Tag Archives: земеделие


Крачка напред за отворената екология

Проектът отворена екология, който се ръководи от Ники в Европа, направи една крачка напред след като най-големия и сериозен немски седмичник Die Zeit (времето) писа за него. На темата машини под отворен код беше посветена цяла една страница. Внимание се отделя на така наречените fat labs, например на DingFabrik в Кьолн. Също така се съобщава за Thingiverse – нещо като магазин за дигитално изработени и физически изпринтирани неща. Важмо място в статията заемат 3D принтерите като RepRap или MakerBot. Споменава се и за производителите на коли LocalMotor и Wikispeed. Освен това пишат и за нови производствени възможности като Quirky и Alibaba.

Статията обаче ясно е доминирана от моделите на машини от отворената екология. Показват се както вече съществуващите, така и тези, които занаред да бъдат разработени и произведени. Ясно се съобщава, че отворената екология е не само най-отворения и най-мащабния проект, но и най-песпективен. Често зад други проекти се крият чисто или частично лични предприемачески интереси, докато отворената екология се отдава изцяло на добруването и развитието на цялото човечеството.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Ибрахим Абулейш при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Ибрахим Абулейш при получаване на Награда за цялостен житейски принос от името на Sekem, 8.12.2003г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Днес съм тук сред вас преизпълнен с голяма радост и благодарност. Честта да бъда избран за получател на тази награда сред толкова много други достойни хора, е огромна. Приемам тази награда като признание за Египет и хилядите служители на Секем, отдали своето време, умения и усилия.

От 1977г. насам аз се ръководя от визия, подобна на вашата, г-н фон Уекскул; същята визия, която ви накара да създадете през 1980г. Наградата за цялостен житейски принос, известна още като Алтернативна нобелова награда. От една страна беше стремежът да намеря начин да излекувам земята, а от друга беше желанието да предприема конкретни действия за развитието на хората.

По това време стана ясно, че изпълнението на този идеал, ще се превърне в цел на живота ми. Знаех, че ще е нужно много търпение и вероятно ще се сменят много поколения преди идеалът да стане реалност. Все едно се опитваш да достигнеш хоризонта, а той се отдалечава от теб с всяка следваща стъпка.

През първите години, прекарани в Австрия, аз научих много от европейската култура. Благодарение на този междукултурен обмен аз успях да видя собствените си корени, включително и исляма, от една нова гледна точка. Това даде първите искри на моя идеал. Носейки този огън в сърцето си аз се върнах в Египет 21 години по-късно, през 1977. След внимателно обмисляне избрах името SEKEM. Причината е в това, че египтяните са осъзнали, че светлината и топлината на слънцето дават сила, проникват и вдъхват живот на цялата земя. Името SEKEM е израз на това.

Желанието ми бе тази инициатива да се превърне в общност; общност, в която всички хора, от всички народи и култури, с всякакви професии и на всяка възраст да могат да работят заедно, да се учат един от друг и да си помагат взаимно, образувайки една симфония на хармонията и мира.

С времето в рамките на общността се роди „Съвет за бъдещето”. Целта на този Съвет е да поддържа и непрекъснато да обновява посоката ни на развитие в зависимост от съвременните ни нужди. За да постигнем това ние черпим вдъхновение от духовността, естествените науки, религията и изкуството.

Съветът за бъдещето създаде и мрежа, основана на комуникацията и взаимодействието между Sekem и нашите партньори и приятели, колеги, поддръжници, както и учени и творци от цял свят.

През последните 26 години Sekem основа различни институции, насочени към икономическо, социално и културно развитие и стремящи се да вдъхновяват, подпомагат и развиват нашите природни и човешки ресурси. Макар тези три сфери да могат да бъдат разглеждани самостоятелно, те постоянно си взаимодействат.

Икономическият живот в рамките на компаниите от групата на Sekem започва чрез излекуване на земята чрез методите на биодинамичното земеделие. Благодарение на него ние получаваме суровини и можем да произвеждаме естествени природни лекарства, както и много други продукти, придържайки се към най-високите стандарти за качество, отговарящи на истинските нужди на нашите потребители. В партньорство с наши приятели и колеги от Европа, както и с помощта на местни търговски партньори, ние се стремим да предлагаме нашите продукти чрез т.нар. от нас „Икономика на любовта”.

За да гарантираме, че демократичните права на нашите служители се спазват, а ценностите им се уважават, ние създадохме Кооперация на служителите на Sekem, която разглежда всички въпроси, свързани с гражданското общество. Нашата цел е всички членове на общността на Sekem да започнат постепенно да поемат отговорност към обществото, в което живеят.

Културният живот в Sekem се подхранва и обогатява от Египетското общество за културно развитие. То има непрестанната задача да образова деца, младежи и възрастни, да развива у тях когнитивни и практически умения и да ги подтиква да упражняват свободната си воля. Институцията предлага и здравеопазване и терапевтични услуги, основаващи се на холистични медицински грижи, включително и в по-отдалечени села. В Академията Sekem ние провеждаме изследвания, свързани с всички аспекти на живота в търсене на отговори на най-големите предизвикателства на съвремието ни.

Следващата ни цел е да създадем университет Sekem. Желанието ни е да осигурим на следващите поколения всеобхватно образование, което да вдъхнови смелите и творчески настроени младежи, за да могат те да навлязат в света като носители на най-висши идеали. За да постигнем това в момента изграждаме мрежа от партньорства с други университети от цял свят.

За мен лично 2003г. беше пълна с множество прекрасни събития, всички те свързани с дейността на Съвета за бъдещето. Истинското ми желание е да намеря приятели по дух, които чрез постоянство са успели да превърнат своите мечти в реалност. Заедно ние можем да изградим жива мрежа от хора и организации, стремящи се да постигнат най-благородните идеали на човечеството.

Бих искал да завърша, като изразя благодарността си към аллах, който ми бе опора през всички тези години. Благодаря и на вас за това, че избрахте Sekem за носител на наградата за цялостен житейски принос и най-вече за признанието към нашата общност. Изключително благодарен съм и на своите приятели, партньори и колеги за това, че се довериха на моя идеал. Безкрайни благодарности и на моята съпруга и семейство. Без тяхната подкрепа, напътствия и любов, нищо не би било възможно.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Самозадоволяване на потребностите

Статията е взета от Списание Оя – мисли различно, действай различно. Продоволственото самозадоволяване е на мода през 80-те години в Германия. Тогава се създават много еко селища и общности. Една голяма част от тях са в Италия, в Тоскана. Но рядко се стига до успех и осъществяване на мечтите. Дийтър Халбах ни разказва за собствения си опит.

„Да, исках да зарежа всичко, просто да се махна. Но това означаваше да започна наново с пълни сили. Работата се оказа прекалено много. Кой ще ми помогне?“ чета в една скорошна обява с адрес северна Италия. Колко познато! Странно, че все още има хора, които правят тази крачка? Нима не знаят какво ги очаква? Напразен ли беше опитът ни или просто не сме го споделяли достатъчно?

В края на седемдесетте и началото на осемдесетте да се ходи в Италия, за да се живее „dolce vita“ (хубав живот), си беше направо мода. За тази вълна Хенки Хенчел пише: „Това не е бягство. Това е точно обратното на бягство. Тези, които искат да подобрят човешкия живот и се борят за това и на най-невъзможните неща са бягащите. Вие сте бягащите! Вие бягате от самите себе си, не разбирате ли?“

Магията на мястото

На 28 бях достатъчно наивен и оригинален, за да поема и аз по този път. Моята приятелка беше бременна. Искахме да живеем утопията, да почувстваме света непосредствено чрез кожата си и работата си. Но да отидем сами. Не, ние искахме да го направим с малко общество. Намери се едно семейство с малки деца. Нанесохме се в едно изоставено стопанство в дива местност до Арецо. Малко по-късно лежахме под изпълненото със звезди небе с договор за собственост. Il Capanno се казва мястото. Но за къща не можеше да се говори тогава. Беше си една руина в тръните на безкрайната дивотия. Точно нещо за истински мъже, каквито искахме да станем! Но когато приятелката ми дойде малко по-късно с бебето ни, се проляха и първите сълзи: „Трябва да живеем тук?“

Да, там живяхме. Аз почти десет години. Моята тогавашна приятелка и дъщеря ми по-малко от две години, докато се разделихме, а повечето от първите дванадесет ентусиасти само три до шест месеца. Много идваха и си отиваха, но мен ме беше обгърнала някаква магия и аз оставах. Беше мястото и неговата сила. Самозадоволяването беше само входа, предпоставката, но отплатата беше самото място. Ние бяхме по един див начин свободни. Не ни се налагаше да посещаваме дори магазини. И все пак, в редките случаи, когато го правихме, бяхме горди, че купуваме само вино (нашето собствено така и не се получи). Как наслада да гледаме пълните колички на другите хора и тяхната зависимост. Ние бяхме свободни.

Обработвахме 16 декара земя. Както един посетител каза: „Всичко при вас се върти около кухнята“. Така и си беше. Занимавахме се с отглеждането на зеленчуци, овошки и животни. Работата по брането и приготовлението на хранителните запаси за зимата никога не свършваше – задене на зеленчуци, готвене, затваряне на буркани, гледане на животни, помагане при раждане, колене, печене на хляб, правене на сирене и масло, строеж на огради, почистване на земята от бурените, сеитба, строеж на къща и поддръжката й, жънене и събиране на сено, сеч на дървета и цепенето им, търсенето на извори и копаенето на кладенци … нямаше край. Природата беше красива, но жестока и наказваше безмилостно всяка грешка. Нашата голяма учителка. Изискваше от нас физическа и психическа сила и постоянство, които нашата култура отдавна беше забравила. Един нов-стар свят, който обаче беше свързан с модерния чрез нас самите и нашите взаимоотношения.

Превърнахме се в майстори на оцеляването. А по-късно работата ни беше като медитация. Тогава често правихме и фестивали и имахме много гости, които се бяха превърнали във втория ни финансов източник. Канехме различни хора, които показваха изкуство, държаха семинари и т.н. Сигурно можех още дълго да живея по този начин ако не беше Любовта и политиката. Или по-точно липсата и на двете. След известно време имах дълбокото чувство, че един такъв живот е или само за отшелници или за щастливи семейства. Големите общности се бяха отдавна разпаднали и превърнали в семейства, а семействата разделили на живеещи сами. От около 100 проекта по онова време 80 се бяха разпаднали и не съществуваха, а останалите бяха предимно семейни и самостоятелни.

Самозадоволяването на нуждите като егоизъм?

Какви бяха причините за провала? Идеализираните мисли, че може само с ентусиазъм и че всеки иска едно и също? Нямах нито практически познания, нито икономически знания и още по-малко социални компетенции. Не се създаваха и връзки с местното италианско селско население – прекалени чудаци бяхме за тях, а и ние не ги разбирахме. Всеки спор, всяка свада застрашаваха целия проект. Така се стигаше до разделение. Стигаше се дори до яростна конкуренция и до забрани и изгонвания. Властваше малкото аз, а не голямото Ние.

След промяната

Бях изживял личния си кошмар. Групата ни се разпадна много бързо. Всички двойки се разделиха и оставаше винаги само единия от двамата. Това се случваше във всички проекти и между тях не успя да се изгради никаква мрежа. Мрежата се градеше обратно в Берлин – там се събираха всички напуснали проектите. И аз се разделих с жена ми, която изчезна малко по-късно, без предупреждение, заедно с дъщеря ни. Раят се сгромоляса окончателно за мен. Дъщеря си посещавах зимата в Берлин или тя идваше във ваканциите при мен. Въпреки тази трудна раздяла, някак си не успявах да се отделя от мястото и да се върна в града. Но след промяната всичко в Берлин и в Германия беше различно и у мен се зароди надеждата за едно ново общество на родна земя. Скоро вече работих в Берлин като консултант за новосформирани общности. Първият ми съвет беше: „Внимавайте за социалната мрежа! Не се изолирайте, създавайте нови модели на съжителство! Давайте на опитни хора да ви помагат.“

Моята и на моето ново семейство родина се превърна еко село Седем Липи. Най-после една истинска социална среда. Спокойствие и вътрешен растеж се остановиха като мое трайно състояние. Годините в Италия бяха необходимите години за учене – самоопознаване чрез самозадоволяване на нуждите. Нещо важно, което всеки един младеж трябва да научи, но което не винаги се получава. Опитът от Италия ми даде много. Сега ми беше лесно да разбирам хората и да живея сред тях в различни условия в мир и Любов. Сега живея съзнателно единството в разнообразието в едно социално общество. Това не беше възможно в Италия. А сега, тук, я има възможността, както казва Рилке „да обичаме и разстоянието между нас, защото то ни дава възможността да видим човек изцяло, от голямото небе.“

Моят стар приятел и съдружник от Италия трябваше да напусне заедно с мен мястото, но се справи добре по-натам с живота. И отново иска със семейството си да отиде в Италия и да създаде ново общество. Този път обаче с местни млади италианци. А много от нашите деца също се интересуват от създаването на общности. Il Capanno сега е ваканционно селище, което се ръководи от бившата ми жена. И така, оказа се, че нашите различни пътища водят все пак до една и съща цел – голямата общност, обединена в различията с много култура и възможно най-голямо личностно изразстване.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Творческо земеделие

Статията е взета от Списание Оя – мисли различно, действай различно. Автор е Силвия Бутлер, която отглежда редки породи животни.

Някъде из австрийските алпи, на височина от 1100 метра се намират 40-те декара на известното Краметер стопанство. Става дума за семейно стопанство на принципите на пермакултура и горското земеделие. И докато сина се е заел с него, то бащата обикаля в цял свят да помага и съветва подобни проекти. Дори само то интернет страницата на стопанството си личи, че творчеството е основна част от работата на семейството. Дейността и доходите може да са съсредоточени върху земеделието, но се допълват разумно и с много други дейности, включително и съветническа и публицистична. Но да започнем отначало. Какво е пермакултура? Обикновено земеделие, в центъра на което седят почвата и водата. И малко животновъдство, което допълва цикъла на веществата. Стабилността и оцеляването на системата се поддържа от разнообразието. Еднообразието и съсредоточаването само върху единични култури няма място в пермакултурата, а още по-малко при семейство Холцер, чието име носи и цял нейн дял. Всяка една част от стопанството си има своя смисъл и носи множество ползи за останалите части.

Най-важното правило гласи: няма правила. Стопанството се нагажда на природните дадености и условия. По време на разходката имаме чувството, че не сме на полето, а в гора, сред която тук таме има малки нивички с картофи, зърнени култури или плодни дръвчета. Това е и смисълът на горското земеделие – съчетание на горско стопанство и земеделие. Освен гора и нивички има обаче и нещо друго – над 70 малки езерца. Именно те пък са в основата на пермакултурата. Всички тези езерца са много различни. В някои от тях се гледа риба, в други раци, трети са само за пречистване на водата, в четвърти растат водорасли, пети са чисти като огледало, а шести са си направо блата. Именно те осигуряват и основното препитание. Най-важното е, че това са различни биотопи, които са свързани в една система, която създава специфичен микроклимат. Точно такъв, какъвто искат стопаните му.

На мястото се отглеждат освен това гъби, има пчелин и разсадник за дръвчета. Съотношението между различните дейности постоянно се променя в зависимост от даденостите, необходимостите и не на последно място от търсенето и пазара. Мотото винаги е било – търсим нови ниши, които са не само перспективни и все още не съществуват, но и ни доставят удоволствие. Превърне ли се в мода, започне ли да бъде повтаряно и от други стопанства, то значи е време да се намери друго основно препитание и производство. Всъщност точно така работи и една инновативна хай-тех компания. Когато прочетем във земеделския вестник, че нещо има бъдеще и всички тръгнат да го правят, ние вече отдавна сме престанали да го правим или го прекратяваме веднага и започваме да задаваме следващата тенденция. Всяка една промяна е свързана с нова възможност.

Въобще всичко се случва с желание и творческа мисъл. Няма и помен от застой. В момента се строи приспособление за сушене на билки (да не забравяме, че се намираме в планината, където вали често). Работи се със соларни панели и с рециклирани материали. Дори и неприятностите се превръщат в успехи. Миналата нощ е имало град и младите репички са практически унищожени. Нищо, мястото веднага се превръща в следващото за пасище на прасетата.

Господин Холцер през цялото време ни съветва да си създадем собствено стопанство, колкото и малко да е то. Няма нищо по-добро от собственото производство! Винаги можем да започнем с една саксия босилек на терасата. Най-голямо значение отдава обаче на кокошките. Те не само, че носят яйца, но и неуморно ядат голите охльови и други гадинки, ровят и разрохкват почвата и я торят. Разхождат се свободно заедно с прасетата, които са като техни пазачи от лисици и гризачи. Всичко действа на метода на симбиозата, точно какво в природата. Нито едно парче земя или култура не е изолирана и не носи полза само сама по себе си, а и за останалите култури и парцелчета. Изглежда, че цари хаос и наистина не се планува много, но всяко едно нещо си е на мястото, защото се действа веднага където и когато има необходимост.

Много е любопитно да се отбележи, че разликата в надморската височина между най-ниската и най-висока точка на мястото е 400 метра! Някои биха казали, че това е неудобство, но не и Холцер. Той го намира за предимство, защото може да сее едни и също плодове и зеленчуци на различна надморска височина и да има по-дълго пресни от тях. Нима не е по-важно да откриваме предимствата и да ги използваме, вместо да се оплакваме от недостатъците? Ако дадено място е прекалено влажно, то там се прави езерце. Ако е прекалено сухо и каменисто – градинка с билки.

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Почвата живее

Съкратен превод на статия от Списание Оуа – мисли различно, живей различно. Статията е написана от Манфред Вебер.

Плодородната почва не се състои само от минерали и мъртъв органичен материал. А най-вече от дейността на безброй живи микроорганизми.

Всяка година 75 милиарда тона почва ерозират. По-голямата част от тях са земеделски земи, които биват обработвани неправилно. Това гласи доклад на ЕС.

Имам градина и я обработвам, за да задоволявам собствените си нужди. Наясно съм с компостирането, с тера прета, със значението на микроорганизмите, с това, че не трябва да оставям почвата гола, непокрита и т.н. Но всичко това все още не ми даваше чувството, че разбирам почвата.

Един ден, разхождайки се, видях стадо от две крави с общо тегло един тон. Но от какво се изхранват тези животни? От растенията на около декар пасище. Добре, това е ясно, но от какво се изхранват растенията? От фотосинтеза и вещества от почвата. Но какво всъщност е почвата? Минерали? Да, но най-горните й няколко сантиметра са много повече. Това е съвкупност от безброй миниатюрни живи организми, които живеят в органична и водна среда. Това се нарича хумусфера или просто хумус. Можем да го сравним с планктона в морето. Само една шепа хумус съдържа повече организми, отколкото звезди има в Млечния път. И ние познаваме само около 1% от тях и нямаме никаква представа от взаимовръзките между тях. Това, което обаче знаем, е че в хумуса се извършва трансформацията от един вид организъм в друг. Става дума за около 400 милиарда тона материя годишно. И всичко това се случва незабележимо в почвата, без да се създава боклук. Излиза, че на нивата ни има не само две крави, но и десет тона микроорганизми, които не само, че се грижат за преобразуването на организмите от една форма в друга (кръговрат на веществата), но и хранят растенията.

И какво излиза? С какво се хранят растенията? Предимно с живи организми, протоплазма. Тоест, така наречената минерална теория, според която изсипваме тонове изкуствени торове не само, че не храни растенията, но и убива микроорганизмите, с които те се хранят. Нека не забравяме и как възниква минералната теория под опеката на военната промишленост по време на и след втората световна война. Да споменем и факта, че с химическо торене успяваме да постигнем временно с 50% повече „продуктивност“ на почвата, но после тя отново пада. А в същото време за тези 50% хабим 400% повече енергия. Това обяснява и защо унищожаваме почвата на Земята, а и самата Земя, толкова бързо. Вече е и научно доказано, че растенията не се хранят само с минерали (аутотроф), а и поемат чрез кореновата си система и по-големи молекулни образувания и дори цели микроорганизми (хетеротроф).

Добре, ами какви са практическите приложения на това знание? Много просто – здрава почва, здрави растения, здрав човек. Нека да не забравяме значението на думата почва. От нея всичко заПочва. Без почвата няма живот. Знаейки, че почвата е живо същество, ние можем да започнем да се отнасяме към нея по съвсем друг начин. В основата е да се научим как да храним самата почва и да се грижим за нея. Това е задачата на земеделеца, върху която той трябва да се съсредоточи. Затова се казва и ЗемеДелие, а не растениевъдство или т.н.

С автора Манфред Вебер можете да се свържете на имейл m.weber@permadesign.de

Допълнителна информация можете да получите от безплатната пдф брошура на ЕС. Препоръчителна литература: „Humussphäre: Humus – Ein Stoff oder ein System“ от Herwig Pommeresche. Повече за автора и работата му можете да научите на страницата на хората и организациите, занимаващи се с пермакултура.

А ето и един любопитен проект на основата на книгата му: Стопанство Hollergraben. Публикациите от проекта могат да се намерят на Органичен печат, търсейки автор „Strüber“. Същите хора участват и в проекта горско-земеделие.

Друг много важен източник на информация са книгите на Raoul Heinrich Francé и Annie Francé-Harrar, които можете да намерите на страницата на създадената на тяхно име фондация.

Повече информация може да се намери и при търсене на думата Edaphon, която идва от старогръцки и означава „Животът в Почвата“.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Бик и вол

Свали аудио

„Аз най-силен съм на село,“
със гордост казал едър бик,
„да докажа туй на дело,
способен съм във всеки миг.“

„А аз съм най-трудолюбив,“
скромно казал брат му, вола,
„ти силите си, брате див,
тъй хабиш на произвола.“

„Явно е, че ми завиждаш,
че аз непобедим съм бик,
и внимавай кой обиждаш:
рогата ми са остър щик.“

„Аз от зори ора до мрак,
нивата чрез мен те храни,
а май че ме заплашваш пак
с твойте грубости и рани.“

Силата не е украса,
не е да се хвалиш шумно,
туй въпрос е на нагласа,
да я вложиш ти разумно.

А волът – той е бик скопен,
всеки срещнат туй не знае,
но знай, читателю, от мен,
тъй смирена гордостта е.

Posted in За Децата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Солидарно земеделие

Съкратен превод на статия от Списание Оуа – мисли различно, живей различно.

Това е една доста подобна инициатива на тази на ОМ за съвместно спестяване. 60 Души се събират и всеки дава колкото може средства и труд месечно за обработката на обща градина. Всяка сума от нула нагоре е възможна.

Основните ценности са:

  • доброволен труд и даване
  • никой не е задължен нищо, но всеки може да помага, където се чувства полезен
  • не се произвеждат продукти, за които трябва да се „произведе“ търсене
  • продуктите нямат разменна или парична стойност, за да не бъдат сравнявани с една абстракция
  • изпробват се нови механизми за създаване на стойност, не само парични

В съвместната работа обаче доста бързо се забелязват и някои трудности, които се дължат на следните фактори:

  • Свикнали сме с капитализма и сме го превърнали в част от себе си. Всичко сравняваме с парите и за всичко търсим парична стойност. Съответно се сравнява кой колко време е вложил. Някои се чувстват не много добре, че са работили повече от други, а други се чувства зле, защото са работили по-малко. Съответно отделните индивиди в групата за почват да се подлагат сами на натиск, без някой да им го оказва. Толкова сме свикнали с натиска, че не можем да отвикнем от него. Подобни трудности има и с абстракната или не дотам приятна работа – хората започват да я разглеждат като работа, а останалото време като свободно време. И отново работата дори и да е приятна се възприема като задължение, като заето време. Получава се и нещо друго неприятно – отново не достига време. Отново хората не могат да си обърнат внимание един на друг, да си дадат опит и да се научат на нещо ново.
  • Удоволствие и отговорност. Удоволствието от процеса е в основата, но земеделието е преди всичко отговорност. Да се намери точния миг за дадено действие си е изкуство. Затова е важно да се разбират добре както свободата и отговорността, така и единството между тях.
  • Зависимост от техниката. Купувайки модерна техника, ние продължаваме да подхранваме модели в обществото, които искаме да променим или които трябва да отпадна. Купувайки поредната модерна машина ние разсипваме живота на някого в третия свят, който не може да си я позволи и не е конкурентно-способен. Решението е, поне докато не започнем сами да си произвеждаме машините (справка отворената екология), да работим на ръка. Или поне купувайки уреди, които са ни в помощ, то да внимаваме за потреблението на енергия, за качеството им, за поддръжката им и накрая рециклирането им.
  • Потребителското отношение. Кой колко трябва да получи от дейността? Този който е свършил най-много работа? Този, който пръв е отишъл да вземе? Оказва се, че всеки го е страх да си вземе колкото му трябва, за да има и за другите. Съответно често се получава, че остава … (Човек все пак дава и мисли за другите по природа). Трябва да се избяга от модела на мислене „давам и получавам“. Да се стигне до мислене „давам“, като в същото време проекта може да се финансира и всички са щастливи.

Бъдеща трудност би преставлявало разширението на проекта, колкото и да е радващо. Въпросът е предимно каква е максималната големина на групата и как смислено може да се разделят задачите между различните хора.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Възобновяемите енергии в Германия надхвърлят 25%

Частта на възобновяемите енергии от общото енергийно производство в Германия надхвърли за първи път 25%. Начело е вятърната енергия с 9,2%, следвана от биомасата с 5,7%, фотоволтаиката с 5,3%, вода с 4,0%, както боклук и други с 0,9%. Въпреки положителните новини се забелязва, че енергията от силата на водата играе много малка роля и не е развила пълния си потенциал. В още по-голяма сила това е вярно за геотермалната енергия, чиито потенциал в Германия е много голям. Това е и доказано най-чистата, достъпна и сигурна енергия.

55% от възобновяемата енергия идва от вятър, слънце и биомаса. Само по себе си това не е лошо, но често използваните практики са силно спорни. Например, в Германия не грее чак толкова силно и често слънце и почти не си струва от енергийна и природна гледна точка да се поставят соларни панели. Вятърните перки пък често се разполагат в Северно море, в така наречената област Wattenmeеr, където поради климатични причини и бурното море е доста рисковано. Големите товарни кораби отиващи към Хамбург, Бремен и Копенхаген, както и към други пристанища могат при вълнение лесно да се блъснат във ветрогенераторите и да причинят екологична катастрофа, която окончателно ще обрече на гибел чувствителния биотоп в плитките солено-сладки води на морето. Биомасата пък бива, наред с горе-изброените, силно субсидирана и измества посевите за храна на хора, което в глобален план често означава още по-голям глад за Африка и Юго-източна Азия.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Истински семена

Това е пост призив. Призив за естествени и чисти, устойчиви семена в земеделието.

Доматите на баба ми и дядо ми от село виреят на благодатната добруджанска почва и каквото и да насееш, никне и става повече от добро, вкусно и голямо. И въпреки това е важно да се замислим откъде идват семената? От големите концерни! Дори баба ми и дядо ми не разполагат с хубави семена. И така хубавата им продукция се оказва, че не е чак толкова хубава. Някои хора още твърдят колко чиста е продукцията в България и как селските стоки са прекрасни. Може. Но повечето пръскат с отрови, а тези, които не го правят имат най-малкото калпави семена. Трябва да си го кажем съвсем честно и откровено – в България качествена органична селскостопанска продукция почти няма.

Време е производители и потребители да се обединят и заедно да пазят богатството на традиционните български семена. Една семенна банка е от голяма необходимост. Можем да се поучим от примера на Kokopelli в Сащ и Bingenheimer Saatgut в Германия. Едните са организирани като фондация, а другите като акционерно дружество. Съществуват и множество такива кооперации. Във всички случаи е важно да става дума за едно гражданско образование, независимо какъв точно формален статус то има.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Местни традиции и световни възможности

Преди време гледах едно видео от ТЕД, в което се разказваше как насекомите са един от най-добрите източници на протеини и че бъдещото изхранване на човечеството може да се осигури от тях.

Представете си опустушен от скакалците регион в Африка … единственото, което остава за ядене са самите скакалци …

Това малко ми напомня на предприемачеството от Синята икономика, в което ства дума за храненето на риби с ларви на мухи.

Прадядо ми пък с най-голямо удоволствие едно време си е хапвал мравките, които полазели храната му, която си бил вземал на нивата. Твърдял, че били много полезни.

Майка ми и баща ми пък обичат много охльови. И докато в България са от малкото, то във Франция има множество ферми за охльови и доста ресторанти ги предлагат.

Щраусите притежават едно от най-хубавите и качествени меса и се гледат доста лесно.

Кенгуруто и по-малкото и по-сиво от него лолаби имат не само вкусно месо, но и кожа с много добри качества.

В някои области на централна Азия няма прясна вода. Там конете да се научили да пият солена вода! А хората пият кумис, слабо алкохолна напитка от кобилешко мляко. Това е и един от най-здравословните и качествени продукти, които човечеството е открило. В днешно време качествата му започват да се ценят високо и се произвежда дори в Германия. В Швейцария пък вече правят дори и сирене от кобилешко мляко. И ако можем да кажем, че качеството на продуктите от краве мляко е сравнително ниско, а това на продуктите от овче, козе и биволско мляко сравнително добро, то тези от конско ги превъжхождат значително. По-качества отстъпват може би единствено на … камилското мляко.

Едно време бедуините в пустинята са се хранили почти изцяло с фурми и камилско мляко, което често пиели и вместо вода. И с малкото месо от плячката, които ловните им соколи успявали да хванат от време на време. Това било обаче достатъчно поради прекрасните качества на камилското мляко, което е и едно от най-добрите средства срещу болести и зарази. Една камила може да дава до 20 литра мляко на ден, въпреки че не пие вода с дни. И въобще, оцелява с много по-малко храна и вода, отколкото една крава, например. Освен това може да живее както на +50, така и на -10. Камили има дори в пустинята Гоби, където не е падал дъжд от 400 години! Набавят си водата от снега, който вятърът докарва от Сибир … Още по-любопитно – месото на камилите не съдържа мазнини (те са в гърбицата само) и холестерол.

Защо Ви пиша всичко това? Защото така както конят е решение на много трудности за населението в Централна Азия, така и камилата е решение за Африка, бивола за Югоизточна Азия и Източна Европа, а и не само … и т.н.

Важно е да не забравяме земеделските традиции и да продължим да ги прилагаме там, където са се доказали. А и да ги въвеждаме там, където многократно превъзхождат съвременното ни земеделие. Отглеждането на охльови, коне, биволи и дори камили, щрауси и кенгурута в дадени области в Европа често е значително по-добра алтернатива от кокошките, пуйките и другите пернати, както и от кравите, че дори и от овцете и козите, които имат неприятния навик да унищожават растителността в по-сухи области. И това са само една малка част от възможностите. Има и много други. Да не забравяме и поизчезналите местни породи, които ако възстановим, ще си спестим доста продоволствени неприятности. Стига да си отворим очите, ще ги видим ясно много възможности. Климатът ни се променя, важно е да познаваме културите по света и техните начини на хранене, оцеляване и развитие. От това могат да произлезнат множество устойчиви предприемачества.

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени