Tag Archives: истории


Споделяме спомените и преживяванията си

Споделяме спомените и преживяванията си е действие от инициативата Ние сме това, което вършим.

Собствените ни преживявания може да са любопитни и полезни на хората, на които ги разказваме по ред причини – все пак всички ние сме различни и всеки има свой собствен път и поглед над него. Дори и да не ни интересуват преживелиците и историите на другите, то чрез тях поне можем да се опознаем и да се научим да се изслушваме и да се разбираме.

Posted in За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

Духовният път на Русия и славянството

Тази Творба е въодушевена от книгата на Хари Салман „Невидимият град – една Духовна биография на руския народ“.

Често говорим за голямата руска душа, която изглежда, че може да понесе всички трудности на света, както не веднъж вече го е правила, затворена в себе си и насочена навътре; страдаща за себе си и поемаща страданието и на другите. Един народ, силно обвързан с майката Земя и не само създаден да страда, но и приемащ това за своя мисия и смятащ, че така ще изкупи греховете на цялото човечеството, както Иисус Христос го е направил. Дълбоката убеденост на руснаците в тази Духовна мисия се създава и развива постепенно след приемането на православието и особено под влиянието на дошлите от България богомили. Мисията се точи в цялата история на страната като нишка, която обуславя всички събития и съдбата на народа. Съхраняването на православието в трудни за него времена и изповядването му в почти непроменен богомилски вид от обикновеното население са в основата на идеята за особената мисия на руския народ на Земята.

Хари Салман обръща особено внимание на женското, пасивно начало в Душата на руския народ, който е свикнал да се подчинява на съдбата си, да не се бори срещу нея, да издържа на всички трудности стоически, независимо какво се случва. Пример за това е и поведението по време на войната с Наполеон, Втората световна и комунизма. Именно това женско начало е носител на Духовността на народа. То силно контрастира на мъжкото, водещо начало, което в Русия винаги идва под външно влияние още от самото създаване на държавата от викингите и се изразява в безкрайната жестокост на управляващите от времето на монголските набези, през управлението на Иван Грозни и Петър Велики, до нашествията на Франция и Германия, достигайки своята жестока кулминация през управлението на Ленин и Сталин.

Неразвитото мъжко начало в славянския народ, липсата на воля и самосъзнание за посоката на собственото развитие, слабото самочувствие, вечното търсене на добрия баща и управник, биват използвани в негов ущърб и намират изблик в пълната бездуховност и геноцид от страна на управляващите спрямо населението. Духовната Мисия на народа става добро прикритие за имперски интереси, според които спасението на света може да дойде само под владичеството на руската държава над всички други. В същото време саможертвеното и политически бездейно настроение, коренящо се в женското начало, води до малтретиране на собствения народ. Следва, че развитието на едно положително мъжко начало е силно наложително. За да стане това устойчиво и да може то да се съчетае с вече съществуващото женско и да се пожънат плодовете на това обединение, то мъжкото начало трябва непременно да дойде отвътре, от самото сърце на народа.

Също както всеки човек си има възраст и съответното за нея Духовно развитие, така е и с народите. Може да се каже, че руският като сравнително млад такъв, е тепърва станал пълнолетен и предстои да съзрява Духовно. А сега се лашка между силните чувства на крайностите (като крепостно селячество, сравнимо с робство; имперска политика; комунизъм, алкохолизъм; безкрайни войни) и няма необходимата силна мъжка воля за осъзнато постоянство, промяна и мъдростта на средния път. Точно затова много руснаци смятат, че истинската Русия тепърва предстои да се роди и да осъществи мисията си.

Любопитно сравнение може да се направи с американците, които са дори още по-млад народ, но изтъкан не върху православната Духовност и източна затвореност, а върху западни материалистични възгледи и отвореност. Народ на положителното мислене и на осъществените мечти, а не на мъката и страданието. Народ, който променя света около себе си, вместо да се затвори и да се остави на произвола на съдбата. Народ, в който бушува дейното мъжко начало, което има нужда да се смири и да потърси прошка за унищожението на местното американско население и за агресивната си световна политика. И точно в молбата за прошка и смирение можем да открием дълбоката Духовна мисия на американския народ и въобще на западната култура.

Според Хари Салман истинското Духовно съзряване на Русия за нейната свята мисия в положителна светлина започва с Пушкин, Достоевски и Соловьов в средата на 19-ти век. И докато Пушкин се явява като спасител на човечността и истинността на руската душа и Духовна мисия, то според Достоевски именно руския народ съхранява в себе си чистата Божия вяра и изначалното християнство. И той е този, който може да доведе европейските народи до едно пълно обединение, заради качеството си да прощава и да служи на другите. Соловьов най-пълно развива руската Духовна мисия за създаването на световно Духовно братство и превръщането на обществото в църква на взаимността в името на Светата Троица, която ще намери своето земно проявление в единството на религиозния, правен и социален живот. За да се случи това, обаче, Русия трябва да премине през период на вътрешно пречистване и отхвърляне на азиатската жестокост от монголския период, а и антихриста. И колко прав е бил Соловьов, ако отъждествим руската монархия с имперската й политика, а после и с комунизма, с желанието на лидерите му да завземат света, с организацията на монголските орди и с антихриста, проявен най-вече в лицата на Ленин и Сталин. При комунизма най-силно се проявяват руските несъвършенства и израждането на Духовната мисия на народа.

Изключително съм радостен, че Хари Салман толкова добре е успял да улови Духа на Русия и руския народ и съм въодушевен от начина, по който го описва. В същото време би било прекрасно, ако можехме да получим и повече от съвременния вътрешен руския поглед в това отношение. Убеден съм, че и днес има достатъчно Духовни водачи, които ясно съзнават Мисията на народа си и на славянството и могат да я опишат.

Също така разглеждането на руския народ, неговият Духовен път и мисия не биха могли да бъдат пълни, ако не се обърне задълбочено внимание и на българския Духовен път и мисия. А точно само в тази пълнота можем да възприемем истинската и положителна страна на Духовната мисия на руския народ за обединения на човечеството и изкупване на грешките му. Пътят на българите и славяните се пресича преди около поне 1500-2000 години и никога повече не се разделя. В България и Русия се осъществява пълното обединение и единство на тези два народа, чиито потомци сме. Това започва със създаването на обща писменост и приемането на общата православна вяра. Продължава с появата на богомилите, чиято Духовност и начин на живот намират най-пълна застъпеност именно в руския народ и са основополагащи за пътя му. И когато България загива под ударите на турската империя, за да изкупи греха си за изгонването на богомилите, Духовното българо-славянско развитие продължава в Русия. И точно нейният народ спомага за възкръсването на България и освобождението й. Общият ни път продължава и в по-новата, комунистическа част от историята ни. Страданията на комунизма, които руския народ най-тежко трябва да преживее, са му несъмнено дадени, за да се опомни, да разбере истинската и положителна същност на мисията и да се покае за желанието си да обедини с меч  народите под собствената си власт. Обединение идва винаги мирно, а Духовността е свобода, не власт и ограничения.

Затова спокойно можем да говорим и за Българо-Славянски Духовен път и мисия. Използвайки наученото от Хари Салман можем да кажем, че именно в лицето на българския народ, славяните намират своето действено мъжко начало и че точно българския народ е този, който най-силно олицетворява намирането на себе си, завършеното обединение между мъжкото и женското начало, единството им и пълното им осъществяване в Духовния път и мисията на народа.

Затова и като първа и най-важна стъпка в пълното постигане на този път е Духовното обединение на нашите два народа в името на общия път и мисия за един по-добър и по-единен свят. Символичен акт би била промяната на руския герб в обединение на двете му глави, обозначаващи сегашното ни разделение, в една такава. Българите като народ сме длъжни да изиграем важната си роля в помирението на Русия и Европа, а след това заедно с нея, във вече единна и пълна Европа, с Русия (и с Турция), да спомогнем за единството на цяла Евразия, а от там и на целия свят. Едно такова мирно и творческо съществуване на всички народи и хора по Земята е напълно необходимо за продължаване на съществуването на човешкия род и по-нататъшното ни развитие. От особена важност е именно народи като нашия, които вече малко или много са извървели подобен път, да работят в тази насока. В противен случай излиза, че отново не сме си научили урока.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Клуб „Цветове“ и децата

Във Варна има едно чудесно място, което да бъде по-приятно и шарено няма накъде. Да, това е новият клуб „Цветове“!

Щом веднъж попаднах на страхотните, наистина цветни снимки, вече не исках да се откъсвам от новините за тях.  Започнах да следя месечната програма и да набелязвам какво искам да посетя. Анонсът на дейностите в клуба гласи, че там се провеждат „дискусии на интересни и важни теми, прожекции на научно-алтернативни филми, срещи с опитни хора и специалисти, психотренинги и семинари, практически занятия на теми здраве, хармония на тялото и духа, самореализация, музикални занимания, евритмия, творчески кръжоци“ и др. Толкова хубави и полезни неща в такава прекрасна среда! Но когато разбрах, че там ще е представянето във Варна на една забележителна книга, ми оставаше с нетърпение да броя дните до първото си посещение…

Мен винаги ме интересува началото. Този първоначален генезис, вдъхновяващ импулс, вътрешен подтик, на който се подчиняваш с радост и усещаш, че това е то, истинското нещо… Точно това разказват двете млади майки, които стоят зад това чудно място:   „Най-хубавите неща в живота ни са плод на много ярък и възторжен (не винаги осъзнат) вътрешен импулс. Когато любовта твори вместо нас,  обаче, сме убедени, че произведението удивлява дори създателите му… Така се ражда и ЦВЕТОВЕ“. Анелия и Вероника се срещат в желанието си да се самоусъвършенстват като личности. Запознават се по време на магистърска програма по психология през 2007г., като тогава не подозират за общото помежду си, освен очевидното. Вероника е архитект по професия, а Анелия е икономист.

Обединява ги също и отдадеността по отглеждането на малките им деца (Лили – днес на 2,9г и Дани – днес на 3,5г). Това, че и двете са били „вглъбени в търсенето на знания за тяхното щастливо израстване“, подобната гледна точка за здравето, отглеждането и възпитанието на децата ги сближават. Скоро Вероника ражда още едно бебе (Боян – днес на 1 годинка:).

Така стават един импровизиран клуб от две майки с три деца. Затова и днес ръчичките на логото на клуб ЦВЕТОВЕ са пет – на Ани, Вероника и трите ИМ деца:).

През юни миналата година претоварената с грижи Вероника се среща с Анелия  на едно „ключово” кафе, споделяйки колко трудно организира времето си в новата реалност, а Ани има вече идеята за ЦВЕТОВЕ и я споделя с нея. Да обединят майки (бъдещи и настоящи) в търсенето на знания и подкрепа в отглеждането на децата, „инжектира” у Вероника зашеметително количество ентусиазъм и енергия за действие. И така започва раждането на идеята за клуб ЦВЕТОВЕ…

Наемат помещение в партера на блок 196 на кв.Чайка във Варна, инвестират много в преобразуването му в това вълшебно място за творчески срещи, което е днес. Идеята на Ани вдъхновява и събужда твореца у Вероника до такава степен, че тя измисля проекта за една нощ. Седмици наред след това децата заспиват, а те сядат да работят. Вероника рисува до късно, за да постигне съвършенството в дизайна на интериора. Ани се грижи за доставките и поръчките. Работата е разпределена, за да бъде подреден творческият ритъм. Мъжете им са винаги зад тях, за което днес те им благодарят! Не са редки случаите, в които те се грижат за децата, за да могат майките да работят заедно и ползотворно една идея и мечта да стане реалност. Мечтата израства и се реализира всеки ден, общото дело, добиващо реален облик, радва ежедневието им. Днес Вероника признава : „Беше по-безопасно да мечтаем, отколкото да излезем пред публика”.

Неусетно, вече през декември миналата година, ЦВЕТОВЕ получава своя завършен вид. Наслаждават му се „тайно“, работейки по бъдещата програма. От двете, Ани гледа по-реално на живота и тя сериозно настоява за официалното откриване на клуб „ЦВЕТОВЕ”. Благодарение на това, на 4-ти февруари 2012г., „голямото“ откриване е факт, също и светкавичното подреждане на програмата за месеца съобразно представата им за широкия спектър от информационни и практически потребности на НОВИТЕ РОДИТЕЛИ.

Аз лично не успях да отида тогава. Но няма място за съжаления, там е място за мечти!  В залата е чисто, цветно и много приятно. Влиза се с калцуни върху обувките, за да се съхрани зелената свежест на подовата настилка, а редовните посетители носят пантофки на децата си. Разбира се, за малките е мислено с много любов, затова за тях  има доста удобства – масичка за рисуване, дървени пъзели и неустоимо привличащото ги истинско пиано!:)

А днес? Днес, вече месец след началото, Ани и Вероника се учат в новото си начинание. Радват се на всяко ново запознанство и привидно затворената врата на клуб ЦВЕТОВЕ е отворена за всички жадни за знания бъдещи и настоящи родители. Двете споделят: „Опитваме да привлечем и каним доказани специалисти с положително излъчване (в избора участва винаги и гласа на интуицията ни), които да бъдат максимално полезни и приятни за нашата аудитория. Всяка тема се избира много внимателно, при нас детайлите са от особено значение. Мислим, че хората, които вече са се запознали отблизо с нас, го оценяват“.

О, да! Оценяваме го и още как:) Поздравления, благодарности, успех и много полезни, приятни и духовни „цветни“ срещи!

ПП. Клубът вече се казва „Цветовете“ и се намира на ново място – в кв. Левски, ул. Петър Райчев 18 – партер. Харесайте страничката му във фейсбук, за да сте информирани за всички прекрасни инициативи, които се провеждат там.

 

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Кратка история на ОМ и упражнение за всеобща мъдрост

Още преди да започна да пиша, искам да изкажа голямата си благодарност на Миро Тодоров за неговата дипломна работа за трудовите кооперации и страницата му самоорганизация. Искрено се радвам на запознанството ни. Още в самото му начало Миро ме насочи към труда си и аз интуитивно почувствах, че сме на една вълна и жадно прочетох сътвореното от него. Почувствах го като мъдростта на Живото Слово и се отъждествих с него. И дори още – оказа се, че в ОМ заедно сме минали точно по пътя, който Миро описва в архитипното упражнение за обща мъдрост.

Всъщност това упражнение е поредица от упражнения, които следват естествения ход на зараждането на сплотена организация, основаваща се на взаимност и равноправие. Може да се сравни с митичния път на всеки един приказен (или истински) герой, който води до осъществяването на мечтите му и заветния му стремеж. Ще проследя последователно всичките осем двойки от упражнения и ще дам съответните примери за случилото се в тези периоди в ОМ. Ще се съсредоточа върху груповата динамика, а не върху моите лични преживявания или тези на останалите. Смисълът на погледа назад е, за да покажа, че в ОМ вече сме се изградили като сплотен, самоорганизиращ се и отговорен отбор, в когото можем да осъществим общите си стремежи и да разгърнем напълно личността си, да осъществим мечтите си. И това става в хармония и единство, в мир и щастие, спокойно и бързо. Използвам да благодаря и на всички участници в ОМ, с които заедно извървяхме този прекрасен път, къде интуитивно, къде с вече съществуващи познания, но най-важното – успешно.

Всяка една двойка от упражнения може да се разгледа като играта на противоположностите, в която е важно да намерим хармонията или така наречения среден път. За да се случи това обаче е необходимо да се подложим на и да възприемем противоположностите, себе си и групата в тяхната дълбока същност и Духовен промисъл. Групата от упражнения може да се раздели на две части – пътуването към стремежите и осъществяването на стремежите. Пътуването започва с изясняването на намеренията. Те идват винаги от дълбочината на Душата, от най-съкровените й кътчета, но могат да се разгърнат само чрез приемането на напътствия от Създателя и Учителите, които ни праща. Обобщаващо можем да кажем, че първата двойка от упражнения следва основния вселенски закон на свободния избор – поискайте и ще ви се даде. Точно това направи Ники със създаването на ОМ, следвайки хрумването си и шепота на интуицията си. Той посегна към мечтите си и прие възложената му мисия.

Следващото упражнение е смелото начинание. Всяко едно ново дело изисква опознаване или дори прекрачване на установените граници. Бидейки наясно с тях и с възможностите си, човек може да се въведе в необходимото вътрешно спокойствие, да се научи да уважава границите, което е и съответстващото „противоположно“ упражнение. В тази втора двойка от упражнения виждаме ясно дързостта и смирението. Именно това се случи и с ОМ в самото начало – всички заедно, а и поотделно, бяхме изправени пред много и нови предизвикателства и трябваше да се смирим, за да ги решим. Това беше времето на взаимно и себеопознаване в ОМ.

Следва живеенето в действителността или така нареченото съзерцаване, чисто възприемане. Това е възможността да приемем нещата, хората и света такива, каквито са. В същото време всеки един от нас отстоява и позицията си, защото ние не сме родени наблюдатели, а създатели. Тази трета двойка идва да ни научи как да следваме гласа на сърцето си, зачитайки цялото Творение и стремежите на всеки един. В ОМ това беше времето на изясняването на позициите и стремежите на всеки един от нас.

Следващото упражнение е разясняването на собствената истина, която винаги възниква от Божествената Любов. Противоположно на нея е изслушването или възприемането на истината на тези около нас. Това е и ключа към воденето на разговор и началото на същинската съвместна работа. Така беше и при ОМ – намерихме пътя си и зададохме посоката на съвместната си работа заедно. Тази четвърта двойка от упражнения е намирането на мъдростта, а съответно и естествен завършек на пътуването към стремежите. Следва тяхното осъществяване.

То започва с нелеката задача на устояването на огъня, което означава да му се оставим, в устата на народа – да се печем на бавен огън – но да не се поддадем на животинските си и първични инстинкти за безсмислено бягство или ненужна борба. Огънят разгражда лошото в нас и съгражда доброто. Също както е и при каляването на стоманата – тя трябва да мине през огъня, за да може да върши работата си, да изпълни предназначението си. След преодоляване на трудностите винаги се чувстваме на гребена на вълната и бликаме от въодушевление, което трябва да използваме. Това е и следващото упражнение. Тази пета двойка идва да каже, че независимо дали сме в трудности или в подем, ние продължаваме по пътя на осъществяване на мечтите и стремежите си. Това беше един изключително труден за ОМ преходен период, в който всеки един от нас, а и цялото наше единство, трябваше да премине през множество неприятности, въпреки добрите успехи, които имахме. Но ние го направихме, минахме през трудностите и продължихме по пътя си.

И ако си мислите, че трудностите се преодоляват лесно, то трябва първо да изпиете още и горчивата чаша. Точно това се случи с някои от нас, например с Ники и мен. Ние следвахме пътя на мечтите си, но въздействахме по лош начин на останалите и трябваше да „си сърбаме попарата от това, което си бяхме надробили“. Изключително тежки мигове за повечето от нас, но ние, заедно, устояхме и прибрахме наградата на успеха. Шестата двойка е вътрешното пречистване и точно това се случи с нас, с ОМ, съвсем наскоро. Много от нас бяха болни или минаха през тежки мигове от живота си, но всички заедно оцеляхме, възродихме се за следващата стъпка, в която се намираме сега.

Тя е отдаването на Любовта. Всички ние сега сме изпълнени с вътрешна Любов, а и Ом като цяло пламти от Любовта и я разпространява за благото на всички ни. Това ни дава безкрайните сили да Творим, Създаваме и Взаимодействаме в мир, щастие, спокойствие и радост. Резултатите никога не закъсняват, когато човек и цялата група се открие за Любовта и стане нейн вселенски проводник. Бидейки проводник на Любовта и Светлината, ние я и създаваме, и разпространяваме. Чудна е Любовта – тя се създава от разпространението си. Пребиваването в Любовта включва обаче и действия с твърда ръка. Ние трябва да сме твърди и дейни в прилагането на Любовта във всекидневната си работа. С нея не можем и не трябва да правим компромиси. Тя и само тя е нашата пътеводна Светлина, която ние следваме и осъществяваме чрез решителните си и неуморни действия. Именно това най-пълно внедряване на Любовта във всяко едно Взаимодействие на ОМ живеем сега, вовеки веков и завинаги. Творческата, действената, съзидателната Любов – това сме ние, хората, в нашата съвършена изначална чистота. Това постигаме заедно. Това е и ОМ. Амин.

Едва когато сме във високите вибрации на Любовта, можем да усетим ритъма. Нашия собствен, на нашата работа, на съвместната работа и този на света. Възприемайки естествения съзидателен ритъм на вселената и изравнявайки честотите си с неговата, ние се съединяваме със стремежите си, със себе си, с околните, с Вселената, с Бог, с Творческото начало. Ние сме едно в Любовта и в различията на Свободния си избор. Всеки един е част от общото и общото е във всеки един. Ние сме мисията и мисията е в нас. Това е и ОМ. Ние сега се раждаме за мисията си на и за Любовта и ще пребиваваме завинаги в и с нея. Амин. Това е и същността на осмата двойка от упражнения – пълното единение на общата мисия на света в Любовта.

Това е и което ни прави щастливи, затова и Миро завършва с израза „работа като на шега“. Радостта от работата, от мисията, от Любовта, от това, че сме заедно на света, създаваме и взаимодействаме ни съпътства сега, вовеки веков и завинаги. Амин.

Както виждате, упражненията са представени тук много накратко и в контекста на развитието на ОМ и моя поглед върху него. Повече за тях можете да научите от последната и според мен най-запленяваща глава от дипломната работа на Миро. Що се отнася до развитието на ОМ – четейки нашите отворени съобщения относно него, можете много точно да проследите кога и как сме преминали през различните упражнения за мъдрост, научили сме уроците си и сме се развили. Още веднъж благодаря на целия отбор на ОМ, на Миро и на всички, които ни подкрепят и вярват в самите нас като отбор, в мисията и пътя ни, в начините ни за постигане на стремежите ни и в поставените единични задачи и проекти.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Диви плодове

Wild-berries е нов, пъстър, момичешки свят. Историите на героините му увличат, вдъхновяват, карат те да четеш още и още… Въпреки че статиите в него засега се броят на пръсти, определено личи набелязаният стил, а именно: „С радост Ви представяме първия сайт в България направен за всички момичета, които не спират да преследват мечтите си! Периодично ще Ви представяме момичета от различни области в България (и не само), които ще споделят опита, успеха, мечтите и преживяванията си в това, което обичат да правят. Когато е щастлив, човек сякаш прави чудеса. Това чувство, което ни изпълва, кара ни да се усмихнем и някак си да сияем, е това към което всеки се стреми и за което мечтае.“

Звучи лесно, а? :) Страницата е толкова шарена, че след самото заглавие, те усмихват цветовете, красивата дъга, клиповете и без да се усетиш, вече си из-дивял по тези малини и къпинки… Успех и благодарим за вдъхновението, момичета!

Posted in За Духа и Душата, За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Бяла красота | Фотоистория

Тези дни по всички медии най-обсъжданата тема е студената зима. Нови температурни рекорди, невиждано потребление на електрическа енергия, замръзнали солени води, закъсали снегорини. А за мен падналият голям сняг се превърна в невероятно преживяване. В моя съзнателен живот не съм била свидетел на такава бяла красота и се разхождах навсякъде с фотоапарат като японски турист.

Така се случи, че точно когато се появиха първите предупреждения да се избягват всякакви дълги пътувания, на моето семейство се налагаше да предприеме едно такова от София към Велико Търново. По магистралата се разминахме с повече снегорини, отколкото с леки коли. Изпуснах и голямата Софийска среща на OM на 28.01., но не заменям картините, които видяха очите ми и насладата, която изпита душата ми. Искам да Ви направя поне наполовина съпричастни към моето зимно преживяване чрез снимките, които следват.

Този снегорин може да Ви изглежда самотен, но действително срещнахме много като него по пътя си. Беше похвално изчистено според условията.

Този снегорин може да Ви изглежда самотен, но действително срещнахме много като него по пътя си. Беше похвално изчистено според условията.

Влошена видимост заради мъгла и навявания и усещане, че си попаднал в друг свят.

Спирка за почистване на чистачките, при което се роди и този кадър.

Сградата на Пощата в центъра на Велико Търново | 26.01.2012

Гледка от най-високия хълм на Арбанаси към селото и Велико Търново в далечината | 27.01.2012

Слънцето си проправи път през мъглата и замръзналите стъкла на колата започнаха да "плачат".

След двата дни сняг и мъгла, на третия се видя какво е сътворила природата.

Хълмът Царевец с Патриаршеската църква, снимани от Арбанаси | 28.01.2012

Без дъх | 28.01.2012

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени

Истории с книги или подходящата книга за мен

Обичам да чета и книгите ми дават много. Или да съм по-точен – мъдростта, преживяванията и Любовта на авторите им ми дават много.

Има прекалено много книги, които не съм чел, но искам да прочета и все не ми остава достатъчно време. Мога, ако желая, да чета много бързо диагонално – наложи ли се, прочитам цяла книга за по-малко от час. Но това е четене за усвояване на сведения и знание и не ми доставя висше Духовно удоволствие и удоволетворение. Пък и книгите на големите мъдреци и книгите, предназначени точно за мен в даден миг, се четат бавно и с наслаждение.

Да, вярвам точно в това – че както в даден миг срещам винаги правилния човек, то така и в даден миг срещам винаги правилната книга. И точно за няколко такива случая искам да Ви разкажа.

Още преди години една приятелка беше намерила една книга в един шкаф за споделяне на книги, показа ми я, разгледахме я и решихме, че подходящият човек, на когото трябва да я дадем е Ники. Оказа се, че именно Ники я е оставил там, но пък, че всъщност е трябвало да я даде на друг човек, който ще има повече полза от нея.

За последната си обща отпуска на море бяхме решили с Никола да я караме по-спокойно и затова си бяхме взели и книжки за четене. Аз си бях взел две, но се оказа, че оставайки една вечер на гости при Зо, те всъщност са предназначения за нея и нейни приятели точно в този миг, а не за мен. Тя пък ми даде една друга книга, препоръчана ми отдавна от друга приятелка, която се оказа точно за мен в този миг.

Още по-странна история беше, когато открих подходящата книга в собственото си мазе. Не знам кога се е озовала там и как. Е, имам съквартиранти, но не знам за кого точно тази книги би била от интерес … сигурно и затова е попаднала в мазето. Но пък точно тя ми свърши работа тогава.

Друг път пък бях болен и никак не се чувствах добре и точно тогава Хриси ми прати една книжка, без да знае колко много ми помага точно чрез нея и без да знае, че точно тогава бях болен и имах време и желание да чета.

Понякога обичам да пращам много имейли за дадени неща на приятелите си. Веднъж само досега съм пращал онлайн книжка на много хора едновременно. Просто така, спонтанно решение. Няколко дена по-късно човекът, за когото явно е била предназначена, ми се обади да ми благодари.

Една от най-прекрасните книги, които някога съм чел, пък ми попадна съвсем случайно на едно малко летище в Северна Норвегия. Беше просто оставена в един шкаф.

Едно време си намерих един пътеводител. Точно когато щях да пътувам на това място. Любопитно, че го загубих също така ненадейно малко по-късно. На кого ли е свършил работа?

Е, имам още много такива истории с книги. Историите със срещите с хора са обаче още по-любопитни. Защото хората са Живи Книги и човек може да пие от Любовта и мъдростта им непосредствено. И за да покажа напълно, че случайности няма, точно на събитието Живата Библиотека, организирано от Маги, срещнах най-подходящата за мен Жива Книга. Колко прекрасен е животът! Благодаря, Маги :)

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Изобретяване на съжителство в действие

„Изобретяване на съжителство в действие?“ e втората част от главата „Децата се нуждаят от 100 родители“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор Хилдър Джаксън. Преводачи са нашите приятели Новогорци.

Ние развивахме идеята за съжителство, докато вървяхме заедно напред. Да живееш с шест други семейства и техните деца беше забавно и доста различно от това да живееш обикновения живот в предградията – въпреки че нашият проект се намираше в средата на едно обикновено предградие близо до Копенхаген. Ние избрахме да нямаме граници между градините си. Имахме две огромни поляни за игри, една обща къща и конюшни. Отглеждахме кокошки, грижехме се за голяма обща зеленчукова градина, и имахме плодни дървета и храсти. Доста често всички мъже, а понякога една или две жени, играеха футбол с децата – както и с всички съседски деца.
Имахме също три исландски коня, които бяха много забавни. Момичетата на съседите ни помагаха да се грижим за конете и често също наглеждаха и най-малкия ни син. Всяка неделя ходехме да яздим конете в гората. Децата имаха много приятели, тъй като Hoejtofte беше естествен център на дейност в околността. Можехме да се срещаме и да празнуваме в нашата обща къща. В течение на времето станахме доста добри в празнуването, като използвахме музика и театър. Така е много по-приятно да празнуваш, отколкото да трябва да организираш свое собствено парти! През летните следобеди често отивахме пеша или с велосипеди до близкото езеро в гората и плувахме.
Тъй като старата ферма имаше постоянно нужда от ремонт, имахме месечни работни уикенди. Те ни помогнаха да затегнем спойката на общността между нас. Това са някои от най-скъпите спомени от детството на синовете ни. Нашият живот беше забавен и богат. Когато моят съпруг Рос пътуваше по работа, което се случваше доста често, аз никога не се чувствах изолирана. Дванадесет години след първите двама, имах трети син и изпитах радостта да бъда майка на „нашето първо съжителско бебе” с 12 родители, които да се грижат за него. Винаги можех да получа помощ. Да имаш дете в такива условия беше една непрестанна благодат.
Всички ние научихме много за разрешаването на конфликтите, за любовта и солидарността. Общностите за съжителство предлагат алтернативен начин за разрешаване на социалните проблеми, без да се въвличат публичните институции – и на много по-ниска цена!
Местното училище често коментираше, че децата от нашата общност са добри в споделянето и решаването на проблеми. Те се учеха на директна демокрация в Hoejtofte, тъй като бяха част от процеса по приемане на решения. Също така те чудесно се възползваха от това да имат за модел много роли на възрастни. Моите момчета научиха от съседите това, което не биха могли да научат от мен или от съпруга ми. И те лесно възприеха, че в различните домове правилата са различни. Ние споделяхме отговорностите и радостите и грижите на живота. Възрастните се подкрепяха един друг по много начини. Например, когато един мъж преживя психически срив, трима от нас останаха с него за няколко дни и нощи (и си взеха отпуска), за да бъде избегнато постъпването му в болница.
Вярвам, че жените са природно добри комуникатори и се справят добре в условията на общността. В общности като нашата жените не бяха подтиснати по никакъв начин. За мен това беше една важна стъпка напред в процеса на постигане на равни възможности за мъжете и жените. Това ми помогна да намеря среден път между това да имам работа и да остана вкъщи. Аз учех, вършех активистка работа, пишех. През 1981 г. се включих в кампанията за Скандинавска алтернатива – 100 скандинавски обществени движения, работещи заедно с научната общност, които се опитваха да създадат визия за това как да бъдат разрешени глобалните, социални и екологически проблеми чрез една единствена визия, и да намерят начини за реализирането на тази визия. За 10 години аз координирах този проект на доброволни начала. Ние правехме изложби, конкурси за идеи, организирахме подготвителни проекти, срещи и семинари в Дания, Норвегия и Швеция. Без съжителската общност като стабилна база и без съпруг, готов да плаща телефонните сметки и да купува пощенските марки, това никога нямаше да се случи. А всичко това беше предпоставка за по-късните инициативи за датска, а след това и за глобална мрежа от екоселища.
И беше страхотно за децата. Питайте децата днес, те всички искат да живеят в съжителски общности. Някои вече го правят, макар че днес е трудно да изградиш такава, както беше трудно и тогава, тъй като все още в Дания има малко местно насърчаване (но и няма активно противопоставяне), няма подкрепа от политиците ни, и подходящата земя е оскъдна. Въпреки това има повече от 200 семейни съжителстващи групи, много екоселища и много съжителстващи групи за възрастни хора. Те продават лесно.
Всички деца от Hoejtofte отидоха другаде, но запазиха контактите си. Много от тях имат свои деца. Ние продължаваме да се срещаме веднъж годишно – през последните три години в съжителската общност Bakken, където едно от децата от Hoejtofte живее днес със съпруга си и трите си деца. При последното преброяване бяхме 45 души, с 28 деца под 8-годишна възраст.
Всички ние научихме много за разрешаването на конфликтите, за любовта и солидарността. Общностите за съжителство предлагат алтернативен начин за разрешаване на социалните проблеми, без да се въвличат публичните институции – и на много по-ниска цена!

/следва трета част от тази глава:  „Децата в други съжителства и екоселища“/

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Деца? Но кога точно?

Оригиналният текст на статията е публикуван на немски в блога Junge Deutsche, на български „Млади немци“

Превод от немски: Екатерина Мандова

Младите в Германия все по-късно се решават да имат деца. Дали причината е в липсата на желание, на образец за подражание или пък за това е виновна семейната политика?

Малкият Джонатан повече не иска да спи и се втурва към любимата си количка – оранжевото бръм-бръм за извозване на смет. Още не може да ходи много добре, но е достатъчно, за да бута камиончето из стаята със захласната усмивка и да го блъска с възторжен вик в стената, радиатора или вратата. Бе вторник сутрин в 5.45ч. и аз нощувах на дивана във всекидневната на едно младо семейство в Северна Рейн-Вестфалия. Будилникът ми естествено още не бе звъннал, но за спане и дума не можеше да става. Час по-късно закусвам с майката на Джонатан и две заситени детски муцунки ми се усмихват доволно: „Знаеш ли,”- каза тя – „ точно такива моменти си заслужават целия стрес и ме изпълват с щастие”.

Все по-малко млади хора в Германия споделят това щастие. През 1960г. всяка жена е имала средно по 2,5 деца, а днес едва 1,4. Преди са липсвали надеждни контрацептиви, а още по-рано е нямало пенсионно осигуряване и висока детска смъртност. Днес продължителността на живота при младите хора наближава 100 години и от 1989г. в Германия има пенсионно осигуряване. А от 1960г. и хапчето – часът на раждане на модерното семейно планиране. Решението за дете при нас винаги се обмисля внимателно от двамата партньори и е така нагласено, че перспективите за работа да страдат възможно най-малко. И с право, защото младите семейства не могат да си позволят или не искат да са родители само с една заплата.

Кога се раждат днес децата?

При следващата ми кауч-сърфар-домакиня можех да поспя повече. В средата на 30-те, тя се бе концентрирала първо върху кариерата си и накрая бе разбрала, че „идеалният” мъж се оказал грешен избор. Причините за нерешителността да имаш деца са много: наред със страха да рискуваш кариерата си, много хора искат да запазят необвързващия си начин на живот и всякакви други възможности. Но за все повече основните проблеми са несигурната работа, ниските доходи и краткосрочните трудови договори, които отнемат увереността на засегнатите да се решат на тази отговорна стъпка.

В изследването „Младите немци” през 2010г. взеха участие над 800 души от цяла Германия на възраст между 18 години и 34 години. Те, между другото, отговориха на въпроса дали вече имат деца и дали искат да имат такива. В тази възрастова група броят на родителите се повишава от 8% на 20%, а желанието за още едно дете спада от 57% на 39%. Несигурността дали някога искат дете, се задържа непроменена на високото ниво от 35%. Подобно непроменено е и нежеланието за дете – 8%.

Въпрос към Германия №1:

Защо детските градини и занимални не са безплатни из цялата страна, като училищата и университетите?

Въпрос към Германия №2:

Защо работното време на ясли и градини и условията им на работа не са по-добре съобразени с действителния живот на младите семейства?

Вярваме ли още в идеята за семейство?

Изобщо колко желано все още е това да се създаде семейство? Друг резултат от изследването „Млади немци” от 2011г. е, че 32% от запитаните виждат „упадъка на семейството” като особено определящ за тяхното поколение и се нарежда на трето място по-важност след дигитализирането и глобализирането.

Относно какво значи това, събеседниците ми имаха различни мнения: един млад немски турчин в Бад Ибург говори въодушевено за голямото семейство от своето детство… и разказва как цялостта на семейството се разпада. Една болногледачка на възрастни при извора на Дунав се замисли при въпроса и си спомни за многото деца на разведени родители в ученическите си години  и как семейните драми са натоварвали приятелските им срещи. А един човек от Ерфурт, когото срещнах във Висбаден, обоснова отговора си с това, че братята и сестрите му живеят в САЩ и Швеция и цялото семейство се среща най-много веднъж годишно.

Липсват примери на щастливи семейства за подражание и семейните драми преобладават в медийното пространство. Поради тази причина на Министерството на семейното планиране му хрумна идеята да предизвика „смелост и желание за създаване на семейство”. За седми пореден път тази година е избрана семейна ръководителка на годината. Една невероятна цел, която искам да подкрепя. При това са нужни любов и разбиране, а не само перфектен семеен бизнес-план. И с повече разбиране също ще постигнем в бъдеще по-силна сплотеност в обществото ни.

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Втора среща на Живата библиотека

На 18.12.2011 в 17.00ч. в книжарница Хеликон в София, бул. Патриарх Евтимий 68, (на пресечката с бул. Витоша) ще се проведе втората среща на Живата Библиотека, организирана от Ученическото Благотворително и Доброволческо Дружество към НГДЕК.

Повече за живата Библиотека може да прочетете и тук.

Коя беше последната книга, която прочете?
Преди колко време?
Колко книги имаш в своята библиотека?
За да отговориш на тези въпроси, ти е нужно само едно – да имаш отношение към книгата и да обичаш онзи прилив на ентусиазъм, когато прочетеш последната страница от поредната книга, която се е разтопила в ръцете ти.

Чувството е подобно вливане на нова кръв в клетките. Където кръвта всъщност е под формата на идея.

Ние вярваме в магичната сила на словото и начина, по който то отеква в читателите. Вярваме, че книгата се превръща в жива материя в мига, в който чуеш думите й. Защото „книгата трябва да говори сама за себе си“, както казва Волтер и точно това се опитваме да направим. Да й дадем думата.

Даваме думата на хора, чели различни книги, хора, съвсем различни по своята същност, под чиято привидната скучна корица – човешко тяло – се крие определено нещо любопитно, което заслужава да бъде „прочетено“.

Именно защото всеки живот спокойно би могъл да бъде поместен в книга, всеки житейски път е по своему един заплетен сюжет с множество конфликти, развръзки и действащи лица.

Всеки от нашите гости- книги носи собствено заглавие и представлява определена обществено стереотипизирана група. „Четейки“ ги, бихте могли да разберете по какъв начин принадлежността им към тази „група“ е повлияла на живота им и на начина им на мислене и най-вече какво ги различава.

Имаме за цел да съберем максимално много интересни, търсещи, уверени във възможностите си и открити към света хора. Хора, които не само умеят да четат между редовете, но и да чуват между думите.

Каним Те там, където книгите оживяват: едно магическо място, което ще ти отвори очите за множество светове. Придружи ни в това мащабно пътуване из дебрите на човешкото многообразие и се забавлявай!

А ето и гостуващите този път книги:

  • Книга №1: Анета Иванова- „Глас“- Анета е вдъхновяващ и пленителен творец, не се опитва да скромничи, но вярва, че творбите й не идват от самата нея – казва, че е просто „по-фина антена“, улавяща Божиите послания. Надява се, че времето на „мъртвите поети“ е отминало и иска книгата й да бъде оценена тук и сега. За да научите още, прочетете я!
  • Книга №2: Андрей Ганев- „Надграждане“- Андрей е енергичен, изпълнен с идеи и добро настроение, работи като „навигатор на личностния потенциал“ или казано по друг начин – споделя с клиентите си тайната на свободния и щастлив начин на живот. Не се ограничава с ролята си на психолог и прави сайтове, играе на борсата, жонглира, върти огън и се учи да лекува хора с алтернативни методи.
  • Книга №3: Силвия Пенчева- „Смешната страна на живота“- Сиси е програмист по професия, но от две години е заменила работата с бездушните машини с истински емоции. Тя развива и практикува т.нар. четири елемента на радостта – песни, танци, смях и игра. Колко тънка е разликата между „йогата на смеха“, която Сиси разпространява, и програмирането на компютри, можете да разберете, като я прочетете!
  • Книга №4: Гергина Тончева – основател на Националната гимназия за древни езици и култури. Човек, опиянен от духа на просветата и знанието, литератор и любослов. Разговорът с нея е като завръщане към самия себе си – едно чувствено, вдъхновяващо и незабравимо преживяване.
  • Книга №5: „Орлин Йорданов” – какво е да си философ в днешни дни? И кои са философските въпроси, които го вълнуват? Може ли шкембе чорбата да бъде доказателство за съществуването на Бог? Прочетете го, за да разберете!
    Автор: Бог
    Българска, първо издание /не споделя идеята за прераждане на душата/
    Редактор: сам се редактира в духа на императива „Познай себе си”
    Художник на корицата: времето
    Обем: голям
  • Книга №6: Руслан Трад- „Защо?“- Руслан е едно безкрайно усмихнато, лъчезарно и заредено с ентусиазъм момче. Създател е на Форума за арабска култура, организира многобройни културни събития. „Много бих се радвал да поговоря за пътуванията си в Ливан, Сирия, Турция… За надеждата. За пътя, като изживяване. За живота между две лица, два континента, две свещени Книги, две цивилизации – най-личното за мен.“

За повече сведения може да се обърнете направо към Маги Назер (0877 494846) или Нана Ицкова (0884 516053) или да пишете на Ученическото Благотворително и Доброволческо Дружество към НГДЕК: ngdekcharity@abv.bg

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени