Tag Archives: идея


Какво е необходимо, за да превърнеш добрите идеи в реалност

Статия: „Скот Белски – какво е необходимо, за да превърнеш добрите идеи в реалност“ на Ребека Робинсън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Как се чувствате, когато видите някоя обещаваща идея да се проваля? Ако сте като Скот Белски, основателят на Behance Network, популярна онлайн платформа, чрез която професионални творци сподеят своите творби, значи просто губите покой. Белски прекарва шест години в изучаване на свръх-продуктивни хора и екипи в корпоративния свят – онези, които не само имат прекрасни идеи, но и ги превръщат в реалност отново и отново. Това, което установява, е, че „да имаш идея” е само незначителна стъпка в целия процес. Много по-важни за методите на работа на успелите хора – освен всичко друго, те са отворени към критика, трудно се разсейват, ориентирани са към действията и са проактивни. Белски е събрал своите открития в новата си книга Making Ideas Happen, вярвайки, че всеки един човек може да придобие уменията, нужни, за да успее.

Тъй като социалните предприемачи правят точно това, „карат идеите да се случат”, решихме, че ще ви е итересно да научите нещо повече от самия Белски. Затова разговаряхме с него за неговите идеи – от вдъхновението да напише книгата, през разликата между хора, които се противопоставят и такива, които постоянно повтарят „не”, до отговора на въпроса защо всичко в живота може да бъде разглеждано като отделен проект.

Dowser: Занимавате се с това проучване от известно време. Защо решихте да напишете книга? И защо точно сега?
Белски: Тя е продукт на чувството ми на неудовлетворение. Дейността ми бе свързана с организационното развитие в корпоративния свят, а вечер след работа се срещах с различни творци и всеки от тях разказваше какво би искал да направи – но никога не го правеше! Дразнеше ме това, че всички тези прекрасни идеи никога няма да бъдат осъществени. Затова реших, че работата, която върша за корпорациите може да се адаптира и към творческите екипи. Исках да помогна на хората с добри идеи и да бъдат по-организирани и да използват взаимоотношенията, които са изградили със своята общност, за да осъществят на практика идеите си.

Как изучавате най-добрите практики в творческите екипи?
Опитвам се да открия някои от най-продуктивните хора и екипи в света на творчеството. Никога не ги питам откъде идват идеите им; интересувам се само от изпълнението: как управляват екипа и проекта; какви въпроси задават на бъдещите си служители по време на интервюто?

Дайте ни пример за ефективна компания?
IDEO [консултантска компания за дизайн и иновации] е изключително добра в бързото разработване на прототипи и тестване на различни продукти. Умеят да намират начини да помогнат на хората да открият своята идея и да я осъществят бързо. Имат уоркшоп, където всеки може да отиде по всяко време и да свърши някоя своя работа. Така че след някоя сесия за генериране на идеи можеш веднага да започнеш да работиш върху направата на прототип и на следващия ден той вече да е готов.

Един от съветите, които давате на читателите си е „да се възползват от реакционния поток работа”. Какво означава това?
Постоянно реагираме на нещо; живеем благодарение на милостта на входящите си мейли. Ако не станем проактивни, никога няма да постигнем нещо значимо. Пиърс Фаукес, основателят на PSFK, ни предлага да си изградим един „прозорец без външни стимули” – няколко часа на ден, през които не ползваме никакви средства за комуникация, а вместо това се фокусираме върху три до пет неща, които бихме искали да постигнем и които ще имат най-голям положителен ефект. Това може да включва проучване, скециране, генериране на идеи; не реагиране, а творене.

В книгата си акцентирате върху това колко е важно в екипа да има хора, които противоречат на останалите.  Но как може да сте сигурни, че тяхната критика ще е конструктивна?
В най-добрия случай хората и екипите винаги отделят малко време, за да видят и противоположната гледна точка. Не избягват очевидното и не отказват да го признаят, но нямат и нищо против някой да играе „адвокат на дявола”. Забелязал съм, че в повечето успешни екипи има човек, който играе тази роля.

Някои компании дори наемат специално хора и им дават правото да се намесват с въпроса „А ако се опитаме да го направим по този начин? В 10% от случаите останалите казват „добра идея” и именно това може да се окаже разликата между един добре изпълнен проект и пълен провал.

Наскоро получихме на сайта си коментар, който гласеше следното „Смятам, че хората на новото хилядолетие са много заинтересовани и загрижени за своя начин на живот и влиянието си върху обществото: искат да си изградят живот, който да им носи пари, да е разумен, привлекателен, но и социално ангажиран, смислен и полезен.” По какъв начин книгата ви е свързана с това да превърнеш идеите си в реалност не само на работното място?
Този коментар важи с пълна сила и за книгата ми Making Ideas Happen. Реално всяко нещо в живота ни е един проект. Всичко, дори и планирането на рожден ден за приятели може да бъде разбито на отделни задачи, чието изпълнение е много по-лесно. Погрешно е да отделяш работата от забавлението; когато работата ти те изпълва с вдъхновение и страст, забавлението е работа и работата е забавление.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Защо не е нужно да си гений, за да ти хрумне добра идея

Статия: „Интервю: The Spoke - преоткриване на бързото хранене“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Може ли джиу-джицу подход към бързото хранене да ни даде решение на проблема? 24-годишните предприемачи Дейвид Гъмбинър, Дебора Мейзъл и Ян Серман от The Udon Project създават The Spoke, за да победят бързото хранене на негова територия. The Spoke стартира, като печели първото състезание на Yoxi, нова социална мрежа за хора, желаещи да променят света. Състезанието изисква от участниците да направят видеоклип, в който обясняват как биха променили бързото хранене. Доузър разговаря с екипа на организацията за бързото хранене, създаването на цялостна концепция за нов бизнес само за няколко седмици и защо не е нужно да си гений, за да го направиш.

Dowser: Как стана така, че се събрахте да работите заедно по проекта?
Екипът на The Spoke: Преди да започне всичко това бяхме просто трима приятели, които искаха да работят заедно. Дейвид имаше опит в организиране на улични фестивали на тема хранене, като например Фестивалът Яж истински, Деб е независим дизайнер, а Ян е уеб-програмист, прекарал известно време в Азия и с интерес към хранителната индустрия. Дейвид видя, че в Yoxi наскоро са обявили конкурс за „преоткриване на бързото хранене”. Създадохме видео, с което да се представим и им го изпратихме. Така започна всичко. В началото на състезанието знаехме само, че ще е свързано с храна! След това първо видео стана ясно, че Yoxi изгражда социална мрежа за творчески настроени хора, които желаят да променят света; както и че ще има материална награда.

По какъв начин този конкурс ви помогна да развиете и доизясните идеята си?
Първата задача беше да представим нашата идея за промяна на бързото хранене, като за целта имахме само две седмици. Трябваше да действаме много бързо, а никой от нас не знаеше почти нищо по темата, затова започнахме да прекарваме колкото се може повече време в заведенията за бързо хранене; ислушвахме мнението на хората, правехме проучвания относно големите фирми в този бранш и нахвърляхме различни идеи.

Знаехме, че структурата на състезанието ще премине от идея през решение към кампания, затова се опитвахме едновременно да разберем същността на проблема и да намерим решение за него. Съществуваха две крайни мнения относно бързото хранене – хората или смятаха системата за важна част от живота си или искаха цялата индустрия изведнъж просто да спре да съществува. Първото ни видео се основаваше на идеята за намиране на решение въз основа на това какво търсят и получават хората от бързото хранене. Както можете да видите от клипа, ние не казваме, че бързото хранене само по себе си е вредно – напълно логично е хората да искат вкусна, евтина храна, която лесно да могат да хапнат навън, докато бързат занякъде. Определихме онези елементи от бързото хранене, които вредят на здравето на хората и се опитахме да намерим начин да променим само тях.

Знам, че сте минали през много идеи, включително ресторант, в който всички предлагани храни съдържат точно определени калории, или такъв, който окуражава хората да се хранят по-бавно. Как разбрахте, че сте попаднали на точната идея, която искате да реализирате?
Работехме бързо и искахме нещо, което наистина да окаже влияние, затова трябваше доста да опростим нещата. Знаем как да приготвяме Pad Thai и имахме идея как да го направим удобен за хващане и носене (като сандвич, например). След това дойде идеята за ресторант, създаден чрез групово финансиране. Желаехме да променим нещата в цялата страна, а не просто да имаме камион, предлагащ здравословни храни и движещ се от град на град. Така започнахме да търсим реалистичен начин да осъществим идеята си.

Какво е уникалното във вашия подход към храната?
Идеята ни се роди благодарение на многобройните часове, които прекарахме в заведенията за бързо хранене. Всички те бяха толкова непрозрачни и нямаше начин клиентът да комуникира с тях, да изкаже мнението си, а много хора искаха да направят точно това. Искаме бързото хранене да е обвързано с местната общност в най-широк смисъл – да предлага храна, която съответства на вкусовете на местните хора. Ще имаме една обща марка, обединяваща всичко, но на различни места тя ще предлага различни храни. Искаме да отговорим на желанията на американците. Примерно има много майки, които минават през веригите за бързо хранене, защото все нямат време, а децата им са гладни; затова в заведенията ни ще има drive-thru.

Какви ресурси ви осигури Yoxi?
Като за начало кратките им срокове много ускориха процеса на разработка и оформяне на идеята. За създаването на окончателното ни видео те ни осигуриха възможността да работим съвместно с една прекрасна рекламна агенция, наречена OgilvyEarth и близо седмица те ни съдействаха за разработване на нашия имидж и стратегия. Yoxi ни накара да изградим цяло едно движение, като разкажем на мрежата си от приятели и познати за идеята си, за да получим тяхната подкрепа в състезанието. Това, че на етап разработка не бяхме изолирани сега много ни помага. Продължаваме да получаваме огромна подкрепа, благодарение на тяхната мрежа от контакти и идеите, които ни дават.

Смятате ли, че подобен тип състезание е подходяща платформа за осъществяване на идеи като вашата?
Определено да. [Основателката на Yoxi] Шарън Чанг казва, че се обикновено се възхищаваме на известни музиканти, спортисти и други публични личности, а тя би искала да създаде среда, която ще позволи по подобен начин да се прекланяме и пред предприемачите и дизайнерите. В една своя скорошна реч Обама заяви, че е необходимо хората сериозно да се замислят за предизвикателствата, пред които сме изправени и че се нуждаем от структурирани начини да подходим към тези проблеми практически. Yoxi насърчава именно това. Те проследяват случващото се и не позволяват добрите идеи да изпаднат в застой.

По какъв начин според вас The Spoke може да повлияе на отношението на хората към храната и по-специално към бързото хранене?
Надяваме се, че хората ще започнат да гледат на бързото хранене като на нещо, в което участват самите те; че ще разберат, че са и производители, а не само потребители. Искаме хората да осъзнаят, че здравословната храна може да е и евтина. Желаем да покажем на общностите, където няма нищо друго освен заведения за бързо хранене, че то може да бъде едновременно здравословно и все така привлекателно. Един от основните проблеми на „здравословните” храни е, че се произвеждат на едни места, а се предлагат на други. Ние искаме да направим местните храни наистина местни. 

Кой етап от целия път, който сте изминали досега, ви кара да се гордеете най-много?
Човек не знае дали е способен на нещо подобно, докато някой не го подтикне. Нас не ни е осенила някаква гениална идея. Просто подходихме последователно към проблем, който ни интересува и бяхме мотивирани да го разрешим. Начинът на работа на Yoxi е доказателство за това, че всеки може да премине през този интензивен процес, през който минахме ние, и неизбежно ще му хрумне нещо добро.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Изкуството като решение на проблема с бездомниците

Статия: „Изкуството и градската младеж: Интервю с Филис Новак за бездомните младежи, които се нуждаят от изкуство, а не само от подслон“ на Алисън Хер и Маргарет Ийтън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Програмите за градско изкуство често изграждат доверие и активност сред младежите, обезкуражени – или откъснати – от държавните училища. Статията е част от поредица за Изкуството и градската младеж, съдържаща интервюта с водещи фигури в тази сфера. Въпреки че в днешно време образованието се изразява предимно в строги изпити, тези преподаватели успяват да предизвикат в учениците любопитство и чувство на принадлежност към обществото.

Недалеч от театралния център на Торонто, се намира Sketch, студио за изкуство, пълно с картини, снимки и скулптори, изработени от бездомни младежи. Основателката, Филис Новак е бивша актриса, която създава Sketch, защото вярва, че ако дадеш на младите, откъснати от обществото хора възможност да участват в културния диалог на Торонто, им осигуряваш нещо повече от храна и подслон – задоволяваш нуждата им да бъдат чути и да постигнат нещо повече. Според нея ако бездомните млади хора участват активно в културния живот посредством изкуството, това не само ще накара обществото да погледне на тях по по-различен начин, но и самите те ще видят себе си в друга светлина.

Dowser: Sketch е изпълнено с живот, стимулиращо пространство; но дали младежите не предпочитат надеждно място, където да намерят подслон, а не място, където могат да рисуват?
Новак: Същестуват различни инициативи за борба с бездомността. Нашата мисия е различна. Създадох Sketch, защото смятам, че е невъзможно да се справим с проблема с бездомниците, ако продължаваме да смятаме, че той се състои просто в липсата на подслон и легло. Да живееш без дом не винаги е проблем.  

Има логика в думите ви. Какъв проблем се опитвате да разрешите тогава?
Искаме да повишим качеството на личното и духовно здраве на младите хора, живеещи на улицата. Ако успеем да постигнем това, те ще имат по-добър шанс за развитие и социализация.

Как ви хрумна този подход?
Когато преди години започнах да работя с бездомници, мислех от гледна точка на нуждата от справяне с проблема. Видях, че съществува някакъв проблем – хората са бездомни – и приех, че отговорността за разрешаването му е и моя. Но бързо осъзнах, че това, което правя, всъщност обслужва моите собствени нужди, както и нуждите на големите организации. 

Т.е. отношението към бездомниците е било снизходително?
Да, а също и покровителствено. Исках да работя със и сред хората, а не за тях. Осъзнах, че когато са изправени пред изключително трудни ситуации, хората стават много изобретателни и това се превръща в катализатор за промяна.

По какъв начин изкуството подобрява качеството на живота?
Бедността и животът на улицата отчуждават хората. Особено младежите. Изкуството дава на хората психическа устойчивост и събужда в тях желание да се учат. Творейки под каквато и да е форма, вие всъщност разказвате една история. След като разкажете историята си чрез платното или музиката, тя ще предизвика някакъв отговор от страна на публиката и така изолацията ще бъде преодоляна.

Защо направихте студио? Защо просто не предлагате творчески занимания в приютите за бездомни?
Бездомните се нуждаят от спокойствие; да се откъснат от напрежението, от живота на улицата. Но са разочаровани от системите и структурите, които сме създали за тях. Sketch е нещо различно. То е място, където младежите могат да изразяват мнения и идеи, да анализират личния си опит и дори да получат малко уединение. Средата, която сме създали в студиото, е изключително отворена и човек навлиза в нея с лекота. И освен това не крещи от километри „Нещо във вас не е наред и ние трябва да го оправим.”  

Но нещо наистина не е наред, нали?
Това, което не е наред, е начинът, по който обществото гледа на тези хора. Трябва да променим това, защото начинът, по който гледаме на маргинализираните членове на обществото, влияе върху начините, по които се опитваме да ги приобщим. Дали искаме да махнем младежите от улицата? Или искаме всички млади хора в Торонто да са здрави, да са в безопасност и да участват активно в обществото? Различните въпроси изискват различни отоговри.

По какъв начин Sketch преформулира тези въпроси?  
Когато видим, че бездомните младежи допринасят за развитието на градската култура, те ще престанат да бъдат просто обект на благотворителни акции или проблем, който трябва да бъде разрешен. Изкуството е важна част от развитието на човечеството. То е едно от нещата, които ни отличават от останалите животински видове. Изкуството свързва хората без значение как или къде живеят. Ако се чувстваш свързан с друго човешко същество, вероятността да се отнасяш към него зле е много по-малка.

Няма ли много хора, които искат да помогнат на бездомните?
За съжаление повечето от тези хора прекаляват със съчувствието си към бездомниците и започват да ги съжаляват. Когато съжаляваш някого, ти не го смяташ за пълноценен човек. Ако не си прекарвал известно време с бездомниците, можеш да изпаднеш в същите заблуди. Можеш да си помислиш, че те са постоянно депресирани или пропаднали. Младежите, живеещи на улицата, не са тъжни и нещастни всяка секунда от живота си. Те са и радостни, и щастливи, и развълнувани.

Вие сте била актриса; това повлияло ли е по някакъв начин на идеите ви за изкуството и социалните промени?
Да. В театъра се научаваш как драмата използва напрежението и конфликта, за да задвижи сюжета. Това не са неща, от които се опитваш да се отървеш, а неща, от които се нуждаеш, за да продължиш напред.

След като работих в един център за бедомни младежи в продължение на пет години, започнах да се питам защо се опитваме да махнем бездомниците от улицата. Защо вместо това не ги поканим да се върнат обратно в обществото? Това може да причини известно напрежение, но със сигурност ще ни даде и идеи за нови решения.

Вярвахте ли, че в създаденото от вас студио ще идват много младежи?
Не, но се радвам, че сгреших. Фактът, че стотици млади хора идват при нас всяка година, е доказателство, че съществува пропаст, която трябва да бъде запълнена. В обществото ни все още няма достатъчно място за тези наши съграждани.

Има ли определен момент, в който усетихте, че обществото започва да им отделя нужното пространство?
Да. В Sketch бяхме организирали голямо тържество. Един от доброволците ме отведе настрана и загрижено ми обясни, че бездомниците не получават повече от осигурената храна. „Всички се хранят наравно”, каза ми тя. А аз отвърнха, „Знам, не е ли прекрасно!” Всички бяхме заедно в едно пространство, изпълнено с изкуство, похапвахме и говорехме. И с изключение на мен и още няколко души, никой не знаеше кой е бездомник и кой – не.

Разбирам – вместо просто да нахраните бедните, вие разрушавате отчуждаващите ни един от друг социални стигми. Това е доста необичаен подход. Спонсорите ви не предпочитат ли да действате малко по-традиционно.
Наистина предизвикателството е голямо. Много от спонсорите очакват бързи резултати. Но нещата просто не става така. Нужно е време. Имаме прекрасни партньори и непрекъснато ги окуражаваме да се учат от Sketch, така както и ние.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

ЗаБългария – добрите идеи заслужават подкрепа!

ЗаБългария е наскоро създадена страница за групово финансиране на различни проекти и идеи. Проектите могат да са най-разнообразни – да превърнете хобито си в професия, да покажете изкуството си пред публика, да представите някакво уникално изобретение или дори просто да пребоядисате детските катерушки в парка. Създателите поставят основния акцент върху това идеите да достигнат до повече хора, да носят ползи за тях, да са нови, различни и  интересни. По думите на създателите „Всяка идея, хрумване, хоби или умение, което носи индивидуалност и се прави с любов и желание, има потенциал за успех. Нужно е само да получи необходимата подкрепа и първоначален тласък… ЗаБългария дава шанс на хората да бъдат повече от мечтатели и да бъдат активни в преследването на своите идеи… Тук всеки с идея, която заслужава подкрепа, може да я представи, да намери съмишленици, да я популяризира и да набере средства за реализацията й.”

Интернет страницата на ЗаБългария е много приятно направена – с простичък, но весел дизайн, лесна за ориентация. Хубаво впечатление прави и Училището за идеи, където подробно е обяснено как да превърнеш своята идея в проект, как да определиш какъв бюджет ще ти трябва, как да съставиш и представиш проекта си и как да го популяризираш, за да събереш най-много съмишленици. Всичко е описано в детайли и може много да улесни всеки човек с идея, който желае да потърси финансиране за нея.

Как действа всичко? Имаш идея, регистрираш се в сайта и описаваш с идеята си – с няколко изречения и снимка, които са първото нещо, което виждат всички потребители и потенциални съмишленици. Следва подробно описание и възможност за качване на видео и още снимки. Хората, които желаят да подкрепят проекта, могат да го нарпавят чрез дарение с PayPal, като финансирането получават само проектите, които са събрали пълната сума в края на посочения срок. Има възможност след това създателите на проекта да продължат да информират своите съмишленици за реализирането на идеята си и нейното развитие и напредък.

Ще е хубаво в бъдеще страницата да се развие и да стане по-гъвкава по отношение на начините да помогнеш на проекта. Примерно освен PayPal да има и други методи за изпращане на средства, както и възможност за оказване на нефинансова помощ – съвети и идеи, счетоводна или правна помощ, съдействие при създаването на интернет страница и т.н.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени