Tag Archives: книги


Живей сега! (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Когато знаеш, че времето ти е ограничено, започваш да използваш пълноценно всеки момент. Не бездействаш, не отлагаш, не се занимаваш с неща, които са ти неприятни. Наслаждаваш се на всеки миг.

Например, когато си на почивка или на някое ново място и не можеш да си останеш в стаята дори и да вали, защото има толкова много нови и интересни места, които да видиш, а имаш на разположение само няколко дена. Или когато имаш среща с приятел, която трае само час, а имате да си казвате толкова неща. В такива ситуации използваш всяка дадена възможност, решаваш бързо, не отказваш предложения и не прекарваш вечерите си пред телевизора вкъщи. И всичко е прекрасно и ти се иска винаги да е така и си обещаваш да е така.
Но един ден се връщаш пак към рутината и започваш отново да си въобразяваш, че имаш време. Че можеш да излезеш на разходка утре вечер. Че с тези приятели може да се видите следващата седмица. Че някой друг уикенд ще те поканят на същата хижа. Че можеш да отложиш така важния разговор за след няколко дена. Че следващата година ще организират същата инициатива и тогава вече наистина ще се включиш.

Но това е само илюзия. Защото, както тогава, така и сега времето ти е ограничено. Единствената разлика е, че тогава си знаел след колко дена ще трябва да си тръгнеш от дадено място, а сега – не. И именно затова сега трябва да се радваш на престоя си тук още повече. Защото независимо от колко време живееш в този град, все още има неоткрити малки улички и красиви градинки. Защото колкото и да си уморен след една среща с приятел ще се чувстваш по-добре, отколкото ако си останеш да си почиваш вкъщи пред телевизора. Защото някои неща, които имаш да кажеш са прекалено важни и разговорите не могат да чакат. Защото дори и след време да се включиш в подобна инициатива или в екскурзия до същото място, няма да е със същите хора и няма да е същото изживяване.

Защото „животът е твърде кратък или прекалено дълъг, за да го живеем зле.“

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Марка: собствена изработка

На страницата марка: собствена изработка, можете на намерите много примери за продукти собствена изработка. Описанията как се правят не са на тази страница, а на съответните страници на творците. Страницата има стремежа само да събере и покаже възможно най-много примери за това как можем сами да произвеждаме. Заслугата на авторите на страницата е изработката на тяхната собствена книга за това как да си създаваме нещата сами. Насладете се на поредицата снимки. Страници като Етси и ДаВанда Ви дават възможността не само да развиете и покажете хобито си, но и да го професионализирате и д припечелвате.

Внимание това е само един пример колко много неща човек може да направи сам. Той не е задължително добър предвид каква хартия и спрейове се използват.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Мечтите на другите (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Вероятно знаеш, че мечтите не винаги се сбъдват. Всъщност сбъдват се много, много рядко. Може би си се отказал да се бориш за мечтите си или просто си ги забравил с годините. Или продължаваш да мечтаеш тайно, но само от време на време и сигурно дори не вярваш, че мечтите ти могат да се сбъднат някой ден. Мечтите може да ти се струват наивни, недостатъчно сериозни за реалността, в която живеем.

Вероятно затова не вярваш и в мечтите на другите. Може би ги поглеждаш с леко пренебрежение и съжаление, заради разочарованието, което „несъмнено“ ги чака. Или пък искаш да ги предпазиш от същото това разочарование, от болката на несбъднатите мечти. Защото от тях наистина боли. Сигурно много ги обичаш и затова не им позволяваш да следват мечтите си – защото не искаш да ги видиш наранени, в един миг, когато мечтата се окаже невъзможна.

Само, че… някои мечти наистина се сбъдват (дори и „невъзможните“) и тогава забравяш болката от несбъднатите. И е по-добре да изгубиш една мечта след като си опитал и не си успял да я постигнеш, отколкото защото си послушал някой, който ти е казал, че е нереална. Затова не отнемай мечтите на другите. Те имат нужда от твоята подкрепа, за да се осмелят да ги сбъднат. Повярвай за миг заедно с тях и може би… може би мечтата ще стане реалност.

Не подхранвай наивните илюзии на хората, но и не убивай мечтите им.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Мечтите (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Където и да си, каквото и да правиш, каквото и да се случва, никога, никога не забравяй мечтите си. дори да изглеждат нереални, невъзможни, неизпълними. Дори да се разпадат на прах пред очите ти. Не ги забравяй! Защото мечтите са най-ценното, което имаш. Те са безценни. Никой не може да ти ги открадне, да ги вземе. Никой не може да ги нарани или унищожи, без ти да му позволиш…

И все пак понякога губим мечтите си. Като ги сбъдваме. Или като се отказваме от тях.

Няма нищо по-хубаво от това да сбъднеш своя мечта. Но трябва да внимаваш много. Понякога действителността се различава твърде много от това, което сме си представяли. Някои мечти са по-красиви, когато си останат само мечти. Но само някои…

Никога не казвай, че си сбъднал всичките си мечти. Това означава, че си нещастен. Че си изгубил смисъла на живота си. Че няма към какво повече да се стремиш, а следователно и за какво да живееш. Че не знаеш как да мечтаеш…

Но по-лошо от това е да забравиш мечтите си. Това означава, че си слаб. Че не умееш да се бориш. Че си се предал пред трудностите на живота. Че си предал самия себе си. Детето в себе си. Че си остарял. И си изгубил пламъка в очите си. И топлината в сърцето си. И силата на волята си…

Не забравяй мечтите си! Никога! Стреми се към тях! Винаги! Някой беше казал, че мечтите затова са мечти, за да не се сбъдват. Има само един начин да провериш дали е бил прав – като сбъднеш своите мечти. И току виж сбъднатата мечта, превърнала се в реалност, се окаже по-красива от това, което е било във въображението ти. Затова опитай! И никога не изоставяй мечтите си!

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Направо от извора

Съкровището е в пътя.

Няма време, всичко е вечно. Живей напълно за мига!

Мъдрите хора разбрали, че в земния свят е само копие на рая. Съществуването на света е само гаранция за съществуването на съвършен свят. Господ е създал света само, за да може човек чрез видимото да разбере Духовното учениеи чудесата на мъдростта му. Това е това, което имам предвид под действие.

Има само един начин да се научим – чрез действие.

Всичко се променя и става по-добро, докато всички не станем едно. Когато има Любов, има и стремеж към по-добро.

Слушай сърцето си. То знае всичко, защото идва от Душата на Света и един ден отново ще се завърне там.

Любовта винаги се познава.

Страхът от страданието е по-страшен от самото страдание. Но сърцето винаги е страдало, когато е тръгвало на път към мечтите си, защото всеки миг на търсене е миг на среща с Бога и вечността.

Всяко търсене започва с късмета на начинаещия и завършва с тежко изпитание за победителя. Тоест, преди осъществяването на мечтата, доказваме, че сме научили от пътя към нея.

Когато нещо се развие, всичко около него се развива.

Независимо кой какво прави, то всеки играе централна роля в историята на света.

Е, познахте ли от кого са тези цитати? Алхимикът на Пауло Коелю. Човек може да си ги чете всеки ден и няма да сбърка. А най-добре и да продължи по пътя си, осъзнавайки Божествената си роля и да действа, действа, действа …

А ето и няколко думи на не чак толкова познатия антропософ и издател на списание „а темпо“ Франк Бергер:

За да се направи добро, не трябва да се премисля.

Никога човечеството не е знаело толкова колкото днес и никога не е било толкова неспособно да реши проблемите си. Явно ни е все по-трудно да преминем от разбирането в действието. Загубили сме непосредствената връзка между иДеята и Действията.

Тоест, не можем да минем от третата на петата стъпка. Какво ни липсва? Ами да погледнем двете думи: иДея, Действие. И двете имат един корен – Деи, Бог. Загубили сме Божественото, Любовта у нас … А без Любов нямаме нито смелостта, нито страстта да действаме.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Добрите новини (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

За двама родители е добра новина, че детето им е било прието в училище или университет.

За една съпруга е добра новина, че мъжът и се е прибрал жив и здрав от командировка. За една жена е добра новина, че ще стане майка. За едно дете е добра новина, че е получило отлична оценка. За един човек е добра новина, че от утре започва нова работа.

За един самотен възрастен човек е добра новина, че внуците му ще прекарат с него лятото или дори само една събота и неделя. За един баща е добра новина да научи, че жена му е родила живо и здраво дете. За един човек е добра новина това, че е откъснал първия плод от засаденото от него дърво. За едно дете е добра новина, че го пускат да излезе да играе с приятели.

За собственик на ново малко магазинче е добра новина първата продажба.

За един човек е добра новина да чуе думите „вече сте здрав”. За един приятел е добра новина, че негов познат се завръща от дълъг престой в чужбина. За едно дете е добра новина, че нарисувана от него картина ще украсява стените на училището, където учи.

Никога няма да прочетете тези новини на първа страница във вестника.

Никога няма да влязат във водещите заглавия на новинарските емисии. Но ще продължават да се случват тихо и незабелязано. На хиляди хора. Всеки ден.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Очи (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Търся очите на хората. Цветовете им. А те ги крият зад черни слънчеви очила.

Търся цвета на чисто кафе, черна нощ, течен шоколад, мляко с нес и зрели вишни. Обожавам топлите кафяви очи и имам „лошия“ навик да се влюбвам в тях. Търся цвета на зелена степ и на дълбоко море, на бистри сини езера и септемврийско небе. В сините очи можеш да потънеш и казват, че пазели от уроки. Търся цвета на зряла трева с прокрадващи се златни нишки, сребристо сиво – тъмно и топло, и гълъбово синьо търся.

Търся цветовете в очите на непознатите, с които се разминавам. А между другото… можеш ли да кажеш какъв цвят са очите на най-близките ти приятели? И на колегата от съседното бюро, с когото работиш от пет години насам? Само че без да налучкваш.

Казват, че очите са прозорец към душата на човек. Но някои прозорци остават затворени и само отразяват околния свят – като огледало – без да допускат нищо навътре или навън. Ако изразът е верен, то има много уморени и тъжни души. Затова понякога не искам да докосвам през очите душата на хората. Страх ме е какво има скрито дълбоко вътре, където дори и те не смеят да надникнат. А скритото винаги оставя след, дори и в усмихнати очи.

И търся живи очи. Очи, в които все още свети искра. Защото душата е жива и грее и светлината й, дори и бледа прониква през малките прозорчета на очите.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Лицата (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Случвало ли ти се е да се вглеждаш в лицата на хората? На случайни хора, с които се разминаваш по улицата, в автобуса, на опашката в магазина, в някое кафене или банка. Различни лица – млади или покрити със ситни бръчки, слаби или закръглени, издължени или обли. Но преди всичко – човешки лица – всяко по своему красиво и симпатично. Въпреки тъгата, умората и безразличието, които най-често се четат в тях.

Често се питам как би изглеждало някое лице, ако беше усмихнато, а не тъжно и невиждащо загледано в една точка. Ако ей сега човекът научеше, че най-съкровената му мечта се е сбъднала и на лицето му изгрееше най-голямата, най-искрена и най-сияйна усмивка, на която е способен. Или поне… една съвсем мъничка усмивчица, такава, която почти не можеш да забележиш освен ако специално не я търсиш, но когато я откриеш, знаеш, че човекът си мисли за нещо тайно и хубаво, само негово си.

Понякога това, което си представям става реалност. Хората срещат случайно някой познат и му се усмихват. Или пък получават телефонно обаждане или дори само СМС – и се усмихват. Или им хрумва някоя весела мисъл – и се усмихват. Или на MP3 плейъра им тръгва любимата им песен – и се усмихват. Или… просто се усмихват. И тогава се усмихвам и аз. И лицата и на двама ни стават по-красиви.

Моля те, не карай останалите хора да се чудят как изглежда лицето ти, когато е усмихнато – просто им се усмихни.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Ръцете (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Ръцете могат да бъдат нежни и изпълнени с обич, като майчина милувка. Изящни, като женска ръка, запалваща пожари от емоции. Силни, като бащина прегръдка. Здрави, ръце на мъж – груби и красиви едновременно. Могат да са крехки, с невъобразимо малки пръстчета, ръцете на дете. Или треперещи от старост, понесли товара на времето.

Ръцете могат да са виртуозни, ръце на пианист, превърнал нотите в мелодия. Да откраднат слънцето, да го вплетат във лист хартия, ръцете на художник. Те могат да извайват чудеса от глината, да подчинят на себе си дори дървото и метала. Могат да превърнат пустееща земя във плодородна нива. И да омесят хляб, за гладните.
Ръцете могат и животи да отнемат, ръцете на престъпник. Но могат и живот да подарят, ръцете на хирург. Ръцете могат да държат оръжие. Или да са протегнати в знак на сдобряване. Ръцете могат да събарят други на земята. Или да ти помогнат да се изправиш след като си паднал. Те могат да ти отнемат и малкото, което притежаваш. Или да бъдат щедри, да ти дадат и малкото, което имат. Могат да ти забият нож в гърба. Или да бъдат стиснати във знак на вярност и съгласие.

Ръцете могат да са сплетени в молитва. Или протегнати за помощ. Но могат и да са опора. Могат да прегръщат. Да изтрият сълзи. И да сътворят усмивка. Могат да посрещат с отворени обятия. Или да ти помахат тайно за довиждане.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

На живо (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Излез от акаунта си във Фейсбук. Затвори страницата с пощата си. Изключи мобилния си телефон. Спри радиото. Изгаси телевизора. Премахни всички онези неща, които те разсейват и отвличат вниманието ти. Така, сега вече си готов за разговор. Само ти и човекът, с когото разговаряш. Нищо друго не е важно поне през следващите минути.

Няма значение за какво ще говорите. За някакви ежедневни истории; нещо, което днес ви е направило впечатлени, а утре вече няма да помните. Или за нещо, което отдавна сте искали да си кажете, но никога не ви е оставало време, винаги е имало нещо по-важно, все не е идвал правилният момент. Е, по-правилен от това няма да стане. Или за нещо, което таите в себе си и не знаете как да го споделите; нещо, което ви тревожи; или нещо, което ви вдъхновява, но не сте сигурни дали ще звучи така вдъхновяващо и за другите.
И слушайте. Без да прекъсвате. Дори и да не сте съгласни, дори и да има какво да допълните. Без да поставяте оценки. Дори и дадена идея да ви се струва нереална, погрешна, наивна. Слушайте не само думите. Вслушайте се в тона на гласа, в движенията, в погледа. За да разчетете това, което остава скрито и недоизказано. Тъгата, радостта, нуждата от една окуражаваща дума, молбата за помощ.

Съвременните средства за комуникация могат да ти помогнат да поддържаш контакт с някой, намиращ се на другия край на света, но и да те отдалечат и разделят от най-близките ти хора. Не им позволявайте да го направят. Разговаряйте и слушайте!

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени