Tag Archives: личен пример


Духът и плътта. Приливи и отливи в живота

Беседа на Петър Дънов, държана на 2 ноември 1914 г.

Защото плътта похотствува противното на Духа, а Духът противното на плътта, а те се противят едно на друго… А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, мислосърдие, вяра, кротост, въздържание. (Гал 5:17,22)

Изобщо хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от закони, от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал Вселената. И когато е въвел в нея първия човек – Писанието тук мълчи – Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите, и като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“. Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото за познание на доброто и злото“. Ако бих се спрял да ви обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: „В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото“.

Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително, вяра е необходима, било положителна или отрицателна: тя е основа в живота, без нея животът не може да съществува. Съществата, колкото малки и да са, като започнете от микроскопичните и дойдете до най-висшите, всички имат вяра. Но каква е тяхната вяра? Един безверник казва: „Аз не вярвам в Бога“, но същевременно това негово твърдение показва, че той вярва на нещо: той вярва, че няма Бог, значи пак трябва да вярва. Бих желал да видя как човек може да остане съвсем без вяра, да не вярва и в себе си. Щом той вярва в себе си, значи има вяра, само че вярва в своя ум. Когато казваме, че някой е безверник, то не е право: то е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. И тъй, вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога. Вследствие на това е станало и грехопадението. И апостол Павел казва в посланието към Римляните: „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш“.

Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: „законът на противоположностите“ и „законът на подобието“. Това са закони, които можем да проверяваме всеки ден. Те не са отвлечена философия, не са като прераждането, или трансмигрирането на душите; те са неща, които можем ежедневно да проверим в себе си. И тъмните страни от това гледище на законите ще ви станат до известна степен ясни. За пример, вие се намирате при морския бряг. Виждате морето тихо и спокойно; но изведнъж забелязвате, че то почва постепенно да се вълнува и повдига към брега, образува течение – туй, което учените наричат „прилив“. Има места, дето морето се повдига до 60 крака височина; тогава трябва да избягате колкото се може по-скоро: само така можете да се избавите, иначе ще бъдете застигнати и погълнати от вълните. И този прилив, туй повдигане на вълните продължава 12 часа; след 12 часа ще забележите, че вълните почват да се отдръпват назад – към морето. Туй може да го наблюдавате често, някога всеки ден: в 24 часа веднъж напред, веднъж назад от брега. Такъв прилив и отлив става и във вас. Къде? Разбира се, не в планинските високи места, не във високите върхове на живота, ами в ниските места. Често ви се е случвало, може би, да слизате в тихо време на брега на морето и да запявате някоя хубава песен и току погледнете – дошла вълна и задигнала и вас с хубавата ви песен, или най-малко съвършено ви измокрила. Или пък качили сте се на лодка в тихо море, дойде буря, обърне лодката, и вие се намерите в развълнуваното море. Може някой да помисли, че това е преувеличение на фактите, но това е вярно в живота. Колко пъти хората изчезват безследно в това житейско море със своите песни, мечти и идеали! Вие казвате: „Нещастие!“ Вие търсите причината, без да знаете законите на природата. Когато старите философи са казвали: „Познай себе си!“, подразбирали са – да познае човек тия два закона на отмерените движения на „прилив и отлив“. Във вашия ум тия две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Туй проявление в съвременната наука го наричат закон на „ритмичното движение“. Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане. В химията има „акция“ и „реакция“; „акцията“ е „прилив“, след туй се образува „реакция“, която пък е „отлив“. Ако наблюдавате някой път часовник, ще забележите, че гласът му, веднъж усилен, почва постепенно да отслабва, да замира и като че по едно време спира, после пак се усилва, и пак спада; същото това става и във вашето сърце. Ако турите ръка на сърцето си, ще забележите, че някой път то почва да бие по-бърже, и вие се уплашвате, докторът казва: „Тоя човек има сърцебиене“. То е „прилив“ на вашия организъм, който прилив се отразява върху сърцето. Този закон действа навсякъде, и когато лекарите казват за някого, че имал „порок на сърцето“, аз казвам чисто и просто, че тоя човек има известен прилив на своя ум, на своето сърце, на своята душа, и че след 12 часа този прилив ще спадне, и сърцебиенето ще мине. Тия 12 часа може да са 12 секунди, 12 минути, 12 часа, 12 дена, 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века, 12,000 години, 12,000,000 години и т.н. – все едно, отношението на нещата си остава все същото. Така действа този закон.

Апостол Павел, в прочетената от мене глава, говори за закона на плътта – то е законът на „отлива“; законът на Духа – това е законът на „прилива“. Законът на „противоположностите“ включва в себе си закона на „отлива“, а законът на „подобието“ – закона на „прилива“. В някои места се образуват миазми, изпаренията може да разпространят микробите, и около тази местност се явяват болести. Този закон действа в нашия мозък, в нашето сърце и в нашата душа. В организма стават често утайки, от които се образуват болестите и които ние наричаме „ревматизъм“ в ставите, в краката и в главата; тогава ние усещаме болки и почваме да се оплакваме. Ако сме умни и разбираме закона, там, дето има „прилив“, можем да турим силна преграда, голяма стена. Ако ли сме глупави, зяпаме по брега на бурното море. Хората постоянно казват: „Светът е лош“. Но в какво е лош? „Ами тази обща война!“ – Тя е прилив на силите, и в този прилив има сблъскване, та всички бягат и казват, че морето иде. И това бягане наричат „война“. Питат какво ще стане със света. Казвам: След 12 часа или след 12 седмици, или след 12 години, всичко това ще утихне, напоените с кръв местности пак ще пресъхнат, и хората ще се попитат: „Каква беше тази работа, коя беше причината, защо туй море се разяри срещу нас?“ Морето не се е разярило, то диша и когато се напъне в дишането, неговата коруба, неговите гърди се подигат на 60 крака; само че когато морето диша и поема своя дъх, ти трябва да бъдеш 60 километра далеч – на някой висок връх. Когато издиша, можеш да отидеш на брега и да се полюбуваш, но щом видиш, че почва да поема въздух, пак бягай там – на високо място.

Тия два закона на противоположностите и подобието, ако можем да ги разберем, са две велики неща в света. Единият закон – на подобието, е закон на Небето; другият закон – на противоположностите – това е законът на земята, на органическия свят, на плътта. Ставате сутрин неразположен духом, целият свят ви е крив, не ви се работи, умът ви е смутен; казвате: „Господ не е направил света както трябва“; всички дяволи са във вашия ум, вие сте готови да се карате с всекиго – пуснали сте си пояса и чакате някой да го настъпи, готови да избухнете – това е законът на противоположностите. Него ден жената, като види мъжа, че си е пуснал пояса, ако разбира закона, трябва да бяга два километра далеч и да си каже: „У мъжа ми днес има отлив на духа и прилив на плътта“. Не трябва да се смеете, защото утре пък жената ще си пусне пояса. То е закон. Всички едновременно не си пущат пояса. Преди 10 години живеех в едно семейство; то се състоеше от 7 члена: баща, майка, един син и четири дъщери; правех малки наблюдения и проверявах този закон: вървеше като часовник. Всички членове от тази фамилия всеки ден в седмицата се редуваха. В понеделник бащата неразположен, поясът му пуснат; всички казват: „Татко е неразположен, навъсен, вика, кряска“; всички се спотайват и търсят само причината. Във вторник бащата е весел, но гледат – майката си пуснала пояса. Бащата се подсмива и дума: „Днес майка ви е дежурна“. Интересно е, че в сряда големият син си пуснал пояса. Всички се смеят, защото си го знаят, и по тоя начин се изреждат всички. Аз знаех кой кога е дежурен, и програмата вървеше ненарушимо. Хубаво, туй донякъде е приятно. Ако един си пусне пояса, а другият не, лесно е, но когато и двамата са дежурни и са пуснали пояса си, казано на научен език – когато и двамата имат „отлив“, тогава е лошо. Ето какво казва Апостол Павел в прочетената глава – че плътта противодейства на духа, и обратното. Не можем да примирим тия два закона; то е немислимо, защото те имат диаметрално противоположно движение – единият се движи напред, а другият назад. Законът на противоположностите е закон, който разрушава, той руши хармонията, щастието; щом дойде във вас, като се връща, той задига всичката ви покъщнина. Когато попаднете дълго време в този закон на противоположностите, той може да има влияние върху вашия ум 12 минути, 12 часа, 12 години. Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди в периода на противоположностите, то ще стане непременно престъпник, най-големият вагабонтин, не може да избегне последствията, защото те са му дали ония елементи, които подтикват живота в друга посока. Ако бащата и майката са под влиянието на закона на подобието, у тях ще се роди много благороден син или дъщеря, с добър и развит ум. Така действат тия велики закони, и първите хора, преди да съгрешат, са ги разбирали, но след съгрешаването са ги забравили.

Хората искат свещеник след черква да им проповядва, но той е в закона на противоположностите, неговите вибрации, неговото настроение, неговата проповед този ден не могат да донесат благословение на хората. Той може да служи от немай-къде, длъжен е. Ако беше свободен, щеше да си вземе капата и да отиде някъде; но хората искат да им проповядва. Какво ще им проповядва? Ще ги кастри: „Вие сте такива, вие сте онакива, вие сте лоши хора“, и ще ги прати в пъкъла. Него ден той е казал една лъжа; той е говорил за себе си, защото туй, което той е говорил, се е отразявало във вас: вие сте били огледало, и той се е оглеждал във вас, живял е под влиянието на закона на противоположностите. Разправят за един знаменит американски проповедник в град Ню Йорк, който проповядвал дълго време под влиянието на закона на противоположностите и изказал такива ужасни работи, щото изпоплашил всички енорияши, като че ли светът се е свършвал. Понеже под влиянието на този закон на противоположностите често остава утайка в стомаха, който не може тогава да се смила и отделя соковете и вреди на целия организъм, то вземат един ден проповедника и го откарват в болницата, за да очистят от стомаха му тия малки папили. Пъхват в устата му едно черво, пущат 4–5 килограма топла вода, измиват веднъж, дваж стомаха, изчистват утайките от него, и втората седмица проповедникът се явява в черква и проповядва за „Царството Божие“, за „идването на Христа“, за „Любовта“ и т.н. Хората си казват: „Я вижте, нашият проповедник се преобразил“. Та казвам, когато един проповедник или оратор излезе да проповядва в черква или в камарата, трябва да изхвърли утайките от стомаха си, от сърцето си, от ума си, и тогава да говори на хората.

Ставате, да кажем, сутрин, малко сте неразположен, но не можете да си дадете сметка; минат се 5–10 минути, почва умът ви да се проведрява и казвате: „Слава Богу, светна ми“. Минава се известен период време, налегнат ви пак лоши мисли и пак казвате: „Този дявол откъде се намери?“ Хората не могат да разберат, че тук има закон, който периодично и систематично действа в света; тук не е дошъл някъде дявол с капан да ги хване; то е един Божествен закон. Господ казва: „Аз ти дадох ум да разсъдиш за наредбата на света, Аз ти разправих едно време за този закон, но ти го забрави, и сега самият този закон ще те научи“. Когато съвременните общества дойдат да разберат дълбокия смисъл на тия два закона, само тогава ще може да се оправи коренно светът, ще се оправят съдилищата – всичко. Някои питат как може да се оправи светът. Може. Когато почнем да постъпваме съобразно с този закон, светът ще се уреди тъй, както Бог го е наредил първоначално. Еднакви причини произвеждат еднакви следствия; противоположни причини произвеждат противоположни действия. Индусите, които знаят тия два закона, изясняват ги с думата „карма“ – закон за причините и следствията. Но карма може да бъде карма в прилив и карма в отлив, т.е. карма добра и карма лоша. На търговски език то значи да даваш – да вземаш: даваш ли, това е отлив, вземаш ли, това е прилив, и онзи, комуто дължите, ще дойде при вас точно на падежа да ви покани да си платите. „Падеж“ – това значи закон, който регулира нещата. Този закон е обусловен от такива длъжници и от лицето, което има да взема. Следователно, когато Бог ни постави в света, Той постави известни условия; ние сме подписали задължително, че ще направим това или онова, но сега Му казваме: „Не Ти дължим нищо“. – „Тъй ли? Аз ще приложа закона върху тебе, ще приложа закона за противоположностите.“ Ти биеш някого, и той ще те бие; ти го обичаш, и той ще те обича, т.е. каквото правиш, такова и ще ти правят. Тия два закона владеят и действат на земята. Подобното с подобно всякога се отблъскват. Един петел се качва на купището, друг по-силен отива и го изгонва. Защо и двата не вземат да кукуригат? Законът казва тъй: На едно купище само един петел трябва да пее. Тъй че в света може да има само добро или зло. Две злини не могат да се търпят на едно място. Светия със светия не могат да се търпят, учен с учен – също. Вземете двама лекари – пак тъй. Върху това една турска пословица казва, че „Памукчия от бяло куче хас не струва“. Защото тук на земята действат именно тия два закона – на „противоположностите“ и на „подобието“. Доброто има стремление към злото, а злото – към доброто; затуй именно онзи, който иска да живее на земята, непременно трябва да има за приятели лоши хора, па и лошите трябва да имат за приятели добри хора. На Небето законът е друг, но на земята е тъй. Онзи, който иска да се събира с добри хора, с хора като себе си, всякога ще има нещастие. Защо? Защото трябва да има обмяна. Да кажем, един търговец има изработени платове за милиони левове, и съседът му има също такива платове, кому ще ги продават и двамата? Интересите им не съвпадат. Единият ще каже на другия: „Махни се от тук, иди на друго място, на другия край на земята, аз ще търгувам тук“. То е, значи, законът на противоположностите. Затуй казва Христос, Който е разбирал този закон: „Да се отречем от себе си, да оставим на това място други да живеят“. Щом човек се отрича, става слуга, и като стане слуга, Господ казва: „Аз те обичам“. Ама ако каже някой: „И аз искам да бъда господар“, Бог казва: „Двама не могат да бъдат господари; единият трябва да бъде господар, а другият – слуга“. Злото се ражда, когато и двамата искат да станат господари. А щом искат да станат господари, и настояват на това, Бог каже: „Двама господари не може да бъдат при Мене; щом настоявате на това, хайде на другия край на света!“ А кой е другият край на света? – Земята. Затуй Господ е пратил хората на земята. Във всички вас, които искате да разберете закона на подобието, действа законът на контрастите, и затова сте нещастни; трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е самоотричане. Да се самоотречеш не значи да изгубиш живота си, ни най-малко; ще замениш само една служба с друга. Да кажем, двама кандидати искат да бъдат директори на една гимназия; единият, ако действа по закона на подобието, ще каже на другия: „Ти стани директор, аз ще стана учител“, но ако и двамата искат непременно да станат директори, ще има интриги пред министъра, всеки от тях ще му казва: „Аз съм по-способен“. Кой ги управлява тук? – Законът на контрастите. А учението на Христа спада към закона на подобието. Христос слезе на земята, за да установи закона на „подобието“. Той казва: „Аз не искам да господарувам над вас; а искам да ви науча как да бъдете щастливи, и ако ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити“. Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си – ти си в закона на противоположностите. Трябва да го напуснеш, или, в научна форма казано, да излезеш от закона на „контрастите“ и да влезеш в закона на „подобието“. С други думи, да измениш условията и средата. Почни да обичаш. „Как ще обичам?“ Ти, наистина, не можеш да се научиш да обичаш, докато не отидеш в мястото на Любовта. Виждате колко е разумно това. Излезте и идете в ония места, дето можете да черпите елементите, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Не може да направите това, ако сте в закона на противоположностите. Тогава за един стол, за една професорска катедра ще се борите мнозина. Веднъж във Франция устроили конкурс за една катедра, и се явили 15,000 души кандидати. Е, колко души могат да седнат на нея? Един кандидат за един стол. В този свят често се раждат известни желания. Защо? Завиждате – вие искате тази катедра. Мразите някого и се стараете да го премахнете от пътя си, явно мога да ви отговоря: Аз зная защо го мразите – или вие, или той искате тази катедра. Законът на контрастите в живота е неумолим: този закон действа и в нашите мисли, и нашите сърца, и в нашите тела. Клетките, тия милиарди клетки, от които сме сглобени в нашите кости, в нашата нервна система, в стомаха, в белите дробове, в сърцето, в мозъка, – всички клетки на тия органи попадат в известен период под тия два закона на противоположностите и подобието, защото в тях става прилив и отлив. Човек се гневи, неразположен е, значи има отлив. Ще трябва непременно да дойде в него прилив. Как? Ще се съсредоточи, ще отправи ума си нагоре към Бога, ще се качи на тази планина, на която е Господ, ще отиде да се разговори с Него, и когато мине отливът, ще си дойде на земята.

Прилив не разбирам само когато е в морето, но и когато се повдига прилив и в растителността, когато има влага във въздуха. Щом узрее, всяко нещо почва да съхне – имаме закон на контраста, който приготвя почва за идващата година. И другият закон, значи, има своето място. Законът на контрастите трябва да снеме старите дрехи. Вие се събличате – това е закон на контрастите; обличате се – това е закон на подобието. Окирливи ви се тялото – имате закона на контрастите; окъпете се – сте в закона на подобието. Всякой ден ставаме сутрин и си мием лицето; защо? По навик. Днес трябва да отидете пред Господа, защото във вас има отлив, вие си умивате лицето и казвате: „Ще снема от сърцето си товара, ще смъкна надолу утайките на моя ум, и тогава ще отида горе пред Господа“. Миенето на лицето с тегленето ръце отгоре надолу – това показва. Но вие, като не можете да изтълкувате това, умивате се и цял ден пак бъркате вътре в калта. И работата не върви. Как ще върви, калта е у вас! Трябва да бъдете на някое високо планинско място.

Трябва да приложим този закон, както казва апостол Павел, в „плодовете на Духа“. А те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта – това е бащата, радостта – това е майката, мирът – това е тяхното дете, значи те са един триъгълник, който спада в Божествените неща. Който иска да бъде блажен, трябва да притежава тия неща. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория, която отива към Ангелите: дълготърпение – това е бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното чадо. Придобийте ги и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вярата – това е бащата; кротостта – майката; въздържанието – тяхното дете. И тъй, аз казвам, според този закон на подобието, вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? – Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители; тебе майка ти не те е родила по Божествен начин. Туй подразбирам, когато някой каже: „Нямам вяра“. А когато каже: „Имам вяра“, – ублажавам те, ти имаш баща, който е много благороден, който е от високо произхождение, от царска фамилия. „Ама не вярвам в този баща“ – ти си последен негодник. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, кротостта е майка; тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта, значи имаш майка. „Ама не искам да бъда кротък“ – тогава ти си без майка. Следователно един християнин трябва да има баща и майка – вяра и кротост, и самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща – вярата, и на нашата майка – кротостта. Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш; но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и трябва да те зачене майка ти – благостта, тя да те носи в своята утроба и ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие – ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш горе, между ангелите, баща – дълготърпението, и майка – благост. Този е законът, който регулира човешкия живот: той е основание на една философия, която може да се проследи всеки ден. Той не е никакво предположение; той може да се провери от всекиго. Не лъжа, както не обичам да ме лъжат. Да лъжа, значи да бъда глупав, както и ако ме лъжат, ще бъда глупав. Изключвам закона за контрастите от себе си. Ако съм в отлив, отивам при Бога; ако съм в прилив, дохождам на земята на работа. А ако съм при Бога, кой ще ме излъже? Затуй казвам в една минала своя беседа: „Там, където Господ влиза, дявол не може да влезе“. Дето не е Бог, там е дяволът. Когато някой каже: „Дявол ме гази“, аз разбирам какво иска да каже. Ако Господ е в твоето сърце, дяволът не може да те гази. По този закон за подобието, злото не можем да превърнем в добро, нито доброто в зло. При един светия, който живял 20 години в пустиня, се явил един белобрад старец и рекъл: „Аз съм много голям грешник, моля те да се помолиш на Господ да ми прости греховете“. Като заминал старецът, светията почнал да се моли Богу за него. Явил се един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета пред Бога, защото този старец е дяволът. За да го опиташ, истина ли говори, кажи му така: Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядаш греховете си и да отидеш горе на една скала и да речеш: Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник, мерзост на запустението, и цяла година да повтаряш тия думи“. След няколко време старецът дошъл пак при пустинника, но последният му рекъл това, що му поръчал ангелът. „Как? – извикал дяволът – не мога да го направя. Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля, ти се помоли.“ Тогава той му рекъл: „Старата злоба не може да бъде нова добродетел“. Онези, които проповядват Евангелието, трябва да знаят, че никога не можем да превърнем закона на противоположностите в закон на подобието, т.е. не можем да обърнем към Господ един човек, който живее постоянно в закона на контрастите, не можем да го направим щастлив, както не можем да превърнем жена в мъж. Една жена иска мъжа й да я направи щастлива; как ще я направи щастлива, когато тя не го обича? Купува й костюм – недоволна; донася месо – не било хубаво; къщата не била съградена, както трябва; това и онова не било на мястото. Че как ще я задоволи, когато тя се намира в областта на противоположностите на своя ум и когато всичките неща, които мъжът може да направи, не са в състояние да изменят нейния нрав? Нито пък жената може да угоди на мъжа, ако той е с такъв нрав. Може да му сготви, да ошъта къщата, но той ще бъде все недоволен, защото живее в закона на противоположностите. И тогава някои идват при мене и ми казват: „Не знам какво да правя, моят мъж е стана опак, като оса“. Аз разсъждавам хладнокръвно и казвам: Той се намира, по нещастие, под закона на контрастите, намира се в отлива; турете го във вашата каруца, впрегнете коня, изведете го на високо място, да си отдъхне – туй иска вашият мъж. Вземете юздата на коня – „Хайде днес, мъжо, да направим една разходка“. И когато една жена иска да заведе мъжа си на черква, тя взема файтона и казва: „Ще отидем при Господа; в черквата ще проповядва еди-кой си и ще научим нещо“.

Сега ние седим и казваме: „Да се оправи светът“. Че как ще се оправи? Ако една свиня милиони години е грухтяла под дървото и след като изяла крушите на дървото, почне да рови корените му в земята и да пита: „Къде се скриха тия круши?“, как ще роди дървото други круши? Тя ще развали цялото дърво. И вие, като не намерите круши горе, почнете да ровите долу; казвате: „Парите, които търсим, са закопани в земята“, и ставате малджии. Аз ви казвам: Вие се намирате в тази област на закона на контрастите; няма никакви круши, никакво имане; не трябва да ровите на едно място, а трябва да си турите торбата на рамо, да си вземете тояжките и да отидете на друго място; защото когато дойде Господарят и види, че ровите на едно място, ще ви набие хубаво. Ето това е, което Господ прави сега на земята. Ние ровим и търсим круши, а Господ казва: „Ударете на всекиго едного по 25“.

Затуй казвам: приложете този закон, жената да не рови около корена на мъжа си: като няма круши, да чака; мъжът, и той да не рови около корена на жена си; поповете – около корените на своето паство; учениците – около корените на своите учители. Приложете всички закона, и ще дойдете да разберете живота, както Господ го е направил. То е философия, която можем да приложим в този свят, и тя е толкова проста, че всеки може да я разбере. Ако ли речете: „Аз туй не мога да направя“, ще ви кажа, че вие сте в блатото, в тинята на противоположностите. Като кажете: „Мога“, вие сте в закона на подобието, вие ще направите крачка напред и ще влезете в пътя на спасението. Казват някои: „Аз не мога да любя“ – съжалявам, не мога да ви помогна, понеже вие сте в областта на противоположностите, дето събирате утайките, тинята. „Мога да любя“ – вие сте в закона на подобието, и Господ ще бъде с вас. Ставате сутрин неразположен, кажете в себе си: „Днес имам отлив, чакай да впрегна каруцата, да взема хомота на коня, ще пътувам“. Не стойте там. Не ходете около дървото да берете круши, когато не му е времето, ще ги намерите на друго място, по-далеч. Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите. В силата на молитвата ще укрепнете. Да се моли човек – това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. Не говоря тук за външната страна на молитвата, дето взема участие само езика; но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога – висшата Любов. Но не всички гледат така. Някои хора казват: „Аз не мога да се моля“, други се смеят и казват: „Заблуждение е да се молим, аз – учен, който съм свършил, да се моля на Господа“. Но нашите учени са непоследователни, и ето защо: Те искат длъжност и правят прошение: „Понеже баща ми е бил такъв, майка ми такава, понеже имам нужда, моля най-учтиво да благоволите да ме назначите, като обещавам да изпълнявам точно и акуратно длъжността си“. Това не е ли молитва? Да, молитва доста характерна. А щом е молитва за Господа, било срамота! Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, висшето благо, светът ще бъде такъв. Те живеят в закона на контрастите. Как можем да бъдем добри, когато на всяка стъпка лъжата е наша спътница? Мамим себе си, ближните си и Господа. Несъзнателно сме дали гражданство на лъжата. Ние действаме под страх. Нека се освободим от страха, нека си турим за девиз да говорим истината поне пред Бога. Нека кажем: „Днес няма да говоря измама пред Господа“. Направим ли грешка, да кажем: „Съгреших“, а не: „Еди-кой си е причината; аз седя малко по-високо от него – като фарисеина, – имай за мене по-високо мнение“. Тогава сме в областта на закона на контрастите, в тъмница. Нека си кажем правото: „Аз направих това“, защото като изповядваме грешките си, ще се поправим. Ако прочетете изповедта на Толстой, ще намерите добър пример за това: Той стана велик, когато изповяда прегрешенията си. Само един–два такива примера има в историята. Можете ли да направите такава изповед? Ако искате да станете благороден, ангел, светия, то е много лесно. На ден можете да станете 10 пъти и ангел, и дявол. Някои не вярват в прераждането, ама вие 10 пъти на ден можете да се преродите. Вие сте прероден дявол, щом искате да убиете човек – тогава се намирате в областта на противоположностите и сте в състояние да направите всякакво зло. В закона на подобието ли сте, вие сте ангел. Готови ли сте да се самопожертвате или да направите благородно дело, вие сте светия. Само че не можете да задържите това положение дълготрайно. Казват, че човек е направен по образ и подобие Божие. Какво разбирам под това, ще изтълкувам. Когато кажат: „Направили някого генерал или министър“, той не е ли съществувал по-рано? Той е съществувал, бил е прост гражданин. И когато Господ казва: „Да направим човека по образ и подобие Божие“, Той иска, значи, да произведе, да направи човека генерал, да го облече с мундир генералски, да му тури генералски еполети. Обаче човек не изпълнил волята Божия, и Господ го разжалвал, снел му еполетите и дрехите. Това е грехопадението. „Свалете му мундира – казал, – защото не изпълнява генералската длъжност, както трябва“. Обърнете се към Господ. Той каже: „Днес си по образ и подобие на генерал, турете го в рая“. След 5–10 минути не изпълните закона, казва: „Разжалвайте го“. Гневни ли сте, неразположени ли сте, извън рая сте. Мине година, две, почнете да се разкайвате, Господ казва: „Доведете го, ще го произведа пак генерал“. Господ много пъти – всеки ден, всеки час – може да ви направи генерал или да ви разжалва. Ако сте днес добре, вие сте ангел на Небето; утре сте зле, той ви праща на земята. Не се ли молите, не спазвате ли закона, ще бъдете дявол. Тия два закона на противоположностите и подобието регулират света. Онези духове, които живеят под закона на противоположностите, нямат разположението да се върнат в закона на подобието, и затова тях Господ не може да пренесе от една област в друга. Първото нещо в християнството е границата, която съществува между тия два закона. Като дойдем до границата, трябва да оставим всичкия багаж – мисли и желания, които са под закона на контрастите, – и да влезем чисти в закона на подобието. Тогава Господ ще ни тури Своите дрехи, пак ще ни произведе генерали. Поради непослушание на заповедта Божия – да не посяга на забранения плод – човек оголя, Господ му съблече генералските дрехи, и човек бе принуден да си направи такива от листа. Господ каза: „Скоро му направете дрехи от кожа“; затуй сте облечени в тази кожа, която имате. Ако искате да хвърлите вашата кожа, кога ще я хвърлите? Когато влезете в закона на подобието. Тази кожа ще падне от вас, и Господ ще ви даде генералска дреха с еполети, които ще бъдат много пъстри. Такава е тази християнска философия. Нея може да приложите в живота. Това не е философия на миналото, то е философия, която се прилага на практика. Вие всеки ден се прераждате от ангели на дяволи и обратно. Ето това е прераждане. Сега спорят и казват: „Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от църквата“. Как ще ме изхвърлите, като вярвам в законите на контрастите и подобието и живея според тях? Когато аз живея според закона, дали ще ме изхвърлите от църквата или ще ме държите в нея, то малко може да засегне душата ми. Когато аз живея при Бога, когато никого не мразя на земята, и се старая да обичам всичко чистосърдечно, може ли някой да ме изхвърли? Може да ме изхвърли само един Бог. Това е учението, което ви проповядвам. И казвам ви, че само в деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени от Божествената църква – рая. Що са съвременните църкви? Те са само едно далечно възпоменание за величието на миналото. Знаете ли какви тайни крият в тия църкви? Ако бих седнал да ви тълкувам какво значи църква, какво значат тия камъни, от които са съградени черквите, да ви разправям за свещеническите одежди, за свещите, които се палят, във всичко туй има дълбока философия. Върху тия дрехи на свещениците са написани всичките Божи закони. Те всеки ден ги обличат, но забравят да четат какво пише върху тях. Знаете ли какво значат тия дрехи, които носи владиката – короната, патерицата, завъртяна отгоре с нещо като две змии и т.н.? Ами кадилницата и тамянът? Ние сме затворили книгата и казваме: „А, тя е много свята книга, не барайте!“ Обаче Господ казва: „Гледайте да я не охлузите отвън, пазете я чиста, но отваряйте я внимателно, прочитайте всякой ден по малко и забележете тия ценни неща, които тя съдържа“. Тия неща – църквата, одеждите, иконите, свещите, кадилницата, книгите – всички са на място. Трябва внимателно да пазите съдържанието на Свещената Книга: по нея ще разбирате законите за противоположностите и подобието. И когато ги разберете и понесете на рамо кръста Христов, готови да ви приковат, тогава ще каже Бог: „Ето, тоя ще бъде с мене в Рая“ – ще бъдете спасени. То става моментално: ей-сега мога да бъда в Небето и също сега да бъда в пъкъла – в един миг, в момента, когато се поколебая в Бога и мисля лошо за него, съм в дъното на пъкъла. В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: „Прости ме Господи!“, аз съм при Него, и Той простира Своята десница и ме прибира.

Сега ще ви приведа един пример и с него ще заключа. В миналото някой си човек умрял, и го занесли в пъкъла. Живял той дълго време, с векове там, мъчил се и се молил на Господа да го прости. Най-после, Господ казал: „Отворете книгата на живота и вижте дали е направил поне едно добро в целия си живот“. Като разтворили книгата, намерили, че веднъж бил дал един морков на един беден човек. Тогава казва Господ: „Този човек може да бъде пуснат“. Заповядва на един ангел: „Ще му подадеш този морков да се хване той за него и така ще го изтеглиш от ада“. Обаче заедно с него се хванали и други грешници – наловили се един на друг за краката, и ангелът ги понесъл към рая; но този, чийто бил морковът, рекъл на другите: „Този морков е мой“, и щом издумал, веригата се скъсала, та всички паднали пак в пъкъла. Нека вашият морков послужи за спасението и на други хора, за да се издигнат към Небето, защото инак, ако кажете: „Този морков е мой“, ще паднете пак долу. Може да се хванат за вашите дрехи, за вашите крака, мълчете, нищо не казвайте. Него ден, когато кажете: „Този морков е мой“, вие сте далеч от Господа. Безкористието живее всякога под закона на подобието. Жертва и себеотричане за другите – това е християнството.

Беседа, държана на 2 ноември 1914 г.

Posted in За Духа и Душата | Tagged | Коментарите са изключени

Писмо на благодарност от Катя

Това писмо е един истински житейски разказ, изпратен ни от Екатерина Божикова. Безкрайно Ти благодарим, Кате!

Посвещавам на тези, които ме научиха на истинското значение на думата „приятел“

Днес е 25 май 2010 – 12 дни след 27-ия ми рожден ден. Бях се преместила заради магистърската си степен от Германия в Испания през септември 2009. Остават ми само 3 месеца, за да свърша следването си, но точно в този момент седя в лекарския кабинет на болницата във Франкфурт. Уплашена съм, но все още настроена положително, че ще си тръгна след обяд с добри новини. Събитията от последните 7 месеца се нижат бясно през ума ми.
Октомври 2009 е, месец след като се преместих се в Барселона. Днес открих малка подутина под дясната ми мишница. Не ме притесни, поне не веднага. Въпреки това си отделям време да се осведомя по въпроса. По време на ваканцията за Рождество дори посещавам личния си лекар в Германия. Краткото ултразвуково изследване и категоричната преценка на лекаря ме успокояват достатъчно, за да забравя напълно подутината. Вярвайки, че да си на 26 автоматично означава, че не мога да имам рак, аз се съгласявам да се появя на изследване отново след 3 месеца и евентуално да се подложа на операция след като се завърна в Германия през август 2010.
Месеците се занизаха. Задълбочена в уроците си, не забелязвам, че бучката нараства. Март месец обаче вече далеч не съм сигурна, че трябва да чакам още 5 месеца за допълнителни изследвания. Независимо за какво точно става дума, искам то да се разкара от тялото ми. И затова си уговарям час за малка „козметична операция“ по време на престоя ми в Германия за рождения ми ден през май.
И сега съм тук – във Франкфурт, в офиса на онколога. Държа ръката на Юлия, една от най-добрите ми приятелки. Тя беше човекът, който изслуша внимателно моята объркана история и държеше да проведа пълни изследвания. Само преди два дена претърпях биопсия и Юлия не ме е оставяла сама оттогава.
Най-после докторът ни извика. Лицето му е безизразно, не мога да преценя дали има добри или лоши новини. Ходейки към кабинета, заглаждам дългата си кафява коса зад ушите – така, както винаги правя, когато съм нервна. По пътя към кабинета му се взирам за кратко в отражението си – бяла съм като платно. Чувствам се все едно, че не съм спала от седмици. Надеждата за добри новини не ме е изоставила, но неприятно чувство се е загнездило в стомаха ми от биопсията насам.
Сядаме бавно на столовете, които лекарят ни посочва мълчаливо и следващите няколко минути са сигурно най-дългите минути през живота ми. Жълтата папка в ръцете на доктора стои неподвижно затворена. Той я отваря с бавно движение, и продумва: „Госпожице Божикова, за съжаление, нямам добри новини за Вас …“ Чувствам как се изпарявам, как тялото ми се разлива по пода на цялата стая, чувам туптенето на сърцето си и дишането си, чувствам как кръвта ми преминава от главата в краката. Първите сълзи се стичат по бузите ми и стискам ръката на Юлия силно. „Ама как така? Аз съм само на 26, така де, вече 27 … нали…“ Въпрос след въпрос почват да изкачат. Всичко, което се беше трупало в главата ми през последните 7 месеца се опитва да бъде изказано едновременно на един дъх, а аз чувствам, че се задушавам.
Биопсията потвърди, че е тумор. Бързо растящ тумор. Лекарската препоръка означава незабавна операция, химиотерапия и лъчетерапия. Думи, които само преди малко нямаха никакво значение за мен, които не означаваха нищо повече от плашещи медицински понятия, неочаквано придобиват значение за мен. И това не е всичко. Трябва да премина през пълно изследване, за да съм сигурна, че ракът не се е разпространил … сега вече цялата се треса. Какво означава всичко това? Ще загубя ли косата си? Гърдата си? Ще умра ли? Какво ще стане със следването ми? Остават ми само три месеца до завършване – означава ли всичко това, че трябва да прекъсна? Въпроси, важни или не, минават бясно през главата ми. Лекарят обаче няма задоволителни отговори, той не ме оставя с решения от типа „или – или“. „Борим се за живота Ви. Трябва да започнем лечението веднага. Всичко друго няма никакво значение.“
Следващите два дни са критични и трябва да взема най-важните решения в живота си, но от друга страна доказват колко щастлива трябва да съм, че имам такива хора до мен.
Обаждам се наред на всеки, който ми е мил. Думите „Имам рак“ ме пронизват като куршум. Тялото ми отхвърля новината, но знам, че трябва да я приема. Само два часа след диагнозата вече седя на маса с една дузина от най-добрите ми приятели. Всички идват веднага след обаждането ми. Юлия, Миро, Явор, Наско, Михаела, Поли и много други, които са част от моето голямо немско-българско семейство от последните 8 години в Германия. След като съм плакала с часове се чувствам обезводнена и замаяна. Гледам приятелите си и търся лъч надеждата в очите им, защото всичко пред мен е потънало в тъмнина. Откъде да започна? Не знам къде се намирам. Всичките ми планове – програмата на разменни начала в САЩ, завършването ми, търсенето на работа, дългото пътуване преди завръщането ми в Германия – всички тези планове изглеждат невъзможни. Най-лошото е, че не познавам НИКОГО на моята възраст, който е преминал през нещо подобно. Хора на моите години обикновено се тревожат за работата или изпитите си, за личните си връзки или за външния си вид. Само при мисълта за това отново се разстройвам. Приятелите ми ме утешават, но ми казват съвсем директно, че трябва да се взема в ръце и да мисля ясно. Сега чак забелязвам колко добре ме познават и че това, което наистина ми трябва, е един ритник в задника и трезв поглед върху нещата. Един от техните първи въпроси е „КАКВО искаш?“. И аз знам по-ясно от всякога какво искам. ИСКАМ да се боря! Не, не само да се боря, но и да ПОСТИГНА нещата, които намирам за важни – да се върна в Барселона и да си завърша следването! Никой от приятелите ми не мисли, че постъпвам неразумно. Те всички са борци и знаят цената на постигнатото, знам го. Минали сме заедно през много трудности и съм горда колко добре всеки един от тях е подредил живота си и затова далеч не се изненадвам, че следващия им въпрос е „KАК можем да помогнем?“
Следващите няколко часа прекарваме в разделянето на големия раков проблем на малки задачки. Правим списък и срокове и всеки взема своя дял от задачите. И изведнъж неприятностите не изглеждат толкова непреодолими. Чувствам се все едно безброй ръце ме вдигат от земята в най-тежкия миг от живота ми.
Следващия ден е ден на действието. Имам среща с двама хирурзи, химиотерапевт, патолог и радиолог. Всички тези хора с докторски титли ме убеждават колко е сериозен проблема и как трябва да зарежа всичко друго и да се съсредоточа върху лечението. Вместо да следвам съвета им, аз си разлиствам тефтера си и казвам, че не може да ме оперират следващата седмица. Трябва да съм в Барселона за уроците си. Но по-следващата седмица може. Най-добре в понеделник или във вторник, за да летя обратно за Барселона в неделя. Докторите не могат да повярват на ушите си. Казват ми съвсем директно, че съм луда: „Дори операцията да е успешна и да отстраним целия тумор, не можем по никакъв начин да сме сигурни, че само за 4 дена ще се възстановиш до състояние, в което можеш да летиш.“ Но аз нямам никакви намерения да си променям мнението. Ако се боря за живота си, то тогава искам да го живея така, както искам, въпреки рака. Лекарите се опитват да ми възразят като ми казват, че просто няма как да нагъчкам в пълната си учебна програма всички необходими медицински изследвания и процедури, да прочета всичко необходимо и да подредя всички документи. Но мен вече не ме е страх и има цяла войска от помощници.
Докторите, разбира се, не преувеличават за сложността на раковото лечение. Не само, че включва един куп изследвания – МРИ, ЦТ, кръвни тестове, ЕЦГ, ултразвук и разговор след разговор, но и се разпростира между няколко болнични отделения, което означава още повече бюрокрация, още повече срещи, още повече въпроси и още отговори, които няма как да дам. Тук не става дума за задачи, които изпълват един пълен работен ден, ами на всичкото отгоре и трудно организационно предизвикателство.
Страх ме е да задам въпроса „защо“, знаейки, че никога няма да намеря точния отговор. Генетичният тест също се оказа негативен, което означава, че не мога да виня дори него за рака. Мисля си много за живота, който съм водила досега – винаги забързана, винаги под напрежение, винаги работеща много, винаги недоволна и искаща повече. Също така никога съм обръщала особено внимание как и какво ям. Винаги съм поставяла пред тялото си толкова много предизвикателства, че в един миг то просто натисна спирачката. Сега знам, че по-важно от намиране на отговора на въпроса „защо“, е знанието „как“ да променя всички тези малки неща в живота си, които отново биха могли да проправят пътеката за саморазрушението.
Два дни по-късно се завръщам в Барселона и за една седмица се опитвам да изключа напълно, да се съсредоточа върху уроците и да се подготвят мислено за операцията. В това време Юлия поема графика за всички часове при лекари, необходими преди операцията, и посещава всички необходими консултации с лекарите. Миро се рови из всички сертифицирани центрове по химиотерапия и се опитва да получи второ, независимо, мнение за диагнозата ми. Явор ми помага да си оправя финансите и здравната застраховка. Всички приятели и членове на семейството помагат или разучавайки различните лечебни възможности, или разсейвайки ме. След няколко дни най-после добивам яснота по въпросите на лечението ми. Трябва да взема толкова много решения – операция за запазване на яйчниците ми, начин за отстраняване на рака, вид химиотерапия, след раково лечение, кои болнични институти, каква перука… Изчитам много изследвания върху рака, за да се убедя, че всичко това си струва и че ще съм добре. Е, сега знам, че не съществува изследване, което да ми гарантира каквото и да е било. Никакви статистически данни не могат да потвърдят, че лечението ще проработи и за МЕН и че ракът няма никога да се върне обратно. Единственото, което мога да направя за взетите решения, е да се доверя на интуицията си.
Много хора, също и лекарите, казват, че рака е голямо предизвикателство, защото показва истинския характер на хората около нас. Много губят приятелите си. А аз спечелих приятели.
В университета решавам да споделя отворено диагнозата. Всички ме подкрепят. Съучениците ми помагат с домашните, вземат ме от летището и са винаги до мен, когато имах нужда. Изненадана съм колко много ми предлагат съвет или утешителен разказ на близки, справили се с рака. Изведнъж нямам чувството, че съм единствената, която трябва да се бори с него. Ракът вече не е непознатият враг.
И така започна голямата борба.
Химиотерапията започва в деня след завършването ми, 7 седмици след операцията. Целият тумор е премахнат и единствената останала следа е малък белег под мишница ми. Прогнозите са добри, но месеците, които следват – трудни. Никога няма да забравя деня, в който трябва да се разделя с дългата си коса и да живея с новия си образ, който от ден на ден заприличва все повече на извънземно, отколкото на млада жена. Химиотерапията идва с последствия – болки по цялото тяло, загуба на имунната система, загуба на сън, апетит и дори губене на краткосрочната памет. Да се възприема като красиво момиче, въобще като момиче, става все по-трудно. Но бързо се научавам, че както всяка една трудност в живота, и тази носи много възможности със себе си. Най-после имам време за много неща, за които никога нямах преди. Правя упражнения всеки ден. Спирам да ям преработена храна и следвам строга диета по време на терапията. Поддържам ума си зает – пиша статии, чета, ходя по изложби, помагам по различни проекти в университета, откривам нови любими занимания. Започвам курсове по испански и въпреки гъстата програма, дори намирам време да пътувам. Чувствам как ставам много по-спокойна и много по-ясно осъзнавам, че ми трябва баланс в живота. Търся щастливите мигове във всеки един ден и се научавам да не се ядосвам за нещата, които не мога да променя. За първи път през живота си се научавам как да се наслаждавам на мига мирно и спокойно.
И сега, точно година по-късно, гледам назад към голямото предизвикателство и изпитвам дълбока благодарност, че имам толкова силни, грижовни и положителни хора около себе си. Благодарение на тях, нямаше дори и една точка от моя „АЗ ИСКАМ“-списък, която да не се осъществи. Аз излетях обратно към Барселона в неделята след операцията, въпреки че докторите бях сигурни, че няма да мога да се възстановя толкова бързо. Моят малък отбор от помощници беше всеки ден до леглото ми, правеше упражнения заедно с мен, докато не станах от леглото и не започнах да ходя. Върнах се на уроци на 6-тия ден след операцията. Моите мили съквартиранти ми носеха учебниците, водеха записки и бяха с мен ден и нощ. Излетях за САЩ на 10-тия ден след операцията за моята програма на разменни начала, а моите състуденти превърнаха пътуването в незабравимо преживяване. Когато големия ден дойде и аз най–после държах дипломата в ръцете си, тя означаваше много повече от просто завършване за мен – това беше важно постижение, пътешествието, което идваше да ми каже: „Каквото и да се случи утре, ти ще се справиш!“
Животът продължи. Намерих страхотна работа и 3 месеца след края на терапията се преместих в Ирландия. Изминала е вече почти година от началната диагноза. Косата ми порасна отново и ежедневието ми се нормализира. Ясно е, че ракът винаги ще си остане част от живота ми; страхът, че може да се завърне, ще е винаги с мен, но знам, че винаги имам избор – избора да се боря. И благодарение на приятелите и семейството си разбрах, че имам силата да го направя. Няма и ден, в който да не мисля за всеки един от тези, които изминаха това пътуване заедно с мен и най-вероятно никога няма да намеря толкова силни думи, че да изразя колко много означават те за мен. На 1-ви февруари 2011, последния ден от лечението ми, им посветих следното:

Изследванията преминаха и терапията ми завърши. Гледайки назад в последните месеци, почти не мога да си спомня лошите мигове и дължа всички хубави на вас – страхотния купон за рождения ден, програмата на обменни начала в Лос Анджелис, пътуването с момичетата до Ибица, пътуването до Берлин, пътуването из Източна Европа, разходката с лодка в Хермансбург, събиранията на класа в Барселона и Хамбург, посещението на Еси в Германия, концерта на Пако де Лусия в Инголщат, Нова Година в Хамбург, безбройните вечери в кръчмата в Дармщат … Благодаря на Българската Група, че счупи посетителския рекорд на болницата във Франкфурт и ме карахте да се смея толкова много, че забравях всичко друго. За това, че прекарахте безброй часове на кафе с мен, за кино вечерите, за намирането на творчески решения на всички възможни проблеми. Благодаря на семейството ми за всичката им сила и молитви. Благодаря на екипа ми за дипломната работа за цялата им подкрепа и за това, че са такива прекрасни приятели. Благодаря на най-страхотните съквартиранти, за които човек може да си мечтае. Благодаря на спътниците ми в програмата на обменни начала и за непресъхващия купонджийски дух на момичетата и момчетата от Бизнес Университет ЕАДА в Барселона. Благодаря на най-добрите и забавни подготовчици за интервюта. Благодаря на всички приятели някъде далече по света, които винаги намираха време да ме окуражат. Благодаря на Юлия, Миро и Явор, които ме изправиха на крака в най-трудния ми житейски миг и останаха силни, спокойни и разбиращи до края. Никога няма да мога да изразя цялата си благодарност към Вас! Много хора казват, че човек губи приятели в такива тежки мигове, а аз открих, че имам най-прекрасните приятели, които човек може да си пожелае. Благодаря, благодаря, благодаря …

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Благодарим на непознати деца

Опитвам се да благодаря или да похваля непознато дете за негова постъпка, която ми е харесала. Вярвам че, независимо колко малки са, децата запомнят това и им дава мотивация да продължават все така.

Вчера в парка с мъжа ми и малката ми дъщеря (на 4г) присъствахме на едно събитие, където бяха събрани много хора. Малката се поизнерви и измори, тогава едно по-голямо приятелско дете я „взе под крилото си“, грижи се за нея и я занимава. Искрено му благодарих!

После минахме през едни съоръжения и рампи за каране на скейтове и колела. Имаше много малки деца като моето, които просто се катереха и се мотаеха по тях с усмивка на уста:) Едно малко по-голямо от тях момченце се опитваше да мине през рампата с колелото си и съвсем учтиво и внимателно им подвикваше: „Хей, малките, бихте ли ми направили малко място, моля?“ Нямаше как да не ми направи чудесно впечатление и му го казах. Детето грейна!

Та, хвалете непознатите деца за тяхното възпитание и добрина – това е нещо, което си заслужава!

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Гранада – пълното единство на различията

Гранада е безспорно един от най-красивите градове в света, а дворецът Ал Амбра е самото великолепие и изящество. Но истинската красота на града се намира не в прекрасната му архитектура, а в Духът му на мир, Любов, щастие и взаимосъществуване. Знаех, че може да се каже, че се населява от четири различни „култури“ – испанци, араби, цигани и хипита. Гранада е истинското, живото сърце на Андалусия, нейната пълна хармония и съвършеност.

Има един много известен площад в най-старата, арабска част на града – квартала Албаисин. От него гледката към Ал Албра и бялото било на Сиера Невада е невероятна. Но аз, както винаги, исках първо да отида някъде още по-нависоко над града, за да видя още по-хубава гледка и започнах да се катеря по хълма над Албаисин. Доста пясъчен и с много сипеи, пълен с пещери хълм. Малко по-късно установих, че е пълен и с всевъзможни боклуци и мръсотия. Трябваха ми само още няколко мига, за да разбера, че е пълен и с живот. Оказа се, че това е „квартала“ на циганите и хипитата, които живеят в пясъчните пещери над Албаисин, а аз се намирах вече в самото му сърце. И гледката беше наистина невероятна. Първоначално имаше чувство на несигурност, заради „гетото“, в което се намирах, но после се оказа, че то е напълно неоснователно.

Насладих се на гледката и се запътих към известния площад в Албаисин. Седнах на него и просто седях и се наслаждавах. Намирах се точно пред арабската джамия. А на площада циганите и хипитата продаваха нещата, които произвеждат – всевъзможни занаяти, музика и т.н. Купувачите бяха предимно туристи и местни испанци. Пъстротата на външния вид на хората беше зашеметяваща, но изключително приятна. Хипитата ходят от цял свят, за да живеят точно там. Не беше трудно да се разбере защо. Видът им беше толкова различен, че засенчваха значително разнообразието на всевъзможните туристи. Сякаш целият свят се беше събрал на едно място в името на мира, спокойствието и разбирателството между хората.

Много любопитно е това спокойствие. Кара те да изпаднеш много бързо в дуенде и да разбереш каква е разликата между андалусийското дуенде и балканския кеф. Дуенде е вечно движение, за разлика от кефа, който често е покой. Цареше невероятно спокойствие, но не и застой. Имаше бавни и приятни движения, цялата атмосфера беше изпълнена с динамика и развитие, но някак си като на забавен кадър. Случваха се хиляди неща, но разполагах с цялото време на света, за да ги възприема и да им се радвам. Просто наблюдавах и се наслаждавах.

Бяхме група от пет човека и не знаех къде е едното момиче, не бяхме се и разбрали къде да се чакаме. Но там, където седях, знаех, че нещата просто се случват по някакъв странен житейски ход. Сигурен бях, че Тя ще се появи точно тук и точно сега. Не защото това е известно място – такива има още доста в Гранада – а просто защото това се връзваше на цялата хармония и пълно единство в разнообразието. Така и се случи. Бях станал свидетел на пълната магия на Андалусия. Бях изпитал поне една форма на прословутото дуенде, неописуемата всеобща нирвана, в която изпадат не само местните, но и всички посетители на Андалусия, заедно, в пълно единство. И всеки е част от цялото. И цялото е неделимо, неповторимо и единно. Едно безкрайно дуенде, една изпълненост за тялото, една пълна свобода и вечна песен на душата, съвършен мир и необятна Любов за Духа.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Водачът най-отпред

Всъщност водачът трябва да е най-отпред.

Ървин Макманус

Да, така си е. Сигурно знаете, че и Кан Испер-рих винаги се е сражавал начело на войската и дори е загинал, бидейки начело в една битка с хазарите. А знаете ли, че е бил тогава на точно 100 години? ;)

Posted in За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Една голяма мечта

От четири години съм много деен в кауч сърфинг и съм голям привърженик на това общество. По принцип не си падам по каквито и да е било мрежови общества, но това е различно, защото можем да се виждаме наживо и то по най-личния възможен начин – като си ходим на гости.

Кауч сърфинг обединява и сприятелява хората по света. Кауч сърфинг носи винаги много радост и щастие. Но в кауч сърфинг се крие и много повече положителен потенциал, който предстои тепърва да бъде открит и използван за доброто развитие на света. Обществото от хора е вече налице. Липсва една последна малка крачка, с която тази така единна група от хора да се обедини не само в името на радостта и щастието, но и в името на нещо по-голямо, в името на развитие на нашите общества. Моята мечта е това да стане, но все още липсва нещичко как да го направим, как да го задействаме. Кой има хрумването, кой може да помогне да осъществим тази мечта? Пишете ни на om@openom.eu Вашите предложения!

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Ставаме УНИЦЕФ Благодетели

През ноември 2011 г. УНИЦЕФ започва информационна кампания за програмата за редовно дарителство „БЛАГОДЕТЕЛ“. Програмата ще подпомага проектите на УНИЦЕФ в България и по света.

Запознайте се с начините, по който можете станете Благодетел в България и инициативите, които бихте подпомагали!  А тук разгледайте актьорите и спортистите, вече станали Благодетели. Сред тях е и големият плувец Петър Стойчев, за когото сме писали в ОМ.

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Обиколка на света

Българинът и руснак Володя Сорокин обикаля с години целия свят с колело. Наскоро и един друг, млад българин – Коста Атанасов, художник, този път с мотор и без каквато и да е карта и план обиколи цялото северно полукълбо, като премина дори и през Русия.

Но защо Ви пиша затова? Не толкова заради впечатляващата обиколка на Коста и за това, че дава пример как се осъществяват мечтите, а най-вече заради това, че обикаля без карта и план. Това просто го задължава да спира и да говори с хората, да се запознава с тях, да бъде един от тях. Какъв по-хубав начин за създаване на мир и Любов по Земята!

Не мога да не се сетя и за един млад австриец, който непосредствено след завършване на училище обикаля над 8 години пеш по света !

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

Хейзъл Маккелиън – 90-годишната кметица

Чували ли сте за Мисасауга? Сигурно не. Това е едно „градче“, което се намира в сянката на Торонто в Канада. Сигурно и никой никога нямаше да е чувал за него, ако не беше неговата кметица – Хейзъл Маккелиън. Тя е на крепката възраст от 90 години и е кметица на „градчето“ от цели 33 години. Бива винаги преизбирана отново и отново. Защо ли? Защото върши прекрасна работа за общината и изпълнява винаги всичките си обещания и винаги е сред хората и се допитва до тях.

Защо ли пиша „градче“ в кавички? Защото това е шестия по големина град с население над 700 000! И този град няма и една стотинка дългове! И има „само“ 700 милиона резерв! И със седалища на „само“ 61-а от 500-те най-големи компании в света!

Така, а сега, преди да погледнете видеотата, се хванете здраво, за да не паднете, защото Лейди Маккелиън не само е с всичкия си, но и на 90 години играе хокей!

И все пак, каква е тайната на успеха? Прекрасно здраве, чувство за хумор, Любов към работата и към хората, ниски данъци и много работни места! Още повече можете да научите от Уикипедия.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

04.12.2011г. | Преходът към устойчив живот

Какво означава устойчив начин на живот? В градските условия съществуват безкрайни възможности за прилагане на практики за устойчиво развитие и устойчиви социални взаимоотношения. Важно е единствено да се определи къде да се започне.

Домашното производство на храна, както и развитието на природосъобразен бизнес, се управлява успешно с внимателно наблюдение и планиране. Един доказан метод за изграждане и поддръжка на системи в едно такова поле е пермакултурният дизайн – практика, която включва лесовъдство, градинарство и производство на чиста храна, независимо в селски или градски условия.

Този семинар на Михаил Косев ще Ви въведе в концепция за ново осмисляне на света около нас – как да се проектира една цялостна система, на която може да се разчита за устойчив доход.

Чрез това събитие може да откриете ресурси към Вашето духовно, социално и финансово развитие, които са изненадващо достъпни.

Семинарът „Преходът към устойчив живот“ ще се състои на 04.12.2011, от 13.00 до 17.00ч. в Червената къща, София.

Повече информация за автора и водещия на семинара Михаил Косев може да намерите на личната му страница.

 

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени