Tag Archives: книги


„Търсете и ще намерите“ – Живот след живота

Темата за смъртта е колкото отбягвана, толкова и банална. За тези обаче, които са загубили любим човек, тя не само „оживява“ с ужасяваща сила, но става дори по-важна от темата за самия живот.

Каквото и да казва човек за смъртта, ако не е загубил близък, който „не е трябвало да умре“, няма и най-малка представа за разрушителната стихия, която смъртта води със себе си. Затова често пъти е по-добре да не говори, защото в такива случаи той, без да иска, по-скоро „изтърсва“ болезнено празни приказки. Дори тези, които сме виждали засадата на смъртта в близък план, всъщност нямаме истинска представа за това, което тя скрива от очите ни. И тук идва моментът на избора, който ще определи остатъка от нашия живот: някои искат да намерят пролука и да надникнат отвъд „желязната“ завеса с надеждата, че ще „узнаят“ къде е техният любим, а други потъват все повече в „живота на смъртта“, напълно убедени, че завеса няма, няма къде да надзърнат и няма какво да видят. Това е индивидуален избор за справяне с болката и скръбта и никой няма право да съди или да се меси. В крайна сметка и за едните, и за другите нещата ще останат малко или много така, както майка Тереза е казала: „най-голямата тайна – това е смъртта“.

Въпреки това, за тези, които имат усещането, че душата, която обичат, всъщност не е спряла да съществува, а просто „е заминала“ някъде, и за тези, които въпреки рационалните обяснения дълбоко в себе си усещат, че нещата са много по-сложни от тясната ни плътна реалност, предлагаме следващия филм, който ни разказва за хора с преживявания близки до смъртта, които са минали през желязната врата и са видели отвъд нея, а после са се върнали. Филм, в който освен самите „очевидци на отвъдното“, участват известни лекари, хирурзи, неврохирурзи и учени, които са успели да уловят тези невероятни случки в клинични условия – т.е. вече е натрупан емпирично-научен материал, който ясно посочва, че каквото и да става „там“, не всичко свършва тук.

От самите хора, преживели смъртта (колкото и парадоксално да звучи това определение), оставаме с впечатлението, че не само „това не е краят“, а че край няма. Но нека всеки сам направи своя избор. Който иска да вярва, ще повярва, а който не иска – ще повярва в нещо друго. В каквото и да вярваме, обаче, оказва се, че почти винаги, за всички ни, важи тази „зловеща“ поговорка: разбирайки смъртта, ще разберем по-добре живота.

* Качеството на субтитрите не е добро, за което се извиняваме, но това не прави филмът по-малко ценен за тези, които се нуждаят от него в този момент.

Част 1

Другите части на филма:

Част 2
Част 3
Част 4

За повече информация:

Книгите на д-р Реймънд Мууди, признат световен авторитет парапсихолог с медицинско образование и докторска степен по философия и психология, пионер в научните и клинични изследвания на т.нар. от него „преживявания на прага на смъртта“. Филмът, който изгледахте, е направен благодарение на него.  На български можете да намерите: Живот след живота, Светлина отвъд и Живот след загуба. Първата, бестселърът му, можете да прочетете онлайн тук.

Книгите на д-р Майкъл Нютон, който е световно известен специалист, един от водещите в областта на регресивната хипноза: Живот между преражданията, Пътят на душите и Следите на душите. Втората може да прочетете онлайн тук.

Разбира се, в мрежата можете да откриете безброй сайтове и публикации, посветени на темата, но ако търсите материали предимно на български език, започнете от тук.

Благодарим на Преслава Петрова за тази Творба.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Мъдростта от писмата на Гогол – IV

„Не, човекът не е безчувствен, човекът ще се промени, стига да му покажеш как стоят нещата. А сега той ще се промени повече отпреди, защото природата му се е размекнала, а половината му грехове са от незнание, а не от разврат.“

„Повярвайте, най-добрият начин на действие в днешно време е да не се настройваш жестоко и непреклонно срещу рушветчиите и лошите хора и да не ги преследваш, а вместо това да се стараеш да изтъкваш всяка честна проява, приятелски, пред всички, да стиснеш ръката на открития, честен човек.“

Или както казва Майка Тереза:

„Никога няма да участвам в коалиция против войната, но винаги бих се включила в коалиция за мира.“

Отрицателното мислене и отрицателните постъпки привличат винаги нови отрицателни мисли и постъпки. Затова е хубаво да ги ограничим максимално. Обратно, положителните мисли и постъпки привличат винаги нови положителни мисли и постъпки. Точно затова е хубаво да се мисли винаги положително и да се усмихваме непрекъснато.

„Но никога не отписвайте човека, пред никого не отрязвайте пътя му за връщане … не трябва да приличате на мъртвия закон, а на живия Бог, който поразява човека, но не го изоставя …“

Хубави думи казва Гогол и за жените

„Най-вече не пренебрегвайте жените. Кълна се, жените са много по-добри от нас, мъжете. В тях има повече великодушие, повече безстрашие за всичко благородно; … Стига да им заговорите с езика на душата, … то същата тази жена, която сте смятали за празноглава, изведнъж ще се озари от благородство, ще се вгледа в себе си и в изоставените си задължения, сама ще се отвори за всичко чисто и ще подтикне мъжа си да изпълнява честно дълга си …“

„жената е способна по-бързо да се опомни и да се промени.“

„Всичките ни беди идват оттам, че щом се вгледаме в настоящето и забележим, че нещо в него е тъжно и мъчително, …, тутакси махаме с ръка на всичко и се втренчваме в бъдещето … Всички забравят, че пътищата към това светло бъдеще се крият именно в това тъмно и объркано настояще, което никой не желае да опознае.“

Сегашното ни състояние винаги се дължи на миналото ни, но ние не просто трябва да гледаме към бъдещето си, а да познаем грешките на миналото и да действаме на момента, сега, в настоящето, за да осигурим успех за в бъдеще.

„Не се бой от бъдещето, а от настоящето. Бог ни повелява да се грижим за настоящето. Който се омрачава от страх от бъдещето, значи светата сила се е отвърнала от него. Който е с Бога, той гледа светло напред и още в настоящето е творец на бляскаво бъдеще.“

Гогол засяга и значението на волята за хората и как човек може да я кали, за да постига успехи в живота си.

„Придържайте се строго към това в продължение на цяла година. Бъдете твърда и упорита и през цялото време се молете на Бога да ви вдъхне сили. И вие непременно ще се калите. Важно е поне нещо в човека да укрепне и да стане ненарушимо; това неминуемо ще сложи в ред и всичко останало. Като станете по-твърда в материалните си дела, без да искате, ще се стегнете и в душевните.“

Волята на човека се крепи основно върху опорния му и двигателен апарат. Затова и често се препоръчват спорт и физическа активност за закаляването на волята у човека.

Гогол не оставя незасегнат и въпроса е за свободата.

„Свободата не е в това да казваш на най-произволните си желания „да“, а в това да можеш да им кажеш „не““

Всеки един човек се ражда свободен, но цялостния ни начин на живот е такъв, че ние непрекъснато си ограничаваме собствената свобода или тази на другите. Никой не е способен така да ограничи свободата ни, както ние самите. А именно свободата е това, което ни прави хора и което ни отличава от животните, свободата на избор сами да определяме какво и как да правим с живота си.

Сложната реалност около нас често ни оплита като с мрежа и за да улесним нещата за себе си, ние се самоограничаваме в един собствен си свят, като си въобразяваме, че това е свободата. Едни се ограничават в работата си, други в политиката си, трети в религията си, четвърти в науката и т.н. А истинската свобода не ограничава, тя ни дава възможността да се издигнем над нещата, над самите себе си и да погледнем на света с други очи, да видим, че няма невъзможни неща и всичко е постижимо, когато имаме вяра в него и воля да го постигнем.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Да учите добре децата си

Здравейте, приятели!

Тъй като книгите заемат много важно място в моя живот, ще си позволя да публикувам серия от цитати от книги, който са променили живота ми. Книги, които са ме накарали да осъзная много истини и които са били повод за вдъхновения в много начинания.

Първите цитати са от Нийл Уолш. Неговите „Разговори с Бога“ бяха преведени на 27 езика и разтърсиха света (както и мен) с концентрирано знание, което идва от най-високо място, от Бог. Бог, който живее във всеки от нас и просто чака да го чуем. Като ги четях, сърцето ми пееше….. буквално!:) Надявам се и вие да усетите това, приятели…

Първият цитат се отнася до децата, вярвам, че ако така ги възпитаваме, света ще бъде доста по-различно място за живеене…

„Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи — нито от човек, нито от място, нито от нещо — и че истинското щастие се намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни сами на себе си.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие  постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от последното.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че живеят в свят на великолепно изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще получиш най-много.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че от тях не се изисква нищо, за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот, че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че Божията благословия ще получат всички.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че никога няма да бъдат съдени, че няма защо да се тревожат дали винаги постъпват правилно и че не ще трябва нищо да променят, за да „станат по-добри“, да изглеждат прекрасни и съвършени в очите на Бога.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че последици и наказание не са едно и също, че не съществува смърт и че Бог никога никого няма да осъди.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че за любовта няма условия, че не трябва никога да се тревожат дали няма да изгубят вашата или Божията любов и че най-големият дар, който могат да поднесат на света, е тяхната, безусловно споделена любов.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че да бъдеш неповторим, не значи да бъдеш по-добър, че претенцията им за превъзходство над другите не би означавала да са видели кои са в действителност и че най-здравословно е да се каже: „Моят път не е по-добър, а само по-различен.“

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че не съществува нищо, което не биха могли да направят, че илюзията за невежеството може да бъде изтрита от лицето на земята и че онова, от което всеки се нуждае, е само да се върне назад към себе си, като си спомни кой е той в действителност.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете ги на това не с думи, а с дела; не като им го кажете, а като им го покажете.  Защото децата ще ви подражават, ще искат да станат като вас и дори да се състезават с вас въз основа на онова, което правите.

А сега върви и научи на това не само децата си, а и всички хора, всички нации. Защото всички хора са твои деца и всички нации са твой дом, когато потегляш на път, в пътешествието си към майсторството.

Потеглил си по тоя път, в това пътешествие преди много векове и много жизнени цикли. Това е пътешествието, за което дълго си се готвил и което те е довело тук, в това време и на това място.

Това е пътешествието, което те зове, днес — много по-настойчиво, отколкото когато и да било по-рано, в което чувстваш, че напредваш с нарастваща бързина. Това е неизбежният резултат от копнежа на душата ти. Гласът на сърцето ти, говорещ с езика на тялото ти. Изявата на Божественост вътре в тебе. И този глас те зове днес — както не те е зовял никога по-рано, защото днес го чуваш, както не си го чувал когато и да било. Време е да споделиш със света своето велико прозрение. Това е прозрението на всички умове, които някога са търсили честно, на всички сърца, които някога са обичали вярно, на всички души, които някога са усещали ясно Единството на Живота.

След като веднъж си усетил това, не можеш да бъдеш задоволен от нищо по-малко. След като веднъж си го преживял, няма да искаш нищо друго, освен да го споделиш с всички, до чийто живот си се докоснал.“

Нийл Д. Уолш.

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Мъдростта от писмата на Гогол – III

„Колкото по-високи са истините, толкова по-предпазливи трябва да сме с тях; В противен случай те изведнъж ще се окажат общи приказки, а на общите приказки вече никой не вярва. Дори самите безбожници не са сторили толкова злини, колкото лицемерните или дори просто неподготвените Божии проповедници, дръзнали да мълвят името му с неосветените си уста.“

Това е един често срещнат проблем, с който се сблъскваме в ежедневието си – имайки желание да помогнем на околните или просто да споделим с тях дадено нещо, ние говорим прибързано и не по правилия начин, като не само, че не постигаме желаното, а точно обратното – постигаме дори обратното. За съжаление почти всеки в днешно време прибързва и се самоназовава Учител, като само разбърква мозъка на хората. Не случайно съвсем малко хора са призвани да носят названието Учител, способността да предадеш наученото по такъв начин, че то да бъде разбрано, както и Мъдростта да предаваш само Истината. Не мисля, че Гогол е един от тях, но той определено дава едно съвсем лесно решение на този проблем, което наред с търпението и любовта към Истината, може да ни помогне.

„Само ако имаш толкова чиста, толкова благоустроена душа …, може да възвестиш своята истина: и всеки ще те изслуша … с такава любов …“

„… само разпиляват добродетелите и, разсейват ги и обществото става по-леко и вятърничаво. Развличано от милиони лъскави неща, разпиляващо мислите си в какви ли не посоки, обществото няма сили да се срещне директно с Христос. Небесните истини на християнството са му далечни. То ще се уплаши от тях като от мрачен манастир, ако не му осигуриш невидими стъпала към християнството, ако не го издигнеш на малко по-високо място, откъдето ще види по-добре целия необятен хоризонт на християнството и ще проумее онова, което дотогава е било недостъпно за него. Сред обществото има много неща, което могат да послужат като невидими стъпала към християнството за онези, които са далеч от него.“

Макар Гогол да говори специално за християнството и за Вярата, разсъжденията му са верни за почти всяка част от живота ни, а даденото решение общовалидно. Мъдростта се крие именно в намирането на средствата и методите, които проправят невидим път пред човека. Колко по-добре е само да насочиш човека и да го оставиш сам да изпита пълното удоволствие от наученото, от постигнатото, от свършеното със собствени сили. Именно така трябва да бъде преподавано и в училищата и в университетите, за да могат учещите се да развият пълните си способности и да разберат, че е много по-важно да се усвоят начините, методите и принципите, отколкото да се заучат просто фактите.

„… човека навсякъде, на всяко поприще, го очакват много беди, че той трябва да се бори с тях – затова му е даден животът, – и че за нищо на света не бива да унива.“

Вярата в успеха, Вярата в живота, Вярата във всяко едно начинание и Волята за тази Вяра са тези, които дават смисъла на живота и го правят така прекрасен.

„Умът не е висшата ни способност. Неговата роля не е нищо повече от полицейска: той може само да въведе ред и да сложи по местата всичко онова, което вече притежаваме. Самият той няма да помръдне напред, докато у нас не помръднат и всички други способности, от които той се развива. … Разумът е несравнимо по-висша способност, но тя се придобива единствено чрез победа над страстите. … Има една още по-висша способност, името й е мъдрост и нея може да ни даде само Христос. Тя не се дава по рождение никому, а е дело на висшата небесна благодат. Онзи, който вече има и ум, и разум, може да получи и мъдрост само като се моли и ден, и нощ за нея,…, като издига душата си до липсата на всяка злоба и въвежда абсолютна честност в себе си.“

„Днешният човек наистина греши несравнимо повече, отколкото когато и да е било преди, но той не греши от прекаления си разврат, не греши от безчувствието си или от желанието си да греши, а защото не вижда сам греховете си. … сега всички до един грешат, но грешат не пряко, а косвено.“

Наистина, в днешно време живеем в един толкова сложен и объркан свят, че е трудно както за млади, така и за стари да разберат кое е добро и кое лошо. Колко често ни се случва поради липсата на информация или знание да си мислим, че правим добро, а всъщност причиняваме лошо. Как понякога си купуваме евтини стоки, но се утешаваме, че парите отиват в бедните работници в третия свят, а то често се оказва, че отиват при богатия западен търговец и богатия западен производител, които експлоатират детски труд. Доброто в хората не е малко, дори е повече, но не се използва за добри цели.

„Ако кажеш на честния, но късоглед богаташ, че с разкоша в дома си, с живота си на широка нога вреди, като вкарва в изкушение, посява у другиго, по-малко богат, същото желание, и за да не падне по-долу, онзи разорява не само собственото си, но и чуждото имущество, ограбва и докарва хората до просешка тояга; … По същия начин трябва да се разясни на всички модаджийки …, че грешката им съвсем не е в това, че са суетни и пръскат пари, а в това, че превръщат този начин на живот в необходимост и за други, че мъжът на някоя друга жена вече е взел подкуп от някой друг чиновник … а той пък ще е просто принуден да граби бедните и безимотните.“

„Гонете разкоша … Хвалете пред всички само онова, което е … обикновено.“

Нима потребителското общество не ни насочва точно към това? Всеки иска да има повече и повече и се стреми да подражава на тези, които имат възможност да го имат. Те пък от своя страна непрекъснато се стремят да имат и измислят нови и нови неща. Цялата ни икономика в днешно време се гради не на мисълта за човека, за неговото здраве, образование, развитие и напредък, а върху мисълта как да накараме същия този човек да консумира повече и повече и да се превърне в слуга на собственото си потребление. Знаете ли, че използваме само 1% от това, което сме си купили преди само 6 месеца? И все пак …

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Мъдростта от писмата на Гогол – II

Всяка една благотворителност е добре дошла, но кога и как именно би била най-полезна? На това ни учи и Гогол.

„Трябва да се помага преди всичко на онзи, с когото се е случило внезапно нещастие, което изведнъж го е лишило от всичко … Но трябва да се помогне по наистина християнски начин; ако помощта се състои само в даването на пари, тя няма да означава нищо и няма да се превърне в добрина … Затова го научете как да оцелее точно с тази помощ, която сте му занесли, обяснете му истинското значение на нещастието, за да види, че му е пратено да промени досегашния си начин на живот“

Тук отново е вплетена великата истина, че всяко нещастие ни се праща, за да преосмислим живота си и да се подобрим и точно в това трябва да е насочена същността на помощта.

„Подготовката за обществото трябва да става не в самото общество, а далеч от него, в дълбоко вътрешно съзерцание, в изследване на собствената си душа, тъй като там са законите за всичко и на всичко: само че преди това трябва да откриеш ключа на собствената си душа; а щом го откриеш, със същия този ключ ще отключиш и всички други души.“

Самопознанието е необходимата предпоставка за опознаването на околните. Само този, който е честен и уважителен към себе си, е способен да бъде такъв и към околните.
Гогол не е пропуснал и темата за различните политически системи, които съществуват в момента и по конкретно тази за абсолютната монархия.

„Защо е нужно … един от нас да е по-високо от всички и дори от самия закон? Затова, защото закона е дърво; в закона човек прозира нещо твърдо и небратско. Само с буквално спазване на закона няма да стигнеш далеч; никой от нас обаче не бива да го нарушава или да не го зачита; но точно затова е нужна и висшата милост, която смекчава закона и може да се прояви пред хората само в една абсолютна власт.“

В днешна България определено не спазваме достатъчно закона, което е една голяма грешка. Още по-голяма грешка би било обаче, ако не си даваме сметка какво именно ни дава и ни взема закона и кога и как той ни помага и кога и как той ни пречи. В типичното западно общество имаме едно доста добро зачитане на закона, но и едно неразбиране на неговата ограниченост, на неговото бездушие. Въпреки християнизирането на западното общество според Новия Завет („Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“ и „Ако те ударят по едната буза, обърни си и другата“, тоест Новия Завет ни казва да отвръщаме винаги с добро), то то съществува още върху основите на Стария Завет („Око за око, зъб за зъб“, тоест Стария Завет ни казва, че трябва да наказваме злото).

Тоест законът се основава предимно на Стария Завет, но може и трябва да бъде допълван от Новия Завет, а именно братското отношение между хората и солидарността в обществото, която наричаме в днешно време с термина „Гражданско общество“. По времето на Гогол ролята на Новия Завет е поемал абсолютния монарх. В днешно време правилната посока е постепенното поемане на личностна отговорност и постепенното намаляване и опростяване на законите. Едно време Моисей е получил само 10 закона от Бог, но е направил цели 100 от тях, а сега имаме хиляди закони. Човечеството вече поема по нов път, който води до спазването само на един единствен закон, а именно закона на Любовта.

Не можем да не погледнем с други очи и на съвременната демокрация и на комунизма.

Комунизмът се основава на идеята за равенство и братство и за разпределяне на благата. Но всичко това става не доброволно, чрез личносттно самоосъзнаване, а чрез налагане „отгоре“. Тоест при него имаме класическия пример за една добра цел и една лоша реализация, защото целите (какво) никога не оправдават методите (как). От тази гледна точка комунизма е една мъртва сама по себе си концепция относно методите си, която няма приложение в този си вид. Това го показа недвусмислено и историята.

Демокрацията от своя страна се основава на древния римски модел. И всичко в нея на пръв поглед изглежда много хубаво, но забравяме едно основно нещо – римската демокрация се гради върху две съсловия – свободните граждани и робите. Днешната демокрация възприема абсолютно същата концепция, но тогава кои са робите? „Робите“ са съвременните работници и данъкоплатци, които с труда и данъците си издържат цялото общество. Но тогава кои са свободните граждани? Същата група, но тази група вече няма необходимото време и възможности да изпълнява и двете си функции и постепенно изпада само в първата си функция и сме свидетели на едно ново робство, едно робство насочено в неправилната посока, едно робство, при което не служим на обществото, ближните си и на себе си, а на една система, на демокрацията. Младото поколение отдавна е разбрало подсъзнателно тази истина и търси как да промени нещата, но първо трябва съзнателно да разбере къде се крие проблема и да пристъпи към решаването му.

Далеч съм от мисълта, че абсолютната монархия може да ни помогне – наличието само на един човек, който стои над системата не е решение. Решението се състои много повече в самоопределянето на всеки гражданин като един „абсолютен монарх“, който поема пълната отговорност за всяко свое решение и го взема съзнателно спрямо Новия Завет и Закона за Любовта.

Но как би могло това да се приложи в съществуващата демокрация в западните общества? Просто робите на системата може да се превърнат в „роби“ на обществото, на ближните, на Бог, но и в свободни граждани, които сами съзнателно определят съдбата си и начина, по който ще служат на обществото. А системата от своя страна ще отговаря със солидарност към тях и ще им позволи да направят тази стъпка. По този начин системата ще се самореформира към Новия Завет, от ограничение и налагане на отговорност към самоотговорност. Различните граждански инициативи са носител на това усъвършенстване на системата.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Мъдростта от писмата на Гогол – I

Преди няколко години излезе и на български последната „книга“ на Гогол – Избрани места от кoреспонденцията с приятели. Това всъщност не е точно книга, а по-скоро едно откровение на автора, което има за цел – както той самият казва – да бъде полезен на хората, доколкото може. Та, въпросното откровение дълго не е било допуснато до широката публика, поради, предполагам, глобалния характер на авторовите писма, насочени към негови съвременници. Гогол е успял да се самоизвади от времето си и като велик писател да пресъздаде вечните истини за живота. И то не завоалирани пред читателя, а изказани директно.

Книгата е наистина прекрасна и е хубаво да се прочете. Ето някои мои мисли върху написаното от Гогол.

„Приятелю мой, да ви пази Бог от едностранчивостта: с нея човек ще върши злини навсякъде. . . Едностранчивият човек е самоуверен; едностранчивият човек е дързък; едностранчивият човек ще настрои всички против себе си. Едностранчивият човек в нищо не може да намери средата. Едностранчивият човек не може да бъде истински християнин: той може да бъде само фанатик.“

Не е ли именно това един от основните проблеми на днешното общество – нашата безкрайна едностранчивост? Колко много знаем и можем в днешно време, колко много информация имаме, но и колко сме тесногледи и ограничени в ежедневието си.

„Гледайте разумно на всяко нещо и помнете, че в него може да има две съвършено противоположни страни . . .“

Всяко нещо си има противоположното и за да не сме едностранчиви, трябва да можем да погледнем и двете страни на нещата.

Това обаче не трябва да ни пречи и да ни разколебава да изберем верния път във всяка една ситуация, а трябва да ни помага. Положителната нагласа или възможността винаги да видим и хубавото и доброто, и да се стремим съзнателно към тях е най-доброто изражение на многостранността на възгледите. Именно това е заложено в стремежа към доброто – познавайки всички страни и пътища, да се избере най-правилния.

„… не напразно е отредено красотата да поразява хората еднакво – дори и онези, които са безчувствени към всичко … Щом дори някакъв безсмислен каприз на красавица е ставал причина за всемирни сътресения и е карал много умни хора да правят глупости, какво ли би било ако този каприз е осмислен и насочен към доброто? И колко ли добрини би могла да стори една красавица …“

Това определено е нещо, над което всяка една жена би могла да се замисли, защото дори и не толкова красивите жени често са способни да омаят главата на някой мъж и да го накарат да направи какво ли не. Тоест, всяка жена притежава в същността си поне един прекрасен инструмент – красотата, с който може да промени света към добро. Друг силен женски инструмент е безспорно майчиния инстинкт. Както и много други. Те просто трябва да се използват за добри цели.

„О! Колко са ни нужни болестите! … какъвто и да съм днес все пак съм станал по-добър, отколкото съм бил преди; ако не бяха тези болести бих си въобразил,  че съм станал такъв, какъвто трябва да бъда … Като си давам сметка за всичко това, се смирявам с всеки миг и не намирам думи, за да благодаря на небесния Мислител за болестта си. И вие приемайте всяка болест, като предварително приемайте, че тя е необходима. Молете се на Бога само да открие чудното й значение и цялата дълбочина на високия й смисъл.“

И на друго място отново се говори за болестите и страданието, които са способни да пречистят и най-загрубялата душа. Те ни дават и възможността да изпитаме великото чувство на състраданието – веднъж минал през мъки, човек е способен да ги разбере и да помогне на събратята си да се справят с тях.

„Велик е Бог, който ни прави по-мъдри! и с какво ни прави по-мъдри? – със същата тази мъка, от която бягаме и от която искаме да се скрием. Съдено ни е чрез страдания и скърби да добиваме трошици от онази мъдрост, която не можеш да придобиеш от книгите.“

„Човек трябва да се отнася честно към думите. Те са най-висшия подарък на човека от Бога. Лошо е да ги произнася, когато се намира под влиянието на страстни увлечения, досада или гняв … когато собствената му душа не е в хармония със себе си. … И тогава човек с най-искрено желание да направи добро, може да стори зло. … От устата ви никога никога не бива да излизат гнили думи. … Всички велики възпитатели на хората са налагали продължително мълчание … Те са усещали как може да се опозори онова, което искаш да възвисиш, и как езикът ни на всяка крачка може да стане наш предател.“

Този пасаж за правилната и въздържана употреба на думите ни казва доста повече и ни насочва към един от най-важните въпроси на живота – че далеч не е толкова важно само какво се казва по съдържание, но и как то се казва, в каква форма, за да може да се запази истинския му и непокварен смисъл. Често в живота си поставяме цел и, преследвайки я, забравяме да внимаваме по какъв път вървим към нея, а именно пътя е това, което ни учи и което осмисля целите и живота. Пътят е как, а целите са какво. Начинът, пътят, по който вършим нещата е и това, което води до смисъла на живота и ни прави щастливи. Целта е само далечната светлинка в тунела, която пък ни кара да продължаваме да се движим и не ни позволява да се откажем.

Думите на Гогол насочват и към разликите в понятията „дума“/“слово“ и „живо слово“. Второто е именно това, в което се чувства пълната вътрешна душевна хармония на автора на думите, Божествения промисъл, които позволяват правилното им разбиране. Въобще трябва да се отнасяме съзнателно към голямото богатство на българския език и да можем да правим тънката разлика в смисъла на отделните думи. Това води към едно обогатяване на душата и разбиране на смисъла на словото.

„… и безсмислената, неводеща до нищо припряност … в природата всичко става постепенно и мъдро, по някакъв строен закон, и как разумно едното следва от другото! Само ние, Бог знае защо, се мятаме насам-натам. Всички бързат. Всички са в някаква треска.“

Колко истинни са тези думи и днес. Постоянното нетърпение, бързане и стрес ни съпътстват навсякъде в днешно време. А всъщност колко е лесно да забавим крачка и да се огледаме около себе си, да почувстваме мига и силата на живота.

В първата си книга – „Дневникът на един маг“ – Паолу Коелю ни дава един много ефикасен метод за намаляване на темпото и вглеждане в самите нас. Упражнението се състои в изминаването на даден път не за нормалното време, например 5 минути, а доста по-бавно, например за 1 час. В началото упражнението ми се отдаде трудно, но веднъж забавил темпото и скоростта на времето, се оказвам в един почти нов свят – невидими до този момент неща се разкриват пред погледа ми, започвам да се движа със скоростта на природата и се чувствам наистина част от нея. Дивите животни не бягат вече от мен и забелязвам дори и растежа на тревичките!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Четене на деца, на които няма кой друг да чете

Важно е децата да имат достъп до книжки, за да могат да четат. Но още по-важно е да им четем от малка възраст, когато самите те още не могат да четат. Често обаче това не се случва, особено когато става дума за деца без родители.  Затова например от немските държавни железници създават инициативата да раздават куфарчета с детски книжки на домовете за сираци. Във всяко куфарче има по 22 книжки и обяснения как да се чете на децата. Вече са раздадени над 3000 такива куфарчета на домове за деца. Това обаче все още не е достатъчно, защото някой трябва и да седне да прочете книжките на децата. Това често го правят доброволци, особено пенсионери, които разполагат със свободно време и желание за работа с деца.

И докато в Германия инициативата прохожда и тепърва ще се развива, във Франция подобна идея възниква още през 1985г. в Брест. Преподавател в училището „Натие“ кани група възрастни хора от местния Съюз на пенсионерите да му помогнат в развитието на училищната библиотека, като надеждата му е в повече деца да се развие любов към четенето. Инициативата става толкова популярна, че постепенно обхваща цялата страна и през 1999 Александър Жардън и Паскал Гене създават асоциацията „Lire et faire lire“ („Чети и помагай на други да четат“). Днес тя наброява 12 000 доброволци и се ползва от подкрепата на много френски писатели. Принципът на действие е следният: по молба на преподавател пенсионери и възрастни хора отделят част от свободното си време, за да посетят класа му и провеждат индивидуални занимания с децата или организират групови четения на откъси от любими детски книжки. И в двата случая целта е една – децата да усетят удоволствието от четенето, в тях да се събуди любопитство и любов към книгите.

Най-хубавото е, че от 2010-та година и в България е създадено нещо подобно! Организацията „Подарете книга“ е „искрено благотворителна и все още неформална и има за цел да събира книги и да се грижи те да стигат до домовете за сираци“, според думите на създателката й Благовеста Пугьова. Доброволци, отдадени на идеята, има в почти всички областни градове в страната (София, Пловдив, Благоевград, Русе, Бургас, Варна, Стара Загора и др.). Идеята се разраства чрез фейсбук и последователите там са около 4000. Много от тях пишат или се обаждат и носят книги. Някои носят по една-две, други – по цели кашони. А доброволците по градове се стараят в края на всеки месец да ги носят в различни домове. Целта е хората, които нямат време да отидат до дома, за да занесат пет книги, да ги дадат на тях и те вършат това. „Защото има много добри хора, но днес времето е скъпо и ние приемаме това“.

Благовеста казва още: „Ние целим децата от домовете да не излизат ограничени, каквото е възприятието на хората, а да излизат деца, които са разбрали, че книгата е важна. Образованието е нещо друго, ние не целим да ги образоваме, а както на нас са ни показали родителите, че е хубаво да се чете и има полза, така и ние се опитваме не само да отнесем книги, но да им покажем, че четенето е престижно /а не, примерно,  колко гаджета имаш на 11г./Контактът с децата е много важен. Не бива само да зарежем книгите там и да си тръгнем. Именно така тръгна идеята – запознах се с едно сираче, станахме приятелчета, един ден го заведох на пл. „Славейков“ и му купих 7-8 книги. Надписах ги всичките с „Важно е да четеш“ и се опитах да му го покажа някак. Трудно е и не можеш да наложиш някаква такава идея на дете, но аз ще съм щастлива, ако дори само пет от тези деца заобичат книгите и почнат да четат.“

От „Подарете книга“ досега са организирали  четения в различни домове, като най-големият проект е бил  „Голямото повсеместно четене“ – в 16 различни дома в България, на 16ти април 2011, близо 60 доброволци са посетили децата, занесли са кашони с книги и са им почели. Планират скоро пак да направят подобна инициатива. Сред интересните им идеи е да организират и конкурси за писане по домовете.

Инициативата действително заслужава подкрепа, нали?

 

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Ново онлайн общество като световна отворена библиотека

Едно време хората са си пращали писъмца в бутилка, но сега вече си имаме мрежата с нейните много и най-различни общества. Едно от най-новите е за обмен на книги. Записването става много лесно, може и с фейсбук данните. Вместо след прочитането на дадена книга да я оставим да събира прах, можем просто да я запишем на страницата на обществото и да я пратим на първия, който изяви желание да я прочете. И заедно с книгата можем, разбира се, да напишем и някакво пожелание към получателя. Книгата не си получаваме обратно, а я подаряваме и така й даваме крила да продължи да пътува по света и да радва хората. Прекрасен пример за споделено щастие и отвореност!

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

„Алея на книгата“ – празник във Варна

В предпоследната седмица на юли край морето има духовен празник – провежда се „Алея на книгата“. Събитието в Морската градина на Варна, едновременно под вековни дървета и току над плажа, е едва за втора поредна година, но съм сигурна, че няма да е за последна. Красивите шатри, спокойната и в същото време трескаво развълнувана атмосфера, възможността да се сдобиеш с ценни заглавия и то на много добри цени, приятното оживление и случайните срещи с приятели и познати над разгърнати книги – чувството е страхотно. Съвсем в тона на летните емоции са и множеството съпътстващи събития, като литературни четения от самите автори на близко разположената култова сцена „Раковина“, артистични представяния на нови заглавия, демонстрации на уникалната гутенбергова преса за печатане на книги и много други.

Ние доста се въртяхме и около щандовете с детски книжки, закупихме с отстъпка чудесни неща, доверихме се на съветите на консултантите за избор на заглавия за подарък, слушахме приказно четене на детски приказки от г-жа Лозинка Йорданова – фолклорист, автор и съставител на сборници, съхраняващи родното писмено и устно културно наследство – песни, приказки, обичаи…


В един от дните на „Алея на книгата“ децата на Варна бяха поканени на интересен празник – Фестивал на игрите „Детско лято“ – целящ да стимулира спонтанността, творческото мислене, свободното общуване и радостта сред децата, както и да ги запознае с любимите игри на техните майки и бащи – ластик, дама, лимки, „Ура“, рисуване с тебешири по асфалт… Да им покаже, че игрите на открито са най-приятни!  Децата ми ядоха сладолед, подарък от Сладоледената фея, скачаха на дама, рисуваха и получиха страхотно сборниче, озаглавено „Книга за навън или как се играе заедно“, съдържаща правилата за игра на много позабравени игри за навън като замръзванка, сляпа баба, фунийки и народна топка…


Ако искате да се насладите на лятно-книжната емоция и сте жител или гост на град Варна, побързайте – последният ден е 24ти юли, неделя.

„Алея на книгата“ 2011 се организира от Асоциация ‘Българска книга’ и Община Варна. Фестивалът на игрите ‘Детско лято’ е дело на организация ОлдКидз (Oldkids Freeculture).

 

 

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени