Tag Archives: книги


Мечката и лисицата (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Голяма мечка влачи улова си през гората. Докато се подготвя за хапване, една лисица минава
покрай нея. Лисицата е гладна, но знае, че никога няма да може да открадне голямата риба от мечката. Затова трябва да намери друг начин да отвлече вниманието на мечката.

„Здравей, скъпа приятелко!“, каза лисицата дружелюбно, внимателно приближавайки се до мечката.

„Ррррр“, отвърна мечката, наблюдавайки рибата си.

„Знаеш ли, че сред много култури по света си крадец, ако притежаваш повече, отколкото ти трябва?“, попита лисицата.
„Глупости“, изръмжа мечката. „Кражба е, когато вземеш нещо, което не ти принадлежи.“
„О, нее, има много области по света, където биха те обвинили в кражба, ако притежаваш повече, отколкото можеш да изядеш.“
„Знам, че си умна и хитра лисица и се опитваш да получиш нещо от моя вкусен обяд.“

„Но, погледни се! Ти си дебела. Много дебела и никога няма да можеш да изядеш всичко това сама.“
„Не съм дебела, ами се подготвям за зимата. Аз ще спя месеци наред зимен сън и ми трябват много запаси от енергия. Тоест аз не крада, дори и според твоите виждания.“

„Добре, знаеш ли, че според ислямската религия трябва да дадеш процент от доходите си за бедните, гладните и
нуждаещите се, за да отидеш в рая?“
„Рая? Аз ще съм щастлива, ако оцелея на земята! Напоследък има толкова много ловци наоколо, че може вече дори да са продали кожата ми, без да знам“, изръмжа мечката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Да, но със сигурност има рай за мечки!“
„А има ли рай за лисици?“
„Разбира се, че има рай за лисици! Рай има винаги, когато вярваш в него.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„А крадеш ли?“
„Аз? Никога! Погледни моето тяло – кожа и кости! Нищо в излишък!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„А правиш ли нещо за бедните?“, попита мечката.
„Разбира се! Когато някое агънце загуби майка си, то аз му помагам да отиде по-бързо в рая.“
„Нима това не е убийство!“, изкрещя мечката.

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Магическата шапка (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Робърт е фокусник, който прави неща, за които хората дори и не са си помисляли.

Той беше поканен в Германия, за да покаже магиите си на една пивоварна.
„И така, покажи ми каква магия можеш да направиш в моята малка пивоварна“, каза собственикът, който прави
най-добрата бира в Германия.

„Всеки момент тук предстои да се случи нещо, но аз не мога да го предизвикам да се появи“, отвърна Робърт.
„Кажи ми какво предстои да се случи, за да изненадам всички деца в града.“

„Трябва ми малко от вече използваното за производството на бира зърно.“
„Използваното зърно? Сигурно имаш предвид течния отпадък от зърното, който давам за храна на добитъка?“
„Да, прекрасно! Дай ми го и ще се върна утре с изненадата.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На следващия ден фокусникът се появи с хляб.
„О, но това не е никаква магия!“, отвърна собственикът на пивоварната. „Това го правехме и преди, но сега хората предпочитат прясно изпечения хляб с коричка.“
„Да, прясно изпечен, но преди това дълбоко замразен и пълен с ензими, за да се получи коричката“, отговори фокусникът.
„Това е много лесно. Дай ми още малко от вече използваното зърно!“

Три седмици по-късно фокусникът се върна с торбичка гъби.
„О, но това не е никаква магия!“, отвърна собственикът на пивоварната. „Това го правехме и преди, но сега хората предпочитат онези хубави бели гъби-печурки от Париж или гъбите пачи крак от гората.“
„Хубави бели гъби-печурки, които растат върху конски изпражнения, или генно модифицирани гъби пачи крак! Дай ми още малко от вече използваното зърно!“, отговори фокусникът.

Шест седмици по-късно фокусникът се върна с наденички.
„О, но това не е никаква магия!“, отвърна собственикът на пивоварната. „Храним добитъка с използваното зърно, угояваме свинете с него и правим наденички от отпадъците от заколеното прасе, най-вече от кръвта… това се прави от векове!“

„Прасета, ядящи рибно брашно или брашно от костите на други прасета и натъпкани с антибиотици. Ето това се
произвежда! Това са вегетариански наденички, направени от гъби.“

„Вегетариански наденички? Вкусни ли са? Производство на бира, хляб, гъби и наденички – изглежда сме готови за празнуването на карнавала.“
Магическата шапка на бъдещето произвежда бира, хляб, гъби и наденички от един и същ материал. Това е чудото на природата.

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Къде е вкъщи? (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Един пингвин се гмурна надълбоко, излезна чак на другия край на острова и видя едно фламинго.

„Извинявай“, попита пингвинът, „на гости ли си тук?“
„Аз?“, изненада се фламингото, „Не, това е домът ми.“

„Домът ти? Това е невъзможно. Та ти живееш в Африка, в красивите езера на високите плата.“
„Защо мислиш така? Аз мога да живея и да оцелявам навсякъде, където има достатъчно водорасли за ядене.“

„Ти ядеш водорасли? Това тук е рай за водораслите. Игуаните ги ядат и виж колко са красиви.“
„Красиви? Намираш игуаните за красиви?“
„Е, добре, де. Не точно, но те сменят цвета си според водораслите, които ядат.“

„Същото е и с мен“, каза фламингото. „Колкото по-добри са водораслите, толкова по-хубав е розовият ми цвят.“
„Това не го вярвам“, отговори пингвинът. „Ти си толкова розово, а никога не съм виждал розова игуана.“

„Игуаните имат ли пера?“
„Ти ми се подиграваш. Разбира се, че нямат пера.“
„Цветовете на богатите на хранителни вещества водорасли от морето имат различно влияние от спирулината
сладководните водорасли, които аз ям. Толкова я обичам!“
„Спиру- какво? Не разбирам, но предполагам, че в това има логика.“

„Да, в това има логика. Но няма логика да има пингвини на екватора.“
„На екватора? Че ние сме дори северно от екватора, на островите Галапагос.“

„Доколкото знам, пингвините живеят само в южното полукълбо, в студените води близо до Антарктида.“
„В природата има просто правило: изключенията правят правилата!“
„Имаш предвид, че има пингвини и на северния полюс?“

„Недей да прибързваш със заключенията. Няма пингвини на северния полюс, но има колония на островите Галапагос.“
„И харесва ли ви тук?“, зачуди се фламингото.
„Докато имаме студена вода и добра храна, ние ще се радваме да бъдем изключението от правилото!“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Кралят на сърцата (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Бебе китче среща чайка в океана и я пита:
„Как можеш да летиш толкова надалеч от сушата?“
„Лесно е. Аз имам крила и ако се уморя, просто се оставям на вятъра да ме носи.“

„Но не падаш ли?“
„Не, аз имам крила и знам как да летя.“
„Значи гравитацията не те притиска надолу към земята?“, попита китчето.
„Това е добро съображение, но всичко е относително. Ако прибера крилата си, ще падна като камък на земята, но ако ги разтворя, вятърът ще ме издигне.“

„Натъжавам се, че нямам крила. Колко ми се иска да летя“, оплака се малкото китче.
„На теб не ти трябват крила. Ти можеш да плуваш и имаш голямо сърце.“
„Всички имаме сърце. Ти също имаш. Малко, но сърце. А аз нямам дори малки крилца, които да ми позволят да литна поне за малко.“

„Китовете имат най-големите сърца на света. Ти си много голям, бърз и най-вече много добър.“

„Мама казва, че моето сърце ще върши добра работа, докато се храня с много малки същества, наречени крил, които живеят в чистите океански вълни.“
„Колко е голямо сърцето ти?“
„Не знам, но мама казва, че то изпомпва по 200 литра кръв с всеки удар. Един ден ще изпомпва по 1000 литра с всеки удар, както това на баща ми.“

„Как може да си толкова голям, здрав и силен, а никога да не ядеш плодове, зеленчуци и месо?“
„Защото ядем този вкусен крил и някои малки рибки, които ни дават сили да растем и дори да произвеждаме електричество.“

„Сигурно се шегуваш! Знам, че китовете могат да говорят помежду си и то на големи разстояния, дори от северния до южния полюс. Но да произвеждате електричество? Невъзможно!“, засмя се чайката.

„А какво си мислиш, че кара сърцето ни да тупти? Електрически импулс.“
„Какво? Електричество кара сърцето ми да тупти?“
„Разбира се. Всяко сърце се нуждае от тези импулси, които карат мускулите да се свиват и да изпомпват кръвта. Затова трябва да се храним добре – за да можем да си набавим достатъчно от природните химикали, които ни помагат да създаваме тези електрически импулси. В противен случай бихме умрели.“

„Прекрасно! Мога да летя … и да произвеждам електрически импулси. А ти си толкова голям и силен, че сигурно можеш да заредиш цял фар!“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Колумбийски гъби (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Карлос от Колумбия знае, че французите пият много кафе. Затова отива в Париж да ги покани да отглеждат кафе.

„Но нашият климат подходящ ли е като Вашия в тропиците за отглеждане на кафе?“, попита френският предприемач.
„Не, но това не е проблем. Можем да построим малък парник и да възпроизведем температурата и влажността на въздуха от тропиците. И тогава ще можете да отглеждате кафе в Париж“, обясни Карлос.

„Но“, продължи да мърмори французинът, „нашата почва е съвсем различна от Вашата и не е подходяща. За отглеждане на кафе не е ли необходима вулканична почва?“
„И това не е проблем. Можем да Ви докараме почва от Колумбия.“

„Но“, продължи французинът, „ние нямаме нито семена, нито опит.“
„Няма проблем. Следващия път, като имате ваканция, елате в Колумбия. Можете да прекарате една седмица в Картагена, на плажа, и после да посетите региона, в който се отглежда кафето. А ние ще Ви научим на всичко.“

Французинът не повярва на разказа на Карлос.
Жан, французин, отива до Богота, за да предложи на колумбийците да гледат гъби печурки. Колумбийците ядат много печурки и биха могли и да ги отглеждат сами.

„Но“, попита колумбиецът, „имаме ли тук подходящия климат? Не е ли прекалено топло при нас?“
„Да, така е“, отговори Жан, „но можем да построим малка къща и да възпроизведем хладния и влажен климат.“

„Но“, продължи да мърмори колумбиецът, „ние нямаме подходяща почва. Нашата е вулканична, а за печурките трябва конска тор.“
„И това не е проблем. Можем да Ви докараме конска тор от Франция.“

„Но“, продължи колумбиецът, „ние нямаме нито семена, нито опит.“
„Няма проблем. Следващия път, като имате ваканция, елате във Франция. Можете да прекарате една седмица в Южна Франция, а после да ни посетите. Ние ще Ви научим на всичко.“

Колумбийците решиха, че това е добро предприемачество и вложиха пари. Няколко години по-късно фалираха поради неконкурентноспособност. Но обвиниха слабата производителност на труда на работниците си за неуспеха.

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Кой е най-красив? (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Една птица фрегата седи на брега и започва да надува гърлото си – голямо, кръгло и яркочервено.
Един рак я вижда и се шегува:
„Да не се опитваш да летиш с балон вместо с крилата си?“

„Балон? Това не е балон, а е торба, пълна с въздух, която ме прави красив!“, отговори птицата.
„Прави те красив? Не ме карай да се смея; не си красив, като надуваш това червено нещо. Толкова е голямо, че човек не може да ти види човката!“
„Красотата е според вижданията на наблюдателя.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„И кой е наблюдателят? Със сигурност не съм аз, да ти кажа.“

„Забеляза ли колко много женски птици има на острова наоколо?“
„Женски птици? Трудно ми е да ги различа. Това тези без балон ли са?“

„Трябва да разбереш, че има две мъжки за всяка женска. Трябва да впечатля дамите с моята красота. В противен случай ще остана сам.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„И женската иска да мъти с мъжкия, който има най-големия балон на врата си?“
„Прав си, а аз имам един от най-хубавите и яркочервени балони за всички времена. Скоро ще си имам партньорка.“
„Ако бях друга мъжка птица фрегата, щях да ти направя малка дупка в балона и да ти го спукам.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Е, мисля, че е време и за теб да се научиш как да си намериш партньорка, вместо да ми се подиграваш на мен.“
„О, това е лесно, виж колко са красиви цветовете ми!“
„Трябва да призная, че имаш много цветове. Това красив ли те прави?“

„Не, ние раците трябва да танцуваме, за да си намерим партньор.“
„Да танцувате! Какво? Салса, танго или рокенрол?“
„О, ти с твоите балони! Прекалено ти е навирен носът. Ние танцуваме без музика – на плажа с бъдещите си партньорки.“
„И ако тя хареса начина ти на танцуване, ще се ожени за теб?“

„Дори още по-добре! Ако танцувам достатъчно хубаво, ще има цяла опашка от женски, които ще искат да прекарат живота си с мен.“
„Какво? Ти можеш да си избираш женска, само танцувайки наоколо, а аз трябва да си надувам гърлото?“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Климатикът на зебрата (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Термитите са заети със строенето на дом точно до стадото със зебри.

„Толкова е хубаво, че климатикът ни е почти готов!“, възкликна главният термит-строител.

„Как хората съумяват да вкарват студен въздух в сградите си, да им е студено на носа и въпреки това топло на краката? И в крайна сметка да им е топло.“
„Ами, за разлика от хората, ние изкарваме топлия въздух навън. Затова ни се налага да строим тези големи комини.“

„Мислех си, че комините са, за да изкарват топлия въздух навън, когато навън е студено, а вътре е запален огън.“
„Не, комините са, за да изкарат топлия въздух навън, когато е топло.“
„Аха, разбирам. Топлият въздух се издига нагоре и излиза през комина, а дупките в земята вкарват нов, свеж въздух отдолу.“

„Защо тогава в небостъргачите не се използва това?“, попита друг термит.
„Небостъргачите не само трябва да имат големи комини, за да изкарват навън топлия въздух и да вкарват вътре студения, но и да са боядисани в черно и бяло като зебра.“
„Нещо се бъркаш. Сградите трябва да са боядисани в бяло, защото то отразява слънцето и така вътре е хладно.“

„Не, не, не, погледни наоколо! Трябва да се учим от зебрите!“
„Зебрите? Те са черно-бели и черното сигурно е направо парещо горещо на Слънцето.“
„Не, не е горещо.“
„Нещо бъркаш. Черното прави повърхността гореща, а бялото – хладна.“
„Това е вярно, но зебрата има доста подкожна мазнина и затова на нея не й пари.“

„Ами какъв тогава е смисълът да се нагорещява толкова, а да не й пари?“
„А какво се случва с топлия въздух?“
„Разширява се, става по-лек и се издига“, отговори термитът.
„Точно така! А какво се случва с въздуха над белите ивици?“
„Той е по-студен, не се разширява и… не се издига?“
„Точно. И какво става, когато въздухът над черните ивици се издига?“

„Тогава налягането пада“, отговори термитът.
„А какво става, когато налягането пада?“
„Създава се вятър от белите към черните ивици.“

„Хей, страхотно, така се получава природен климатик. Дали вятърът е достатъчен за пеперудите да сърфират по него?“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Как да разглобяваме (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Голям слон седи и гледа тъжно в далечината.

Едно шимпанзе минава покрай него и го пита:
„Какво не е наред? Ти си млад, здрав и уважаван; едно от най-мъдрите животни в джунглата.“

„Ах, бих искал да мога да използвам пръстите си, особено палеца. Защо нямам пръсти като теб?“

„Но ти имаш здрав и силен хобот и можеш да стигаш най-високите листа на дърветата. Защо са ти пръсти?“

„Искам да мога да карам колело.“
„Колело? Ти си луд! Колелетата не се правят за големи животни като Теб.“
„О, напротив! В цирка има едно голямо колело, направено от мой приятел. Но на мен не ми позволяват да го карам.“
„Но защо? Не е ли достатъчно здраво?“
„Здраво е, но аз съм толкова голям и тежък, че трябва да мога да натискам звънеца, за да знаят хората, че идвам и да ми правят път.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Но ти можеш да тръбиш с твоя хобот!“
„Нее, аз искам да звъня със звънеца, както всеки друг. Искам да натискам звънеца с палец, но нямам такъв.“
„Виж, хората имат пръсти. Аз също имам пръсти. Но нищо не може да се сравнява с твоя хобот.“
„Искаш ли да замениш пръстите си за моя хобот?“

„Не, това е невъзможно. И, всъщност, не трябва да се впечатляваш толкова от хората. Те имат пръсти и знаят как да сглобяват разни неща, но не знаят как да разглобяват.“
„Но аз си мислех, че хората са умни.“
„Зависи какво имаш предвид под умен. Единствените умни са децата. На възрастните им отнема часове и дни да сглобят нещо, а на децата само няколко минути и дори секунди, за да го разглобят.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„А възрастните?“
„Те знаят само как да сглобяват. Възрастните не знаят какво да правят с нещата, когато вече не са им потребни. През повечето време те просто ги изгарят.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„В огъня? Такова нещо не бихме направили никога. Това може да ни убие. Радвам се, че не съм умен и че не знам как да запаля огън.“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Гъбите обичат кафе (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Група червеи работи върху купчина с органичен боклук.

„Трябва ми почивка“, извика един стар червей. „А все още се чувствам толкова зареден със сили!“
„Аз се чувствам по същия начин“, отговориха в хор всичките му 1000 бебета, родени миналия месец.

„Ах, колко пъти вече трябва да обясняваме на тези хора да не хвърлят кафе и чай в органичния боклук“, промълви бащата-червей.
„Точно така. Те не обичат да пият кафе преди сън, но защо изхвърлят всичкия този кофеин направо в лицето ни. Напълно съм стресиран!“, каза най-младият червей.

„Моля, моля, какво чувам“, зачуди се една гъба шийтаке. „Вие всички страдате от прекалено много кофеин?“

„Виж сега, тези хора са се научили, че не могат да дават отпадъците от кафето на кравите, въпреки че са богати на хранителни вещества, защото кравите се
стресират също и дават по-малко мляко.“
„А вие понеже не давате мляко и хората не знаят, че ви пречи и на вас?“

„Да, те си нямат никаква представа какво правим, но да ядеш и да смилаш храна със собствената си маса всеки ден си е трудно.“

„Аз мога да помогна“, каза гъбата шийтаке. „Ще раста тук и ще черпя сили от кофеина.“
„Какво? Ти не се стресираш от кофеина?“
„Не, дори напротив – колкото повече кофеин, толкова по-добре за мен. Аз го използвам, за да раста и за да го превърна в храна за другите.
Вие ще можете да ядете всичките органични отпадъци, без да се стресирате. Дори и добитъкът ще може да ги яде!“
„Леле, това би било прекрасно! Но как става?“

„Вие сте животни, кафето е растение, а аз съм гъба и ние принадлежим към три различни царства.“
„Да, аз знам, че въпреки че ние нямаме крака и сме слепи, принадлежим към царството на животните“, каза старият червей.
„И така, животните страдат от кофеина, но някои гъби могат да живеят от всяка фибра, дори тя да съдържа кофеин. И произвеждаме отпадък, богат на протеин, който
не съдържа кофеин.“

„Това е прекрасно! Вие, гъбите, произвеждате храната, която ние ядем, а ние червеите приготвяме храната за растенията, а те за добитъка. Всички работим
заедно и така никой не се стресира!“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Градините на баба Бизон (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Стадо бизони пристига в Пикурис, индиански град в Ню Мексико. Най-младият бизон се радва да се озове отново в родното място на дедите си.

„Толкова е хубаво да сме си обратно вкъщи!“, каза бизонът.
„Да, така е,“ отговори баба бизон. „Ще се радвам да ти покажа тази градина от камъни.“

„Градина от камъни? Че на кого са му притрябвали камъни? Те не стават за ядене! Аз искам бизонска трева, царевица и млад спанак,“ отговори младият бизон.“
„Имаме много спанак, но ти си все още прекалено млад и не знаеш колко са важни градините от камъни“, отвърна баба бизон.
„Единственото, което знам, е, че ако захапя камък, ще си счупя зъбите.“

„Бил си прекалено дълго далеч от дома. Камъните са винаги в помощ на растенията. Погледни тези красиви спираловидни градини, в които можеш да отглеждаш синя,
червена и жълта царевица!“

„Какво, подиграваш ли ми се? Аз знам само за жълта царевица.“
„Не, не, не, не си прав! Царевицата може да има всички цветове на дъгата. Има дори жълта царевица с тъмно-синя обвивка, която всъщност е вид гъба.“
„И ти очакваш аз да ям такава царевица?“

„Ами, нашите предци са я яли. И майка ми също. Те я ядяли всяка есен, за да се подготвят за зимата.“

„Но как така тази смешно изглеждаща царевица ще е полезна за мен?“
„Докато не разбереш, че зеленчуците могат да растат в скалите, а сините гъби да те правят по-силен, то по-добре стой с мен, за да научиш великата традиция на
нашата земеделска култура.“
„Земеделска култура? Аз искам земеделски бизнес! Искам повече храна за всички от стадото и да печеля повече пари.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„И как ще постигнеш това?“
„Разбрах, че можем да отглеждаме всичко по природосъобразен начин. Ако получим одобрение от белите хора, което казва, че всичко, което ядем е органично и в него
няма химикали, то ще можем да го продадем по-скъпо.“
„Аз не се притеснявам толкова за това. Искам нашата храна да получава най-доброто от земята ни. Затова искам и да се върнем към нашата земеделска култура.“

„Бабо, белите хора ще платят повече за сертифицирани органични храни.“
„Белите хора ще платят много повече, ако храната е одобрена от нашите старци-мъдреци, защото те винаги са искали да
открием мъдростта в нашата земя и да произвеждаме най-доброто.“

… И това е само началото! …

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени