Tag Archives: личен пример


Зима на топло

Семейството ми има стара вила, в която почти никой не ходи, откакто дядо ми почина, а аз заминах за Германия. И тъй като стои празна повече от 10 месеца в годината, започна да се руши. Отделно окрадоха от нея, каквото имаше да се краде.

Запознахме се това лято с наши нови съседи – семейство, в което жената е художник, а мъжът има златни ръце. Вече две години те живеят в много стара дървена къща със стени от кал, с единични прозорци, без баня. Работилницата им се намира под един заслон.

Преди началото на зимата им предложихме да живеят в нашата къща през студените месеци. Хем ще се грижат за къщата, тя ще е обитаема, хем и те ще са на топло през зимата. Мъжът ще оправи мокрото мазе и ще го ползва за работилница. Жена му ще рисува на спокойствие и на топло в хола. Влизайки в мазето да го види, съседът възкликна колко е топло. Аз винаги съм го имал за студено това мазе. А жената не можа да повярва, че ще има истинска баня тази зима.

За тях това наше предложение беше изненадващо – според тях такова нещо никога не може да се случи. И при това не искаме нищо в замяна, даже сменихме разваления бойлер с нов – нещо което искахме да направим от пет години. Колко по-лесно е да се направи, когато е за друг и когато знаеш, че ще го зарадваш!

Благодаря на родителите ми и на баба ми за страхотната идея и незабавното й изпълнение!

 

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени

Ейми Гудман в защита на независимите медии

Статия: Ейми Гудман на Награда за цялостен житейски принос

Превод от английски език: Рослава Стоянова

„…за създаването на иновативен модел на наистина независима политическа журналистика, която дава достъп на милиони хора до алтернативни гледни точки, които повечето медии често пренебрегват“

Сн. Wolfgang Schmidt, www.rightlivelihood.org

Медиите често са наричани „четвъртата власт“ в демократичните страни. Но днес на много места по света медиите не са склонни или нямат възможност да изпълняват тази своя роля. Вместо това те обслужват политически или корпоративни интереси, като по този начин уронват демокрацията. С „Демокрация сега!“ Ейми Гудман показва как може да изглежда алтернативата на тази опасна тенденция. „Демокрация сега!“ е най-голямото сдружение на обществени медии в САЩ, което е на разположение на хората по света, търсещи различни гледни точки.

Кариера

Ейми Гудман е родена през 1957г., завършва Харвард през 1984г. и става директор на новините в нюйоркската радиостанция WBAI няколко години по-късно. През 1996г. тя стартира ежедневно едночасово новинарско радиопредаване „Демокрация сега!“, което води заедно с Хуан Гонзалес и което се предава на живо oт 08:00 до 09:00ч в САЩ.

Независими репортажи 

„Демокрация сега!“ се фокусира върху новини, които според продуцентите се пренебрегват или не се отразяват достатъчно подробно от останалите медии, като например анти-военният активизъм в САЩ. Те отразяват силни, независими, горещи новини за войната и мира, за вътрешната и външната политика на САЩ, за борбите за социална, етническа, икономическа и екологична справедливост в САЩ и по света.

„Демокрация сега!“ се опитва да даде глас на тези, чието мнение се пренебрегва. Предаванията включват:

  • задълбочени интервюта с членове на различни общности, активисти, учени, творци и журналисти, изключени от официалните медии;
  • дебати между активисти и управляващи;
  • журналистически разследвания и ексклузивни интервюта с противоречиви личности;
  • репортажи на живо от протести, конференции и различни горещи точки по света.

„Демокрация сега!“ – факти и цифри

„Демокрация сега!“ е най-бързо растящата независима новинарска програма в САЩ. Предаването се излъчва по над 700 радио, сателитни и кабелни телевизионни мрежи в Северна Америка. Трудно е да се определи точната аудитория, тъй като подобни измервания не се правят за некомерсиални станции, но според Ейми Гудман „Демокрация сега!“ достига до милиони хора по света.

„Демокрация сега!“ има седем продуцента, 20 служители на пълен работен ден и 15 – на почасова работа, както и множество доброволци. Предавано всеки ден, като едночасово телевизионно шоу, но основаващо се на радиото, то се подготвя по такъв начин, че историите никога да не зависят от визуално представяне, за да бъде възможно излъчването им и по радиостанции из целите щати.

„Демокрация сега!“ има екип, който насърчава общностите да изискват от своите местни радиостанции да предават програмата.

Иновативните технически решения на предаването го правят подходящо за всякакъв вид аудитория. Има субтитри за глухи хора и множество доброволци съставят пълна транскрибция на предаването. На интернет страницата им има възможност за гледане и сваляне в различни формати, като аудио-файлове или висококачествено видео, което например се изпраща веднъж в седмицата от японски телевизионен канал. „Демокрация сега!“ пази и пълен архив на предаванията си, който е достъпен за всички безплатно.

„Демокрация сега!“ не получава никакво финансиране от правителството или от компании. Заради образователната си мисия по законите на САЩ (501c3) има статут на благотворителна организация. Сред големите дарители са Фондацията Ланан (Lannan Foundation) и Световният фонд Уолъс (Wallace Global Fund). Значителна финансова помощ оказват и самите слушатели.

Задвижваща журналистика

Гудман описва „Демокрация сега!“, като „задвижваща журналистика“, защото историите, които разказва, често се подемат и от другите медии и хората, от които вземат интервю, след това се появяват и по други телевизионни канали. Затова значимостта на „Демокрация сега!“ се простира отвъд значението на самото предаване: то служи и за разширяване на кръгозора на другите медии, действайки, като източник на истории, които в противен случай не биха достигнали до тях.

Награди и книги

Наградите на Гудман включват Златна филмова лента за най-добър документален филм (Golden Reel for the Best National Documentary) за „Сондиране и убийства: Шеврон и петролния диктаторски режим в Нигерия“ (‘Drilling and Killing: Chevron and Nigeria’s Oil Dictatorship’) през 1998г., и наградата в чест на Робърт Ф. Кенеди (Robert F. Kennedy Memorial Prize) за „Масови убийства: историята на източен Тимор“. Тази история почти струва живота на Ейми Гудман: В Източен Тимор тя оцелява по време на убийствата през 1991г., при които индонезийски войници разстрелват 270 жители на Тимор. През 2009г. Гудман получава първата годишна награда „Izzy Award“.

Тя е и съ-автор заедно с брат си, Дейвид Гудман, на три книги: „Изключение от управляващите“ ( The Exception to the Rulers) издадена през 2004г.; „Статично: Лъжците в правителствата, мажоретките в медиите и хората, който отвръщат на удара“ ( Static: Government Liars, Media Cheer-leaders and the People who Fight Back), издадена през 2006г.; и „Да се изправиш срещу лудостта“ ( Standing up to the Madness), издадена през 2008г. Гудман е и автор на рубрики в национални вестници.

„Демокрация сега!“ се излъчва всеки ден от 8 до 9 EST или от 1 до 2 GMT. За да гледате предаването и за списък с международните програми, които го излъчват, можете да посетите www.democracynow.org .

Цитат

„За мен е истинска чест, че работата ми и тази на моите колеги получава такова високо признание. Това показва колко е важно истински независимото мнение за медиите и журналистиката. Независимата журналистика е мощно средство в подкрепа на мира и разбирателството. Толкова е важно, особено в днешно време, медиите да не дават и миг покой на политиците… Ето защо всяка сутрин ставам от леглото и отивам на работа, все така развълнувана, както и в деня на първото предаване „Демокрация сега!“ преди повече от 12 години.“

Ейми Гудман

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Изписваме двете страни на листа

Изписваме двете страни на листа е действие от инициативата Ние сме това, което вършим.

Същото важи и за изпечатването. Прости и лесни действия, които дори ни спестяват средства и мястo за съхранение, но пък помагат много за съхраняване и развитие на природата.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Съобщаваме за и почистваме неправомерно изхвърлен боклук

Съобщаваме за и почистваме неправомерно изхвърлен боклук е действие от инициативата Ние сме това, което вършим.

Posted in За Природата | Tagged , | Коментарите са изключени

Словесното мляко

Беседа, държана от Петър Дънов на 16 ноември 1914 г.

Пожелайте, като новородени младенци, чистото словесно мляко, с него да порастете; понеже вкусихте, „че Господ е благ“: при Когото идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен. (I Петрово послание 2:2–4)

В една заповед на Мойсеевия закон се казва: „Не пожелавай“, а в това послание на Петър се казва: „Пожелай“. Кой от двамата е прав? И двамата са прави от свое становище. Обаче ако Мойсей бъде на мястото на Петър, ще бъде крив, и Петър, ако бъде на мястото на Мойсей, също ще бъде крив. Мойсей казва да не пожелаеш – какво? – власт, богатство, жена, а Петър казва пожелай – какво? – словесно мляко. Защо? Защото то е необходимо за духовното растене. Първото нещо, което потърсва детето, когато излезе от утробата на майка си, е цицката мляко, защото като сучи, расте и се развива. И Петър казва същото – да намерим цицката, която ще ни храни духовно, защото ако не я намерим, по същия закон, както детето, не можем да живеем. Подир 3–4 години, когато детето порасте малко, изникват му зъби, което ще рече, че неговият организъм се пригажда вече за твърда храна. Същото е и в духовния живот: не бива да се възприемат още отначало твърди учения, които може да причинят смърт.

Пита се: Дали всички, които живеят на земята, са смукнали това словесно мляко? Не всички, и затова умират. Майката трябва не само да роди детето и да има мляко, но туй мляко трябва да бъде и непокварено. Колко майки са отровили своите деца с лошото си мляко! Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, подир няколко дена ще отрови с млякото си детето. Също и свещениците, които по отношение на паството си са на мястото на майките, когато проповядват, и учителите, когато преподават, ако се смущават и тревожат, тровят своите пасоми и питомци. Съвременните хора страдат от едно голямо невежество: те много неща знаят – от геометрия, аритметика, граматика, ботаника, физика, за движението на небесните тела, как е създал Бог човека, как последният се е развил, – но същественото знание, необходимото словесно мляко те нямат. И знаете ли на какво приличат те? Има анекдот за един турски мъдрец, който разправял, че знаял всичко, каквото ставало на Небето – в колко часа ставал Господ, какво правел, какво правели ангелите. Като разправял един ден това на султана, последният повикал още един, като него философ, и като искал да ги изобличи, че има неща, които не знаят, рекъл им: „Желая да се поразходим с моя параход насаме и да си поприказваме приятелски“. Тръгнали. Като се разговаряли, сложили им тепсия с хляб и мляко; султанът рекъл на съпътниците си да дробят залъци в млякото; като надробили хляба, той разбъркал залъците и рекъл: „Всеки да изяде своите залъци“. – „Отде да знаем кои чии са?“, възразили философите. – „Ами като не знаете залъците, които вие сами дробите, как ще знаете какво става на Небето?“

Петър в цитираните стихове по-нататък отправя слушателите си към живия камък. Ние знаем, че има само мъртви камъни, от които правят къщи; ала както виждате, има и живи камъни. Ако можете да изтълкувате думата „камък“ на духовен език, ще намерите, че има друго значение. Под думата „камък“ в духовен смисъл се разбира завършен характер, в който всички сили са уравновесени, процесът на развитието върви хармонично, мозъкът, дробовете, стомахът, нервната система са в ред и функционират добре. Ето защо и Христос казва: „Бъдете камък, който може да расте и се развива“, и на друго място: „Трябва да съградиш дом Божествен“ – подразбира – от такъв камък.

Но да дойда пак на думите „словесно мляко“. Някои често казват: „Искаме да бъдем духовни“. Какво подразбират те под това – дали да се затворят в себе си, да бъдат спокойни и да мислят и съзерцават? Това не ги прави духовни. Да бъдеш духовен ще рече: Да бъдеш в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с почвата, върху която живееш, и едновременно да знаеш правилно да реагираш на тази почва, среда и условия – елементи, които създават живота. Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето, душата – всички тия сили – защото те са сили – са на своята висота, в максималното си развитие. Камъкът, в своето естествено състояние, не може да възприеме течно вещество; но опече ли се във варница, той служи за белосване. И Господ, когато иска да белоса Своя дом, опича камъка, туря малко вода и като се образува реакция, замазва го с белота, наричана духовно – чистота и доброта в живота. Дойдат ли страдания, това ще рече: Вас са ви пуснали в пещта, да се превърнете в необходимата духовна вар. Има някои твърди камъни, които и след като ги турят в пещ, не се опичат; тях считат съвсем безполезни, вземат ги и ги изхвърлят на пътя.

Сега, когато Петър казва „пожелай“, иска да изрази този вътрешен процес на опичане, да се образуват в ума ония висши форми, които чрез процеса на разредяването ще могат да минат от един в друг свят. Имате две мисли в ума си, които ви безпокоят, вземете едната, не я жалете, ами я турете във варницата, турете отдолу дърва и я опечете. И като опечете така всяка мисъл от хилядите, които налитат върху вас, ще бъде също като да изпечете няколко хиляди килограма вар и да я продадете. С туй, освен дето ще се отървете от един голям багаж, който ви тежи, но ще имате и голяма печалба. Туй, което става във физическия свят, става, по аналогия, и в духовния свят: всеки процес на физическото поле едновременно е процес и на Небето и обратното. Ако разберете правилно това нещо, ще знаете, че когато страдате на земята, на Небето се радват; защото когато ви пекат във варницата, вие, като не разбирате дълбоките причини, казвате: „Изгоря ни животът!“, а на Небето викат: „Колко се радваме, че този камък ще се превърне на вар!“ Когато си мислите: „Тези ангели горе нямат никакво състрадание към нас“, те отговарят: „Имаме, имаме; ние виждаме, че и вие, като нас, ставате бели и чисти“. Та трябва да желаем не ония неща, които сгъстяват и втвърдяват, а ония, които разширяват нашите души, ум, сили и способности.

Но ще зададете въпрос: „Как можем да приложим това на практика в живота? Аз имам немирни ученици, непослушни деца, как ще може да им въздействаме?“ Или: „Аз съм свещеник, имам хора невъзпитани и невярващи, които не могат да разберат философията на живота“. Или: „Търговец съм, моите съдружници и мющерии искат да ме ограбят“. Всички се оплаквате – защо? – защото вашето въже е тънко и слабо, а искате да вдигнете товар от 100 килограма; разбира се, че тогава въжето ще се скъса, и товарът ще падне. Как може да се живее в Стария Завет, а да се прилага Петровото учение? Приятели сте на Мойсей, а искате едновременно да бъдете приятели и на Христа. Мойсей казва: „Не пожелай“, но по-нататък не казва какво трябва да се прави. Той казва на едно място: „Да възлюбиш Господа“; ама как ще Го възлюбя, когато не съм Го видял? На друго място казва: „Да обичаш своя народ“, а за другите народи друго говори. Говоря за Мойсеевия закон в широк смисъл. Разбира се, когато Мойсей е полагал своя закон, условията са били други. Неговият закон е бил подготвяне на човечеството за Христовото учение. Мойсеевият закон е първото полукълбо на земята, Христовото учение – другото; може да живеете в него, когато се осветлява от слънцето; но когато то е извън слънчевите лъчи, не може да живеете. И в съвременния обществен живот нашите пожелания произлизат от приложението на този Мойсеев закон. Хората искат да са богати, да са учени, но понеже като възприемат този закон, нямат възможност всички да са богати и учени, ето стълкновението. На физическото поле няма условия всички хора да бъдат богати и учени; но добри – всички могат да бъдат. Пожелайте добродетелта, която не принадлежи на физическия свят. В Индия има хора, които разбират и прилагат този закон дори спрямо животните. Едно животно, колкото свирепо и да бъде, ако можете да влезете в контакт с него, то ще ви възлюби и ще ви стане предан приятел, ще изчезне от него предразположението да ви пакости, и щом му заповядате, то е готово да изпълни вашето желание. И когато Христос е казвал: „Възлюби врага си“, Той е разбирал този закон.

Та първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека, е страданието. Трябва твърдите камъни да минат през варницата, за да могат да белосват; суровият хляб трябва да се опече, за да може да се яде; същото е и с човека – вие може да влезете в Небето само като опечен хляб; само тогава ще ви сложат на трапезата и ще ви разчупят. Защо Господ ви е дал ум, сърце, защо ви е дал очи, уши, език – трябва да размислите защо са те предназначени. Аз нахвърлям тия въпроси и ви оставям вие да размислите върху тях. Казвате: „Искам да служа на Бога“, но не разбирате как да служите. Зная хора, които уж разбират окултните закони, но не могат да служат на Бога. Като ги знаят, те трябва да умеят и да ги прилагат поне за своето собствено развитие. Някои искат да им кажа много работи, философски и окултни; може да ви ги кажа, но първо аз искам да турим основа здрава и върху нея да градим, та всеки камък, който поставяме, да бъде хубаво издялан и на място турнат – на ъгъла. Предстои ни велика задача – да оправим този свят. Аз виждам, че туй здание, върху което е съграден сега животът, се събаря, и че един ден Господ ще ни повика да градим ново. Но ще знаем ли да го градим, когато ни повика – ето въпросът. За да бъдем готови, ние отсега трябва да се нахраним от онова мляко, за което ви говорих. Да бъдем така готови, щото един ден, когато ни даде Бог нова дреха, да не я оцапаме. Едни гарджета поискали майка им да ги премести в друго гнездо; тя ги попитала: „Ами ще вземете ли с вас и оцапаните си задници?“ – „И тях ще вземем.“ – „Не може: ще оцапате и другото гнездо.“ Някои несмислени жени казват: „Защо Господ ме е направил жена?“ Ето защо: Като жена изучавате едно изкуство, което като мъж не бихте изучили – изкуството да приготвите млякото, с което трябва да отхраните децата си. Вие чисто и просто сте гувернантки на Господа, които отглеждат Неговите деца; ако не изпълните майчината си длъжност, Господ ще ви попита: „Защо ви поставих на тая важна длъжност? Не трябваше такова мляко да давате на децата си“. – „Ама дадохме вече.“ – „Още веднъж да не давате; инак ще ви уволня.“ – „Ама искам мъж да стана.“ – „Няма да станеш мъж; ако продължаваш да искаш неща, които не заслужаваш, ако си все така упорита, втория път говедо ще станеш.“

Философията на съвременните християни не почива на здрава основа. Всеки сектант твърди и проповядва: „Това, което проповядваме, е истинско християнско учение, онова не е“; но никой не може да определи точно кое е истинското християнско учение. Казваме, че сме венец на създанието на света. Да не лъжем и себе си, и Бога: ние не сме венец; венец са само ония, които са завършили своето развитие; ние, които още крякаме в блатото, не сме друго, освен жаби; ние, които искаме пари и къщи, които сме готови да продадем и Господа за тях, не сме венец на създанието, а венец на падането, на ада.

Ние сме пред една дилема. Трябва да се попитаме: Можем ли да вървим дълго време по този път? Не можем да мръднем по-нататък: съвременното човечество е достигнало оня предел, дето ако направи още крачка, всичко изгубва. Но една крачка в обратната посока, една крачка напред, една крачка нагоре – и неговото бъдеще е велико. Та ние вече трябва да се замислим къде отиваме и да се отречем от преходното, което ни води към падане. Христос казва: „Който обича майка си и баща си, трябва да се отрече от тях и да Ме последва“. И човекът трябва вече да каже: „Не искам повече досегашното мляко; по-добре да мра без мляко, отколкото с такова мляко, защото смърт без мляко е по-добра, отколкото с покварено мляко“. Трябва да се откажем от всички мамещи неща, които покваряват нашите мисли, и желания, които тровят нашия живот, и да потърсим и намерим Божествената Истина. Намерението ми не е да ви плаша, а да ви свърна да помислите вече за себе си. Вземете и се огледайте, вижте как изглежда вашето лице, каква краска има то; ако е много червено, показва, че е възбудено, че тялото е в нездраво състояние; ако е много бледо, показва апатия към живота; и едното, и другото не е християнско. А ако употребите Христовата храна, за която говори апостол Петър, ще имате добро разположение, радост, веселие, подем на вашия дух, смелост и решителност в борбата; ако бъдете наситени от това живо мляко, никакви микроби не могат вече да се загнездят във вас. Ако имах сега малко по-свободно време, щях да дам описание какъв трябва да бъде християнинът в пълния смисъл на думата. Вие имате известни стремежи, искате да бъдете добри, да обичате, но не можете – защо? – защото не знаете как да постъпите. Един лекар бил повикан от една богата мома, болна от скука; първото нещо, което й препоръчал, било упражнение. – „Как да се упражнявам!“ – „Ако не се упражняваш, бедстваш да погинеш.“ – „Тогава ще се упражнявам; моля, дайте наставленията си.“ Той дава наставленията, и тя почва да се упражнява, и скуката й минала. Вие седите често с ръце скръстени или въртите палците в едната посока, после в другата: въртенето на палците трябва вече да престане и да почнете да се упражнявате – да работите; тогава Господ ще ви благослови.

В това отношение трябва да работят жените, защото Господ на тях предаде ключа от рая – те държат ключа на Царството Божие. Петър е женско име. Само че жените са малко по-слабохарактерни и скоро се отказват от служба. Обича някоя един мъж, ама като види друг, казва: „За този ще се омъжа“; „Ако не се омъжа за него, за мене живот няма“; ала като се минат 2–3 години, прежалва и него и е готова и за друг да се омъжи. Господ вече казва на жените: „Вие, които държите ключа на Царството Божие, ако не следвате Моите заповеди, ще ви изпъдя, да поплачете отвън, да се разкаете и изхвърлите всички ваши грехове“. Когато не следваме заповедите на Христа, ние се отклоняваме от Него, ние го отричаме, мислим зло за Него, предаваме Го постоянно на Пилата, на страдания – на ежедневно приковаване на кръста. И питате защо не се оправи светът. Как ще се оправи, когато всеки ден мъчим своя Господ? Да престанем вече да забиваме гвоздеи в Неговото тяло; гвоздеите, които забиваме в Него, по отражение засягат нас. Знаете ли поговорката за онзи рибар, който намерил една безценна риба и искал да я поднесе дар на царя? Вратарят не искал да го пусне и за да го пусне, рибарят му обещал половината печалба. Влязъл, но когато царят го попитал: „Какво искаш за награда?“, той отговорил: „50 тояги“. – „Ама как така?“, рекъл царят. – „Туй възнаграждение искам.“ След като му ударили 25 тояги, рекъл: „Имам ортак – вратарят Ви – моля, останалите 25 да платите на него“. И Христос, когато забивате гвоздеи в Неговото тяло, казва: „Повикайте ортака ми и ударете на него останалите“. Това, което става сега всеки ден, не е друго, освен останалите тояги – половината възнаграждение, което сме поискали. „Колко страдам, ще ми се пръсне душата!“; ще ви се пръсне, защото колко гвоздеи сте забили в Господа! Болни сте – „Да дойде лекарят“. Истинският лекар, който ще ви излекува, няма да влезе в къщата, докато продължавате забиването на гвоздеите. Туй, което ви проповядвам, както виждате, е едно напълно практическо учение, което всеки може да приложи. Когато ви налети лоша мисъл, когато пожелаете нещо недобро, турете този твърд камък в пещта, да се превърне във вар, с която да белосате душата си – да я направите да светне. Така ако се упражнявате, ще видите как душата ви ще се озари.

Това е учението, което проповядва апостол Петър. Вие го смятате прост рибар, но той е такъв рибар, който е пекъл и не е ял рибата сурова. В какво трябва да я опечете и вие? В Божествения огън – Любовта. И когато я опечете така, ще кажете: „Виж каква отлична риба!“ Ако не станем сътрудници на ония, които живеят на Небето, какво място ще имаме на онзи свят? И когато Господ казва да се самоотречем, да изгубим своя живот, Той разбира да го изгубим не за свинете, а за ония, които седят на по-високо стъпало от нас; само тогава ще спечелим. Ще кажете, че този закон е несъвместим със законите на природата. Съвместим е. Ония, които ще изядат соковете, ще посеят ново семе, и от него ново дърво ще израсте и даде плод. Следователно, за да можем да израстем, трябва да влезем в пътя на развитието. Тогава ангелите ще вземат участие в нашата работа. за да вземат участие, трябва да им платим нещо. За да ни посеят един ден наново, при по-добри условия на живот, трябва още отсега, докато живеем на земята, да приготвим наградата. Ако се храним със словесно мляко, ще се приближим към тях и най-сетне към Христа.

В това подвизаване искам да изчезне от вас всеки страх: който иска да се подвизава в Христа, не трябва да се плаши от всеки процес. Опечете вашите съвести в Божествения огън, както рибата, която ловите. Рибата – едно от двете – или трябва да се опече, или да се осоли; същото е и с човека: среден път няма; инак ще се вмирише. Христос, като казва: „Ако солта е обезсолена“, разбира, че ако не сте осолени, ще бъдете изхвърлени вън, когато инак ще ви турят в кацата. Аз бих предпочел да ме опекат, а не да ме осолят: за света е солта, а за нас е огънят; процесът на огъня е по-добър, защото той е процес на растене – на живот; осоляването е процес на съхранение – да се спастри зародишът, за да се не развали. Ще рече, вие може да бъдете в две положения: или в положението на растене в Божествената градина, или зародиш в Божествения хамбар. Направете опит върху себе си, но опит върху този стих, който ви прочетох: той има дълбоко значение. Би могло да се напишат томове върху туй: как да се съгради животът, как да се възпитават децата, мъжете, жените, учениците, обществото и т.н. Всичко е в този стих. Но той трябва да се посее хубаво – къде? – в ума. Сварете този стих в Божествената вода, опечете го в Божествения огън, и този наглед костелив стих веднага ще се превърне в храна, чиито сокове можете да възприемете. Ако се нахраните от това словесно мляко, за което говори Петър, ще се измени и лицето ви, и общественото ви положение. Искам да възприемете този Божествен метод и да се приготвите за друг живот – за Небето.

Туй е, което искам тази сутрин от вас – да пожелаете; досега не сте пожелали, сега искам да пожелаете словесното мляко, да влезете в положителната страна на живота, и тогава каквото поискате, Господ ще ви даде.

Беседа, държана на 16 ноември 1914 г.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Ейлин Уеър в защита на световния мир

Статия: Ейлин Уеър (Нова Зеландия – Аотеароа) на Награда за цялостен житейски приност

Превод от английски език: Рослава Стоянова

„…за две десетилетия на ефективно и изобретателно застъпничество и инициативи за премахване на ядрените оръжия и за информиране на обществеността относно проблемите на мира“

Сн: Wolfgang Schmidt, http://www.rightlivelihood.org

Ейлин Уеър е един от най-значимите борци за мир, водил през последните 25 години ключови инициативи за образоване на обществото относно мира и забраната на ядрени оръжия в Нова Зеландия и по целия свят. Той помага в разработването на Насоки за изучаване на мира, които стават част от учебния план в Нова Зеландия, стартира успешни програми в училищата и в хиляди класни стаи в страната и служи като съветник на новозеландското правителство и ООН по въпросите на разоръжаването. Участва в кампания за забрана на ядрените оръжия в Нова Зеландия, преди да стане координатор на проект на ООН, който постига историческо решение на международния съд относно незаконността на ядрените оръжия. Ейлин Уеър ръководи усилията по изпълнение на решението на международния съд, включително изготвяне на проекто-резолюции, приети от ООН. Той съставя група от експерти, които изготвят проекто-договор за забрана на ядрените оръжия, чието приемане Генералният секретар на ООН подкрепя. Уеър се опитва да ангажира и правителствата по света, чрез Парламентаристи за Неразпространение на ядрени оръжия и разоръжаване (Parliamentarians for Nuclear Non-proliferation and Disarmament).

От учител в детска градина до съветник на ООН

Ейлин Уеър е роден в Нова Зеландия през март 1962г. Има бакалавърска степен по Образование и диплома за преподавател в детски градини от университета в Уайкато през 1983г. След година на преподавателска дейност в една детска градина, Ейлин основава „Mobile Peace Van Society“ (организация „Каравана на мира“) и в продължение на пет години преподава и координира всички аспекти на образователната програма за мир, която се провежда в предучилищни, начални училища и гимназии. Програмата включва преподаване в стотици класни стаи; обучение на преподаватели; съосноваване на „Cool Schools Peer Mediation Programme“ (програма за медиация между връстници в училищата), която включва стартиране на „Нашата планета във всяка класна стая“; разпространение на ресурси за преподаване във всяко училище, чрез Училищен вестник; и работа с Образователния департамент за разработване на Насоки за изучаване на мира.

По това време Ейлин работи активно и за кампанията за превръщане на Нова Зеландия в страна без ядрени оръжия. Това включва председателстване на комитета Хамилтън – зона без ядрени оръжия, съосноваване на „Движение за мир Аотеароа“ и ръководство на проведения през 1987г. Поход на мира за Нова Зеландия без ядрени оръжия. През 1988г. той пътува до САЩ и СССР, за да сподели успешния опит на Нова Зеландия в организирането на кампании срещу ядрените оръжия с местни организации, провеждащи инициативи за разоръжаване в тези страни.

През 1990г. Ейлин основава офиса на Екип за мир в Залива (Gulf Peace Team) в Ню Йорк и лобира пред съвета на сигурност на ООН за мирно разрешаване на кризата в Залива. През 1991г. работи за Световното федералистко движение (World Federalist Movement), наблюдавайки развитието в ООН на предложения Международен наказателен съд (ICC) в подготовка на създаването на коалиция за международен наказателен съд (Coalition for an International Criminal Court – CICC) – която успешно създава ICC. Ейлин ръководи работната група на CICC за оръжейните системи по време на преговорите в ICC.

От 1992 до 1999г. той е изпълнителен директор на Комитета на адвокатите за атомна политика (Lawyers’ Committee on Nuclear Policy – LCNP), и като такъв става и координатор на проекта на ООН за международния съд. Под негово ръководство, проектът успешно убеждава Генералната Асамблея да приеме резолюция, искайки мнението на международния съд за законността на ядрените оръжия. Той помага и на няколко страни в процесите, които водят в международния съд да постигнат успешен резултат. Съдът обявява заплахата за употреба или употребата на ядрени оръжия за незаконни и налага на страните задължение да се разоръжат, като спазването на това решение се следи от международната общност.

Настояща позиция и инициативи за мир

През 1999г. след като помага в налагането на спазването на човешките права в Източен Тимур и Индонезия с помощта на Международни бригади за мир (Peace Brigades International), Ейлин се връща в Нова Зеландия, за да се възползва от възможностите за налагане на мир и разоръжаване, които произлизат от новото лейбъристко правителство с премиер Хелън Кларк. Въпреки че се установява в Нова Зеландия, работата му е свързана с множество пътувания, особено в Северна Америка, Европа и Азия. Това включва работа за ООН, включително разработване и представяне пред съвета за сигурност към ООН на апел от съвета на съдиите и адвокатите за незаконността на превантивната употреба на сила – една от инициативите, които помагат да се гарантира, че съветът за сигурност към ООН не е разрешил водената от САЩ атака срещу Ирак през 2003г.

В момента Ейлин е:

  • директор на клона в Уелингтън на Фондацията за мир (Peace Foundation), образователна дейност свързана с мира в новозеландските училища и общности;
  • вице-президент на международното бюро за мир (International Peace Bureau), в който участва най-активно в програмата им Разоръжаване за развитие (Disarmament for Development Program);
  • консултант на Съвета на адвокатите относно ядрената политика и на международната асоциация на адвокатите срещу ядрените оръжия (International Association of Lawyers Against Nuclear Arms – IALANA), в която отговаря за насърчаването на зони, свободни от ядрени оръжия;
  • координатор за Нова Зеландия на Световния марш за мир и ненасилие, който започва в страната на 2.10.2009г. и пътува по света, насърчавайки забраната на употреба на ядрени оръжия, край на войната, превенция на насилието във всички слоеве на обществото;
  • съосновател и международен координатор на Парламентаристи за неразпространение на ядрени оръжия и разоръжаване (Parliamentarians for Nuclear Non-proliferation and Disarmament – PNND) , която обединява законодатели от различни политически партии в инициативи за ядрено разоръжаване;
  • член на управителния съвет и съветник на множество други международни организации, включително Забрана 2000 (Abolition 2000), инициатива на средните сили (Middle Powers Initiative), Лодка на мира (Peace Boat), Кметове за мир (Mayors for Peace) и Световна кампания за мирно образование (Global Campaign for Peace Education).

Парламентаристи за неразпространение на ядрени оръжия и разоръжаване

През 2002г. Ейлин основава PNND, проект на института за световна сигурност (Global Security Institute) и Инициатива на средните сили. PNND образова и ангажира законодатели в инициативи на местно, регионално и международно ниво.

На национално ниво Ейлин помага на законодателите да съставят проекти за парламентарни резолюции, да участват в парламентарни дебати, да участват в определянето на националната политика, да приемат закони, да участват в граждански действия и инициативи, свързани с неразпространението на ядрени оръжия и разоръжаването.

На регионално ниво Ейлин ангажира активно PNND в развитие на зони без ядрени оръжия и в намаляване на ролята на атомните оръжия в съюзи, като НАТО и ANZUS (Австралия и САЩ) и алиансите Япония-САЩ и Южна Корея-САЩ.

На международно ниво Ейлин ръководи дейността на PNND за ангажиране на парламетаристи в организации, като Генералната Асамблея на ООН, Конференцията по разоръжаване, съвета за сигурност към ООН и конференциите на NPT. PNND насърчава политиците да бъдат активни по специфични въпроси и инициативи, като тестване на ядрени оръжия, шистови материали, предотвратяване на надпреварата във въоръжаването с космически технологии и подписване на конвенция срещу употребата на ядрени оръжия.

Конвенция срещу употребата на ядрени оръжия

През 1995г. Ейлин става съосновател на Забрана 2000, международна мрежа, която в момента наброява над 2000 подкрепящи организации, които се опитват да инициират преговори за подписване на конвенция срещу атомните оръжия – спогодба, която ще забрани и премахне атомните оръжия под ефективен международен контрол. След като през 1996г. Международният съд изразява консултативно мнение относно законността на заплахата и употребата на ядрено оръжие, Ейлин съставя проекто-резолюция на ООН за прилагането на решението на Международния съд чрез преговори за подписване на конвенция срещу ядрените оръжия. От тогава до сега тази резолюция привлича всяка година гласовете на около 125 страни в Генералната Асамблея на ООН – включително и страните, влизащи в т.нар. „Нов план“ (Бразилия, Египет, Ирландия, Мексико, Нова Зеландия, Южна Африка и Швеция), Движението на необвързаните страни и някои държави, притежаващи ядрени оръжия, като Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея.

Ейлин събира експертна група, която да разработи проекто-конвенция за ядрените оръжия – документ от 70 страници, описващ законовите, технически и политически мерки, необходими за постигане и поддържане на един свят без ядрени оръжия. Тази примерна конвенция се разпространява и подкрепя от Генералния секретар на ООН.

Уеър е и един от двамата главни автори на книгата „Да си осигурим оцеляване: Конвенция за ядрените оръжия“ („Securing our Survival: the Case for a Nuclear Weapons Convention“), публикувана от IPPNW и разпространявана сред дипломати, преподаватели, учени, политици, кметове, неправителствени организации и медиите по света.

Влияние на наградата за цялостен житейски принос на дейността на Ейлин

В международен аспект наградата помага на Ейлин по много начини – включително с поканата да се присъедини към Съвета за световно бъдеще (World Future Council), чрез избирането му за основен говорител на срещата на върха по въпросите на мира в Нюарк (заедно с носители на Нобеловата награда за мир) и множество покани за участие в конференции в Европа.

Връзка между образованието по въпросите на мира в училищата и международния мир

Ейлин Уеър вярва, че образованието по въпросите на мира в училищата и дейностите по разоръжаване и осигуряване на световен мир са тясно свързани.

Цитат

„Принципите на мира са едни и същи без значение дали ги прилагаме в училище, у дома, в нашата общност или в световен мащаб. Те се отнасят основно до това как да разрешаваме конфликтите си по начин, от който печелят и двете страни, т.е.  по начин, който удовлетворява нуждите на всички хора. Затова и нещата, които научих в детската градина, всъщност бяха добра подготовка за дейността ми в подкрепа на световния мир и разоръжаването. И когато се връщам в класната стая, мога да помагам на студентите да видят, че идеите и подходите, които използват, за да разрешат личните си конфликти са подобни на идеите и подходите, които използваме в ООН, за да разрешаваме международни проблеми.“

Ейлин Уеър

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Младите благотворители от клуб „Делфини“

В седмицата на доброволчеството и в навечерието на най-благотворително настройващите дни в годината ще ви запозная с едни прекрасни млади Делфини.

Сн. Калина Енева

През последните една-две години чувам за група ученици,  наречени „Делфини” –  знам, че ходят да забавляват децата от онкохематологичното отделение в една от големите варненски болници, че участват в различни младежки инициативи… Казвала съм си – „Е, хубаво, явно  просто са добри и възпитани деца, браво на тях”. Мислех, че са 4-5 момичета от един клас. Продължих да си мисля така и след като ги видях на снимка във връзка с това, че са изработили и дарили коледни картички за кампанията „Аз дишам” в подкрепа на деца, болни от муковисцидоза, наскоро преминала във Варна.

Докато не се позаинтересувах по-сериозно, не влязох в страницата им и не разбрах, че са повече от 60 младежи (само във Варна) до 18 години, че са строго организирани, имат управленска структура на ротационен принцип и че са извършили и замислили толкова много благотворителни и доброволчески инициативи, че биха засрамили почти всяка средна „възрастна” неправителствена организация.

Всичко започва преди години от 5-6 човека от варненската английска гимназия. Клубът всъщност е част от световната доброволческа верига People to People International (PTPI – в превод Хора към/на Хора Интернационално). Целта му е „да повиши международното разбиране и приятелство чрез образование, културни и хуманитарни дейности, включващи обмяна на идеи и опит директно сред хора от различни държави и разнообразни култури.”

Сн. http://www.ptpi-dolphins.org

Варненският клуб не е единствен за България (има още и в София, Пловдив, Бургас, Правец), но е най-старият. Калина Захариева, която в момента отговаря за връзките с обществеността, разказва: „Управлението се преизбира всяка пролет и започва работа официално есента, като за всяка позиция се кандидатират колкото поискат члена на клуба и се избира един по демократичен начин – избори. Главните длъжностни лица, които сме задължени да излъчим, са Президент, Вицепрезидент, Секретар, Касиер, PR, Home-кординатор (отговаря за приемането на чуждестранните ни гости). Всяка друга позиция може да бъде създадена спрямо нуждите на организацията, в частност клуб „Делфини”.

Сред акциите, проведени от варненския клуб през 2011г. година, са:

- Организират пролетно почистване на един от варненските плажове, като боклуците са събирани разделно и разпределяни в съответните контейнери, осигурени от Екопак;

Сн. http://www.ptpi-dolphins.org

 

- Организират игри на открито за над 40 деца на възраст от 7 до 13 години от езиков център „Виста“ и от домовете „Гаврош“ и „Надежда“. Игрите са били с физическа активност като криеница, стражари и апаши, народна топка, ластик, ура и други. Целта е постигната – всички участници са се забавлявали изключително много, като същевременно децата са разбрали, че здравословният и активен начин на живот и социалните взаимоотношения могат да бъдат по-интересни от стоенето по цял ден на закрито и от играта на компютър;

- Посещават и забавляват възрастни хора от Клуб на пенсионера по случай Европейския ден на солидарността и сътрудничеството между поколенията;

- С набраните по  време на коледната 2010-та кампания средства ремонтират цели две стаи за успокоение и игра на болните деца – едната в детското психиатрично отделение към болница „Св.Марина”, откриването на която съвпада с тържеството по случай 50-тия рожден ден на отделението, на което са почетни гости. Специално за това са подготвили сценка, която са изиграли пред децата. Другата е в педиатричното отделение на същата болница;

- Посещават, забавляват и четат книжки на деца, лишени от родителска грижа;

Сн. Калина Енева

Сега предстои новата им коледна кампания по продажба на ръчно направени коледни картички, като събраните от нея средства отново са замислени да послужат за подобряване лечението и настроението на болни деца.

Ако и вие искате да помогнете, разберете как и къде тук.

Ето, че младежите са отговорни, благородни и доброжелателни. Загрижени за онеправданите и самоотвержени към болните. И неслучайно едно заглавие в пресата определя дейността им като „Деца помагат на деца”, това си е точно така. Колко хубаво, че и те самите възприемат членството си в младежка благотворителна организация като чест и привилегия!… Успех и благодарности, Делфинчета!

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Монахът борсов играч

Всеки знае, че Ватикана притежава много средства и играе с тях на борсата, но това никак не е симпатично.

Далеч по-добър е примера на монаха Анзелм Грюн, който ръководи от около 35 години манастира в Мюнстершварцах, близо до Вюрцбург, Германия. Та, какво е толкова специалното на този монах? Освен, че ръководи мисионерската дейност на манастира, той отговаря и за търговската му такава и за над 20 институции към манастира – хлебарница, месарница, печатница, издателство, книжарница, работилница за златарство, металообработващо предприятие, мебелна фабрика, сервиз за поправка на коли, градина и селско стопанство и т.н. Ръководи над 280 работници.

Манастирът произвежда 96% от необходимата си енергия от възобновяеми източници. И да, монахът играе на борсата и печели добре. Доверява се предимно на акции на фирми, които действат устойчиво и създават полезни за човечеството продукти.

Но чудесата продължават – човекът пише книги и е един от най-четените съвременни немски автори с милиони продадени книги. Досега е написал над 200 книги и още толкова други публикации! И това с писане „само“ по 4 часа на седмица. За повече няма време.

Освен това е и нещо като мениджър-гуру, който дава семинари за мениджъри, от които е и силно ценен. Нищо чудно, предвид с какво се занимава. И не, не прекалява с работата и винаги е в добро настроение. Между другото, има си и собствена интернет-страница. Повече за него може да прочетете и тук. Това е всъщност страницата на едно списание, което редовно издава.

И за да не си помислите, че човекът е повече бизнесмен, отколкото духовен водач – погледнете изражението на лицето му. От него лъчи чистота и святост. Всичките средства, които печели с бизнесите си отиват за манастира и за добри дела. Самият той живее в манастира и джобните му не надвишават 100 лева на месец.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Имунната система на Земята

Как едно световно движение може да спаси подобно на имунна система планетата

Автор: Пол Хоукън за „Oya – мисли различно, живей различно”

Превод от немски език: Александрина Цонева

През 60те години на миналия век Сър Джеймс Лавлок започва да изследва, дали Земята не би могла да бъде едно единствено голямо живо същество. „Хипотезата Гея”, както той я нарича по-късно, е екология в чиста форма. Според тази хипотеза, Земята разполага с белези на естествена самоорганизация и саморегулация. Белезите отговарят на тези на един жив организъм, защото Земята по подобен начин създава условия, които правят живота възможен. Два века преди това Имануел Кант и Джак Тюрго са си представяли човечеството като система, която показва качества на жив организъм. И те не са били сами при тази си представа. От Спиноза до Ганди, от Люис Томас до Тайлард Шарди, философи, религиозни учители и учени се занимават отново и отново с въпроса, дали цялото човечество не е оплетено помежду си по един мистериозен и необясним начин. “Когато човек си представи огромната маса от човешки мозъци на Земята, изглежда, че те се държат като една взаимосвързана жива система”, пише Люис Томас.

Движението не вярва, а наблюдава

Една от разликите между движението, което тече отдолу нагоре и което днес е навсякъде по света, и между идеологиите, се състои в това, че движението достига до идеите си чрез непосредствено наблюдение, а идеологиите се основават на убеждения или теории. Освен това цел на движението не е да оборва капитализма, глобализацията и религиозния фундаментализъм. То по-скоро се опитва да се преосмисли чрез това, което открива в Земята и горите, в реки и морета, в градове и гета.

Съдържа ли движението идеологии? Със сигурност. Но основно то представлява тази част от човечеството, която се е натоварила със задачата да предпазва хората и да осигури оцеляването им. Тръгвайки от това, че човечеството е организъм, може да си представим едно колективно движение, което пази този организъм и е готово да се справи с всякакви заплахи. Способността за обратна реакция би работила като имунна система, която е независима от волята на отделния индивид. Съвместната дейност на стотици хиляди организации с благотворителна цел може да бъде гледана като една имунна система на човечеството. Тя ни предпазва от вредни влияния като корупция, грешно икономическо развитие и екологичен упадък.

Така, както една имунна система различава между „свое” и „чуждо”, движението разпознава какво е човешки достойно. Така, както имунната система има вътрешна линия на отбрана, която прави възможен един ограничен във времето живот на организма, така и устойчивостта е стратегия, която осигурява преживяването на човечеството. Думата „имунитет” произлиза от латинското „immunis” и означава свободен, недокоснат, чист. Обикновено за описание на имунната система се използват военни понятия: тя е въоръжено биологично единство за отбрана, която се бори с нахлуващи отвън организми.

Измерено със състоянието на света, човек може да си помисли, че движението (като форма на съпротива в човешката история, бел.ред) не е било особено успешно. Срещу многото организации и активисти, които в цял свят се обявяват против несправедливостта, стои почти петвековното предимство на разграбването на планетата чрез глобализацията. Заради това имунната система на човечеството е отслабена. Масовото нападане на ресурсите, огромното генериране на отпадъци, плячкосването спрямо работещите и изтриването на цели култури е болест, тежка като хепатита или рака. Тя е предизвикана от една политическа и икономическа система, към която ние всички принадлежим. Сочим ли с пръст другите, задължително укоряваме и себе си. Няма такива, които сами да са отговорни или виновни. Но системата като цяло е болест – дори когато ние заедно сме я създали и боледуваме от нея. И защото много хора знаят, че сме болни и искаме не само да лекуваме симптомите, а да отстраним причината, движението за опазване на околната среда наподобява на „реакция на човечеството срещу инфекциозни политически стратегии”, които заплашват Земята.

Движението за опазване на околната среда и движението за социална справедливост, които се борят срещу предизвиканите от икономиката и законодателството причинители на болести, са двете страни на един медал. Когато вредим на околната среда, вредим и на социалната справедливост. Двете движения са загрижени за това, което лекарят Пол Фармър нарича „патология на властта” – „покачващ се прилив на неравенството”, който предизвиква насилие, било то срещу хора, места или други форми на живот.

В крайна сметка задачата на една световно действаща имунна система се състои в това, да разпознава всичко, което не служи на живота и го ограничава или прекъсва. Там където общества, култури и екосистеми са вече увредени, се прави опит да се предотвратят бъдещи вреди, да се излекуват вече съществуващите наранявания и да се възстанови естествено здравото състояние. Повечето организации, които застават зад социалната промяна, не разполагат с достатъчно хора и пари, но за това пък имат възможности да се учат. Не е лесно, да създадеш система, която няма предшественици. Занимава ли се човек с движението, разбира, че това е едно нововъзникнало опитно поле за човечеството. Учим се да се намесваме, да поправяме, да обновяваме и да използваме въображението си. В много държави е опасно да си част от едно такова движение за промяна. Такива примери са убийството на южноафриканския активист Стивън Бико или на бразилския природозащитник Чико Мендес. Все още активисти на подобни движения биват заплашвани или убивани.

Да спасиш човечеството пред собствената си врата

Повечето започват като Чико Мендес. В началото вярват, че работят за определена цел – в неговия случай това е опазването на каучуковите дървета. По-късно разбират, че всъщност се борят за нещо по-голямо. „Тогава си мислех, че ще помогна за спасяването на тропическите гори на Амазонка. Междувременно ми стана ясно, че се боря за оцеляването на човечеството.”

За да се справи с всички болестни причинители, движението трябва да приеме най-различни форми на организация като местни общности за развитие, инициативи по села, граждански групи, изследователски институти, сдружения, мрежи, верски общества и фондации. А сред тези категории има отново десетки различни дейности с техните акценти – правата на детето, културното разнообразие, опазването на кораловите рифове, демократичните реформи, енергийната сигурност, грамотността … Тъй като в медиите чуваме имената на едни и същи големи и известни организации, не ни се разкрива веднага невероятното разнообразие на движението. Или се сещаме само за повтарящи се образи на демонстранти, плакати и протести. Тези дейности са важни, но само малка част от работата на едно движение.

Петстотин години на екологични катастрофи и социално робство за човечеството са относително кратко време, за да се разбере самосъздалия се образец на системно разграбване и унищожение. Това, което се е променило, е степента на свързаност и възможността тя да се използва съзнателно. По този начин сме сигурни, че надеждата може да бъде разумна реакция. Дори когато постоянно сме бомбандирани с информации, които искат да ни накарат на вярваме в обратното. Хората се сближават, обединяват и се припознават в това, което се ражда заедно. От взаимодействието и споделения опит се създават нови обединения, изнамират се нови части на по-голям организъм, основават се сдружения и съвети. Хората ги добавят към една мозайка от дейности, все едно искат да направят пъзел, без преди това да са виждали готовата картина. На лудостта на човешката разрушителност се противопоставя способността за вникване и интелигентността, които ни свързват заедно по един досега непознат и невъобразим начин.

Хората, които са дейни в движения, подхождат с голяма решителност към работата. По друг начин не могат да бъдат обяснени неудържимата смелост и сърцатост, с които толкова много излизат по улиците, говорят на събрания, извикват към живот новото, противопоставят се и прилагат алтернативи в действие. Решителността идва от знанието, че ние сме хора, които искат да оцелеят. Ужасно и обезсърчаващо е, когато трябва да наблюдаваш как цивилизацията се срива повсеместно, как различни лагери и идеологии враждуват и как околната среда бива разрушавана все повече и повече.

Да си спомним кои сме

Имунната система не винаги е успешна. Може също да се случи и движението да не постигне своите цели. Ако променим възприятието си и осъзнаем кои сме, ще можем да продължим да водим движението. Човешката цивилизация ще изчезне, ако не заработим като глобално човечество. За да успеем, е необходимо да намерим мястото си – в биологичен и в културен смисъл – и да се заемем сериозно с общото си бъдеще. Мозъкът ни се е развил, защото с негова помощ можем да се защитаваме по-ефективно. Той си сътрудничи с по-старата имунна система, чрез която пък сме постигнали това развито ниво в еволюцията.

Израснали сме с метафори за войната – мислим веднага за „атака”, когато чуем „защита”. Но защитата на Земята може да успее само тогава, когато работим заедно и възпитаваме в себе си съпричастност. Доказано е научно, че всички деца се държат алтруистично, докато носят памперси. Грижата за благополучието на ближния е дълбоко вкоренена в нас и е незаличимо свързана със същността ни. Станали сме хора, защото сме действали заедно и сме си помагали взаимно. Както имунологът Джералд Калахан установява, доверие и любов са заложени в нашите гени и лимфоцити. Можем да спрем падението си сред хаоса, като всеки един от нас си спомни кой е.

Сн. www.oya-online.de

Пол Хоукън (65) е природозащитник, предприемач, журналист и творец. Съветва фирми и правителства по въпросите на устойчиво развитие. През 60-те години на миналия век той е бил деен участник в гражданското движение около Мартин Лутър Кинг. По-късно пътува като хуманитарен активист и фотожурналист в кризисни райони и военни зони. В книгата си „Ние сме промяната” Хоукън описва разкритото от него най-голямо движение в историята на човечеството като един вид имунна система на Земята. „Движението” се състои от до два милиона отделни движения, които по целия свят се борят за екологична, социална и културна справедливост. Подобно на белите кръвни телца в човешкия организъм, те се появяват там в организма Земя, където има опасност от унищожаване на околната среда, насилие или социална несправедливост. Над 100 000 такива отделни движения са регистрирани в WiserEarth, на български „По-мъдрата Земя”. Това е социална мрежа за устойчивост, създадена от самия Хоукън. Списанието за екология Utne Reader поставя Хоукън сред стоте визионери, които могат да променят живота ни. Книгите му са преведени на 26 езика и се разпространяват в над 50 държави. Живее в Калифорния, САЩ.

Личната му интернет-страница е:  www.paulhawken.com

 

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Почистване на полянка около брезичката „Инди“ – 04.12.2011

На 04.декември от 13:00 до 15:00 група приятели се уговорихме да почистим района около брезичката, която засадихме миналия месец.

Ето как протече самото почистване: От 13:30 до 15:30ч почистихме 120 кв. метра зелена площ от всевъзможни боклуци – от дребни хартийки до дюшеци и хладилници в нея. Бяхме 6 души – общо взето същите, които засяхме брезичката „Инди” на тази поляна плюс Стела и Севда минус някои други, които сега пък бяха на протеста срещу проучванията за Шистовия газ.

Събрахме 30 торби с боклуци и направихме снимки. Ето линк към тях: http://turist.snimka.bg/nature/polyanko-pochistvane-2011.638564.all

Разбрахме се следващата подобна акция да бъде в място избрано от друг участник в днешното почистване – той си знае кой е. Така, че ако сега сте пропуснали да се включите – не се притеснявайте ще ви се дадат и други възможности!

Сполай ви!

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени