Tag Archives: книги


Салон за красота за хипопотами (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Мама хипопотам си седи удобно на дъното на реката и се готви да се прозее.

„Мамо“, каза малкото хипопотамче до нея, „ти винаги си ми казвала, че да седиш с отворена уста не е възпитано.“
„Това е вярно, но аз нито се прозявам, нито сънувам, а се подготвям за салона за красота.“

„Салон за красота? Това не е ли мястото, където хората ходят, за да се поиздокарат?“
„Да, точно това се готвя да направя и аз тук.“
„Но аз никога не съм виждал четки за зъби, пилички за нокти, ножици, гребени, огледала, шампоани, пяни и всички други джунджурийки, които обикновено те правят по-красив.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„От всичко това не се нуждаем тук. Нашите водни съседи ще свършат работата. Те ще се хранят, докато чистят.“

„Защо им е притрябвало да ядат хранителните остатъци от твоите зъби или мръсотията от бутовете ти?“
„Ами, това си е тяхна работа.“
„Отвратително! Това ли наричаш салон за красота?“
„Не се притеснявай. Може да изглежда неприятно, но, както знаеш, рибите са нашите най-добри придружители, защото обожават всички тези неща.“
„Добре, това е така, те са постоянно около нас във водата, но това не ни прави кралици на салоните за красота.“

„Рибите почистват нашата кожа и ядат водоралите, които растат по гърба ни. Ако те не го правеха, то ние нямаше да сме красиви и розови, а мръсни и зелени.“
„Почистването на водораслите от гърба не означава, че трябва да седиш там с отворена уста.“

„Не, но хората имат маникюристи за ръцете си и педикюристи за краката си. И зъболекари за зъбите си. При нас е същото.“
„Кой ти прави педикюра?“

„Бялата мряна чисти пръстите на краката ми, а рибата гара, наречена още риба-доктор, почиства малките ми ранички, за да изглеждам красива.“
„А кой ти мие зъбите?“
„Рибата лабео търка моите зъби без четка.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„А не се ли случва да я нараниш, като затваряш устата си? Големите ни зъби могат да я смачкат.“
„Да, това е наистина опасно, защото понякога ми става толкова приятно да си седя тук и да се грижат за мен, че неволно се прозявам.“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Пустинната вещица (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Млада мишка посещава далечна близка в африканската пустиня. Топло е и след дълго пътуване тя най-после пристига.

„Едвам стъпвам по пясъка“, каза младата пътешественичка. „Толкова ми пари на краката.“
„Ами“, каза чичото, радостен най-после да види роднината, „просто си оближи ходилата и те ще седят студени.“
„Да си оближа ходилата? Сигурно се шегуваш. Езикът ми е толкова сух, жадна съм и нямам никаква слюнка.“
„Жадна? Ами да ходим тогава да дъвчим велвичия.“

„Как така ще дъвчим кладенец?“
„Не, не, тук в пустинята няма кладенци. Ще дъвчим велвичия.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„О, вещица, как така ще получим напитки от вещица?“
„Не, няма никакви кладенци и вещици. Велвичията е растение.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Но в пустинята няма никакви растения, иначе нямаше да се казва пустиня.“
„Това си мислите вие там в джунглата. Тук има растения и това произвежда прекрасен сок.“

„Ние имаме сок от ябълки и от портокали, но от листа? Къде е водата? Жадна съм! Нито вали, нито има река.“

„Велвичията събира сутрешната роса“, обясни чичото.
„Сутрешна роса? Но въздухът е толкова сух, че едвам дишам.“
„Всяка сутрин, благодарение на студените вечери, има роса. Велвичията е умна, събира росата и това й стига, за да оцелява.“

„Но защо трябва да дъвчите велвичията, а не облизвате росата?“
„Защото на нас ни трябват и хранителните вещества, и минералите и витамините; всички тези добри неща, които ни дава растението. Получаваме ги безплатно, дъвчейки дългите му листа.“
„Но ако аз дъвча твоя крак, то ще те боли, ще получиш инфекции и дори може да умреш!“
„Това е вярно за животните, но дъвченето на листата на растението го прави дори по-силно. И тъй като велвичията е единственият източник на вода в пустинята, всички я дъвчим.“

„Бих предпочел да умра, отколкото да ме дъвчат жива.“
„Велвичията го обожава. Благодарение на това, че я дъвчем, тя сега е най-старото растение на земята.“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Почеши ме по гърба! (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Една костенурка търчи от дърво на дърво, за да си чеше гърба в ствола. Но дори и бодлите на кактуса не можеха да помогнат на сърбенето да спре.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„О, завиждам ти“, каза костенурката на една игуана, която седеше мирно, както винаги с една чинка на гърба си.
„Как така имаш щастието тази птица да премахва всичката мъртва кожа от гърба ти?“
„Чувствам се прекрасно. Чинките вършат чудесна работа. Но аз мисля, че ти си щастливка да можеш да си носиш къщата, където си поискаш.“

„Глупости! Отнема ми три години, докато корубата ми порастне и се втвърди, а дотогава плъховете и дори мравките могат да ме изядат жива.“
„Но ако оцелееш, я имаш завинаги. За 100 или дори за 200 години“, отговори игуаната.

„Завинаги, да, но трябва да се плати и определена цена. Представяш ли си какъв живот е това да не можеш да си почешиш никога гърба?
Още по-лошо – не можеш дори и да помолиш някой да ти почеше гърба.“
„Да, но когато има опасност, ти просто можеш да скриеш главата и краката си! Никой никога не може да те безпокои.“

„Ооо, дори не мога да спя! Искам някой да почеше гърба ми!“
„О, престани“, каза игуаната и се изкиха направо в лицето на костенурката.
„Не си особено учтива. Можеше да си издухаш носа, преди да дойдеш да говориш с мен.“

„Права си. Съжалявам! Много съжалявам, но трябваше да почистя носа си от всичката тази сол.“

„Толкова си щастлива“, отговори костенурката. „Не само, че имаш чинката на гърба си, но можеш и да се къпеш всеки ден.“

„Хей, приятелко, знаеш ли, че и двете сме се излюпили от яйце?“, попита игуаната.
„Да не искаш да ми кажеш, че сме братя и сестри? Не съм толкова грозна, колкото теб! Ти плашиш хората.“
„Никого не плаша. Хората идват да ме видят от много далеч. Аз винаги се усмихвам, а ти винаги си сърдита“, отговори игуаната.

„Разбира се. Аз толкова ти завиждам! Чешат ти гърба винаги, когато поискаш. Ако можеше поне да почешеш моя с тези големи нокти.“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Планинската коза (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Една планинска коза спира да пие вода от вълшебен извор. Водата е бистра, чиста и изглежда много вкусна. Тъкмо да отпие и някой извика:
„Не пий, иначе ще умреш!“

Планинската коза се огледа и не видя никого. Отново се приближи до кладенеца и посегна най-после да отпие от бистрата вода. И в този миг отново някой извика:
„Не пий, иначе ще умреш!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И там, на ръба на кладенеца, планинскaта коза видя хиляди малки бактерийки и вирусчета.
„Кои сте вие? Откъде идвате“, попита козата.

„Ние сме бактерии и бяхме изхвърлени от водата.“
„Изхвърлени от водата? Не съм чувала водата да има силата да ви изхвърли. Що за странници сте вие?“

„О, не, ние сме добри. Но когато водата става все по-студена и студена, тя се свива, сгъстява и изхвърля всичко от себе си – соли, минерали и дори нас.“
„Какво? Дори солите и минералите са отделени от водата?“
„Да, когато водата достигне четири градуса температура, нищо не остава в нея. Тя толкова се свива, че не остава място за нищо друго в нея. Остава само водната молекула H2O“

„Хм“, промърмори козата, „затова ледът на полюсите не съдържа сол“ и се наведе да отпие от водата.

„Не, моля те, недей да пиеш от водата.“
„Защо да не мога да пия от тази чиста вода? Идва от сърцето на планината, не е била докосната от никого и дори бактериите като вас, които причиняват болести, са изхвърлени от нея. Това изглежда най-чистата вода, която може да пия.“

„Ако пиеш от нея ще умреш, защото тя не съдържа кислород.“
„Кислород? Та това е нещото, което дишаме, не което пием!“
„Водата също се нуждае от кислород. Вода без кислород убива рибата. И ако няма кислород в нея, тя ще отнеме всичкия кислород от теб…
И така ще умреш, пиейки чиста вода.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„И какво да правя? Жадна съм.“
Бактериите й помахват и отговарят:
„Просто ела с нас десет метра по-надолу, където водата се е позатоплила, разширила и изпълнила с достатъчно кислород, за да можеш да я пиеш. Ние също можем да влезем обратно в нея… А ние нямаме нищо против, ако изпиеш и нас. Ще се радваме да се присъединим към роднините си в твоя корем.“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Петте царства в природата (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Когато Земята се раждала, първият живот на нея бил най-малкият. Толкова малък, че дори не се виждал: бактериите. Те живяли сами милиарди години.

След като Земята се покрила с вода, те започнали да се развиват в океана. За да създадат нови бактерии, те просто се разделяли на две и давали начало на нов живот.
Някои бактерии произвеждали много отпадък, наречен кислород. Скоро въздухът бил пълен с него. Имало прекалено много от него във въздуха и той бил отровен за тях.
Някои бактерии се научили как да дишат кислород, как да го преработват в енергия и така се родило ново семейство.
Първото природно царство, наречено монера, бактериите, сега били две семейства: тези които живели без кислород и тези, които живели с кислород.

Бактериите пораснали. Приятели, посетители и дори врагове се съединявали и образували нови форми. Когато хиляди клетки образували нова структура, се родил нов организъм: протиста. Те изглеждали като малки водорасли или едноклетъчни гъби. Спирулината се превърнала в кралицата на царство протиста.

Второ царство се появило на Земята и двете царства си живели щастливо заедно. Новото царство протиста давало поколение, когато мъжки и женски се съединявали в едно.

Милиони години по-късно гъби и растения започнали да си проправят път първо във водата, а после и на сушата.
Треви и дървета растели в хармония. Бактериите и гъбите превръщали отпадъците от тревите в храна за дърветата.
Така се появили две нови царства – на растенията и на гъбите.

Дъбът станал цар на растенията, а рейши на гъбите. И всичките четири царства живели щастливо заедно.

Клетките работели заедно и започнали да оформят и създават различни органи. Органите позволявали на притежателите им да тичат, да летят и да пълзят. Насекоми, риби, птици и бозайници обогатили живота на Земята с красивото си и разнообразно царство на животните. Лъвът станал негов цар.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И всички живели щастливо заедно. Някои животни ядяли растения, а други животни. Техните отпадъци били превръщани в хумус, плодородна почва, от бактериите, които били невидими, но били навсякъде. Хумусът помагал на растенията и гъбите да произвеждат хранителни вещества, които животните можели да използват.

След милиарди години някои животни научили как могат да правят огън, когато си поискат. Днес този вид е все още единственият, който знае как да прави огън.
Оттогава много са имали безсънни нощи.

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Не ме яж жив! (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Млада акула се оглеждаше наоколо и забеляза група водолази да плуват нагоре-надолу. Приближи се да погледне по-отблизо.

„Не ходи там!“, предупреди я един рак, бягайки.
„Защо да не ходя? Там се случва нещо и аз искам да видя какво.“
„Моля те, не ходи, тези хора са тук, за да ни събират нас, раците.“

„Раците са си раци, но аз съм акула и знам как да се защитавам, ако някой ме безпокои.“
„Ти не разбираш. Тези хора ще те изядат жива.“

„Слушай какво ти говоря“, каза ракът. „Аз те познавам от години и знам, че ядеш живи рибки, откакто се помня.“
„Ти не си много по-добър – и ти ги ядеш живи.“
„През повечето време аз просто гълтам рибата, а стомахът ми прави другото сам.“

„Нашата храна е много подобна и изглежда и нашата съдба е подобна – да бъдем убити от хората.“

„Нас, акулите, хората ни избиват, защото ги е страх от нас. Но ние никога не ги нападаме. Те ни нападат.“
„Вие нападате хора в открито море, нали?“
„В името на акулската чест, ние никога не нападаме, освен ако не ни нападнат. Е, с малки изключения.“

„Едно време може да сте били избивани, защото са мислили, че ги нападате, но сега ще те убият заради хрущялите ти.“
„Моите какво? Моите хрущяли? Какво е това?“
„Твоите перки са направени от хрущяли и някои хора вярват, че стават здрави и силни, като ядат перките ти.“
„Изглежда, че имат същите глупави хрумвания за моите перки, както и за морските краставици и лъвове. Нима това е истина? Кой пуска тези смахнати идеи в главите на хората?“

„По-добре да се махаш, защото тези хора ще ти отрежат перките и ще оставят тялото ти да бъде изядено живо от първия гладник.“
„Виж, на островите Галапагос никой не е гладен. Тук имаме достатъчно храна за всички.“
„Единствените, които си мислят, че няма храна за всички, са хората. Те ме продават жив и после ме варят до смърт.“

„Варят те до смърт! Нека плуваме бързо и да се махаме оттук!“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Не ме оставяй сам! (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Стара котка наблюдава красив залез над морето. Една коза идва и сяда до котката.
„Моят дом е някъде там“, каза козата.
„Някъде там? Не знаех, че живееш в океана“, учуди се котката.

„Не, аз нямам предвид някъде там в океана, а някъде отвъд него, където залязва слънцето. Оттам идват мама и татко.“
„Моите баба и дядо също идват от другата страна на океана“, отвърна котката.

„Защо твоите прадеди са дошли тук?“
„Те не са искали да идват тук, но стопаните им са се заселили в Санта Круз.“
„Значи ти си едно от онези животни, които е трябвало да хващат мишки и плъхове.“

„Действително, моят специалитет са плъховете, но понеже намерих толкова малко, реших да хващам и игуани.“
„Игуани? Но това не е улов! Те са толкова бавни и лесни за хващане. Това не е честно.“
„Знам“, промърмори котката, „но как иначе да оцелея? Стопаните ме изоставиха, а аз не съм много добър плувец и бях гладна.“

„Хм… същото се случи и с мен. Моите стопани също ме изоставиха“, прошепна козата.
„Но защо? Не даваше ли хубаво мляко?“
„Напротив, но когато е толкова топло и влажно, аз едвам дишам и давам по-малко мляко. Затова реших да избягам във високите планини, където е прохладно и има прекрасни храсти

„Значи сте станали приятели с костенурките! Колко забавно.“
„Те са толкова бавни. Моите приятели, моето семейство и аз можехме да ядем, колкото трева си искаме.“

„Но това не е честно! Как горките костенурки да си набавят храна, за да оцелеят?“
„В началото не беше толкова лошо, защото имаше храна за всички. Но понеже хората не ги беше грижа за нашето мляко, бебетата ни растяха големи и бързо. И после нямаше достатъчно храна.“

„Това е ужасно! И какво направихте?“
„Ние просто ядяхме и ядяхме, и костенурките трябваше да отидат някъде другаде.“

„Надявам се, че могат да плуват“, отвърна котката, „за да могат да си намерят нов дом някъде другаде.“
„Ах“, въздъхна козата, „знам, че те не могат да плуват, както и аз.“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Най-здравото дърво (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Как да стана най-силното дърво в гората?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И колкото повече листа имам, толкова повече енергия ще получавам от Слънцето.

Колкото повече листа имам, толкова повече от тях ще падат на Земята. Мравките, гъбите и червеите ще превърнат листата в нова храна за мен.

Колкото повече храна имам, толкова повече плодове мога да давам.

Колкото повече плодове, толкова повече птици ще кацат по мен. Колкото повече птици, толкова повече изпражнения, а това води до повече бактерии в почвата.

Колкото повече бактерии в почвата, толкова повече храна в дъждовната вода. Колкото повече храна във водата, толкова повече цветя.

Колкото повече цветя, толкова повече пчели. Колкото повече пчели, толкова повече опрашване и семена.

Колкото повече семена, толкова повече ще можем да се размножаваме. Моето семейство и аз ще бъдем най-силните в гората.
Всеки ми прави подаръци от неизползваеми неща или отпадъци.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Но всички тези действия ми помагат да съм най-силният, независимо, че някои от тях са малки, други неприятни, а трети не харесвам, защото от тях не мога да поумнея.

Ако бях прогонил червеите, защото не ги обичам или разбирам, никога нямаше да бъда най-силният.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Но ако дам това, което не ми трябва, получавам много. Всъщност, всички ние заедно можем да бъдем най-добрите.

Най-силното дърво дава това, от което не се нуждае и получава от останалите това, от което те не се нуждаят.

Дървото знае, че всеки помага, независимо колко е голям или малък, красив или грозен.

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Моля, играй си с мен! (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Млад морски лъв плува из океана и си търси с кого да си играе. На дъното, само десет метра по-надолу, забелязва най-голямата морска краставица, която е виждал.

„Хей, ти, хайде да си играем!“, извика морският лъв и докосна нежно краставицата с лапичката си.
Морската краставица въобще не му обърна внимание и просто продължи да яде дневната си дажба камъчета от морското дъно.
„Хайде, знам, че си червеят на морското дъно и имаш много да ядеш, но си почини малко. Искам да си играя.“

Отново нищо не се случи и морският лъв започна малко да се изнервя.
„Защо не искаш да си играеш с мен? Сигурно защото аз плувам много бързо и не ти се иска да загубиш.“
Морският лъв отново докосна краставицата. Този път тя се сви и втвърди.
„Ох, толкова си скучна! Няма да ти направя нищо. Ако искаш, ще измисля специална игра само за теб и за мен и дори ще те оставя да победиш един-два пъти.“

Един скат манта, наречен още морски дявол, се показа над пясъка:
„Може би е по-добре да оставиш краставичко на мира. Той е единственият останал от неговия вид тук.“
„Но нали точно затова искам да си играем. Той е самотен, а аз съм щастлив. Харесва ми неговия характер и знам, че ако загуби, никога няма да полудее. Точно с такива приятели искам да си играя!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Но краставичко е зает да поддържа морското дъно чисто. Всички негови братя и сестри бяха събрани и закарани в Китай.“
„Китай е толкова далече, чак на другия край на океана. Там да не би да им трябва помощ да почистят морското дъно?“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„О, не, те не бяха изпратени там да работят, а бяха изядени!“
„Изядени! Това е лудост! Те не са вкусни. Веднъж загубих една игра и ухапах моя приятел, и той беше неприятен на вкус.“

„Всички знаят, че месото им не е вкусно, но някои хора вярват, че ако ядат краставичко ще станат по-силни.“
„По-силни? Сигурно са луди да си мислят такова нещо!“

„Тези хора са готови да дадат много пари за този афродизиак“
„Афро какво? Не искам и да знам за думи, които не мога да произнеса. Само искам да си играя! Хайде, краставичко!“

„Да, по-добре да си играеш, докато можеш. Защото когато пораснеш, ще те преследват и убият заради това, което имаш, а сестрите ти нямат.“
„Оф, аз искам да си играя, моля ви!“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Могат ли ябълките да летят? (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Една сова седи на дърво, отрупано със зрели ябълки, които всеки миг ще паднат на земята.

„Знаеш ли, че хората могат да сметнат колко бързо ябълките ще паднат на земята“, попита совата една мишка.

„Мен това не ме интересува. Аз съм гладна и искам храна“, отвърна мишката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„А всъщност трябва да те интересува. Това е наука. Можеш да научиш много от откритията на хората за това как природата работи.“
„Хората си нямат никаква представа как природата работи.“
„Ах, малка работлива мишко, много си надменна! Мислиш си, че знаеш повече от хората, които се наричат Хомо сапиенс?“

„Аз не знам много, но поне не се преструвам, че мога да обясня всичко с някаква магия, наречена математика.“
„Но това не е никаква магия, а ни позволява да разбираме нещата и да сме точни.“

„Имаш ли пера?“, попита мишката совата.
„Разбира се, та аз съм птица!“, отговори начумерено совата.
„Ами, тогава пусни едно“, предложи мишката.
Совата отскубна едно перо и го пусна. Вятърът го понесе наоколо и едва след повече от минута, някъде в далечината, то падна на земята.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„И така, кажи сега за формулата на хората.“
„В този случай тя не би работила заради вятъра“, отвърна совата.
„Ами, защо не добавиш и вятъра във формулата?“
„Не знам как да го направя. А ти знаеш ли?“
„Не, но ако и хората не знаят, то защо не се казват Хомо не сапиенс?“, отговори мишката.
„Това не беше много хубава приказка.“

„Могат ли ябълките да летят?“
„Стига се подиграва! Знаеш, че ябълките нямат крила. Птиците имат.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„А аз се уморих да слушам как ябълките падат. Искам първо да разбера как са се качили там горе!“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени