Tag Archives: личен пример


Приказка за вятъра

Иво ИВАНОВ
Канзас

Статията е писана през 2008-ма година

Искам да ви разкажа една приказка. Толкова невероятна, че не може да бъде измислена. Толкова красива, че няма как да бъде хипербола. Това е приказка за пустинята и вятъра. За същността на съвършенството. За най-бързия човек на планетата. За един гениален българин, творящ необясними чудеса на малък остров в Тихия океан. За 140-годишно куче със златна козина, добро сърце и човешки очи. За безсилието на науката пред триумфа на инстинктите. За един нисичък канадец с огромни, мускулести крака. За стария Антонио от Кремона и неговата 300-годишна, неразгадана тайна. И разбира се, за Варна.

Но нека започнем с Варна. Тази от детството ми. С морската градина, сенчестите улици и усмихнатите хора. Прелестна и тайнствена, тя ме омагьоса още при първата ни среща с обещания за вечно лято и безгрижни дни. Хвърли рибарска мрежа върху детското ми сърце и ме плени завинаги така, както само тя може.

Как ще я забравя тази сирена с коси от свежи водорасли и смях от морска пяна? Кой знае – сигурно се е променила през годините, но в спомените ми тя винаги ще бъде същата прелъстителна красавица, ухаеща на одеколон от чиста морска сол, разтворен в бриза. Никой не може точно като нея да подслони влюбените двойки по алеите си, да разроши косите им с игривия си вятър и да ги накара да забравят всичко останало под серенадата на чайките. Такава е Варна в наивните спомени на хлапето. Винаги съм вярвал, че и тя ме обича поне толкова, колкото аз нея, защото в сърцето ми тя е единствена по рода си – просто съвършена!

Всяка есен Варна се качва на каросерията на малък пикап и поема дългия си, тежък път към пустинята. Чакат я два ферибота и хиляди километри по асфалта. Крайната и цел е Бетъл Маунтайн, щата Невада, място наречено от Вашингтон Пост – „мишницата на Америка”. Действително, пейзажът е потискащо монотонен, а почвата е кафеникава пръст, по-безплодна от щампован бетон. Лишени от растителност, голите, едноцветни хълмове приличат на деформиран керван от oгрoмни, камилски гърбици, вцепенени завинаги в неподвижния въздух на пустинята. Ако хвърлим и един космонавт в скафандър да подскача на забавен кадър по камънаците, спокойно можем да помислим, че сме на луната. Но какво прави тук сред тези ограбени пейзажи името на нашата хубава черноморска русалка?

Бетъл Маунтайн може да няма много, но разполага с най-правия, най-високо разположен и най-безлюден пътен участък в Северна Америка – шосе 305. Надморската височина е 1407 метра. Наклонът на трасето – несъществуващ. Тук всяка есен се провежда легендарно състезание наречено WHPSC. Мнозина го наричат просто „Предизвикателството”. Именно то е съревнованието, определящо най-бързият човек на планетата, придвижван от собствените си сили. Не, няма да се натъкнете на Юсеин Болт в пустинята на Невада – той не би могъл да се мери с най-бързите мъже на земята, защото те въртят педали, развивайки немислими скорости.
През 2000 година талантливият канадски колоездач-национал Сам Уитингъм вмъкна с усилие компактното си, 170-сантиметрово тяло във футуристично устройство, приличащо повече на снаряд, отколкото на велосипед. В тясната кабина, единствената подвижна част от тялото му са краката, които започват да въртят като бесни педалите подпомагани от чудовищните бедрени мускули на колоездача.

Шумът в кабината е оглушителен, въздухът недостатъчен, жегата омаломощаваща. Но това са незначителни подробности. Минути по-късно Уитингъм се възползва оптимално от определените за засилване 4 мили и набра скорост, въртейки педалите със 120 оборота в минута. Снарядът влетя в 200-метровата официална дистанция с 117 км/ч, смазвайки световния рекорд. Година по-късно Уитингъм направи нещо още по-невероятно, подобрявайки собствения си безумен рекорд с цели 12 км/ч. През 2002-а за трети пореден път „Предизвикателството” бе спечелено от канадеца с ново върхово постижение от 130,36 км/h. Вече 6 години този рекорд е абсолютно недосегаем за останалия свят.

Причината за това смазващо надмощие не е толкова в стоманените крака на Сам Уитингъм, колкото в странното, куршумовидно превозно средство, което той настоява да бъде наричано велосипед. Устройството се казва „Варна” – име, което е станало еталон за доминация в тези среди, а негов създател е един от най-изумителните хора, с който ме е срещал живота – българският скулптор Георги Георгиев. Тук се носят много неправдоподобни на пръв поглед легенди, свързани с този нестандартен, колоритен мъж. Интересното е, че повечето от тях са абсолютна истина.

Георги живее на малък, изолиран остров в Британска Колумбия с изглед към големия, безкраен запад на Тихия океан и не разполага с нищо повече от малка работилница в гаража си и двете си златни ръце. Преди да съм ви разказал за него, искам да изразя собствено мнение: според мен, на базата на стандартните дефиниции и разбирания, които съм формирал в себе си през годините, Георги Георгиев е гений. Това е крайна дума, за която самият той сигурно ще ми се разсърди, но аз не бих си позволил да я употребя, ако не вярвах с абсолютна категоричност в нейната уместност.

Георги не е физик, няма математически познания за геометрията на формите, не се интересува от формули и цифри и не е запознат с коефициентите на триене или съпротивление на въздуха.

„Просто следвам интуицията си” – каза ми Георги – „Моите форми не идват от учебниците и компютрите. Нещо невидимо, нещо дълбоко вътрешно ми подсказва какво трябва да направя”. Всяка заварка, всяка сглобка и елемент са направени от Георги в собствения му гараж-работилница. Българинът отказва корпоративно спонсорство по философски причини и се самофинансира – при това с огромно усилие. През 2001г. британски екип инвестира над 1 милион долара с единствената цел да победи неговия „Варна” и да се върне от Невада с нов световен рекорд. Подготовката на англичаните бе невероятна. Въоръжени от корпоративни спонсори те създадоха собствен ултрамодерен вело-снаряд2, наречен Блуйондър. В дизайна му участваха водещи учени, физици и лаборатории. Структурната архитектура на съоръжението бе изградена с помощта на компютърни процесори с индустриална мощност и сложни програми за графичен и аеродинамичен анализ.

За капак, англичаните пристигнаха в пустинята с Олимпийският шампион от Сидни Джейсън Куейли зад кормилото. „Те бяха огромна машина, подпомагана от купища пари”, коментира Уитингъм – „Ние бяхме просто двама пича с един пикап.“ Резултатът? Британците постигнаха 103 км/ч.

Варна Диабло – смазващите 129 км/ч. Устройството е с предно предаване, което оптимизира пространството вътре в кабината. Уитингъм ляга в долната част на черупката като във вана, която сякаш е направена по контурите на тялото му. Георги слага горната черупка или „покрива” на болида върху Сам и го „запечатва” с хокейна лепенка, за да не позволи на какъвто и да било въздух да проникне в кабината и да наруши нейната аеродинамичност. Кислородът за колоездача прониква през двата тесни процепа на огромните, тънки като бръснач колела, но въпреки това след пробег, Уитингъм често излиза от „сoвaлкaтa” на границата на припадъка, с дробове, отчаяно търсещи въздух.

През 2003 година Сам сякаш бе на косъм от ужасяваща участ, в опита си да подобри собствения си рекорд. „Варна” спука гума и Уитингъм загуби контрол, излитайки във въздуха със скорост от 130 км/ч. Окован като в пашкул от прегръдката на „Варна”, Сам бе безпомощен. Тя се стовари под 90 градуса върху асфалта под ужасения поглед на Георги и продължи да се пързаля по шосето в продължение на 300 метра. Животът на колоездача бе спасен от гениалния дизайн.

Уникалното съоръжение е построено от свръхлеки въглеродни нишки и „Кевлар”, от който се правят бронирани жилетки за военните. Сам се измъкна от кабината без нито една драскотина. Вече 6 години целият свят се опитва да бие рекорда на Варна. Самият Георги също не успява да го направи, въпреки че няколко пъти бе близо до него. Целта е да премине границата от 82 мили (131,97км/h) и да спечели паричната награда „Децимах”, която се присъжда на този, който успее да достигне една десета от скоростта на звука.

Проблемът е, че за да могат да бият рекорда си, двамата „варненци” имат нужда от идеални условия: никакъв вятър, оптимална температура и нов, по-гладък асфалт. Според скептиците, те никога повече няма да могат да го направят. От миналата година срещу тях се подготвят още по-амбициозни и добре финансирани екипи. Не е ясно още колко ще продължи надмощието на Георги, но постигнатото от него до този момент е изумително и дори необяснимо.

Георгиев е роден и израснал във Варна, където от малък е усетил поглъщащо, нетърпящо възражение влечение към изкуството, скулптурата и манипулацията на формите. „Спомням си как като дете направих серия от аеродинамични модели на свръхзвукови самолети, вдъхновени от ТУ-144”, сподели Георгиев за „Телеграф”, „Клубът по аеронавтика във Варна бе толкова впечатлен, че ги сложи на витрина.

Години по-късно забелязах същите форми, които аз бях направил инстинктивно, в моделите, разработени от Боинг и НАСА.” Георги е бил изумителен скулптор, но му се е наложило да следва в художествената академия в Белград. „В София не ме приеха”, смее се Георгиев – „Нямаше достатъчно места от деца на комунистически деятели.” Възможността за емиграция се отворила през 1971 година – първо в Рим, а след това в Канада.

Един ден Георги се сдобил с чистокръвен Голдън Ретрийвър – прелестно куче с бляскава козина и дълбоки, умни очи. „Кръстихме го Варна – на мястото, от където съм дошъл” – спомня си Георги. Кучето пленило всички с изумителния си характер и бързо станало пълноправен член на семейството.

Варна живяла невероятните 19 години (140 в човешки години) – нещо нечувано за тази порода. Когато кучето най-после си отишло, покосено от удар, сломеният от тъга Георги решил по своеобразен начин да продължи живота му, наричайки компанията си на негово име. Така световноизвестните велоболиди носят името, както на родния му град, така и на най-верния му четирикрак приятел.

Подобно на повечето хора, които разполагат с уникална дарба, Георги сякаш не може да я оцени: „Какво толкова съм направил? Навремето създавах сложни бронзови бюстове в най-малък детайл. В сравнение с това, велосипедите ми са нищо”. НИЩО ЛИ?! Георги, какво говориш? От години целия свят е по петите ти. Всички искат короната ти, но нито могъщите компютърни програми, нито милиони долари са в състояние да дешифрират и победят въображението и интуицията на един скромен българин и неговите виртуозни ръце.

Спомнете си Микеланджело. Когато го попитали как е успял да извае прелестната фигура на Давид от един груб, мраморен блок, той погледнал с недоумение и казал: „Ами че той си беше вътре в камъка – аз само махнах излишния мрамор около него”. Университетът на Бритиш Колумбия реши да анализира Варна Диaбло II в тунел за аеродинамично изследване и след 6 месечни тестове учените заявиха, клатейки невярващи глави, че не са виждали по-идеална аеродинамична форма в природата. Моделът бе наречен „най-ефикасното превозно средство, създадено от човечеството”.

С други думи Варна е способна да генерира огромен двигателен момент, използвайки по-малко от една конска сила, като при това успява да се скрие почти магически от самия въздух, чийто вездесъщ коефициент на триене е най-големият враг на търсачите на скорост.

Когато питам Георги как създава шедьоврите си, той вдига рамене: „Нямам представа. Нещо отвъд мен. Някакъв необясним, вътрешен усет дърпа конците. Може да е късмет, а може би просто съм бил предназначен за това. Нека ти кажа нещо: Ако всеки на тази планета реши един ден да върши това, в което най-много го бива, целия свят ще се промени към по-добро. Много е важно човек да не пропилява таланта и живота си напразно.”

Преди 300 години в градчето Кремона в северна Италия един гениален лютиер на име Антонио Страдивари е създавал шедьовър след шедьовър в малката си, прашна работилница. Работил е с примитивни длета, оскъдна светлина и груби инструменти. Днес, три века по-късно, цигулките му продължават да бъдат най-съвършените музикални инструменти в историята на човечеството. Гласът им е неподражаем – с вълшебен тон, кристална акустика и перфектен резонанс.

И дори днес, в циничния и самонадеян 21 век, никой не знае точно каква е тяхната тайна. Нито спектрални, нито химически, нито математически анализи са успели да декодират магията на тези инструменти. Къде точно се крие тайната? Дали в плътността на дървесината, в изящната геометрия на формите, в мистериозния коктейл от минерали на заставката, или евентуално в рецептата на лака? А може би истината е, че един шедьовър дължи себе си на цял комплекс от неизчислими фактори, движени от необяснимата и могъща вътрешна необходимост на един благословен с изключителна дарба човек.

Искрено вярвам, че варненецът, живеещ и творящ на малкия остров до Ванкувър е точно такъв човек. Но време е да свършваме – всяка хубава приказка заслужава своя хубав край: Миналата седмица в Бетъл Маунтайн се състоя дългоочакваното „Предизвикателство 2008”. Георги и Сам бяха отново там с пикапа си и новия „Варна Диабло III” в каросерията. Двама пича срещу целия свят.

Но защо ли ми се струва, че финалът няма да ви изненада и едва ли е необходимо да ви казвам това, което вече сигурно усещате: Че в една топла, септемврийска вечер, вятърът внезапно утихна, условията станаха идеални, Сам Уитингъм развъртя яростно педалите и болидът на Георги разряза със свистене въздуха над шосе номер 305. И ето, че в този момент, в горещата пустиня на Невада, Варна полетя, свободна като птица и отново стана такава, каквато моето детство я е запазило в сърцето ми – просто перфектна!

(От мен, вестник „Телеграф” и цяла България: Честит нов световен рекорд на Георги Георгиев – един голям българин и пръв носител на наградата „Децимах” с невероятните 132.5 км/h!)

Иво ИВАНОВ
Канзас

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Жаклин Модена в защита на справедливостта

Днес, 23.11, за първи път ще бъде отбелязан Международният ден за борба с безнаказаността. Отбелязването на тази дата се организира от Международната мрежа за свобода на изразяването и обмена на информация (IFEX), която се бори за защита на журналистите, отразяващи истината от различни конфликтни точки по света. Смятам, че днешната дата е добър повод да разкажем за една смела жена, която е посветила живота си именно на борбата за справедливост.

Статия: Жаклин Модена (Чад) на Награда за цялостен житейски приност

превод от английски език: Рослава Стоянова

“… за неуморните й усилия, макар и излагайки живота си на огромен риск, да извоюва справедливост за жертвите на бившия диктаторски режим в Чад, както и да повиши информираността относно човешките права и спазването им в Африка“

Жаклин Модена на пресконференция Юни 2011, сн. rightlivelihood.org

Жаклин Модена е адвокат, който работи безстрашно за това бившият диктатор в Чад, Исен Абре, да получи справедливо наказание и никой, извършил престъпление, да не успее да се измъкне от закона. В същото време тя е и активен защитник на човешките права в Чад. Със своята отдаденост на справедливостта, като условие за постигане на помирение и със своята активна намеса, както на най-ниско местно ниво, така и в международната юрисдикция, тя има решаващ принос за повишаване на спазването на човешките права в Африка.

Кариера

Жаклин Модена е родена през 1957г. и учи Английска филология в университета в Чад през 1979г., когато избухва гражданска война и тя и съпругът й бягат в Конго, където тя остава 13 години и завършва „Право“ в университета в Бразавил.

Гражданската война е последвана от управление, изпълнено с насилие между 1982 и 1990г., когато начело стои президентът Исен Абре и неговата партия. През 1990г. Абре напуска страната и бяга в Сенегал. Основана по-късно комисия, която да разкрие истината за неговото управление, установява, че ръководеното от него правителство е отговорно за 40 000 политически убийства. Комисията публикува списък с имената на агентите на тайните служби, които според собствените им досиета са измъчвали и убили хиляди души. Много от тези агенти получават високопоставени длъжности в следващото правителство.

Модена се завръща в Чад през 1995г. и става един от първите стажанти по право в страната. Става секретар, а през 2004г. и президент на Асоциацията за защита и насърчаване спазването на човешките права в Чад (ATPDH).

Модена работи по различни случаи, свързани с човешките права и с помощта на оцелели от режима на Абре започва да събира доказателства за извършените от него зверства. През 2000г., след като други адвокати от Чад отказват да я подкрепят, тя завежда дело срещу Абре в Сенегал, където той продължава да живее в охолство, както и срещу неговите агенти в Чад. През 2001г., докато Модена участва в мирна демонстрация, полицията, ръководена от мъж, срещу когото тя в завела дело за насилие, хвърля срещу нея граната и открива стрелба. Модена едва се спасява.

Съдебен процес срещу бившия президент Абре

Когато през 2000г. Модена завежда дело срещу Абре в Сенегал от името на седем жертви, съдията го обвинява в съучастничество в мъчения и варварство и започва разследване срещу неизвестни лица за престъпления срещу човечеството. Адвокатите на Абре атакуват обвинението и през 2001г. Върховният съд в Сенегал отхвърля делото, като заявява, че е извън неговата юрисдикция. Затова жертвите се обръщат към Белгия, тъй като в страната има закон, според който всеки, извършил престъпления в толкова огромен мащаб, може да бъде съден. След пет години, разследващият съдия в Белгия обвинява Абре в престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид и издава международна заповед за арест. Белгия изисква екстрадиция на Абре от Сенегал. Бившият президент е задържан за десет дни, но прокурорът в сенегалския апелативен съд се обявява за некомпетентен да вземе решение по въпроса за екстрадиция.

Сенегалският президент Ваде обявява, че въпросът засяга цяла Африка и го поставя за обсъждане пред Съвета на Африка. През 2005г. Съветът моли Сенегал да поеме процеса срещу Абре, защото според тях нито един африкански държавен глава не трябва да бъде съден извън Африка. Сенегал иска финансиране, което да покрие разходите по процеса, като много международни организации, включително и ЕС обещават да му го осигурят. Въпреки това Сенегал проточва безкрайно дълго всички действия и накрая през 2011г. обявява, че няма да започне процес срещу диктатора. В момента Модена продължава да работи по въпроса за екстрадицията му в Белгия.

Докато се опитва да задвижи процеса срещу Абре, Жаклин Модена, представлява като адвокат жертвите на неговия режим.

Международното наказателно право все още си остава сложен процес на проби и грешки. Модена е един от неговите пионери, проявява изобретателност, никога не се уморява да търси нови решения и е истински пример за развитието на международни правни практики, идващи от страна, засегната от жестоко нарушаване на човешките права.

Асоциация за насърчаване и защита на човешките права в Чад (ATPDH)

В ATPDH официално работят девет души, но още 90 доброволци подпомагат дейността им в десет регионални клона на организацията. ATDPH работи за постигането на следните цели:

  • Хората познават своите права, изискват спазването им и ги защитават.
  • Спазват се правата на затворниците.
  • Уважава се достойнството на жените.
  • Спазват се правата на децата.
  • Намаляване на безнаказаността.
  • Намаляване на мъченията.

За да постигне тези свои цели ATDPH провежда следните програми:

  • Създаване на национална система за наблюдение на условията в затворите, която включва обучение на затворниците и на пазачите в затвора.
  • Противодействие на поробването на деца, които са продавани по пазарите като земеделски работници, чрез създаване на „кръгове на бдителност“.
  • Повишаване на информираността относно човешките права, чрез издаването на вестник “Le Rougeau” веднъж на два месеца, както и чрез раздаване на листовки на френски и арабски с информация относно правата на затворниците, СПИН, мъченията.
  • Образователни програми, провеждани в регионалните клонове, относно човешките права, правата на жените, като например законови средства за предотвратяване на браковете между деца.
  • Търсене на обезщетения за щетите върху околната среда, причинени от проекта за петролопровод между Чад и Камерун (Chad Cameroon Oil and Pipeline Project).

ATPDH е член на Комитета на Асоциациите за човешки права в Чад (Commission of Associations of Human Rights) и работи съвместно с други членове. Асоциацията има съвместна дейност и с Лигата за човешки права в Чад (Chadian League for Human Rights – LTDH), както и с други местни организации. В международен план ATPDH работи в тясно сътрудничество с Хюман райтс уоч (Human Rights Watch).

Подходът на Модена

Модена е известна с това, че работи заедно с хората, които създават проблемите, вместо да поляризира въпроса. Благодарение на този свой подход тя успява да намира решения и постепенно да постига напредък. Например, въпреки че в Чад е задължително децата да посещават светски училища, много родители все още предпочитат да изпращат децата си в религиозни училища. ATPDH разработва схема съвместно с ислямските училища, която позволява на децата по няколко часа в седмицата да посещават и светско училище, където да добият поне елементарни познания по математика и френски език. Чрез взаимодействие, а не чрез разделяне, Модена създава устойчиви решения и основа за дългосрочно развитие.

През 2002г. Модена получава наградата Мартин Еналс за Защита на човешките права.

Цитат

“Правата на хората продължават да бъдат нарушавани, защото извършителите и на най-ужасните престъпления продължават да се радват на пълна безнаказаност. Борбата срещу безнаказаността, която водя, и която с помощта на Бог ще спечеля, е следствие от решението ми да застана на страната на тези, които страдат и чиито сълзи, тези, които вземат решения, пренебрегват.“

Жаклин Модена

Повече за международния ден за борба против безнаказаността можете на научите от интернет страницата на IFEX.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Столетници

Как да живеем 100 и повече години? Най-вече с много и постоянен труд, вяра и храна от собствено производство. Това показват еднозначно множеството материали, които могат да бъдат намерени в мрежата.

Posted in За Тялото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Дейвид Сузуки за връзката между науката и обществото

Статия: Дейвид Сузуки (Канада) на Награда за цялостен житейски принос

Превод от английски език: Рослава Стоянова

Сн. Al Harvey за http://www.rightlivelihood.org

„За целия му живот, посветен на защитата на социално-отговорното използване на науката, за огромния му принос за повишаване обществената информираност относно опасностите, предизвикани от климатичните промени и за изграждане на обществена подкрепа към политиките за справяне с тези промени“

Дейвид Сузуки е един от най-значимите учени и общественици, говорещи за наука в наше време. Чрез своите книги и видео-материали, достигнали до милиони хора по света, той акцентира както върху опасностите, така и върху ползите от научни изследвания и технологично развитие. Сузуки неуморно води кампании за социална отговорност в сферата на науката. През последните 20 години той информира света за огромната заплаха, която климатичните промени представляват за човечеството и как тази заплаха може да бъде преодоляна.

Живот и кариера

Дейвид Сузуки е роден в Канада през март 1936г. в семейство на имигранти от Япония. След бомбардирането на Пърл Харбър семейството е интернирано и по-късно след края на войната се установява в Онтарио. След като получава докторска степен по зоология от университета в Чикаго, през 1963г. Сузуки продължава образованието си в университета в Британска Колумбия и шест години по-късно става професор по зоология, специализирайки в областта на генетиката.

В хода на своята научна работа, Сузуки започва да изпитва все по-големи притеснения относно връзката между науката и обществото, както и относно влиянието, което човешките дейности оказват върху природата. „След усилени душевни търсения стигнах до извода, че всички научни постижения могат да бъдат използвани както за добро, така и за зло и единственият начин да предотвратим злоупотребата с тях е чрез изграждане на едно информирано общество“, казва Сузуки. Макар да продължава преподавателската си дейност до 2001г. той се отказва от лабораторните изследвания в края на 70-те години, за да стане един от най-значимите обществени дейци в сферата на естествените науки, както и „истински символ в областта на екологията“ според Тони Кларк, носител на наградата за цялостен житейски принос през 2005г.

От 1979г. до днес Сузуки е водещ на „Природата на нещата с Дейвид Сузуки“ („The Nature of Things with David Suzuki“) – научно-популярно предаване в най-гледаното време по канадската телевизия, чиито права за разпространение са продадени в над 80 държави. Той е продуцент и на много други телевизионни предавания, както и автор на 43 книги, 17 от които предназначени за деца.

Фондацията „Дейвид Сузуки“

През 1988г. водената от Сузуки  пет серийна поредица от радио-предавания за кризата в екосистемите по света, „Въпрос на оцеляване“, получава 16 000 писма от слушатели, питащи какво може да бъде направено. В отговор на това през 1990г. Сузуки основава заедно със съпругата си Д-р Тара Кулис фондацията „Дейвид Сузуки“ (DSF). Още от основаването си DSF се превръща в национално признат и достоверен източник на информация по теми, свързани с околната среда и все по-често получава молби да изрази становище по критични въпроси.

През 2008г. DSF анализира постигнатото през изминалите две десетилетия от съществуването си и решава да насочи бъдещите си усилия към пет ключови сфери:

1. Възстановяване на връзката с околната среда – да помогне на жителите на Канада да осъзнаят силната взаимозависимост между човек и природа.

2. Защита на естествените системи – дейност, насочена към гарантиране на съществуването на системи за защита на разнообразието и устойчивостта на морските, сладководните, сухоземните и атмосферните еко-системи в Канада.

3. Трансформиране на икономиката – окуражаване на прехода на икономиката в страната към по-високо благосъстояние, качество на живот и справедливост, съобразявайки се с ограничените природни ресурси.

4. Живите квартали – окуражаване на гражданите да живеят по-здравословно и по-пълноценно.

5. Защита на климата – да следи Канада да изпълнява своя дял от световните мерки за предотвратяване на опасните климатични промени.

През 2009г. Фондацията „Дейвид Сузуки“ има 58 служители и годишен бюджет от близо 7 млн. канадски долара, който се набира благодарение на голям брой фондации и десетки хиляди поддръжници.

Климатични промени

В продължение на много години Сузуки е един от водещите участници в обществения дебат за промените в климата. Той информира хората за необходимостта от спешни действия, която произтича от огромния брой научни доказателства по темата, и призовава канадското правителство да предприеме незабавно мерки. По време на реч, изнесена през 2009г. в университета МакГил (McGill University), той казва „Когато политиците получават информация от учени, които им казват колко лошо е влиянието на климатичните промени, и от икономисти, които им казват колко вредно е това за икономиката и въпреки това тези политици не предприемат нищо, това е престъпление срещу бъдещите поколения.“ В момента Сузуки работи заедно с група инженери върху проучване, което цели да определи дали Канада би могла да получава цялата си енергия от възобновими източници.

Сузуки за биотехнологиите

В своята основна дисциплина – генетиката – Сузуки е изиграл важна роля за информиране и предупреждаване на обществото относно слабата и рискована научна основа на много от днешните приложения на генното инженерство. Заедно с учения Питър Кнутсон, той пише за своите опасения в „Генетика: Етиката в сътворяването на живот“. В статията си „Биотехнологиите: панацея или свръхочаквания?“ Сузуки казва: „Всеки учен трябва да разбере, че във всяка млада и революционна дисциплина  повечето от идеите са примамливи, но ще се провалят при бъдещи изследвания. С други думи, по-голяма част от настоящите предположения са погрешни. Стремежът към разработване на нови продукти ще се основава на неверни хипотези и съмнителни ползи, а това си е направо опасно. Тази област е твърде млада, за да напусне лабораториите и да намери място на пазара. Проблемът е, че тези, които говорят толкова много за ползите от нея, са същите, които ще спечелят най-много.“

Ролята на Сузуки в обществото в Канада

Важна част от работата на Сузуки и DSF е връзката им с канадската организация „First Nations“. Сузуки използва много от предаванията си, за да защити правото на коренното население само да решава каква ще е съдбата на завещаното от техните предци. Той е формално „осиновен“ от три местни племена и избран за почетен вожд на друго.

Сузуки се класира на първо място в проведеното през 2009г. от канадския Рийдърс Дайджест проучване на тема „На кого се доверява Канада най-много?“ Той носи титлата „Доктор Хонорис Кауза“ на много университети и е носител на най-високия орден за заслуги в Канада „Companion to the Order of Canada“.

Цитат

Конвенционалната икономика е неизбежно разрушителна и неустойчива, защото не взема предвид природните ресурси, като външен фактор. Но природата поддържа биосферата като здравословна среда за живот за животните, каквито сме и ние. „Растеж“ е само описание на състоянието на дадена система, а икономистите поставят знак на равенство между „растеж“ и „прогрес“, сякаш растежът е единствената цел на икономиката. И така, ние не си задаваме въпросите „Колко ни е достатъчно?“, „За какво ни служи икономиката?“, „Щастлив ли съм с всички тези вещи, които имам?“ Непрекъснатият растеж завинаги е невъзможен в един ограничен свят, а нашият свят е ограничен от биосферата, от слоя въздух, от водата и земята, където съществува живот. Безкраен растеж в рамките на биосферата много прилича на целта на раковите клетки в едно човешко тяло. Необходимо е да оползотворяваме това, което природата ни дава в система на екологична икономика и да работим в посока на постигане на стабилност“

Дейвид Сузуки

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Подаряваме очилата си

Подаряваме очилата си е действие от инициативата Ние сме това, което вършим.

Всяка година се изхвърлят над 10 милиона очила в Европа и Северна Америка, които могат да продължат да се използват в други страни. Нека да подаряваме не само очилата си, но и всички други наши вече непотребни вещи, които обаче могат да са полезни на други хора. Така, вместо да замърсяваме природата, подаряваме и правим някого и себе си щастливи. Колко хубаво!

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Условията на вечния живот

Беседа, държана от Петър Дънов в София на 12 октомври 1914 г.

А вечен живот е това – да познават Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа. (Ев. Йоан 17:3)

Когато младият български момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, тя е. Сега мога, като Архимеда, да определя относителното тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона. Сега мога, като Нютона, да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спущат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища. Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тая велика тайна да движението в живота; аз мога да ви кажа в какво седи вечния живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи. Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на живота. Аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека. И право е казано: „Открил Си го на младенците“. – Този млад момък не е далеч от истината. Той е проумял първообразния език, на който Господ е говорил. Неговите изводи и схващания показват, че той разбира оригинала, от който черпи вдъхновението си. Той говори, мисли, чувства, действа правилно: и граматически, и логически, и философски. В неговата душа има мир и съгласие, няма спор за думата „вечен“ – дали тя трябва да бъде поставена пред или след думата „живот“. „Това е външната черупка на нещата“, казва той. „За мене е важно тя да бъде в моя ум, в моето сърце, да е проникнала дълбоко в моята душа и да крепи моя дух със своя Божествен огън“.

Верен е неговият отговор. Преди години правило беше кочияшът да седи отпред каляската, а господарят – назад; в по-ново време правилото се видоизмени: господарят стои напред, а кочияшът – назад. Напред или назад, то е все едно, стига юздите да се намират във вещи ръце, конете да са силни, каляската – здрава, кочияшът – досетлив, господарят – умен и добър – целта се постига. Но ще попита някой: „Какво искате да кажете с това?“ – Нищо повече. Просто и ясно, че господарят и кочияшът трябва да бъдат на своите места. – „А повече?“ – Можете ли да кажете като тоя млад момък: „Намерих я и намерих го!“ Ето важният въпрос за вас. Когато отговорите на него, светът и животът ще вземат друг вид. Но на предмета. Когато Христос е изказал тия думи за „вечния живот“ в присъствието на Своите ученици, той им е разкрил един „велик закон“ на живота, чрез който закон се разграничават и определят два съществени негови елемента, които влизат във временния и вечния, в съзнателния и свръхчувствения живот. Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите, но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допущат едно своеобразно разместване. Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. Писаните неща, във великата книга на живота, са за разумните хора; те не са за по-низшите същества, които не разбират тия закони. Сега, ако някой чете: „вечен живот“, или „живот вечен“, ще попита какво можем да разберем под думата „вечен“. Тази дума има външен и вътрешен смисъл. Под „вечен живот“ у нас разбират: дълъг, безграничен, непрекъснат живот. На английски стои „eternal“, но коренът на тази дума е от санскритски произход и означава земя, а „земя“ на санскритски значи същество, което зачева и ражда. Често се смесва „вечен“ живот със съществуването на човека; обаче човек може да съществува, без да живее. Метафизиците спорят върху тоя предмет, но когато влезем в областта на опитната философия, да проверяваме Божествените закони, изводите ни трябва да бъдат основани на истината, и резултатите да бъдат правилни.

В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се сменят; три главни принципа, върху които се гради неговият настоящ живот. Те са прокарани в граматиката, логиката и математиката. Например, първо, когато учат децата изреченията, казват, че изреченията имат: подлог, сказуемо и връзка. Може да има и определения, допълнения и т.н., но основата е в тия три думи, които дават мисъл. Ако бих запитал вас що е „подлог“, вие щяхте да кажете: „Думата, която означава предмета, за който се говори в изречението“. А „сказуемо“? – „Думата, която показва какво се разправя за предмета.“ Добре. Ако един учител беше ви дал да разчлените граматически прочетения стих, да покажете кои са най-важните думи в него, всички щяха да се спрат върху думите: „Бог“ и „Исус Христос“. Но тук основната мисъл е „вечен живот“, а „Исус Христос“ е допълнение на тази мисъл. Бог и Исус Христос са двете начала, от които произтича вечният живот, или: двете опори, двата стълба, върху които се той крепи. Логически казано: „Бог“ е голяма предпоставка, „Исус Христос“ – малка предпоставка, а „вечен живот“ – заключението. Да направим тази мисъл още по-ясна: думите „вечен живот“ подразбират разумното движение на душите; думата „Бог“ – зародишите на духа, условията, силите, законите в природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата, а „Исус Христос“ – разумното начало, което излиза от Единия Бог и което насочва и съхранява всички живи същества. Сега може да помислите, че като кажете „вечен живот“, разбирате, знаете какво е всъщност вечен живот. Но кой е основният елемент на познанието? Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме, да направим. Всяко нещо, което не можем да опитаме и направим, не го познаваме. За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Ако ви дадат плат, ще кажете: „Аз зная как е той станал“, но когато ви накарат да го направите – да изпредете вътъка, да турите основата – ще кажете: „Не знам“.

Науката казва, че всяко живо същество, за да може да живее, изисква среда и условия. Например, средата на рибите е водата. Какво трябва да разбираме под думата „среда“? „Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки. На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“. Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив. Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена. Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата. Във „вечния живот“ кое е „среда“? – Бог. Но има и други два преходни елемента, или условия. Някои смесват „условия“ със „среда“. Има разлика. Една железница, за да отиде от София до Варна, трябва да има известни условия; те са: релси, въглища и вода. А когато се обърнем към човека, кои са условията на неговият живот? „Средата“, в която човек живее, е въздухът. Човек е потопен в него. Но въздухът не е единственият елемент, необходим за съществуването на човека, рибите и птиците; има втори елемент – храната; обаче ние не сме потопени в храната: този елемент е преходен, иде отвън, влиза в нас и излиза от нас и оставя своите последствия. Третият елемент за човека, туй, в което рибата е потопена – водата – е среда за рибата, а за човека е само едно условие. Ако потопим човека в туй, в което е потопена рибата, той ще умре. Следователно за човека водата е условие за съществуване. Да вземем въздуха, който е среда за човека – ако го лишим от въздух, човек умира – за рибата въздухът е едно условие. Туй условие се намира в самата вода и когато тя минава през хрилете на известна риба, този въздух преминава в нейната дихателна система и пречиства кръвта. Среда за рибата е водата. Среда за човека е въздухът.

Но средата е само една трета от истината. Де се раждат лъжливите понятия? Когато употребим аналогично един пример, трябва да знаем каква доза истина има в него. Трябва всякога да бъдем искрени, и не само нашите заключения трябва да бъдат верни, но същевременно и малката, и голямата предпоставка трябва да бъдат верни. Може едната предпоставка да е вярна, но ако другата не е вярна, вашето заключение ще бъде невярно. И когато математиците и инженерите правят известни изчисления и постройки, вземат в съображение точно всички обстоятелства, за да избягнат възможните погрешки. По същия закон трябва да градите нещата в себе си, когато искате да изградите вашия характер – вашия ум и вашето сърце. Трябва да знаете как да го градите – да знаете кое е среда, кое – условие, кое – елемент. Защото има и елементи. Елементите се отнасят до поддържането на живота, а условията – до съществуването на живота. Например, нивите, градините, лозята и т.н. съставят условия за живота, от които пък произтичат елементите на живота: житото, плодовете и т.н. Светлината е елемент необходим за живота, но тя е четвъртият елемент – въздухът, храната и водата са първите три елемента. Ако рибата кажеше: „За мене доста е водата“, защото тя в нея намира всичката своя храна, и ако човек би поискал да живее също във водата, той би се намерил в противоречие с основните закони, които регулират неговия живот, защото не може да влезе във водата и да живее в нея като рибата. Именно от тия криви схващания произтичат погрешките във всичките съвременни философии и религии. В тях има много догматични въпроси наполовина верни.

Да се върнем на думата „вечен“. Тя се отнася за духовния свят, подразбира в себе си материали, от които може да се съгради безсмъртният живот. Думата „живот“ подразбира органическия живот в материята, който расте и се развива и не може да бъде непрекъснат, вечен: неговата форма може да се измени, и туй изменение наричаме смърт. Представите обаче за „смъртта“ са различни. Да умре човек не значи ни най-малко, че той губи своето съзнание, но че може да изгуби онези условия, при които се проявява животът. Съзнанието може да остане тъй, както, когато човек умре, остават неговите кости. Съзнанието – то е духовният гръбнак на човек. Значи върху този гръбнак, както върху човешкия гръбнак, е основана цялата нервна система и съдовете, които функционират заедно с другите чувства и способности. Когато дойдем до Бога, Той е върховната сила или необходимата среда, в която човек е потопен духовно. Да обясним тази аналогия. Когато кажем, че светлината е необходима за човешкото око, това значи, че клетките на окото са потопени в светлината, и че тя е необходима за тяхното поддържане. Човешката душа трябва да бъде също потопена. Не сте я потопили, значи вие сте извън вашата среда, ще живеете като зародиш, както много житни зърна са престояли в египетските пирамиди и гробници по 5–6,000 години, на сухо място, и са чакали условия да бъдат посети, за да поникнат. Такива житни зърна са били напоследък извадени и посети, и те са дали отличен резултат. И човешката душа, като зрънце, стоящо в Божествената житница, чака тия три необходими елемента, които се съдържат в условията, силите и законите, за да може тя да почне наново своя живот. В християнски смисъл казано, ние трябва да намерим условията, при които можем да се потопим и да живеем в Бога. В този смисъл трябва да е насочено усилието на всеки съзнателен човек, за да може той да постигне това положение. Вие живеете, вие съществувате, но това живеене и съществуване е просто вегетиране. Съществуването ви се състои само от един елемент и се ограничава от Божествената Същина, Която ви е създала като житни зрънца и плодни семенца. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не може да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист (блаженство) – в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя дохожда на земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивидуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено на нея от Бога. Сега, някои искат да се въплътят и същевременно да живеят като Бога. Обаче да живееш като Бога – то е противоречие, защото за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. Каква нужда има туй Божествено съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Туй показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога, и неин вечен стремеж е да Го търси във всичките Негови проявления и да Го подражава.

Но да се върнем към научната страна на предмета – владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване. В църквата тази идея е изразена под „Троеличност“ на Бога. Какво означава тази дума? Три същества различни, които имат една мисъл, една воля – Отец, Син и Дух Свети. То са в граматиката: подлог, сказуемо и свръзка; в логиката: голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог; елементът, който носи живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Духа Свети. Когато вие изменяте реда на нещата, трябва да измените същевременно и законите, които регулират формите на нещата. Вие можете да се потопите във водата, но, за да живеете в нея, трябва да измените и своята човешка форма в рибешка. Туй би било деградиране на живота, защото правите условието – в случая водата – среда. А повдигане на живота има, когато правите средата условие. И в единия, и в другия случай формата на съществото трябва по необходимост да се измени. Ние можем да изменим формата на една риба само когато изменим нейната среда. Ако постепенно я изваждаме от водата и я въвеждаме във въздуха, непременно ще се преустрои и целият неин организъм, тя ще стане птица, ще се приспособи към въздуха. Тогава водата ще стане условие за нейното съществуване, както са за нея условия храната и светлината. Когато Христос казва: „Това е живот вечен, да познават Тебе Единаго Истиннаго Бога“, какво Той е искал да каже под думите „Единаго Истиннаго Бога“? Онази Върховна Сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи живота в Себе Си, създава условията, чрез които може да Я познаем. Същество, което е потопено в известна среда, не може да познае тази среда; например, рибата не може да познае водата, в която е потопена. Някои искат да познаят Бога; ако сте потопени в Бога, няма да Го познаете, защото сте вътре в Него; вие тогава само живеете в Него, без да Го познавате. А трябва да излезете извън Него и да Го направите условие за вашето съществуване, ако искате да Го познаете. Да допуснем, че говорите на една клетка, която живее във вас. Човешките клетки са разумни същества, те имат известна своего рода интелигентност. Те са като птиците и рибите. Това може да ви се вижда чудно, но тъй е. Може да направите опит да говорите, и тия клетки да ви разбират. И като им говорите на техния език, те ще извършат прекрасно своята длъжност. Па може и да ги сплашите; те ще се сгушат. Ако сега една клетка каже тъй: „Аз искам да зная какво нещо е човек“, ще бъде същото, както когато човек каже: „Аз искам да видя какво нещо е Бог“; тогава Бог не трябва да бъде среда, човек трябва да излезе от Него. „Ама може ли?“ – Може. Само трябва да измениш своята форма. „Ама не мога!“ – Чакай тогава, когато я измениш. Там е философията на въпроса. И клетката, за да може да познае какво нещо е човек, трябва да пропътува през милиарди условия, през всички тъкани, да бъде в стомаха, в сърцето, в дробовете, в мозъка и т.н. и тогава само ще може да се спре и да каже: „Образувах своето мнение за човека, знам вече какво нещо е човек“. И сега ние философите на този свят, като сме ходили навсякъде, спираме се и казваме: „Ела да ти кажа какъв е Бог; Той е всесилен; разбра ли сега?“ – „Разбрах.“ Нищо не си разбрал. Само когато излезеш извън тази среда, като минеш през вратата, която се нарича „смърт“, когато „умреш“, само тогава ще познаеш какво нещо е Бог. Затуй именно „умират“ хората. И когато в една душа се зароди желание да познае Бога, тя трябва да „умре“, като си каже: „Аз трябва да умра, за да позная Бога“ – това е най-правилното определение на Богопознанието. Ония, които са писали Евангелието, са били хора много мъдри. Някои мислят, че Евангелистите са били, като рибари, прости, неучени, и че и Исус Христос бил прост, неучен. Обаче това съвсем не е тъй: Христос се е учил в небесно училище; той нямаше нужда да се учи на земята. Аз се чудя на туй именно повърхностно заключение, че човек, който никак не се е учил, е можал да обърне света и да заведе хората при Бога. Материалистите, пантеистите казват: „Вие християните сте много големи глупци, вие нямате логика: на един човек, който е бил прост, неучен, вие се уповавате Той да ви заведе при Бога. Ние, когато разсъждаваме – добавят те, – вземаме в съображение всички неща“. Някой, като проповядвал веднъж в черква, че Христос с 5 хляба и 2 риби нахранил 5,000 хора, – за да направи това чудо възможно за схващане на слушателите, казал: „Да не мислите, че тия хлябове са били обикновени, не – те са били големи като могили“. Един овчар, като чул това, посвирнал си по овчарски и му рекъл: „Защо говориш така? Мене не ми е чудно, че хлябовете са били толкова големи, ами аз се чудя каква е била устата на оная фурна, в която са били опечени тия самуни“. Ето нашата нелогичност, нашето повърхностно разсъждаване. Първото нещо, което един християнин трябва да направи, е да се освободи от всички лъжливи заключения, лъжливи мисли, лъжливи желания. И той може да направи това. Един логик може да се освободи веднага от тях. А един ученик може да провери доколко е правилно, например, това предложение: „Човек е същество с два крака; всяко същество с два крака е човек; следователно и кокошката, която има два крака, е човек“. Заключението е много правилно; но именно двата крака не са онези неща, които характеризират човека – той може да ходи и на четири крака; а туй, което може да характеризира човека, то са: неговият ум, неговото сърце, неговата душа. Това са три елемента. Краката или ръцете са само един извод или един външен физически продукт за човешката деятелност. Когато човек трябва да прояви деятелност, трябва да има ръце и крака. Условията ще ги създадат. Ще попитате какви ще бъдат. Те ще съответстват на средата. Ние казваме, че известни органи е невъзможно да се изменят, докато съществото живее в една и съща среда. Ако вземем рибата, ще кажем, че перките, с които тя плува, са необходими за нея във водата, и че те не може да се изменят; обаче ако рибата излезе от водата, ако може да направи това и рече да стане човек, нейните перки трябва да се превърнат в ръце и крака. Ние, които искаме да минем в духовния свят, сме като рибите потопени в една среда. Ако искаме да се запознаем с ония условия, в които живеят ангелите, последните ще ни кажат тъй, както ние ще кажем на рибата, ако тя иска да излезе от водата и да влезе в нашата среда, да мисли и действа: „Ти трябва най-първо да измениш своите хриле, да образуваш дробове и да се научиш да дишаш“. Тази риба, която научи друга да си направи дробове, ще бъде най-учената риба. Сега и аз ви препоръчвам това учение – да си направите дробове за онзи свят, защото ако ги нямате, няма да влезете в него. Трябва да бъдете приготвени, щото вашият живот да се продължи непрекъснато нагоре след напущането на земята.

Сега да се обърнем към думата „познание“. В нашата писмена реч думите са съставени от известни знакове – буквите, с които те се пишат. За пример, да вземем българската дума „познаване“. Първо имаме две черти спуснати отгоре надолу, като им турите отгоре още една чертица, става буквата „П“. Искаме да направим „О“, пишем кръг и го туряме до „П“-то, става „ПО“. За буквата „З“ вземаме двете половини на буквата „О“ и ги туряме едната отгоре, другата отдолу. За буквата „Н“ вземаме също отвесните черти на „П“-то и поставяме горната чертица в средата им. Трябва да напишем „А“; вземаме две линии допрени горе, а през средата съединени също с чертица. За буквата „В“ вземаме права линия и до нея залепваме знака на „З“-то и т.н.. Но онзи, който е образувал тия знаци, е имал известна мисъл вътре в себе си. Аз разсъждавам по аналогия за растенията, цветята по следния начин. Цветето, когато расте, стои като чаша отворено нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме, почва да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата „П“. И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога да й налее нещо и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее. Значи не може да имате познание, докато не заченете. Инак вие ще бъдете празна душа, обърната нагоре. Когато душата се обърне надолу, ще кажем, че Господ е турил нещо във вас. Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори процеса на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука. „О“-то, нулата, казват, е нищо; но в математиката тя има сила да увеличава и да намалява по 10 пъти, ако я турим пред или зад една цифра. Ако, например, подир 1 турим 0, получаваме число 10 пъти по-голямо, а ако я турим пред 1 – 10 пъти по-малко. Значи и нищото е нещо. Как може сега туй, което няма нищо в себе си, да увеличава и намалява нещата? В моите схващания, в нищото съществува времето и пространството като два елемента за нашето органическо развитие; в пространството действа светлината и топлината. Значи, когато турим нула зад „П“-то, това показва, че цветът има условие да се развива. Но слизаме в туй дърво, което има двояк живот – нагоре в ствола и клоновете и надолу в корените. Казваме, че рибата е потопена във водата, а човек – във въздуха. То е наполовина вярно. Има и други елементи, с отстранението на които престава и животът. Плодните растения имат две среди – почвата за корените, и атмосферата за клонищата и цветовете. Тогава „познанието“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете. Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. Те са като подлог и сказуемо. Светът на духовете, на ангелите, който някои наричат астрален свят, е свръзката между човешкия свят (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествен свят. Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята. Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение. Ангелите именно внасят в нас познанието за Бога, без което не можем да имаме никакъв живот в себе си. Ще ви приведа едно сравнение. Допуснете, че вие излизате нощем зимно време, треперите и се припичате на месечината. Пита ви някой: „Защо седите тук?“ – „Припичам се.“ – „Ама няма слънце.“ – „Ти си сляп човек, ти се лъжеш; това слънце полека-лека ще ме стопли.“ Когато нямате представа за Бога, това показва, че между Бога и вас има известна празнина, известна преграда, която пресича връзката на вашия живот с Божествения. Сега аз забелязвам, че в този говор има, може би, нещо смътно за вашия ум. Знаете ли защо? Като преминавам от този свят да ви обясня нещата на онзи свят, има една междина. Ако ви разправя за музиката, ще кажа, че човек може да схване със своето ухо в една секунда най-много от 32 до 46,000 трептения на звуковите вълни. Когато дойдем до светлината, тя се появява веднага като червен лъч, който се произвежда в нашето око от 428 билиона трептения в една секунда. Като се качваме нагоре по тази летвица, между червените и виолетовите лъчи има 739 билиона трептения в секундата. Речта ни може да бъде само тогава логична, когато се ограничим в тесния кръг на нещата, които можем да схванем, т.е. които можем да опитаме и разберем. Щом минаваме рязко от звука към светлината, не всякога можем да бъдем логични, защото между звука и светлината има известни трептения, които не сме взели предвид. Минаваме от звука към светлината, но сме пропуснали известни области, за които нямаме понятие. Тръгваме за онзи свят от 32 трептения и дохождаме до 46,000 трептения в секундата – до света, достъпен за нашето ухо, и казваме: „Знаем до тук“; но като продължим оттук нататък, ние сме в тъмнота и казваме: „Това не познаваме“. Като дойдем до червените лъчи, казваме: „Слава Богу, изминахме тази пустиня“. А тази пустиня обема едно невъобразимо грамадно пространство между две граници от 46,000 и 428 билиона трептения в секундата. Всички онези неща, които хората не разбират, са за тях пустиня, в която нищо не расте, нищо няма, Когато Христос е говорил за „вечния живот“, Той е бил много внимателен. Той е попълнил всички междини, съединил е световете в едно цял: „духовния“ – със света на ангелите, „Божествения“ – със света на Троицата, „физическия“ – със света на човеците – душите. Затова Той казва: „Аз Съм пътят от Истината за живота; Аз свързвам тия два свята и водя еднакво и към света на ангелите, и към света на Бога, на Истината. Следователно онзи, който Ме последва и тръгне по тоя път, който Аз ще му посоча, ще намери онова необходимо благо за своята душа – Божествения мир“. Затова Той още казва: „Мир ви давам, Моя мир ви оставям“. А мирът е чадо на Небето. Той е отгледан в жилището на Бога. От горното заключаваме следното: Пътят – това е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата; животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа; Истината – това е проявлението на Единия Бог, Който създава условията, при които човешкия дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и светло в тоя обширен свят.

Да вземем „вечния живот“ като извор, който изтича от някой планински връх на Божеството, под някоя скала: водата е елементът, който носи живота, течението на реката – пътят на туй слизане към по-долна посока, към по-низш свят. Затова Христос казва: „Аз излязох от Истината – от Бога – и слязох в материалния свят, за да помогна на хората, да ги напоя с тази жива вода“. Затова Той казва пак на друго място: „Аз съм жива вода“. Тия три неща, за които ви говоря: вечен живот, Бог, Исус Христос; път, Истина и живот са свързани помежду си. Ако водата не извира от планинския връх, и ако не потече по този път, по коритото на реката, за което Христос говори, не може да принесе очакваните блага. И от чисто християнско гледище трябва да се намираме близо до този извор. Живият Христос е Изворът, само трябва човек да знае как да пие от водата на тоя Извор. Не казвам, че вие не знаете да пиете, но пиете на 500 или 1000 километра далеч от Извора, и тогава казвате, че знаете какъв е Христос. А пък не знаете колко други елементи са влезли в тази вода, размътили са я, та са заблудили вашия вкус. Трябва да тръгнете нагоре по течението на реката; пътят е малко дълъг, по краката ще излязат пришки, ама като дойдете до Извора, ще кажете: „Това разбирам вода“. А онези, които не могат да отидат до Извора, ще пият мътна вода; мътна, защото пък без вода е още по-лошо. Аз ви казвам, макар и да ви излязат пришки по краката, идете при Извора и пийте от Неговата чиста вода. Като се върнете, ще имате бистър и свеж ум, добро сърце и широк поглед. Трябва много труд, много работа над себе си, за да може човек да приложи Христовото учение, да добие ония благоприятни резултати, които един ден ще го повдигнат да бъде съгражданин на Небето, да живее между светиите и ангелите.

Сега да се върна на въпроса. Когато говорим за вечен живот в смисъл на безсмъртие, всеки ще каже, че такъв живот не е възможен тук на земята. И наистина, като „умре“ човек, може ли да добие живот? Заключението е правилно, обаче не всички правилни заключения са верни, защото от де знаем, че човек съвършено „умира“? Когато човек не е работил през пролетта, лятото, есента и казва: „Аз ще работя през зимата“, ще му кажа: Нямаш условия за работа; ако не си забогатял през пролетта, лятото и есента, как ще забогатееш през зимата? Ако не си работил когато е било време, как ще придобиеш вечен живот? Вечен живот можеш да добиеш сега, днес. Стига да имаш смелостта на онзи българин овчаря, правилно да носиш своята тояга и да знаеш как да боравиш с нея, как да удряш. Удрянето, преведено в научна форма, означава условията, при които можете да реагирате, когато се представи пред вас някоя мъчнотия в живота. Вие често казвате: „Както е рекъл Господ“. Но Господ казва, че на такъв страхливец ще му вземат овците, той ще бъде роб, ще седи, като евреите в Египет, да прави тухли. И наистина, ние правим само тухли и къщи. Градим, градим, направим къща, дойде Господ, изпъди ни навън. Пак започваме: 5, 10, 15, 20 години пестим, след няколко години ето пак ни я вземе. Защо е този безполезен труд? Не искам да кажа, че не трябва да работим; но трябва да работим разумно, да спечелим нещо, което да е наше. Когато аз проповядвам така, ще каже някой: „Ама ти учиш да не работим“. Аз уча, че трябва да работите. Онзи, който е дошъл, бирникът, задига ви имота и сърцето и ги продава, но той никога ума на човека не е продал. Колко сърца, колко души са заложени и продадени! И хората казват, че са собственици. Виждаме мнозина, които не знаят да мислят, да действат. Да мразят могат, но да любят – не могат. Всички тия хора със своите развалени умове и сърца образуват карма, и виж, в бъдеще цялото население тегли и плаче от законите, които неговите избраници са издали. Я попитайте вашите депутати, я попитайте вашата камара какви закони правят. Някоя камара каже: „Правя такива закони, че в бъдеще Закон Божи няма да се учи в училищата“, а друга – „Бог ще се изхвърли; то е нещо отживяло; в черква няма да се ходи, ще се почитат новите идеи, и който не изпълнява този закон, ще се глобява с толкова и толкова лева“. Вие казвате: „Няма какво да правим; такива депутати сме пратили да правят закони – ще се подчиняваме“. Но вие ще кажете още: „Този закон, който е прокаран, не е справедлив“. Ще трябва да докарате други ваши депутати, които като докажат вашата правота, ще създадат друг закон. Туй, което става в света, става и вътре в нас. Христос казва, че за да добие вечен живот, човек трябва да се научи първо да мисли и действа правилно. Вие сега си казвате: „Ние знаем, като се върнем в къщи, ще почнем да прилагаме закона правилно“. Какво ще прилагате? Пак стария закон. Една малка неприятност ще ви извади от релсите, и ще забравите вечния живот. Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си. Знаете ли на какво мязате? Много пъти умните хора са съставяли приказки за известни случаи. Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал. Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гоним дивото. Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета. Сега вие често вземате, събирате всичките тия листчета, които Господ е написал, и казвате: „Какви са тия парцали“, и ги хвърляте в огъня. Когато Господ дойде и попита: „Де ви са книжките?“, какво ще отговорите? – „Очистихме стаята.“ – „Друг път туй нещо не бива да се повтаря.“ По този начин не трябва да чистите вашата Божествена стая. Тия книжки са разните центрове в човека, в които Господ е написал много и твърде ценни за вас неща. Всичко трябва да се тури в ред. Има много неща разхвърляни около зданието, което Господ гради: има разхвърляни тухли, пясък, камъни: всички тия материали ще влязат в строеж на вашето ново жилище. Вие сами трябва да приготвите този материал. Затова казва Христос: „Когато вие познаете вътре във вас Единаго Истиннаго Бога, Който гради, Който е среда, условие, елемент за вас, ще придобиете вечен живот“. И сега искам да ви оставя три неща, върху които вие трябва да мислите – среда, условия и елементи. Които не могат да мислят върху това, нека мислят за онова, което могат. Но ония, които мислят, нека видят потопени ли са в оная среда, която се нарича Бог; имат ли условията и елементите; въздухът им чист ли е; прозорците им отворени ли са; очите, езикът на мястото ли са. Езикът не е толкова малък, колкото се вижда – езичето; това езиче, което твори и събаря в света, много малко се показва, то е невидимо, но какъв юнак е – кости чупи; хората един върху друг ги повдига на бой. Ако езикът не е на мястото си, трябва да му постегнете видите, да не е разгласен; защото когато Господ дойде, ще види дали всички види на вашия език са на мястото или дали езикът функционира тъй, както го е направил някога. Някъде са развалени винтовете – бъбри; скоро винтовете дайте тук! Колко винтове изгубени зная аз! Изгубените винтове, халките, всички части на вашия език, на вашия ум, на вашето сърце ще ги донесете: всичко туй трябва да се тури на място. Затуй идва Христос сега. Вие сте изхвърлили колелцето – не е трябвало. Как така? Учените казват, че сляпото черво не е потребно и трябва да се извади, за да се отърве човек от него, когато го заболи. Как можете да кажете, че то не е на място? Ще дойде време, когато то ще почне да функционира. Лекарите казват: „Има възпаление в сляпото черво, дайте да го отрежем“. По-добре да умра, отколкото да се лиша от него; защото болестта ще се появи на друго място. Не бива никакви удове да се режат, защото колко милиони години е отнело туй сляпо черво на Господа да го направи, и сега един глупав лекар намерил, че не било потребно и „крръц!“ – вън, да освободим човека от него. Много пъти сляпото черво почне да се бунтува и да казва: „Месо не трябва да се яде, животните не бива да се колят“. Боб, леща, фасул и други такива неща няма да причинят болки. Ние – „навън сляпото черво; пак ще ядем месо“. Но сляпото черво има другари в сърцето и ума; ако го отрежете долу, ще умре заедно с него и другарят му вътре в сърцето и горе в ума. Затова казва Христос: „Тия три елемента на живота: условия, сили и закони трябва да ги турите на място.“ Това подразбира Християнството, и тук е дълбоката наука за живота. Аз не искам да ви дам празна философия, а искам да проверите и опитате в живота това, което ви казвам. Как ще се поправи света? Ще се поправи, когато всички види се поставят на място, и животът почне да функционира като часовник. Ще ви дам един пример. Един човек си купил един часовник, който скоро, скоро спрял: „Толкова пари дадох, седмица не съм го носил, и той спря“, си думал; отива при часовникаря и иска от него да направи часовника да тръгне: „Колко пари искаш?“ Часовникарят погледнал часовника и казал: „10 гроша“. – „Добре.“ Часовникарят духва в механизма на часовника, изскача една задръстена въшка, и часовникът тръгва. „Нима само за едно духване ще ми вземеш 10 гроша?“ – „Толкова.“ И Господ ще дойде, ще духне, и всичко ще тръгне. Колко лесно! Тия животинки са за друго място, не бива да стоят вътре в часовника. Християнството е оная философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити, да се наместят видите на езика, на ума и на сърцето – там е спасението. И когато се поставят на мястото всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот. Тогава възкресението ще бъде дело осъществимо и възможно. Аз зная, че това поставяне на винтовете на мястото е мъчна и тежка работа, но когато тя се свърши успешно, човечеството ще празнува своя юбилей на земята; деца – синове и дъщери ще пеят новата песен на живота, че техните родители са намерили и наместили винтовете и че за самите тях настава светло бъдеще; народите ще ликуват, хвалят и славят Добрия Господ, че техните духовни глави, свещеници, проповедници, учители, царе и министри са намерили и наместили своите винтове, и че и за техния живот на земята настъпва светло бъдеще. Ще пеят всички една песен, но велика песен на живота, която ще трогва издъно техните сърца и души. В тази песен ще се оповестява всичкото минало, ще се влива всичкото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот. Но, ще каже някой, що за винтове? Какво могат те да сторят? В тия винтове е начертан пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. И онзи, който се вгледва в техните витлообразни нарези и в ръката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисъл на великите закони, които движат всичко към определена цел. Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и турят на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще й създадат най-сгодни условия за нейното развитие, ще й внесат истинските елементи на живота. Тогава нашата душа ще бозае, тъй както дете бозае от гърдите на майка си, здраво, чисто и непримесено мляко. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото Съзнание, и върху него ще се издигне стволът, ще израстнат клонищата, ще се развият листата на нашето самосъзнание, а във вейките на това последното ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието – на ангелите.

Когато това стане, то ще бъде признак на духовната пролет, човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И ние с положителна вяра, с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство – плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод – за поддържането на безсмъртието на човешката душа и единението й с Бога. А това велико събитие е на прага на днешния живот.

Беседа, държана в София на 12 октомври 1914 г.

Текстът ни е предоставен от нашите приятели от „Библиотека Триъгълник“.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Леля Ани и книжките за деца, които пише

Авторът на тази книжка е възрастна, крехка и тиха жена. Говори благо, мъдро, сякаш озарена от вътрешна светлина. Включи се в групата за семинара за новите деца, който се проведе през октомври в с.Николаевка – родното село на Петър Дънов. Представи се като „леля Ани от Каварна” и ни разказа как получила силен вътрешен подтик и започнала да пише стихчета за деца, красиви приказки с поуки, да свири на пиано и да пише нотите на песничките, а накрая и да… рисува. Има издадени две тънки книжки, в първата й е помогнало с картинките талантливо дете, но за втората лично тя съвсем сама е сътворила цялата книжка – от идеята до изпълнението!
Разказа ми, че като млада е искала да става детска учителка, но всъщност цял живот е работила като… лаборант. Ето, че мисията й да се отдаде на децата я е намерила, без значение от възрастта. А тя казва, че го приема тъкмо като мисия! В началото се притеснявала, поначало била притеснителен, тих човек. Но вече приела ролята си, била готова да идва сред децата и да представя книжката, също и да подпише с истинските си имена следващата си творба, вече готова за издаване…

Случи се така, че по обратния път до Варна имахме късмета да пътува в нашата кола.  Сподели, че при написването на първата книжка изпитала силна радост, каквато не била изпитвала досега. Сподели също и че като ученичка веднъж видяла Дора Габе на посещение в нейното училище. Това толкова я поразило, почувствала се сякаш е „видяла Богинята-майка“ и въобще оставило спомен за цял живот в душата й. „Може дори и само за това да е трябвало да дойде в моето училище… Ако моите книжки успеят да запалят искрицата на доброто и светлината дори и в едно дете, аз ще съм щастлива и благодарна!”

Първата книжка на Леля Ани, с изчерпан тираж

 

Да, не без моето съдействие, но Леля Ани бе поканена да представи книжките си във Варна, в любимата детска книжарница „Жар-птица“. Това бе истински празник! Децата се трупаха около нея, тя четеше с треперещ от вълнение глас, родителите слушахме прехласнати…

 

„Рождество

С Витлеемската звездичка, във Витлеемската пещера – роди се малкият Исус в бедност, но със Светлина…“

Леля Ани… Още един човек, за когото съм благодарна, че съм срещнала по пътя си. Щастлива съм, че тепърва ни предстои среща с поредната й светла творба!

 

 

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Редовни благотворителни турове

Както сигурно сте прочели, през август сдружение „Фрий София Тур” организира първия си благотворителен тур, а със събраните дарения от сутрешния и вечерния ни тур беше подпомогнат дома за деца, лишени от родителски грижи в с. Доганово край София. Въпреки че нашите обиколки са основно насочени към чуждестранните гости на столицата ни, специално за благотворителните турове дойдоха и наши приятели и подкрепиха инициативата. Общата събрана сума бе 370 лв.

Учебната година започна на 15 септември. Само два дена преди това със събраните средства децата от дома получиха нови маратонки, а дарителите получиха много усмивки :)

След успеха на първия благотворителен тур, решихме да направим тази инициатива постоянна. Затова сега на всяко 6-то число от месеца даренията от сутрешния и вечерния тур се събират за дома – за специфични нужди. 200 лв. от вече събраните средства бяха похарчени за екипировка във връзка с новия проект, който Фондация „Движение на българските майки” стартира с най-малките деца от дома. Децата редовно посещават ранчо „Ел Пасо” в полите на Витоша, където се учат да яздят коне и да се грижат за животните в ранчото. Първото посещение на ранчото беше повод за много вълнения и радост у децата:

Инициатива даде поле за размисъл и на други наши партньори – безплатни турове из Европа. Оказа се, че в Киев, Украйна, също имат турове с благотворителна цел, а нашите приятели от Прага – вдъхновени от идеята – решиха да стартират подобен проект.

Бихме искали да благодарим на всички, които досега участваха в нашите благотворителни турове! Всеки, който иска да допринесе до проекта, може да ползва банковата или paypall сметката на сдружение „Фрий София Тур” (с основание за превод: „благотворителен тур”). Или просто елате на нашия тур – всяко шесто число от месеца :)

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Ина Мей Гаскин в подкрепа на естественото раждане

Статия „Ина Мей Гаскин (САЩ)“ на Награда за цялостен житейски принос

Превод от английски език: Рослава Стоянова

„… за целият й живот, посветен на защита и обучение в безопасни и ориентирани към майката методи за раждане, които най-добре се грижат за физическото и умствено здраве на майките и децата“

Ина Мей Гаскин е наричана „най-известната акушерка в света“. Истински пионер в тази древна професия, която е на път да изчезне в нейната страна, тя обединява научни доказателства и анализи със собствения си огромен опит в използването на народна медицина. Ина Мей Гаскин е пример за всички акушерки, които се осмеляват да мислят различно и се опитват да прилагат едно по-човечно акушерство в своите страни, и да дават на жените възможността да изберат начин на раждане, който чувстват като най-подходящ за тях.

Ина Мей Гаскин е родена на 8.03.1940г. Тя е съпруга на първия лауреат на Наградата за цялостен житейски принос – Стивън Гаскин, който получава признанието със своята организация PLENTY International през 1980г.

Първата среща на Ина Мей Гаскин с акушерството е, когато асистира на раждане в училищен автобус по време на обиколката, която Стивън провежда, за да изнася речи в университети и църкви преди основаването на „The Farm“ в Тенеси и последвалото създаване на Plenty International. Тази случка я вдъхновява да започне да учи акушерство, за да може да предостави избор за начин на раждане на бъдещите майки в нейната страна, където акушерството е заличено като професия още в началото на 20-ти век, защото водещите специалисти в областта са сметнали, че няма причина то да продължи да съществува, както и защото цезаровото сечение и лекарствата, ускоряващи раждането, носят ползи за болниците, застрахователните компании и фармацевтичната промишленост, но често не и на жените.

Център за акушерство „The Farm“

Силната й мотивация да стане акушерка в страна, в която липсват възможности за обучение в тази професия, кара Гаскин да основе Център за акушерство „The Farm“ през 1971г. Центърът става известен през 70-те години, като място, където се практикува и преподава естествен начин на раждане.

В началото на 1970г. в САЩ 5% от ражданията са били с цезарово сечение, докато в Центъра, те са само 1,7%. През 2005г. процентът на цезаровите сечения в страната скача на 30%, а в Центъра по акушерство те са едва 2% от общия брой раждания, макар там да има множество раждания на близнаци, бебета със седалищно разположение в утробата, както и раждания от майки с повече от шест бебета.

Постижения в преподаването и провеждането на кампании

През всички тези години Гаскин асистира на 1200 раждания, при които не са били използвани никакви лекарства, а заедно с ражданията, извършени от нейните родители, общият брой надхвърля 3000. Работата и опитът й са в основата на днешното обучение по акушерство и помагат за запазването на народни традиции, които почти са били забравени. Нейната “Gaskin Maneuver”, процедура за раждане на бебета със седалищно положение, която тя научава от акушерки от Гватемала, днес се преподава в цял свят. Видео-записи на асистирани от нея раждания помагат за популяризиране на техники за предотвратяване на продължителни раждания, рутинна епизиотомия и успешно раждане на близнаци и бебета със седалищно положение.

Повече от десетилетие Гаскин води кампания, за да запознае обществото с рисковете от употребата на цитотек (генерично наименование: мизопростол) за предизвикване на раждане. Статията й, публикувана през 2000г. в електронното списание Salon.com е основна причина производителят на лекарството, G.D. Searle, да напише писмо до всички родилни отделения в САЩ с предупреждение срещу използването му при бременни жени.

Създаване на стандарти в сферата на акушерството и грижата за бременни жени

През 1992г., осъзнавайки необходимостта от поставяне на високи стандарти в обучението и практикуването на акушерство, Гаскин става един от основателите на Алианса на акушерите в Северна Америка (Midwives Alliance of North America – MANA). Тя е член на борда на директорите на MANA от 1982 до 2002г. и е негов президент в продължение на шест години.

По-късно MANA създава Съвета за образование и акредитация на акушери (Midwifery Education and Accreditation Council – МEAC), и Северноамериканския регистър на акушерите (North American Registry of Midwives – NARM), организация, която създава национално сертифициране на акушерите в САЩ. Това води до прокарване на закони в повече от половината щати, които признават издаваните от NARM сертификати. Гаскин и колегите й участват активно в този процес в продължение на 25 години.

Анализ на смъртността сред бременните жени

В края на 90-те години, за да може да направи официални препоръки въз основа на стабилни доказателства, Гаскин започва проучване на смъртността сред бременните жени. Въпреки че се носят слухове, че покачващите се нива на смъртност се дължат, поне отчасти, ако не и в значителна степен, на все по-големия брой цезарови сечения и повишеното използване на мизопростол за предизвикване на раждане, аутопсиите на починали по време на раждане жени са изключително редки, дори и в САЩ. Освен това липсата на единен държавен стандарт за издаване на смъртни актове затруднява допълнително събирането на информация.

През април 2011г. в Конгреса е внесен за разглеждане закон, който ще направи задължително използването на единен смъртен акт, който да позволи проследяването на броя смъртни случаи по време на раждане. Ина Мей Гаскин винаги е била защитник на приемането на този акт.

Настояща сфера на дейност

През 2011г. основната мисия на Ина Мей Гаскин е свързана с:

  • Проекта „Одеяло за безопасно майчинство“, при който едно одеяло се прави от различни парчета плат, върху всяко от които е изписано името на жена, починала по време на раждане в САЩ от 1982г. насам. Целта на проекта е да привлече общественото внимание и да създаде воля в хората да направят първата стъпка към понижаване на нарастващия брой смъртни случаи по време на раждане, чрез създаване на задължителна цялостна система за докладване, класифициране и отчитане на смъртните случаи и анализ на причините за тях.
  • Информационна кампания, насочена към жените, акушерките, медицинските сестри и лекарите, за страничните ефекти (смърт на майката или детето) в следствие употребата на мизопростол за предизвикване на раждане.
  • Преподавателска дейност. Гаскин изнася лекции пред лекари и акушери в САЩ, Аржентина, Канада, Мексико, Бразилия, Коста Рика, Швеция, Норвегия, Дания, Исландия, Германия, Швейцария, Израел, Италия, Австрия, Франция, Холандия, Словения, Русия, Унгария, Чехия, Испания, Австралия, Нова Зеландия и Япония.
  • Тя насърчава и кърменето и се бори срещу практиките в болниците без причина да се разделят новородените от майките, както и срещу пуританските нрави, които често възпират жените да кърмят. В някои щати кърменето на обществени места е необичайна гледка, а някои майки дори са били заплашени с арест за това.

Книги и публикации

През 1975г. книгата на Гаскин „Духовно акушерство“ (Spiritual Midwifery) се превръща в бестселър и скоро става настолна книга за жените, желаещи да родят у дома, както и за лекарите, практикуващи ориентирано към жената акушерство. Книгата е преведена на холандски, немски, датски, руски и испански и убеждава безброй жени, че към раждането трябва да се подходи не със страх, а с твърда убеденост, че женското тяло е напълно способно да се справи с него. По-новите й книги включват Наръчник за раждане (2003), Наръчник за кърмене (2009) и „Раждането е важно: манифест на акушера“ (Birth Matters: A Midwife’s Manifesta), издадена през 2011г. Ина Мей Гаскин помага и за съставянето на антология на акушерите в САЩ, наречена „В тези ръце: Мъдрост от акушерите“ (Into These Hands: Wisdom from Midwives), която е издадена през 2011г. и става основа за завръщането на тази професия в страната.

През 2009г. Гаскин става доктор хонорис кауза в университета Thames Valley в Лондон.

Цитат

„Общество, което не цени майките и процеса на раждане, ще пострада от серия отрицателни последствия за тази си незагриженост. Доброто начало води до положителна промяна в света, затова си заслужава да дадем на майките и бебетата най-добрата възможна грижа през този изключителен етап от живота им.“

Ина Мей Гаскин

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

„Въздушна капка“

Международната награда за дизайн „James Dyson“ се връчва всяка година на студенти „разработили нещо, което решава проблем“. Преди няколко дни австралиецът Едуард Линекър спечели тазгодишната награда за своето изобретение „Airdrop“ (въздушна капка).

Климатичните промени довели до продължителна, над 10-годишна, суша в Австралия. Реколтата била изключително лоша, а често и напълно унищожена, бушували множество пожари, хиляди семейства, прехранващи се със земеделие, били разорени. Това накарало Едуард да потърси решение на проблема с продължителната суша. Гениалното решение, което му хрумнало, било да извлича вода от нещо, за което никой друг не се бил сетил досега, но което се намира в изобилие навсякъде около нас. Въздухът! Вдъхновението дошло от вид бръмбар, живеещ в пустинята Намиб, който използва росата, образувала се по гърба му, като източник на вода в сухия климат.

При „Airdrop“ въздухът преминава през система от тръби, разположени под земята, където се охлажда, докато достигне точка на кондензиране. Събраната вода се съхранява в подземен контейнер, а след това по тънки тръбички се изпомпва до корените на растенията, което е най-ефективният начин за напояване, защото така няма загуби от изпарението й. Дори и в най-сухите райони от един кубически метър въздух се получават 11 мл. вода, а прототипът, инсталиран в двора на родителите на Едуард, събира по един литър на ден. Уредът не се нуждае от захранване, защото работи на слънчеви батерии и според неговият изобретател, земеделците няма да имат никакви трудности при употребата му.

Едуард се надява със средствата от наградата да успее да усъвършенства „Airdrop“, да реши проблеми като замърсяването с въздушни частици и поддържането на батерията и да направи по-добър прототип, които да може да започне да се използва в земеделието.

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени