Tag Archives: книги


Съединение (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

„Съединението прави силата“. Но само по себе си съединението не е достатъчно, или поне е нужно нещо повече то физическо съединение. Като например…

Разбиране. Необходимо е всяка една от страните да се стреми да разбира другата. Да разбира нейната същност, нужди и желания, начин на мислене, мотиви, реакции. Да може да се постави на нейно място и да помни, че винаги съществува още една гледна точка и тя не е непременно по-добра или по-лоша, а просто по-различна.

Приемане. Всяка страна трябва да приема другата, такава, каквато е, без да се стреми да я направи същата, като себе си. Да я приема с всичките й незначителни дефекти и необясними странности и да бъде толерантна към тяхната проява. Има някои черти във всяка от страните, които не могат да бъдат логично обяснени и които понякога малко дразнят; но те просто са си такива и не трябва да бъдат променяни, защото това ще означава да промениш самата същност на нещата, а тогава те вече няма да са себе си.

Обща цел. Ако всяка от двете страни иска най-доброто за себе си, най-вероятно ще се получи конфликт и няма да излезе нищо. Затова целта трябва да е обща, да е най-доброто за единството, което представляват двете страни, макар и да не е идеална за всяка една от тях по отделно.

Съединението не означава непременно уеднаквяване на обединените страни и превръщането им в едно цяло. То може да бъде постигнато и чрез запазване на индивидуалните им особености, но в условия на взаимно уважение, разбиране, приемане и използване на силните черти на всеки за постигане на най-доброто за цялото.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Безкомпромисно (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Има някои неща, с които човек не трябва да прави компромиси. Не трябва да се задоволява с по-малко или с нещо различно от това, което наистина иска и желае. И не трябва да дава по-малко от това, което наистина може да даде и направи. Например с истината, с мечтите, с любовта.

Понякога спестяваме някоя истина, някой дребен на пръв поглед детайл. Уж за да не притесняваме някого или да си спестим обясненията, или от страх да не останем неразбрани, или по някакви си други наши причини. Но нещата постепенно се натрупват, а компромисът с истината не се различава много от лъжата.

Понякога ни се иска да се откажем от мечтите си. Виждат ни се прекалено трудни и непостижими, нереални. Задоволяваме се с това, което имаме и си казваме, че е достатъчно добро. Опитваме се да убедим самите себе си, че сме доволни и това е което искаме, но дълбоко в себе си знаем, че не е така и че мечтите ни са други. Струва си човек да се бори за мечтите си, дори и да изглеждат далечни! Понякога това е само привидно и те са на една ръка разстояние. С мечтите не бива да се правят компромиси и вместо да се отказваме пред трудностите и да се задоволяваме с „достатъчно добро“ трябва да се стремим към това, което наистина желаем, като разбира се не правим компромиси и с усилията, които влагаме и винаги даваме най-доброто от себе си.

С компромиси не може и в обичта. Не може да обичаш някого само малко и при определени условия. Или го обичаш изцяло, или не. Или даваш цялата си обич, или нищо. Както и не можеш да правиш компромис да обичаш някого, само защото е „достатъчно добър“ с теб за момента.

С някои неща просто не трябва да се правят компромиси!

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Зелена коса и четири очи (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Група бактерии седи на бара и пие.
„Разбрахте ли, че сега тези хора се наричат Хомо сапиенс“, шегуваше се едната.
„Да, те всъщност се наричат Хомо сапиенс сапиенс – тези, които знаят как да знаят.“
„Дори се опитват да създадат нови видове, които не са съществували никога преди.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„И какво толкова? Ние го правим това, откакто ни има“, извика една от бактериите.
„Те не го знаят това. Тези хора са създали червен ориз с гени на морков и си мислят, че са открили живота.“
„И това ли е всичко, което могат? Това е толкова просто, ние го правихме преди милиарди години.“

„Тези Хомо сапиенс са много надменни. Появиха се само преди няколко милиона години и вече се държат все едно са шефовете на света.“

„Трябва да им причиним малко стомашни неприятности, за да разберат, че без нас не могат дори да си смелят храната.“
„Не, не, това е прекалено лесно. Ще създадем малък симбиозен организъм, за да видят как ние, едноклетъчните, създаваме нови форми на живот.“

„Симбиоза? Те дори не знаят какво е това симбиоза. Те знаят само едно нещо, което са нарекли със сложното име генномодифициран организъм или ГМО.“
„Генно какво? Трябва да създадем нови видове с четири очи, вместо с две!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„И можем да ги направим със зелена коса!“
„Зелена коса? Че кой има зелена коса?“
„Всъщност, ленивецът има зелена коса. Сещате ли се? Това е този бавноподвижен бозайник, който спи по дърветата.“

„Всъщност водораслите придават този смешен цвят.“
„Значи, можем да уредим една малка изненада и да създадем нещо с четири очи и зелена коса!“
„Това звучи забавно.“

„Проблемът е, че когато хората разберат, че това не е тяхно творение, ще го обявят за чудовище и ще го унищожат.“
„Наистина, когато не разбират нещо, те се опитват да го убият. Спомняте ли си тяхното учудване, когато ни видяха за първи път през микроскоп?“

„Мда, те се опитват да ни унищожат от години с най-лошите възможни химикали, без да разбират, че просто убиват себе си … А ние ще празнуваме до безкрай!“
„Наздраве!“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Здраве от животните (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Ято макао яде камъчета. Едно шимпанзе посещава Латинска Америка за първи път и гледа и се чуди защо тези птици ядат камъни.
„Защо не ядете плодове вместо камъни?“

„Защото сме в тропиците. Сигурно и в твоя дом е така.“

„Тропиците?“, учуди се шимпанзето. „Тропиците са най-хубавото място на Земята. Тук имаме повече ядки и плодове, отколкото където и да е по Земята.“
„Да, това е така, но колкото повече многообразие в тропиците, толкова повече отрови произвеждат растенията, за да ни попречат да ги ядем.“
„Яденето на камъчета помага срещу тези токсини?“

„Разбира се! Виждал ли си някога слоновете да ядат пръст по бреговете на реките?“
„Сега, като го казвате – да. Всеки ден слоновете ходят в тинята, за да ядат пръст. Не се бях сещал, че го правят, за да неутрализират отровите.“
„Кoгато слоновете започнаха да ядат листа, дърветата започнаха да произвеждат горчив сок, който разстройва стомасите им. Благодарение на това, че ядат всеки ден пръст, те не получават разстойство.“

„Значи затова ядете тези камъчета. Те са пълни с пръст.“
„Да. Ти си шимпанзе и със сигурност също използваш природна медицина.“
„Прави сте. Някои растения, които ям, имат неприятен вкус, но прочистват корема ми.“

„Разкажи ми повече! Иска ми се да можеше да се отърва от тези паразити и глисти в стомаха ми.“

„Просто трябва да ядеш листа с малки бодлички по тях.“
„Невъзможно! Това ще нарани гърлото ми, а дори може да предизвика и кръвотечение в стомаха ми.“

„Не, не големи иглички, само малки.“
„Откъде знаеш, че тези листа са добри за теб?“
„Мама ми каза и ми показа как да сгъвам листата, за да ги ям… Няма да повярвате какво се случи после!“
„Моля те, кажи ни, какво се случи?“

„Всъщност е малко неприятно да говоря за това, но вместо да отделям части от храната си, изпражненията ми бяха тези листа.“
„Но ако изхвърляш тези листа, то защо въобще ги ядеш?“
„Защото всички глисти се закачат за игличките и се изхвърлят от корема ми. Това ми помага да ям по-малко, но въпреки това да раста здрав и силен.“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Защо не мога да крада по-малко? (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Иван отива в църквата и се изповядва на свещеника, че е крал.

„Но“, продължи момчето, „ако обещая, че отсега нататък ще крада по-малко, това ще ме направи ли добро момче?“
„Не, сине мой“, отговори свещеникът. „Да крадеш по-малко, не е достатъчно. Трябва да спреш да крадеш!“

Иван погледна надолу и каза срамежливо:
„Аз крада от много време и не мога да спра. Но ако пробвам по малко…, например, само половината време …“

„Не, независимо дали крадеш малко или много, крадецът си е крадец.“

Иван настоя:
„Но… ако ти обещая да крада само в почивните дни, то няма ли да съм добро момче през седмицата?“
„Не“, каза свещеникът нетърпеливо. „Ако си крал много време, трябва да покажеш, че съжаляваш за стореното!“

„Обещавам, че след няколко години ще направя всичко, което ми казваш.“
„Не още преди това? Ако продължаваш по същия път, ще отидеш в ада.“

След миг на мълчание момчето промърмори:
„Тогава баща ми също ще свърши в ада.“

„Какво?“, възкликна свещеникът. „Баща ти? Аз го познавам много добре – той не е крадец!“
„Не, не, отче. Ти си прав – баща ми не е крадец“, отвърна момчето бързо.
„Тогава защо казваш това? Какво общо има баща ти с всичко това? Той притежава фабрика, която произвежда качествени стоки, предлага добре платена работа, помогна за построяването на местната болница и дори получи екологична награда от общината, че е намалил отровните отпадъци с 80%. Твоят баща е герой! Той никога не би отишъл в ада!“

Момчето остана безмълвно няколко минути, после погледна свещеника в очите и каза:
„Не разбирам, отче. Как така аз ще отида в ада, ако крада по-малко, а баща ми е герой, защото замърсява по-малко? Той все още замърсява, нали?“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Вървене по вода (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Мама жаба е много тъжна, защото две от децата й са тежко болни. Докато плува, търсейки помощ и съвети за сполетялата ги беда, тя забелязва, че всички са зле: и рибите, и водораслите, и мидите и планктонът. Но никой не знае защо.

Мама жаба видя семейство водни бегачи, които обикновено ходеха по водата, но сега седяха на брега. „Знаете ли защо всички са болни?“, попита тя насекомите.

„Изглежда има много тежки метали във водата“, отговориха водните бегачи.

„Тук винаги е имало тежки метали, но винаги сме били здрави“, отговори мама жаба. „Ние, земноводните, имаме естествена защита към пренасяните от водата тежки метали.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„И на нас, насекомите, ни няма нищо, но имаме друг проблем: вече не можем да ходим по водата.“
„Да, вярно, обикновено ходите по водата, а сега не“, възкликна жабата, „Защо? Какво се е случило?“

„Водата е пълна с прах за пране и избелители“, обясни водният бегач.
„Прах за пране? Но той какво пречи? Нали само премахва мръсотията от дрехите?“
„Да, обаче прави водата по-мокра!“
„Но как така водата може да стане по-мокра, отколкото вече е?“, попита припряно жабата.

„Когато водата е по-мокра, пере по-добре. Става по-хлъзгава и така по-лесно влиза в тъканите на дрехите. И когато това се случи, водата вече не е достатъчно обтегната, за да можем да ходим по нея.“
„Но това е ужасно! И какво ще правите сега?“

„От месеци чакаме хлъзгавината на водата да изчезне, но количеството на прахове за пране във водата се увеличава с всеки изминал ден. Ако нещата не се подобрят, ще трябва да се преместим оттук.“

„Това е лошо. Щом прахът за пране променя обтегнатостта на водата, то тя ще може да прониква и през моята кожа. А с нея минават и тежките метали. Чудя се дали това не е една от причините семейството ми да е болно“, разсъждаваше жабата.
„Точно така. Праховете за пране са отровни“, отговориха всички.

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Умната гъба (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Докато пасеше тучна трева на ливадата, една крава се натъкна на цяла туфа с гъби.

„Не ме яж“, извика най-голямата гъба. „Аз произвеждам храна за децата.“

„Ти произвеждаш храна?“, не й повярва кравата. „Ти не си нищо повече от вода и фибри, а аз давам мляко за децата.“

„Това е добре“, отговори гъбата, „но, моля, моля, аз съм повече от вода и фибри. Аз допринасям и много блага. Може би дори повече и от теб.“

„Невъзможно!“, отговори кравата. „Моето месо и мляко са били винаги най-ценната храна за цялото семейство.“
„Да, това е така, но на теб са ти необходими поне година или две, за да се превърнеш в хранителна пържола“, каза гъбата.

„На теб да не ти трябва по-малко време?“
„Отнема ми точно две седмици“, отговори гъбата.
„Това не може да е вярно. Нищо не расте за две седмици“, отвърна сигурна кравата.

„Ами, точно толкова време ми трябва да порастна, ако има достатъчно отпадъци като твоите изпражнения, слама или клончета.“
„Значи ти живееш благодарение на отпадъците ми?“
„Да, и благодарение на всичко друго, което остане от животните и растенията; ние го изяждаме, растем и го превръщаме в храна за другите.“
„Не разбирам! Ти превръщаш отпадъците, включително и моите, в храна? Кой би ял такова нещо?“

„Но това вече не са отпадъци! Ние ги превръщаме в протеини и можем да произведем хиляда пъти повече протеин от декар за една година, отколкото ти с твоето месо.“
„Мисля, че преувеличаваш – чак пък хиляда пъти повече?“
„Разликата е, че аз давам продукция всеки две седмици, а ти само веднъж на две години. Освен това, ти можеш да имаш само две сестри на декар, а аз – хиляди.“

„Ние можем да произведем достатъчно храна, за да прогоним глада от този свят“, отговори кравата.
„Разбира се, че и ти си важна част. Ти ядеш прекрасната храна, която ние подготвяме за теб. И тя дори ти харесва“, добави гъбата.
„Това означава, че ти се храниш, после аз и двете заедно произвеждаме достатъчно храна за целия свят. Това е прекрасно!“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Студени крака (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Ягода и репичка си търсят ново място, където да се залесят. На брега на Южна Африка намират най-подходящата почва. Но там няма вода.
„Тази почва е много добра. Единственото, от което се нуждаем, е вода“, каза репичката.

„Да, но тук няма дори и капка вода. Не можем да останем тук.“
„Хайде, мисли положително! Тук има слънце и песъчлива почва – точно тази, която обичаме“, каза репичката.

„Слънце? На теб ти е лесно – ти растеш дълбоко в земята, но моите плодове висят на повърхността и ще ми е топло на краката, а бузките ми ще парят“, отговори ягодата.
„Но океанът е наблизо и той ще ни охлажда.“
„Сигурно се шегуваш! Знаеш много добре, че солената вода ще ни убие! Солта в почвата ще ни развали завинаги.“

„Океанската вода топла ли е или студена?“, каза репичката. „Нека да проверим!“

Отидоха до плажа. Водата беше ледено студена.
„Бррр, сигурно идва от южния полюс. Прекалено е студена за мен“, извика ягодата.

„Студена ли е? Прекрасно! Само се замисли какво се получава, когато имаш студена чаша вода в топъл ден.“
„Това не е честно! Караш ме да ожаднея, а знаеш, че не мога да пия солена вода.“
„Моля, помисли преди да отговориш! Какво се случва с прекрасна чаша студена вода на плажа?“
„Поти се.“
„Не, не, не, това не се нарича потене, а кондензация.“
„Какво е това?“

„Във въздуха винаги има известно количество вода, което се нарича влажност. Ако има много вода във въздуха, той започва да лепка, а ако е само малко, то кожата ти започва да изсъхва. Значи, ако изпомпваме студена вода в тръба над нас, ще имаме всичката вода, която ни трябва.“

„За да имаме такъв душ, не ни ли трябва помпа?“
„Не, водата ще се връща обратно в океана, ако едната страна на тръбата е боядисана в бяло, а другата в черно. А ние ще имаме вода завинаги!“

„Щом това е толкова просто, нека сложим и втора тръба до краката ми, за да не ми е топло. Това ще направи ягодките ми много сладки.“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Срещу течението (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Една пъстърва, плуваща на място, забелязва пеперуда във въздуха и я пита:
„Пияна ли си? Не можеш ли да летиш направо?“

„Не, не мога“, засмя се пеперудата. „Аз просто следвам енергията.“

„Какво имаш предвид? Във въздуха няма енергия. Енергията идва от слънцето.“
„Не, не, енергията от слънцето е предимно за растенията. Ние, пеперудите, улавяме енергията и от най-малките повеи на вятъра.“

„Значи вие сърфирате във въздуха?“, зачуди се пъстървата.
„Да, ние летим, когато има макар и малко вятър, и тъй като той често променя посоката си, то можем да отидем, където си искаме.“
„Аха, сега разбирам, ти не си пияна, а просто се движиш по вятъра. Това е умно“, отговори пъстървата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„А ти си пълната противоположност на пияните. Как можеш да седиш на едно място и да плуваш толкова лесно срещу буйната вода?“
„Това е лесно, аз използвам силата от течението на водата.“
„Сигурно се шегуваш. Водата би трябвало да те влече надолу по течението.
„Не, водата ми дава силите да скачам напред. Ако има опасност, веднага ще се изстрелям напред.“

„Невероятно“, каза пеперудата, „Току-що видях млад мъж, който се бори с водата. Той дори не може да ходи там, където ти седиш на едно място.“
„Това е, защото той не е устроен да ходи във водата, а на сушата. А аз съм предназначена да плувам и да получавам енергия от течението на водата.“

„Имаш предвид, че водата, която тече надолу, ти дава сила да плуваш нагоре срещу течението?“
„Точно. Когато има сила, насочена надолу, то има и сила, насочена нагоре.“
„Но как е възможно водата да тече надолу и да те движи нагоре?“
„Виж, аз имам формата на яйце.“

„Ти, като яйце? Оттук горе приличаш на половин бумеранг.“
„Ах, глупачке! Благодарение на оформената ми като яйце глава, водата тече срещу лицето ми, завихря се покрай мен и се обръща в другата посока. И колкото по-силно тече надолу, толкова по-силно ме движи нагоре.“

„Прекрасно. Значи, приличаш на яйце и седиш неподвижно във водата. А аз приличам на пияна, сърфираща по спокойния въздух, но и двете с теб използваме енергията около нас, за да се придвижим, където си искаме.“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Сапун от портокали (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Стадо овце се разхождат из полето. Едно магаре ги гледа и се чуди на белотата им.

„Как така сте толкова бели?“, попита магарето.
„Баба има прекрасен перилен препарат“, изблеяха нежно овцете.
„О, не, някой от онези препарати на основата на петрола?“
„Нее, в никакъв случай! Баба знае най-добре. Всичко е природно.“

„Ооо, не, със сигурност с растително масло от палми или кокосови орехи. За да могат да насадят повече от тях, унищожиха екваториалните гори.“

„Не, в никакъв случай! Баба знае най-добре. Прави се от портокали и захар.“
„Сигурно не сте разбрали баба си. Както портокалите, така и захарта, лепкат и не биха могли никога да ви почистят.“

„Не, сигурни сме – баба обожава портокали.“
„Аз получавах за храна кори от портокали от собственика си, но тях ги пръскат с толкова много химикали, а и ги мажат за да са свежи, така че хич не могат да се ядат.“

„Случвало ли ти се е, да си играеш с портокалови кори, да изстискаш малко сок върху пламъка на свещ и да се разхвърчат искри? Виждал ли си такова нещо?“
„Знам, че искрите се причиняват от алкохола в кората.“

„Точно алкохола в корите използва и баба. Те почистват много добре и до всяка фабрика за портокалов сок може да има и фабрика за перилни препарати.“
„Никога не съм виждал такова нещо, въпреки че много съм пътувал. Баба ви как използва захарта?“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Тя винаги казва, че захарта почиства много добре.“
„Захарта е сладка и вредна за зъбите. Това знам аз.“
„Случвало ли ти се е да имаш главоболие?“
„Разбира се, че имам главоболие, та нали съм магаре.“

„Искаш ли да ти мине бързо?“
„Да, колкото по-бързо, толкова по-добре.“
„Ако искаш бързо да ти мине, то обезболяващото трябва да премине в кръвта ти през твоя стомах. А за това са необходими захари, защото те променят еластичността на водата.“
„Всичко това започва да става прекалено сложно за мен. Но, кажете ми, какво общо има това с водата?“
„Просто прави водата по-мокра.“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени