи.

В началото се присъединих към хранителната банка в Сан Франциско и през първата година работих за $7000. Помолиха ме да се присъединя към управителния съвет и оттогава досега работя с хранителни банки.  

Пет от шест служители на От фермата до семейството са служители „encore”* и често самите те са били фермери. Защо имате толкова много такива служители?
Бизнесът ни е като всеки друг бизнес – всичко се върти около създаването на взаимовръзки. Тъй като всичко е много близко до природата и селата, личните взаимоотношения са всичко. Когато започнахме, искахме хората да познават околността и другите производители, работещи в общността. Не искахме тепърва да ги обучаваме, бюджетът ни бе силно ограничен. Затова беше безценно да имаме местен човек, който знае как се случват нещата на място. Има много хора, които желаят да се занимават с нещо стойностно. Привлекли сме прекрасни хора и успяваме да ги задържим при нас.

Ще разширите ли дейността си и в други щати?
Работим както с местни хранителни банки, така и с такива извън нашия щат. Започнахме да работим с хранителни банки в Аризона и Лас Вегас, като се фокусираме върху щатите около Калифорния. Тази година ще бъдат разпространени 102 милиона паунда продукция. Целта ни е през следващите пет години да удвоим това количество.

Итервюто е редактирано и съкратено.

*ecore worker/ encore career – кариера, която човек започва като по-възрастен и която обединява получаването на доходи с оказването на социално влияние; платени позиции в обществения сектор – образование, околна среда, здравеопазване, социални услуги, неправителствени организации; стипендиите, създадени от encore.org имат за цел да подпомогнат прехода на високо квалифицирани и опитни специалисти от частния към социалния сектор. (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Диксън Деспомиър за вертикалното земеделие

Статия: „За храната“ Диксън Деспомир, автор на Вертикалната ферма, за небостъргачите, пълни със зеленчуци“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Диксън Деспомиър е водещ защитник на „вертикалното земеделие” – идеята за изграждане на хидропонни зеленчукови и плодови градини в градските небостъргачи, което може да смекчи проблема с недостига на храна, който заплашва следващото поколение. Според Деспомиър вертикалното земеделие ще ни позволи да отглеждаме местни продукти без да се нуждаем от повече обработваема земя. За човек, помогнал за развитието на подобна революционна екологична идея, той има необичайно образование и опит – молекулярна паразитология. „Прекарал съм целия си живот с очи, забити в микроскопа, но сега нещата се обърнаха и вече поглеждам и през телескопа”, казва той. Доузър разговаря с Деспомиър за новата му книга Вертикалната ферма и за това как фермите в небето могат да променят облика на градовете, в които живеем.

Dowser: Защо вертикалното земеделие придобива толкова голямо значение точно сега?
Деспомиър: Фермер, който отглежда продукцията си навън, няма никакъв контрол, докато този, който я отглежда вътре, има пълен контрол над нещата. Просто рискът е много по-малък. През последните десет години имаше няколко епидемии, свързани с храните. Моята специалност е микробиология и паразитология, затова ми е пределно ясно какви болести може да хване човек само от храната и водата. Тези болести напомнят на хората, че не знаят откъде идва храната им. Ако можем да осигурим на хората чиста храна и вода, ще забравим за лекарствата и ваксините. Половината от световните проблеми могат да бъдат решени само с промяна на начина, по който отглеждаме храните си.

Разкажете ни какво ви наведе на идеята за вертикално земеделие.

Вертикалното земеделие започна като упражнение по време на курса по медицинска екология през 1999г. Говорех доста за това колко трагично е положението. Когато унищожаваш околната среда, това неизменно води до някакви здравни рискове. В един момент на студентите явно им омръзна и казаха „Бихме искали да видим дали можем да направим нещо положително по въпроса”. Решиха да проучат възможностите за земеделие по покривите на сградите и установиха, че разполагаме с пространство, което позволява отглеждането на достатъчно ориз за изхранването на 2.5% от Манхатън. Бяха разочаровани. Казах им да включат в сметките си и изоставените пространства, както и вътрешността на сградите. Всяка следваща година студентите в този курс работеха по разширяването и развитието на проекта. Следващата година те установиха, че ще се нуждаем от 40-етажен небостъргач, за да изхраним 50 000 души с продукцията, отглеждана вътре. Това означава, че ще са нужни 150 вертикални ферми за изхранването на целия Манхатън.

Кога започнахте да гледате по-сериозно на тази идея и защо?
Честно казано исках да преподавам друго, но студентите ми продължаваха да ме разпитват за тази идея и изглежда щеше да ми се наложи да поработя върху нея! Около пет години след възникването на идеята стана ясно, че може да се опитаме реално да я осъществим. Направихме интернет страница, на която качихме всички студентски доклади, помолихме студенти от други университети също да ни изпратят своите идеи и накрая архитекти създадоха планове за изграждането на фермите. 

Каква връзка виждате между епидемиите и начина, по който отглеждаме храната си днес?
Една от взаимовръзките е в използването на човешки екскременти за наторяване. Правейки това, ние наистина си играем със съдбата. Хидропонното земеделие в затворени помещения означава, че никога повече няма да ни се налага да използваме човешки екскременти при отглеждането на храна. Кагато наторяваш почвата, просто се надяваш малка част от тора да бъде поет от растенията, защото всичко останало отива на вятъра. Когато завали торът се отмива и попада в езерата, което ги прави абсолютно неизползваеми за други цели, като източник на питейна вода, например.

Какво е мястото на вертикалните ферми в градското земеделие?
Градското земеделие може да е много разнообразно. Най-нискотехнологичният вариант е използването на изоставени празни пространства за създаване на зеленчукови или плодови градини. Хидрипонното земеделие съществува отдавна; било е използвано дори и за изхранването на войските по време на Втората световна война, защото доставките на храна не били много надеждни. Днес във всеки голям град можеш да откриеш хора, които се занимават с градско земеделие. Все повече хора посещават и фермерските пазари, защото искат да знаят откъде идва храната им. Вертикалните ферми са следващата стъпка в удовлетворяването на желанието на хората да познават храната си, да я виждат как расте и да гарантират сигурността й. 

Какво отличава вашата идея и защо мислите, че тя е най-полезна?
Когато използваш изоставени градски терени за земеделие, не знаеш какво е имало там преди това и замърсяването е огромен проблем. Дори и Мишел Обама се сблъска с подобен проблем, когато попадна на следи от олово в задния двор на Белия дом! При вертикалното земеделие подобен проблем е изключен и има пълен контрол върху качеството.

Може ли вертикалната ферма да премахне необходимостта от други форми на градско земеделие?
Идеята за вертикално земеделие бе приета от много фермери – те не се чувстват застрашени. По-скоро си мислят „Ако има и други начини за правене на земеделие, аз бих опитал”, защото при традиционното земеделие има толкова много проблеми. Ние няма да им вземем бизнеса. Основната причина за фалит на фермерите е промяната в климата, а ние им даваме възможност да продължат да се занимават със земеделие, независимо от случващото се.

Смятате ли, че има някаква съпротива срещу идеята растенията да не бъдат отглеждани в почва?
Когато се стигне до този въпрос, аз винаги моля хората да обяснят защо според тях сегашното земеделие е естествено. Човешкият род съществува от 200 000 години и едва през последните 10 000 сме започнали да се занимаваме със земеделие. Т.е. едва 5% от времето, през което ни има, ние сме се занимавали с отглеждането на достатъчно храна. Ако видите какви екологични щети е нанесло земеделието, ще осъзнаете, че просто няма как да продължаваме по същия път.

Какво още трябва да научи обществото (което не разбира днес), за да приеме идеята за вертикално земеделие?
Нуждаем се от няколкот пилотни проекта, които ясно да заявят пред света „Ето от тук идва храната ви”. Това може да стане най-рано след една година. Вече поддържаме връзка със страни и градове, които биха искали да участват – Катар, Йордания, Сингапур. Вертикалното земеделие е особено привлекателно за места, които нямат доверие на външни доставчици на храна, но в момента нямат възможност да си я произвеждат изцяло сами.

Трябва да преодолеем погрешното схващане, че храната, отгледана чрез хидропонно земеделие, не е питателна, не е добра на вкус и не е естествена. Половината от храните, които приемате през зимата, са отгледани в затворени оранжерии, а хидропонното земеделие също е оранжерийно. Днес технологиите са толкова напреднали, че твърдението, че отгледаните в оранжерия домати не са хубави, просто не е вярно.

Едно от основните притеснения на хората е свръзано с цената на вертикалното земеделие и неговото разработване. Как бихте разсеяли техните съмнения?
Същите въпроси възникват винаги, когато стане дума за нещо ново и непознато. Хората се питат кой ще притежава, управлява и извлича ползи от тези ферми. Дали продукцията им ще е само за най-богатите и за първокласните ресторанти? Дали обикновения човек няма да може да си я позволи? В началото продукцията може и да попада в ръцете на богатите (както е в автомобилната индустрия примерно), но постепенно тя става достъпна за всички.

Един от начините вертикалното земеделие да бъде от и за хората е като те поемат първоначалните разходи, чрез държавно финансиране. Храната ни е изкуствено евтина, защото в земеделието се използват твърди  горива със занижени цени, за да могат жителите на страната да си позволят да се хранят. Нещо подобно ще се получи и при вертикалното земеделие.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Баба Наси

Посвещавам на баба ми Наси (Атанаска) по случай Атанасовден

Нам хранителни запаси
ни изпраща Баба Наси,
при нея бяхме лятото
във детството ни, святото!

Помня сякаш беше вчера,
как поливаше пипера,
помня зрелите домати
и тавите със салати.

Помня тиквите и дините,
и черешите, къпините,
помня китната градина,
помня сладката малина.

Сладка бе и лютеницата,
на съседа пък: черницата.
А за сочните кайсии,
ни завижаха комшии.

Баба Наси ни изхрани
само със храни отбрани,
за детството и младостта си,
благодаря на Баба Наси!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Промяна на хранителната индустрия квартал по квартал

Статия: „За храната: Нанси Роумър от Brooklyn Food Coalition говори за изграждането на хранителното движение квартал по квартал“ на Сара Кук

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

През 2009г. Нанси Роумър, професор по психология в Бруклинския колеж, решава да организира в Ню Йорк еднодневна конференция за храна и устойчивост. И остава изненадана – на конференцията идват 3000 души. Роумър решава да се възползва от този интерес към темата и създава коалиция, която да организира сериозен дебат и действия в тази насока. Основният въпрос е как да помогне на хората да разберат връзките между начина на отглеждане на храната, начина ни на хранене и начина, по който се чувстваме, както на лично ниво така и в обществото като цяло. Роумър основава Brooklyn Food Coalition, организация с демократично управление, която отново свързва хората със системите за производство на храна. От 2009г. Роумър и останалите членове на коалицията се фокусират върху различни, свързани с храната, проблеми в Ню Йорк, като действат квартал по квартал, обучават жителите и им помагат да открият своето място в движението за устойчиво хранене. Дозуър разговаря с Роумър за дейността на Brooklyn Food Coalition. Според Роумър големите промени в политиката могат да започнат от нещо толкова елементарно, като да си откъснеш зрели домати от общностната градина.

Dowser: Защо създадохте коалиция, която се занимава с въпроси, свързани с храната?
Роумър: Всичко започна от собствения ми интерес към това как обикновените хора могат да участват по-активно в обществото. Бях си взела една година почивка от работа и през това време пътувах из Латинска Америка. Там научих много за гражданските движения, свързани с различни ресурси, като храна, вода и енергия. Бях изключително впечатлена как хората успяват да се организират по квартали или цели общности; как създават коалиции, които водят до значителни политически промени и правят правителствата много по-отговорни. Когато се върнах в САЩ, имах усещането, че много американци нямат понятие за системата за производство на храни, която сме създали тук и която се опитваме да наложим и на останалия свят.

Каква е целта на Brooklyn Food Coalition?
Мотото ни гласи „Промяна на хранителната система в Бруклин квартал по квартал”. Част от това, което се надяваме да постигнем, е създаването на усещане за общност и повишаване на способността на хората да излъчват свои лидери и да развиват свои проекти, които ще подобрят ситуацията с храните в собствения им квартал.

Разкажете ни повече за дейността на Brooklyn Food Coalition.
Събираме хора от квартала и се опитваме да ги привлечем да посетят някоя от нашите срещи. Изпращаме един от организаторите си и се опитваме да разберем какво би проработило в съответния квартал. Често започваме с организиране на вечеря, образователен проект, прожекция на филм, разговор за производството на храни, подкрепа на местния хранителен кооператив, съвместна работа с общностната градина, градската ферма или фермерския пазар.

Това, което предлагаме, е помощ при самоорганизирането и търсенето на варианти, които работят: как можем да накараме нещата да се случват, как можем да приложим на практика плановете, как да доразвием вече постигнатото. Това включва множество проби и грешки, свободна комуникация и популяризиране на идеите.

По какви проекти работите в момента?
Тази вечер ще участвам в практически семинар в подкрепа на родители, които искат да променят храната, която децата им получават в училище. Имаме мрежа от 75 човека, които работят по този проект. Имаме и проект за създаване на карта, която описва до какви източници на храна имате достъп във вашия квартал. Опитваме се да открием различията между отделните квартали.

Какви хора участват в коалицията и защо мислите, че се присъединяват към нея?
Смятам, че за много хора основната причина е здравето. Има истинска епидемия от наднормено тегло и диабет, а това до голяма степен е свързано с порочните практики и привлекателните реклами на хранителната индустрия: както бързото хранене, така и напитките. Агробизнесът постоянно лобира пред Конгреса за субсидии за производството на огромни количества жито, царевица и соя, които присъстват в почти всички бързи храни и полуфабрикати, които купуваме.

Друга причина, поради която хората ни подкрепят, е устойчивият начин на живот и климатичните промени. Една трета от всички парникови газове се отделят от хранителната индустрия. Бихме искали да се развие повече местно и органично производство. Желаем правителството да подкрепя органичното земеделие, а не огромните ферми, отглеждащи непрекъснато наторявани монокултури, от които не се нуждаем.

Третата причина е социалната справедливост и правата на земеделците. Около два милиарда души по света са заети в хранителната промишленост – фермери, преработватели, търговци на дребно, ресторантьори – и голяма част от тях получават много ниски заплати и работят при лоши условия. Бихме искали това да се промени.

Какви осъществими промени могат да подобрят хранителната индустрия?
На един скорошен форум говорихме за това, че трябва да накараме местните общини и правителството да осигуряват повече местни храни. Всеки работен ден Ню Йорк осигурява един милион порции храна. 860 000 от тях са предназначени за училищата – това е доста голяма покупателна сила. А основният критерий при избор на доставчик е ниската цена. Но ако можем да ги убедим някакъв малък процент от тези храни да идват от местен източник, а следващата година този процент да е малко по-висок, по-следващата – още малко по-висок и т.н. това може изцяло да промени земеделието в региона.

Постепенно тази промяна ще доведе и до създаването на повече преработватели предприятия в Ню Йорк, а това ще донесе и нови работни места и ще се превърне в двигател на местната икономика.

Как би изглеждала според вас идеалната хранителна индустрия?
Бих искала цялата система да е местна. Искам градските ферми да произвеждат възможно най-много храна, а около градовете да има пръстени от земеделски земи, които помагат за намаляването на транспорта на земеделска продукция. Бих искала да имаме политика, която подкрепя местните и регионални фермери, както и да се сложи край на субсидиите за земеделие. Иска ми се крупните земделци да нямат толкова голямо влияние в обществото.

Бих искала да видя една промяна в съзнанието, която помага на хората да проумеят собствената си сила в определянето на това каква храна ядат и как се произвежда тя. Това може да бъде постигнато само чрез едно гражданско движение. Мисля, че когато хората станат по-активни, когато започнат да виждат собствените си съседи на фермерския пазар, когато заработят в градската ферма и видят колко им е интересно на децата да отглеждат домати на терасата, те наистина ще се почувстват обвързани от една по-голяма идея.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

„Grow“ – за младите хора в земеделието

Статия: „За храната: Интервю с режисьорите на „GROW!”, филм за младите органични фермери в Джорджия“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Като част от поредицата ни „За храната” днес ще ви разкажем за Кристин Антъни и Оуен Мастерсън и за техния филм „GROW!”, който описва предизвикателствата и мечтите на младите хора, които се опитват да се занимават с органично земеделие в Джорджия. Над 10 години режисьорите са се занимавали с фотография, но един ден решили да започнат да правят снимки, които наистина вълнуват хората и ги карат да предприемат нещо, след като ги видят. Ще говорим с Антъни и Мастерсън за демографските промени, които настъпват в земеделието в следствие на това, че по-старите земеделци вече се пенсионират, а все повече млади хора се насочват към развитие в тази сфера.

Dowser: Какво отличава този филм от други на подобна тема?
Антъни и Мастерсън: „GROW!” разказва почти само за младите фермери. Няма „експерти”, които размахват пръст и вещаят края на света. Няма посещения в кланиците и големите супермаркети, нито зловещи разкази за конвенционалните земеделски практики. Надяваме се, че тези филми вече са си свършили работата и повечето хора са вдъхновени да направят нещо, вместо да стоят и да кършат ръце.  

Защо решихте да направите този филм точно сега?
В момента сякаш се намираме в перфектната буря – икономиката ни е в истинска бъркотия и младите хора постепенно преосмислят кои неща са ценни и важни. Много младежи, завършващи колеж, не успяват да намерят работа в сферата, която са избрали. След 80-те и 90-те изглежда ценностите започват да се променят. Много млади хора вече не са толкова привлечени от идеята да получават пари, за да вършат за някой друг купища работа, която не им носи никакво удовлетворение. Много хора от това поколение искат да работят за промяна на света към по-добро без значение дали става въпрос за околната среда или просто за развитие на местната общност. В много отношения това е едно доста по-неегоистично поколение.

Споменахте, че сте искали „
GROW!” да бъде един филм за решенията – кои са тези решения, за които говорите?  
На първо място се нуждаем от повече фермери. Надяваме се, че показвайки млади хора, които вече успешно се занимават с това от няколко години или други, които едва сега започват, тяхната страст ще се предаде на хора, които обмислят варианта да се занимават със земделие или просто са недоволни от това как се развива личният им живот или светът в момента. Показваме и разнообразна група от хора, които помагат на младите да започнат, като им предоставят земя, например. Направихме интервю с член на еко-общност, която е изградена около една органична ферма, както и с един пастор на менонитите, който е предоставил на едно семейство земя, която да обработват. Две от фермите, за които разказваме, са семейни, така че говорихме и с родителите на фермерите. Това беше важно за нас, защото искахме да покажем на младите хора различните варианти да започнат бизнеса си, дори и да нямат достатъчно средства, за да си закупят земя.

Какви практически съвети бихте дали на някой, който иска да направи подобен филм?
Чифт здрави гумени ботуши ще са ви наистина необходими, ако решите да се захванете с това.

Смятате ли, че вече има тенденция към поява на повече млади фермери?

Наистина става модерно напоследък, но в това няма нищо лошо – така повече хора ще са склонни да опитат. Дори и накрая да не се получи нищо и те да не станат земеделци, поне ще знаят много повече за това откъде идва храната ни и колко усилия са нужни за отглеждането й. Не всеки, който се захване с това, ще издържи и ще успее, но по-голяма част от фермерите, за които разказваме във филма вече се занимават със земделие от няколко години и изглежда нямат намерение да се отказват в скоро време.

Какво вдъхновява младите фермери, които сте интервюирали и ги мотивира да продължават напред?
Всеки във филма търси нещо повече от живота от работа от 9 до 5, затворен в тесния офис и отговарящ на чуждите нареждания. Всички те са силно независими и обичат да бъдат навън. Харесва им да създават нещо, което може да бъде видяно и пипнато, обичат сами да са си шефове и да осигуряват чиста храна за общностите си.

За хората, които желаят да се занимават с дребно, устойчиво земеделие, съществуват безброй възможности. И в обществото все повече хора са загрижени за здравето си, купуват органични или устойчиво отгледани местни храни. Т.е. има повече потенциални клиенти, отколкото в миналото.

Каква според вас е поуката от филма?
Фермата вече не е на „Стария МакДоналд”, както се пее в детската песничка: нужна е висока интелигентност, страст, енергия и мотивация, за да се занимава човек с това. Искаме хората да знаят, че този вид земеделие може да бъде част от голямата картина и че дребните фермери са ключът към бъдещето на храната в Америка.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Хайретин Карача при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Хайретин Карача при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2012

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

За съжаление поради силния снеговалеж в Стокхолм и множеството отменени полети, Хайретин Карача не успя да пристигне за церемонията по награждаване. Речта му бе прочетена от негово име от вицепрезидента на ТЕМА г-жа Дениз Атач. 

Уважаеми г-н говорител, почитаеми членове на Парламента, ваши превъзходителства, г-н фон Уекскул, уважаеми лауреати на Наградата за цялостен житейски принос, скъпи гости и приятели,

Просто нямам думи. Не знам какво да кажа. Толкова съм развълнуван! За мен е огромна чест и удоволствие да говоря тук пред вас днес. Да бъде връчена подобна ценна награда на човек на моите години не се случва много често и бих искал да изразя дълбоката си благодарност към журито на Наградата за цялостен житейски принос. Бих искал освен това да благодаря и на г-жа Бирсел Лемке, също лауреат на тази награда и близък мой приятел за това, че ми оказа огромна подкрепа и положи невероятни усилия, за да бъда днес сред вас.

Повярвайте ми, вие наистина удължавате живота ми, като ми възлагате множество нови задачи и отговорности. Бих искал да благодаря и на г-н Нихат Гьокиджит, съосновател на фондация ТЕМА, както и на 450 000 служители и доброволци на ТЕМА из цяла Турция, които отделят от своето време и опит за фондацията. Не се съмнявам, че благодарение на тази награда те също ще си поставят нови цели и ще начертаят нов план за защита на най-ценният източник на живот. И той е ПОЧВАТА!

Тази чудна почва – началото на всички живи същества; тя дава живот, храна и щастие. Дължим й толкова много, а й причиняваме какви ли не злини, които тя не заслужава.

Скъпи дами и господа, аз съм на 90 години. И през живота си съм посетил много места по света и съм видял цветовете и красотата на различни страни. Бил съм свидетел и на много болка и мизерия. Осъзнал съм значението на богатството и бедността. Едно от нещата, които разбрах още в началото, бе, че една от най-големите несправедливости в света произтича от подхода ни към почвата и отношението ни към нея. Възприемаме почвата, като право и даденост. Смятаме я за продукт и неизчерпаем ресурс. Рядко обръщаме внимание на почвата, пренебрегваме я и дори я презираме. Изхвърляме боклуците си в нея. Мием ръцете си след като сме я докосвали! Почвата, която ни дава живот, не е мръсна. Почвата е толкова ценна. Тя е дом за множество малки същества, микроорганизми и полезни минерали, които са източник на живот. Тези вълшебни същества в едно хармонично сътрудничество с други вълшебни същества дават това, което е необходимо за израстването на едно ябълково дърво, един маслинов храст или едно растение, раждащо домати. Почвата дава живот на всички нас.

Ако искате да живеете, трябва да позволите и на другите да живеят! За да живеете, първо позволете на другите живи същества да се развиват. Нега да започнем от защитата на почвата!

Когато бях малко момче, открих любовта си към всички организми, живеещи в почвата. Тази любов към почвата ме съпътстваше през целия ми живот като червена нишка, свързваща всичко. Израстнах, станах бизнесмен и почти всеки в Турция носеше произведения от моята компания трикотаж, чието мото беше „Карача – ние сме с вас от години”. Бях известен бизнесмен, но в сърцето си винаги съм бил и съм се чувствал, като дете на земята, което винаги трябва да следва зова на природата. Защото аз бях задължен на природата.

Имах пари, НО нямах ПРАВО. Богатството ми не трябва да ми дава повече права от другите. Преди около 40 години връчих ключовете към моите фабирки на други, за да се посветя изцяло на най-добрия си приятел – почвата. Исках всичко да е перфектно и да реша проблема за винаги, още от неговите корени. Името на този проблем е ЕРОЗИЯ.

Започнах да пътувам и през онези години изминах близо 340 000 км в Анадола. Живеех в различни села и ставах свидетел със собствените си очи на това как ценната почва бива отвяна от вятъра или отнесена от водата. За съжаление, обаче, ерозията се дължи не толкова на естествени причини, колкото на човешката дейност.

Попадах на изтощени земи, обеднели фермери, ненужни язовирни стени, пресъхнали реки и извори и погрешни земеделски практики. През 1992г. приятелят ми Нихат Гьокиджит и аз основахме Фондация ТЕМА.  

Днес наричат ТЕМА най-голямата НПО в сферата на околната среда в Турция. Това ме прави много щастлив. Но мисля, че ако погледнем мащаба на проблема, пред който сме изправени, ТЕМА ще ни се стори доста малка. Имаме да извървим дълъг път. Целта ни трябва да е в бъдеще да имаме един милион поддържници на ТЕМА, което ще рече един милион поддръжници на живота.

До момента TEMA има няколко постижения. Работим за защита на почвата и други природни ресурси. Настояваме парламентът да приеме закони за съхранение на почвата. Създадохме научни комсии, засадихме милиони дървета, разработихме проекти за развитие на селските райони, създадохме образователни програми и заведохме съдебни процеси срещу онези, които нансят щети на природата. Радвам се да споделя, че голяма част от съдебните решения бяха в наша полза. Днес ТЕМА има  представители в почти всеки град в страната и включва всички възрастови групи, като се започне още от децата в предучилищните. Всички в Турция признават и подкрепят ТЕМА.

Това обаче не е достатъчно. Всички хора трябва да осъзнаят, че ерозията е сериозен проблем. Тя не е прост технически проблем. Не е и проблем само на моята страна. Заедно трябва да се борим с тази заплаха, която не познава граници.

Всеки човек трябва да прегърне почвата около себе си и да я защитава искрено и съзнателно. Защото всички знаем, че щом почвата бъде замърсена, скоро ще я изгубим завинаги. Тя не може да бъде пречистена, както въздуха или водата.

И тъй като навсякъде около нас има почва, всеки може да направи нещо, за да я съхрани преди да е станало прекалено късно. Защото всичко започва от един единствен човек. Без него няма как да има втори, който да го последва.

Ако ме има Мен, ни има и Нас.

Световният Мир се гради на чиста и плодотворна почва. Ако няма почва, има глад, има и войни – затова нека да защитим почвата и мира; първо аз, после ние.

Уважаеми г-н Якоб фон Уекскул, скъпи членове на журито на Наградата за цялостен житейски принос, вие ме намирате за достоен носител на тази ценна награда. В замяна аз ви донесох един не по-малко ценен подарък, нещо, на което съм посветил целия си живот. Това е от Арбуретум, земя от Анадола, част от люлката на много цивилизации, включително и вашата.

Моля ви грижете се добре за този ценен дар. Tack för att Ni lyssnade* – Hoşçakalın*

Tack för att Ni lyssnade (шведски ез.) – Благодаря ви за вниманието (бел.пр.)

Hoşçakalın (турски ез.) – довиждане (бел.пр.)

Posted in За Природата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Дейност по отворената екология вече и в България

Много се радваме да Ви съобщим, че Фондация Корен си е поставила за стремеж да приложи принципите на Отворената Екология в България. Групата е успяла да обедини вече голям брой хора и работи дейно с различни организации за постигането на тази благородна цел. Освен с отворена екология се занимава и с пермакултури и възобновяема енергия. Вече се срещнахме с хора от Фондация Корен и сме повече от приятно изненадани колко цялостно и пълноценно гледат на нещата и колко разностранни знания притежават. Силно Ви препоръчваме да се свържете и да работите с тях!

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени