Tag Archives: истории


Дърво родословно

Мое дърво родословно,
с корени здрави си, силно,
знание носиш вековно
и плод принасяш обилно.

Мое дърво родословно,
с корона царствена, гъста,
гледам те тебе редовно,
име посочвам със пръста.

Име забравено, старо,
на някой от мойте предци,
свеждам глава благодарно
пред всички незнайни отци.

Ето го, моето име,
и моето име е плод,
ето ме, Боже, пази ме,
и мене, и целия род!

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Нашето училище

Преди време ви разказахме за Йовка Христова и нейната Работилничка за чудеса, където заедно с още няколко майки на специални деца изработват истински красоти. В тази статия Йовка разказва за училището, в което учи малката й дъщеря – защо то е толкова специално и защо трябва да продължи да съществува.

То е такова – наше. И Директорът ни казва точно това – ние сме едно семейство – деца, учители, родители. И ние се чувстваме точно така. А сега искат да го затворят. 

Когато търсих училище за дъщеря ми, обиколих 4 училища, исках да избера най-доброто според възможностите ми. Когато влязох в това малко училище, видях усмихнатите учители и спокойните деца по коридорите. Просто личеше колко им е хубаво, уютно и комфортно там. А след като говорих с Директора и разбрах за всички инициативи, бях възхитена.

Г-жо Владимирова, изключителна сте!!! Благодарим Ви за отдадеността!

Дъщеря ми тръгна първи клас. Има най-прекрасната и слънчева класна. Като всички първолаци, почнаха с ченгелчетата и продължиха с гласните, редуваха математика и български със спорт и забавления. Всеки ден таблото е окачено с творбите им, с апликации, рисунки и малки пана. А когато се изморят, танцуват и пеят, спретват си малки празненства и се веселят. Така, по детски, с много смях и усмивки.

Да, това е нашето училище! 

В него Директорът идва час преди първия звънец заедно с всички учители, за да е там, да е на разположение, да помага всички да се чувстват комфортно. 

Нашето училище е уютно, там по стените на коридора има детски стихове и снимки на децата от различните инициативи. Красиво е. Всеки сезон в училището има нова украса, тематична, дори по две на сезон се случва понякога. А във фоайето му звучи приятна музика от детски песни до класика, има дивани специално за родителите, които чакат децата си, да им е комфортно, независимо какво ще изберат, дали да четат или да говорят помежду си. 

Децата всяка седмица имат тренировки по тенис, тренировки по крикет, занимания по приложни изкуства. Рехабилитатори идват два пъти седмично за индивидуална лечебна гимнастика. Имат на пълен щат психолог и логопед! И всичко това безплатно! Да :) А училището не е частно. То е едно от помощните училища в София. 

Пиша всичко това като родител на дете с аутизъм, но и като педагог. Преди много години преподавах математика в две малки училища. Да си учител е лесно, трябват само три неща:

1. Да предадеш материал по най-интересния начин, да добавиш любопитни факти и малко история (дори в часове по Математика, като моите).

2. Да насърчиш силните и знаещи ученици да продължават да стават все по-добри. 

3. Да подкрепиш по-бавните и тези, които срещат трудности, като спреш до тях и просто им покажеш как да се спряват със срещнатото затруднение. 

Толкова е просто и лесно :) И аз за малкото години, в които преподавах често ме чакаха пред кабинета усмихнатите очи на родители, дошли да ми стиснат ръката с благодарност.

Знам, че за учителите става все по-трудно, а да се преподава на невербални деца не е никак лесно, особено с толкова бързо усложняващия се материал. 

Аз не искам много за дъщеря си, искам да придобива умения, които ще й помогнат да има професия, да се научи да чете, пише, смята и ползва монетарната система. 

Искам малко и искам да го получи по най-добрия начин, съобразен с нейните възможности. 

А съвсем скоро искат нашето училище да е едно от първите затворени. Да пратят неговорещите деца, тези, които са в инвалидни колички, в масовите училища. Да им отнемат защитеното пространство, в което те учат успешно, чувстват се добре, не различни, не специални, просто деца. Да, точно нашето училище, в което има подходящите за тях специалисти. Да, искат да им го отнемат, на тях и на нас – родителите – спокойствието, че децата ни са приемани, обичани, обучавани. 

И тук е мястото за голямата ми молба. Моля Ви, когато някой Ваш приятел или познат категорично заяви позицията си, че помощните училища трябва да се затворят, МОЛЯ ВИ, разкажете му за нашето училище!

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Приказки за деца

Новата ми книга ще се казва: „Денчо и Годинка. Приказки за деца“.
В нея мъдростта на вековете е изразена по достъпен за децата начин. Приказките срещат малките читатели и слушатели с добрите дела и правилните образци в живота. Имената на приказните герои са също толкова красноречиви, колкото техните думи и дела. Наблягам на краткостта и точността на изказа, като някои красиви слова повтарям по-често, за да залегнат в съзнанието на четящите и слушащите. Положителният развой на случките е характерна черта на всичките произведения. Особено значение обръщам на това, приказките да доближават постепенно любознателните деца към истината и реалността и да подпомогнат разгръщането на заложените в тях огромни творчески способности. Както стиховете и басните ми, така и приказките ми са изтъкани от множество послания, поуки, ключове и символи. Сборникът е подходящо четиво за всички възрасти и дава храна за размисъл на всички души, тръгнали по пътя на своето осъзнаване.
Приятно и ползотворно четене!

Денчо и Годинка
Синовете на Словото
Добрина и Кармина

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Църковната традиция (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

В руската православна църква намираме византийското християнство, което продължава своите структури и традиции в Русия. На вътрешната църква на богомилите, която се основава на Евангелиста Йоан и се наблюдава като църква на Светия Дух, се противопоставя външната църква на православието, която живее от външните церемонии. Въпреки независимостта на източната църква от западната, и в нея се сблъскваме с авторитарния римски принцип, идващ от Апостол Петър и връзката с Бога-Баща. Протестантството може да се наблюдава като една крачка в посока вътрешната църква, която няма външна структура и се осъществява в социалния живот на общината. В реформаторската църква Апостол Павел заема важна роля. Той учи за пътя на Душата към Христос, който не е строг съдия, пред когото трябва да се обясняваме, а извор на Любовта.

В руската църква Христос се наблюдава като Вселенски властелин и съдия на страшния съд. Така той прилича на Бащата. Тази строгост не намалява въпреки ролята му на Спасител. Така се стига до факта, че Мария играе една по-важна роля в руското религиозно съзнание, отколкото Христос. Тя е Божията Майка, но и Майката на Човечеството и предава молбите на хората на Нейния Син. Най-важните църкви са в нейно име, започвайки от църквата на Света София в Киев. София е небесната мъдрост, която се проявява в Мария.

Всеки западен човек, който присъства в Русия на служба в църква би бил възхитен – навсякъде икони, фрески, небесни песнопения, тамян. Така са се почувствали и пратениците на княз Владимир, които трябвало да се запознаят с различните религии. От Константинопол те се връщат с посланието, че не са знаели дали по време на службата се намират на небето или на земята. Според легендата, тогава решават да приемат точно православието. Така руснака може да изпита в църковната литургия небето на земята (бел. пр. това важи особено за така наречената неделна евхаристия, в която църквата, тоест хората, събрани в името на Христос, се въздигат до царството небесно и се връщат на земята с дара на радостта).

С православието в Русия навлиза и философията на Платон. Това също помага за отделянето на руската култура от земния живот и насочването й към вътрешния живот, както и при учението на богомилите. За Платон видимият свят не е истинския свят. Истинския свят е скрит, света на идеите, където всичко е цялостно и завършено. За да се стигне до този свят са необходими молитви и аскетизъм. Това е възможно само за монасите. Единствено те могат да водят един съвършен християнски живот.

Литургията е тази, която въвежда вярващите в невидимия свят. Иконите също влияят непосредствено; те са посредници между видимия и невидим свят и затова се поставят във всяка къща на най-хубавото място. Те са като прозорци към Духовния свят. Руснаците ценят и обичат своите икони. Когато влизат в църква, първо отиват до иконите и ги целуват.

Православната църква изисква от своите вярващи много повече от западното християнство. Службите траят по няколко часа и човек стои през това време прав. А на големите празници траят дори и цяла нощ. Всъщност става дума за манастирски литургии, също като и постенето идва от манастирските традиции. Освен постенето преди Великден има и още три периода на постене през годината. Освен това в сряда и петък не се ядат месо, яйца и млечни продукти. Всеки вярващ има един църковен баща-настоятел, който е негов Духовен съветник и може не само да го съветва и напътства, но дори и да му нарежда в ежедневието. Всеки вярващ се прекланя пред свещеника, целува пръстена му и се моли за благословия.

По време на моите пътувания в Русия често говорих с много свещеници и странстващи богопоклоници. Повечето от тях са много строго религиозни, знаят малко за вярата и теологията, но са убедени, че принадлежат към истинската църква и навсякъде около себе си виждат дявола. „Дяволът никога не спи!“, чувам от един прост свещеник. Доколко руската църква може да даде здрави основи на посткомунистическото руско общество не е ясно. Вярно, че в нея има много Духовни хора, но тя като цяло се е контролирала от държавата и КГБ.

Това са подследствията от подчинението на църквата на държавата още през 4 век във Византия. Друга слабост е, че всичко се върти около литургията и откъсва вярващия от земния живот. Така понятието братство съществува в Духовно отношение, но не и на физическо ниво. Няма социална етика. Така например, митрополит Филарет е бил против премахването на крепостничеството.

Красотата и радостта на религиозното преживяване е в противоположност на отделеността на църквата от света. Историческото развитие обаче показва, че женския аспект на религиозния живот е подвижен и гъвкав и винаги успява да се освободи от догмите на мъжката, патриархална, гръцка църковна традиция, в която е приклещено. Когато това се случи, индивидът може свободно да търси Духовните си изживяванията и да извади наяве богомилската традиция.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Българският фолклор среща модерната музика

Българският фолклор среща модерната музика е проект, който събира финансиране и подкрепа чрез За България.

Албум, обединяващ автентичното и съвременното в музиката

Здравейте, казвам се Иустина и съм от град Кишинев, Молдова.
Живея в България от 5 години, завърших Софийски Университет „Св.Климент Охридски“, музикална педагогика, народно пеене и в момента следвам магистърска степен по същата специалност.

МОЯТА ЦЕЛ
Мечтата ми е да осъществя проекта, над който работя през цялото си свободно време, а по-точно реализация на първи студиен запис на песен-сингъл към бъдещия албум „EthnoStep Garden“.
Бих искала накратко да Ви разкажа каква е точно идеята му.
Винаги съм мислила, че българския фолклор е едно от най-красивите и ценните неща, които съществуват в България, затова избрах да продължа следването си тук. Също така електронната музика винаги ми е била много близка, имам предвид направленията dubstep и drum’n'bass
Според мен, такъв вид модерна интерпретация на българската фолклорна музика би я доближил до младите , така че тя би станала част от нашата съвременна култура.
Много ме зарадва фактът, че съществува българска платформа – ЗаБългария и с удоволствие стартирам проекта си тук.

СРОК ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ
В рамките между 2-3 месяца от момента на получаването на събраната подкрепа ще запиша песента от проекта, първата от бъдещия албум.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА БЮДЖЕТА
С тази кампания събирам средства за първи студиен запис към бъдещия дебютен албум. Всички средства ще бъдат разпределени по следния начин:
- студийно време
- миксинг
- мастеринг
- авторско право

ОТ МЕН ЗА ВАС
Вашата подкрепа е стимул за мен да развия своята идея и в знак на благодарност искам да ви дам и нещо от мен . Всеки подкрепил ме ще получи копие в аудио формат от сингъла, който ще запиша.
5 € – Всеки подкрепил ме ще получи песента на диск с лична благодарност от мен

ДРУГ НАЧИН ДА ПОМОГНЕТЕ
Споделете проекта ми в „ЗаБългария“ в социалните мрежи, които изплозвате: Facebook, Twitter, MySpace и др.
Препоръчайте моите профили във Facebook, Youtube и Twitter, които можете да намерите тук в личния ми профил на „ЗаБългария“ – Създател на идея – Иустина

БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Песента „Притури се планината“, изпълнена от Иустина, която иска подобни хубави български песни да се чуват в една различна атмосфера на съвременната елeктронна музика.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Руските богомили (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Когато княз Владимир въвежда християнството през 988, то вече е хванало почва в Киев. Неговата баба Олга се е покръстила преди повече от 30 години; в града има викинги християни; а църквата на пророка Илия е построена през първата половина на 10 век. Свещениците в нея идват от България и говорят близък до руския език. С тази българска вълна са свързани и религиозни идеи, които не принадлежат към официалната църква.

В България богомилството (обичаните от Бог) вече е разпространено. То е повлияно от дошлите от Кападокия и Армения павликяни и се разпространява из Босна, Северна Италия и Южна Франция, където става известно като катарство. Движението на богомилите е естествен наследник на манихейството, създадено от пророка Мани (216-276) и с корени в иранската религия на Заратуста. Апостола на Светлината Мани, който сам се разглежда като пророк на Светия Дух, проповядва едно учение, което води началото си в борбата между Светлината и мрака. Светлината е хваната здраво в оковите на материята и трябва да бъде освободена от тях. В борбата със злото човек трябва да даде своя дан. Той може да се пречисти и да помогне за изчезване на злото като не му се съпротивлява. Тогава доброто може да промени злото отвътре. Манихейците, богомилите и катарите не са имали свещеници, а един малък Духовен елит от Посветени, в които вътрешната Светлина се е събудила и които могат да извършват определени обреди.

В Русия не може ясно да се проследи едно богомилско движение както на Балканите или в Южна Франция, но те въпреки това оставят своите следи в руската история. Човек ги открива сред хората, които разбират стойността на вътрешния живот и които нямат достатъчно свобода на развитие в официалната църква. В Русия те имат възможността да се оттеглят в отдалечени региони.

Това движение на откъснатите от нормалния живот има за пример братята Борис и Глеб, двама от дванадесетте сина на Княз Владимир. 1015 те биват убити от хората на доведения си брат Святополк, който иска сам да властва в държавата на баща си. Борис и Глеб умират без да се съпротивляват. Чрез саможертвата си те се превръщат в първите руски Светци. И това става не заради страдания в името на вярата, а заради несъпротивление на злото. От народа те биват обявени за закрилници на Русия. Този мотив на несъпротивление срещу злото може да се срещне в живота на много руси, включително Толстой и жертвите на комунизма.

Въпреки че Борис и Глеб намират място в официалната църква, техните корени лежат другаде. Техните княжества Ростов и Муром са далеч на североизток, където започва сферата на влияние на Волжка България. Тези българи са роднини на Дунавските българи, които живеят югозападно от Русия. Майката на Борис и Глеб е българска принцеса, която вероятно е била част от богомилските кръгове. Във всички случаи нейните синове изповядват едно състояние на душата, което Щайнер нарича „българско“ и в което човек съзнава много силно противоположността между космическите сили на доброто и злото.

В началото донесеното от българските свещеници богомилство остава скрито. Границите между него и официалното християнство все още не са ясни. Много рядко чуваме в това време за богомилите, както например през 1169, когато Фьодор, митрополит на Ростов, бива осъден и изгорен на кладата в Киев.
Приемането на християнството подтиква руснаците към движение. Това се вижда например в манастирските общества, които са място за живот в бедност, смирение и аскетизъм. Манастирската традиция идва през Гърция от Близкия Изток и Египет. В Сирия, където думата монах е същата с думата „съвършен“, манастирският живот е повлиян от учението на Мани. Също и в Русия много хора търсят съвършения живот. Това са, заедно с монасите, новонаселили се и най-вече странстващи богопоклонници. Тези групи не могат да бъдат контролирани от официалната църква. Особено странстващите богомолци приемат нови влияния от различни места. От създаването на Русия до руската революция голямо количество от тях кръстосват земята и посещават светините й. Много от тях обикалят дълги години и живеят от сух хляб и вода. Йерусалим от край време е заветна цел и привлича толкова много поклонници, че още в 12 век в отделни области на Русия остават много малко селяни, които не могат да обработват всичката земя. По път богомолците пеят Духовните си песни. Те често съдържат мотиви от богомилството и картини от стадиите на вътрешното развитие. До 19 век тези песни се пеят пред църкви и манастири от слепи и странстващи просяци, калики. Влиянието на богомилите може да се намери не само в тези песни, но и в историите за създаването на Сътворението и за края на света. В тези „български“ басни се разказва как дяволът помага на Бога за Сътворението. Също и в руски приказки може ясно да се види влиянието на странстващите богомилски проповедници.

Особено внимание заслужава една от най-хубавите староруски приказки, историята на Пьотр и Феврония от Муром, една княжеска двойка, която умира през 1228. Човек може да види в тях богомилските просветени, така наречените Съвършени. В приказката се разказва как княз Пьотр се оженва за простото момиче Феврония, която го излекува от раните, причинени му от един победен от него дракон. Аристокрацията яростно се съпротивлява на тази женитба, защото ме иска да бъде управлявана от просто момиче. В крайна сметка двойката бива прогонена. Тъй като те не оказват съпротива на злото, успяват да го променят – болярите се скарват помежду си и накрая молят княза и княгинята да се върнат и да управляват над тях. Оттогава цари мир в Муром, а Пьотр и Феврония се оттеглят в края на живота си в манастир. През 1547 биват обявени за Светци от църквата.

Историята на Пьотр и Феврония се случва по времето на града Китеш. Според легендата той е построен през 1165 и става невидим при нападението на монголите през 1239. Китеш е картината на вътрешната църква, която бива основана в руския североизток от богомилите. По същото време в западна Европа се създава и Духовната църква на катарите, която бива разрушена през 1244. В тази вътрешна църква не става вече дума за външни светини и външна йерархия, а за социални светини и социално свещенослужене в обикновения живот; както и за взаимопомощ към събратята. В социалното християнство на богомилите се основава и подготовката за преобразуването на обществото в една църква, така както я описват Достоевски и Соловьов със своята руска идея.

Според мен богомилите занасят в Русия и мисълта, че човек може да срещне в общението със събратята си Христос. Тази представа може да се открие в много руски приказки и обичаи. В тези истории селянина, на когото човек помага на път, често се оказва самия Христос. В селските райони масата се слагала едно време винаги за един човек повече – за Христос, който можело да се появи като неканен гост по всяко време. Социалният живот бил изпълнен с християнски действия, които помагат на другите и в които се съпреживява съдбата им. Всеки бива предразположен да говори за трудностите си и бива приет в общността. Чрез тази социална взаимопомощ бива излекувам всекидневния живот и проправен пътя към културата на братството. Едно неочаквано свещено действие се съдържа дори в изговора на думата „благодаря“. „Спасиба“ (спаси Тебя Бог) означава „нека Бог Ти помогне”. Малко руснаци знаят това днес. (бел. пр. българското благодаря идва от благо давам. Според разбиранията благ е само един Бог. И Бог ни дава благо. Тоест, може да преведем благодаря като Бог да Ти даде благо, а какво по-голямо благо има от спасението? Излиза, че спасиба и благодаря имат все пак едно и също значение, но малко българи знаят това днес).

Въпреки че богомилите в Русия не са официална църква, те оказват голямо влияние върху светогледа на народа и отношение на хората към злото. Цялостната душевна настройка на народа е богомилско-манихейска, а неговата история едно съревнование със злото, което в бъдеще ще се усили.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Духовният пейзаж на Източна Европа (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Пътят на Апостол Павел следва стар и важен търговски път. Той бива наречен в ранно-руската несторова хроника „пътят на викингите до гърците“. Рудолф Щайнер нарича този воден път „гръбнака“ на руската народностна душа, който свързва руския север, среда и юг, където се развиват съответно мисленето, чувствата и волята.

От друга гледна точка този път свързва седем Духовни центъра в Източна Европа, които съвпадат със седемте чакри на човешкото тяло. Така разгледана, Русия прилича на един човешки организъм, чиято основа е в иранските територии и достига до полярните области.

В първата зона хората могат да видят северното сияние. Там един ден и една нощ, взети заедно, траят цяла една година. Втората зона има за свой център островите Соловецки в Бяло море (бел. пр. внимание: навсякъде, където се говори в книгата за Бяло море, то става дума за едноименното море в Северния Ледовит океан). Там се намират много четири-пет хилядни подобни на лабиринти каменни подредби. В Скандинавия те се наричат Троябурген и играят важна роля в различни церемонии и посвещения. Вероятно става дума за пространственото ориентиране и преживяването на собствения Аз с наближаване центъра на лабиринта, който има най-често диаметър между 10 и 20 метра. Тази област на изток от Скандинавия се нарича в гръцката митология Хиперборея.

Третата част има за център Новгород. При хората третата чакра от горе надолу се свързва с гласа. Така и Новгород е гласа и мислещото самосъзнание на Русия.

Средната зона е зоната на сърцето. В една широка ивица, която се разпростира от Балканския полуостров до Урал и продължава и в Сибир по протежение на транссибирската железница, руските селяни обработват Майката Земя. Тук се намират и най-важните Светини по руските земи.

Петата зона е тази на степите със своите волеви хора – казаците.

Шестата зона обхваща земите на Колчис, сега в Абхазия и Западна Грузия. Те са свързани с древногръцката легенда за Язон, аргонавтите и златното руно. То е символ на чистата душа. Тук, по Черноморието, хората са участвали в тайнствата на вътрешния свят на душата, докато по Беломорието се е случвало разбирането на външния свят, на Космоса.

Още по-далеч на изток, в Източна Грузия и Армения, се намира седмата зона, където се пазят традициите на иранските мъдрости.

Плодовете на иранската култура могат да се видят в манихейството, което сред десети век се разпространява през Армения и България до Русия. Под формата на учението на Богомилите то намира сърцето на руския пейзаж, което свързва с Духовна нишка Черно и Бяло море. Този път на Богомилите води от България през Киев и Владимир до Китеш (и териториите на волжките българи) и по-нататък към Сибир по посока на пустинята Гоби, където още през трети век се разпространява друга част на манихейството. Възможно е българите да са се запознали с манихейството още в източно-иранската си родина.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Търпеливо устояване на злото (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Дори когато човек познава руската душа и идеали, пътят на развитие на руския народ си остава загадъчен. На запад познаваме силата и пътя на действието, но на изток тържествуват пасивността и предопределеността на съдбата. Човек чува често хората да казват: „Ако не загубим вярата си, то всичко ще е добре.“ Тази настройка е чужда на западния човек, но може да даде голяма вътрешна сила на руския човек.

В началото на руския Духовен път седят представите от старата митология, която води началото си донякъде от балтийците, но и от иранците. Иранското влияние се изявява преди всичко в дуалистичната представа за света, в която силите на доброто и злото, на Светлината и тъмнината се борят една с друга. Тези сили са представени както в природата, така и в самите хора. (бел. пр. тази представа е особено силна при българите, като ирански народ, и при Духовните учения на манихейството и произлизащото от него богомилство. Манихейството е съчетание на по-древната зороастрийска вяра и ранното християнство.) Чрез природата славяните изживяват връзката между Бащата-Небе (Бог Сварог) и Майката-Земя (Мокош) (бел. пр. подобно и при траките). От тях се ражда тяхното дете – третия свят – Бог Сварошич, който бива възприеман посредство аурата на слънцето. За славяните светът е изпълнен с природни Духове като елфи, нимфи, джуджета, Духове по къщите, полята и горите.

На този свят на Духовете може да бъде повлияно чрез магии. Това се случва чрез заклинанията на славянските вещици и магьосници. Руснаците са много суеверни и имат силна вяра в хора със специални възможности, които познават лековитите билки. Освен магията са разпространени и официални култове, свързани с плодородието и смяната на сезоните. В славянската култура няма свещеници. Тяхната роля се поема от князете и княгините.

Чрез християнството славяните изживяват раждането на Божественото Дете от Небето и Земята – аурата на слънцето, която слиза на земята, свързва се с нея и оттогава живее в човешката душа и общности. Русия приема официално християнството през 988, но то е познато на територията й още преди това. През 4-век в Южна Русия живеят готите християни, а по Черноморието християнството е познато дори още от 1 век.
Според една гръцка легенда Апостол Андрей е бил деен в тези области. Това е твърдо вероятно, защото същото се потвърждава и от грузинските легенди. Според една руска легенда Андрей тръгва от Крим срещу течението на Днепър и така стига до Киев, където му се дава видение. Пътят му стига дори и до Новгород. От там минава през земите на викингите и отива до Рим, откъдето отново се връща по Черноморието. Твърди се дори, че Андрей посещава и остров Валамо в Ладожкото езеро, където днес се намира манастира Валаам. Ако разгледаме внимателно пътя, по който е минал Апостол Андрей, то не може да не ни направи впечатление, че е посетил Духовните центрове на някои от европейските народи – областта Колчис в Грузия, Духовния център на балто-славяните, който предполагам, че се намира до Чернобил, областта на Бяло море, скандинавските центрове и дори вероятно Шотландия, където е провъзгласен за национален Светия.

С голяма любов руснаците наричат Андрей Апостол на Русия. Той е първият ученик на Христос, участва в умножението на хляба и покръства гърците, като им разказва историята на житното зърно, което умира, за да даде плод. Тази картина свързва Андрей със зърното и земеделието.

Мисиите на Андрей съвпадат с времето на отделяне на славяните от пранарода на балто-славяните. Възможно е именно той да е в основата на любовта на руските селяни към Майката-Земя и от него да тръгва представата, че с работата си по земята селянина й помага да поеме Христос.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Втора част: Русия и Европа (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Руската народностна душа трябва да ходи на училище при Централна Европа. И чак когато тя отработи това, през което Централна Европа е преминала вече, ще може да допринесе за европейската култура.

Рудолф Щайнер

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Трима влъхви

Трима влъхви, три мъдреца,
път далечен са поели,
търсят, зная, Младенеца,
че звездата му видели.

Трима царя, три мъдреца,
Мелхиор, Каспар и Балтазар,
те отиват при Агнеца,
че Той е на царете цар.

Трима влъхви, три мъдреца,
със злато и ладан и смирна,
и с поклон пред Младенеца,
и пред Дева блага, мирна.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени