Tag Archives: литература


Валдорф домашно училище в България

Здравейте приятели,

отдавна не сме писали тук, но пък има с какво да Ви зарадваме – вече има валдорф домашно училище (waldorf homeschooling) в България. Повече можете да научите на тази страница. Обучението се извършва за всички 12 вида интелигентност. За по-големите ученици е възможно да се провежда изцяло на немски и/или английски, както и да се съчетае с работа. Работя не само по метода на валдорф педагогиката на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), но и по методите на слънчевата педагогика на Петър Дънов, десугестопедията на Лозанов и феноменологията на Гьоте (Goethe). Предлагам и възможности за лятно училище.

За първи път в България има възможност за домашно училище (homeschooling) и за големи ученици 8-12 клас, както и за първи път възможност за частни уроци и домашно училище, които използват алтернативни педагогики и обхващат всички видове интелигентност.

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Ежедневието, За Обществото, За Природата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Добрина и Кармина (Детски приказки 3)


Илюстратор Адриана Иванова

Живеели някога две сестри – Добрина и Кармина. Те били по-особени в много отношения. Били невидими и макар че присъствали навсякъде сред хората, никой не ги забелязвал и никой не предполагал, че те съществуват. Освен че били невидими, имали и дарбата да присъстват на много места едновременно. Те винаги се движили редом с хората и изпълнявали своите задачи. Добрина отивала при хората, които правели добрини, вървяла с тях и незабелязано премахвала всички пречки по техния път. Хората не я виждали, но усещали нейното присъствие и нейната помощ и много им олеквало сред житейските трудности и несгоди. Кармина пък отивала при хората, които извършвали лоши постъпки и които, вместо да помагат на другите, им пакостяли. Вървяла с тях и незабелязано поставяла пречки и спънки по техния път. Хората не я виждали, но усещали нейното присъствие и я чувствали като товар на гърба си.

Един човек вършел само добрини и винаги помагал на хората, които търсели помощ. Добрина веднага отишла при него, за да му стане верен спътник в живота. Какво било учудването и, когато до него забелязала своята сестра – Кармина.

„Добра среща, сестро!“ – казала Добрина.

„Дал Бог добро!“ – отвърнала Кармина.

„Какво правиш при този човек? Та той само добрини е вършил през целия си живот…“

„Привлякоха ме тъжните му мисли.“

„Та той е тъжен, защото има тежка съдба, но въпреки това и на мравката път сторва.“

„Така е, но комуто са мрачни мислите, той ме привлича и не може да се освободи от мен, дордето не се освободи от мислите си.“

Кармина казвала истината и Добрина знаела това.

След време двете сестри се срещнали при друг добър човек. Добрина отново се учудила, но Кармина побързала да и обясни:

„При този човек ме привлича чувството му за страх, което изпитва постоянно. Аз отивам при хората, които изпитват чувствата страх, яд, гняв, злоба, завист, омраза и всички останали несъвършени чувства. Човек може да се освободи от мен, само ако се освободи от тях.“

Добрина вярвала на сестра си. Независимо че Кармина привличала трудности в живота на хората, тя била честна и справедлива – всекиму въздавала според заслуженото.

Минало известно време и двете сестри отново се срещнали при един добродетелен човек.

„Сега пък защо си тук“ – попитала Добрина. „Този човек мисли положително, изпитва радостни чувства и върши добри дела.“

„Но не си мери приказките. С тях оскърбява хората и ги наранява.“

„Та той дори не осъзнава това…“

„Това е без значение. Той ме привлича с несъвършените си думи и аз идвам да изпълня своя дълг.“

Добрина разбирала, че и в този случай сестра и има право.

Двете сестри живеели от незапомнени времена сред хората и още са сред тях. Но Кармина била обещала, че ще остави хората на мира, когато спрат да грешат и когато поправят мислите, чувствата, думите и делата си. Малко по малко хората щели да разберат за съществуването на двете сестри, щели да се поправят, да се осъзнаят и да заживеят само с Добрина. Кармина пък щяла да си отиде по живо, по здраво, както била обещала.

Така и станало.

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Приказки за деца

Новата ми книга ще се казва: „Денчо и Годинка. Приказки за деца“.
В нея мъдростта на вековете е изразена по достъпен за децата начин. Приказките срещат малките читатели и слушатели с добрите дела и правилните образци в живота. Имената на приказните герои са също толкова красноречиви, колкото техните думи и дела. Наблягам на краткостта и точността на изказа, като някои красиви слова повтарям по-често, за да залегнат в съзнанието на четящите и слушащите. Положителният развой на случките е характерна черта на всичките произведения. Особено значение обръщам на това, приказките да доближават постепенно любознателните деца към истината и реалността и да подпомогнат разгръщането на заложените в тях огромни творчески способности. Както стиховете и басните ми, така и приказките ми са изтъкани от множество послания, поуки, ключове и символи. Сборникът е подходящо четиво за всички възрасти и дава храна за размисъл на всички души, тръгнали по пътя на своето осъзнаване.
Приятно и ползотворно четене!

Денчо и Годинка
Синовете на Словото
Добрина и Кармина

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Опитомяване на пространствата

„…Вали дъждът и се превръща в сняг.
                                                  Наоколо – ни звук, ни дума. „
                                                      Иван Вълев

Мълчание…След толкова бъртвежи,
изгубваме усещане за близост.
Да се познаем няма как, понеже
живеем в смислотърсещи ескизи.

Въоръжени с четки и графити,
чертаем непонятни диаграми.
И отговорът в тишинката скрит е,
но сложната мистичност все ни мами.

И се въртим така с инертност бясна
на свойто битие в мъглявините.
И уличката става все по-тясна
и все по-недовиждащи очите.

Докато в светъл час прозрем съня ни –
на сетивата филм един и същ е. 
И завалим… Над хора и поляни,
И изтечем през камъни и къщи.

Несетно и познатостта килийна
под срутените си стени тогава
издъхва. И покойност безстихийна
пречистена от памет наблюдава:

Идилия! Прозрачност мъдролика.
Светът, опустошен след земетръса.
На времето излишен е илика,
щом копчето-привързаност се скъса.

Вълшебно е! Как всичко е замряло,
лишено от сърдечна принадлежност,
безимено, без мисъл и без тяло
превръща се за миг в самата нежност…

Вали дъждът, изящно ни прегръща,
наоколо – ни звук, ни дума – нищо…
Облича ни в дъги и ни възвръща
към истинските същности предишни.

Милена Белчева 
01.11.12
Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Денчо и Годинка (Детски приказки 1)


Илюстратор Адриана Иванова

Денчо и неговата майка Годинка живеели на Земята. Денчо бил работлив, отговорен и съвестен, а майка му била любяща, мъдра и винаги казвала истината. Денчо бил чудно дете – шест месеца растял, шест месеца се смалявал, после пак растял и пак се смалявал и така било от вечни времена. Майка му Годинка пък растяла само веднъж на дванадесет месеца, но въпреки това била толкова стара, че вече никой не помнил възрастта и. Говорело се, че била толкова стара, колкото самата Земя…

Годинка винаги повтаряла на сина си:

- Ден година храни! Ден година храни!

Денчо бил много усърден и прилежен, трудил се здраво – орял, сеел, поливал, копаел, жънел и хранел старата си майка.

Денчо си имал и един верен приятел и помощник на име Слънчо. Когато Денчо бил усмихнат, радостен и щастлив, Слънчо винаги се появявал на небето и изпълвал Земята със своята светлина, топлина и любов. Но когато Денчо бил намръщен, тъжен и мрачен, Слънчо никога не дохождал и Земята се лишавала от благодатната му усмивка. Така било от незапомнени времена. Денчо растял, после се смалявал, веднъж бил радостен, друг път – тъжен, а Слънчо се появявал и изчезвал. Колкото повече растял Денчо, толкова по-радостен бил и толкова по-често го навестявал прителят му Слънчо. Колкото повече се смалявал, толкова по-тъжен ставал и толкова по-рядко изгрявал Слънчо. Но Денчо не осъзнавал това.

Веднъж мъдрата му майка му казала:

- Време е да ти открия една малка тайна… Времето зависи от твоето настроение

- Но как?
възкликнал учудено той
– Аз си мислех, че настроението ми се влияе от времето…

Майка му се усмихнала и казала:

- Ако всички са добри, радостни, благодарни и любящи, времето винаги ще бъде топло, слънчево, меко и приятно. Но ако всички са студени един към друг и времето ще е студено. Ако всички имат мрачни мисли и времето ще е мрачно. Ако чувствата им са бурни и невъздържани, то и навън ще има бури и ветрове. 

Денчо осъзнал казаното, повярвал му и приложил тази малка тайна в живота си. Независимо дали растял или се смалявал, той винаги бил радостен и благодарен. Така година след година времето омеквало, затопляло се и неговият приятел Слънчо винаги му бил на гости. Денчо научил първата тайна в живота си и, променяйки себе си, променил цялата Земя към добро.

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Едно Слънце на варненския литературен небосклон /покана за премиера на 15.01.12/

Поезията започва от възприятието. Тя е сетиво за същината, нейните проявления и скритите взаимовръзки в тези проявления.
Поезията продължава в един алхимичен процес на утаяване и коагулация, за да представи пред очите на зрящите онази форма, която най-пълно изявява скритото зад паравана на човешките ограничения съвършенство.
После поезията е динамичен инкубатор за естетически еталони.
Поезията е изкуство, в най-пълния смисъл; философия, в най-пълния смисъл… Поезията е свещенство.

Така пълнокръвни са поетичните следи на Виолета Христова. Отпечатъци в книги, отпечатъци в литературната угар, отпечатъци в главите и сърцата.

И споменавайки книги… След седем такива тайнства, наскоро излезе от печат осмата стихосбирка на Поета-Жрец: „Каза тя… И слезе от небето”.

Слезе за нас, любителите на сетивност, преобразяване, естетика, изкуство, философия и…

Премиера на книгата в гр. Варна ще се състои на 15.01.2012 г. в Арт-салона на „Радио Варна”, от 18.30 ч.

Аз лично не мога да ви кажа „Заповядайте”, тъй като не ни предстои някакво събиране, четене и слушане на стихове. Предстои ни духовно преживяване.

Виолета лесно ще се смути от това представяне. Аз пък нелесно се впечатлявам. Дори никак. Но ме опровергава всяка нейна строфа.

Автор: Венцислав Василев

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

На Рождество се сбъдват чудеса!

Далече, далече в едно малко селце, близо до гората
живеело едно момиченце на име Бенедета.
Тя била малка мечтателка, с големи мечти … но нито една от мечтите й не се сбъдвала.
В селото всички хора били в пред коледно настроение,
всички се приготвяли за Рождество, елхата на центъра вече блестяла с многобройните гирлянди,
разни играчки и лампички отразявали щастието и вярата на хората – по прозорците на къщите,
а дворовете вечер приличали на лунни-слънчеви лъчи, преминали през цветната дъга.
Но сърцето на Бенедета не било щастливо – за пореден път отправила очички с молба
към своите ангели, с оставащата и последна надежда, да спечели пари от тотото
и да излекува своята баба. Баба Гергинка била на легло вече втори месец.
„Зимата дойде, Ангелче мое, снежна и бяла, направи чудо на чудесата, за да събера пари,
за лечението на моята баба…
Ти спусна ледената си прегръдка на земята, всичко превърна в бяло и красиво …
но дари и мен със щастие!“ – Молила се от сърце Бенедета.
Това продължавало всеки ден, а Коледа наближавала.
Селото не било голямо и всички се познавали, но малкото хора останали на село
едвам изкарвали месеца със своите малки пенсии, а младите хора отдавна избягали
в града. И въпреки това всички им помагали, кой с каквото може.
Всъщност малкото село, погледнато от далечината – приличало на една красива Рождествена Звезда,
скътана в подножието на планината.
Снежната покривка придавала неотразима светлина,
ветровете със сребърните си бели коси се развихрили и разпръснали снежинките
на милион страни.
Земята се покрила от сиво-бяла пелерина и сякаш всичко спало – тихо и спокойно.
Единствено Бенедета била неспокойна … положението на баба й се влошавало,
ставало все по-лошо и по-лошо.
В студената зимна вечер, точно преди Рождество,
на баба Гергинка и станало много зле, наложило се Бенедета да извика лекар.
Лекарят дошъл веднага, прегледал бабата и казал на момичето,
че трябва спешно да оперират нейната баба, понеже е тежко болна.
Момичето се притеснило много … плакало цяла нощ,
в очите и в сърцето си, тя вече не признавала празниците …
На другия ден било Рождество!
Цяла вечер изкарала на прозореца, с надеждата, че ще се случи чудо и се молела, молела …
Тъгата и мъката надвили и в ранни зори малката Бенедета заспала …
А в съня й се появил един ангел бял, който и говорил, говорил, но тя не го разбирала нищо,
на тръгване ангела помахал с ръка и казал тихо, че ще я чака пред селската черква.
Събудило се момичето и заплакало на глас:
„Защо, Ангелче, идваш в съня ми и ми даваш напразни надежди! Какво ще правя пред черквата?
Или ми даваш знак, че баба ми ще умре …“
Запътила се още по-тъжна към черквата, дори по улиците нямало още хора,
всички били сгушени в къщи на топло до своите прелестни украсени елхи.
Тук-таме се чувало от някоя къща детски гласчета, и пеещи коледни звънци от някоя входна врата.
А в тихата сутрин в повечето от къщите – майките четели коледни молитви и приказки,
а бащите подреждали подараците край елхата.
Светлините на елхата играели и примигвали закачливо, а огънят в камините горял толкова силно,
колкото детското сърце и желанието й, да намери от някъде пари и
да излекува своята баба.
По пътя за черквата, тя мислено прелистила целия си живот, като в огледало …
катастрофата на родителите си, погребението им …
и как през тези седем години след смъртта на родителите си, баба Гергинка се грижи
за нея и вечер и разказва приказки….
Застанала пред черквата и започнала отново да се моли, а сълзите и вече образували по лицето
ледена висулка…
Черквата още не била отворена, но тя дочула стъпки … обърнала се и видяла едно момче,
което носело в ръка куфарче.
Още преди да го заговори, то я поздравило и й подало куфарчето … но Бенедета не чула
какво и казало момчето, от вълнение, от тъга, от надежда … припаднала.
Отецът събудил момичето и я завел вътре в черквата, запалил електрическата печка
и когато Бенедета дошла в съзнание я заговорил:
- Баба умира, Отче …
Разказала всичко на отеца, включително и съня, появяването на момчето, приличащо на ангелче.
- Да отворим куфарчето, то ще ни разкрие тайната на твоя сън!
И двамата ахнали … в куфарчето имало много пари.
- Бог е велик, момиче!
На тръгване заръчал на Бенедета какво трябва да направи.
Прибрала се вкъщи взела своята баба Гергинка отишли в болницата, оперирали бабата.
Бенедета платила за операцията и всичко минало успешно!
- На Рождество се сбъдват чудеса, Ангелче! Сбъдва се всичко, което пожелаеш от сърце!
Благодаря, Господи, благодаря, Рождество!
След дни изписали баба Гергинка и тя започнала да се интересува откъде е намерила
пари внучката й, кой и е дал назаем. Но Бенедета отговорила, че ще и разкаже някой ден,
когато оздравее напълно.
На другия ден пристигнало писмо с благодарности от сиропиталището, на което баба Гергинка
всяка Рождество носела домашно приготвена баница, пита с късмети, баклава.
- Седни сега и ми разкажи какво става, защото в момента се чувствам още по-болна от преди.
От къде намери пари, какво е това писмо с благодарности за тази огромна сума?
Момичето започнало да разказва …
- А как се сети, да дариш останалите пари на сиропиталището?
Бог ми помогна, бабо, но отецът ми даде съвет: „Баба Гергинка всяка Рождество раздава
на нуждаещите се, от малкото … което има, нека и тази година, ние с теб го направим,
заради баба Гергинка.“

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Илия Троянов

Чували ли сте това име? Може би не. Но със сигурност поне сте гледали прекрасния български филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде„. Както вече писах – за мен това е най-големият български филм на всички времена. Сценарият е по едноименната книга на Илия Троянов, който пък е един от най-големите немски писатели на нашето време. Да, той е немски гражданин от български произход. Семейството му бяга по времето на комунизма в ФРГ. Самият Илия обаче е отраснал в Кения. Имал е и късмета или по-добре казано – търсил е възможностите да пътува и се е запознал с много култури. Книгите му са ясен израз на това. Той е един от онези хора, които обединяват света – това се вижда и от самата му интернет страница. Един от тези, ще си позволя да кажа българи, които сбъдват нашата свещена мисия.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Падаща звезда

Разказ за бедни и богати…

Точно, когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата майка се отронила сълза. Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда. И разбира се тази сълза паднала върху Земята, в един от най – богатите квартали. Падащата Звезда ахнала.

- Ах… колко е красиво тука! Какви красиви, огромни къщи! Ах … това е палатът, може би, на Пепеляшка!

И се запътила към огромния дворец. Почукала един, два пъти и след като никой не отговорил, решила да влезе, да се порадва на красивата градина с чудни цветя.

- Каква красота!!!  Ако това не е палатът на Пепеляшка, то сигурно в този палат живеят най – грижовните и добри хора на Земята.

Седнала, порадвала се на божествената красота и повдигнала очи към Звездите.

- Мамо! Та тук е рай!

- Дъще, това е фалшива маска. Тези хора плачат много и за да скрият сълзите си пилеят пари за щяло и нещяло. В този момент Падащата Звезда чула детски плач.

- Защо плачеш, детенце!  – попитала с нежен глас

- А не виждаш ли, колко съм нещастна?… За Коледа родителите ми ми подариха златно колие.

И заплакало още по – силно.

- Аз искам вълшебна кукла!…  – и от гняв закъсало разцъфтелите цветя.

Падащата Звезда се зарадвала, че може да върне усмивката върху милото лице на малката Пепеляшка.

- Аз съм Падаща Звезда и мога да ти изпълна едно желание!!!

- Искам тогава вълшебна кукла! – и продължило да къса цветята.

Падащата Звезда отново повдигнала очи към Звездите.

- Мамо, тук има едно момиченце, което не спира да плаче за вълшебна кукла. Родителите му подарили златно колие, а какво разбира клетото детенце на тези години от лукс. На мига се появила кукла, която плачела, смеела се, танцувала, ходела, казвала „мама”, „тате”, „дедо”, „бабо”, дори и пеела 60 детски песнички.

Но момичето заплакало още по – силно и започнало да тъпче с крака цветята.

- Такива кукли имам сто и една…

- Мамо, какво да направя, за да върна усмивката на това хубаво детенце?

Но преди да получи отговор от Майката Звезда, видяло една красива жена, по-красива от принцеса, която блестяла отгоре до долу в златни накити. И си помислило: ето идва добрата принцеса, която ще гушне своята дъщеричка и тя ще се усмихне. Но жената била толкова замислена и разсеяна, че започнала, да си говори сама със сълзи на очите.

- Боже, помогни ми. Моят мъж отново е дрогиран, не вижда мен, нито дъщеря ни…

Ще се самоубие… а нямаме още граждански брак. Боже, ще загубя всичко, всичко. Дожаляло й на Падащата Звезда и решила да помогне.

- Мамо, тази хубава жена моли за помощ, нека й помогнем, има и малко детенце.

- Дъще, нали ти казах: тези хора ронят кървави сълзи и Господ не може да им помогне.

Замислила се Падащата Звезда за малкото красиво личице, на което нямало усмивка, а само капризи, алчност и лоши мисли. В този момент вятърът отвел Звездата на Желанията в друга посока, в един квартал, където имало само малки спретнати къщурки и от всяка къщурка пушело дим.

- Какви грозни малки къщурчета, но щом димят комините, има хора вътре.

Обърнала очи отново към Звездите.

- Мамо, нека малките къщурки се превърнат в дворци!

- Дъще, не съди по разкоша и лукса. Влез в сърцата на хората.

Почукала Падащата Звезда на най-малката къщурка и чула отвътре омайна детска песничка, долетял приятен глас.

- Кой чука в този късен час?

Отворила се вратата и се появила усмихната жена, погалила Падащата Звезда.

- Дъще, влез, влез, мила! На къде си тръгнала в този късен час?!

Но Падащата Звезда вече била толкова уморена и гладна. Завило й се свят и припаднала. Когато се събудила, видяла две красиви, усмихнати момичета, като ангелчета. Едното я милвало нежно, а другото я прегърнало и целувало, целувало…

- Аз се казвам Русалиа!

- А, аз се казвам Мишел!

И запяли толкова сладко, сладко, мило, мило…

- Аз съм Падаща Звезда. Но всички ме наричат Ели.

И тогава видяла, че стопаните на този дом са я облекли в пухкава блузка, бяло елече и топли чорапки. За пръв път вечеряла толкова вкусна супа, домашно приготвена баница, сладки. Когато си тръгнала, Падащата Звезда казала:

- Толкова ми е хубаво при Вас, че забравих съвсем за какво съм дошла. Искам да ви изпълня едно желание.

Мишел и Русалиа извикали в един глас.

- Нека бъдеш наша сестра!

А гостоприемните, добри родители, казали:

- Дъще, нека Бог те дари със здраве! Нека Бог дари и нас със здраве и всички хора по света!

- Ама, как така?… Не искате ли пари, не желаете ли огромен палат?

- Мила Ели, дъще моя, нима парите, огромните палати са по-голямо щастие от здравето? Падащата Звезда отправила поглед към Звездите.

- Мамо, моля те, искам да остана завинаги с тези хора в този дом!

Русалиа и Мишел започнали да плачат.

- Не си отивай, Ели, остани.

А родителите им започнали да прегръщат Малката Падаща Звезда.

- Дъще, остани!!!

И заживяли щастливо. И днес, когато минете покрай този дом, три Падащи Звезди раздават щастие, радост, усмивка и топлина. Русалиа, Ели и Мишел.

19.11.2010

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Насоки в издателската дейност

Миналата седмица посетих един панаир на книгата с няколко малки издателства, които напълно потвърдиха посоката на развитие, която сме избрали с ОМ. Повечето малки издателства са принудени да бъдат много инновативни и да измислят какво ли не, за да оцеляват. Всяко едно от тях беше начертало за себе си различни стратегии. Прекрасно беше да се види, че ние в ОМ обединяваме всички тях. Ето един кратък списък:

  • електронните книги са бъдещето. Особено за млади, нови и все още неизвестни автори най-добрият модел е свободното разпространение по мрежата, тоест отворен лиценз.
  • отворената книга като общо и обществено благо. Книгите на бъдещето няма да бъдат собственост на издателства, автори или читатели, а ще бъдат подаръци, дарение от един автора, Твореца, към обществото. От тях всеки ще може да черпи мъдрост и вдъхновение.
  • печатане по поръчка и пряко продаване. Безмисленото печатане на някакъв тираж без да е ясно дали ще има купувачи за него не е нищо друго освен екологично и финансово издевателство. Важно е да се печатат толкова книги, за колкото има купувачи и търсене. Пряката връзка с читателя е ключова и дава възможност за активен диалог и участие.
  • индивидуализиране на издателската дейност. Печатането по поръчка само по себе си предразполага, че се знае кой е читателя, който си купува книгата. Съответно и услугата може да бъде напълно индивидуализирана, тоест книгата може да бъде специално и лично подготвена за съответния читател. Това включва не само външния й вид, но и самото и съдържание.
  • печатната книга като изкуство. Това е особено необходимо в сферите, в които броя на читателите напрекъснато намалява, например при поезия, къс роман, новели. Предимството на печатната книга е удоволствието от преживяването, която тя създава. Непосредствената връзка с един жив предмет на изкуството е добавената стойност на печатната книга, а не толкова нейното съдържание. Много важни са не само формата, материята, но и графичното оформление с картини, снимки и т.н. Особено силни впечатление например прави съчетанието между поезия и изобразително изкуство; между туристически пътеводител, авторска фотография, лични преживявания на автора и възможност за записване на личните преживявания и на пътуващия читател. Така се създава възможността читателя да донапише книгата според личните си впечатления и преживявания. Това ни навежда и към следващата точка.
  • размиване на понятията автор, издател, читател. Те вече се преливат. Една книга може да бъде издадена без издател. А може и да бъде написана без автор, например ако произлиза от самия процес на четене, възприемане или преживяване на читателя. Също така може да има и повече автори, които например заедно, в мрежата, работят над една книга.
  • книгата не е нещо завършено, което има начало и край. Една книга може да бъде издадена дори без да е напълно готова. Също така може да бъде с отворен край, който да бъде завършен от читателя или от друг автор. Спрямо личната интерпретация, нагласа или желания, дадена книга може да има различна форма и съдържание.
  • ръчно изработената дизайнерска книги се завръща. Кой казва, че книгата трябва да в печатна? Може да е ръкописна. Или ръчно напечатана. Или рисувана. Може да бъде дори сглобена от изрезки от вестници. Може да е от най-различни материали, хартии, подвързии и т.н. Важното е чувството и посланието, което тя отправя дори и със самия си вид.
  • книгата като част от проект. Все по-рядко книгата ще бъде проект сам по себе си. Най-вече книгата ще бъде част от проект. Например детските приказки ще се разказват на децата, а няма само да им се четат. Това може да стане под формата на куклен театър или дори игрален, които да бъдат записани на видео и показвани в интернет. Или дори ще бъдат разказвани от децата. Това може да стане не само с традиционните изкуства, но и с новите технологии, например по интернет. Деца от една държава могат да учат език и да разказват приказки на деца от друга. Медиите и причинно-следствените връзки ще се променят непрекъснато и динамично. Една книга може да започне като медиен проект в интернет, да мине през печатната си форма, да се превърне в театър и да продължи развитието си отново като нова медия, от която пък ще произлезне следващата книга. Цяла една книга или едно разказче или стихотворение може да се напише по картина, снимка или преживяване. Но може да стане и наобратно – по книга или стихотворение може да се нарисува нещо, да се изживее нещо или дори да се създаде нова книга, но с погледа на друг човек.
  • част от книга също е книга. Дори само корицата на дадена книга носи някакво послание само по себе си, носи Духа на самата книга. Корицата може да се превърне, например, в картичка с кратко послание. Същото важи и за отделните и части. Особено интересно е това за поезия по или придружена с рисунки.
  • издаване на сборни книжки, както ОМ вестника например.
  • аудио, видео, мултимедийни, допирни и вкусови книги. Да, ние разполагаме с поне пет сетива и книгите могат да задейства повече от зрението ни. Особено важни са аудио книгите, но не само. Книгите и за другите сетива не трябва да се пренебрегват. Още по-важно е книгите да се създават, така че да се възприемат и чрез сърцето и Душата, а не само чрез сетивата.
  • късата книга ще добие ново значение. Тухли от по 800 страници ще виждаме все по-рядко. По-скоро ще четем книжки във формат А6, че и по-малки в обедната почивка или дори за пет минути. Дигиталните навици и забързаността ще се отразят, но книгата ще запази значението си на медия, която ни дава време да си отдъхнем и да потънем, макар и за кратко в чудни светове. Четейки ще продължим да забравяме света около нас, погълнати от този в книгата, било то посредство кратно японско тристишие, басня, новела или много кратък роман.
  • нови книги от стари такива. Живеем в променлив свят. Това, което е било етична норма в миналото, то днес често вече е безкрайно морално остаряло. Дори детските народни или авторски приказки подлежат на промяна. Нима днес живеем в царство, че всички приказки да започват с имало едно време един принц? Нима днес в Европа войната е нещо, което трябва да се показва на децата? Със съседните държави се води диалог, а не война …
  • книги между езиците и културите. Двуезични книги, особено за деца, които учат и нови езици, тепърва ще се превръщат в стандарт. Връзките между литературните култури на различните държави и езици ще се заздравяват. Обмена на произведения ще се задълбочи и дори те ще се създават заедно. Творбите ще се превеждат по-бързо и непосредствено от авторите или техните читатели и издатели, а и самите автори ще пишат и издават на много различни езици.
  • книгата като част от обмен и общуване. Говорим по телефон, пишем имейли, участваме в онлайн общества – все места, на които имаме възможност да общуваме един с друг непосредствено. Има връзка и в двете посоки. Същото може да се случва и ще се случва чрез книгите и изкуството, така както едно време хората са си писали писма. Едни от най-великите литературни произведения и мисли са записани и запазени за поколенията точно в личната кореспонденция. Това може да се случва най-вече чрез печатаните и разпространявани лично и по поръчка книги, които са предназначени за конкретен читател.
Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени