Tag Archives: икономика


Реч на Херман Дейли – част 2

Реч на Херман Дейли при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

IV. От позволяване, през изискване, към ограничаване на растежа

Неокласическата парадигма позволява растежаът да продължава вечно, но не изисква това задължително да е така. В исторически план задължението за непрекъснат растеж идва в отговор на въпроси, повдигнати от Малтус, Маркс и Кейнс. Растежът е бил общото решение на трите проблема – пренаселване, несправедливо разпределение на богатствата и нежелана безработица. Пренаселването би могло да бъде разрешено чрез демографски преход, стартиран от растежа. Несправедливото разпределение на богатствата би могло да бъде направено по-поносимо от растежът, който носи ползи на всички. Безработицата би спаднала при повишаване на търсенето, което би могло да бъде постигнато чрез насърчаване на инвестициите. Продължавайки тази потвърдена от времето традиция, в доклада за световното развтие на Световната банка от 1992г. се твърди, че по-големият растеж ще помогне за решаването и на екологичните проблеми. Но при всички положения това твърдение е било приемано при условие, че растежът е икономически, т.е. прави ни по-богати, а не по-бедни. Но днес растежът вече става неикономически. Неикономическият растеж не може да поддържа демографския преход, нито да предложи решение на проблема с пренаселването на земята. Той не може да коригира несправедливото разпределение на богатствата, нито да помогне за намаляване на безработицата. Не може и да осигури допълнителни богатства, които да бъдат използвани за възстановяване на околната среда.

Днес се нуждаем от по-радикални и преки решения на проблемите на Малтус, Маркс и Кейнс: контрол на населението, който да реши проблема с пренаселването; преразпределение на богатствата, което да премахне прекаленото неравенство; реформиране на еко-таксите, което да повиши производителността и заетостта. Всичко това трябва да бъде превъплатено в национални политики. Утопично (или антиутопично) е да си мислим, че може да бъде създаден световен орган, който да се заеме с тези задачи. Много държави са предприели важни стъпки за ограничаване на прираста на населението си, за ограничаване на неравенството в приходите, както и за намаляване на безработицата. Някои държави вече са повишили производителността на ресурсите, правейки така, че цените на стоките да отразяват напълно социалните и екологичните разходи. Тези важни стъпки, предприети на национално ниво обаче се подкопават от идеологията за глобализацията. Световната икономическа интеграция чрез свободна търговия и свободно движение на капиталите на практика премахва значимостта на националните граници, превръщайки една федеративна общност от нации в едно космополитно множество от глобализиран индивиди, които не могат да бъдат наречени общност. Някои от тези „индивиди” са огромни транснационални корпорации, т.е. юридически лица.

При глобализацията всяка държава се стреми да се разрастне отвъд ограниченията на собствената си екосистема и пазар, като заеме част от екологичното и икономическо пространство на всички останали държави а също и световните общи блага. Глобализацията се движи от конкуренция, която непрекъснато сваля стандартите, като намалява заплатите, прехвърля върху друг екологичните разходи и намалява режийните социали разходи в полза на общото благо. Но всичко е много по-лошо от една нереална световна мечта – тя намалява способността на отделните държави да продължават да се борят със собствените си проблеми, свързани с несправедливо разпределение на богатствата, безработица, пренаселване. Трудно е да си представим, че някоя държава ще продължи да контролира раждаемостта или да включва социалните и екологични разходи в цените на стоките и услугите, при положение, че другите страни не правят същото и резултатите от това се отразяват пряко върху тях.

Глобализацията е последният еликсир, забъркан от алхимиците на вечния растеж. Растежът, задвижван от износа, е новият философски камък, който превръща оловото в злато чрез алхимията на свободната търговия. Със съживяването на алхимията се завръща и логиката на меркантилизма: богатството е злато и за да могат държавите без златни мини да се доберат до него, те трябва да изнасят повече стоки, отколкото внасят и да получават заплащане за разликата в злато. За да изнасяш повече, отколкото внасяш, трябва да намалиш заплащането за работниците. За да поддържаш заплащането ниско, ти трябва излишък от работна сила, постигнат чрез миграция или висока раждаемост сред работническата класа. Следователно, за да бъде една нация богата, глобализацията изисква гражданите й да са бедни, да стават все повече и живеят в една непрекъснато влошаваща се околна среда.

Джон Ръскин наистина предвиди ерата на неикономическия растеж, време, в което:

„Онова, което ни се струва като богатство, може реално да е просто признак на стари руини…”

 

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Херман Дейли – част 1

Реч на Херман Дейли при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Неикономически растеж: Противоречащи си парадигми

„Онова, което изглежда като богатство, може да се окаже просто позлатения връх на безкрайни руини…!” – Джон Ръскин, Unto this Last, 1862.

I. Неикономическия растеж в теорията

Икономистите толкова харесват растежа на Брутния национален продукт, че го наричат „икономически” растеж, отхвърляйки по този начин възможността за „неикономически” растеж на БНП. Но априори не съществува причина, поради която пределните екологични и социални разходи да не са по-големи от ползите, които носи производството. Всъщност според икономическата теория би следвало да очакваме, че в един момент ще стане точно това. Според закона за намаляващите пределни ползи на приходите първо задоволяваме най-належащите си нужди, а всяка допълнителна единица приходи (производство) се използва за задоволяване на по-маловажни желания. И така пределните ползи на растежа намаляват. По същия начин според закона за повишаващите се пределни разходи първо използваме най-продуктивните и лесно достъпни производствени фактори (най-плодородните земи, най-концентрираните минерални залежи, най-добрите служители) и започваме да използваме по-неефективни производствени фактори, само ако растежът го налага. Следователно пределните разходи на растежа нарастват. Когато повишаващите се пределни разходи се изравнят с намаляващите пределни ползи, достигаме до оптимално ниво на БНП и последващ растеж би бил неикономически, защото разходите ще нарастват повече от приходите. Защо това просто приложение на основните правила в микроикономиката звучи немислимо на макроикономическо ниво?

II. Неикономическият растеж е факт

Човек би могъл и да приеме, че на теория неикономическият растеж е възможен, но в същото време да твърди, че това е без значение от практическа гледна точка, защото дори не се и доближаваме до оптималния мащаб. Ползите от растежа все още може да са огромни, а пределните разходи пренебрежими. Икономистите са съгласни, че БНП не е създаден да измерва благоденствието, а само дейността. Въпреки това те приемат, че благоденствието е правопропорционално свързано с дейността и следователно растежат на БНП води до увеличаване на благоденствието макар и не на всеки отделен идивид. Това е все едно да вярваш, че пределните ползи от растежа на БНП са по-високи от пределните разходи. Това твърдение може да бъде проверено емпирично. И резултатите ще покажат, че то не е вярно.

III. Двете парадигми за неикономическия растеж

Според стандартната нео-класическа парадигма, неикономическият растеж е аномалия. Няма да срещнете и думичка за него в който и да било учебник по макроикономика. Но в рамките на парадигмата за екологичната икономика, неикономическият растеж е очевидна възможност. Нека видим защо.

Според пред-аналитичната визия на стандартния нео-класически модел на икономиката, тя е цялостна система и природата, доколкото се взема предвид, е сектор от икономиката (примерно добивен сектор – мини, кладенци, гори, риболовни стопанства, земеделие). Природата не се разглежда така, както я вижа екологичната икономика (като обвхащаща, осигуряваща и поддържаща цялата икономика), а просто като икономически сектор, който по нищо не се различава от останалите сектори. Ако продуктите или услугите на добивния сектор намалеят, предполага се, че икономиката би преодоляла този недостиг, като го компенсира с повече продукти от останалите сектори. Ако замяната е трудна, ще бъдат създадени нови технологии, които да я улеснят.

Емпирично доказателство за маловажността на природата в този смисъл можем да намерим в спадащия дял на добивния сектор в БНП. Отвъд осигуряването на неразрушими основи за строителството, природата просто не е важна при този нео-класически възглед за икономиката. Според екологичната икономика обаче процентът на БНП, включващ ресурсите, представя невярна индикация за тяхната важност. Човек би могъл да каже също така, че основите на сградите не са важни, защото представляват само 5%от издигналия се над тях небостъргач. БНП е сумата от добавената стойност. Ресурсите са това, към което се добавя стойност – основата, върху която се гради небостъргача. Важността на основата не намалява с нарастване на височината на структирата, която се крепи върху нея! Ако растежът на БНП се дължеше само на нарастване на добавената стойност на постоянно количество ресурси, тогава растежът щеше да е икономически. Но не това се случва на практика.

Според екологичната икономика това, което в действителност се случва, е, че икономиката нараства главно трансформирайки околната среда или естественият капитал в  произведен от хората капитал. Този процес на трансформация се осъществява в рамките на околната среда, която е ограничена, ненарастваща и разполага с крайно количество ресурси. Слънчевата енергия задвижва биохимичните процеси, но тя също е крайна и ненарастваща. С растежа на икономическата подсистема, тя става все по-голяма спрямо цялата система и следователно е подвластна на нейните ограничения – крайност, липса на растеж и ентропия. Дори и според неокласическата теория за взаимозаменяемост на природните ресурси с произведени от хората материали, растежът на подсистемата в крайна сметка е ограничен от размера на  цялата система. Но ако произведеният от хората капитал и природният капитал са добълващи се, а не взаимозаменяеми, тогава растежът на икономическата система е още по-ограничен. Защото не би имало смисъл да превръщаме природния капитал в такъв, произведен от хората, ако капацитетът на оставащия природен капитал не е в състояние да го допълва и поддържа. Какъв е смисълът от повече рибарски лодки, ако в морето вече няма риба? Преди риболовът е бил ограничен от броя рибарски лодки (произведен от хората капитал), но днес той е ограничен от оставащите в моретата рибни пасажи (природен капитал).

Когато два фактора са допълващи се, този, който недостига, се явява ограничаващ. Ако двата фактора са взаимозаменими, нито един от тях не може да е ограничаващ. Според икономическата логика трябва да икономисваме и да инвестираме в ограничаващия фактор. И тази икономика никога не се е променяла, но преминавайки от един „празен” към един „пълен” свят, ролята на ограничаващия фактор постепенно се измести от произведения от хората към природния капитал или от рибарските лодки към количеството риба в морето, от броя триони към оставащите гори, от системите за поливане, към наличните водни басейни, от броя петролодобивни станции към оставащия в земята петрол, от двигателите, изгарящи гориво, към способността на атмосферата да абсорбира въглероден диоксид и т.н.

Оптималния мащаб на икономиката е толкова по-малък, колкото по-голяма е: (а) степента в която се допълват произведения от хората и природния капитал; (б) желанието ни да имаме пряк досег с природата и (в) оценката ни за стойността на останалите видове. Колкото по-малък е оптималния мащаб на икономиката, толкова по-скоро физическият растеж става неикономически.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

За финансирането: Кит Джекинс от Raw Art Works

Статия: „За финансирането: Кит Джекинс от Raw Art Works“ на Брайън Стюарт, Джеф Суиндъл, Кристъл Бодили, Лоугън Тиодор и Теса Фарнсуърт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Дори и най-добрите социални новатори могат да си останат на етап идея, ако не разполагат с необходимите средства за стартирането на проекта си. В тази поредица социални предприемачи споделят своя опит в набирането на средства: стратегии, рискове и безкрайните усилия, положени за получаването на подкрепа и финансиране.

Raw Art Works отново събужда сред младежите в неравностойно положение желанието да творят. В продължение на 25 години организацията работи с младежи в риск по различни проекти, свързани с визуално и филмово изкуство. Тя изгражда една общност, в която децата и тийнейджърите могат да развият своя талант и да експериментират с различни творчески похвати.  

Dowser: Споделете нещо конкретно и осезаемо, което сте научили през последните три месеца.
Кит Джекинс: На едно толкова натоварено работно място изискванията и рискът са големи. Ние сме организация с идеална цел и всяка година се нуждаем от стабилни финанси. Много малка част от приходите ни могат да бъдат пренасочени към следващата година.

За мен са много ценни и онези моменти, в които разговарям насаме с някой от прекрасните ни служители; просто затварям вратата на офиса и в продължение на десет минути му обяснявам с какво точно допринася за организацията и защо толкова много го ценя. Похвалите по конкретен повод и изразяването на благодарност са много важни.

От коя своя грешка или неуспех си извадихте поука?
Мащабна инициатива на местна финансираща организация бе оповестена девет месеца преди крайния срок за подаване на заявление за финансиране. Кандидатствахме за максимална сума за максимално дълъг период от време – $150 000 на година в продължение на пет години. Имаме прекрасно дългосрочно партньорство с тази организация и в продължение на години сме получавали финансиране от тях. Не включих всичките $150 000 в проектобюджета ни за следващата година (заявлението ни бе подадено само месец преди края на фискалната година, а резултатите щяха да станат ясни през първото тримесечие на следващата), но все пак включих голяма част от тези средства в плановете ни.

Грешката ми се състоеше в това, че не потърсих информация за резултатите от решенията на финансиращата организация за предишните тримесечия, а когато приехме проектобюджета си и подадохме заявление, вече имаше излезли три такива решения. Тези решения изобщо не отговаряха на първоначалните им изявления и с времето отпусканото финансиране непрекъснато намаляваше. Бях прекалено уверен, а това ми се случва доста рядко. Трябваше предварително да се запозная с информацията, да се вслушам по-внимателно в това, което се говори. В крайна сметка получихме само 1/3 от средствата, за които кандидатствахме, а това ни постави в затруднено положение, особено като се има предвид и непредвидимата икономическа обстановка в момента.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

One Acre Fund – в помощ на земеделците в Африка

Статия: „За храната: как Андрю Юн от One Acre Fund помага на дребните земеделци в Африка да удвоят добивите си“ на Рейчъл Фишоф

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Ще ви разкажем историята на One Acre Fund, организация, която помага на дребните фермери в Африка да повишат добивите и доходите си. Около 925 милиона души по цял свят живеят в постоянен глад. Клиентите на One Acre Fund – земеделци, притежаващи по един акър земя, са сред тези хора. Но Андрю Юн, основател на Фонда, вярва, че е намерил начин да помогне на африканците да се справят с проблема с глада. Неговата организация предлага на фермерите инвестиционен пакет от семена и торове, седмично обучение и достъп до пазара. Всичко това помага на фермерите да удвоят приходите си. В интервюто Юн обяснява защо едни фермери гладуват, а други, разполагащи със същата земя, получават изобилна реколта.

Dowser: По какъв начин бе създаден One Acre Fund?
Юн: По време на летния ми стаж в бизнес училището, работих за BroadReach Healthcare в Южна Африка. Исках да видя една различна част от Африка и случайно се свързах с приятел от Кения.

Докато се разхождах из селата, попаднах на едно семейство, което произвеждаше два тона хранителни продукти на акър и процъфтяваше, докато друго семейство получаваше само по половин тон на акър и живееше в мизерия: едно от децата им бе починало, четири месеца в годината гладуваха и нямаха достатъчно средства, за да пратят другите си деца на училище.

Мислех си колко лесно може да е да помогнеш на фермера, произвеждащ по половин тон, да започне да произвежда по два тона продукция. Това, което правим, за да повишим добивите е удивително лесно и просто. Разговрях много с тези фермери, в продължение на часове им задавах различни въпроси. И така след три месеца стартирахме пилотен проект, в който участваха само 40 фермера и всичко бе финансирано с мои лични средства. Оказа се много успешно.

Какво точно прави One Acre Fund?
Ние не правим дарения, а отпускаме заеми на фермерите и очакваме от тях да си платят за част от услугите, които им осигуряваме. Така можем да стигнем до повече хора и да си гарантираме устойчивост, за да можем още дълги години да служим на клиентите си.

Разкажете ни повече за проблема.
Светът е изправен пред огромен недостиг на хранителни продукти, който засяга най-много бедните хора – само през последните пет години цената на основните храни се е удвоила. Хуманитарната помощ не помага. Нуждаем се от голямо, устойчиво повишаване на добивите от основни храни. За да постигнем това са ни нужни не само нови технологии, но и нови техники за дистрибуция. Искрено вярвам, че се нуждаем от много нови дребни предприемачи и неправителствени организации, които да умножат настоящото ниво на инвестиционни кредити, продажба на дребно на земеделска продукция и други ориентирани към пазара бизнеси, които да достигнат до земеделците.

Какво отличава One Acre Fund от останалите организации, борещи се срещу глада?
Всъщност има много малко организации, чиито централен офис се помещава в селските райони на Африка, и ние сме една от тях. Бидейки толкова близо до фермерите, ние можем много бързо да се поучим от грешките си и да започнем да им служим по-добре. През тези три години се научихме, че е важно да осигуряваме на хората, които започват от нулата, пакет от услуги – едно изолирано решение не им помага особено. Всички елементи – кредита, семената и торовете, обучението и достъпът до пазара – трябва да действат в единство, за да може земеделецът нaистина да повиши доходите си. Всеки един елемент, да речем кредитът, взет по отделно е безполезен, ако липсват останалите. Как може един обикновен земеделец, получил заем, да си намери семена и торове, да се научи как да ги използва и след това да открие начин да продаде стоката си? 

Решението на One Acre Fund е новаторско, защото наистина достига до селските райони и може да помогне на най-бедните. Средностатистически, ние удвояваме приходите от всеки акър.

Какво ви насочи към този тип работа?
Много хора имат вродено желание да помагат на другите и да вършат добро. Когато за първи път разговарях с кенийски фермери, открих най-голямата възможност да правя добро, за каквото дори не бях и мечтал. Беше удивително лесно да утроиш добивите на един фермер и да удвоиш приходите му, т.е. изцяло да промениш живота му. Нашите земеделци имат достатъчно храна, изпращат децата си на училище и им остават достатъчно средства, за да ги инвестират обратно в производството. Само в източна Африка има десет милиона семейства, занимаващи се със земделие и всички те се нуждаят от нашите услуги. В момента основната цел на One Acre Fund е да се разрастне достатъчно, за да да служи на колкото се може по-голям процент от тях. 

Защо предлагате инвестиционни пакети вместо директна помощ?
Ние се основаваме на същите бизнес принципи, на които разчита и всяка частна компания. Изграждайки още от самото начало една стабилна основа, се надяваме един ден да можем да подобрим живота на милиони души.

Какво развитие очаква One Acre Fund в бъдеще?
Отпускането на земеделски кредити все още е много млада и слабо развита сфера. Надяваме се, че ще се превърнем в един от лидерите в нея и ще покажем, че е възможно чрез отпускането на малки заеми значително да подобрим живота на фермерите.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Servol – доброволни услуги за всички

Статия: Servol (Тринидад) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за насърчаването на духовните ценности, сътрудничеството и отговорността на семейството за изграждането на едно гражданско общество.”

Отец Жерар Пантин, по това време 41-годишен католически свещеник в Тринидад, основава SERVOL (Доброволни услуги за всички) след бунтовете в Испанското пристанище, които едва не довеждат до военен преврат.

През шестте години на съществуването си SERVOL са помогнали на много общности в Тринидад да осъществят различни икономически, образователни и културни проекти. През следващите пет години са реализирани още много подобни проекти, а SERVOL изгражда изцяло нова концепция за Център на живота, който да включва ясли за бебета, детска градина, образователен център за над 200 млади мъже и жени между 17 и 19 години, заъболекарски кабинети и болница. Забележителното взаимодействие между тези отделни звена води до откритието, че „Центърът в известна степен замества ролята на родителите”. Разработена е образователна програма, която предлага на младежите смесица от курсове по личностно развитие и себепознание, практическо обучение, родителски умения и стажове.

Разполагайки с общностни предучилищни заведения и с програмите на Центъра на живота, SERVOL решава да се фокусира върху две възрастови групи – 0-5-годишни и младежи между 16 и 19 години. Между 1982 и 1986г. подходът на SERVOL се разпространява из Карибския регион. Днес SERVOL обучава преподаватели и създава програми за малки деца и младежи съвместно с правителствата на 15 държави от Карибите. През 1990г. курсовете за обучение на учители на SERVOL получават акредитация от Оксфорсдския университет.

Правителството на Тринидад си партнира със SERVOL още от 1986г. и в рамките на седем години 5000 деца между 3 и 5 години са се обучавали в 149 предучилищни, а 45-те Центъра на живота са осигурили образование на 3750 младежи. В SERVOL работят над 100 души, а в управлението на центровете участват над 3000 местни жители. Вземайки предвид и броя на родителите на децата, по всяко едно време със SERVOL са ангажирани над 50 000 души. Отец Пантин се оттегля от поста Директор на SERVOL през 1992г. и става председател на организацията.

Позицията на изпълнителен директор е поета от Сестра Рут Монтричард, която работи в организацията от 1974г. насам. Годишният бюджет на SERVOL е над $7 милиона, като 60% от тези средства идват от дейността на организацията или от други местни източници. Важен елемент от подхода на SERVOL гласи, че „нищо в живота не е безплатно и всичко си има цена, която трябва да се плати”. Затова макар че голяма част от дейността на организацията е субсидирана, всеки заплаща според възможностите си за това, което получава.

Един от ключовите фактори за успеха на SERVOL без съмнение е подходът, основан на „философията на незнанието”, т.е. да не приемаш нищо за даденост, а да питаш хората какви нужди имат и каква помощ биха искали; внимателно да изслушваш отговорите им; да избягваш арогантността, произтичаща от различия в произхода или образованието; и едва тогава да се намесваш внимателно с цел взаимна изгода.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Runa – за опазването на амазонските гори и поминъка на местните жители

Статия: „Интервю: Дан Маккомби от Руна – как високо-кофеиновият чай може да помогне за опазването на амазонските гори и съхраняването на традиционния начин на живот“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Преди няколко години трима студенти се записали на курс по предприемачество в Университета Браун, по време на който изучавали нови начини за използване на международните пазари с цел насърчаване на социални промени. В резултат на това се родила Runa, единственият в света доставчик на еквадорския чай гуаюза, който в момента се продава в магазините на Whole Foods в атлантическия регион.

Гуаюза е вид дърво, чиито листа имат естествено съдържание на кофеин. Среща се в Еквадор и е част от културните традиции на коренните жители. Гуаюза осигурява естествен прилив на енергия, без да причинява нервност или треперене, подобно на кафето. Фермерите Кичва, които отглеждат гуаюза играят важна роля за опазването на дъждовните гори, като предпочитат местни видове, които не вредят на околната среда. Runa подкрепя тези фермери като създава първата в света фабрика за обработка на гуаюза и осигурява пазар за този продукт в САЩ. Runa работи с 600 семейства от 80 общности в Еквадор. В това интервю съоснователят на Runa Дан МакКомби обяснява как са превърнали идеята си в реалност.

Dowser: На езика на еквадорския народ Кичва „Runa” означава „пълноценно човешко същество”. По какъв начин Runa помага на еквадорските фермери да живят пълноценно, чрез устойчиво развитие?
МакКомби: Runa е напълно вертикано интегрирана, работи директно с фермерите и всичко е въпрос на взаимоотношения. Гордеем се много с контрола върху качеството по цялата верига – от дървото до чашата на клиента. Целта ни е да представим нашите фермери на международните пазари и да им помагаме да продават своите продукти, за да могат да издържат семействата си и да съхранят своята култура и околна среда.

Какво според вас е най-иновативното в модела на Runa?
Едно от най-важните неща, които ни отличава от останалите, е че правим всичко виртуално – ние сме част от едно поколение, което не се нуждае от физически офис, постоянно комуникираме с хора, които се намират в други държави или дори на други континенти, всичко се основава на мрежа от контакти. И именно заради този модел всичко, което продаваме, представлява една по-пряка връзка между фермера и човека, който отпива чая.

По какъв начин балансирате дейностите, които са насочени към печалба и онези, които не са?
В нашия организационен модел влизат Fundacion Runa, която се занимава с агролесовъдство в Еквадор; Runa LLC, която се грижи за популяризирането на чая гуаюза в САЩ; Runatarpuna, която закупува и изнася продукта от Еквадор; и Runa Foundation, която насърчава набирането на средства, проучванията и междукултурния обмен на САЩ и Еквадор и насочва ресурси към Fundacion Runa.

Разбрах, че Runa е започнала като идея по време на един курс по предприемачество в Университета Браун. Как стигнахте от идеята до реалния бизнес?
Когато не бях толкова натоварен в Университета, работех за Clinton Climate Initiative и ми беше интересно как бизнес моделите могат да бъдат приложени за разрешаването на социални и екологични проблеми. Когато се върнах, се записах на курс по предприемачество заедно с Тайлър (Гейдж) и Чарли (Хардинг), (двамата съоснователи на Runa). Бяхме много запалени по устойчивостта и социалното развитие и не искахме да работим нещо стандартно. Тайлър имаше контакти с еквадорски шамани в Калифорния и ни подхвърли идеята за гуаюза.  

Първоначално намерението ни беше всичко да си остане просто един проект за университета, но колкото повече работехме върху него, толкова по-ясно осъзнавахме, че изграждането на пазар за гуаюза в САЩ може да се превърне в истински успех. В Еквадор има подобни проекти за продажбата на гъби шийтаке и същевременно съхраняване на природата, но това, което им липсва е марка, популярна на американския пазар. Бяхме провели толкова много проучвания, бяхме поставили началото на едно прекрасно начинание и затова естествено стигнахме до заключението, че ние трябва да го ръководим.

По какъв начин структурирахте и намерихте финансиране за организацията?
От самото начало работехме заедно. Тайлър имаше най-голям опит в изграждането на нещата на място и затова беше най-логично да изберем него за ръководител на компанията в Еквадор. През първите пет месеца Тайлър и аз финансирахме Runa със собствени средства. През 2009г. спечелихме Бизнес състезанието Род Айлънд, организирано от Браун и това ни осигури известен начален капитал и легитимност! Имахме късмет, защото мрежата ни от познати, които имат средства и се интересуват от социални инвестиции, е доста голяма. Започнахме да продаваме оналйн, както и на местни фестивали и събития. Всичко вършехме от дома ми. Първата ни поръчка от търговец на дребно дойде от Blue State Coffee през февруари 2010.

Как измервате успеха си и какво сте постигнали до момента?
Основен за нас е моделът на възможностите, т.е. подпомагане на общностите чрез увеличаване на способността им да успяват. Изградихме един модел, при който собственият ни финансов успех е пряко свързан с успеха на фермерите в Еквадор. Хората често си мислят, че в едно социално предприемачество можеш да загърбиш финансовата страна. Но ние си поставяме стандарти за бизнес устойчивост и мисля, че е възможно да измерваме успеха си според т.нар. „triple bottom line” – икономическа, социална и екологична сфера.

Събираме и много количествени данни. В един момент еквадорското правителство дори ни предложи да ги закупи от нас, защото имахме толкова подробни данни за фермерите и то на база GPS-координати! Данните включват информация като брой засадени дървета и годишно възнаграждение. Можем да плащаме на даден фермер до $1200 на година, което за тях е наистина много, като се има предвид, че средните им доходи са около $300 на година. По-труден е въпроса с измерването на опазването на природата. Все още не го измерваме количествено, защото са необходими много усилия и липсват данни, но се надяваме някой ден да можем да правим и това

Какво ви се иска да знаехте, когато започнахте работа по този проект?
Смятахме, че вече съществува някаква верига на доставки, но се оказа, че трябва да я изградим сами и да научим доста неща за логистиката. Трябваше да започнем с някои проекти по-рано, като например разработването на нови, по-евтини пакетчета за чай, каквито използваме в момента. Фокусирахме се върху изграждането на организацията в Еквадор, но можехме да започнем с продажбите по-отрано и да привлечем интерес още от самото начало.

Смятате ли, че развитието на Runa зависи донякъде и от правилния момент?
Да. Това, което правим е ново, но само в днешния контекст. Ние бяхме едни от първите, които въведоха този модел в Еквадор и изобщо цялата идея се оформи едва през последното десетилетие. Използването на международния пазар по начин, който не експлоатира останалите, а си поставя социални и екологични цели, също е нещо ново.

Как бихте искали да се развие Runa в бъдеще?
Бих искал да започнем да продаваме в хранителните магазини и фермерските пазари по цял свят, както и да създадем търсене за гуаюза и в самия Еквадор. В миналото племето Кичва се е сблъсквало с много предразсъдъци и ние се надяваме да успеем да им осигурим достъп до международния пазар, като повишим продажбите им и възстановим идентичността на Runa. Бихме искали да имаме положителен – а не просто неутрален – въглероден отпечатък; с всяко продадено пакетче чай да намаляваме количеството въглероден диоксид. По някакъв начин си мечтая и за това успехът ни да е толкова голям, че един ден да няма нужда от нас и целият бизнес да се ръководи от самите еквадорци!

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Сулак Сиваракса при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Сулак Сиваракса при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1995г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съдебните заседания по повдигнатите срещу мен обвинения в lèse majesté продължиха близо четири години. Сред приятелите и организациите, които ми помогнаха, бяха Амнести Интернешънъл (Лондон), Международната комисия на юристите (Женева), Human Rights Desk of Bread for the World (Щутгарт), както и много други. Адвокатите ми бяха прекрасни, водеха делата търпеливо, учтиво и смело, а колегите ми постоянно ме окуражаваха. Съпругата ми беше и продължава да бъде огромна опора за мен.

Бях оправдан по обвиненията в lése majesté, което е доста необичайно. Това ме накара да се гордея с нашата съдебна система и да вярвам, че нашите съдии вече не следват сляпо потисническите закони, написани от военната хунта, а се водят от приципите на справедливоста и милостта. Съдиите стигнаха дори до там да ме похвалят в съда, което е истински прецедент. Думите им бяха: „Ясно е, че обвиняемият е целял да предаде на студентите колко е важно да осъзнаят същността на демокрацията.” Той е предупредил студентите „да не живеят в лукс, да не бъдат консуматори, да не възхваляват богатите, да не се възхищават на хората с власт и да бъдат загрижени за справедливостта и правдата.” За мен бе истинско удоволствие, че Комитетът на Наградата за цялостен житейски принос цитира точно тази част от присъдата и ме окуражи да продължавам да работя по нови проекти.

Последните ми проекти включват междурелигиозни Алтернативи на консуматорството и Движение за вдъхновение в образованието (Spirit in Education Movement – SEM). Фондацията за Прогрес и човечност (Франция, Швейцария) ми помогна да стартирам първия проект, който призовава будисти, християни и мюсюлмани да работят заедно за осъзнаване на проблемите, причинени от консуматорското поведение, и за намиране на алтернативи. Вторият проект, SEM, се реализира с помощта на Sharpham Trust (Англия) и Фондация Хайнрих Бол (Германия). Вече проведохме няколко обучения, а SEM ще стартира официално на 12.12, като главен лектор по време на събитието ще бъде ръководителят на Колежа Шумахер (Англия). Надявам се, че SEM ще предложи алтернатива на преобладаващите тендеции в образованието, които акцентират върху ума, вместо върху сърцето и възнаграждават интелигентността без да обръщат внимание на етиката. Институтът Норопа (Боулдър, Колорадо, САЩ) вече се опитва да въведе будизма като част от учебния план, т.е. да научи студентите как да се справят със страданието и как съзнателно да го преодоляват ненасилствено, както на личностно, така и на социално, икономическо и структурно ниво. Институтът за цялостна революция (Векчи, Гуджарат, Индия) също обучава студентите на методите на Ганди.

В SEM се опитваме да изградим приятелство между студенти и преподаватели в смисъла на „kalayanamitta”, който будистите влагат в него. Желанието ни е да се учим един от друг и от природата, да медитираме, да развием творческия си потенциал, да разберем и да уважаваме местните култури, да засеем семенца мир в себе си и в света около нас, да развием у себе си красота, доброта и критично самосъзнание, за да трансформираме личността си. Това от своя страна ще ни подтикне да се грижим по-малко за себе си и повече за другите, да обединим в едно знанията и състраданието си, да работим за социалната справедливост и опазването на природата, да живеем правилно, като част от пътя ни на будисти.

Участниците в SEM не бягат от досега със страданието и не са откъснати от информацията за трагедиите по света, а намират начини да облекчат страданието, когато се сблъскат с него. Те се опитват преди всичко да разберат защо преобладаващите икономически, социални и политически системи допринасят за страданието и насилието, които ни заобикалят, за да могат да изправят срещу тях една друга сила – тази на състраданието, мира и разбирателството.

В крайна сметка истинската причина за всяко страдание се корени в алчността, омразата и заблудите. Тези причини често се проявяват под формата на консуматорство, военни режими, разединение на мислите и действията (примерно използване на стратегии като социално инженерство[1]) и отделяне на усилията за справяне със социалните проблеми от процеса на личностна трансформация.

Надяваме се, че SEM ще ни помогне да осъзнаем, че знанието, което притежаваме днес не е непроменливо. Така ще се научим да не се привързваме прекалено много към дадени идеи и да бъдем по-отворени към истината, която се крие в живота, а не само в концептуалните познания. Надявам се, че участниците в SEM ще продължат да учат нови неща през целия си живот и постоянно ще наблюдават реалността на случващото се в самите тях и в света около тях.

За да постигнем това и да не се изгубим в обкръжаващата ни среда, трябва да бъдем съзнателни, особено по отношение на дишането, което винаги ни връща към настоящия момент и към всички удивителни, прекрасни и изцеляващи неща във и около нас. Надяваме се постоянно да сеем радост, мир и разбиране в себе си, за да улесним непрекъснатите промени, извършващи се в дълбините на нашето съзнание.

Изключително съм благодарен за възможността да бъда сред толкова прекрасни хора тази вечер, да приема Наградата за цялостен житейски принос и да споделя с вас част от своята дейност, надежди и мечти. Приветствам всяко участие в нашите проекти и особено в Алтернативи на консуматорството и Движение за вдъхновение в образованието. Ще е прекрасно да приемем част от вас като преподаватели или обучаващи се в крусовете на SEM.

Благодаря на всички, както за прекрасната награда, така и за интереса ви към нашата дейност и проекти.


[1] Социално инженерство – използване на научни методи за анализ на социалните системи с цел оказване на влияние върху възгледите и поведението на обществото. (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Сулак Сиваракса при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Сулак Сиваракса при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1995г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Скъпи приятели,

За мен е изключителна привилегия да бъда тук, в Шведския парламент, за да получа Наградата за цялостен житейски принос, особено в ден като днешния. Всички ние знаем, че тази награда е известна като Алтернативна Нобелова награда. Това, което може би част от вас не знаят, е, че според някои вярвания днешният ден, осми декември, е денят на просвещението на Буда; денят, в който едно обикновено човешко същество се откъсва от алчността, омразата и заблудите и постига пълното просвещение и съчувствие към останалите. Егоизмът се превръща в себеотрицание, а интелектуалната арогантност в разбиране на истинската същност на човека и света; разбиране, което винаги е придружено с любяща доброта към всяко живо същество.

Самото название на Наградата за цялостен житейски принос, включва в себе си идеите на будизма и основния елемент на Благородния или Средния път, на който ни учи Буда и който ще ни помогне да преодолеем или поне да намалим влиянието на алчността, омразата и заблудите. Този път се състои от следните етапи: Правилна гледна точка, Правилни намерения, Правилни думи, Правилни действия, Правилен живот[1], Правилни усилия, Правилна грижа и Правилна концентрация. Правилният живот, е живот, при който не експлоатираш нито себе си, нито другите и за мен като будист е огромна радост да получа Наградата за цялостен житейски принос, защото тя е доказателство, че се опитвам да водя именно такъв живот. В страната ми често ме обвиняват, че причинявам проблеми и разбунвам духовете, защото се противопоставям на икономическото и технологично „развитие”, за което се твърди, че ще превърне Сиам в петия „Тигър” сред новите индустриализирани държави, копиращи модела на Япония. Четирите Азиатски тигъра[2] включват Тайван, Южна Корея, Хон Конг и Сингапур. При техния модел на развитие липсва етично или духовно измерение и технологичният напредък води до огромна екологична катастрофа, докато икономическото развитие задълбочава пропастта между бедни и богати, хвърляйки цялото население в лакомите лапи на зле прикритата алчност, наричана консуматорство. При този модел човешките и особено икономическите и социалните права и правото на развитие, са оставени на заден план, макар поне на теория да има гражданска и политическа свобода. Този модел на развитие се нарича „прогрес”, а коренът на тази дума идва от латински език и означава „лудост”.  Тъй като аз искам да бъда здравомислещ и да живея в един разумен свят, прекарах целия си живот в търсене на други алтернативи не само в собствената си страна, но и в Азия и по целия свят. Перифразирайки Шумахер[3], бих казал, че усилията ми са „малки”, но се опитвам да ги направя „красиви”.

За съжаление властите в Тайланд не винаги намират критиките ми за „красиви”, особено когато има военни преврати, което се случва доста често при нас. Който и да е на власт, все е недоволен от мен. Понякога изгарят книгите ми, а друг път ми се налага да прекарвам години в изгнание в чужбина, за да не ме хвърлят в затвора. От 1963г. съм persona non grata за тайландските власти, а през 1976г. военната хунта искаше да ме арестува и вероятно да ме убие. За щастие по това време бях в Англия, така че единственото, което постигнаха, бе да доведат бизнеса ми до банкрут. Много от връстниците и състудентите ми бяха убити, осакатени или вкарани в затвора. Онези, които имаха късмет, успяха да избягат в чужбина. Самият аз живях в чужбина две години. Бих искал да благодаря на Шведското правителство и на всички, които проявиха огромна щедрост към тайландските бежанци. Шведският посланник в Банкок, излагайки на риск собствения си живот, успя да помогне на много тайландски интелектуалци да намерят убежище в Швеция. Тогавашният премиер Олаф Палм също беше много приятелски настроен към нас и ни оказа голяма подкрепа.

През 1991г. откритата ми критика към военната хунта отново ме принуди да потърся убежище в чужбина. Неофициално, хунтата се опита да ме убие. А официално бях обвинен в три случая на lèse majesté, което в Сиам е изключително тежко престъпление, което може да бъде наказано с до 15 години затвор за всяко едно провинение. За щастие посланикът на Германия в Банкок ме защити. Когато успях да избягам в чужбина, се насочих първо към Швеция и разбира се шведските ми приятели не ме разочароваха. Заедно тайландските ми познати в Швеция и в други страни създадохме Thai Studies Association, чиято цел е да помогне на жителите на Сиам да изградят социална справедливост и благоденствие. Приятелите ми бяха изключително гостоприемни и ми помогнаха да продължа работата си като преподавател и да изнасям лекции в Европа, Северна Америка и Япония. Част от позициите, които заемах, са Почетен гост-професор в Университета в Хаваи и лектор в Института Наропа. Станах носител и на Naropa Institute Founder’s Award.  Университетът в Уелс, Лампетер, моята алма матер, ми осигури почетна стипендия.

Този път останах в изгнаничество 14 месеца, след което се върнах в родината си, за да се изправя пред съда по обвиненията в lèse majesté. В сравнение със случилото се с приятелите ми от Индонезия, Бурма, Тибет, Шри Ланка, Камбоджа и други държави, моите преживявания не са особено тежки. И въпреки това животът в изгнание може да бъде ужасен. Единствено приятелството, надеждата, прошката и дълбокото дишане ми помогнаха да оцелея. Трябва да призная, че понякога, когато стана свидетел на безсмислени убийства и нарушения на човешките права, се разгневявам. Но Тич Нхат Ханх, будисткият ми учител, ме е научил да опознавам гнева си, за да мога съзнателно да го избягвам. Той казва, че гневът е като затворена пъпка на цвете, което ще разцъфне щом слънчевата светлина проникне дълбоко в него. Ако продължиш съзнателно да поемаш дълбоко дъх и да заливаш цветето със светлите лъчи на състраданието и разбирането, ще проникенеш дълбоко в гнева и ще видиш корените му. Когато това се случи, гневът няма да може да устои. Цветето ще разцъфне и слънцето ще огрее сърцето му. Същото се случва и с алчността, похотта и заблудите.

Съзнателното дълбоко дишане ми помогна да се науча да не мразя военната хунта, нито корумпираните политици, нито изпълнителните директори на международните корпорации. Успях да разбера, че несправедливите социални, политически и икономически структури са причина за насилието и неравенството. Силните и богатите се възползват икономически и законово от системата, но в същото време са хванати в капан от нея и нито те, нито семействата им могат да бъдат щастливи.


[1] Right Livelihood – буквално правилен живот е и английското название на Наградата за цялостен житейски принос. (бел.пр.)

[2] Азиатските тигри (или дракони) – държави, които в началото на 60-те и 90-те години бележат силен икономически ръст (над 7% годишно), който се дължи най-вече на държавната политика, подкрепяща местни индустриални предприятия, изнасящи скъпа продукция в чужбина. През 1997, само две години след произнасянето на тази реч, икономиките на Азиатските тигри се сриват, като стоковите им борси бележат спад от над 60% (изразено в долари). Следва бързо възстановяване, но кризата от 2008г. им нанася нов удар, тъй като основният им източник на приходи – износът – спада с 50%. (бел.пр.)

[3] Ернст Фрийдрих Шумахер  – автор на книгата „Small is beautiful” („Малкото е красиво”), публикувана през 1973г.; книгата е критика на съществуващия икономически модел и масовото производство и предлага като алтернатива устойчивото развитие. (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Град на светлини

Статия: „Интервю: Алисън Манос от Град на светлини за разнообразната общност от колоездачи“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Велосипедите може и да са модерни, но си остават и просто начин за придвижване. Как може хора, които карат колела с различна цел, да се обединят за доброто на своята общност. Град на светлини стартира в Лос Анджелис през 2009г., с цел да направи имигрантите и работниците, които ежедневно се придвижват из града на колело, по-видими за обществото и да повдигне въпроса за нуждите и правата им. Град на светлини  започва с раздаване на светлоотразители за велосипеди в един работнически център* и постепенно се превръща в ръководен от доброволци колектив, който се грижи за общността и защитава правата й. Доузър разговаря с А

лисън Манос, координатор на градската програма към Коалицията за развитие на велотранспорта в Лос Анджелис. Алисън споделя какъв тип хора карат колела в Лос Анджелис и как Град на светлини разширява значението на понятието „общност от велосипедисти”.

Dowser: Какви бяха причините да основете Град на светлини? Какви нужди задоволява организацията?
Манос: През 2008г., когато бях стажант в Коалицията на велосипедистите в Лос Анджелис, работех върху това при разработването на транспортни планове за града, велосипедите да бъдат поставяни на равни начала с останалите видове транспорт. Родена съм в Лос Анджелис, в покрайнините на долината Сан Фернандо и си спомням всички онези имигранти, който се придвижваха с велосипеди, за да стигнат до работните си места в индустриалните паркове в североизточната част на долината. Обикновено караха по тротоарите, нямаха никакви обозначителни светлини и не носеха каски. Когато навлязох по-навътре в културата на велосипедистите и видях какъв тип хора привлича тя, говорих с нашия съосновател, за да потърсим начин да достигнем до тези хора, които реално по никакъв начин не бяха включени в света на колоездачите.

Защо решихте да комбинирате велосипедите и социалната справедливост? Как работи тази комбинация?
И двамата основатели се интересуват от социална справедливост и осъзнаха, че в общността ни наистина има един огромен пропуск. Разговаряхме с Planet Bike и с други магазини за колела относно възможността да ни дарят фарове и стопове, които да раздадем на имигрантите, които карат колела. Изпратихме свои служители на фермерските пазари, работническите центрове и важните транспортни артерии и кръстовища и се опитахме да опишем какво означава да си велосипедист. Много от хората в работническите центрове бяха отзивчиви, имаха много въпроси относно правата си и инфраструктурата за придвижване на колоездачи. Осъзнахме, че трябва да организираме семинари, които да образоват хората и да ги запознаят с правата им. Искахме да подходим организационно към въпроса и знаехме, че раздаването на фарове за велосипеди няма да е достатъчно.

По какъв начин работи Град на светлини?
Започнахме да съставяме база данни от хора, които се интересуват от социална справедливост и желаят да водят семинари, да съставят наръчници или да помогнат с ресурси. Движението за защита на велотранспорта в Лос Анджелис не включва представители на всички типове колоездачи, затова трябва да потърсим и доброволци, които са част от имигрантската общност.

Кои са основните програми на Град на светлини?
Организацията води семинари по безопасно придвижване с велосипед, раздава наръчници, светлини за велосипеди, карти, светлоотразителни жилетки и компекти за ремонт на колела. Уроците ни по поддръжка на велосипеди и правила на движение са достъпни безплатно на страницата на CARACEN [Централен американски ресурсен център в Лос Анджелис].

Защо според вас общностите на градските велосипедисти обикновено се свързват с по-богатата средна класа?
Мисля, че много градове имат същия проблем, но той е особено сериозен в Лос Анджелис заради разнообразното население. Проблемът е в това, че хората, основали общностите за защита на велотранспорта обикновено се интересуват от велосъстезания или каране на колело за отмора и забавление. И привличат към тези общности хора, които познават и които са като тях. Те не знаят нищо за останалите колоездачи. Дори и да искат да привлекат велосипедистите от работническата класа или от имигрантите, те просто не знаят как да подходят към тях, нямат представа откъде да започнат. Страхът от непознатото е най-голямото препятствие.

Желаете ли да обедините тези две общности или по-скоро да се погрижите и двете да имат равни права и знания?
Тези две групи имат доста различни нужди. Много хора, които се придвижват по велоалеите се интересуват само от възможностите за движение извън града. Работниците, които ходят с колело до работа не смятат себе си за колоездачи. Но когато става въпрос за инициативи, които обхващат целия град, всички тези хора могат да се обединят и заедно да защитят желанието си да има по-добри и повече велоалеи. Много е важно велосипедистите, които карат колело за развлечение, да знаят, че има и други, които всеки ден ходят с колело до работа. Хората често не ги разбират, казват „защо карат колело по тротоарите, създават лошо впечатление за цялата ни общност”. А вместо да ги обвиняват, трябва да погледнат по-дълбоко и да видят истинската причина те да се движат по тротоарите. А тя никак не е случайна и се дължи на това, че тези хора идват от бедните индустриални зони, където е опасно да се движиш по улицата.

Защо Град на светлини е толкова важен за Лос Анджелис точно сега?
Доскоро политиците не обръщаха кой знае какво внимание на транспорта. Имаше много работнически и имигрантски групи и разни други каузи, свързани със социалната справедливост, но те акцентираха основно върху заплащането на труда и върху подслона. А днес все повече хора започват да гледат на достъпа до транспорт като форма на справедливост и право на придвижване; а има и много проекти за реновиране на кварталите, които включват изграждане на велоалеи. Не става въпрос просто за изграждане на някакви суперскъпи велоалеи, а за изграждане на цялостна мрежа, която да ти позволи да се придвижваш до всяка една точка на града. Става въпрос и за това да информираш хората, че ако са над 18 могат да бъдат спредни от полицията ако не носят каска, но това не може да бъде повод полицаят да поиска проверка на имигрантския им статус. 

Как измервате успеха си?
Опитваме се да го измерваме количествено според броя на проведените обучения и броя на раздадените светлини или светлоотразителни жилетки, но успехът ни се състои и в устойчивостта на проектите. Населението на града е толкова разнообразно – хората не знаят кога ще получат работа и някои от най-активните ни членове живеят в приюти за бездомни. Надяваме се в дългосрочен план нещата да се променят, хората да обсъждат собствените си идеи и сами да ръководят изпълнението им.

Кои са най-големите предизвикателства, с които сте се сблъсквали?
Има голямо текучество на населението – трудно е да осъществяваш общностни проекти с общност, чиито членове постоянно се сменят, едни идват, други си отиват. Освен това много хора имат точно определена визия относно развитието на велотранспорта – мислят си, че с това трябва да се занимава някое зелено движение, или да бъде включено в градското планиране, или да е част от местната политика, или да се насърчава от работодателите. И не на последно място, никак не е лесно да лобираш за изграждането на велоалеи в по-бедните квартали, защото те обикновено са по-стари и с тесни улици. Хората, които отговарят за планирането се страхуват да отнемат от пространството, предназначено за автомобили, за да не се намали количеството коли, което могат да поемат улиците и после те да се окажат виновни.

Как си представяте Град на светлини след пет години?
Бихме искали да разширим фокуса си и да не сме ориентирани само към латиноамерикански емигранти, каращи велосипеди на път към работа. Желаем да обхванем и други групи – азиатци и афроамериканци. Искаме да им окажем съдействие и да повишим информираността на обществото относно разнообразието на колоездачите и техните нужди.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Форум на научните писатели в Керала

Статия: Kerala Sastra Sahitya Parishad (KSSP), Индия на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за огромния им принос в разработването на един модел на развитие, основан на социалната справедливост и участието на народа.”

Фондация KSSP, което буквално означава Форум на научните писатели в Керала, води началото си още от Научния литературен форум, проведен през 1957г. от група загрижени активисти и научни писатели. KSSP е основана през 1962г. и до 1968г. успява да влезе в контакт с учени от Керала, работещи из цяла Индия. KSSP се превръща в организация, която се стреми да говори за наука на достъпен за хората език, използвайки местния диалект малаяли. Движението си поставя за цел разпространението на науката в Керала.

Към 1976г. KSSP вече има 2600 члена и през следващата година започва да организира практически семинари, наречени Цяла Индия, насочени към различни научни сфери. През 1987г. по време на един от тези семинари се ражда Народна научна мрежа Цяла Индия. Народните научни движения, вдъхновени от KSSP, днес са разпространени из цялата страна. През 1996г. самата организация вече има 60 000 члена, организирани в 2000 местни подразделения. KSSP участва активно в различни дейности, свързани с развитието на страната:

Образование: Сред членовете на KSSP има 10 000 учители, с чиято помощ фондацията организира практически обучения за учители, оценява учебните планове и учебниците, насърчава новостите в педагогическите практики, публикува научни книги и списания за деца, провежда Детски научни фестивали и програми за обмен на учители. KSSP е сред основните движещи сили зад програмата, довела до постигане на 100% грамотност през 1991г.

Околна среда: Една от целите на KSSP е да повиши информираността на жителите на Керала относно проблемите на околната среда. За целта фондацията организира кампании, образователни инициативи и популяризиране на добри практики.

Развитие: KSSP участва в разработването на модели за устойчиво развитие, води кампании за децентрализирана демокрация, инициира различни експерименти на местно ниво, анализира „модела на Керала” за развитие (високо развитие на човешкия капитал, въпреки ниските доходи), търси начини за подобрението му и публикува проучвания на тема развитие. KSSP и центърът на фондацията за Научна и развойна дейност (Център за интегрирани технологии – IRTC) разработват методология за картографиране на расурсите с участие на местните жители (PRM), както и методология за съставяне на планове според водосборните басейни, които да помогнат на местните институции в програмите им за развитие.

Енергетика: Половин милион домакинства са инсталирани високоефективните печки на KSSP, спестявайки по 0.6-0.8 милиона тона дърва за огрев на година. KSSP има и програма за замяна на голяма част от 20-те милиона 60-ватови крушки с по-икономични флуоресцентни лампи. Фондацията помага и на местните власти в инсталирането на малки водни електростанции.

Комуникации: KSSP е най-големият издател на научна литература в Индия. Фондацията е публикувала 1200 книги и издава по 30-40 нови заглавия на година. Приходите от тази дейност възлизат на 2,4 милиона рупии през 1994г. и 15 милиона рупии през 2004г., което е близо 90% от общите приходи на фондацията, която не получава международно финансиране. Голяма част от усилият на KSSP са насочени към продажбата на тези книги от врата на врата, което е вид педагогика, ориентирана към набирането на финансиране. KSSP използва и други комуникационни средства, като организиране на лекции и един изцяло нов тип театрални представления. „Kala Jatha” или „Караваната на изкуството” е част от кампанията на фондацията за повишаване на грамотността, която достига до 60-70 милиона души.

KSSP осигурява обучение на хората в селата и особено на жените относно производството на сапун, отглеждането на гъби, изработката на грънчарски изделия и други подобни дейности, които биха позволили стартирането на собствен дребен бизнес.

KSSP ръководи и важни програми в сферата на здравеопазването, правата на жените, изследванията и развитието. Изпълнителният съвет се състои от 65 члена, а на местно ниво има над 10 000 ръководители на регионални офиси. KSSP е носител на множество награди, сред които Награда на програмата за развитие към ООН Глобал 500, Врикша Митра и наградата Кинг Седжонг на ЮНЕСКО.

Цитат

„KSSP цени човешките ресурси като най-голямото обещание за бъдещето на страната. Най-добрият измерител на развитието на една държава е поучителното влияние на класните стаи, постиженията и научните интереси на младежите.“

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени