Tag Archives: истории


Предсказания за България

Oт Петър Осоговеца, богомилски жрец

„…А в четвъртия ден Господ създаде звездите – да красят твърдта небесна – и да бъдат знамение за векове и народи. Седем едри звезди сътвори Предвечният – и седем области на небето им повери.

И вложи Творецът седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го ръководи.

И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела – един да го води, а друг да го пази.

Слънцето разпери криле над Египет, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спря над Елада, Звездата на Посланника покри с лъжи Юдея, Звездата на Бранника – Рим, а Звездата на Отшелника – Византия. А народите се не бяха още родили на Земята, но живееха в чертозите на Господнята Прамъдрост.

И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя криле над нея. И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога звезден дух-другар да му даде. Та се смили над него Творeцът, ала нямаше вече звезда и звезден дух.

И духна тогава Бог в простора, и осени с божествено мановение Млечния път – да властва над България…

И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа-близнаци на Междуречието, изгоря Елада, погина Юдея, разсипа се Рим, само Византия и България останаха…

Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсегда, а България като Огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде…

…Защото гаснат звездите една по една, ала Божият пояс ще свети вечно – и Млечният път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена…”

Из „За съдбата на народите” – 956 година

(Публикувано в сп. „Български писмена * Les lettres bulgares” – том ІІ-2000)

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Княгиня Олга и Реймският псалтир

Гина Джиджева, основателка на фондация „Баба Тонка”

Далеч във вековете легенда разказва: …Живял владетел мъдър и свят, оставил дълбока следа и благослов след себе си. Михаил-Борис – български княз било името му. Имал той сестра за чудо и приказ – хубава и сияйна като зората. Дълбока и мъдра, пълна с любородие, тя приела новата вяра в Христа и с княжеско име Теодора се съгласила да стане заложница във Византион, като там постъпила в Императорската школа. По същото време в Магнаурската школа на древния град, прочута с мъдростта на учениците си, постъпил най-мъдрият сред тях – Константин Философ. Пламнала любов между двамата белязани от съдбата. Тя, българската княгиня, дълбоко предана на брат си, царя, горяла от желание да му помогне в свято дело – да спре братоубийството в земята на българи и славяни… Усвоила най-силното оръжие – познанието, скрито в свещените скрижали на времето, – Теодора се върнала на родна земя. Построила църкви и манастири, в които Словото Божие звучало на ромейски език. Труден и недостъпен бил той за народа, който чакал мир и по-светли бъднини от Бога. Тангра бил могъщ и суров, Христос – благ и милостив. Учениците му и техните следовници свободно разнасяли Божието Слово из цяло Българско. Но трудно било делото им с чужд език. Затова Борис, под влияние на настойчивостта на сестра си Теодора, се озовал на среща с любимия й, Константин. Ръководството на Магна-Аура го готвело за висок пост – библиотекар на Константинопол, след което го очаквала златната багреница на Вселенски патриарх. Какъв бил разговорът между двамата мъже, никой не знае, но вместо високия сан, Константин Философ поема отшелничеството. Заедно с брат си Методий той се озовава в манастира „Полихрон” в планината Олимп.

Оттук започва началото на голямо свято дело – нови писмена, нов език за Божието Слово, признат след дълги години на гонение…

Сред дълбокия мрак на Средновековието изгрява нова звезда – светла и ярка. Първата мисия на Константин-Кирил Философ при хазарите носи Божи благослов – открито е тялото на епископ Климент, осветено и пренесено тържествено в Рим с похвално слово в негова чест от Константин-Кирил и с химн, чиято диря остава неразкрита и до днес. И ако тази химнопис се ползува по-късно в българските църкви за превод от гръцки на черковнославянски, то написаните повече от четиридесет химна в богослужението ни са начало на музикалната ни слава много по-рано от „Полиелей на българката” на Йоан Кукузел, и то още в IX век!!! Така голямата любов след раздяла и мъка носи извисяване и безсмъртие за векове…

А Теодора? – Нейната святост дала сили на Борис да покръсти своя народ. Обединен и единен, той започва да израства и да поема велика мисия на просвета. Но княз Борис, смазан в душата си за сторен грях – избиване на боляри езичници, се оттегля от престола в манастир, за да измоли покаяние от Бога. Сили за това му дава подаръкът от Моравия, изпратен му от Методий, брата на Константин-Кирил Философ, чрез учениците Климент, Наум и Ангеларий – Евангелие, преведено на родния език с новите писмена. На престола Борис оставя първородния си син Ръсате, покръстен с име Владимир. Младият и храбър пълководец, вече цар, не може да се примири с новата вяра и готви бунт, затова бащата Борис напуска манастира, надява багреница и корона и с Евангелието в ръка наказва своя първороден син – царя-слепец, непрозрял бъдещето на своя народ – с истинска слепота, избождайки очите му. Окървавен е престолът български и Симеон, готвен за духовник в Магнаурската школа, отказва да го приеме като престол на любимия си по-голям брат, образец на храброст и мъжество от детските им години. Но Евангелието с Божии слова и клетвата на бащата за синовен дълг на Българския цар, който няма права, а само дълг пред народа, го скланят. Затова не Плиска, а Преслав става столица на цар Симеон Велики – с дворец, неотстъпващ по великолепие на двореца в Константинопол. Започва нова епоха за българската държава със Златен век и Книжовна школа, известна далеч зад границите й…
Минават години. За слепия Ръсате се грижи дъщеря му Сандоке, покръстена с името Елена, амазонката, превърнала се във водач на немощен слепец. Тя, християнката, не може да се примири със съдбата на своя баща, изпада в безумство и пита Небето, пита Тангра и Христос: „Защо? Защо? Защо?…” Отговор търси и й дава влюбеният в нея Симеонов син Боян, за да я спаси и дари с покой. Така избухва ерес в царския двор. За да я отстрани още в нейното зараждане, Симеон дава Сандоке-Елена, слънценосната Христова дъщеря, за жена на Киевския княз Игор, където тя бива наречена Олга. Но грях е да разделиш двама влюбени, затова най-скъпото, което има цар Симеон – Евангелието на баща му Борис, – отива заедно с нея в Киев. То дава сили и слава на Олга в новия й дом и новата й Родина. И когато съпругът й – Киевският княз Игор – умира и тюрки нападат Киевска Рус, Олга – амазонката, повежда войската и дава такъв отпор на врага, че повече тюркски крак не стъпва на Киевска земя. За благодарност народът приема вярата й, а след смъртта й я канонизира като Св. Олга Българска. Най-славната жена в Европа в Х век е тя.
По-късно същото Евангелие дава сили и на дъщерята на Олга, Анна, когато заедно с прикята й заминава за Париж, където тя става жена на френския крал. По това време, преследвана и изгаряна на клади, тук стига и ереста от България като ново учение – богомилство. Мил е Бог към бедните и неоправданите и милостта му расте заедно с тях като едничка тяхна закрила… Престолонаследникът на Франция се разболява от тежка нелечима болест. Никой не може да му помогне. Майката Анна, надвесена над Евангелието, отправя денонощно молитви и тайно търси и намира богомилски лечител. Престолонаследникът оживява, но никой не смее да спомене за лечителя, а чудото се приписва на Евангелието с тайнствената непозната писменост, върнало мощта на френската корона. А източникът на тази „тайнствена писменост” е може би един от най-старите съвременни езици на Европа. В Реймс се строи огромна катедрала, в която векове наред четири династии френски крале полагат клетва при коронясването си …над Борисовото Евангелие… Прието в онази далечна епоха като „Киевско Евангелие”, днес то се нарича „Реймски псалтир”.

(Публикувано в сп. „Български писмена * Les lettres bulgares” – том ІІ-2000)

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Мястото и ролята на българската култура III

След края на Средновековието, но особено в ХХ-я век, социалното съзнание е отслабнало. Така индивидуализирането се изразява чрез борбата на всички срещу всички. Хитреците се противопоставят на „глупаците” и всички нехитреци, без изключение, са и ще си остават винаги бедни. Но това е точно обратното на християнските идеали!

Сега тази борба е много явна в Русия, но и на Запад, макар по по-прикрит начин. Все пак там има и предпазни механизми. За протестантите калвинисти на Запад работата е средство за спасение на душата. А в Русия и в другите православни държави работата никога не е била разглеждана по този начин. В основата на западния капитализъм може да се съзре духовно-религиозното съзнание на капиталистите-калвинисти. В страните, които до неотдавна бяха социалистически, обратно, структурите на традиционната нравственост са разрушени. Социализмът сблъска хората от Източна Европа със силите на Злото. При много хора онова състояние на душата, което може да се нарече българско, стана осъзнато. В духовен план, всеки човек от Източна Европа, който е живеел със съзнанието за съществуването на полярностите Зло и Добро в душата и който е минал през страданието, е станал „българин”.
В крайна сметка духовното и нравствено възкръсване зависи от отделните хора, следователно от всекиго. Раждането на Духа в човека и в културата, общо казано, не е организиран, а е съвсем спонтанен и свободен процес, който се осъществява отдолу нагоре, от самите хора.

Раждането на Духа в индивидуалната душа събужда още един допълнителен аспект в индивидуалния принцип – социалността. Навсякъде в Източна Европа се появяват малки групи, ядра на солидарност. Ако всички бедни хора споделят бедата си, всички ще станат богати – това е известно в Африка и в Южна Америка. В Русия се създават нови общества. Там има традиции – руснаците могат да ги намерят в българските слоеве на дълбините на своята душа. Съживява се богомилската практика.
Имало е някога, отдавна, богомилски идеал. В българската култура винаги живее паметта за него в дълбините на душата – и е достатъчно само да се съживи споменът в дълбочинната памет, за да се измъкне оттам идеалът и да продължи неговото реализиране. Времената станаха трудни – намалява населението и в Русия, и в България, която е с най-нисък процент на раждаемост в Европа. Спасението е само в самия човек – ако всеки българин се стреми към това, истинският български дух ще пребъде и в България.

Появяват се нови насоки в развитието. Ако всички ние можем да се свържем с вътрешния си потенциал, ще съществува Европа на Духа – една Европа, която няма да бъде повече разделена на богати (западната част) и бедни (православната част). В крайна сметка духовното раждане на Европа зависи от всички нас.
Във всеки човек живее по един вътрешен богомил. Когато преодоляваме Злото и градим Доброто, намираме своя вътрешен богомил.

В православието има повече вътрешна индивидуална свобода, отколкото в католицизма. Вътре в православното християнство стои Църквата на богомилите, която е вечно жива – това е свободата на Духа.

В духовността е налице един единен поток – всички предишни течения са подготвили следващите, които се появяват на бял свят.

Десет века след историческото богомилство има нов изблик на този импулс за българско състояние на душата, който се прояви чрез философията на Петър Дънов, пророка на новото богомилство.

Дълбокият смисъл на неговата философия е: всички свои индивидуални способности да жертваш – доброволно и по собствен избор – за да ги използуваш за Доброто на другите хора – точно като сестри и братя.

(Доц. Хари Салман е издал девет книги, включително „Изцелението на Европа”, която вече излезе на български в издателство „Кибеа”, и „Историята на духовността в Русия”. През юни 1999 в Разлог сподели пред своите български приятели, че е започнал и десетата си книга с работно заглавие „Мрак и светлина над Балканите”. Познава задълбочено проблемите на днешна Европа, говори 12 езика, пише на английски, немски, френски и руски. Преподавал е година и половина философия в Московския университет и 10 години е водил курс по духовна история на Европа в Карловия университет в Прага. Сега живее в Лайден, Холандия, води лектории в университети в много страни, включително в Северна и Южна Америка и в Африка. Всяка година идва за едномесечни срещи със свои приятели в България. ) За връзка: salman.h@tiscali.nl

(Публикувано в сп. „Български писмена * Les lettres bulgares” – том ІІ-2000)

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Едно дете проплака

Едно дете проплака в Рождествената нощ,
чува се, как всички пеят в звънен хор,
небето – ангелски дарява на земята слънчице
и до мама нежно тупка малко сърчице.

Едно дете проплака в тази свята нощ,
бог е бил над него и дарил е щастие, любов,
ангелите чули, че протягало ръце,
малкото детенце – на мама слънчице.

Едно дете проплака и заблестяла е звезда,
Бог изпълнил е на Рождество най-святата мечта,
Бог дарил е всички с топлина,
а на майката от Слънцето свалил е Той-Искра!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Мястото и ролята на българската култура II

Хари Салман, доктор на философските науки, Холандия, беседа, изнесена в София – НТС, 8 юли 1997 година.

Древните българи, дошли от Изток към Иран, продължили духовната дейност на скитите. Не е случайност появата на богомилството в България през Средните векове. Възможно е богомилството да се възприема и като нова форма на манихейство, създадено от пророка Мани в ІІІ-я век като синтез на християнството и религията на Заратустра. Виждаме и тук човека в битката между Злото и Доброто, но той вече работи за пречистване на Космоса.

Именно древните българи са донесли в Европа това съзнание, повлияно впоследствие и от скитите, и от манихейството, за противоположността на Злото и на Доброто в Природата и в душата на човека. Рудолф Щайнер говори за състояние на душата, при което човек е чувствителен към тази полярност на Злото и Доброто, и го нарича българска душевна нагласа (die bulgarische Seelenstimmung). От духовна гледна точка може да се твърди, че българин е човекът, осъзнаващ добрите и лошите сили и живеещ, за да подпомага с работа Доброто.

В дълбините на българската душа винаги живее богомилството. Българите са дарили на Русия това българско съзнание. Например на двамата сина на киевския княз Владимир – Глеб и Борис. В Киев е имало българска църква („Св. Илия”) и български свещеници още преди покръстването на Русия в християнската вяра. Пътят от Дунавска България до Волжка България е минавал през Русия. Търговските връзки са спомогнали за разпространението на богомилството в Русия.

Друг син на княз Владимир, Святополк, искал да убие всичките си братя, включително и Глеб и Борис. Но те приели доброволно смъртта. Майка им е била българка, може би дъщеря на цар Самуил. През 1015 г. загиват Глеб и Борис и духът на саможертвата, на себеотрицанието и непротивенето на злото се разпространява в Русия. Ростов и Муром са били на границите с Волжка България. Този път между двете Българии е станал като гръбначен стълб на руската култура. Безспорно е, че има богомилски мотиви в много приказки, апокрифи, песни, легенди (например един от духовните извори на старообрядците също е българското богомилство).

През Х-я век България е била духовният център на Европа, където се е родил Духът, за да се разпространи в другите страни – Босна, Италия, чак до Франция. Но кръстоносните походи на Инквизицията са унищожили тези богомилски духовни средища. Каква ли е била причината за това отрицателно отношение? – Богомилските общини искали да реализират принципа на християнството – без богатство, без йерархични структури, в директна връзка с ранното християнство. И общини на братство се създавали навред, а те се оказвали опасни за официалната църква.

Екзотеричната страна на христянството е църквата. Но има и езотеричен, вътрешен път на душата за връзка с Бога (извън официалните структури и без техните тайнства). В официалните структури действа принципът на властта и авторитета – отделният човек няма свободата да се развива индивидуално. Главната причина за това недоверие е убеждението на църквата, че извън нея Духът не съществува. Затова църквата се стреми да монополизира Духа и да утвърждава догмите си.

Но щом свободният Дух се роди в човека, той вече няма никаква нужда от някаква външна власт, нито от нейните външни авторитарни структури. Вътрешно свободните хора са способни сами да организират духовния си живот. Идеята за несвободата на човека е свързана с Древния Рим! Системно Рим е унищожавал духовния живот в Европа. Но същото е правел и Константинопол, където били атакувани и забранявани независимите духовни течения и където, явно, царяла същата агресивност към независимия човешки дух.

Богомилите и катарите са искали да създават нови форми на социален, икономически и културен живот – в не феодални структури – братства, в които да се оказва помощ на онези, които не могат сами да трансформират душите си. В богомилските общини хората взаимно са си помагали в развитието на душата. Покаянието е ставало пред цялата община и помощ са оказвали всички – това всъщност е принципът на най-ранното християнство. Но църквата била вече монополизирала съвестта, с индивидуалната изповед.

Според богомилите индивидуалният живот на всеки човек е свързан с живота на другите хора – единствено заедно и съвместно може да се съгражда животът. Техните общини са първите опити в Европа за развитие на нови християнски социални структури. Тези първи опити са били подложени на унищожение и обречени на абсолютна забрава, но богомилите са наистина предците на Реформацията в Западна Европа.
Новото индивидуално духовно съзнание на богомилите е допринесло значително за създаването на българския хуманизъм и за Българското Възраждане, които също са оказали влияние върху западноевропейската култура. Трябва да се признае, че съществува дълбинна приемственост между Източна Европа и Западна Европа в областта на културата, и заедно с това да се подчертае ролята на българската култура в предаването на нови цивилизационни импулси.

Може да се запитаме как богомилството е продължило да оказва въздействие върху българската култура и как човек може да бъде богомил в наше време. При богомилите от Средновековието е налице процес на индивидуализиране. Те са се занимавали с развитието на душата си. Но същевременно са имали и силно социално съзнание.

(Доц. Хари Салман е издал девет книги, включително „Изцелението на Европа”, която вече излезе на български в издателство „Кибеа”, и „Историята на духовността в Русия”. През юни 1999 в Разлог сподели пред своите български приятели, че е започнал и десетата си книга с работно заглавие „Мрак и светлина над Балканите”. Познава задълбочено проблемите на днешна Европа, говори 12 езика, пише на английски, немски, френски и руски. Преподавал е година и половина философия в Московския университет и 10 години е водил курс по духовна история на Европа в Карловия университет в Прага. Сега живее в Лайден, Холандия, води лектории в университети в много страни, включително в Северна и Южна Америка и в Африка. Всяка година идва за едномесечни срещи със свои приятели в България. ) За връзка: salman.h@tiscali.nl

(Публикувано в сп. „Български писмена * Les lettres bulgares” – том ІІ-2000)

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Мястото и ролята на българската култура I

Хари Салман, доктор на философските науки, Холандия, беседа, изнесена в София – НТС, 8 юли 1997 година.

Ще споделя с вас философската си идея за развитието на европейската култура, за процеса на раждането и създаването на културата въобще, тъй като нейното развитие се оказва задачата и целта на всички нас, които живеем на нашия континент. Само чрез хората европейската култура ще се роди за трети път.
Досега Европа се е родила два пъти – през около 2100 години. От митологията става ясно, че преди повече от 4000 години европейската култура се е родила в Югоизточна Европа. Зевс и тримата му сина са митичен образ на новото за онази епоха цивилизационно пространство. Азия е майка на Европа, а Америка пък е нейната дъщеря.

На физически план, 2100 години преди Христа са били нужни за появата на истинската Европа с физическите й граници. Преди Иисус Христос континентът е бил населяван от индоевропейски племена и от тях именно в началото на новата ера са се оформили нациите.

Каква е ролята на българския народ в историята на Европа?
Когато тялото на човека се роди, душата му още не е родена. Има естествен ритъм на процесите. За човека са необходими 21 години за изграждането на физическото тяло, а след това и още 21 години за оформянето и развитието на душата. Чак след това, сиреч след около 42-годишната възраст, е възможно да се роди и изгради човешкият дух.

Ние познаваме душата на Европа, която се е развивала вече 20 века и предимно християнството я е възпитало. Но е имало конфликти между по-езотеричните и по-екзотеричните идеи. Оказва се, че еретиците играят много важна роля за дълбочинното развитие на душата на Европа.

Европейската култура се е развивала през вековете, а в паралела човек – континент една година съответства на един век. Затова сега Европа, като организъм, е „на 42 години” и е в критична възраст, както е при човека.

В този период от живота ни, вътре в душата, напира да се роди нашият дух. Само един добре развил се човек, стигнал до своята зрелост, може да почувства висшия Принцип. Необходимо е да се разграничат двата вида сили – на душата и на духа. Силите на душата са емоциите и чувствата. Страхът е емоция например – разпространява се чрез атмосферата. Докато смелостта не е емоция. Смелостта е индивидуална духовна сила – като съвестта. Смелостта не може да бъде предадена на друг човек. Вътрешната свобода и отговорността също са духовни сили и духовна мощ. Необходими са благоприятни условия в живота на отделния човек, за да може той да развива духовните си сили. Докато силите на душата се развиват чрез подражание на това, което правят всички.

В езотеричните традиции съществува образът на Свещения Граал – чашата на Иисус Христос от светата Тайна вечеря, чашата, послужила да поеме кръвта на разпънатия Христос. Това е символът на човешката душа, която е вече пречистена, за да поеме Духа – само пречистената душа може да поема, съхранява и излъчва фина енергия. От тази гледна точка културата е умение да се живее за раждането на Новия духовен принцип.

В 20-я век има един преломен момент, в който новите сили напират да се родят. Появиха се симптомите на това явление още през 60-те години, когато младите хора проявяваха стремеж да открият вътрешиния си свят (затова впрочем се разпространиха и наркотиците), но и стремеж към външни открития – да се запознаят с други хора, страни и култури. Учеха се много чужди езици, пътуваше се за запознаване с чужди цивилизации. Разпространяваха се появилите се в началото на века нови духовни учения. В България Учителят Петър Дънов бе открил нови духовни простори. Рудолф Щайнер също. Появиха се нови тенденции в психологията – със стремеж да се опознае и разбере вътрешният свят на духа. Сънищата откриват огромни тайни за човешкия разум и е възможно да се усетят много неща още в наше време, в края на века. Но в живота, заедно с добрите сили, има и сянка на злите сили. Те се стремят да унищожат новораждащото се – например и фашизмът, и болшевизмът са проявление на Злото, но има и нещо друго, което се ражда зад тези зли тенденции. В периоди на мрак се е създавало и Доброто. Настъпващата Ера на Водолея означава, че в дълбината на душата ще се търси Духът – истински напредналите хора разбират добре какво е необходимо днес на Европа…

Но какви са перспективите за българската цивилизация и култура?

Без участието на Източна Европа не е възможно да настъпи духовното раждане на Европа. След падането на Желязната завеса биват налагани икономически ограничения. Според американците (например Samuel Huntington) сега се създава евроамериканска култура, която изисква нови граници в самата Европа. Американците заявяват, че Източна Европа (православният свят) принадлежи към Евроазия. Но това ще бъде нова катастрофа! И то поради факта, че народите на цяла Европа заедно са създали сегашната европейска култура. И са длъжни да я доизграждат.
Аз имам свое виждане за историята на България, като специалист по духовната история на Европа. Твърдя винаги, че пространството на Балканите и Древна Гърция има огромно значение за историята на Европа.

Културата на древна Европа е започнала преди около 4000 години по време на матриархата, когато на почит е била Великата Майка. Европейската култура се е родила в Югоизточна Европа, в Древна Гърция и Тракия. Балканите и Древна Гърция са утробата на Европа. На остров Самотраки са се правели посвещенията, свързани с други духовни центрове в Европа, в Близкия Изток и в Египет. Мистериите на Орфей са съществували отколе там. Орфей е от планината Родопа и принадлежи на Балканите. Малко неща са известни от подготовката на Орфеевите тайнства, които всъщност са били ритуали за пречистване на душата. Едва след това пречистване човек е можел да установява връзка с Духа. По време на Орфеевите мистерии е бил образуван елитът на посветените. Но днес всеки човек може да развива и душата си, и духа си, да постига своето индивидуално посвещение.

В древността траките са били съседи със скитите – ирански племена от двете страни на Урал, портата на Европа. Скитите са били носители на иранските мистерии – имали са центрове на култа на Заратустра или Зороастър, където пречистването е ставало чрез огън, както при Орфей чрез вода. Символът на духа е огънят, който човек трябва да намери у себе си. Религията на Заратустра е дала ново съзнание на човека – да бъде помощник на Бога в борбата между Доброто и Злото. Пречистването на Космоса е преработване на Злото. Заратустра говори за Спасител, който ще дойде да ни помогне в тази борба.
Като духовна територия, Иран е област, в която земята на Злото, Туран, е била трансформирана. По степите на Евроазия скитите са продължили да вършат тази духовна работа. Дуалистичният възглед за света е оказал силно влияние върху славяните, техните северни съседи.

(Доц. Хари Салман е издал девет книги, включително „Изцелението на Европа”, която вече излезе на български в издателство „Кибеа”, и „Историята на духовността в Русия”. През юни 1999 в Разлог сподели пред своите български приятели, че е започнал и десетата си книга с работно заглавие „Мрак и светлина над Балканите”. Познава задълбочено проблемите на днешна Европа, говори 12 езика, пише на английски, немски, френски и руски. Преподавал е година и половина философия в Московския университет и 10 години е водил курс по духовна история на Европа в Карловия университет в Прага. Сега живее в Лайден, Холандия, води лектории в университети в много страни, включително в Северна и Южна Америка и в Африка. Всяка година идва за едномесечни срещи със свои приятели в България. ) За връзка: salman.h@tiscali.nl

(Публикувано в сп. „Български писмена * Les lettres bulgares” – том ІІ-2000)

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Митко, който се усмихваше на звездите 5

Когато Митко отвори очи, той видя пред себе си много и най-различни планети – някои бяха много близко, други по-далече, а трети изглеждаха съвсем мънички, но всичките се виждаха ясно и ярко.

- Ето оттук – обясни искрящото същество, – наблюдаваме другите звезди и планети и съществата, които живеят на тях.

- Значи оттук сте забелязали нашата планета? – предположи Митко.

Искрящото същество се усмихна.

- Ние знаем за вашата планета от много отдавна, но просто не ни беше интересно да идваме при вас досега.

- Защо? – попита Митко и веднага добави: – Защото нямаме такива кутийки и машини ли?
Искрящото същество се разсмя. Да, то очевидно можеше и да се смее!

- Не, разбира се, че не е защото не сте толкова развити, колкото нас. – отвърна то и продължи: – А защото се отнасяте враждебно към всички нови и непознати неща. Нямате желание да се учите, да вървите напред и да видите път, различен от вашия.

Митко се натъжи при тези думи. Той не знаеше дали това, което казват е така, защото още бе много малък, за да го знае, но си мислеше, че ако наистина бе така, то това би било много тъжно.

- После един ден – продължи искрящото същество, – точно тук от това място, забелязахме как едно момченце ни се усмихва от своето малко балконче. Това беше ти. Помислихме, че е случайно, но ти продължи да го правиш – отново и отново, всяка вечер вече много вечери подред – стоеше и просто ни се усмихваше. Без причина, без полза, без очаквани резултати. Стоеше и се усмихваше просто ей така – заради усмихването и звездите. Тогава решихме, че може би сме сгрешили за вашата планета, че може би не сте толкова враждебни и намусени, че може би бихте искали да видите различни пътища, светове и възприятия, да изучите нови пространства. Ти би ли искал да научиш нови неща?

- Да, много бих искал! – отговори Митко и като помисли малко допълни: – И мисля, че и други хора от моята планета биха искали.

- Добре тогава! – усмихнато каза искрящото същество.

И то поведе Митко през най-различни местности – големи и малки, шарени и едноцветни, тесни и широки, и въобще такива, каквито трудно бихме могли да опишем с нашите думи, тъй като просто нямаме думи за тях.

Митко посети места, каквито никога не си бе и представял, видя неща, които никога не бе виждал. Той научи много нови и любопитни работи и се срещна с много особени същества.

На средата на разходката обаче той се обърна към искрящото същество и каза:

- Всичко е много интересно, но аз мисля, че вече е време да се връщам вкъщи. Може ли да доразгледам следващия път, когато ви дойда на гости? Нали вече често ще си идваме на гости?

Искрящото същество усмихнато кимна и двамата се върнаха до мястото, откъдето се наблюдаваха планетите. Точно преди да тръгнат, то попита Митко:

- А не би ли искал да останеш тук при нас и заедно да наблюдаваме останалите планети? Ще ти бъде много интересно и забавно и никога няма да ти е скучно.

- Благодаря Ви за поканата. – възпитано рече Митко и добави: – Но аз трябва да се усмихвам на звездите от моята планета и затова трябва да се прибера вкъщи.

Искрящото същество поклати глава и Митко усети, че то много добре го разбира.

Когато се върнаха на Земята, искрящото същество отиде при костюмираните господа, за да си говорят, а Митко изтича зарадван при майка си и баща си, които вече много му липсваха.

Митко продължи да се усмихва на звездите. И изведнъж се случи нещо невероятно – същества от най-различни, близки и далечни, планети започнаха да пристигат на Земята и да искат да се срещнат с него и да се сприятелят с хората. Така Митко посети най-различни планети – студени и топли, меки и твърди, кръгли и квадратни, червени и зелени. Той се сприятели с много и най-чудати същества и от тях научи хиляди нови и интересни неща. А покрай него – и всички останали хора.

От тогава нататък вече никой не правеше забележки на Митко, когато се усмихваше на звездите. Нещо повече – когато хората от градчето, а по-късно и тези от големите градове на тази и други страни разбраха за неговата дейност, все повече от тях започнаха да се усмихват на звездите.

Малкият Митко не спря да се усмихва на звездите, но с него вече се усмихваха и много други хора. Той наистина направи всички онези неща, които бе казала майка му – порасна, учи и работи, но никога не престана да се усмихва на звездите, защото вътре в себе си чувстваше, че това е неговата цел, а всичко останало е само междудругото.

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Митко, който се усмихваше на звездите 4

Малкият Митко каза, че няма против да говори с когото и да било, още повече, че този „когото и да било” иска да говори с него. Майка му и баща му внимателно му обясниха, че „този”, който иска да говори с него, може да не изглежда съвсем както Митко е очаквал, а Митко отговори, че той въобще не е очаквал „този”, който иска да говори с него, да изглежда по някакъв определен начин. След това двамата високи господа го облякоха в някакъв друг огромен и тежък костюм, закачиха му някакви жички и копчета и заедно с родителите му го поведоха нанякъде през някакви врати, стаи и коридори (Доста стаи и коридори си бяха направили тези господа за една седмица. Да ги питаш за какво са им.) Не след дълго те излязоха навън на една поляна, в средата на която бе оградено нещо мъничко. Когато Митко се приближи до ограденото място, той видя, че в средата му има една мъничка, ама съвсем мъничка кутийка – толкова мъничка, колкото бе тази, в която майка му си слагаше любимия пръстен.

- С това ли са дошли тези…извънземни? – изненадано попита майката на Митко.

Единият от високите господа кимна с глава.

- Но…не е ли много…едно такова…мъничко? – невярващо продължи тя.
Високият господин я погледна изпод вежди.

- Да…и ние очаквахме нещо по-голямо, но…какво да се прави… – измърмори с досада той.

Точно в този момент малката кутийка бавно се отвори и оттам излезе едно искрящо същество. „Какво същество?” ще побързате да попитате нетърпеливо. Ами…как да го опишем…То не беше нито голямо, нито пък толкова мъничко, че да се побере в тази кутийка, но някакси така се случи, че то излезе от нея.

То не беше нито като куче, нито като котка, нито като птица, нито като животно и въобще – то трудно можеше да се опише на човек, който не го е виждал или да се оприличи на нещо, защото не приличаше на нищо, което ние познаваме. А впрочем, както се оказва и по-нататък, ние познаваме твърде малко нещо.

Но можем да кажем, че това същество можеше да се усмихва, защото когато видя Митко, то се усмихна широко. Митко също веднага му се усмихна насреща.

Искрящото същество отиде до майката на Митко и съвсем топло и на човешки език й каза да не се притеснява за него и че той ще се върне само след няколко минутки. След това то се върна при кутийката си и като направи знак на Митко да го последва, двамата влязоха в кутийката и тя се затвори.

Ще попитате – как така влязоха в кутийката, след като са много, ама много по-големи от нея? Ами ей така. То просто се случи. Просто така стана. Извънземни му работи!

Щом кутийката се затвори Митко се озова в много голяма бяла стая (да се чудиш сега как пък тази голяма бяла стая се е побрала в кутийката, но това сигурно си е тайна на извънземните и само те си знаят как са го направили). В тази бяла стая имаше още няколко такива същества, които веднага се усмихнаха, когато видяха Митко. След това първото същество го попита дали иска да го заведат там, където те живеят – на тяхната планета. Митко отговори, че много би искал, но не знае колко далече е това и дали няма да се забавят много. Искрящото същество се усмихна и каза, че никак няма да се забавят. То каза на Митко да си затвори очите и да брои бавно до 6, след което да ги отвори.

Единственото, което видяха майката и бащата на Митко, не бе много – кутийката просто в един момент изчезна. Както се казва по приказките – изпари се вдън земя. Къде е това „вдън земя” – само извънземните си знаеха. И Митко.

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Митко, който се усмихваше на звездите 3

Една нощ, точно след около година, нещо странно се случи. На широките поляни до малкото градче, в което живееше малкият Митко, запристигаха от големия град с големи черни коли и камиони някакви костюмирани господа. Ще попитате – „Какво странно има в това?” Е, как какво?

Първо – малкото градче, в което живееше малкият Митко, бе наистина много малко и скромно и до този момент въобще не представляваше интерес за важните господа от големите градове. До сега нито един такъв господин не се беше сещал да го посети. И още – дори и да приемем, че точно сега бяха решили да ги посетят – защо идваха през нощта? Когато всички спят? Не знам за Вас, но на мене всичко това ми се струва малко странно.

Странно се стори и на жителите на малкото градче. Още на другата сутрин те забелязаха присъствието на господата, които пък вече бяха заградили поляните с някаква ограда. Из градчето започнаха да се носят слухове, хората непрекъснато си говореха и обсъждаха за какво може да са дошли господата – едни предполагаха, че ще строят нещо, други мислеха, че ще правят някакви научни изследвания, а трети просто седяха и слушаха чуждите предположения. Никой обаче не знаеше наистина какво се случва там. Нямаше и как да разберат, защото костюмираните господа не пускаха никого в ограденото пространство, а самите те ходеха в градчето рядко – само, за да си купят храна. Дори и тогава те не говореха с жителите на градчето, разговаряха само тихо помежду си. Нещо повече – след няколко дни в градчето започнаха да пристигат все повече господа, които говореха на някакви други, чужди езици и успяваха да се разберат с жителите само с жестове. И тъй господата с всеки изминал ден ставаха все повече и повече, а физиономиите им – все по-напрегнати и намусени.
Въобще загадката ставаше все по-голяма и все по-мистериозна, докато един ден, точно една седмица след пристигането на костюмираните господа, в местния вестник, се появи следната обява:

ИЗДИРВА СЕ МИТКО, КОЙТО СЕ УСМИХВА НА ЗВЕЗДИТЕ

Когато майката на малкия Митко прочете това, тя изпадна в тих ужас. Тя, разбира се, въобще не можеше да разбере как някой е научил за заниманието на сина й и също така защо го търси по този повод. Тя веднага се обади на бащата на малкия Митко, който пък веднага си взе почивка от работа и двамата веднага взеха малкия Митко от детската градина и отидоха до редакцията на вестника, за да разберат кой е пуснал обявата и кой издирва сина им. Каква беше изненадата им, когато от собственика на вестника разбраха, че обявата е пусната лично от костюмираните господа, които били помолили, ако се появи този Митко, който се усмихва на звездите, незабавно да отиде при тях.

Майката и бащата на малкия Митко се спогледаха безкрайно учудени. Те не разбираха какво общо можеше да имат костюмираните господа с тяхното дете. Двамата решиха, че при всички положения е по-добре да отидат, отколкото да не отидат, защото след като костюмираните господа търсят Митко, то те рано или късно ще го намерят и няма смисъл да го крият.

Така тримата се отправиха към широките поляни при костюмираните господа. Когато пристигнаха на входа и съобщиха кои са, от другата страна на оградата настъпи суматоха, чуваха се различни гласове, които боботеха бързо и неразбираемо. Майката и бащата на Митко не можеха да видят какво става, защото оградата бе много висока.

В крайна сметка, след около десетина минути, отвътре се показа един висок господин, който със сериозна физиономия ги покани да влязат, като първо ги накара да облекат някакви големи и дебели костюми. След това те се озоваха в една голяма бяла стая заедно с още един висок господин.

Единият от тях се приближи до малкия Митко и като се наведе към него, любезно го попита:

- Ти ли си Митко, който се усмихва на звездите?

Малкият Митко кимна с глава в знак на съгласие. Високият господин се усмихна за секунда, след което сериозно отвърна:

- Тогава ние имаме нужда точно от твоята помощ!

И като каза това, той кимна на втория висок господин, който стоеше в другата част на стаята заедно с родителите на малкия Митко. Когато получи този знак, вторият висок господин покани майката и бащата на малкия Митко да седнат на една маса и бавно се разположи срещу тях. В този момент майката на малкия Митко съвсем се разтревожи и притеснено рече:

- Някой ще ни обясни ли какво става тук?

Със замислено изражение на лицето, високият господин се наведе леко към тях и тихо прошепна:

- На тези поляни, точно преди една седмица дойдоха… – тук той направи кратка пауза и като въздъхна тежко довърши, – …дойдоха извънземни.

Майката и бащата на малкия Митко го погледнаха смаяно.

- Вие шегувате ли се с нас? – промълви майката на малкия Митко. – Това някаква шега ли е?

Високият господин я погледна сериозно.

- Всичко това тук на шега ли Ви прилича, госпожо?

- Не, но… – съвсем се обърка майката на малкия Митко.

- Значи, както вече казах – прекъсна я той, – преди седмица тук, на тези поляни, точно на една ръка разстояние от мене и вас сега, са се приземили извънземни.

И като направи малка пауза високият господин добави:

- Работата е там обаче, че те искат да говорят само с някой си Митко, който им се усмихвал от тази планета.

Майката на Митко отвори широко очи, невярваща на ушите си.

- Дотук добре. – продължи високият господин. – Това, доколкото разбирам, е Вашето дете, така ли е?
Бащата на малкия Митко кимна в знак на съгласие.

Високият господин направи още една малка пауза, след което въздъхна тежко и рече:

- Моят въпрос към вас сега е дали сте съгласни да заведем детето да говори с тях. Уверяваме Ви, че ще вземем всички възможни… – тук той се позамисли малко и, за да довърши все пак изречението си, измънка – …хм…познати на нас, предпазни мерки.

Майката на малкия Митко го погледна с нескрит страх в очите.

- Но какви са тези извънземни? Откъде са? От коя планета? Как изглеждат? Големи ли са? Страшни ли са? Опасни ли са? – затрупа го само след миг мълчание с десетки въпроси тя.

- Както вече Ви казах, госпожо, – рече той след тежка въздишка, – те желаят да разговарят само с Митко – вашия син.

Майката и бащата на малкия Митко не знаеха как да постъпят. Те погледнаха към сина си, който в другия край на стаята апетитно похапваше банана, който единият висок господин му бе дал, докато другият висок господин се разбере с родителите му.

В крайна сметка, след дълго умуване, те решиха да попитат самия Митко какво иска.

Така и направиха.

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Да си спомним достойните българи

Да си спомним достойните българи е проект, който събира финансиране и подкрепа чрез За България.

Всяка улица с име на достоен българин с информация за него!

Приятели, имаме радостта да обявим началото на проект по съвместна идея на екипа на „ЗаБългария“ и ние от „Българска история“.

Конкретната цел на този проект е на седем столични улици и булеварди да поставим табели, даващи интересна информация за значимата личност или събитие, на което е кръстена съответната улица. Желанието ни е това да е само началото на една дългосрочна инициатива да си спомним за всички достойни българи, чиито имена срещаме всеки ден в забързаното ни ежедневие.


Примерна информационна табела

Убедени сме, че родните градове имат нужда от подобна инициатива, която ще ни помогне да спрем да свързваме „Попа” само с място за срещи в центъра на София или „Графа” да престане да бъде само улицата с трамваите.

Разбира се, ще се радваме, ако инициативата бъде подета и от наши съмишленици и от страната. Чувствайте се свободни да ни пишете, ако искате да получите готовия шаблон на табелата.

Вече имаме принципното одобрение за идеята от Столична община и имаме изгодна оферта от фирма за изработка на външни табели. Единственото, което остава, за да стартира проекта е набирането на необходимата финансова подкрепа. Необходимият бюджет е 600лв. Средната единична цена на табела е 80 лева, като тя може да варира според конкретното място за монтаж, но се надяваме, че сумата ще е достатъчна, за да поставим планираните от нас табели.

Може би забелязвате, че не сме посочили конкретните улици, на които ще поставим информацията. Идеята ни е да подразним вашето любопитство и да ви изненадаме с вече поставените табели. А може и към края на проекта да организираме игра, в която да проверим познанията ви и сами да отгатнете имената на личностите по подсказки, които ние ще ви дадем.

Искаме още веднъж да благодарим за подкрепата ви за нашия порект за „Родопската Шипка“. Филмът е в процес на монтаж и се надяваме в началото на януари да можем да осъществим публична прожекция.

Надяваме се на същата и дори по-голяма активна подкрепа, за да напомним на всички за достойните българи, а и да преоткрием познатите ни улици и булеварди в една нова светлина.

Повече информация за нас може да откриете на сайта ни.

Забележка: Показаната табела на снимката е примерна.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени