Tag Archives: книги


Бягство (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Понякога човек има нужда да избяга просто ей така за час или два, или за ден. Да избяга от грижите и проблемите, от еднообразието на ежедневието, от сивотата на града, от до болка познатите гледки, хора, приказки. Малко презареждане на батериите. Няколко часа, в които да не мислиш за нищо. Или пък да мислиш за всичко, за което не ти остава време да мислиш в забързаните делници.

Малко да помечтаеш. Колкото да се увериш, че не си забравил как се прави и че един ден наистина ще превърнеш мечтите си в реалност. Малко да забравиш. Че когато се върнеш те очакват задължения, колкото да събереш сили да се справиш с тях. Малко да се отпуснеш. Колкото да освободиш душата си, очите си и сърцето си, за да можеш отново да видиш и усетиш истински ценните неща. Дори и онези, които понякога малко те дразнят, но без които всъщност не можеш, защото животът ти би бил празен. Малко да помълчиш. Колкото отново да започнеш да чуваш вътрешния си глас и да изслушваш хората около теб, когато имат нужда да говорят.

Всеки има нужда от подобно местенце за бягство. Не е нужно да е далечен град, просто някое тихо и красиво място, където се чувствате добре и което има способността да ви успокоява. Използвайте го от време на време, за да не изгуби магията си и да може винаги да ви дава енергията, от която се нуждаете понякога за презареждане.

Posted in За Разума | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Паралелни реалности (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Всеки живее в своя си реалност, изградена от собствените му идеи и представи за света. А те от своя страна зависят от средата, в която живее, нещата, които му се случват и не на последно място информацията, която получава.

Всички живеем долу-горе в една и съща среда. Същите разбити тротоари, същите дупки по улиците, същите сиви сгради с олющени фасади. Разбира се, има и изключения, някои хора се возят в луксозни коли, вместо в градски транспорт, и се прибират в просторно и добре обзаведено жилище, а не в стар панелен апартамент. Но дори и хората, които живеят в съвсем една и съща среда, могат да я интерпретират по различен начин. В един запустял двор, някои ще забележат разрушената ограда, а други – цъфналите полски цветя. Въпрос на гледна точка, към една и съща реалност.

С преживяванията е малко по-различно и доста по-разнообразно. Няма два човешки живота, които да се повтарят, всеки преживява различни неща по различен начин. Но и тук настройката на човек има голямо влияние. Има хора, които въпреки всички трудности и проблеми, които им се скупчват на главата, си остават все така усмихнати и оптимисти. А има и други, които макар да имат много, не умеят да го ценят и все нещо не им достига, за да са щастливи.

И накрая информацията. Ако гледаш телевизия и четеш новини, много вероятно е да останеш с усещането, че живеем в един ужасен свят, който на всичкото отгоре всеки момент ще се разпадне напълно. И макар да е вярно, че светът далеч не е идеален и лоши неща се случват, също така е вярно, че медиите представят само едната страна на медала. От другата страна, тази, която винаги остава скрита, има едни прекрасни хора, които тихо и последователно всеки ден сътворяват своите малки чудеса и правят света около себе си малко по-добър. Техният свят не е измислен или невидим. Напротив! В интернет е пълно с информация за тези хора и прекрасните им инициативи, необходимо е само да положиш малко усилия, за да я откриеш, защото за съжаление медиите (почти) никога не ти дават достъп до този различен свят. Свят, в който макар и да има трудности и проблеми, има също така и много надежда и сбъдващи се мечти. При това изобилие и свобода на информацията би било прекрасно повече хора да научат за съществуването на тази паралелна реалност. Тя би им показала, че по света няма само лоши неща и че щом други успяват, значи биха могли да успеят и те.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

ОМ като книжарница

След като създадохме първата printing-on-demand система в България, с която предлагаме по-ниски от нормалните цени, то започваме и с нашата онлайн книжарница. Всеки, който желае може да продава качествените си книги при нас. Тъй като удържаме много малка или никаква комисионна, то това Ви дава възможност да продавате книгите си по-евтино и да достигнете до повече читатели. В същото време печалбите Ви се вдигат.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Цифрите (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Живеем в свят, изграден от цифри и числа. Цифрите управляват времето ни, отмерват отлитащите секунди, минути, часове. Сменят дните в календара, откъсват листите с месеците му, а когато падне и последният, пак цифри преброени наобратно, извикват новата година. Цифрите в будилника ни будят сутрин, казват ни кога е време за обяд, и накрая вечер ни приспиват.

Цифрите управляват и парите ни. Съставят заплати, изваждат сметки – ток, вода, парно и т.н. Пресмятат печалби и загуби, търсят счетоводни баланси. Цифрите диктуват стоките, които ще си купим от магазина и дали изобщо ще си вземем нещо. От тях зависи и лятната ваканция, а и размерът на подаръците за рождени дни и Коледа.

С цифри мерим разстояния, творим статистика. Превърнали сме всичко в математика. Дори компютрите не може да ги има без нули и единици.

И с вечното си притеснение за цифрите, за време, за пари, за разстояния, сме забравили, че сме просто хора. Че цифрите не са най-важното. Часът няма значение, когато просто трябва да помогнеш на приятел. И когато сте заедно и на теб ти е приятно, не те е грижа, че секундите летят. И нулите в заплатата не ти купуват щастие, а само вещи, нетрайни при това. Размерът на печалбата отстъпва мъничко на заден план пред безопасността на производството и грижа за околната среда.

А с нулите и единиците можеш да изпратиш виртуална усмивка, но не и да докоснеш нечие лице, не и да дадеш истинска прегръдка, от която понякога така се нуждаем.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Вратите (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Врати. Затваряме ги и ги заключваме. Мислим си, че така пазим нещо ценно, но всъщност се опитваме да защитаваме едни ненужни вещи с една лесно преодолима преграда. Най-ценното не може да бъде поставено в стая, заключено зад врата или откраднато, ако някой разбие вратата.

Врати. Крием зад тях това, което другите не трябва да видят. Това, което не трябва да знаят за нас и което изпитваме огромна нужда да им кажем. Вратите ни изолират от околния свят. Зад тях се чувстваме сигурни и защитени от другите, но именно зад тях ставаме най-самотни и уязвими.

Забранени врати, като в приказките. Само че за разлика от приказките, където забранените врати привличат неудържимо и героят неизменно ги отваря, ние често приемаме забраните наложени от друг. Вярваме, че зад затворената врата се крие чудовище, само защото някой не е казал, че е така. И никога не я отваряме, за да открием съкровищата зад нея.

Има врати, които ни е страх дори да приближим, какво остава пък да ги отворим. Страх ни е какво ще открием зад тях – дракон или принцеса; или просто стаята ще се окаже празна. Страх ни е, че зад вратата може да няма нищо или че ако влезем в стаята, няма да можем никога да излезем от нея. Колебаем се и чакаме да съберем смелост да протегнем ръка към бравата. Но понякога от дългото чакане златните съкровища вътре губят блясъка си, а принцесите се превръщат във вещици.

Има врати, които се оказват заключени. Можем да се ядосваме и да опитаме да разбием вратата, но дори и да успеем, това, което намерим вътре няма да ни хареса. Заради хилядите дървени трески, забили се в него при опитите ни да влезем насила. Затова е по-добре просто да потърсим ключ за затворената врата. Ключ не се купува. Може само да се спечели – с време, с усилия, с работа, с желание и постоянство. Винаги получаваме ключа за дадена стая, едва когато сме готови да влезем в нея.

Има врати, които не можем и не искаме да затворим. Оставяме ги открехнати с надежда някой друг да влезе през тях. И понякога той наистина влиза. Друг път обаче затръшва оставената от нас врата и ние забравяме, че ключът за нея всъщност още е в нас. Забравяме, че можем да си отворим и да излезем; стоим вътре и се налага някой да влезе през прозореца и да ни измъкне.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Пътища (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Казват, че животът е път. Но пътища има много и различни.

Понякога е широка магистрала през равнината. Права и сякаш безкрайна, постепенно стесняваща се в една малка точка, слята в хоризонта – там, където е нашата цел. Многобройните платна позволяват развиването на високи скорости, пейзажът наоколо се размазва и съсредоточени в своята цел не забелязваме нищо около нас. А колкото повече се приближаваме към целта, толкова повече тя се отдалечава от нас и понякога остава завинаги скрита в недостижимия хоризонт.

Дори и магистралите обаче понякога минават през тунели. А тунелите са тъмни и страшни, особено когато са много дълги и ни се струва, че не виждаме светлината в края им. В такива моменти е важно да не забравяме, че имаме фарове, че винаги има нещо вътре в нас, което може да ни даде светлина и да ни позволи да продължим напред.

Магистралите минават и по мостове, издигнати десетки метри над огромни пропасти. Но свикнали с високите скорости, хич не ни се иска да намалим. Имаме цел, до която трябва да стигнем и колкото по-бързо, толкова по-добре, ако може дори сега, веднага. А точно сега трябва да внимаваме най-много. Понякога дори една съвсем малка грешка, дребно недоглеждане или отклонение на вниманието за секунда е способно да ни запрати на дъното на най-дълбоката пропаст.

Случва се пътят ни да минава през планината с безброй завои наляво, надясно, пак наляво и пак на дясно. Всички завои си приличат, дърветата наоколо са еднакви и ни се струва, че вече много пъти сме минавали от тук. Завоите сякаш никога няма да имат край, но ние упорито продължаваме да вярваме, че ни остава още малко, че – ето, след следващия може би се крие нашата цел.

Понякога завоите ни водят нагоре и стигайки върха за секунда ни разкриват през една малка пролука сред клоните и листата, една спираща дъха гледка. След това неминуемо следва спускане надолу. По инерция, с непрекъснато нарастваща скорост. А на нас така ни се иска да останем още малко там горе, където е така хубаво. Но не можем и единственото, което ни остава е да разчитаме на спирачките и бързите си реакции, за да не излетим от някой завой. Важно е да стигне долу живи и здрави, за да започнем поредното изкачване, което може би ще ни разкрие още по-красиви неща.

Започваме да оценяваме дори и еднолентовите планински пътища, едва когато се озовем на горска пътека. Неравна е и често ни се налага да си проправяме път сред най-различни препятствия, като тръни и гъсто преплетени клони. Катерим камъни, спускаме се в долчинки, прескачаме малки поточета. На места пътеката е едва забележима, лесно е да се изгубим. Тогава можем доста да се лутаме сред дърветата, в гората бързо се губи представа за време, пространство, цели. Важно е да не се паникьосваме и да продължим да вървим, следвайки собствената си звезда, търсейки и създавайки своя собствена пътека. Защото именно тя накрая ще ни отведе до вълшебни места, за които дори не сме и мечтали.

Казват, че на най-важните кръстовища в живота ни няма пътни знаци. Решението накъде да тръгнем зависи само от нас. Няма пътни карти, нито GPS, който да ни отведе до зададена крайна цел. Можем да питаме другите за пътя, но няма как да сме сигурни, че те го знаят. Можем да караме след някого, но е много вероятно той да пътува за другаде и да стигнем не там, където желаем.

По пътищата на живота също си има правила за движение. Има граници, които не трябва да преминаваме, също както непрекъснатата линия между две платна. Има забранени улици и места, забранени за паркиране, въпреки че понякога имаме огромна нужда да спрем тъкмо там само за 5мин. Има знаци стоп и червени светофари, които ни дават малко време за размисъл, за да станем наистина готови да продължим напред. Има улици без изход, които обаче трябва да извървим, за да научим някакъв важен урок, който ще ни върне на правилния път.Има еднопосочни улици, където обратните завои са забранени или направо невъзможни, защото миналото не може да се върне или поправи. Има моменти, в които ни се струва, че всичко и всички са срещу нас, сякаш без да искаме сме навлезли в насрещното. Или моменти, в които сякаш непрекъснато се въртим на едно място, като че ли попаднали в едно кошмарно кръгово, от което няма излизане.

В живота, както и на пътя е важно да уважаваме хората около нас, за да стигнем в крайна сметка всички до своята цел, живи и здрави. Без непозволени изпреварвания, с помощта на връзки, познати и роднини. Без отнемане на предимство, чрез подкупи и лъжи. Без преминаване на жълто в сивата икономика. Без превишена скорост на скъпи коли, купени със скрити доходи. Без засичане по завоите, защото всеки има право да следва собствения си път.

По пътя спътниците често се променят. От някоя пресечка току изниква някой и ни маха да го качим на стоп, а дали ще спрем да го вземем или не, зависи само от нас. Някои остават за кратко, други могат да се возят с нас с години. Не си тръгват, докато не решим да ги изгоним от колата или докато не стигнат до място, където пътят им се отделя от нашия и трябва да продължат нататък сами. Понякога спътниците ни дават ценни инструкции за правилната посока, помагат ни да се приближим до целта или ни предупреждават за опасни завои по пътя. Друг път заради тях се губим, поемайки по погрешно разклонение. Но спътниците винаги са необходими. За да има кой да ни смени за малко зад волана, когато имаме нужда. За да има кой да ни държи будни, когато се изморим. За да има с кого да пеем малко фалшиво усилената до дупка любима песен.

И накрая, но може би едно от най-важните неща – всеки трябва да бъде водач, а не пасивен пътник, който само чака друг да го отведе там, за където е тръгнал.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Качествена публицистика

Всички публикации до сега:

България е страна, в която са се раждали и се Раждат добри публицисти и журналисти. И това се случва най-вече в трудни и важни времена. Качествените Творби може да са като песъчинка в морето, но сияят като Звезди на Небето и разпръскват вечно Светлина. От ОМ се стараем да събираме такава съвременна качествена журналистика и да показваме великите примери на Вечната българска и световна такава от минали времена. Първо проявление на нашите стремежи е Вестника ни. Забележителна висота достигат статиите на Иво Иванов – Канзас, когото спокойно можем да обявим за един от най-големите български журналисти на съвремието ни. С романа си Беловит и многобройните си положителни репортажи, Роси пък ни показва до какви висоти може да стигне не само Творчеството й, но и цялото ни общество.

Posted in За Ежедневието, За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Басни прекрасни

Списък на басните досега:

Вдъхновен от прекрасните басни за деца от Синята икономика на Проф. Паули, от великите баснописци Езоп, Крилов и Лафонтен, както и от чудесата на природата, Радослав започва нов Творчески проект – басни прекрасни. Кратки, ясни, точни, свежи, събрали много мъдрост в себе си, те винаги ни дават поне една Божествена поука.

Ето какво казва и самият Радослав за тях: „Басни прекрасни“ e книжка за деца и родители. Басните са в стихотворна форма и са достъпни дори за най-малките. Към всяка от тях има рисунка, която показва основните действащи персонажи. Героите са от царството на животните. Басните съдържат три елемента – информативен, поучителен и допълнителен. Информативен, защото съдържат сведения за естеството и значението на животните. Поучителен, защото съдържат поука или послание с цел осъзнаване на хората. Допълнителният елемент е развиващият елемент. Той не е константен, както предните два, а е променлив – може да е духовен, хумористичен, творчески и т.н. Това е третата ми книжка в мерена реч и, както предходните две, е подходяща за всяка възраст. Посвещавам я на децата от 21-ви век и децата на бъдещето. Благодаря на именитите баснописци Езоп, Крилов и Лафонтен за цялостното им творчество! Техните басни са живи и днес. А басните имат и бъдеще. Това доказва професор Паули, на когото също благодаря!

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Достатъчно добър (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Не е необходимо да си перфектен. Не е нужно да си най-добър във всичко. Дори не е нужно да си сред най-добрите.

Не е необходимо да вършиш всяко нещо идеално през цялото време. Няма нужда да си винаги усмихнат, ведър и спокоен, с перфектна прическа или хубави дрехи. И не всичко покрай теб трябва да е винаги в изряден порядък. От време на време можеш да си позволиш за кратко да си слаб, да си изморен, да си тъжен или леко нервен. Но само малко и за кратко. Можеш да отложиш някоя задачка; да оставиш 1-2 неизмити чинии, пернати на дивана дрехи или неоправено легло. Просто малко така да зарежеш всичко и да забравиш всички досадни задължения. За един час, или за една вечер. Да презаредиш батериите, защото всеки има нужда от това понякога.

И след като не е необходимо да си перфектен, то това не е нужно и на хората около теб. Понякога се стараят, но просто не им се получава. Няма нужда да са идеални и да вършат всичко както трябва, да не изпускат дори и един детайл, който понякога дори не е чак толкова важен. Благодари им за това, че все пак се стараят, за това, че са достатъчно добри. И нека сме по-търпеливи към околните, защото със сигурност и ние понякога изпитваме тяхното търпение със своите действия, думи или настроения.

Не е необходимо да бъдеш перфектен, само достатъчно добър. А всеки е достатъчно добър.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Заедност (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Понякога човек има нужда да е сам. Но…

Залезът е по-красив, когато някой държи ръката ти и няма нужда от думи. Прасковите са по-ароматни, когато подаваш половинката на друг. Вечерята е по-приятна, когато не говориш с телевизора, а разказваш на човека до теб как е минал денят ти. Утрините са по-усмихнати, когато някой ти казва „добро утро”. Яденето е по-вкусно, когато го приготвяш не само за себе си. Торбите са по-леки, когато двама хванат по една дръжка. Настинките минават по-бързо, когато има кой да ти приготви чай. Ставаш по-лесно след като си паднал, когато има кой да ти подаде ръка. Разходките са по-приятни, когато са с някой до теб. Откриването на нови места е по-интересно, когато има с кого да се изгубиш, за да намериш после отново правилния път. Усмивките са по-истински, когато има на кого да ги подариш.

За една прегръдка са нужни двама. За една целувка – също.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени