Tag Archives: климат


Реч на Бил МакКибън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Бил МакКибън при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 1.12.2014

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Аз и Сю сме много щастливи да бъдем сред вас днес и изключително благодарни за тази награда. Приемам я от името на цялото движение за борба с климатичните промени и най вече от името на моите колеги от 350.org, работещи в 188 страни по света и опитващи се да ограничат щетите, които глобалното затопляне нанася на нашата планета. Толкова съм благодарен, не само на Фондацията за цялостен житейски принос, но и на останалите носители на наградата за начина, по който тяхната дейност допринася за развитието на човешките права и човешкия потенциал. Като американец, позволете ми да изкажа специални благодарности на г-н Сноудън, чиято смелост помогна на всички нас да разберем по-добре силите, действащи в страната ми.

Срещаме се днес, в края на най-горещата година от много векове насам. През 2014г. бяха регистрирани най-високите температури, достигани някога в северния Тих океан. Това е и годината, през която с огромно съжаление осъзнахме, че топенето на ледената обвивка на западна Антарктика вече е необратимо. Преди 25г., когато написах първата книга за тази криза с климата, все още не можехме да предвидим размера на тези щети. Учените са консервативни и случващото се надминава многократно прогнозите им. Всеки океан, включително и този под прозорците ни, днес е с 30% по-киселинен отколкото преди едно поколение. Всеки континент е засегнат от суша и наводнения в невиждани мащаби. Всеки научен съвет се опитва да ни убеди все по-отчаяно в необходимостта от незабавни действия. Сред документите за тази церемония ще намерите и скорошна публикация на Американската асоциация за развитие на науката, която отново излага тревожните, но напълно достоверни факти за климатичните промени.

И въпреки това не виждаме почти никакви действия. След една година световните лидери ще се срещнат още веднъж в Париж, за да се опитат да постигнат споразумение – това ще е просто повторение на срещата, която се проведе преди пет години в Копенхаген и завърши с пълен провал. И до днес компаниите, добиващи въглища и нефт си остават достатъчно силни, за да блокират важни действия в повечето държави, включително в САЩ, които са най-големият източник на въглерод на вече прегряващата ни планета.

Ние в движението за борба с климатичните промени отдавна сме осъзнали, че потока от пари, извиращи от търговията с горива и служещи за купуване на политици и разпространение на невярна информация, може да бъде спрян само ако използваме една друга валута – валутата на обществените движения. Страстта, духа, творчеството. Понякога цената, която трябва да платим включва и човешки животи или години, прекарани в затвора. Но на фона на лошата прогноза за времето има и добри новини: по света се надига едно ново движение. В края на септември 400 000 души изпълниха улиците, за да поискат от ООН да предприеме действия спрямо климатичните промени. Това е най-голямата демострация в САЩ през последните години и тя бе подкрепена от протестиращи в 2600 други градове по света. Първият наистина глобален проблем на човечеството получава в отговор първото наистина глобално гражданско движение.

И то започва да дава резултати. Вечерта след демострацията наследниците на Рокфелер обявиха, че изтеглят инвестициите си в компании, добиващи или търгуващи с горива. Правейки това, те се присъединиха към институции като Станфордския университет и църквата в Швеция (надяваме се, че скоро сред тях ще бъдат и град Стокхолм, както и много други в тази „зелена” държава. Точно както и преди 30 години, когато на дневен ред беше въпроса с апартейда в Южна Африка, така и днес хората по света се обединяват и оттеглят средствата си от компании, които просто отказват да променят практиките си. Тези компании – Exxon, Shell, Chevron, Gazprom, China Coal, BP, и всички останали – притежават общо много повече въглерод, отколкото може да бъде изгорен безопасно според учените. И въпреки това тези компании убеждават банките и други заинтересовани страни, че ще добият тези въглища, петрол и газ и ще го използват. Ако изпълнят тези свои планове, не е тайна как ще приключи всичко: със загиването на планетата ни.

Трябва да се борим срещу това, мирно, но твърдо. Трябва да изграждаме зелени градове. Подобно на много други хора и аз посетих зеленият квартал на Стокхолм – Hammarby Sjostad. Той е модел на това как ще изглежда бъдещето – привлекателно и екологично. Но колкото и да е красива тази идея, не можем да правим стъпка напред и друга – назад. В този град например продължава развитието на планове за строеж на магистрала, Forbifart Stockholm; запитайте се дали това е наследството, което трябва да оставите на планетата след няколко десетилетия, или може би общественият транспорт и споделените пътувания, към които се стреми Хелзинки, са една по-добра алтернатива.

Задайте си и други болезнени въпроси относно извличането на максимални печалби от настоящата ситуация: ако Ватенфал, например, продаде дела си в немските лигнитни мини, няма съмнение, че въглищата ще бъдат добити и използвани. А нима наистина отговорното поведение в случая – особено за една страна, забогатяла отчасти благодарение на твърдите си горива – не е да направи една малка икономическа жертва, като остави въглищата заровени в земята, където не могат да нанесат щети? Нима това е чак толкова по-различно от онова, което поискахме от бразилците що се отнася до амазонските гори?

Градовете и властите в Швеция наистина трябва да последват примера на църквата в страната и да оттеглят инвестициите си от компании, занимаващи се с добив на горива: просто трябва да победим силите, които желаят да предотвратят предприемането на действия срещу климатичните промени, само за да могат да трупат печалби още едно-две десетилетия. Няма как да избегнеш тази борба: ако инвестираш в компании, добиващи горива, значи печелиш от унищожаването на земята. Това е определението за мръсни пари. Тези, които инвестират в компании, добиващи горива все едно се обзалагат, че светът няма да направи нищо, за да се бори с климатичните промени. Подобен облог е неморален.

А също така и неразумен, защото гражданското общество наистина действа. Спомням си как по-рано тази есен нашите колеги от 350.org от застрашените острови в Тихия океан поеха със своите традиционни канута към най-голямото пристанище за търговия с въглища в света, Нюкясъл, Австралия, и използваха лодките си, за да блокират движението на огромни кораби. Мотото им беше „Ние не потъваме, ние се борим”. Спомням си и как животновъди и коренни жители на Америка образуваха безпрецедентно обединение на каубои и индианци, за да блокират тръбопровода Кейстоун, който трябва да транспортира петрол от катранените пясъци на Канада. Стояхме редом до активисти от Андите, губещи ледниците, от които получават питейна вода, бяхме и заедно с активисти от Бангладеш, свидетели на покачването на морското равнище в бенгалския залив. Поучихме се от африкански лидери като Дезмонд Туту, който наскоро нарече климатичните промени „най-голямото предизвикателство пред човешките права в наше време”, и от лидерите на племето Сами, чиито традиционен начин на живот бива унищожаван от безумните студове, обхванали страната им. Борим се заедно с жителите на Делхи, Пекин и други задушени от смог градове по света, защото знаем, че техните деца умират заради същите тези горива, които заплашват живота на цялата планета.

Глобалното затопляне е изпитание за всички нас – най-голямото изпитание на нашия живот. То е проверка и на тезата, че големият мозък на хората е нещо полезно. Очевидно същият този мозък може да ни донесе сериозни проблеми, но може би все пак той е свързан и с едно голямо сърце, което ще успее да ни измъкне от проблемите. Не мога да ви обещая, че ще спечелим тази борба. Чакахме твърде дълго, за да се включим в нея и нещата никак не изглеждат розови. Но мога да ви обещая, че всяко кътче на света ще се включи в тази борба и ще даде всичко от себе си. Благодаря ви много за тази награда, която ще помогне още повече хора да научат за нашата борба.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Бил МакКибън – действия срещу климатичните промени

Статия: Бил МакКибън (САЩ) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за мобилизирането на все по-голяма обществена подкрепа в САЩ и по целия свят за предприемане на спешни действия срещу климатичните промени.”

Бил МакКибън е водещ природозащитник, влиятелен писател и преподавател. Книгата му „Краят на природата” (The End of Nature), издадена през 1989г. е една от първите книги, които информират широката общественост за климатичните промени. През последните 10 години той създава и изгражда първото световно гражданско движение за борба с промяната в климата. В основата на това движение стои организацията 350.org и с нейна помощ то успява да предизвика обществен интерес и да получи политическа подкрепа за предприемането на спешни мерки за смекчаване на последствията от климатичните промени, които вече са факт.

Писателска кариера

Бил МакКибън е роден на 8.12.1960г. и завършва Харвард през 1982г. МакКибън работи като автор на статии за The New Yorker между 1982 и 1987г. след което минава на свободна практика. През 1989г. той публикува „Краят на природата”, която се смята за първата книга по темата за глобалното затопляне, предназначена за широката публика. Книгата се превръща в бестселър и е преведена на над 20 езика.

В Wikipedia има описание на следващите му книги: “Книгата му „Ерата на липсващата информация” (The Age of Missing Information) (…) е описание на експеримент, по време на който МакКибън събира всичко, което излъчват 100 канала по кабелната телевизия (…) за един ден. Той прекарва цяла година, гледайки тези 2400 часа записи и сравнява преживяването с един ден прекаран на планински връх в близост до дома му. Книгата е част от учебния материал в много колежи и гимназии (…)

Следващите му книги са „Надежда, човек и дива природа” (Hope, Human and Wild) за Куртиба, Бразилия и Керала, Индия, които той дава за примери, като места, където хората живеят без да увреждат околната среда; „Успокояващият вихър: Бог, Йов и мащабите на сътворението” (The Comforting Whirlwind: God, Job, and the Scale of Creation), която разказва за Книгата на Йов и околната среда; „Може би един” (Maybe One), посветена на населението на земята; „Дълго разстояние: година усърден живот” (Long Distance: A Year of Living Strenuously), разказваща за една година, прекарана в тренировки за елитни състезания по издържливост; „Достатъчно” (Enough), изясняваща неговото виждане относно опасностите, свързани с генното инженерство и нанотехнологиите; и „Скитащият дом” (Wandering Home), посветена на дълго самостоятелно катерене в планината. (…)

Книгата му „Дълбоката икономика: богатството на общностите и устойчивото бъдеще” (Deep Economy: the Wealth of Communities and the Durable Future) (…) адресира недостатъците, които авторът вижда в икономиката на растежа и предлага преход към локални, местни организации. През (…) 2007г. той публикува (…) „Бори се с глобалното затопляне сега”, наръчник за активисти, опитващи се да активизират местните общности. През 200г. излиза „The Bill McKibben Reader: Pieces from an Active Life”, сборник с есета, събирани през цялата му кариера. През 2008г. Американската библиотека публикува „Американска земя:, антология на американските издания от Торо насам, посветени на околната среда, редекатирана от МакКибън. През 2010 той издава още един бестселър – „Земя: да оцелееш на нова враждебна планета” (Earth: Making a Life on a Tough New Planet), описание на бързо настъпващите климатични промени. (…)

Част от публикациите на МакКибън са изключително популярни. Негова статия за Rolling Stone, излязла през юли 2012г. събира над 125 000 харесвания във Facebook, 14 000 споделяния в Twitter и 5000 коментара.” Озаглавена „Ужасяващата математика на глобалното затопляне: три прости числа, водещи до световна катастрофа и разкриващи истинския враг”, статията показва, че само една миниатюрна част от съществуващите запаси на въглища, петрол и газ, които компаниите смятат да разработят през следващите десетилетия, може да бъде използвана без това да доведе до покачване на температурите с над 2 градуса.

От писател към активист

През 2001г. МакКибън става преподавател в Мидълбъри Колидж във Върмонт, където преподава и днес. Бостъ Глоуб пише (22.1.2012): „След като две десетилетия поред наблюдава политическото бездействие, МакКибън започва да губи търпение. „Дълго време мислех, че правя каквото е необходимо, като пиша и говоря за това и онова, защото не ми е присъщо да се занимавам с политика; някой друг би могъл да организира гражданско движение”, казва той веднъж. Но  когато това не се случва, МакКибън осъзнава, че е време да действа.”

МакКибън организира няколко кампании с помощта на местни църковни организации, примерно „Празник за 100 долара” за анти-консуматорска Коледа или „Какво би карал Исус?” за насърчаване на използването на по-малко замърсяващи автомобили.

През 2006г. заедно с група студенти от Мидълбъри Колидж, той организира 5-денвен поход поход във Върмонт, в който участват 1000 души. Целта е щатските политици да се ангажират с 80% намаление на въглеродните емисии до 2050г. „Политиците на Върмонт подписали исканията. С няколко дни ходене МакКибън постига по-конкретни резултати, отколкоото с 18 години писане.” (статия от 17.9.2012, Outside Magazine).

През 2007г. отново с помощта на студенти от Мидълбъри Колидж МакКибън създава Step It Up и организира протести в стотици американски градове, за да поиска от Конгреса приемане на закон за намаление на въглеродните емисии с 80% до 2050г. „Имах някои нови идеи как с помощта на компютър могат да се организират много хора независимо от растоянията. Това се оказа по-успешно от всичко друго. На 14-ти април имаше 1400 отделни събития със стотици хиляди участници. Медийното отразяване беше невероятно. Бяхме и във всички местни вестници. Беше много повече от това, което щяхме да постигнем само с един протест във Вашингтон. И не беше скучно, а много креативно; някой активисти се гмуркаха, а други маркираха бъдещата брегова линия на Ню Йорк, която би се получила в следствие на глобалното затопляне. (…) Получи се: Обама и Хилари Клинтън промениха платформите си.”, спомня си МакКибън.

350.org

През 208г. МакКибън става съосновател на 350.org. Името отразява концентрацията на въглероден диоксид във въздуха (частици на един милион, ppm), която се смята за праг, след който ще настъпят опасни климатични промени (в момента концентрацията вече е над 400 ppm).

През март 2009г. МакКибън е съорганизатор и участник – заедно с лауреата на Наградата за цялостен житейски принос Вандана Пива и други активисти – в акт на гражданско неподчинение и блокиране на въглищната електроцентрала на американския конгрес.

Първоначалният фокус на 350.org е изцяло върху срещата в Копенхаген през 2009г, посветена на климата. На 24.10.2009 350.org координира над 5200 демонстрации в 181 държави по света. Списанието Foreign Policy го определя за „най-големия координиран протест”, а CNN го нарича „денят на най-мащабни политически действия в историята на света”.

Шест седмици по-късно благодарение на 350.org 350 младежи се включват в Конференцията за климата в Копенхаген и при приключването на конференцията 117 държави са поели ангажимент да се стремят към намаляване на емисиите под прага от 350 ppm (но както признава МакКибън това не са големите замърсители).

През 2010, 350.org организира Global Work Party, събирайки 7200 общности от 188 държави, които да работят заедно върху местни решения за климатичните промени. Други кампании включват 350 eARTh, първото световно арт-шоу, достатъчно голямо, за да бъде видяно от космоса; и Great Power Race, студентско състезание за чиста енергия, в което участват над 1000 университета от Китай, Индия и САЩ. През 2011г. 350.org се слива с 1Sky и организира протест във Вашингтон, на който хиляди хора протестират срещу най-големите замърсители, като част от конференцията Power Shift 2011, на която участват 10 000 души.

През есента на 2011 350.org стартира кампания срещу тръбопровода Keystone XL, който ще пренася петрол от нефтените пясъци в Албърта, Канада до Мексиканския залив. На протест пред Белия дом МакКибън е арестуван заедно с още 1000 души. Това допринася за спирането на проекта Keystone за неопределен период.

През май 2012г. Climate Impacts Day окуражава медиите да направят връзката между ектремните метеорологични условия и промяната на климата. Отново през 2012г. 350.org организира обиколка Do the Math в 22 града, която се фокусира върху петкратната разлика между количеството въглерод, което може да бъде освободено в атмосферата без да предизвика покачване на температурите над 2 градуса и количеството въглерод, намиращо се в съществуващите резерви на петролните и въглищните компании.

През юни 2013г. конференцията Global Power Shift събира 500 млади лидери от 135 държави. А на 21.09.2014г. 350.org и други партньорски организации заедно провеждат демонстрация в Ню Йорк и други градове по света, като привличат 400 000 души, загрижени за промените в климата, за които говори и Бан Ки-Мун по време на срещата на върха на ООН.

350.org е организация с идеална цел, в която работят 70 служители. Изпълнителен директор е Мей Бойв, а МакКибън е председател на борда.

Признания

МакКибън получава множество награди и почетни степени. През 2010г. списанието Utne Reader посочва МакКибън за един от “25 визионери, променящи нашия свят”, а списанието Foreign Policy го включва в списъка на 100 най-важни световни мислители за 2009г. През 2010г. Boston Globe го нарича „водещият природозащитник на нацията”, а Брайън Уолш от списание Time го описва като „най-добрият „зелен” журналист на света”. През 2013г. той печели Наградата за мир на Ганди. МакКибън има почетни степени от 18 колежа и университети, а през 2014 новооткрито насекомо е наречено в негова чест „Megophthalmidia mckibbeni”.

Личен живот

Бил МакКибън е женен за Сю Холпърн. Те имат дъщера, Софи МакКибън, която в момента е студент в университета Браун.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

По-ефективни сгради в помощ на борбата срещу климатичните промени

Статия: „Ричард Чери от СЕС - как по-ефективните сгради могат да помогнат в борбата срещу климатичните промени“ на Сара Кук

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Организацията на Ричард Чери Community Environmental Center (CEC) работи едновременно върху проблеми свързани с промята на климата и с ниските доходи, като се фокусира върху строителния сектор. Използвайки прости методи, като „weatherization”*,  CEC оказва значително влияние както върху икономиката, така и върху околната среда. Организацията помага на Ню Йорк да намали въглеродните си емисии, използвайки многофакторен подход – консултиране, свързано със строителството на „зелени” сгради, обучителни програми за „зелени” работни места, образователни услуги и магазин, в който се продават излишни строителни материали. Чери разговаря с Доузър за прехода от адвокат на Уолстрийт към новатор в сферата на околната среда и за превръщането на СЕС в организация за борба с последствията от климатичните промени.

Dowser: Семействата със средни и ниски доходи се нуждаят от подкрепа в различни области – от образованието до здравеопазването. Защо решихте да се насочите към по-различна сфера?
Чери: Интересът ми към околната среда непрекъснато нарастваше, не беше голям, но се повишаваше. Една от програмите ни в Urban Coalition [предишната организация на Чери] беше свързана с „weatherization“. Един от по-младите ни служители постоянно ме окуражаваше да гледам на тази програма, като на мост, свързващ теми, като околна среда, общност и градско планиране.

Помислих по сериозно над въпроса и осъзнах, че в Ню Йорк има нужда от организация, която да се фокусира върху проблеми, свързани с околната среда. Използвахме тази програма като основа на своята дейност, като поставихме най-голям акцент върху природата и начина, по който тя влияе върху хората с ниски доходи.

Много съм доволен, че подходихме точно по този начин. Да, трябваше да вземем някои трудни решения относно това дали да помагаме на хората за решаването и на други проблеми, свързани с бедността, но именно в тази сфера бе силната ми страна – знаех много за строителството и точно в това вложих цялата си енергия.

Дълго време сте били адвокат. Какво ви накара да смените професията си?
Работех в голяма правна кантора на Уолстрийт и Urban Coalition се свърза с нас, защото се нуждаеше от някои правни съвети. Заинтересувах се от това, с което се занимават и те ми предложиха работа. Реших да напусна правната сфера за година или две и да видя какво е да работиш за неправителствена организация, а след това така и не се върнах обратно. Уж щеше да е временно, но после стана за постоянно, защото установих, че ме е грижа повече за това да помагам на хората, отколкото за „голямата сделка”, при която единствената роля на адвоката е да изготви договора.

Организацията ви се разви от програма за „weatherization“ до всеобхватна компания, предлагаща консултантски услуги, програми за обучение, възстановяване на строителни материали. Представяхте ли си, че нещата ще се развият по този начин. Или това се оказа едно успешно начинание, което не е било планирано?
Човек трябва да работи в сферата, от която се интересува, но и да е готов за неочаквани обрати на съдбата, които понякога те отклоняват от пътя, научават те на нещо ново и ти разкриват един нов свят. Това е вярно както за СЕС, така и за живота като цяло.

Не, не знаехме точно с какво се захващаме. Но търсехме нови възможности, които ни осигуриха нужното финансиране и ни позволиха да открием начин да намалим разходите за подслон на семействата с ниски доходи и да помогнем на околната среда.

Защо СЕС се фокусира все повече върху климатичните промени?
Гледал съм филма „Неудобната истина” и осъзнах, че това, което правим, за да намалим емисиите е много важно, не само що се отнася до сметките за ток на хората, но и най-вече за околната среда.

За всеки дом, който променяме, намаляваме емисиите на парниковите газове, с около тон на година. Това наистина допринася за справяне с климатичните промени.

В Ню Йорк около 70% от емисиите на парникови газове идват от сградите. Онова, което можем да направим, е да повишим енергийната ефективност. Стремежът ни е да намалим емисиите по всеки възможен начин. Няма нищо по-важно от това да съхраним земята, на която живеем.

Актът за реинвестиции и възстановяване на Америка, приет от администрацията на Обама през 2009г. отделя $5 милиарда за „weatherization“. През юли СЕС и няколко други агенции в Ню Йорк получиха $12.9 милиона от щатския бюджет, за да реновират жилищен комплекс с 2700 апартамента. Какво мислите за държавното финансиране, което получавате? Достатъчно ли е то за обема работа, който вършите?
При някои програми средствата, които получаваме за всяка от сградите, са адекватни, а при други – не. Но наистина се нуждаем от много повече пари, защото има ужасно много работа, която трябва да бъде свършена.

Изключително много съм загрижен за финансирането ни. Макар че имаме пари за всеки апартамент и всяка къща, която реконструираме, просто нямаме достатъчно, за да можем да вършим работата с необходимата скорост, за да се справим с кризата, пред която сме изправени.

Преди години президентът обяви война на бедността. Но всъщност се нуждаем от финансиране за войната срещу парниковите газове, а не от финансиране за реални войни.

Как се развиват усилията за намаляване на емисиите в САЩ в сравнение със случващото се в останалите държави по света?
Преди около година имах възможност да посетя Лондон, за да видя какво правят те за повишаване на енергийната ефективност. Те също са обявили война на климатичните промени, в това няма съмнение. Знаят, че това е много важно и правят всичко по силите си.

Подхождат към дадена сграда не само физически, но и социално – анализират не само постройката, но и хората, които я обитават, техния начин на живот. Това е един от уроците, които научих там и се надявам да го предам и на своята страна. В процентно отношение те отделят много повече средства за борба с климатичните промени, отколкото ние.

Какъв съвет бихте дали на хората в други градове, които желаят да последват примера ви?
В началото винаги са нужни средства. За мой късмет, аз имах договор с правителството за повишаване на енергийната ефективност на семейства с ниски доходи. И така основах компанията си. Виждал съм как някои по-малки общности започват да набират средства чрез продажбата на дребни сладки, докато не успеят да си осигурят някакъв друг източник на финансиране. Виждал съм как успяват. Затова бих окуражил всеки, които има време, решителност и възможност известно време да живее без доходи, наистина да опита. Без значение дали сте млади или сте работили дълги години, спестили сте пари и сега сте на 60 и искате да направите нещо наистина полезно за обществото.

Бих искал именно тези хора да навлязат в сектора и да допринесат за развитието му не само с финансовите си ресурси, но и с познанията си.

Друго, което бих искал да споделя, е, че човек трябва да открие своя ниша, от която може да стартира, а не да бъде грандоман и да иска всичко наведнъж. Започнете от някаква основа, където знаете, че сте добри и се разраствайте постепенно.

*wеatherisation (или weatherproofing) – набор от мерки за защитаване на сградите от влиянието на външни фактори, като слънчева светлина, силни дъждове, бури и вятър; реконструиране на сградата с цел намаление на потреблението на електричество и повишаване на енергийната ефективност (бел.пр.)

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени