Tag Archives: личен пример


Не използваме пластмасови прибори

Не използваме пластмасови прибори е действие от инициативата Ние сме това, което вършим.

Е, да си признаем – пластмасовите прибори не само, че са за еднократна употреба и следователно вредни за природата, но са и неприятни. Друго си е истински, порцеланови, метални или стъклени чаши, прибори и съдове. И когато това е невъзможно, отново има евтино, удобно и лесно решение – дървени съдове и прибори.

Posted in За Ежедневието, За Природата | Tagged , | Коментарите са изключени

Хвърляме си дъвките в кошчето

Хвърляме си дъвките в кошчето е действие от инициативата Ние сме това, което вършим.

Случвало ли Ви се е да настъпите дъвка на улицата и да не можете да я почистите? Много неприятно, нали? Във Великобритания чистят дъвките от улиците. Това е прекалено скъпо и чесно казано се радвам, че не го правят и в България. Не сме толкова богати, че да даваме пари за това, но пък винаги можем да не правим въобще боклук като си хвърляме дъвките в кошчетата.

Е, да си призная, лично аз въобще не дъвча дъвки, защото съдържат много вредни вещества, но пък има една различна дъвка. Тя не само, че е напълно органична, но е и по-вкусна. И се разгражда. Ако я хвърлим в гората, например, бързо бързо ще се превърне в почва. Тази дъвка е различна и по-още една причина – хората, които добиват суровината за нея от дърветата в джунглите на Америка, получават честна част от печалбата, което им дава надежно препитание. Това пък запазва гората от изсичането й. Пък и дъвченето само по себе си развива мускулите на лицето и е много полезно. Така чe дъвчете спокойно тази дъвка и я хвърляйте спокойно сред природата.

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Хапваме заедно

Хапваме заедно е действие от инициативата Ние сме това, което вършим.

Духовните мъдреци често казват, че човек е гладно същество и че няма нищо по-свещено от хрането, било то Духовно или физическо. И наистина, надали има нещо по-прекрасно от това да се храним заедно с приятели на обяд или със семейството поне вечер.

Posted in За Ежедневието, За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Дуейн от гетото е гордостта на НБА

Иво ИВАНОВ, Канзас

Статията е писана през 2006 г.

Бях купил раздрънкания Понтиак Гранд Ам (производство 1979г.) за $ 600, без да подозирам, че реалната му цена е с около $ 599 по-ниска. За двата месеца, в които го карах, това мрачно творение на американската автомобилна промишленост ме вдъхнови за някои от най-изобретателните псувни в историята. Спомням си много добре облекчението, изписано върху лицето на негодника, от когото купих тази демонична таратайка. Само няколко дни по-късно двигателят заподсмърча, стартерът обяви стачка, а някакъв тайнствен злокачествен процес почна да се развива и в обречения карбуратор. Единственият начин да запаля, бе да се промъкна под колата и да ударя стартера с всичка сила с щангата.

Малко след като направих злополучната покупка, реших да тръгна с двама приятели на едно необмислено, типично студентско пътешествие, чиято крайна цел беше концерт на „Гънс енд роузис” в Чикаго. Младостта и разумът рядко вървят ръка за ръка, което донякъде обяснява защо решихме да поверим пътуването в ръждясалите нокти на омразния ми Понтиак. Колата остана вярна на характера си и в предградията на Чикаго запелтечи с всичките си 8 прокълнати цилиндъра и започна да губи масло със застрашителна скорост.

Решихме да слезем от магистралата и да купим масло от бензиностанция в самото сърце на едно от най-опасните места в САЩ – Саутсайд (южната част на Чикаго). Смел ход. Пришълците не са на почит в безкрайните гета на Саутсайд и ние веднага бяхме наобиколени от хора, в чиито очи се четяха неприятни намерения. Сякаш бяхме попаднали в Могадишо по времето на Мохамед Айдид. Десетте минути, които ми бяха нужни, за да платя маслото и да го налея в двигателя, преминаха като 10 мъчителни часа. В рамките на тези 600 секунди двама души успяха да ме попитат дали искам да купя „крек”, явно дрогирана жена ни уведоми, че ще горим в ада, а 12-13-годишен хлапак гордо ми показа дръжката на пистолет, която надничаше от колана му.

Продавачът в бензиностанцията бе седнал зад решетка и бронирано стъкло. „Сипвайте маслото и се изпарявайте!”, гласеше мъдрият му съвет. Саутсайд е невидимата страна на Америка, където властват могъщи гангстерски групировки като „Блъдс” и „Крипс” и човешкият живот няма особена стойност. Тук свистящите куршуми са ежедневие, в гимназиите се влиза през метални детектори, а най-честият изход от подтискащата действителност са наркотиците.

Бензиностанцията бе заобиколена от изоставени полуразпадащи се постройки и мрачни улици, по които вятърът търкаляше боклуци. Недалеч се намираше и зловещият жилищен комплекс „Айда Б. Уелс”, от който се дочуваха съмнителни гърмежи. Тогава не съм го подозирал, разбира се, но през две преки от мястото, където се опитвах да съживя проклетия Понтиак, е растял 8-годишен малчуган, на когото днес се възхищава баскетболната общественост в целия свят.

Дуейн Уейд, суперзвездата на Маями Хийт и един от най-атрактивните играчи в НБА, е рожба на Саутсайд, където всеки ден от ранното му детство е бил в неравна битка с бедността. Майка му Джолинда отгледала Дуейн и трите му сестри най-вече със социални помощи и поради недоимъка малкият Уейд често е трябвало да се лишава от нещата, които са част от живота на повечето деца. „Нямаше подаръци за рождените дни или за Коледа, спомня си гардът на Маями. Просто знаехме каква е ситуацията и не очаквахме нищо. Моята мисия беше да ни отърва от бедността.”

Днес бедността е само спомен за този изумителен човек. Уейд е мултимилионер, благодарение на многогодишния си договор с Маями, а корпоративните спонсори буквално го обстрелват с невероятни оферти за реклама. Причината компании от ранга на Converse, Gatorade, ЕА Sports и много други да искат да закачат продуктите си за името на Уейд е не само феноменалната му игра, но и уникалният му характер.

Дуейн е скромен, целенасочен, лоялен и тих. Цялата му същност и всички усилия на терена са насочени към игра в името на отбора. Въпреки че е в състояние да схруска почти всеки защитник. Уейд отказва да се превърне в егоист и е един от най-добрите подавачи в НБА с 6,8 асистенции на мач. Той е странен хибрид, съчетаващ физически качества от бъдещето с характер от миналото. Явно е пропуснал да забележи, че сред професионалните баскетболисти е настъпила ерата на самореклама, егоцентризъм и всевъзможни ексцесии. Въпреки внушителните си доходи, Уейд не се е самозабравил -  кара най-обикновен Крайслер, няма нито една татуировка и живее в относително скромна къща в Маями.

От 9-годишна възраст най-добрият приятел на Дуейн е съседката му Сиовон. Постепенно приятелството прераства в любов и Уейд и Сио сключват брак още като студенти. Синът им Заир е вече на три. Въпреки това стотици русокоси изкушения обсаждат хотелската стая на младия гард всеки път, когато отборът му играе на чужд терен. Подобно на рок звезди, баскетболистите в НБА се радват на вниманието на безброй гаджета, много от които имат съмнителни мотиви, свързани предимно с банковите сметки на милионерите. За разлика от Коби Брайънт и някои други, Дуейн има непоклатими морални стойности и остава верен на Сиовон.

Играта на Уейд е повод за въодушевление сред феновете, които очакват идващият сезон да донесе титла за тима на Южна Флорида. Ако Дуейн продължава да сипе по 24 точки на мач и комуникира все така ефикасно със съотборниците си, нищо чудно Маями наистина да детронират шампионите от Сан Антонио. Миналия сезон Уейд често бе пазен от двама защитници, които се опитваха да го насочат вдясно от коша.

Според статистическите листове стрелбата му отдясно е значително по-слаба, което не убягна на противниковите треньори. Очаква се привлечените през лятото гардове Джейсън Уилямс и Гари Пейтън да отнемат част от вниманието на защитата от младата звезда и да му дадат повече поле за действие. Юдонис Хаслем, Антоан Уокър и Уейн Симиън също ще помагат. Единствено Шакил О’Нийл дава малък повод за притеснение, тъй като отново е наддал килограми, което често води до ставни контузии при играчи с подобни габарити.

Тук често се правят опити за сравнение между Уейд и неговия кумир – Майкъл Джордан, но те са много различни играчи. Вярно е, че подобно на Майк, Дуейн разчита на мълниеносна първа крачка, пробиви и игра над коша. Но Джордан бе с 5 см по-висок и с класическо стройно баскетболно тяло, което се носеше меко като котка по игрището. Уейд е по-компактен, с повече мускули и сурова сила. Предстои му тепърва да развие стабилна стрелба от тройката и да се утвърди като надежден защитник. Въпреки че е нисичък за стрелящ гард, Дуейн компенсира с невероятния си размах (215 см) и огромни длани, в които топката изчезва като орех.

Благодарение на акробатичната си игра и скромния си характер, Уейд се радва на статута на суперзвезда, който е на път да надрасне границите на НБА. Лицето му се появява навсякъде, включително в телевизионни сериали, билбордове и реклами. Дуейн е и основното действащо лице в изумителната видео игра на компанията ЕА, наречена „НБА Лайв”.

От тази игра се очаква революция в дигиталната видео графика и най-вече в начина, по който се изобразяват лицевите мускули на анимираните герои. За да бъде създаден колкото се може по-реален Дуейн Уейд в компютърното пространство, играчът бе предаден във вещите ръце на една друга суперзвезда – Георги Боршуков. Нашенецът е носител на Оскар за специални ефекти („Матрицата”) и е един от водещите специалисти по компютърна графика в света.

Боршуков е създал мускулна карта на лицето на Уейд, за да изобрази напълно реалистично емоционалните му състояния по време на мач. Българинът е поставил многобройни рефлекторни сензори върху физиономията на баскетболиста и го е инструктирал да демонстрира гняв, радост, злоба и т. н. „Вече сме в състояние да уловим миниатюрни отклонения и нюанси, които дават информация, десетки хиляди пъти по-прецизна, отколкото в миналото”, обяснява Боршуков. Очаква се играта да бъде повратна точка в гейминг индустрията и да донесе колосални приходи за ЕА.

В днешно време – за огромно съжаление – баскетболисти като Уейд са голяма рядкост. В НБА скромността се тълкува като слабост, а лоялността към отбора – като наивност. С някои изключения в лигата продължават да властват арогантност, себичност и алчност. Затова на Дуейн трябва да се гледа като на модел за поведение. Той сякаш е намерил ваксина както срещу отровите на гетото, така и срещу покварите на славата.

Преди години, когато излязох от бензиностанцията в Саутсайд, си дадох сметка, че всяка секунда, прекарана там, е пълна с риск. Поне 20 души наобиколиха колата, докато мълчаливо наливах масло в двигателя. Усещах погледите им върху гърба си и осъзнавах, че в този момент разполагам с живота си само защото колата ми е с по-ниска стойност от него.

Окаяният вид на понтиака по всяка вероятност ни спаси. Въпреки това мислено се прекръстих, докато вървях към багажника, за да извадя с изпотени ръце щангата. После влязох под колата и ударих стартера с всичка сила. Не вярвайки, че някой още не ме е застрелял, запалих колата и се качих на магистралата.

Повече не съм бил в Саутсайд, но ако тогава знаех това, което знам сега, сигурно щях да превъзмогна страха и вместо да се влея в магистралата, щях да подкарам разпадащия се автомобил през няколко улици до дома на 8-годишния Дуейн. Малчуганът сигурно щеше да ме помисли за луд, но щях да му поискам автограф, да го поздравя за бъдещия му характер и да му пожелая успех на плейофите през 2006 г.

 

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Детски център „Слънце“ и Яна

Яна с дъщеря си София

Познавам Яна едва от последните години, въпреки че сме от един град и сме се движили в почти едни и същи среди. Когато разбрах, че заедно с още две приятелки са си направили занималня, си помислих колко е хубаво човек да следва мечтите си… Всъщност Яна преди това е работила няколко години за голяма корабна агенция, където толкова не била щастлива, че за един рожден ден си пожелала уволнение и… го получила! „Поех дълбоко въздух и с две от приятелките ми тропнахме и казахме – започваме“. После разбрах, че приятелките много скоро са се отказали, защото са преценили „бизнеса за недоходоносен“. По същото време Яна роди и дъщеря си София. От позицията на времето, не знам как се е справила с всичко това без особена подкрепа.

Занималнята се намира в стара романтична къща, а вътре е прекрасно – по стените са залепени детски рисунки, снимки от създаването на мястото, дипломи, сертификати и навсякъде – усмивки, много детски усмивки. Я, в огледалото – също усмивка!

Яна разказва: „Хлапетата са безумни. Едно с едно няма еднакво, а са като цяло, като хомогенна смес. Като семейство сме си. Грешка е, но така се привързвам, че като си тръгнат, ги сънувам. Бълнувам ги насън. Под кожата са ми. Много съм строга:) А те сега не са като нас. Страх нямат и спирачки. Опасни са понякога не само за околните, но и за самите себе си. Обаче вярвам, че всяко от тях, от новите деца, си е дошло с мисията и не трябва да го чупим и да му се налагаме ей така, просто да си навием на нашето. Много са чувствителни и интуитивни. Много са интересни като души, обаче има някои които започват да попиват и мръсотията. Ще ги почакам да пораснат и ще започна да пътешествам с тях. Мечтаем си го и сега. С кого къде ще отидем и какво ще открием. Много е хубаво! Те ще станат един наистина хубави хора. Затова работя толкова!“

Ориентиране по карта

И това – представете си – от човек, който дава на децата толкова много, а в същото време дори не е сигурен, че това е призванието му… „Не мисля изобщо, че съм типа даскал, който е роден за това. Искам да ги уча, ама така, че те да могат да си намерят отговорите сами. Да се научат да откриват, да се откриват и да се справят във всякакви ситуации. А бе, малко искам да ги направя гениални нинджи!:) Страх ме е, обаче вярвам, че тези като моите деца са по-силни и ще „заразят“ останалите с добро.“

Аз съм сигурна, че става така. Децата заслужават да са всеки ден сред природата, да ходят на езда, на полето, на селски празници, в черкви и джамии, в слънчогледови ниви и в подножието на огромни ветрогенератори, на пикник край язовири и на занимания по музикално възпитание. Всяко дете заслужава да получава вниманието, грижата и обичта, която получават децата в детски център „Слънце“ във Варна!

Повече подробности тук и тук.

 

 

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

„Търсете и ще намерите“ – Излекувай живота си

Всеки, който се е докосвал до Ню Ейдж движението (Нова Епоха) е чувал за Луиз Хей – една от най-видните и най-известните представители на това духовно-практическо движение с милиони последователи по целия свят.

Във втората си книга „Излекувай живота си“ тя описва първата половина от своя живот като низ от нещастия, перипетии, травми, беди и неуспехи, споходили я от най-ранна възраст – малтретирана, игнорирана, захвърлена и отчаяна, постоянно търсеща любовта на околните, и намираща единствено нейната липса. Втората половина от живота й като че ли няма нищо общо с първата: след много „ходене по мъките“, към края на 70-те, тя научава за движението Нова Епоха, записва се в един от неговите духовни центрове и започва да посещава лекциите и семинарите, които се провеждат там, а по-късно и сама да изнася такива.

Истинският удар в живота й, обаче, идва именно през този далеч по-ведър и изпълнен с надежда период – поставят й диагноза рак в напреднал стадий и й „дават“ не повече от шест месеца живот. Днес са минали повече от 30 години, през които Луиз Хей не само води един изцяло пълноценен и щастлив живот, но помага на хиляди и милиони хора в Америка и по света да намерят своя път към щастието, здравето и любовта. Тя успява да се излекува сама, използвайки и комбинирайки всички техники, методи и средства, които е била научила до момента преди диагнозата. Това включва: природолечение, билки, чайове, хомеопатия, йога, визуализация, медитация, осъзнаване и мн. други алтернативни лечебни методи.

Другите части на филма:

част 2, част 3, част 4, част 5, част 6, част 7, част 8

Ценното, което носи за нас тази необикновена жена, е преди всичко личният й пример: все пак оживява и то не как да е, нали? Още по-ценното е това, което намираме в нейните книги и в игрално-документалния филм, който представихме горе. Книгата, на която той е базиран, представлява не суха теория за живота, а практическо ръководство по опознаване, разбиране и решаване на проблемите, с които рано или късно той се изпълва. Както казва самата авторка, четейки книгата й, ние всъщност присъстваме на лечителски сеанс с безброй задачи и упражнения – мисловни, емоционални и физически – които да изпълним ден по ден, въпроси, на които да отговорим за себе си, нови положителни и конструктивни мисловни утвърждения (например „обръщам внимание на доброто в живота си“), които да повтаряме, къде механично, къде вдъхновено, докато ги превърнем във верни за нас твърдения.

Дълбоката причина за разбитите животи, казва Луиз Хей, е липсата на любов. Повечето хора прекарват живота си в търсене как да запълнят тази липса и не разбират, че тя е вътре в тях – проблемът е не, че другите не ги обичат, а че те не обичат себе си. Началото на щастието започва, когато се научим да обичаме себе си, защото тогава за първи път се научаваме как да обичаме другите и как да сме благодарни в живота си. Но не трябва да се заблуждаваме, че тук става въпрос за онази надхвърляща нормалните граници висока самооценка: за онази изкуствена самовлюбеност, надуто самочувствие и прекомерно тщеславие, което често се бърка с понятието „любов към себе си“. Всъщност тези крайности също са проява на дълбокият вътрешен страх, че ако не си „велик“, не струваш. Луиз Хей учи хората на реалната любов, в която няма нужда да затваряме очи за нещата, които не са докрай съвършени и които имаме още да подобряваме в себе си, за да можем да се обичаме – приемането на себе си с любов е приемане на всичко в нас такова, каквото е в момента, но не и отказване да продължаваме да се развиваме и усъвършенстваме като хора.

Другото безценно нещо в книгата на Луиз Хей е таблицата на заболяванията и симптомите със съответстващите им вредни мисловни представи, които на някакъв етап сме допуснали и възприели в себе си и които са причина за появяването на болести, както и положителното утвърждение, върху което трябва по-конкретно да разсъждаваме и да затвърдим у себе си, ако искаме здравословните ни проблеми да изчезнат. На практика тялото ни се оказва най-честният ни другар в живота, който никога не скрива от нас какво не ни е наред и винаги ни посочва проблема с точност. Тялото не лъже и не крие, като прави това не с характерния за хората оценъчен маниер (добро / лошо, правилно / неправилно), а с искрената и непоклатима загриженост – „това / онова не е полезно за теб, то ти вреди и съсипва живота ти“.

Тук е хубаво да споменем една от ученичките на Луиз Хей, също световноизвестна авторка, канадката Лиз Бурбо, която развива тази таблица на заболяванията и на база дългогодишните си срещи с най-различни случаи на заболели или отчаяни хора  обобщава наблюденията си за връзката между мисловна нагласа, емоционално отношение и болест в книгата си енциклопедия „Твоето тяло казва: Обичай се!“ Това е най-пълният наръчник-енциклопедия, който е публикуван досега, съдържащ метафизичните причини на всички болести. Няма да е преувеличено ако кажем, че във всеки дом би трябвало да има поне по един екземпляр, защото не е нужно да чакаме да се разболеем, преди да разберем посланията и предупрежденията, които тялото ни изпраща всеки ден.

Нито Луиз Хей, нито Лиз Бурбо пишат само за болни хора. На практика, те пишат преди всичко за здравите хора, които разбирайки скрития език на собственото си тяло, биха могли още по-осъзнато да положат всички грижи никога да не се разболяват. А за загубилите здравето си, двете авторки са категорични: има начин как отново да го намерят и да си го върнат. Без да е здрав (физически, умствено и емоционално), човек не може да е щастлив и благодарен, а без да е благодарен, не може да е полезен на никого – нито на себе си, нито на другите.

За Ню Ейдж движението като цяло

След почти половин век от своето възникване, движението днес се е превърнало в нарицателно за новата вълна от духовни нужди и потребности, заляла света в края на 20 век. През това време Ню Ейдж събира колкото похвали, толкова и критики, някои от които доста остри. Похвалите идват от милионите хора, подобрили живота си, „намерили себе си“, открили нов път към „безгранични“ духовни и житейски хоризонти благодарение на универсалните духовни практики, принципи и закони, които движението разпространява.

Критиките към Ню Ейдж идват малко по-късно, но не трябва да се пренебрегват. Сред тях най-сериозни са тези: Ню Ейдж изкривява, окастря или изопачава мъдростта на древните и източните духовни учения, върху чиито основи всъщност почива; често пъти последователите изпадат в едно „инфантилно“ блаженство и игнориране на действителността, без желание да помръднат на по-високо ниво на съзнание, за доста от тях, каквото и да става „всичко е наред“ и няма нужда от корекции; създава грешни представи, очаквания и впечатления за духовния път, който човек трябва да извърви, ако иска да намери истината; и най-изобличителното наблюдение е, че Ню Ейдж използва духовни сили, чието предназначение явно не разбира докрай, за крайно материалистични, а понякога дори егоистични, цели.

И все пак, и най-големите критици на движението не могат да оспорят очевидния факт, че Ню Ейдж е основен момент, основен етап в прехода на човечеството към осъзнаване на духовната, т.е. нематериалната, първична същност на живота. Почти всеки, който се докосва до тази духовна страна на битието за първи път, всъщност се докосва до Ню Ейдж, например прочитайки някоя книга от типа „опознай себе си“ или „как да направим живота си по-хубав“.

И така, ако не желаем да затънем в плитчините и заблудите, които съпътстват всеки духовен и реално недуховен път, е добре и Ню Ейдж да се разглежда само така – като етап от духовното и житейско израстване, т.е. като нещо, през което неминуемо ще минем, докато се пробуждаме за духовната си същност, но което трябва обезателно рано или късно да задминем. Ню Ейдж обединява материалното, полезното, практичното и духовното, но ако наистина търсим абсолютната духовна истината за себе си и живота, не трябва да спираме дотук.

Благодарим на Преслава Петрова за тази Творба.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Шрикришна Упадхиай

Статия: Шрикришна Упадхиай/ SAPPROS (Непал) на Награда за цялостен житейски принос

Превод от английски език: Рослава Стоянова

„За това, че в продължение на много години ни показва силата на общността да се справи с причините за бедността, дори и когато е заплашена от политическо насилие и нестабилност“

Шрикришна Упадхиай (Shrikrishna Upadhyay) е от Непал, занимава се с развитие и е помогнал на повече от един милион души в селските райони на Непал да подобрят сами условията, в които живеят. Чрез своята работа в различни организации, той е показал, че бедността може да бъде преодоляна, ако бедните бъдат ангажирани и организирани. Като защитник на местното самоуправление, Упадхиай е помогнал за укрепването на непалските общности въпреки острия политически конфликт в страната.

Шрикришна Упадхиай е роден през юни 1945г. Получава образованието си в САЩ и има магистърска степен по икономика. Като председател на управителния съвет и генерален директор на Непалската банка за развитие на земеделието (Agricultural Development Bank of Nepal) между 1982 и 1990 и като член на Националната комисия по планиране в Непал (National Planning Commission of Nepal) между 1990 и 1993, Упадхиай стига до заключението, че развитието отгоре-надолу не работи.

Още през 1975г. той помага за създаването на Програма за развитие на дребното фермерство (Small Farmer Development Programme – SFDP), която има значителни постижения в сферата на микро-кредитирането, ниско-бюджетните схеми за осигуряване на питейна вода, залесяването, обучението и грамотността, чрез социална активност. През 1991г. Упадхиай създава SAPPROS (Дейности за подпомагане на бедните производители в Непал).

SAPPROS работи в едни от най-бедните райони на една и без това много бедна страна: според официалната статистика 31% от населението живее в изключителна бедност. Стратегията на SAPPROS е да създаде институции, които са близо до хората, могат да се самоиздържат, да бъдат възпроизвеждани и да помагат на бедните да се самоуправяват и да вземат съвместно решения, засягащи общността.

Постиженията на SAPPROS

В момента SAPPROS работи в 12 района на Непал, като всички освен един се намират в северозападната част на страната. До 2010г. SAPPROS е създал 2434 групи за спестяване и кредитиране и 273 Кооперации с 1.3 милиона членове, 40% от които са жени. През годините с помощта на SAPPROS жителите на селата са изградили следната инфраструктура:

  • Водни системи (474 за питейна вода, 383 за напояване, 327 водо-хранилища, 477 кладенци, 536 дъждовални машини, 19 помпи, и 672 други напоителни системи)
  •  323 междуселски пътища, 519 пътища за товарни животни, 384 пътеки, 17 висящи моста и 60 дървени моста
  • 109 болници, 582 училища и 50 обществени сгради са били построени или възстановени.

В допълнение на това между 1991 и 2010, SAPPROS е помогнал на общностите да:

  • управляват устойчивото използване на 67 гори, покриващи 2620 хектара
  • инсталират 3600 тоалетни, 105 хладилни склада, 102 фотоволатични и 50 газови системи.

При всички тези дейности SAPPROS осигурява финансиране, но местната общност също помага, чрез финансови средства или работна ръка, или и двете. Поради тази причина проектите, осъществявани от SAPPROS обикновено струват много по-малко от обичайните проекти за развитие. От създаването си до сега SAPPROS е работил с 235 000 домакинства.

Как работи SAPPROS

Когато започва работа в ново село, SAPPROS първо обсъжда с участниците начина им на живот и им помага да намерят положителните и отрицателните страни в него. След това помага на жителите да открият и анализират основните причини за бедността, като провежда „проучване в селото“. SAPPROS моли жителите да посочат своите ресурси, като вода, земя, гора и т.н., както и своето икономическо и социално положение. Като питат кой е богат и кой е беден в селото, събирането на информация се превръща в процес на осъзнаване. Въз основа на това проучване жителите избират сред себе си един или повече „социални мобилизатори“ (или т.нар. „местни катализатори“), които организират изпълнението на идеите. SAPPROS предлага на жителите различни технически решения, осигурява обучение на „социалните мобилизатори“ и помага за набирането на средства.

SAPPROS създава наръчници, покриващи теми като напояване, питейна вода, селски пътища и управление на гори. Наръчниците се използват за обучение и от много други неправителствени организации и международни агенции, като програмата за развитие към ООН, например. SAPPROS публикува и наръчник за социална ангажираност, който обяснява как хората могат да бъдат ангажирани и да допринесат за собственото си развитие.

Най-забележителното е, че SAPPROS успява да извършва тази своя дейност въпреки политическата нестабилност в Непал. По време на конфликта с маоистите, те често остават единствената неправителствена организация, действаща в размирните райони и балансират на ръба между враждуващите страни, но за щастие успяват да опазят живота на служителите си.

Признание

Упадхиай получава признание за своя опит под формата на покани за консултации по програми за кредитиране на земеделци в Бангладеш (от страна на Азиатската банка за развитие), за управление на напояването на земеделски земи в Тайланд, както и консултации на институции в отдалечени райони на Непал, местно самоуправление в Монголия (Програма за развитие към ООН), обществено развитие и съвместно производство на храни и фуражи в Афганистан. Упадхиай е бил член на Комисията по бедността към Независимата Южноазиатска регионална кооперация (South Asian Regional Cooperation – SARC), организирана от държавните ръководители в региона през 1991г. Участвал е в няколко комитета в Непал, включително Координационния комитет по децентрализация, създаден от премиера на страната.

Фонд за облекчаване на бедността

В момента Упадхиай надгражда успеха, постигнат от ангажираността на общностите в Непал, чрез създадената от него нова институция – Фонд за облекчаване на бедността. Упадхиай е член на управителния съвет на фонда, както и негов председател. Фондът се подпомага от Международния фонд за развитие на земеделието (International Fund for Agricultural Development – IFAD) и от Световната банка, а идеята му е парите да стигат директно до общностите, като неправителствените организации помагат само чрез съвети и повишаване на активността. По този начин се избягва държавната бюрокрация. Той се надява скоро фондът да заработи във всички 75 региона на Непал, достигайки до близо 3 милиона души чрез хиляди общностни организации.

Цитат

„С бедните трябва да се отнасяме като към активна, а не пасивна страна в процеса на развитие, за да постигнем директно използване на ресурсите от организациите на бедните, изградени чрез ясни процеси на социална ангажираност.“

Шрикришна Упадхиай

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Издателство „Точица“: Мисли, преди да пораснеш!

Познавам Зорница Христова само виртуално (засега). От момент, от който постепенно наблюдавах как тя обмисля да направи, решава и …прави свое собствено издателство, което не отне голям период от време или, може би, така ми се струва . За да се заредят няколко – не много на брой, но много мислени и ценни – заглавия. Удоволствие е да се проследява отстрани как издателство „.Точица“ издава своите заглавия, как ги представя по един вълшебен, забавен начин, с много игри и смях. Как децата се запалват по играта „Направи си сам приказка“, колко лесно учат таблицата за умножение с помощта на книжката на г-н Тео Рема „Умножение без уморение“, как се забавляват с картите за четирима „Умножи лесно“…

Ето какво казва създателката и авторката на издателството:

Зорница Христова с дъщеря си Анна

„Как започна… обожавам детския ум, неговата свежест, енергия, способността му да изпълва нещата, с които се заема, със смисъл. Обожавам да разговарям с децата, най-вече със своето, естествено, но далеч не само, да споделям какво ми е интересно, да ги слушам тях – имам страхотни приятели деца и много им се радвам. Искам да могат да се развиват така, както е най-естествено за самите тях, мисля, че заслужават да учат в честен диалог с възрастните, а не да бъдат напъхани в някакви удобни за възрастните рамки. Това означава например да се учат да аргументират своето мнение, вместо да повтарят чужди. Да могат свободно да питат, а не все да бъдат изпитвани.

Разбира се, знам, че не може да стане масово, не може да стане в училище. Училището е основано на йерархията. Ала ние не учим само там; у дома има други учители, които не ти казват кога и какво да учиш, не се сърдят, ако сбъркаш, не се обиждат, ако в момента въобще не се занимаваш с техния предмет. Стоят си кротко на лавицата и чакат да ги попиташ нещо. С тези учители, с книгите, ми се искаше да се занимавам. Пък и от това разбирам в крайна сметка – работила съм дълго време в издателство, та естествено беше да се насоча натам.
Реших да тръгна с „Направи си сам приказка“, защото много добре улавяше философията на издателството, което исках да създам – издателство, което да вижда децата като създатели, като активни, мислещи хора. Много обичам „Граматика на фантазията“ на Джани Родари и бях опитвала с дъщеря си различни игри оттам, но никоя не я омайваше толкова като тази. Може би година сме я играли, преди да реша да я направя професионално и да я предложа и на други деца. Много се притеснявах как ще се получи – чисто техническите неща се оказаха ужасно сложни. Или скъпи, което в нашата ситуация е същото. Дълго време например не можехме да измислим кутийка – този вид, който исках, оскъпяваше много продукта. После една приятелка предложи да използваме дървена и мисля, че се получи толкова добре, сякаш дървото е било в основата на целия замисъл. После почнахме да мислим всички детайли – как да бъдат оформени инструкциите, за да ги прочете детето, а да не ги захвърли, как да захванем книжката с моливче и т.н. Имаше много ръчна работа, малко уморително, но пък весело. После пък ходихме да представяме играта в различни училища, да пишем приказки с децата. За да се вижда от целия клас, направих големи магнитни пана, върху които движех картите – ефектни, но доста трудни за разнасяне. Затова пък децата бяха наистина забавни и измисляха какви ли не щуротии. В едно училище бяха измислили една майсторка на вълшебни торти, която била толкова дебела, че не можела да влиза в кухнята и само давала инструкции от вратата на един котарак, който правел тортите вместо нея, но все бъркал съставките и тортите ту избухвали предварително, ту нищо не се случвало. Другаде бяха измислили принцеса, която не искала да бъде давана за награда на никакви славни юнаци и затова сама тръгнала да търси вълшебното лекарство и успяла, макар преди това да я изял змей. И така нататък. Обещали сме да ги съберем в сборник и до края на годината се надявам да го направим.
От писането прескочихме в другия край, в математиката, защото мисля, че различията между научния и хуманитарния тип мислене са преувеличени. Когато човек пише, не трябва да губи нишката на мисълта – кое от кое следва, кое доказва тезата му и кое-не, кое на какво е подобно. Същата логика я има и в математиката. В училище децата твърде рано получават етикет – на това му вървят разказвателните предмети, но хич не го бива със смятането, на другото числа му дай, но не може да „разтяга локуми“ по литература. На мен ми се ще дъщеря ми, а и другите деца, да виждат сродното в нещата, които учат, и да не ги възприемат като чужда материя. Затова и гледахме да превърнем задачите в игра, в стих, в приказка.
Тази есен се надяваме да излезе първата преводна книга в издателството – „Щедрото дърво“ на Шел Силвърстийн. Тази книга е много обичана в Америка, въпреки че не е никак лесна – една много проста и същевременно дълбока история, която се върти около обичта и желанието да даваш, да бъдеш полезен, и тъй като не дава лесни отговори, оставя място за много бъдещи разговори между детето, което се опитва да разбере смисъла на родителската всеотдайност, и родителя с неговите собствени спомени и страхове, родителят, който също е бил дете и е получавал безкрайна, безвъзмездна, безусловна обич, която никога няма да може да върне.

Тематична почерпка на представяне на "Умножение без уморение"

Следва да добавя, че освен мен и съпругът ми Марин, в издателството участва и нашата приятелка, преводачката от френски Валя Бояджиева. И, разбира се, дъщеря ми Анна, която непрекъснато ме съветва кое интересува децата и кое-не.“

Вярвам, че младото издателство и неговите създатели и музи ще ни радват с още много прекрасни, възпитателни и обучителни по един ненатрапващ се начин издания. Ние ще сме тук, за да ги четем, играем и се вдъхновяваме!

Повече за изд. Точица тук.

 

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Гасим осветлението

Гасим осветлението e мисия от инициативата Doonited – Действаме заедно.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Знаем къде се влагат парите ни

Знаем къде се влагат парите ни е действие от инициативата Ние сме това, което вършим.

Знаем в коя банка са парите ни. А знаем ли как и къде се влагат те от нея? Винаги можем да попитаме. Живеем в общество, което се движи и променя от парите. Затова е изключително важно нашите пари да работят за добри цели. Всеки може да вземе нещата в собствените си ръце и да вложи там, където има устойчива полза за обществото. Затова и един от основните стремежи на ОМ е да създадем първата устойчива банка в България. Включете се и вие в тази инициатива!

Posted in За Обществото, За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени