Tag Archives: земеделие


Моето еко Рождество 2012: био и еко базар с работилници

Статията ни е любезно предоставена от Органично.

Снимка и авторска творба: Светлана Костова

Трябва ли всяка година да превръщаме дните преди Коледа в истерично свръхпотребление, резултатът от което е придобиването на ненужни вещи, свръхконсумация на нездравословни храни, тонове боклуци и отчуждаване от близките ни хора пред телевизoра? Смисълът на Коледа не е ли точно в обратното – празник на новото начало, плодородието, здравето и взаимовръзката ни с Майката Природа? Традиция, която повелява да положиш зрънцето на надеждата, от което да се роди нещо добро, нещо здраво, нещо красиво?

Сдружение „Устойчиво общество” с партньорството на списание „Органично“ и сайта „От нищо нещо.ком“ Ви канят на един необичаен

Рождествен био & еко базар с работилници

от 14 до 16 декември 2012 в София, бул. „Тотлебен” № 38

Събитието е продължение на живо на Facebook инициативата „Моята Еко Коледа” от миналата година – http://www.facebook.com/EkoKoleda. Тази година събитието отново е насочено към потребителите, стремящи се към устойчив начин на живот и ще обедини:
• Коледен базар на био и еко стоки във фоайето на театъра;
• Фермерски пазар на биологична и местна продукция, предложена от гражданското движение Хранкооп;
• Кулинарни работилници за здравословни и традиционни коледни ястия, както и детски занимания за приготвяне на храна
• Работилници за подаръци и декорации и декорации от естествени и рециклирани материали;
• Коледни събития на „зелените” фирми за потребителите

„Моята Еко Коледа” не е обичаен базар, а гражданска анти-„шопинг” инициатива, която ще предложи по-устойчива алтернатива на потребителите по време на „Голямото коледно пазаруване”. Наред с биологичните и екологични стоки, събитието ще бъде наситено с работилници за посетителите, които да дават идеи за домашна подготовка на празничната вечер и такива за ръчно изработване на коледни украси и подаръци от естествени или рециклирани материали. В кулинарен център, майстори на вегетарианската и здравословна кухня ще готвят заедно с посетителите коледни ястия и не само… Акцент ще бъде детското хранене като ще се приготвят здравословни импровизации на любимите junk foods, целта на което е по-добро разбиране на децата и техните родители за качеството на храната.

В страничната зала през трите дни ще се организират непрекъснато творчески работилници, където с помощтта на арт-дизайнери посетителите ще могат да съберат идеи и да изработят сами коледни играчки и украси за елха, бижута, персонални подаръци с лично послание, картини и пана на коледна тематика – всичко от естествени и рециклирани материали. Събитието ще предложи и живи коледни дръвчета в саксии.

Хората, решили да празнуват Коледа със съзнание за устойчивост ще могат да отнесат у дома не само екологична храна и подаръци, но много идеи за домашното приготовление, материали, за да го осъществят, вдъхновение и насърчение, че не са сами в стремежа си за истински празник.

Изложители в Моята еко Коледа 2012

Програма на работилниците и зелените събития

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Що е то земеделие?

За земеделието съм чувал какви ли не мнения и думи. Особено силно ме впечатлиха обаче тези на Вандана Шива:

- органичното земеделие е свещено задължение
- трябва да се вземат само плодовете и да се оставя и за Земята – така хиляди години реколтата стига за всички и не намалява
- няма нужда нищо да се въвежда отвън, дори и тор
- щом на Земята й е трябвало толкова много време да създаде почвата, то значи и ние трябва да я уважаваме и пазим
- независимо каква е почвата, то винаги ще се намерят растения, които да я облагородят
- големината на парцелите се увеличава, а с това и безработицата сред селяните, които губят земите си. Изглежда, че тези хора са излишни за съвременната аграрна система. Но никой не е излишен за света!
- най-големият работодател на света е Земята
- трябва да помогнем на младите хора да станат органични фермери, да им дадем земя
- за това са необходими и други закони – получаваме безплатно от Земята вода, почва, въздух и други ресурси. Не е нормално върху тях да налагаме данъци.

Ясно виждате в изказванията на Вандана системното мислене, мисленето във взаимовръзки, за което говори Проф. Паули в книгата си Дзен и изкуството на синьото.

Снимката е от Уикипедия.

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

„Наставления за всякаквы гостбы и разны домашни справы“

Наскоро в ръцете ми попадна една наистина уникална книга – фототипно издание на готварска книга, съставена от Петко Славейков и издадена за първи път в Цариград през 1870г. Книгата може да бъде закупена само от сърквата Св. Стефан в Истанбул, като средствата от продажбата й се използват за ремонт на метоха към църквата. Книгата е уникална не само защото е запазен оригиналният език и изписване на думите, но и заради събраните в нея рецепти и съвети за съхранение на продуктите в една епоха, когато още е нямало готварски печки и хладилници, с които днес сме така свикнали.

Тук ще ви разкажа накратко за някой от най-интересните методи за съхранение на различни храни, описани в книгата:

Яйца: вариант 1 – намазват се със смес от пепел и саламура (според книгата ако се съхраняват така яйцата могат да траят до 2-3 години); вариант 2 – поставят се с острата част надолу в дървен съд, като между тях се насипва смес от пясък, пепел и трици, за да не се допират едно до друго; може предварително яйцата да се намажат с някаква мазнина; вариант 3 – в Кирай съхранявали яйцата, като ги пускат в смес от една част сол и 10 части вода и когато потънат ги изваждат, изсушават ги и ги съхраняват на хладно място до няколко месеца.

Прясно мляко: поставя се в пръстен съд и в него се потапят няколко листа от ряпа.

Мас: покрива се с кърпа, напоена със смес от вода и оцет. Ако вече е започнала да се разваля, тя се разтопява, маха се образувалата се пяна и се пуска вътре препечена коричка от кисел хляб, която поема лошата миризма.

Масло: на 400гр масло се прибавят около 20гр мед; маслото става леко сладко, но според книгата трае с години. Съхранява се в дървен съд, чиято вътрешна страна е облята с разтопен восък.

Сирене: прави се в него дупка, която се намазва от вътре с мазнина и се поставя в нея парче тебешир. Този метод е бил ползван най-вече от производителите на сирене.

Оцет: поставя се в плътно затворен стъклен съд, който се слага в тенджера с вода и се вари 15мин.

Ряпа, моркови и други кореноплодни: след като се извадят, се отстраняват листата и се оставят ако позволява времето 1-2 дена на слънце да изсъхне и опада пръстта по тях, след което се заравят в пясък; моркови – на около половин пръст един от друг; магданоз – на 2 пръста един от друг, ако се държи на топло продължава да дава и зелени листа.

Ябълки, круши и дюли: съхраняват се в дървен съд, като се посипват с пясък или със смес от стърготини от бяло дърво, към които е прибавена 1/8 част пепел от буково дърво; плодовете не трябва да се допират един до друг. За да се придаде по-хубав дъх на ябълките, може да се съхраняват в съд, пълен с изсушен липов цвят или цвят от бъз.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени

Голямата стъпка на голямата държава

Голямата държава е Индия. Индия все още може да се нарече земеделска държава, защото 70% от населението й е заето в земеделието. Индия – един от най-големите производители на памук в света. 93% от производството е ГМО, което казва индиректно, че е свързано и с много пестициди и водоемко, на огромни площи с малко големи аграрни концерни, които печелят много за сметка обедняващите селяни. Това най-после разбра и индийското правителство и напълно в Духа на Ганди решава, че това, което е добро за единици, а не е добро за масите, то не е добро и за Индия. Тоест, Индия се разделя с генно-модифицираните култури. Това е й голямата крачка. Преди това в страната бяха направени и поне две по-малки крачки – земеделието в две от индийските провинции е 100% био.

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Хайретин Карака за опазването на почвата и природата в Турция

Статия: Хайретин Карака (Турция) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Хайретин Карака е носител на Почетната награда за цялостен житейски принос за 2012г.

„…за неуморната му подкрепа и застъпничество за защита и отговорно управление на природните ресурси чрез комбинация от успешно предприемачество и ефективен екоактивизъм”

Хайретин Карака се смята за бащата на екологичните движения в Турция. От успешен бизнесмен той се превръща във водещ активист за защита на природата в страната. Фондацията за околна среда ТЕМА, на която е съосновател, днес представлява национално  движение за защита на почвата и естествените местообитания.

От бизнесмен до екоактивист

Хайретин Карака е роден на 4.04.1922г. Постепенно изгражда успешен бизнес в сферата на производството и обработката на текстил. През 70-те години обикаля из цяла Турция и от това негово пътуване се ражда загрижеността му за унищожаването на околната среда и особено за почвената ерозия.

По време на обиколките си той вижда из цялата страна тревожните признаци на постепенния упадък на природата. Различни видове растения са застрашени от изчезване, пасищата се унищожават, горите се изсичат, за да се освободят нови земеделски площи. Прекомерното поливане и употреба на изкуствени торове, безразборното пръскане с пестициди и неефективните земеделски практики водят до ерозия на почвата. Карака осъзнава, че не може да премълчи за това, на което е станал свидетел и започва да документира ситуацията в различните региони, като предупреждава властите и обществото за заплахите срещу природата на Турция.

През 1980г. Хайретин Карака създава на своя земя в Ялова ботаническа градина, в която днес се отглеждат 14 000 вида дървета и 3800 вида тревисти и други многогодишни растения. В Ботаническата градина Карака се развъждат и много застрашени от изчезване ендемични растителни видове. Градината е отворена за посещения.

Дейност на Фондация TEMA

Днес 90% от територията на Турция е засегната от (тежка до средна) ерозия; 750 милиона тона почва годишно се отмиват от дъждовете. Градовете постепенно превземат земеделската земя. Обезлесяването продължава. Дъбовите гори се изсичат и на тяхно място се засаждат борове или в много случаи теренът просто остава празен. Унищожаването на околната среда води до спад на земеделското производство, а това ускорява миграцията от селата към градовете. Изключително богатото биоразнообразие на Турция (10 000 растителни вида; 3000 от които – ендемични) е изложено на сериозна опасност.

През 1992г. заедно с друг бизнесмен, Нихат Гйокиджит, Карака основава Фондация ТЕМА  (Türkiye Erozyonla Mücadele Ağaçlandırma ve Doğal Varlıkları Koruma Vakfı – Турска фондация за залесяване и защита на естествените местообитания и за борба с почвената ерозия). Мисията на Фондацията е да повиши информираността на обществото относно проблемите на околната среда и по-конкретно ерозията на почвата, обезлесяването, загубата на биоразнообразие и климатичните промени. ТЕМА организира множество инициативи, насочени към промяна на държавната политика и бизнес практиките.

От създаването си през 1992г. Фондация ТЕМА е разработила и осъществила 150 демонстрационни проекта по устойчиви земеделски практики, залесяване, опазване на биоразнообразието и устойчиво управление на земите. 81 гори в 81 провинции, Гори за моята страна и Любов към спокойната гора са само част от проектите на Фондацията, която е засадила общо 10 милиона фиданки.

Карака вярва, че ерозията на почвата може да бъде спряна само ако бъде намерено решение на проблема с бедността в селските райони. Затова ТЕМА въвежда пилотни проекти, осигуряващи на хората алтернативни източници на доход, които не вредят на околната среда, а са в хармония с нея. Примери за такива дейности са отглеждане на пчели, производство на фуражи, развитие на животновъдството, въвеждане на добри земеделски практики, екотуризъм, възстановяване на пасищата, отглеждане на овошки, градинарство, залесяване и обучение на фермерите.

TEMA смята, че една добра образователна програма е от жизненоважно значение за повишаване на информираността на обществото относно заплахите, които ерозията на почвата и обезлесяването поставят пред околната среда и икономиката на страната. Фондацията организира образователни програми в две насоки: обучение на земеделци и повишаване на обществената информираност. ТЕМА вече е обучила хиляди хора, включително преподаватели, духовни водачи, полицаи и служители в армията и местната администрация. Фондацията е публикувала 84 книги и е организирала образователни програми, посетени от над 2.5 милиона души. Скорошно проучване показва, че 64% от жителите на Турция смятат ерозията на почвата за сериозен проблем, нуждаещ се от спешно решение.

TEMA води и активни кампании за въвеждане на нови закони за защита на околната среда, както и за започване на съдебни процеси срещу нарушителите, унищожаващи природата. На ТЕМА е основната заслуга за ратифицирането на Конвенцията на ООН за обезлесяването. Друг голям успех на Фондацията е приемането на „Закона за пасищата” през 1998г., след като в продължение на 38 години преди това законът е бил отхвърлян. Отново благодарение на усилията на ТЕМА през 2005г. е приет „Закон за опазване на почвата и управление на земите”, след като Фондацията събира над един милион подписа в негова подкрепа. Доброволци от ТЕМА от всички слоеве на обществто активно лобират за приемане на този закон от Турския парламент.

Когато се налага, TEMA е готова да даде под съд дори и правителството – Фондацията успява, например, да предотврати предоставянето на разрешителни за развитие на туризма в природните резервати в страната. ТЕМА печели 82 от общо 166 съдебни процеса свързани със защита на земеделието и горите.

Към септември 2012г. за ТЕМА работят 450 000 доброволци (сред които и много млади хора). Фондацията има свои клубове в 60 университета, 550 представители-доброволци и над 100 учени и правни съветници, които отделят от своето време, за да й помагат на доброволни начала. Към 2012г. ТЕМА има 160 служители на пълно работно време, като много от тях са млади хора. Карака гледа на Фондацията основно като на гражданско движение.

В международен план през 1998г. са основани TEMA-D (Германия), TEMA-NL (Холандия) и TEMA-EU (Белгия).

Бюджетът на TEMA за 2011г. възлиза на 10 милиона турски лири (около 4.2 милиона евро). Финансирането идва предимно от индивидуални и корпоративни дарения и по различни проекти (национални и международни организации и компании финансират или съфинансират някои проекти на ТЕМА).

„Бащата на турското екологично движение”

Карака е известен в цяла Турция и хората го обичат. Той има две национални телевизионни програми: “Giderayak” и “Едно към едно”. Giderayak разглежда настоящото политическо и социално положение в Турция, а „Едно към едно” се фокусира върху въпроси, свързани с доброволчество, гражданско общество и екологични проблеми.

Карака често говори пред широката публика и особено пред деца. Те го обичат, защото се държи като тях и се отнася с тях, като с равни. Никога не им казва какво да правят, а задава въпроси и им помага сами да намерят отговорите. По оценки на ТЕМА Фондацията е помогнала на 45 000 деца на различна възраст (от 5-годишни до завършващи училище) да научат повече за защитата на околната среда.

Карака е носител на множество награди за дейността си, включително на Награда на Програмата за околната среда към ООН през 1992г. и Награда за Изключителни заслуги на Великото народно събрание на Турция през 1998г.

Турският писател Яшар Кемал пише за него „Наясно с факта, че унищожението на околната среда може да бъде предотвратено само чрез информираността и активното участие на хората, Хайретин Карака води с помощта на ефективни граждански организации продължителна борба за възстановяването на почвата, за да не се превърне един ден Турция в пустиня.”

Настоящият съдебен процес срещу Карака

Карака неведнъж се е изказвал срещу добивната индустрия, замърсителите и прекомерното консуматорство.

На 17.04.2012г. той заминава за Козак, регион в западна Турция, където работят множество златодобивни мини. Целта на посещението му е да събере информация, която да подкрепи местното движение срещу добива на злато. След разговор със селяните, местните хора отвеждат Карака до обществен терен, където една добивна компания изсича 7400 дървета. Когато Карака започва да прави снимки на дърветата и растителните видове, внезапно се появяват три автомобила, а хората в тях – твърдейки че работят за минодобивната компания – обиждат и заплашват Карака и местните жители.

Минодобивната компания завежда дело срещу Карака и селяните за нахлуване в частна собственост и местен прокурор поема случая. За Карака и местните жители сега предстои съдебен процес и рискът да бъдат осъдени на шест години затвор, ако бъдат признати за виновни. Съдебният процес срещу Карака и селяните е пример за трудностите, с които се сблъскват екоактивистите, когато се изправят срещу интересите на огромните корпорации в Турция.

Цитат

“Yaşamak için Yaşat.” („За да живееш, първо позволи на другите живи същества да успеят.”)

Toprağını hor gören, yarınını zor görür.” („Тези, които презират почвата, върху която растат, може и да не видят утрешния ден.”)

“Param var, hakkım yok.” („Моето богатство не трябва да ми дава повече права, отколкото имат другите хора.”)

Хайертин Карака

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Как храната съживява Детройт

Статия: „Как храната съживява Детройт“ на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„Различни хора – чернокожи, бели, богати и бедни – се събират заедно и обсъждат защо доматите не растат както трябва”, казва Скот, около 30-годишен търговец на недвижимо имущество в западащия квартал на Детройт – Брайтмор. „Земеделието е общ език. Няма йерархия.”

Скот отказва да ни каже фамилията си, защото това, което прави – да живее в изоставена къща, която не притежава и да обработва земеделска земя, която не е негова – технически погледнато е незаконно. Той е един от общо около 40 градски земеделци в Брайтмор. Възползвайки се от изобилието от открити пространства, хората отглеждат собствената си храна и продават излишъка чрез програмата Отгледано в Детройт, благодарение на която продукцията им стига до ежеседмичните фермерски пазари, които се провеждат в града.  

Миналата година Скот печели $700 от продажби чрез Отгледано в Детройт. Казва, че сумата не изглежда голяма, но за безработни хора или работници с ниски заплати, $700 са си доста пари. Според Скот обаче по-важното е, че градинарството „сплотява общността”. Съседите му също са направили свои градини и често го търсят за съвет. Един от съседите на Скот, К.Г. работи доброволно в градината му само защото му харесва и го държи „далеч от неприятностите”.

В градската част на Детройт е трудно да изминеш и километър на колело без да се натъкнеш на група от хора, обикновено около 20-годишни, които отглеждат рукола. След десетилетия на икономически упадък и намаляване на населението, градът постепенно се възстановява, но все още е изпълнен с пустеещи пространства, бедност и безработица. А храната започва да играе ключова роля във възраждането на кварталите.  

Градското земеделие има своите поддръжници, а някои жители на Детройт с нетърпение очакват oтварянето на Whole Foods в центъра на града, надявайки се, че това ще подпомогне развитието. Но един градски земеделец, Грег Уилърър, отхвърля предложението на Whole Foods да продава продукцията си там. „Работните им практики не са добри, а собствената им марка „365” използва произведени в Китай продукти със сменени опаковки”, обяснява той, докато ми показва фермата си, Brother Nature, която заема площ от един акър в жилищния квартал на Детройт. Околните кафенета и ресторанти продават сандвичи, направени с неговата смес от органични салати; той е част от 30-членна група за солидарно земеделие и освен това всяка седмица участва на фермерския пазар. Brother Nature носи по около $35,000 на година, а наскоро Грег закупува шест акра в околностите на града, където ще създаде овошна градина и бостан.

Градското земеделие е само един от начините, по които храната помага за съживяването на града. 27-годишният Джес Даниел, докторант в Мичиган, но живеещ в Детройт, стартира организация, наречена FoodLab, която помага за създаването на малки местни организации, свързани с производството на храна. FoodLab организира поредица от семинари за придобиване на различни бизнес умения. Те срещат 20-годишните младежи, завършващи университета с хората от бедните квартали и така разбиват погрешното схващане, че предприемачите трябва задължително да са млади и добре образовани.

Дейността на Дейвид акцентира върху два вида разтеж: „личностен капитал”, което означава предприемачите да изградят своя репутация в общността, за да могат по-лесно да постигат успех, използвайки изградените взаимоотношения и доверие; и „общностен капитал”, при който „социалният капитал се надгражда , създава се отчетност в рамките на групата и се работи в посока промяна на политиката“. Това, което прави Даниел е едновременно развитие на общността и развитие на бизнеса – оказване на помощ на нови дребни производители на храни да се измъкнат на повърхността, да се регистрират официално, да разширят клиентската си база, да развият маркетинга си. Храната служи за инструмент за изграждане на взаимоотношения и подобряване на икономическото положение.

В центъра на Детройт един ресторант, наречен COLORS разчита на подобен подход. Те използват местни продукти, закупени чрез Отгледано в Детройт, а служителите участват в семинари, които ги учат как да започнат свой собствен бизнес, свързан отново с храните. По този начин ресторантът им осигурява нещо повече от заплата; той помага на хората да станат независими и да получат още един източник на приходи, а също така и подкрепя местните ферми. Целта на COLORS е да обучава около 150 души на година. Това са 150 души, които ще имат всичко необходимо, за да стартират собствен бизнес и евентуално да създадат още работни места.

Храната възражда Детройт по всеки възможен начин. При скорошното си посещение там, опитах една от салатите на Brother Nature и бях възхитен от прекрасния им вкус. По-късно забелязах, че същите салати се използват и във вкусните сандвичи на Астро кафе, намиращо се в квартал Корктаун, който в момента се радва на наплив от нови жители и новооткрити ресторанти. Посетих и ежемесечното събитие Detroit SOUP, на което хората плащат по $5 за прясна, домашно приготвена супа и салата, а после избират коя местна социална организация да получи парите. Станах свидетел и на гения на д-р Суши, около 20-годишен жител на Детройт, който веднъж в седмицата приготвя суши за група любители. Продава около 25 кутии по $9 всяка и изкарва достатъчно пари, за да се издържа – „достатъчно да живея, да се храня, да пия бира, да опитвам нови неща.”

Друго, свързано с храната социално предприемачество в Детройт, Fresh Corner Cafe, предоставя достъпни и здравословни ястия, като вегетариански дюнери и салати, на кварталните заведения за бързо хранене, където подобни храни по принцип се срещат рядко. Основателят, 25-годишният Ноам Кимелман, вече продава продуктите си на 20 места и бизнесът му бързо се разраства с увеличаване на търсенето.

Храната е важна човешка нужда и жителите на Детройт са намерили различни начини да използват наличното и достъпно празно пространство, за да поставят производството и консумацията на храна в центъра на усилията си за възстановяване на града.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Земеделските кооперативи – ключ към изхранването на света

На днешната дата, 16.10, отбелязваме Световния ден на храната. Денят се отбелязва от 1981 г. насам на датата, на която е била създадена Организацията за храни  и земеделие (FAO) към ООН. За тема на събитията тази година е избрана „Земеделските кооперативи – ключ към изхранването на света“. В световен мащаб кооперативите създават 100 млн. работни места, а над 1 млрд. души членуват в кооперативи. В страни като Кения например, над 70% от годишното производство на кафе, млечни продукти и др. идва от земеделските кооперативи.

Кооперативите носят на участващите в тях земделци множество ползи:

  • земеделците могат заедно да купуват суровини (примерно семена), получавайки по-ниска цена за по-голямо количество;
  • могат заедно да ползват селскостопанско оборудване или складове за готова продукция;
  • земеделците могат съвместно да успеят да договорят по-високи цени за продажба на продукцията си;
  • земеделския кооператив може да ползва външни услуги в областта на финансите, счетоводството, маркетинга и др., които отделните производители не биха могли да си позволят;
  • в рамките на кооператива земеделците могат да споделят помежду си ценен опит, знания и практики;
  • заедно земеделците могат по-лесно да защитават своите интереси, да лобират за въвеждане на нови закони и т.н.

Световният ден на храната е посветен на земедлските кооперативи, за да подчертае тяхната роля в борбата с глада и в постигането на продоволствена сигурност, както и във връзка с това, че 2012 г. е международна година на кооперациите. Повече за Световния ден на храната можете да научите на страницата на FAO.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Сливи за смет или земеделие за образование

Само двадесет минути преди полунощ … да, това днес е от голямо значение, защото желая и аз да се включа в инициативата на деня за блог пост и действия, особено когато темата е Силата на Ние. Та нали точно това е добродетелта, която и аз самия чувствам най-близка. Нали именно това седи в основата на ОМ.

Заедно можем повече! Да! Но какво трябва да правим заедно или кои съвместни дейности ще са най-полезни и кои именно да започнем да вършим заедно? Моят отговор е: „Тези, които са най-важни за нас!“ Кои са те? Тези, които хранят както тялото, така и Душата! Тялото се храни със земеделска продукция, а Душата с образование. Съчетанието на съвместната работа на хора от тези браншове е в основата на развитието на света. В това съчетание най-ясно можем да видим силата на ние! В селото и в близостта до Земята се извършва производството на физически необходимата ни за оцеляването храна. Градовете, а с това и все по-голяма част от населението вече няма допир със Земята и със земеделието, тази царска, благословена професия на непосредствено създаване на стойност. Единици са щастливциге, които се докосват непосредствено до чиста и качествена, прясна и създадена с Любов земеделска продукция.

Градовете пък са най-често местата, в които се създава образованието и храната за Душата. Предимно от градовете тръгват инновативните идеи и новостите. Там се случва и голямата част от образователната дейност. Селото все повече губи връзката с нея. Щастливи са тези села, в които поне читалището е оцеляло. За съжаление училища няма, дори и да има деца. Няма и културно предлагане, въпреки че селото е запазило българската култура и народност през вековете.

Важно е образованието да се върне по селата. И точно толкова важно е качествената органична селска продукция да се върне на масата на хората от градовете. И за едното и за другото са отговорни хората, които трябва да работят непосредствено помежду си, без посредници. Земеделие и чиста продукция, подпомагана от хората в градовете; потребители, снабдяващи се направо от производителите; пряка и непосредствена връзка – това е бъдещето.

През последните дни все слушам и се натъквам на примери, че нещо, което не струва нищо, то няма и стойност. Каква глупост! Какъв предразсъдък! Нима качеството и стойността се измерват само в пари? Нима истинската стойност създадена с Любов не е нещо много повече? Нима безплатните или много евтини, собственоръчно произведени органични домати са с по-ниска стойност от купешките вносни от Холандия, расли без почва, в парник и в химикали? Всички знаем, че в този случай цената не дава реална представа за качеството, защото в сформирането и не се отчитат всички фактори. Съществуват и други фактори освен чисто икономическата стойност. Един от тях е фактора на Любовта и вложената частичка от Нас самите. Друг е Силата на Ние. Примери има още много.

Е, за най-доброто качество и стойност, която ни носи селото, трябва да предложим и най-доброто качество и стойност от града. Сливи за смет се казва в приказката, а аз казвам Земеделска продукция за Образование. Това е Силата на Ние приложена точно на място! Там, където всеки дава най-доброто от себе си.

Posted in За Духа и Душата, За Природата | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Карнавал на плодородието в Шумен

Миналата седмица Шумен беше домакин на станалия вече традиционен Карнавал на плодородието, който се провежда веднъж на две години и привлича участници не само от всички околни населени места, но и от чужбина. Тазгодишното издание на фестивала беше в подкрепа на кандидатурата на Шумен за Европейска столица на културата.

Момичета, облечени като Пролетта, Лятото, Есента и Зимата, представят танц, показващ смяната на сезоните

След пет дни, изпълнени с разнообразни прояви, в събота дойде ред и най-голямото и интересно събитие – Парадът на участниците. По време на парада главната улица в града за няколко часа се превърна в пешеходна зона, където дефилираха представителите на Народни читалища, детски градини, училища, чуждестранни фолклорни състави.

Кукерите бяха едни от най-атрактивните участници със своите танци и чуващите се отдалеч звънци

Ограничения за участниците няма – най-малкият беше само на годинка и два месеца :-) А костюмите бяха също много оригинални – освен традиционни носии, имаше и такива изработени изцяло от естествени материали.

Едни от най-оригиналните костюми, изработени от естествени материали - шума от царевица

Сценките, подготвени от участниците също бяха много разнообразни и обхващаха всякакви теми свързани с природата - танц на пчелите, показващ необходимостта от опазването им; сценка за разделното събиране на отпадъци; демонстрация на процеса на отглеждане на захарно цвекло и производството на различни продукти от него, както и много други.

Заради големия брой зрители бяха обособени две сцени, на които участниците представят кратък танц, песен или театрална сценка. Предвидени бяха разбира се и награди – за най-добро изпълнение, за най-оригинален костюм, за най-шумен състав ;-)

В неделя, благодарение на хубавото време, Парк „Студентски“ приюти кулинарното изложение, на което бяха представени различни домашно приготвени специалитети от шуменския край. Всеки гост на изложението можеше да опита от десетки видове сладки, баници, пити или типични за сезона ястия.

Освен до кулинарните изкушения посетителите можеха да се докоснат и до местните занаяти – ръчно тъкани черги, предмети от глина, дърворезбарство, декорации от естествени материали, картини върху плоски речни камъчета и много други. На открита сцена в парка протече и заключителния концерт на чуждестранните състави, сред които бяха Италия, Словения и Литва.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Град за ядене

Андернах, поредното много красиво градче с добре запазен средновековен център, разположено по средното течение на Рейн. И много цветя из градинките му. Преди години го бях посетил и ми хареса. От друга страна, забелязах, че не всичко е ок в него. Доста сгради бяха зарязани, а на много места имаше неподдържани зелени площи, а в парковете имаше доста хвърлени боклуци. Не чак толкова разпространена гледка в Германия и то в малко и сравнително туристическо градче. Но, какво да се прави, Райнланд не е най-богатата част от Германия и на множество общини не им достигат парите. Града няма пари да поддържа както трябва всички зелени площи … Или? Разбира се, че ще могат да се намерят! Та това е Германия! Пък и да не беше, с достатъчно творческо мислене и желание, винаги може да се намери решение. Дори и в консервативна и мудна Европа! И в случая наистина е намерено решение и то се казва „Град за ядене„.

Концепцията е много проста – вместо да се плаща на служителите от градското озеленяване да поддържат зелени площи и градинки, то по-добре да садят зеленчуци, билки и подправки. И който желае от гражданите може също да се включи в работата. И какъв мислите, че е резултата? Всички свободни площи са засадени. По-голямата част от зелените площи също.

Площите с цветя обаче почти не намаляват и града е дори още по-пъстър и красив. За радост на многобройните пчели, самопораснали билки и берящите ги билкари. Оказва се, че разходите за озеленяване намаляват в пъти, въпреки че се произвежда огромно количество зеленчук. И въпреки че той не се продава от общината, а може да се използва от гражданите! Обществени, безплатни градини със зеленчуци! Представяте ли си го това? Колко просто и елегантно решение! Решение, което намалява разходите, повишава качеството на живота и води огромни маси от туристи. Андернах днес изглежда не само по-добре, но е и по-финансово здрав.

И ако това не Ви стига, за да решите да посетите Андернах, то можете да се насладите на до 60 метровия му студен гейзер. Студен, означава, че водата не е топла, както при повечето гейзери. Но скача отново под влиянието на газове, в случая въглероден двуокис, който се събират за около два часа и причинява изригване с продължителност до към 6-8 минути. Въглеродния двуокис идват от магмата, която се намира на голяма дълбочина под повърхността в този сравнително млад геоложки регион, с множество вулкани. Е, те не са активни, но учените твърдят, че не е изключено да има изригвания в бъдеще. Региона се нарича Вулкан Айфел и може да се похвали, че е един от красивите в Германия.

Е, какво чакате? Да, можете да посетите това градче, да си изплактене очите с красоти и да се наядете с вкусни и пресни зеленчуци. Но за друго Ви подканвам аз – какво пречи и Вашия град да се превърне в такова приказно място?

Снимките на града и гейзера са взети от уикипедия. Снимките с градините са от страницата на града.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени