Tag Archives: книги


Водачът и футбола

Като бързаме и караме и другите да бързат все повече и повече не само, че не ставаме по-бързи, а дори ставаме по-неуспешни. Бързината не идва от бързането, а от доверието. Това е едно правилно, което е колкото просто, толкова и пренебрегвано. Поне в управлението на фирми не се използва особено често. В това отношение футболът е светлинни години напред. В този спорт това правило отдавна е стандарт. От това печели не само бързината във футбола, но и отборите. И най-вече красотата на играта и зрителите. Сега предполагам, че не всички сте футболни фенове и играчи и не за всеки е ясно как така бързината се създава от доверието. Просто е, основен принцип в природата. В книгата си Дзен и синята икономика, която превеждаме сега, Гюнтер Паули пита: „Къде се е дянала всичката тази енергия, която е паднала на земята от самото й съществуване?“. Отговорът му е: „Със сигурност не се е превърнала в материя, защото чак толкова материя нямаме на земята. Отишла е във взаимоотношенията по-между ни, във връзките между живите същества и екосистемите на Земята.“ Тоест енергията се превръща във взаимоотношения. Красиво обяснение. Грег Брейдън, а и не само той, твърди, че има нещо, което ни свързва, че вселената не е празна, а изпълнена. С какво? С една мрежа от взаимоотношения, в която ние сме част. Всички сме свързани.

Знаем, че енергията може да се превърне в материя, а материята в енергия. Е, добре, щом енергията може да се превърне във взаимоотношенията, то те могат ли да се превърнат в енергия? Да. Това ни показва футболът. Доверието е ключово. Без доверие играчът с топката няма да я пусне в празното пространство, веднага след като я получи. И без довери, съотборникът му няма да тича без топка точно в това празно пространство. Но и двамата имат доверие и единия подава, а другия тича. Именно това прави футбола бърз. Движение без топка. Пасът без съотборник. Тичането в празното. Подаването в празното. Всичко това е доверие в съотборниците, която се превръща в енергия, бързина и успех. На това ни учи съвременния футбол. А какво се случва в същото време във фирмите? Шефът не делегира и се чуди всеки път дали да свърши сам работата или на кого да я даде. Подчинените пък по сто пъти проверяват да не направят грешка преди да тръгнат да вършат дадена работа, а още по-рядко проявяват самоинициатива да „тичат в празното“, с доверието в себе си, че шефът е открил празнотата и е подал точно там топката. Такова едно поведение във фирмите съответства на футбола през 50-те, който е като на забавен кадър. Такъв футбол не се харесва на забързаното общество днес и на зрителите. Защо ли мениджърите на фирми все още си мислят, че такъв начин на управление се харесва на клиентите? Клиентите – това са зрителите във футбола.

Но защо Ви пиша всичко това? Защото футбола е проста игра. Също както и управлението на хора и фирми. Това ни показва доктор Райнхард Шпренгър. Той е консултант и коуч на управители на фирми. Освен всичко друго пише и прекрасни книги. Като „Добре построени – футболни стратегии за мениджъри“. Е, стана ли Ви любопитно? Ето Ви тогава още няколко прости правила от футбола, които ако прилагате в управлението на фирмата си и в ръководенето на сътрудниците си, ще имате успех:

- Ние не продаваме продукти и работа. Ние продаваме успех.
- Мотивацията е само едно условие за успеха. Други са, например способностите на сътрудниците и най-вече условията за разгръщането им, които създава шефа. Освен това въодушевлението идва отвътре, а не от шефа. Е, любими мои ръководители, разбрахте ли си грешката?
- Успехът започва и свършва в главата.
- Рецепти за успех няма. Има уникални ситуации и най-добри конкретни действия в тях. Тези действия идват от сътрудниците (използвам нарочно тази дума, защото е крайно време да спрем да се трудим с подчинени, а да започнем да работим заедно).
- Стремежите са постигнати? Ами сега? Какво следва? Какво идва да каже това? Не, спокойно, не трябва да зарежете целите, а просто да се съсредоточите в пътя до тях, а не в тях самите като във фикс-идея.
- Нима има нещо по-неприятно от грешките? Да, страхът от тях. Без грешки няма учебен ефект и напредък. А без опит нищо няма. Това обяснява и защо хандбала не е толкова гледана игра като футбола. В хандбала грешката е изключение, във футбола е правило. Липсата на грешка в даден отбор води евентуално до гол за този отбор, но това се случва доста рядко в 90-те минути.
- Изкуството да губим. Кой е виновен, когато спечелим? А когато загубим. Футболната мъдрост показва, че победата се дължи и на помощта на противника, а загубата винаги е по собствена вина. Вината за неуспех фирмата е винаги вина на ръководен кадър, а не на сътрудниците му.
- Вече казахме, че футбол се играе за зрителите, а бизнес се прави за клиентите. Тоест клиентът е в основата, в центъра, Бог.
- Лошо свършена работа от страна на сътрудник … какво ще направите? Футболът показва, че смяната на треньор не е добро решение …

Дотук с общите правила и поведението на терена. В книгата следва раздел с правила за ръководителя, по отношение на сътрудниците и клиентите. Но това може да остане за друг път. Ако се научите да прилагате горните, то ще стигнете сами и до следващите изводи …

Е, добре, още едно ще кажа – добрият ръководител се прави излишен!

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Насоки в издателската дейност

Миналата седмица посетих един панаир на книгата с няколко малки издателства, които напълно потвърдиха посоката на развитие, която сме избрали с ОМ. Повечето малки издателства са принудени да бъдат много инновативни и да измислят какво ли не, за да оцеляват. Всяко едно от тях беше начертало за себе си различни стратегии. Прекрасно беше да се види, че ние в ОМ обединяваме всички тях. Ето един кратък списък:

  • електронните книги са бъдещето. Особено за млади, нови и все още неизвестни автори най-добрият модел е свободното разпространение по мрежата, тоест отворен лиценз.
  • отворената книга като общо и обществено благо. Книгите на бъдещето няма да бъдат собственост на издателства, автори или читатели, а ще бъдат подаръци, дарение от един автора, Твореца, към обществото. От тях всеки ще може да черпи мъдрост и вдъхновение.
  • печатане по поръчка и пряко продаване. Безмисленото печатане на някакъв тираж без да е ясно дали ще има купувачи за него не е нищо друго освен екологично и финансово издевателство. Важно е да се печатат толкова книги, за колкото има купувачи и търсене. Пряката връзка с читателя е ключова и дава възможност за активен диалог и участие.
  • индивидуализиране на издателската дейност. Печатането по поръчка само по себе си предразполага, че се знае кой е читателя, който си купува книгата. Съответно и услугата може да бъде напълно индивидуализирана, тоест книгата може да бъде специално и лично подготвена за съответния читател. Това включва не само външния й вид, но и самото и съдържание.
  • печатната книга като изкуство. Това е особено необходимо в сферите, в които броя на читателите напрекъснато намалява, например при поезия, къс роман, новели. Предимството на печатната книга е удоволствието от преживяването, която тя създава. Непосредствената връзка с един жив предмет на изкуството е добавената стойност на печатната книга, а не толкова нейното съдържание. Много важни са не само формата, материята, но и графичното оформление с картини, снимки и т.н. Особено силни впечатление например прави съчетанието между поезия и изобразително изкуство; между туристически пътеводител, авторска фотография, лични преживявания на автора и възможност за записване на личните преживявания и на пътуващия читател. Така се създава възможността читателя да донапише книгата според личните си впечатления и преживявания. Това ни навежда и към следващата точка.
  • размиване на понятията автор, издател, читател. Те вече се преливат. Една книга може да бъде издадена без издател. А може и да бъде написана без автор, например ако произлиза от самия процес на четене, възприемане или преживяване на читателя. Също така може да има и повече автори, които например заедно, в мрежата, работят над една книга.
  • книгата не е нещо завършено, което има начало и край. Една книга може да бъде издадена дори без да е напълно готова. Също така може да бъде с отворен край, който да бъде завършен от читателя или от друг автор. Спрямо личната интерпретация, нагласа или желания, дадена книга може да има различна форма и съдържание.
  • ръчно изработената дизайнерска книги се завръща. Кой казва, че книгата трябва да в печатна? Може да е ръкописна. Или ръчно напечатана. Или рисувана. Може да бъде дори сглобена от изрезки от вестници. Може да е от най-различни материали, хартии, подвързии и т.н. Важното е чувството и посланието, което тя отправя дори и със самия си вид.
  • книгата като част от проект. Все по-рядко книгата ще бъде проект сам по себе си. Най-вече книгата ще бъде част от проект. Например детските приказки ще се разказват на децата, а няма само да им се четат. Това може да стане под формата на куклен театър или дори игрален, които да бъдат записани на видео и показвани в интернет. Или дори ще бъдат разказвани от децата. Това може да стане не само с традиционните изкуства, но и с новите технологии, например по интернет. Деца от една държава могат да учат език и да разказват приказки на деца от друга. Медиите и причинно-следствените връзки ще се променят непрекъснато и динамично. Една книга може да започне като медиен проект в интернет, да мине през печатната си форма, да се превърне в театър и да продължи развитието си отново като нова медия, от която пък ще произлезне следващата книга. Цяла една книга или едно разказче или стихотворение може да се напише по картина, снимка или преживяване. Но може да стане и наобратно – по книга или стихотворение може да се нарисува нещо, да се изживее нещо или дори да се създаде нова книга, но с погледа на друг човек.
  • част от книга също е книга. Дори само корицата на дадена книга носи някакво послание само по себе си, носи Духа на самата книга. Корицата може да се превърне, например, в картичка с кратко послание. Същото важи и за отделните и части. Особено интересно е това за поезия по или придружена с рисунки.
  • издаване на сборни книжки, както ОМ вестника например.
  • аудио, видео, мултимедийни, допирни и вкусови книги. Да, ние разполагаме с поне пет сетива и книгите могат да задейства повече от зрението ни. Особено важни са аудио книгите, но не само. Книгите и за другите сетива не трябва да се пренебрегват. Още по-важно е книгите да се създават, така че да се възприемат и чрез сърцето и Душата, а не само чрез сетивата.
  • късата книга ще добие ново значение. Тухли от по 800 страници ще виждаме все по-рядко. По-скоро ще четем книжки във формат А6, че и по-малки в обедната почивка или дори за пет минути. Дигиталните навици и забързаността ще се отразят, но книгата ще запази значението си на медия, която ни дава време да си отдъхнем и да потънем, макар и за кратко в чудни светове. Четейки ще продължим да забравяме света около нас, погълнати от този в книгата, било то посредство кратно японско тристишие, басня, новела или много кратък роман.
  • нови книги от стари такива. Живеем в променлив свят. Това, което е било етична норма в миналото, то днес често вече е безкрайно морално остаряло. Дори детските народни или авторски приказки подлежат на промяна. Нима днес живеем в царство, че всички приказки да започват с имало едно време един принц? Нима днес в Европа войната е нещо, което трябва да се показва на децата? Със съседните държави се води диалог, а не война …
  • книги между езиците и културите. Двуезични книги, особено за деца, които учат и нови езици, тепърва ще се превръщат в стандарт. Връзките между литературните култури на различните държави и езици ще се заздравяват. Обмена на произведения ще се задълбочи и дори те ще се създават заедно. Творбите ще се превеждат по-бързо и непосредствено от авторите или техните читатели и издатели, а и самите автори ще пишат и издават на много различни езици.
  • книгата като част от обмен и общуване. Говорим по телефон, пишем имейли, участваме в онлайн общества – все места, на които имаме възможност да общуваме един с друг непосредствено. Има връзка и в двете посоки. Същото може да се случва и ще се случва чрез книгите и изкуството, така както едно време хората са си писали писма. Едни от най-великите литературни произведения и мисли са записани и запазени за поколенията точно в личната кореспонденция. Това може да се случва най-вече чрез печатаните и разпространявани лично и по поръчка книги, които са предназначени за конкретен читател.
Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Трудностите и предимствата на различната работа

Наскоро Гери от Органично ни зарадва с новината, че има подпомагане на преводи от немски на български, а ние вече сме се разбрали с авторите да преведем над 20 книги. Ето, че днес говорих с въпросната фондация за преводите и се оказа, че ако желаем да участваме, то ще трябва да се съобразим с доста формалности, които по никакъв начин не съответстват на начина ни на работа. Което автоматично означава загуба на много време и много подготовка и напасване. Всичко това ще доведе само до разконцентриране от наистина важната работа, а гаранция, че ще получим някакво финансиране – няма.

За пореден път виждам закостенялост и липса на каквато и да е била гъвкавост. В такъв случай най-доброто решение е човек просто да продължи по пътя си да действа така, както намира за най-полезно за себе си и за другите. Явно, че засега ще продължим да си правим всичко без външно финансиране и помощи. Това обаче далеч не е толкова лошо, защото гарантира пълна свобода и независимост. А това далеч не е толкова често явление в днешно време! Здрава е основата, на която сме стъпили с общите действия и общото спестяване и точно над тази основа трябва предимно да работим. Тогава и външно финансиране няма да ни трябва.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Даваме Любов и Светлина

Здравейте приятели,

установяваме, че в онлайн разпространението на книгите и аудио записите ни липсва нещо много важно: Любовта. И Светлината.

Много хора, особено на запад и особено такива, които създават качествени неща, никога не ги раздават безплатно, защото хората не ги оценяват. А сега ми казаха такова нещо и за България и окончателно ме накараха да се замисля и да търся концепция как да се промени това нещо в обществото.

Ние сме създали общество, в което дори и даването от сърце не се цени! Липсва благодарност. Значи откриваме още едно нещо, което трябва да се промени в обществото. Хората трябва отново да се научат на благодарност. Как може да се промени? Като раздаваме винаги и Любов и Светлина. Когато тях ги има, не може да няма взаимност и благодарност. Всеки от нас знае, че най много се радваме не на големите скъпи придобивки, а на малките неща, подарени от близки хора с много Любов. Точно тази близост липсва в разпространението на книгите ни досега. Трябва да се изгради една близост и взаимност. Това става с предаването на Любов и Светлина.

За книгите ни трябва една начална страница (веднъж формат А5, веднъж А6) с картинка от която непосредствено искри Любовта и Светлината. Например едно голямо сърце от което излизат лъчи (внимание: само пример, не трябва да ограничава). Хубаво е да има още веднъж и надпис от сорта на Любов, Светлина и Благодарност.

Кратко стихче би свършило добра работа към картинката :)

Във всички случаи е хубаво да има и някакви малки символи на Любов и Светлина и на всяка страница.

Може и трите! Както прекрасен дизайн, така и прекрасни стихове. И най-вече да даваме винаги и непрестанно на всички от безкрайната си Любов и Светлина!

Същото важи и за аудио записите. Трябва ни хубава музика, която да звучи тихо на заден фон и да излъчва точно Любов и Светлина. Нея е хубаво да я сложим да се чува тихо и на страницата ни. Това ще превърне четенето от нея и донякъде в приятна медитация.

Любовта и Светлината трябва да изкрят повече и от страницата ни. Нека самият и вид да ги създава …

Приятели, всеки е добре дошъл да даде малко Любов и Светлина в представянето и разпространението на творбите ни. Ще сме благодарни и на най-малкото количество, защото Любовта и Светлината са независими от него. Колкото и малко да има от тях, то те вече присъстват и обгръщат целия свят.

Posted in За Духа и Душата, За Ежедневието | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Децата и пеперудите, възрастните и гъсениците

Чували ли сте за теорията на деволюцията? Според нея човечеството не се развива, ами напротив – деградира бавно и постепенно. Произлизаме от Бога, били сме съвършени, създали сме велики цивилизации, а сега пъплим надолу. Пример за това би трябвало да са разните „диви“ и „подивели“ племена и дори човекоподобните маймуни. Но да оставим маймуните на мира и да разгледаме хората. Променяме се не само през вековете и поколенията, но и всеки един отделен човек преминава дълъг път от дете до възрастен. Също както пеперудава изминава дълъг път до гъсеницата. Опс, всъщност е наобратно. Пеперудата е красивото, летящо, полезно и усъвършенствало се животинче, а гъсеницата е гнусна, грозна, влачеща се по земята и вредна.

Но, нека все пак да оставим животните на мира. Да се върнем на хората. Повечето от нас май все още си мислят, че от дете до възрастен се изминава пътя на развитието. Не и Алисън Гопник! Професорката по психология и философия е събрала достатъчно материали, за да твърди точно обратното. Изглежда, че децата значително превъзхождат възрастните. Но просто възрастните доминират света и те дефинират кое е развитие и кое не. Също както съвременния „възрастен и цивилизован“ човек дефинира кой е дивак и кой не. И за по-сигурно, за да не остане само с дефиницията, дори действа – изтрепва диваците. И човекоподобните маймуни също. Но, да оставим най-после животните на мира.

Хубаво, че поне не сме си поставили за цел да изтрепем и децата. Тях ние не ги трепем, а ги тормозим психически. Мда … така правим. Унищожаваме безжалостно Духа им. Децата летят из въздуха, свързани са с първоизточника и със света, също както „диваците“, съзерцават, възприемат, учат, развиват се. А възрастните се влачат като гъсеници. И правят всичко възможно да накарат и децата да се превърнат в гъсеници. Опитват се всячески да им подрежат крилцата и да ги накарат да пълзят по земята. Но не могат! Децата са в състояние на по-голяма будност, на по-високо ниво на съзнание и не е далеч толкова лесно да ги приземим. Мда, децата виреят толкова по-високо от нас. И са толкова по-свързани със света. Докато ние се занимаваме само със собственото си аз и даваме пълна свобода на егото и егоизма си, те дори не познават тази думичка „аз“. Но ние сме много материални, а материята е упорита. „Учим“ ги непрекъснато как да се приземят, но не не успяваме да ги приземим. Нима може тъмнината да победи Светлината? Не! Никога! Докато ние ги тормозим, те ни облагородяват, правят ни отново Хора, дават ни Светлина и Любов. Както казва дори невярващата еврейка Гопник в книгата си „Бебета философи. Какво децата могат да ни научат на Истина, Любов и смислен Живот“ – „Никой не ни прави по-големи светци от децата“

Но настъпва един „хубав“ миг на промяна – децата биват давани на детска градина или на училище. И тогава се случва „чудото“ – децата започват да се самовглъбяват, да се съсредоточават (ако не го правят според учебния план им даваме хапчета и ги подлагаме на още повече психически тормоз), да се насочват единствено и само към себе си, без да могат да се открият. Каква промяна само! Творчеството изчезва, изчезва и Единството със Света, изчезва любопитството и Радостта. Неслучайно децата говорят за училище-мъчилище. Повечето от тях не успяват да оцелеят и се превръщат в гъсеници, пардон, възрастни. Малцина, като Томас Едисон и Леонардо да Винчи, имат щастието да не са ходили на училище и да останат поне частично деца. И повечето от „диваците“ не успяват да оцелеят. Оцелява предимно доминиращото племе на „възрастните и цивилизовани“. Защо ли се сещам освен за деволюцията и за „Криворазбраната цивилизация“ …

Е, нека не гледаме на нещата само в черно и бяла. Време е да отворим очите си за хармонията на света и да започнем, както казва Учителя, „да уважаваме малките“, както децата, така и индигенните народи, както гъсеницата, така и пеперудата. Щом сме тук, заедно, то значи трябва да се учим едни от други. В мир и сговор. Нека оставим другата част от нас да живеят и да се развиват свободно и те ще ни се отблагодарят премного. Така както пеперудата се отблагодарява на гъсеницата и така както красивия лебед на грозното патенце. Нека всички сме деца и едно със света, за да летим заедно все по-нагоре и напред!

Само този, който е израснал, но е останал Дете, е Човек.

Ерих Кестнер

Posted in За Децата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Асоциалните

Нова книга на пазара! И то каква! Казва се „Асоциалните“, от Валтер Вюленвебер. Точната книга за точното време! Прави много добър анализ на съвременното общество и на неговото единство и разделение. Основната теза в книгата е, че приликите между долната и горната класа са в основата на разцеплението на обществото. Те са и първите, които „асоциално“ се отделят от обществото.

Разделението започва още в училищата. За долната класа – скапаните училища, за средната нормалните гимназии и за горната класа – частните училища. Но основата е в работата. Или в липсата на работа при долната и горната класа. Докато всички от средната класа изкарват с много труд хляба си, принудени да гребат в бурното море, то на сушата, на сухо, без да пролеят дори капка пот, без въобще да се трудят, ги чакат другите две класи. Едните, „бедните“, получават всичко наготово от държавата. А другите, „богатите“ всичко наготово от капитала. Общото е, че и едните и другите не работят.

Народът казва:

Който не работи не трябва да яде!

Хубаво май трябва да си припомним тази поговорка!

Едните лъжат агенцията по заетостта, а другите – данъчната служба. Едните живеят от помощи, а другите от лихви. Много хора казват, че лихвата е рака на обществото. Да, така е. Безвъзмездните помощи са май обаче другият рак. А работещите и плащащи данъци, издържат държавата и банките (капитала). А най-доходиносните и големи индустрии са точно тези, която помагат на бедните и банките. Ах колко хубаво се обединяват те в микро-кредитите и липсата на микро-банкиране! Едната живее от данъците на средната класа, а другата от нейните спестени пари. И двете не плащат данъци. Ах, не трябва ли държавата и капитала да разпределят парите равномерно? Към средата? Вместо да ги вземат от нея, както става сега, което увеличава само бройката на бедните и богатството на богатите.

Дори в „богата“ държава като Германия, бедните са над 6 милиона. Богатите са малко, но имат много – 0,1% притежават 25%, а 1% – 36%. Затова пък 80% са заплашени от бедност. Глобализацията е на път да заведе обществото на средната класа към обществата на бедни и богати. От първия право надолу към третия свят без средна класа, с 95% бедни и 5% богати, където голямата част от бедните са бедни, въпреки че работят, защото работят за богатите, които не пък не работят. Общество на класите вместо на средната класа или липсата на класи. Общество на разединението и липсата на хармония. Това ли искаме да стане и в Европа? Сигурно не, но пък поне засега натам сме се запътили. Хубаво, че има и много будни хора и организации, които знаят за какво, как, защо и с кого да работя. Точно те ще обединят света, ще създадат хармония и ще го спасят. Амин.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Одобродетелствай се!

Една група от хора в Австрия започнали да чувстват, че има нужда от промяна на стойностите ни и нова дефиниция на добродетелите ни в обществото, за да можем да продължим напред и да се развиваме. И какво направили после? Започнали да пишат заедно една книга (на немски и английски, някои части вече са достъпни и на унгарски, а благодарение на ОМ скоро ще имаме и текстове на български), в която да творят едно ново мислене и общество. Книгата се допълва непрекъснато и от всеки желаещ, затова не може да се твърди, че е готова, но на страницата могат да се намерят текстовете, а който желае може да си я поръча и като печатна или електронна книга.

Стойностите са:

  • търпение
  • справедливост
  • благоразумие и благотворство
  • хармония
  • самоопределяне
  • съвместни действия
  • честност
  • доброта и добротворство
  • удоволетворение

А какви са Нашите стойности? Съвпадат ли българските добродетели с австрийските стойности на новото време? или имаме нужда и от други?

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Учебник по писане

Можем ли да пишем? Да ли, не ли, ето няколко прости правила как да го правим добре:

1. Грабващо начало! В началото трябва да привлечем, не да отблъснем. Решението дали да се чете нататък идва много бързо. Или казано на бизнес език – никога няма втора възможност да направим първо впечатление. А първата често трае 20 секунди. Психолозите твърдят дори, че на човек му трябват точно шест секунди, за да си създаде мнение, което често е крайно, за цял живот.

2. Да пишем по-кратко, но по-точно и внимателно. Повече качество и по-малко количество.

3. Да пишем с повече български думи.

4. Език свободен от кич и клишета.

5. Да опознава словото, за да видим красотата и Божественото в него. Нашият език е създадем за славене на Бога, за христианството, той е Божествен по същността си.

6. Да се интересуваме от лингвистиката, това е математиката на езика, и образуването на думите, техния произход

7. Да четем и да пишем много, но и да чуваме и виждаме, да съзерцаваме и възприемаме, както отвътре, от дълбочината на Душата си, така и от вън, от безкрая на Вселената.

8. Да използваме думи на Действието, за да има простота и движение за читателя. Да откриваме движението и там, където изглежда, че няма такова. Да бъдем самите ние примери за действеност и творчество.

9. Да използваме думи с малко срички. Или както казва Чърчил, който междудругото е и нобелов лауреат по литература – „Кратките думиса най-добрите, а кратките стари думи най-най-добрите.“ Можем да забележем, че основните думи, това което сме, чувствата и т.н. са все кратки думи. Или както казва Шопенхауер: „Човек да мисли като малко други, но да говори като повечето. Необходими са обикновени думи за необикновени неща.“

10. Точни и ясни думи, предаващи непосредствен смисъл. Детайлите с чувства и цветове да изпълваме.

11. Всяко дума да е на място и да има какво да каже. Да използваме прилагателни, когато ни вършат работа, но да внимаваме с тях, защото много са излишни. Прилагателните внасят разлика.

12. Да бъдем неудобни и да излизаме извън удобството си и това на читателя. Трябва да има развитие, а друг начин за това няма. Да разбиваме клишетата с хумор и можене. Например: „Тунел в края на светлината“, „За един заек три куршума“ и т.н.

13. Да търсим дългосрочното и вечното, а не модните изрази. С тях не можем да получим нито внимание, нито връзка, камо ли да останем ценни и за бъдещите поколения.

14. Да не употребяваме пасива. Той ни е рядко необходим, особено когато принизява човека и взема действеността от него.

15. Да внимаваме със синонимите, за да не променим същината. Това е особено вярно при съществителните. Думата „съществително“ идва от същина, същност. Измяняйки я, подменяйки я, със синоним, можем да объркаме читателя или да сме неточни. При прилагателните е друго. Тях ние ги „прилагаме“ към съществителните. Те стават проявената същност, заедно с помощта на глаголите. И тази проявена същност е богатството на разнообразието.

16. Напълно да забравим всякаква специфична за наука, бюрокрация, право и т.н. лексика. Тя само служи, за да обърква и не носи полза.

17. Да пишем предимно с главни изречения. Те са най-силното изразно средство. Можем да се поучим от пословиците и поговорките, които с едно кратко главно изречение успяват да кажат толкова много! Нека се учим от говоримата реч! Нека предпочитаме кратки изречения, а дългите да са само главни и живи.

18. Промяна на словореда внася живост и разнообразие в изречението. Отново можем да се поучим от поговорките.

19. Да не се използват дълги пояснения в изречението. Може да се добави просто още едно.

20. Да внимаваме с подчинението изречения. Силата им е, когато главното без тях не може. Задължително е поне да го допълват или да дават почивка от главното действие. Любопитно е първото подчинено изречение в Библията. То се появява едва в осмото изречение, след като Бог вече е създал света: „Той видя, че Светлината е добро“. Служи за почивка от Действията, за пауза и облекчение. Това е фазата на заучаването, усвояването. Подчинените изречения не трябва да са по-дълги от главните. Подчинено, вътре в главното, не е добре ;) Също и информация, която не носи допълнителни сведения.

21. Думи, които се отнасят една към друга, трябва да са една до друга.

22. Дължината на едно изречение трябва да е един дъх. Не повече от 15 думи. Най-добре 6-7.

23. Да използваме всички препинателни знаци. Точка се използва само на края на мисълта. Да не забравяме и за другите шест знака: , ! ? – : и ; Точка и запетайка е средното между точката и запетайката – мисълта не е свършила, продължава, но се казва нещо по-различно, ново, друго.

24. Подредбата на текста помага много за бързото разбиране. Първо помисли и после напиши. Или първо напиши, после поправи. Става дума за процес.

25. Да питаме! Кафка, казва: „Будността означава да питаме. Ако имаме въпросите, то ще спим.“

26. Да развиваме езика и да го поддържаме жив, да си играем с него, да опитваме с него.

27. Картинно слово! Снимките и картинските в словото са полезни. Любовта да живее в словото. А тя идва с картинките. Топлота на текста! Картинността може да се намери в кратки и ясни слова.

28. Четем на децата си. Запознаваме и тях и себе си със словото.

29. Ние не сме само това, което пишем. Ние сме това как пишем. И защо пишем. И за кого пишем.

30. Да пишем на ръка и да даваме възможността и на читателя да чете ръкопис.

31. Рими.

32. Да прочитаме написаното. Да го четем на глас.

33. Воля за лишение. Човек трябва да има какво да каже, да го каже и да спре.

И все пак – нека не забравяме, че правило идва от нещо, което се правило, което вече е направено. Правилата идват от миналото и винаги са минало. Това означава, че ако искаме развитие трябва да можем и да ги нарушаваме. Свобода и отговорност.

Живото слово! Да сме в Светлината и Любовта. Единството със Света и Бога. Единство на ръката, сърцето, мозъка, Душата и Духа. Единство на всички по Земята. Тогава е разбираемо за всички култури и хора. Хармония и тек. Авторът трябва да може да се напъне, за да текне словото. Но трябва и да може да се отпусне, за да го остави да тече.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Не се оплаквай от работата (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Най-често срещаните причини за оплакване са ниската заплата, гадния шеф, колегите, виновни за всички грешки, прекалената натовареност и едно по-неопределено недоволство, породено от това, че просто не харесваш това, с което се занимаваш. В повечето случаи е много малко вероятно да успееш да промениш някои от тези неща.

И ако работата ти е чак толкова непоносима може би е време да си потърсиш нова, вместо оплакването да става единствената ти тема за разговор. Интернет предлага толкова много информация по почти всяка тема, която може да ти помогне да повишиш квалификацията си, а при наличие на желание, дори да научиш чужд език. Разбира се всяка промяна е плашеща и не можеш да си сигурен, че новата работа ще е по-добра, но няма как да разбереш без да опиташ.

Другият вариант е да се опиташ да направиш сегашната си работа поне малко по-поносима. Трябва само малко въображение с помощта, на което да направиш работното си място малко по-приятно. Някъде бях чела за една жена продаваща самолетни билети, която нареждала хората в самолета по специален начин. На тези, които били усмихнати и учтиви с нея давала по-хубави места; често поставяла млади жени до привлекателни господа. Може би така е станала причина двама влюбени да се намерят, макар и никога да не е разбрала за това.
Някои неща, които могат да направят работното ти място по-приятно са снимки на любими хора или места; предмети, напомнящи ти случка, която те усмихва; листчета с вдъхновяващи мисли. Изборът е твой.
Колкото и да не ти се иска, работата е значителна част от нашето ежедневие. Не можеш да искаш след 8 кошмарни часа да се чувстваш оптимист за живота. Затова не се отказвай да търсиш това, което ти е приятно да работиш. А докато го намериш опитай се да откриеш нещо хубаво в това, което правиш в момента.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Животът е приказка (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Тя се усмихна, но не отговори. Не беше необходимо – очите й казваха всичко. Очите й винаги щяха да бъдат усмихнати и малко тъжни, защото знаеше, че животът е приказка.

Тази идея й харесваше – животът като приказка – защото обясняваше много неща. Обясняваше защо в живота има зло – в приказките винаги има отрицателни герои, иначе не биха били приказки. Така и в живота има лоши хора, които все гледат как да те измамят, да те излъжат, да те ограбят. И също като в приказките – успяват. Поне в началото. И на добрите герои винаги им се случват лоши неща и страдат – спящата красавица, която се убола на вретеното, най-малкият брат, когото всички обиждат и после изоставят на дъното на стар кладенец, Снежанка – оставена сама в гората, Пепеляшка, принудена да върши най-черната работа.
Познато нали? – тъжна усмивка, която не очаква отговор.

Всеки понякога се е чувствал изоставен на дъното от най-добрите си приятели, също като най-малкия брат. Или е бил от онези хора, които също като Пепеляшка работят постоянно, за да са добре другите, и никога не получават отплата или благодарност за това. Или е бил изгубен и дълго се е скитал в тъмната гора като Снежанка.

Обаче… – възрази той – приказките винаги имат щастлив край, а в живота… май нещо не се получава.
Леко насмешлива усмивка – Ха, получава се разбира се – отвърна тя.

Стига добрите герои да са наистина добри, дори не е толкова нужно да са герои, може просто да са обикновени хора. Достатъчно е да помнят какво правят добрите герои в приказките, когато им се случват лоши неща. Най-малкият брат не започва да плаче като го оставят сам на дъното на кладенеца – той тръгва да търси изход нагоре и не се отказва докато не го намира. Снежанка не тръгва да плаче под някое дърво в гората – върви напред и не спира, докато не попада на къщичката на джуджетата, а после започва да се грижи за тях. Пепеляшка, докато работи и спи в пепелта на огнището не спира да мечтае и да вярва, че един ден мечтите й ще се сбъднат.

Дааа, животът е приказка – усмихна се тя.

Не забравяйте приказките, които сте чели, като малки. Помнете, че те винаги имат щастлив край и не се отказвайте пред трудностите, които са просто част от приказката.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени