Tag Archives: земеделие


Вода, Почва, Земеделие и Ние

Lagom

Lagom е шведска дума, която е трудно да се преведе, но означава нещо като „най-правилното, най-доброто, за тук и сега, за това място и това време“.

Дума, която има дълбоки корени в шведската култура, земеделие и връзка със Земята. Скандинавските езерни пейзажи са въодушевили веднъж завинаги Професор Рипл да се занимава с Водата, Почвата и тяхната съвместна игра. Нищо чудно, че Рипл основава Института за Системата Вода-Почва. В работата си той ясно ни дава да разберем основните принципи във взаимоотношението между Водата и Почвата и как ние, Хората, и влияем с неприродосъобразно Земеделие. Ето и основите на неговото учение в няколко прости точки, от които можем да научим повече, отколкото от цял един учебник по география и селско стопанство:

  • Всички важни процеси в природата се случват на пресечните точки или така наречените „граници“. За клетките в Човешкото тяло това биха били мембраните, а за реките по Земята – бреговете. Именно там се осъществява общуването между реката и подпочвената Вода, между Водата и Почвата, между Водата и Светлината. Там е и мястото, където Водата се обновява и се явява като Жива и Творческа сила;
  • динамичната структура на реката е меандъра, с многобройните завои и редуването на стръмен и полегат бряг;
  • много важно за течащата Вода е способността й да се разширява, да излиза извън коритото си. Това представлява един Творчески процес, едно обогатяване, така както и Ние се обогатяваме и разширяваме. Естествените речни корита са почти винаги плитки, а реката излиза периодично от коритото си, за да може Водата да Общува с Почвата;
  • процесът на Общуване на Водата и Почвата води неминуемо до отмиване на части от Почвата и Водата ги понася със себе си като наноси. Голяма част от тях, особено при при вливането на реката под формата на естуар в морето, остава на сушата. Така Водата се влива в морето почти чиста, дестилирана. При делтите това е различно. Те създават условия за изхвърлянето на много наноси в моретата. В Европа всяка година са се пренасяли от декар между 15 и 30 кг минерали и хранителни вещества от Почвата в морето. В днешно време, благодарение на променените корита на реките и селското стопанство, в морето заминават около 1,5 тона от декар или 100 пъти повече! Можете да си представите това как влияе на Природата – настъпването на глад, наводнения, суша и други катаклизми е програмирано от индустрията ни;

Знаем колко е важен кръговратът на Водата. Не по-малко важна е играта между Почвата и Водата. Особено важно е как, посредством Природно насочено Земеделие, можем да създадем неоходимите микро-екосистема и местен кръговрат на Водата, в който тя успява не само да се задържи в даден регион, но и да се пречиства успешно в него. Особено внимание заслужава труда на австралиеца Питър Андрюс и неговото Природно Земеделие на Циклите.

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Удоволствието от личната връзка с производителя

Днес вече съм щастлив! Винаги съм щастлив и без причина, но когато има такава съм дори още по щастлив. Всичко започна вчера, когато си купих в магазина … кивита. Точно сега не бих се сетил за кивита, а по-скоро за диня или праскови, но тези изглеждаха наистина добре и бяха доста евтини. Изкуших се и си взех. Тази сутрин за малко да съжаля за решението си, защото върху тях видях една от онези лепенки, които не обичам – защо трябва да се замърсява допълнително околната среда с ненужни лепенки върду всяко киви, всеки банан, всяка ябълка? В моята същност съм си любопитно човече и се загледах в малката лепенка. И открих, че този път тя е различна. Там седеше една интернет страница, лицето на един човек и един номер. Отидох на страницата, нанесох номера и … се запознах с производителя на кивитата. На профила мога да видя видео и текстово интервю с него, както и основни данни за самия него, за фермата, за продуктите и за това как се ангажират за устойчивото развитие на работниците и региона.

Колко прекрасно! Добър пример за това как новите технологии могат да сближат хората и да свържат неизвестния потребител с неизвестния производител. Така се създава едно здраво човешко общество на стойностите. И нови приятелства.


Картинката е взета от страницата на Природа и повече.

В основата на страницата Природа и Повече седи фирма Еоста. Концепцията им може да бъде най-лесно обяснена с една картинка – така нареченото устойчиво цвете.

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Бонбони от дърветата (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио.

Дървото тръгнало на разходка и срещнало захарната тръстика.

„Как си?“, попита дървото.
„Нещастна съм“, отговори захарната тръстика.

„Виждам, но защо, приятелко моя?“

„Защото хората искат само най-лошото от мен – захарта и нищо друго.“
„Захарта разваля зъбите и от нея хората напълняват, но какво по-хубаво имаш?“

„Фибри. Имам много фибри, но хората ги изгарят.“

„Богата си на фибри? Но аз, дървото, снабдявам хората с фибри за хартия и опаковки.“
„Да, но колко време ти трябва, за да ти пораснат фибрите?“
„Трябват ми 20 години да порастна и фибрите са 20% от мен.“
„Ето, виждаш ли! На мен ми трябва по-малко от година да порастна и фибрите съставляват 80% от мен! Тогава защо не правят хартия от мен?“, ядоса се захарната тръстика.

„Може би защото не са чували за захарната тръстика в Канада и Швеция, където има много дървета и земя. Но сега, като се замислям, аз съдържам много захар.“
„Ти, дървото, съдържаш много захар?“
„Да, всъщност 30% от мен могат да се преработят до сладки захари, които не вредят на зъбите и от които не се пълнее.“
„И какво правят хората от тях сега?“
„Ами, горят ги, като правят хартия“
„Невъзможно!“

„Мда … и което е още по-лошо, тъй като искат повече фибри и то колкото се може по-бързо, те дори манипулират гените ни, за да можем да дадем реколта за 10 вместо за 20 години.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Е, поне още те използват. За мен е по-лошо! За да имат сладки, те произвеждат изкуствени захари.“

„Ах, хората наистина трябва да разберат, че могат да имат щастливи деца по света, без развалени зъби и проблеми със затлъстяването. Това е възможно, ако
произвеждат захарите от дърветата. А да правят хартия от фибрите на захарната тръстика, която расте много по-бързо от дърветата.“
Дървото седна до захарната тръстика и двамата заплакаха.

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Пчелните продукти: прополис

Статията ни е предоставена от Органично.

Имам намерение с няколко публикации, но с малко думи само да загатна за какво може да използвате пчелните продукти. Литературата по тази тема е много – и добра и не особено добра. По-качествените неща за съжаление са по-стари и могат да бъдат открити в библиотеките или антикварните магазини. А научните статии в интернет са наистина много.

Прополис или пчелен клей

Това е сложна смес от разнообразни вещества от растителен произход. Все още учените откриват нови, неописани до сега съставки на прополиса. Пчелите го събират от пъпките на дърветата и го използват за дезинфекция и борба с болестите и неприятелите в кошера или гнездото, в което живеят. В процеса на събиране на прополиса, пчелите го смесват с пчелен восък и ензими, протичат химични реакции и прополисът се обогатява с флавоноиди и други ценни вещества. Това го превръща в много ценно лечебно средство.

Кой прополис е истински?
В различните райони пчелите събират различен по състав прополис. Как да се ориентираме? Колкото е по-разнообразна растителността, толкова по-богат и ценен е прополиса. Естественият прополис трябва да има остра, но приятна миризма и парлив вкус, а като го мачкате между пръстите трябва да цапа.

За какво да го използваме?
Прополисът има многостранно полезно въздействие върху човешкия организъм. В специализираната литература се твърди, че има антибактериално, антимикотично, антивирусно, антипротозойно, лъчезащитно, антираково и антитуморно действие. Все повече автори пишат и за положителното въздействие на прополиса върху имунната система.

Показания за приемане на прополис
- Заболявания на дихателната система – ринити, синуити, тонзилити, фарингити, бронхити, ларингити, трахеити, астматичен бронхит и др.
- Заболявания на периферната нервна система – радикулити, ишиас, плексити, невралгии, неврити и др.
- Кожни заболявания – невродермити, стафило- и стрептодермити, микотични заболявания, микробни екземи, наранявания на кожата, мазоли, гнойни и труднозарастващи рани, мастити, фурункули, изгаряния, алопеция, трихофития, пруриго и др.
- Заболявания на храносмилателната система – афти, стоматити, гастрит, язвена болест, колит, диспепсия и др.
- Гинекологични заболявания – колпити, трихомонас вагиналис, ерозио на шийката на матката и др.
- Други заболявания – лъчеви овреждания, парадентопатии, гингивити и др.

Противопоказания за приемане на прополис
- алергия към прополис
- тежки бъбречни заболявания

Форми на приложение на прополиса
- Тинктура – спиртен екстракт на прополис. За различни цели се използват от 2 до 30 %-ен екстракт. Може да се съхранява 5-6 години. Използва се вътрешно и външно.
- Водно-спиртна емулсия – за вътрешно приложение и гаргари
- Воден разтвор – вътрешно, гаргари, инхалации, капки за очи и др.
- Маслено-спиртни емулсии – заболявания на ушите, изгаряния, екземи и др.
- Прополисов унгвент – рани, изгаряния, хемороиди, екземи и др.
- Прополисово масло – ангина, язвена болест и др.
- Прополисов мед – стоматити, гингивити, ларингити, ангина, локални апликации при ринити, синуити и др.
- Натурален прополис за външно приложение – мазол, кокоши трън и др.
- Натурален прополис за вътрешно приложение

Автор: Николай Вълков, магистър по Пчеларство

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Раул Монтенегро при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Раул Монтенегро при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2004г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почитаеми гости, скъпи приятели,

Според племето Мбая, което срещнах в тропическите гори на Куня Пиру, проблемите и решенията живеят в различни държави. Предизвикателството пред нас е да ги съберем заедно. От моя лична гледна точка, човешкият род пренебрегва очевидни решения и създава все повече очевидни проблеми. Защо? Един възможен отговор е неспособността ни да разчитаме природата и обществото. Можем да четем книги, но не можем да разчетем природата или себе си. Неграмотни сме, въпреки че имаме дипломи, следдипломна квалификация и интернет.

Хората са се развили като вид преди 160 000 години. Откритията и изобретенията са зависели от способностите на мозъка ни. Човешкият неокортекс е позволявал получаването и обработката на невероятен обем информация. Преди нас, повечето живи организми са имали само вродени модели на поведение и ограничен капацитет за обработка на непрекъснатите потоци външна информация. Сред живите организми подобна липса на културни вариации е била много удобна за оцеляването на екосистемите. Повтарящите се модели на поведение водели до това, че всеки вид ставал по-предвидим от гледна точка на екологията. Хомосапиенс, напротив, съхранявал удивително количество информация и я предавал на следващите няколко поколения. В тази гъвкава екологична ниша, поведението ни станало по-непредвидимо – за нещастие на екосистемите. Как може да се обедини нашият непредвидим вид с предвидимите такива? В продължение на поне 150 000 години нашата непредвидимост не представлявала проблем. Малки популации от ловци и събирачи и слаб достъп до източници на енергия – това намалявало влиянието ни върху околната среда. Но преди 5 до 10 хиляди години нещо се променило. В девет различни култури и места сме измислили кратката хранителна верига и сме я нарекли земеделие. За първи път в човешката история малкото количество енергия, използвано за засяване и събиране на реколтата водело до огромни количества хранителни вещества и химическа енергия. В следствие на излишъка на продукти, първата зелена революция била последвана от първата градска революция. В същото време стотици коренни племена по цял свят продължавали да живеят, използвайки дълга хранителна верига. През последните 5 до 10 хиляди години двете стратегии се сблъскали. Тази тиха битка продължава и днес, невидима и нечута от повечето хора.

Стратегията на късата верига се нуждае от обезлесени пространства и изключително малко биоразнообразие, всъщност само от един вид. Дългата хранителна верига изисква съхраняване на природните екосистеми, чрез голямо биоразнообразие. За съжаление в момента стратегиите на късата верига печелят. Земеделието, дори и органичното, действа по същия начин като минодобива. Резултатите не съответстват на входящите ресурси. Още от миналия век знаем, че само природните екосистеми могат да създават почва, да регулират притока на питейна вода и да поддържат съществуващия климат. Без природните екосистеми и техните естествени процеси не може да има стабилна околна среда. Трагедията на този сблъсък се състои в това, че обществото, независимо дали е капиталистическо или социалистическо, го пренебрегва. Тихо убиваме коренни племена и неродени бъдещи поколения, като използваме само стратегии на късата верига. Хората, използващи дълга хранителна верига също са изправени пред криза в краткосрочен план, докато разчитащите на късата верига прехвърлят своите екологичи проблеми (и страданието) към следващите поколения.

Единственият начин да оцелеем, е като осъзнаем съществуването на този сблъсък и реагираме като граждани, изследователи или президенти. За всяка природна екосистема по света съществува само едно решение – поддържане на съотношение 50:50 между повърхността, покрита с естествени екосистеми и тази, използвана за земеделие. За съжаление в повечето биогеографски региони това не е така. Има места, където цели екосистеми са били заменени с посеви или пасища. Това е един от основните проблеми пред човечеството. Разрушаваме безценни ресурси и отнемаме на бъдещите поколения възможността да оцелеят. Богатите могат да отидат да живеят другаде, когато настъпят трудни времена, но бедните нямат друг избор освен да останат в опустошените си земи. Когато земята спре да дава плодове, бедните загиват първи.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Зеленчукова градина в претъпканата София (2)

Статията ни е предоставена от Органично.

В допълнение към градината сковахме дървен кош, в който да се разположи компостната купчина, която би трябвало след време, когато колелото се завърти напълно, да ни снабдява с чист, богат на хранителни вещества тор за растенията. Засега я пълним бавно и не изхвърляме целия си органичен отпадък в нея поради липса на достатъчно покриващ материал като сено, слама, тор.

Едно от големите ни постижения е машината за дробене на клони. Комбинирайки се с приятели, успяхме да я закупим и да оползотворим повечето от клоните на съседа, който си отряза част от дърветата в двора и се чудеше как да се отърве от тях. Ние с радост ги надробихме и засипахме с тях пътеките покрай лехите, като сипвахме и вътре в самите лехи. Ситните парчета дърво, макар и не толкова ситни като стърготините от дърводелските цехове, са доста добри като покриващ материал, защото успяват да задържат влагата в почвата и при недостиг на сено и слама за мулч са много по-добри от това да оставим почвата гола. Имаме и 1-2 такива лехи, за които не достигна материал и можем ясно да видим разликата и колко по-добре се развиват растенията на мулчирана почва.

В отглеждането ползваме съветите на книги, хора с опит, баби и приятели. Миналата година например доматите бяха нападнати от черни мушички по листата, за които една приятелка ни даде съвет да приготвим отвара от сапунена вода, лайка, чесън и люти чушки и да ги напръскаме с нея, което наистина прогони мушичките. Засега от скромния си опит мога да споделя следните наблюдения:

  • малкото място не пречи, дори е изумително колко много неща можеш да комбинираш на по-малко от 20 квадрата. Важно е обаче да внимаваш как точно комбинираш нещата, защото например тиквичките се оказват доста инвазивни по отношение на много други видове и ги изтласкват в борбата за вода и хранителни вещества. Тиквичките в едната леха избуяха и дадоха много плод, но за сметка на това чушките и доматите, които са в непосредствена близост до тях, се развиват бавно, а листата им са жълтеникави вместо зелени. Сравнително добре в компанията на тиквичките се справиха морковите. Също трябва да се сади с мисъл в перспектива кое колко голямо ще стане и дали няма да започне да засенчва някои от по-малките култури – напр. ние засадихме разсади от домати много близо до разсад от праз и той не можа да се развие добре, защото доматите го засенчиха напълно;
  • поливането е едно от сериозните предизвикателства. Докато валеше редовно през април и май, всичко беше чудесно, но когато настъпиха жегите от началото на юни досега, се наложи да използваме дълъг маркуч, който спускаме от четвъртия етаж, за да поливаме. Знам, че е незаконно да се полива с питейна вода (също както би трябвало да е незаконно и питейна вода да се използва за пускането на тоалетните казанчета, но това е друга тема) и бих направила всичко възможно следващата година да си сложа бидони, които да събират дъждовната вода от улуците;
  • не е нужно да се полива на по-често от 5 дни, дори и в най-големите жеги, при условие, че сте мулчирали почвата. Моят слой мулч дори не е толкова дебел, колкото специалистите го препоръчват, тогава поливките сигурно може да се разредят още;
  • няма вреда плевелите да се оставят да растат и малко по-свободно, мисля, че дори правят услуга на околните култури като застилат земята със зеленина, а освен това и някои от вредителите кацат по тях, вместо по зеленчуците. Така си спестяваме и малко излишно навеждане и клечане в градината;
  • грахът е много благородно и вкусно бобово растение, което оказва изключителна помощ на разположените около него зеленчуци – забелязахме, че чушки и домати, засадени в непосредствена близост до граха, растат по-здрави и големи;
  • колкото и да четеш, няма по-голям учител от това да правиш нещата на практика. Книгите понякога са дори малко плашещи за начинаещия градинар, но започнеш ли веднъж, времето е твое да експериментираш и да се учиш стъпка по стъпка.

Амбицията ми за следващата година е да запазим лехите в задния двор, като се съсредоточим върху нещата, които се получиха тази година и като подобрим планирането и развитието във времето на културите. Евентуално ще се опитаме да направим леха и в предния двор, където и в момента растат домати и чушки, но без особен надзор и грижи. Най-положителното е, че не сме сами в района – около нас има още едни градски градинари с голяма колекция от домати на терасата, а до миналата година имаше и други, които гледаха ягоди, марули и тиквички. Те избраха да поемат пътя към село, но за онези, които решат да останат в града, вече вярвам, че градското земеделие е напълно постижимо и изключително удовлетворяващо (с цената на не повече от 5-6 часа седмично). То има силата да трансформира нашите градове и съзнания, да промени отношението ни към земята, труда и храната. Можем да сме щастливи, че в София все още има безкрайно много подходящи места, на които да разцъфтят зеленчукови градини, даряващи ни с радост и прекрасен вкус.

Автор и снимки: Вера Петканчин

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Зеленчукова градина в претъпканата София (1)

Статията ни е предоставена от Органично.

Автор и снимки: Вера Петканчин

Желанието ми да отглеждам част от собствената си храна е отпреди 4-5 години. Дотогава не се бях замисляла много за това откъде идва храната, която купуваме по магазините, нито имах особено критичен поглед върху нейното качество. С течение на времето обаче, намирайки много нова информация и разговаряйки с хора, които вече имат изградено мнение и съзнание, започнах също да осъзнавам докъде сме стигнали в днешния свят с химията, пестицидите, изкуствените торове. Всичко това е завладяло повсеместно нашите почви, унищожавайки разнообразието и живота в тях, превръщайки плодовете и зеленчуците в безвкусна гумена маса, което се отразява и на нашето здраве.

Първоначално започнах с обработване на малка част от задния двор на вилата ни в с. Райово, Самоковско, през 2010. Там засадих моркови, репички, лук и др. Имах нелоша реколта с едни от най-сладките моркови, които някога съм яла (семената бяха от сорт, чието име не помня, разпространявани безплатно по време на срещата на ООН за промените в климата в Копенхаген през 2009, откъдето се сдобих с тях). Проблемът беше, че нямах възможност да бъда там всяка седмица, за да поливам и да се грижа за лехите.

Затова на следващата година взех от баба си в Ямбол семена от домати, които тя си събира всяка година и са доста приятни на вкус и си направих разсад. Опитах и с чери домати, копър, магданоз и краставици. Гледах всичко в саксии на терасата на четвъртия етаж на апартамента ни в София. Там обаче имах „конфликт” с майка си, която не беше доволна, че няма къде да простира дрехите. С краставиците се провалих, но доматите станаха чудесни, макар и малко на брой. Междувременно продължих с експериментите на вилата, където гледах основно тиквички, лук, чесън и зелен фасул. Този път се споразумяхме със съседа да полива редовно насажденията, а в замяна да си полива и своите с водата от нашата помпа. Разбира се, когато отидох да обера тиквичките, те вече бяха изкуфяли, но това е отделен въпрос.

Когато мина лятото, вече бях решена на следващата година да направя малка зеленчукова градина в задния двор на жилището ми в София. Наблюденията ми бяха, че слънцето грее поне 5-6 часа на ден, въпреки околните сгради. Прочетох една книга за пермакултура, от която научих много неща за дизайна на градината, комбинирането на културите, мулчирането, комуникацията с вредителите, и се опитвам постепенно едно по едно да прилагам на практика в градската среда. Трябва да спомена, че имам късмет да живея на място, което е много близо до парка и гората (виждала съм таралежи да се разхождат по улицата ни), въздухът е доста чист за София, а цялостният микроклимат е благоприятен, има доста насекоми, които правят опрашването безпроблемно.

През есента на 2011 се заехме с първоначалната подготовка на почвата, което беше нелека задача, тъй като в този двор зеленчуци не са били гледани поне 60 години насам. Самата почва е много компактна и набита, тук навремето се паркираха и автомобили. С първото прекопаване обаче не се старахме да отидем много надълбоко и да изчистим абсолютно всичко. Разчитахме по-скоро на това с течение на времето да изградим нов богат почвен слой отгоре. Сдобихме се със сено и угнил тор от нашите приятели от еко ферма „Елата” в Плана планина и го посипахме върху лехите, които избрахме да бъдат във формата на кръгове и полукръгове. Така останаха да лежат под изобилния пухкав бял сняг, който наваля през зимата и да се превръща в почва, в която има живот. И наистина, напролет, когато поразровихме на различни места, отвътре се показаха червейчета, което беше най-сигурният признак, че животът се е завърнал.

Веднага след стопяването на първия сняг едва дочакахме да засадим първите семена директно в земята. Правих доста проучвания в Интернет кое кога се сади, коя култура с коя се комбинира добре, но явно подранихме с някои от семената. На салатите и спанака, въпреки че ги водят най-ранните зеленчуци, явно още им беше студено. Грахът и морковите се развиха доста бавно, но пък после ни възнаградиха с много вкусна реколта. Междувременно в хола горе растяха разсадите от домати, чушки, праз, тиквички. За тях се оказа много важно във все още студените пролетни месеци да са на топло и да ги грее колкото се може повече слънце.

Най-добре от всичко посадено през пролетта на двора се представи зеленият лук, който надмина всичките ни очаквания и определе-но задоволи нуждите ни на 100 % , така че зелен лук тази година не сме купували.

Експериментирахме с доста култури, за да видим кое ще се хване, кое как ще се развие. Успяхме да ядем и салати, които по-късно засяхме директно в почвата след провала с разсада от тях. Сега в средата на лятото имаме домати (повечето все още растат и зреят), чери домати, тиквички, магданоз, грах, чубрица, праз, моркови, чушки, фасул (пълзи по телената ограда със съседния двор). Опитваме се да отглеждаме и няколко броя броколи, чиито листа засега са надупчени от неизвестни животинки, но пък оцеляват. На два пъти пробвахме да завъдим брюкселско зеле, но тук твърдо ударихме на камък. Като бонус ни дойде маточината, която си расте в двора и изсушихме за чай. Появи се и коприва тук таме, че даже и буково дръвче поникна на едно място, още е бебе. Най-голямата ни награда засега са пчеличките, които идват и кацат по цветовете на тиквичките, доматите и чушките. Някои от екзотичните семена, които купих от любители производители на семена, се оказаха неиздържливи и загинаха, други обаче се развиха отлично и сега ни радват с хубавия си вкус (напр. доматите от сорт Невес азорско червено). Стараем се да засаждаме и подправки и цветя, за които сме чели и чували, че предпазват зеленчуците от вредители – напр. босилек и невен. Невенът освен всичко друго цъфти и с красиви оранжеви цветове.

Следва част 2

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Driptech – капково напояване, като възможност за справяне със сушата

Статия: „Driptech: как капковото напояване може да трансформира дребното фермерство“ на Валабх Рао

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Творбата е част от поредица, описваща иновациите и възможностите за справяне с глада в Сомалия. В повечето новини гладът и политическите конфликти се описват като почти неразрешими; ние разглеждаме мерките, които могат да помогнат – от широкомащабни и политически до местни и превантивни.

600 милиона фермери нямат достъп до вода за напояване и остават завинаги в капана на бедността. Една трета от населението на света страда от недостиг до вода. Без достъп до ефикасно напояване фермерите, обработващи малки парцели, не могат да отглеждат продукция през по-голяма част от годината. А без продукция, която да продават, и без това ниските им доходи падат още повече и част от тях не успяват да осигурят храна дори за собствените си семейства.

През пролетта на 2008г. Питър Фрикман посещава фермери в Етиопия по време на обучението си за докторска степен в областта на машиностроенето в Станфордския университет. Фрикман пристига в Етиопия в разгара на най-голямата суша за последните 20 години. Системите за капково напояване, които предлагал местният пазар не били по джоба на повечето фермери, а и рядко работели както трябва. След заръщането си в Станфорд Фрикман създава нова технология за производство, която прави малки, равномерно разпределени дупки в съвсем евтини пластмасови тръби. След като успешно тества системата сред фермери в Индия, през 2009г. Фрикман се отказва от доктурантурата си, за да се посвети на развитието на Driptech – частно социално предприемачество, което разработва и произвежда евтини системи за капково напояване за дребни фермери в развиващите се страни.

През 2009г. Driptech продава 200 бройки на общински държавни служители в Лингкуи, Китай, които ги предоставят на местните фермери. Driptech получава и начално финансиране от два европейски фонда за социални инвестиции, един от които е LGT Venture Philanthropy, както и от няколко вече успешни предприемачи. Dowser се свърза с Фрикман, за да научи повече за технологията на Driptech.

Dowser: Върху кои географски области се фокусирате?
Фрикман: Като начало сме се насочили към фермери в Индия и Китай, заради големия им брой, използването на значителни количества вода за напояване, сравнително слабото приложение на системи за капково напояване и наличието на канали за дистрибуция. По света има над 500 милиона ферми с размер под пет акра и голяма част от тях се намират в Индия и Китай.

В Индия има 119 милиона домакинства, прехранващи се с фермерство на площ от пет или по-малко акра. Т.е. това са 89% от фермите в страната. Само 34% от обработваемата земя в Индия се напоява и на нея целогодишно се отглеждат посеви. Само 2% от обработваемите земи имат капково напояване и обикновено това са големите ферми. Като за начало се фокусираме върху фермери, които имат достъп до някакъв водоизточник и в момента напояват посевите си, но не капково.

В Китай фермите с площ до пет акра са 193 милиона или 95% от общия им брой. Около 37% от обраотваемата земя се напоява и целогодишно дава реколта. Към 2007г. само 0,4% от земеделската земя в Китай се напоява капково.

Как работи моделът ви за дистрибуция?

Driptech се фокусира върху разработването и производството на системи за капково напояване и работи с местни партньори от компании, неправителствени организации и правителствени органи, които имат отношение към дребните фермери. Примерно компании, които продават торове, неправителствени организации, подпомагащи развитието на земеделието, отделите, отговарящи за земеделието и водите в правителството и местните представителства на властта.

Продуктът ни е много по-прост и лесен за инсталиране в сравнение с традиционните системи за капково напояване и затова може да бъде продаван по много повече канали за дистрибуция. Днес в Индия продажбите ни се осъществяват основно с помощта на копании, предлагащи други продукти за фермери, а в Китай – с помощта на местните общини. Планираме през следващите три до пет години да започнем да предлагаме продуктите си и в още няколко държави. Предлагаме обучение за служителите на нашите дистрибутори, отговарящи за връзките с нас и с клиентите. Обучаваме ги как да инсталират системата за капково напояване и след продажбата те обучават фермерите. Работим с партньори по разработването на учебни и маркетингови материали.

Как капковото напояване може да помогне на фермерите, особено на дребните фермери?
За да изхранваме световното население през следващите 40 години производството на храни ще трябва да нарасне със 70%. В момента земеделието изразходва 70% от световните запаси на питейна вода и 80% от обработваемата земя. Предивикателството се състои не само в повишаване на добивите, а в повишаването им и заедно с това намаляване на количеството вода, използвана за напояване. Земеделието в развиващите се страни е особено неефективно що се отнася до напояването – те използват 81% от водните си ресурси и голяма част от тях се губят заради неефективните техники за напояване.

Множество дребни фермери в момента едва изхранват семействата си с храната, която произвеждат и не им остава почти нищо, което да предложат на пазара. Инсталирането на Driptech им позволява да започнат да отглеждат посеви целогодишно, като същевременно пестят вода, труд и време. Капковото напояване може да увеличи добива с 20 до 90%. Фермерите могат да произведат достатъчно зеленчуци, за да нахранят семействата си и да им остане достатъчно продукция, която да продават на местните пазари. Получават реколта и през сухия сезон и могат да я продават на по-висока цена. Посевите, отгледани благодарение на технологията Driptech са донесли на някои фермери 50 до 150% по-високи пазарни цени. Разходите за закупуване на системата обикновено се възвръщат през първите шест месеца от инсталирането й, благодарение на повишения добив и спестената вода и труд.

Освен това децентрализирания модел на производство на Driptech ще позволи изграждането на производствени центрове максимално близо до пазара, което ще създаде допълнителни работни места в развиващите се държави и ще позволи приспособяване на продукта към местните условия и допълнително намаляване на разходите.

Може ли технологията Driptech да бъде приложена и в Сомалия?
В Сомалия фермерите трябва да разчитат на дъждовната вода, защото няма изградена инфраструктура за водоснабдяване. В този случай технологията Driptech може да помогне на дребните фермери да използват и без това ограничените си водни ресурси по-ефикасно, така че да им стигнат за целия сух сезон. Системата ни може да помогне на тези фермери да повишат количеството и качеството да реколтата и да осигури на тях и семействата им по-питателна храна. Заедно с подходящи земеделски практики технологията ни може да помогне за справяне с опустошителните ефекти на сушата и да осигури на хората препитание.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Хeнк Хобелинк при получаване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Хенк Хобелинк при получаване на Награда за цялостен житейски принос от името на ГРЕЙН*, 5.12.2011г.

Превод за ОМ от английски език: Преслава Петрова

Време е да си припомним грабителите на земя.

Преди три седмици, на 16 ноември, Кристиан Ферейра беше застрелян от двама маскирани мъже пред къщата му и семейството му. Кристиан живееше в Сан Антонио, село, намиращо се на север от Сантяго дел Естеро в Аржентина. Той беше част от коренното население и член на един от нашите партньори, местната селска организация “Движение на селяните от Сантяго дел Естеро – Виа Кампесина” (MOCASE Via Campesina). Неговото „престъпление“? Да откаже да напусне родните си земи, за да освободи място за масивна соева плантация, една от многото, които са наложени чрез незаконни присвоявания на земите на селските общности в цяла Аржентина през последното десетилетие. И така собствениците на плантацията просто са наели някого да го убие. Кристиан беше само на 25 години.

Преди шест седмици, на 26 октомври, един фермер загина, а 21 други бяха ранени, десет от които тежко, в село Фанайе в северната част на Сенегал. Те също се опитваха да спрат незаконното присвояване на земите им. Държавни служители бяха предоставили над 20 000 хектара земя, разположена около техния район, на италиански бизнесмен, който искаше да отглежда сладки картофи и слънчоглед за производство на биогорива за европейските автомобили. Предвиждало се е проектът да измести цели села, да унищожи пасбища за едър добитък и да оскверни местните гробища и джамии. Фанайе не е единичен случай. През последните няколко години близо половин милион хектара в Сенегал са предадени на чуждестранни агро-компании.

Гамбела е регион в Етиопия, който граничи с Южен Судан. Там се случва най-мащабното грабителство на земя в света. Повече от половината от цялата обработваема земя в региона е прехвърлена на инвеститори от Индия, Саудитска Арабия или от другаде, които в момента внасят там трактори и изселват хора. В Етиопия има тежък недостиг на храни и страната е силно зависима от продоволствената помощ, която й се предоставя, за да изхрани своето население. Въпреки това, правителството вече е продало около 10% от цялата земеделска площ в страната на чуждестранни инвеститори, произвеждащи стоки за международния пазар. По-рано тази година участвахме в заснемането на видеоклип, показващ положението на коренното население в Гамбела – „ануаки”, които сега са изправени пред загуба на фермите си, селата си и териториите, наследени от предците им. Искахме да направим така, че гласът им да бъде чут на международно ниво, но във видеото се наложи да променим техните гласове и да скрием лицата им – за да ги предпазим от враждебна реакция от страна на правителството на Етиопия.

Човек може да продължи с още много примери за това как хора, които просто искат да отглеждат храната си и да изкарват прехраната си, биват или изгонвани от собствената си земя, или обвинени в престъпления и осъдени, а понякога дори убити, за да се направи място за производството на стоки в името на нечие чуждо забогатяване. Днес ставаме свидетели не на нещо друго, а на директна атака срещу селяните в света. Това не се случва само в южния свят. Тук, в Европейския съюз, сме загубили три милиона ферми от 2003 г. насам. Това се равнява на загубата на една пета от всички наши ферми в период само от осем години. Да живееш, изхранвайки се от земята, става все по-трудно, а в много части на света – все по-опасно с всеки изминал ден. Селяните, които са изхранвали света в продължение на хиляди години – и все още го правят – все повече и повече биват избутвани настрани като една отживелица, като една неефективна пречка за развитието. А посланието в един по-пряк текст е: те трябва да престанат да съществуват.

ГРЕЙН е създадена преди две десетилетия, за да подпомогне прекратяването на загубата на селскостопанското биоразнообразие в света и на хората с традиционни знания, свързани с него. С течение на времето, обаче, научихме, че проблемът не е толкова в загубата на местни семена и породи, колкото в загубата на хората, които създават, отглеждат и поддържат това разнообразие. „Генетичната ерозия“, както го нарекохме преди 20 години, всъщност е само следствие от един по-голям процес на развитие, който насърчава промишленото земеделие и води до унищожаването на селското население в света.

Но тези хора, независимо къде се намират, се борят срещу това. Във всички краища на света се надигат активни движения на съпротива и съживяване, в които хората се борят да задържат своите територии и да запазят контрола над своите устойчиви хранителни системи.

Фермерите охлаждат и хранят света.

Виа Кампесина, международното селско движение, нарече днешния ден, 5 декември, „Международен ден на хранителния суверенитет в името на охлаждането на земята“. Точно сега, членове и съмишленици на Виа Кампесина са по улиците на Дърбан, Южна Африка, и протестират срещу преговорите, които се водят там, върху вземането на грешни решения относно промените в климата, и настояват за приемане на идеята, че дребните земеделски производители не само могат да охладят света, но и да го нахранят. Те са прави.

Основната идея на хранителния суверенитет е, че стремежите и потребностите на тези, които произвеждат, разпространяват и консумират храна, трябва да бъдат поставени в основата на нашите хранителни системи, а не както е сега – в центъра да стоят изискванията на международните корпорации. Тази идея дава приоритет на местното производство на храни, базирайки се на агро-екология и семейно земеделие, както и на местните пазари. Тя цели правото върху семената и биоразнообразието да остане в ръцете на земеделските общности, които произвеждат храни без ГМО. Тя подхранва и разширява познанията на местните жители за почвите, семената и селскостопанските системи. Също така тя признава решаващата и централна роля на жените.

Светът отчаяно се нуждае от хранителен суверенитет. Това е единствената ни надежда за решаването на най-належащите световни проблеми. Днес, над един милиард души на планетата не разполагат с достатъчно храна. Около 80% от тези хора са производители на хранителни продукти, живеещи в провинцията. Тази непоносима ситуация не се дължи на липсата на храна или технологии. Тя се дължи на правителствените политики, които умишлено заменят селското стопанство с индустриалния аграрен модел, задвижван от нуждите на международните корпорации. Този модел произвежда стоки за световния пазар. Той не може да изхранва хора и не го прави.  

Всички ние сме напълно наясно с кризата с климата. Но колко хора осъзнават, че сегашната индустриална хранителна система допринася за нея с около половината от всички глобални емисии на парникови газове? Получавате тази цифра, ако съберете емисиите от самото селско стопанство, плюс промяната в предназначението на земята, когато горите се превръщат в плантации, плюс огромните разстояния, на които храните и фуражите се транспортират по целия свят, плюс енергията, която отива в преработка и замразяване, плюс загубата на енергия и храни във все по-централизираните вериги супермаркети. Суверенитетът в храните, който дава приоритет на агро-екологичното земеделие и местните пазари, може значително да намали тези емисии. ГРЕЙН е изчислила, че дори само ако се фокусираме върху възстановяването на плодородието на почвите в земеделските райони, можем да компенсираме между една четвърт и една трета от всички текущи световни годишни емисии на парникови газове! Малките фермери наистина могат да допринесат за охлаждането на Земята.

Освен това те могат да нахранят света. По-рано тази година, специалният докладчик на Организацията на Обединените Нации по „Право на храна” представи доклад, показващ, че агро-екологията, ако има достатъчна подкрепа и финансиране, може да удвои производството на храни в цели региони в рамките на 10 години, като едновременно с това доведе до смекчаване на климатичните промени и намаляване на бедността в селските райони. Други доклади са показали, че всички политики, насочени към насърчаване на местните пазари, малките хранителни вериги и селското земеделие, биха помогнали да се направи същото. Въпросът  се свежда чисто и просто до това храната да бъде в ръцете на хората, а не на корпорациите.

Все пак, селяни, рибари и други производители на хранителни продукти никога не са били по-застрашени от изчезване.

Да се спре заграбването на земята.

Никога досега не са били вкарвани толкова много пари в индустриалната хранителна система. През последното десетилетие станахме свидетели на едно грандиозно увеличаване броя на спекулациите на пазарите на хранителни стоки, което доведе до покачване на цените на хранителните продукти навсякъде по света. С днешните глобални финансови и икономически кризи, спекулативния капитал търси безопасни зони, за да се умножава. Такива зони са храните и селскостопанските земи. „Всеки трябва да яде“ е новата мантра, проповядвана в залите на бордовете на директорите. Надпреварата за поемане на контрола върху световните хранителни ресурси –  семената, водата и земята – както и над глобалното разпространение на храни, е започнала. Днес голяма част от тези ресурси и хранителни системи са все още в ръцете на бедните. Например, 90% от пазара на мляко в Индия, най-големият производител в света, е в ръцете на милиони малки млекопроизводители, доставчици и продавачи, които събират прясно мляко и го предоставят на потребителите. Това са типът пазари, върху които сега корпорациите, банките и инвеститорите искат да поемат контрол.

Парите също текат директно към селското стопанство и придобиването на земя. Банки, инвестиционни къщи и пенсионни фондове активно купуват земеделски земи по целия свят. Достъпът до данните и договорите е много труден, но текущите изчисления са, че 60-80 милиона хектара земя са паднали под контрола на чуждестранни инвеститори за производство на хранителни продукти само през последните няколко години. Това е равно на половината от земеделските земи на всички страни от ЕС! Това се случва най вече в Африка, където обичайните права на хората над земята биват грубо потъпквани.

Тази най-нова тенденция в глобалното разграбване на земя – изнесеното производство на храни – е само една част от по-голямото посегателство върху земите, териториите и ресурсите. Заграбването на земи за минна промишленост, туризъм, биогорива, язовирно строителство, инфраструктурни проекти, дървен материал и търговия с въглеродни емисии са част от един и същ процес, който превръща фермерите в бежанци в собствената им страна.

Трябва да се направят много неща. Но от ГРЕЙН искаме да използваме тази възможност, тук в шведския парламент, и да призовем към едно конкретно действие. Ние искаме незабавно прекратяване на глобалното заграбване на земеделски земи – спешни и масирани действия срещу поземлените грабители, като тези, към които органите по безопасност на храните прибягват, когато изтеглят негодна храна от пазара. Ние призоваваме всички да направят каквото могат, за да се спре международния поток на пари, използвани за присвояване на земеделска земя. И за връщане на земите на всички засегнати селски общности. Да се прекрати заграбването на земя не е просто законно, а е правилно и справедливо.

Тук, в Швеция, хората могат да започнат от компании като Black Earth Farming („Черноземно земеделие”), които закупуват или дават под аренда земеделски земи в чужбина. Те нямат право да правят това тук в Швеция и не трябва да им бъде позволено да го правят в чужбина. Могат да бъдат стартирани кампании, с които да се упражни натиск върху „Сведфонд”, която използва парите на данъкоплатците, за да финансира поземления грабител Addax („Адакс”) в Сиера Леоне. Шведският пенсионен фонд AP2 (Фонд „Andra AP”) също навлезе в глобалния бизнес с придобиване на земеделски земи – стъпка от новата им стратегия, която „предполага” защита на пенсионните спестявания на работещите шведи. Шведските проекти за подпомагане на развитието трябва да бъдат разгледани внимателно, тъй като вече има индикации, че някои от тях насърчават изземването на земята в Мозамбик и на други места. Такива дейности и кампании вече кипят в други части на Европа и в САЩ. Те трябва да се засилят и да бъдат подкрепени, за да спре процеса по заграбването на земя още в самия му източник.

Селските общности са хранили света в продължение на хилядолетия. Днес, масивната експанзия на широкомащабно индустриално земеделие унищожава способността ни да продължим напред. В ГРЕЙН, няма да спрем да изобличаваме това, което се случва и не е правилно, и заедно със селските организации и други граждански движения ще продълбжим да се борим за една обективна, справедлива и устойчива хранителна система. Тази награда дава на борбата ни огромен тласък. Гледаме на нея като на признание не само за нашата работа, но също така за приноса на безброй хора и организации, ангажирани в борбата за истински хранителен суверенитет на отделните общности. Заедно, ние ще продължим тази борба. Нямаме друг избор, ако искаме да оцелеем на тази планета, без да загубим своето достойнство.

Благодаря Ви много. За тази награда, както и за вниманието.

 *ГРЕЙН – Международна неправителствена организация за подпомагане на дребните земеделци и фермерите в борбата им за запазване на местния контрол върху обработваемите земи и биоразнообразието в храните; в превод на български от английски език името на организацията има няколко значение, основни от които са „зърно” и „жито”.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Благодарност към храната

Днес благодаря на плодовете
и на вас, които ги берете,
и на черешите, на динята,
дори на сливата, на синята.

На зеленчуците благодаря,
тъй едни ги ям, други пък варя,
на краставиците, доматите,
на морковите, на салатите.

На просо благодаря, на жито,
на всичко смляно и всичко стрито,
на ръжта, просото, ечемика
и на ралото, плуга, шиника.

И благодаря на всички ядки,
на горчиви, твърди и на сладки,
на бадем, на лешник и на орех,
па макар с черупки да се борех.

На Бог благодаря за храната,
за блага, тъй много на Земята,
на Теб, благодаря Ти, Боже благ,
за хляба наш, благодаря Ти пак!

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени