Tag Archives: мир

123

Мюнир – за човешките права в Индонезия

Статия: Мюнир (Индонезия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за куража и отдадеността му в борбата за човешки права и граждански контрол над военните в Индонезия.” 

Мюнир е роден през 1965г. и още като студент активно се занимава с въпроса за човешките права. След като завършва Право в Университета Бравиджая, работи за Източния клон на Индонезийската фондация за правна помощ (Indonesian Legal Aid Foundation – YLBHI), и през 90-те години е правен съветник на множество жертви на насилие и репресии от страна на властите. По-късно Мюнир оглавява оперативния отдел на YLBHI.

Мюнир се превръща в известна обществена личност в края на управлението на Сухарто, заради ролята си в кампанията, последвала отвличането на над 20 активисти при подозрителни обстоятелства в края на 1997 и началото на 1998г. След приключването на кампанията си Мюнир основава организация за защита на човешките права Контрас (Комисия за изчезналите и жертвите на насилие) с помощта на 12 НПО, борещи се за демокрацията, сред които и YLBHI. В началото Мюнир е координатор на Работния комитет, а по-късно поема председателството на Управителния съвет.

Контрас се фокусира върху борбата с политическото насилие, стриктното спазване на закона, подпомагане на физическото и психологическо възстановяване на жертвите, насърчаване на помирението и мира. Контрас редовно издава списание, в което се публикуват доклади за случаи на насилие. Организацията има и няколко регионални офиса. YLBHI и Контрас разработват и серия от радио-предавания с цел образоване на обществото по въпросите на човешките права.

През септември 1999г. Мюнир е избран за член на Комисията за разследване на нарушенията на човешките права в Източен Тимор (KPPHAM), създадена от Индонезийската национална комисия по човешките права. Разследването намира множество доказателства за участието на индонезийската армия в набирането, финансирането, обучението и използването на милицията. Докладът, публикуван през 2000г., води до съдебно разследване срещу шестима висши военни, включително и бившия Началник на Генералния щаб, генерал Виранто. Мюнир участва в обучението на армията и полицията по въпросите на човешките права, както и в различни семинари и работни срещи. Той е избран и за член на комисията за изготвяне на проектозакон за съдилища за човешките права, който трябваше да бъде представен на Индонезийския парламент през 2000г.

Мюнир е избран за Мъж на годината от водещото периодично издание UMMAT и за „млад водач на хилядолетието в Азия” от Седмицата на Азия през 2000г. През 1998г Контрас получава престижната награда за човешки права Яп Тиам Хиен.

На 7.09.2004г. Мюнир загива по време на полет от Индонезия до Холандия. Аутопсията, проведена от Холандския съдебен институт, открива в тялото му смъртоносни нива на арсеник. През 2008г. индонезийският пилот Поликарпус Будихари Прианто е намерен за виновен за убийството, но много хора подозират, че Индонезийската разузнавателна агенция е истинският поръчител. Разследването се проточва през годините, представители на властта са били арестувани и после освобождавани, а много свидетели се оттеглят от процеса. И до днес вдовицата на Мюнир, Сучивати, продължава борбата си за справедливост.

След убийството на водача на племето Огони, Кен Саро-Вива в Нигерия през 1995г., това е вторият случай, в който лауреат на Наградата за цялостен житейски принос е убит заради своята дейност. Фондацията за Цялостен житейски принос направи изявление по повод убийството на Мюнир.

Цитат

„Човешките права и солидарността между хората създадоха нов универсален език, отвъд раса, пол, етнос или религия. Ето защо смятаме, че той е стъпка към един диалог между всички хора, независимо от социо-културната или идеологическата им принадлежност.”   

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Trident Ploughshares – за свят без ядрени оръжия

Статия: Trident Ploughshares (Великобритания) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„… за създаването на практически модел на принципни, прозрачни и ненасилствени действия за освобождаване на света от ядрени оръжия.”

Към 2011г. Великобритания разполага с четири ядрени подводници, всяка от които носи по 16 ракети с по три ядрени бомби. Това прави общо 48 ракетни глави, всяка от които може да бъде изпратена към различна цел. Всяка бойна глава има експлозиви със сила 100 килотона или еквивалента на 100 000 тона конвенционални експлозиви. Това е осем пъти повече от силата на ядрената бомба, пусната над Хирошима през 1945г. Подводниците са разположени във Фаслейн, край Глазгоу, Шотландия, а една подводница Трайдент патрулира постоянно.

Trident Ploughshares (TP) е кампания, която цели прекратяване на употребата на ядрените системи Трайдент във Великобритания по ненасилствен, открит, мирен и прозрачен начин. Тя започва през 1997г., когато активистът за мир Анджи Целтер пише до 100 души в 15 държави с покана да се включат в тази инициатива. Към 2011г. ТР има 103 активни члена, организирани в малки работни групи. Много други хора също ги подкрепят, оказват им правна помощ, защитават арестуваните или осъдени активисти, грижат се за връзките с обществеността и т.н.

TP започва да функционира официално през 1998г. скоро след като нейни представители изпращат отворено писмо до премиера Тони Белър, поставяйки своите „девет искания” за контролирано разоръжаване на британските ядрени сили. Исканията включват:

  • Британската подводница Трайдент незабавно да прекрати 24-часовите си патрули;
  • Британските ядрени бойни глави да бъдат отстранени и съхранявани отделно;
  • Великобритания да работи съвместно с НАТО за изтегляне на всички тактически ядрени оръжия от Европа;
  • Правителстовто да се ангажира с график за ядрено разоръжаване, като крайната дата за приключването му да е най-късно 2010г.

ТР заявяват, че ако бъдат приети по-голяма част от исканията им, те незабавно ще прекратят действията си. В противен случай ще се чувстват принудени да продължат с ненасилствените си акции.

Кампанията провежда първата си обща среща през август 1998г. и оттогава е имала още няколко такива. През 1999г. две активистки успяват да се качат на борда на една от атомните подводници и повреждат част от тестовото оборудване. През юни 1999г. три активистки успяват да прекратят дейността на изследователска лаборатория, свързана с проучване на технологията на Трайдент. Към 2009г. действията на ТР са довели до 2240 ареста, 520 съдебни процеса и 2197 дни, прекарани в затвора.

Един от аргументите на ТР е, че политиката на Великобритания спрямо ядрените оръжия е не само неморална, но и незаконна. Основанията за това твърдение са:

  • Консултативното становище на Международния съд от 8.07.1996г., „което потвърждава незаконността на съвременните оръжия и отсъжда, че всички държави са задължени да постигнат споразумение за цялостно ядрено разоръжаване.”
  • Провалът на правителството на Великобритания при изпълнението на точка четвърта от Споразумението за неразпространение на ядрени оръжия, според която ядрените сили трябва да започнат разоръжаване.

В много случаи тези аргументи биват приети от съдиите и съдебното жури във Великобритания. В един от съдебните процеси съдията заявява: „Трябва да заключа, че обвиняемите имат основания да мислят, че използването на Трайдент от страна на Великобритания… може да бъде тълкувано като заплаха и като такава, то се явява нарушение на международното и обичайното право… До момента не чух нищо, което да предполага, че обвиняемите са действали с престъпни намерения.”

Наскоро Анджи Целтер и много други активисти на ТР организираха и участваха във Фаслейн 365 – целогодишни блокади на Фаслейн, които помагат за избирането на членове на Шотландския парламент, които се обявяват срещу ядрените оръжия. Въпреки неотстъпчивостта на Великобритания Шотландия все още се опитва да се освободи от ядрените оръжия, уповавайки се на международното законодателство. Действията на ТР вече са основно насочени към Англия и Алдермастън (оръжеен завод в Беркшир). Целта им е да спрат обновяването и модернизирането на Трайдент, което ще е в нарушение на точка четвърта от Споразумението за неразпространение на ядрени оръжия.

Цитат

Trident Ploughshares се стреми да върне властта на хората и да я трансформира в един процес, способен да подобри човешкия морал. Целта ни е да дадем на обикновените граждани силата сами и по мирен път да разрушат тази бълваща насилие система и да изградят уважение към основните човешки права.”

Анджи Целтер

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Реч на Юри Ейвнъри от името на Гуш Шалом

Реч на Юри Ейвнъри при приемане на Награда за цялостен житейски принос от името на Гуш Шалом

Превод за ОМ от англисйки език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, уважаеми членове на парламента, дами и господа,

На днешния ден, седми декември, точно преди 53 години, бях улучен в стомаха от няколко куршума от картечница. Няколкомесечният ми опит в онази жестока война ми подсказваше, че шансът да оцелея е много малък.

Беше посред бял ден и аз бях напълно изложен на вражеските куршуми. Но четирима войници, наскоро емигрирали от Мароко, притичаха до мен и ме издърпаха на безопасно разстояние. След продължително пътуване с джип, без да получа никакви обезболяващи, стигнах до военната болница, където лекарите ме оперираха и успяха да спасят живота ми.

Лежах в болницата дълго време без да мога да спя или да се храня. Бях целият овързан с различни тръбички, заобиколен от страдащи войници. Някои от тях губеха крайниците си. Други умираха. А през цялото време аз просто лежах и мислех, мислех, мислех.

Мислех за приятелите си, изгубили живота си или превърнати в инвалиди.

Мислех за невидимите жители на селищата, които бяхме завзели. Често влизахме в жилища, в които печката беше все още топла, а недояденото ястие бе все още на масата, изоставено от семейства, били тук преди броени минути и сега превърнали се в бежанци.

Мислих за трагедията на войната между тези два народа, ние, новите израелци, и те, палестинците. 

Бях на 25 и трябваше да реша какво да правя с остатъка от живота си. Живот, който усещах, че ми е бил даден като дар от онези четирима младежи, рискували себе си, за да спасят мен.

Лежейки в леглото, без сън и вечно жаден, реших, че животът ми трябва да има цел. И, че единствената цел, заради която си заслужава да живея, е поставянето на край на тази трагична война, установяването на мир между нашите народи – израелския и палестинския. Целта ми беше да помагам за изграждането на мира и за спасяването на човешки животи, да бъда част от пътя на човечеството към един цивилизован свят без войни, глад и насилие.

Оттогава, в продължение на 53 години, аз се опитвам да се придържам към тази своя цел. Създадох списание и като негов редактор в продължение на 40 години водих борба срещу демагозите, проповядващи омраза въз основа на религиозна и национална принадлежност. Като член на Кнесет в продължение на 10 години аз се борих за създаването на едно демократично, либерално, светско, мултиетническо, гражданско общество в Израел, основаващо се на равенство и социална справедливост и живеещо в тясно сътрудничество с една свободна и независима Палестинска държава.

Никога не съм бил сам в тази борба. Имах късмета през цялото време да съм в компанията на смели мъже и жени, които приемаха каузата за мир и справедливост. В началото бяхме малко на брой, една шепа хора, но в течение на борбата ставахме все повече.

На много хора им се струва, че дейността ни напомня на мита за Сизиф. И наистина разочарованията, с които се сблъсквахме по пътя бяха много и не веднъж разбиваха сърцата ни. Но спечелените битки са много по-важни.

Когато преди 50 години стартирахме дейността си, трудно можеше да се намери израелец, който да признае, че изобщо съществува палестински народ, а какво остава за спазването на правата му. Само преди 30 години тогавашният премиер на Израел, Голда Меир, заяви „няма такова нещо като Палестински народ”. Днес трудно може да се намери израелец, който да отрича съществуването на палестинците.

Когато преди 40 години казахме, че редом до Израел трябва да съществува Палестинска държава, това изглеждаше като лудост. Днес голяма част от израелците вярват, че е невъзможно да бъде постигнат мир без създаването на такава държава.

Когато преди 30 години казахме, че е необходимо да водят преговори с Организацията за освобождение на Палестина, това звучеше като предателство. Когато за първи път се срещнах с Ясер Арафат по време на войната в Бейрут, няколко израелски министри поискаха да бъда вкаран в затвора за държавна измяна. Днес израелски министри чакат на опашка за среща с Ясер Арафат.

Когато преди шест години нарекохме Йерусалим „столица на две държави”, бяхме обвинени в нарушавне на националния консенсус. Но миналата година, когато израелската делегация в Кемп Дейвид предложи няколко арабски квартала в източен Йерусалим да бъдат предадени на бъдещата Палестинска държава, никой в Израел не протестира срещу това.

Пътят пред нас е труден и опасен. Нека не подценяваме силата на омразата, страха и предразсъдъците, породени от този 120-годишен конфликт. Но ако обърнем поглед назад към вече изминатия път, със сигурност можем да кажем, че краят вече се вижда. Колкото и да е тъмна нощта знаем, че ще дойде зората на един нов ден.

Преди девет години аз и Рейчъл участвахме в протест срещу решението на правителството да екстрадира от страната 415 ислямски активисти. Издигнахме палатка точно пред офиса на премиера и в продължение на 45 дни и нощи евреи и араби живяхме заедно в нея. Беше ужасно студена зима. В продължение на няколко дни Йерусалим бе покрит със сняг и ние или треперехме от непоносимия студ, или се задушавахме от дима на огъня, на който се опитвахме да се стоплим. Говорехме за провала на старото мирно движение, което не желаеше да протестира срещу правителството на работническата партия.  

Точно в този момент решихме да създадем ново движение за мир – независимо, борещо се за идеалите си, неопорочено от стремеж към популярност, решено да се придържа към истината, дори и когато се сблъсква с омраза. Така се роди Гуш Шалом, Мирният блок.

Заедно с Рейчъл приемаме тази награда на първо място като признание към стотиците активисти на Гуш Шалом: мъже и жени, млади и стари, които отдадоха всичко – времето, енергията, средствата, но най-важно, вярата си – за каузата на мира и справедливостта. Те излизат под проливния дъжд и изгарящото слънце, за да протестират срещу несправедливостта и потисничеството; изправят се смело срещу омразата, заплахите и насилието на самозвани патриоти. Те останаха верни на убежденията си, дори и когато отчаянието и отхвърлянето сякаш вземаха връх, дори и когато всички останали движения за мир се сриваха и се предаваха.

На тези и на всички останали борци за мир в Израел, изпращам от този красив град послание за надежда: Нека държим главата си гордо изправена, защото нашата кауза един ден ще победи. Каквито и да са шансовете, колкото и труден да е пътят, дори и когато силите на злото и невежеството сякаш вземат превес – бъдещето принадлежи на нас, на силите на мира и помирението, на истинските патриоти на Израел и Палестина, на двата народа, на двете държави, които обаче имат едно общо бъдеще.

Тази награда ни дава огромен кураж да продължим напред. Приемаме я с благодарност и смирение. Тя ни напомня, че ние сме малка частица в световната борба за мир, справедливост и равенство между човешките същества и между нациите, за да продължи да съществува нашата планета. Всичко това може да бъде изказано само с една дума, която и на иврит, и на арабски означава не само мир, но и цялост, сигурност и благоденствие: Шалом, Салаам.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Гуш Шалом за мира между Израел и Палестина

Гуш Шалом/ Юри и Рейчъл Ейвнъри на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за непоколебимата им убеденост, че сред насилието може да бъде изграден мир само благодарение на справедливостта и помирението.”

Движението за мир Гуш Шалом е основано през 1993г. в следствие на решението на други подобни израелски организации да не критикуват действията на новото правителство. Гуш Шалом се основава на три принципа:

- Оттегляне на Израел от всички окупирани територии;
- Признаване на РLO за представители на Палестина;
- Признаване на правото на палестинците да създадат своя независима държава, граничеща с Израел и с Източен Йерусалим за своя столица.

Гуш Шалом е съставена изцяло от доброволци и в нея липсва йерархична структура. Всички членове се наричат просто „активисти”. От основаването си през 1993г. Гуш Шалом е организирала стотици демонстрации, протести и други действия, съответстващи на целите й. Дейността й включва възстановяване на разрушени палестински жилища, демонстрации срещу отнемането на земя от палестинците с цел строеж или разширяване на израелските квартали, както и цялостна подкрепа на мирните преговори в Осло и създаването на палестинска държава. Други инициативи на движението включват:

  • Бойкот на продуктите, идващи от еврейските селища на палестинска територия;
  • Символично оцветяване със зелена боя на всички места, където пътищата пресичат „Зелената линия” между Израел и окупираните територии, за да покажат на пътуващите, че „от тази точка нататък напускат страната си и навлизат в съседна държава”;
  • Публикуване на призиви за мир във весник Ха’аретс. Едно от публикуваните изявления е подписано от 500 видни представители на Израел, които подкрепят създаването на Палестинска държава „на всички територии на Западния браг и Ивицата Газа”, с Йерусалим, като обща столица на двете държави – Израел и Палестина.

Съвместно с други израелски мирни организации Гуш Шалом води кампании срещу разширяването на израелските селища в окупираните територии и по-специално срещу разрушаването на арабските домове, целящо да освободи нужното пространство.

След края на „мирния процес” и възобновяването на насилието в Израел и окупираните територии, Гуш Шалом продължава да следва това, което намира за единствен път към мира. Активистите на организацията често биват арестувани и малтретирани, макар като израелци, отношението към тях да е много по-добро, отколкото към палестинците. Присъствието на активисти в конфликтни ситуации без съмнение допринася много за предотвратяване на насилието над палестинците.

Гуш Шалом изисква прекратяване на блокадата на Ивицата Газа и на няколко пъти изпраща конвои с хуманитарна помощ към обсадения град. Организацията настоява Израелското правителство, както и правителствата на Европа и Америка да започнат диалог с Хамаз. Гуш Шалом яростно се противопоставя на войната в Ливан през 2006 и конфликта в Ивицата Газа през 2009г., като още от самото им начало организира демонстрации и протести срещу войната и военните престъпленията.

Юри и Рейчъл Ейвнъри са двама от основателите на Гуш Шалом.

Рейчъл Ейвнъри е родена през 1932г. и работи първо като учителка, а по-късно като фотограф. От 1993г. тя е администратор и организатор на пълен работен ден на Гуш Шалом без да получава никакво възнаграждение за това. Рейчъл Ейвнъри почива през май 2011г.

Юри Ейвнъри е роден през 1923г. в Германия, но през 1933г. се мести със семейството си в Палестина. По време на войната между Израел и Палестина през 1948г. получава сериозни наранявания. От тогава посвещава живота си на организирането на кампании, призоваващи за мир между израелци и палестинци. Работи като автор и редактор на списание, бил е член на Израелския парламент и неуморен борец за мир.

Цитат

„Ние сме само малка частица от световната борба за мир, справедливост и равенство между всички хора и нации; борба за оцеляването на нашата планета. Тя може да бъде обобщена с една единствена дума, която и на иврит, и на арабски означава не само мир, но и пълнота, сигурност, благоденствие: Шалом, Салаам.”

Юри Ейвнъри

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Реч на Ан-Мари О’Райли от името на Кампания срещу търговията с оръжия (2)

Реч на Ан-Мари О’Райли от името на Кампания срещу търговията с оръжия при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2012

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Макар и да сме малки в сравнение с мащаба на търговията с оръжия, действията ни са от значение

За разлика от оръжейните компании, ние не разполагаме с огромни ресурси; за Кампанията срещу търговията с оръжия работят само няколко служители. Но това, което имаме, е енергията и отдадеността на хиляди хора, които знаят, че търговията с оръжия е погрешна, готови са да предприемат действия, за да я спрат и подпомагат дейността ни чрез дарения.

Понякога имаме чувството, че сме изправени пред Голиат; как тогава успяваме да постигнем желаните промени? Чрез творчески кампании. През октомври проведохме успешна кампания и прекратихме подкрепата на Националната галерия за търговията с оръжия. В продължение на шест години в Националната галерия редовно се провеждаха срещи на търговци на оръжия и техни клиенти, защото това е една от най-престижните сгради за провеждане на различни събития във Великобритания. С помощта на творци и активисти ние си върнахме обратно галерията и изложихме в нея нашите творби. Използвахме нестандартни, иргриви подходи, получихме подкрепата на творците и убедихме галерията да прекъсне връзките си със смъртоносния оръжеен бизнес.

Как постигаме желаните промени? Като разкриваме информация и я правим достъпна. Информацията е сила и търговците на оръжие не искат ние да я притежаваме. Затова осъществяваме мониторинг на търговската преса, възползваме се от Закона за обществен достъп до информация, за да получим някои документи, анализираме данните за износа и така хвърляме малко светлина върху този потаен бизнес.

Създаваме нови проложения, които позволяват лесно и удобно търсене сред купищата данни: правим информацията за това кой какво и на кого продава достъпна за обществото.

Благодарение на медийно отразяване, онлайн съобщения, социални медии и политическо лобиране успяхме да предизвикаме дебат за износа на британски оръжия в зората на Арабската пролет. Разкрихме имената на компании, въоръжаващи Бахрейн; както и на тези, които снабдяваха Кадафи с оръжия през 2010г.

Как постигаме желаните промени? Като работим с други хора и организации от цял свят. През 1999г. бяха платени оргомни подкупи, целящи да гарантират, че Южна Африка ще купи британски и шведски самолети на два пъти по-висока от пазарната цена. Кампанията срещу търговия с оръжия с помощта на южноафрикански активисти и Шведското общество за мир и арбитраж (Svenska Freds) успя да разкрие случващото се и да подчертае разрушителните ефекти, които една такава сделка ще има върху демокрацията и бюджета на Южна Африка.

С помощта на сътрудници от Европейската мрежа срещу търговия с оръжия ние гарантираме, че годишните срещи на акционерите на оръжейните компании са изпълени с въпроси относно корупция и етика. Вдъхновяваме се взаимно от своите истории: от шведските активисти, затворили оръжеен завод за един ден и от немската кампания за прекратяване на тайна сделка за продажба на 200 танка на Саудитска Арабия.

Как постигаме желаните промени? Като получаваме обществена подкрепа в борбата си срещу оръжейните изложения. Използвайки инстинктивното, широкоразпространено отвращение от оръжейните изложения, на които оръжия се продават на всеки желаещ и можещ да ги купи, ние успяхме да накараме Рийд Елсвиър, собственикът на едно от най-големите световни оръжейни изложения, да го продаде. Кампанията получи подкрепа от много различни страни и използва разнообразни тактики. Рийд е притежател и на Лондонския книжен панаир и известни писатели се обявиха в наша подрекпа; собственик е и на медицинско списание и редакторският му съвет призова за прекратяване на участието на компанията в търговията с оръжия – две хиляди учени подписаха петиция в тяхна подкрепа.

Активисти провеждаха седмични стачки пред техните офиси и участваха на годишните им срещи, а привърженици на кампанията разпродадоха дяловете си в организацията. Заедно ние изградихме една непрекъснато нарастваща вълна на подкрепа, която показа, че оръжейният бизнес не е законен, а това означаваше, че Рийд не може да продължи да участва в него.

Как постигаме желаните промени? Чрез законови мерки. На няколко пъти ние завеждахме дела срещу правителството или оръжейните компании. Оспорихме и решението на правителството да спре разследването за корупция при сделката на BAE System със Саудитска Арабия. В резултат на това името на BAE Systems се превърна в синоним на корупция. Страхът на компанията от предприемане на други съдебни мерки я принуждава да се откаже от получаваните досега субсидии – правителствена гаранция за търговските й сделки.

А сега накъде?

За нас, една малка организация, бореща се срещу търговията с оръжия, получаването на Наградата за цялостен житейски принос е огромна привилегия. Оръжейните компании правят всичко по силите си, за да защитят интересите си чрез медиите и политиците. Тази награда ни помага да покажем на света какво реално искат обикновените хора. Тя е международно признание за неуморната работа на едни решителни активисти. Тя доказва, че търговията с оръжия само удължава конфликтите и нарушенията на човешките права. Наградата ни дава възможност да споделим постигнатото досега и нашите бъдещи цели.

Следващата година в Лондон предстои голямо оръжейно изложение, което ще бъде реално една среща на тирани, нарушители на човешките права, враждуващи държави и компании, рекламиращи най-новите технологии за убиване. Ние ще използваме всичките си ресурси, за да се противопоставим на тази среща, за да не се случва тя никога повече.

Смятаме да предоставим на обществото информация за търговията с оръжия не само във Великобритания, но и в други страни, включително всички членове на ЕС. Разкривайки случващото се, ние позволяваме на хората да се борят срещу търговията с оръжия по-ефективно.

Днес обществените услуги са силно орязани и затова е важно да преразгледаме огромните субсидии, които данъкоплатците дават на оръжейния бизнес. Ще използваме паричното изражение на наградата, за да организираме кампания, която да покаже на обществото какви ще са положителните ефекти от едно оттегляне на държавните субсидии за оръжейните компании. Икономиката ни ще извлече огромна полза, ако вместо да финансираме оръжейния бизнес, вложим всички тези средства в борбата срещу климатичните промени. Така ще допринесем за сигурността на хората, вместо да я заплашваме допълнително, разпространявайки оръжия.

Търговията с оръжия е една от най-големите злини в света. Тя причинява смърт, разрушения и нарушения на човешките права. Но тя не е неотменим факт. Тя съществува, заради правителствените решения, а тези решения могат да бъдат променени. Можем да решим да ограничим продажбата на оръжия и да не насърчаваме разпространението им. Можем да решим да поставим човешките права пред корпоративните печалби. Можем да решим да подкрепим отрасли, които насърчават живота, а не смъртта.

Ще цитирам думите на Иймън МакКен, който бе изправен пред съд, заради ролята си в затварянето на местната си оръжейна компания: „Вярвам, че един ден светът ще гледа на търговията с оръжия така, както ние днес гледаме на търговията с роби и ще се пита как е било възможно подобно зло да съществува в едно цивилизовано общество.”

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Реч на Ан-Мари О’Райли от името на Кампания срещу търговията с оръжия (1)

Реч на Ан-Мари О’Райли от името на Кампания срещу търговията с оръжия при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2012

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-н говорител, уважаеми членове на парламента, ваши превъзходителства, лауреати на Наградата за цялостен житейски принос, скъпи приятели, 

Благодаря ви

За мен е огромна честа да приема Наградата за цялостен житейски принос от името на Кампанията срещу търговия с оръжия. Наградата е ценно признание за работата на хиляди хора във Великобритания, които от създаването на организацията преди 40 години успяха чрез съвместни действия да разкрият информация, да поставят под въпрос и да попречат на търговията с оръжия.

Разрушителното влияние на продажбите на оръжия от Великобритания

Следите от разрушения, нанесени от оръжия, произведени във Великобритания, се простират далеч отвъд войните в Афганистан и Ирак. Те достигат от Газа до Шри Ланка и от Египет до Източен Тимор.

В продължение на четири години Великобритания продаваше оръжия на режима на Кадафи в Либия. После, през 2011г., бомбардира същите, танкове, които само допреди няколко седмици смяташе да реновира. През същата година Великобритания продължи да продава оръжия на Египет, въпреки че 846 души бяха убити при бруталното потушаване на протестите в страната.

В Бахрейн правителството продължава да упражнява насилие над активистите, но Великобритания не спира да доставя оръжия на управляващия режим, а едни подобни продажби са и знак за подкрепа към него. Британски оръжия са използвани при убийството на цивилни граждани при израелската атака срещу ивицата Газа през 2008г. Но и до ден днешен правителството на Великобритания продължава да снабдява Израел с оръжия. През последните седмици тази продажба на оръжия отново ни струваше много човешки животи.

Нека да обърнем внимание и на най-големия купувач на британски оръжия: Саудитска Арабия. На власт в тази страна е един от най-репресивните режими в света. През 2011г. Саудитска Арабия използва произведени във Великобритания бронирани машини за потушаване на демократичния бунт в Бахрейн. А миналия месец премиерът Джеймс Камерън посети лично управляващите, за да договори още продажби на оръжия.   

Опит за управление на обществените нагласи

Това посещение показва, че правителството ни не просто позволява подобни сделки, но и активно ги насърчава. Как успяват да оправдаят наливането на публични средства в сделки за продажба на оръжия на авторитарни режими?

Казват ни, че тук контролът на оръжията е много стриктен и че всичко, от което се нуждаем, е международно споразумение, което да накара всички да спазват нашите стандарти. Но стандартите ни далеч не са нещо, към което другите трябва да се стремят. В нашата страна е стандарт да продаваш оръжия на всеки, който иска и може да ги купи, без значение дали става дума за диктатор, нарушител на човешките права или подстрекател на война от НАТО.

На хартия контролът върху оръжията в ЕС не е чак толкова лош. Пише, че оръжия няма да бъдат продавани, ако има очевиден риск те да бъдат използвани за вътрешни репресии или нападение над друга държава. Ако това правило реално се спазваше, вероятно изобщо нямаше да говорим за търговия с оръжия. Но то просто не се спазва.

Истината е, че никое споразумение за контрол на търговията с оръжия няма да ни помогне докато правителствата ни продължават да подкрепят и насърчават подобни сделки. В държавната администрация на Великобритания работят 150 души, които се занимават с продажби на оръжия; много повече, отколкото който и да било друг отрасъл.

Казват ни, че търговията с оръжия е важна за икономиката и заетостта. Във Великобритания правителството работи със силно раздути и остарели мерки за заетостта – то знае, че това е единственият начин да си осигури обществена подкрепа. Но колко други сектори, занимаващи се с износ, получават държавна субсидия (идваща от данъкоплатците) в размер на £700 милиона, или над £ 9000 на работно място? Знаем, че ако тези средства бъдат пренасочени да речем в сферата на зелената енергия, това ще ни донесе много повече работни места.

Казват ни, че износът на оръжия е въпрос на национална сигурност. Но истината е, че Великобритания продаде оръжия на Аржентина броени седмици преди войната за Фолклендските острови. Великобритания продаде оръжия на Садам Хюсейн броени месеци преди войната в Залива. Великобритания активно подкрепяше Кадафи само седмици преди да му обяви война миналата година.

Обикновените хора знаят, че това е погрешно – само 6% от англичаните смятат, че продажбата на оръжия на Кадафи е била правилна. Можеш да подкрепяш или оръжията, или човешките права: но не и двете едновременно.

Следва продължение…

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Реч на Джийн Шарп при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Джийн Шарп при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2012

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Текстът по-долу леко се различава от речта на Джийн Шарп по време на церемонията по награждаване.

Г-н говорител, уважаеми членове на парламента, ваши превъзходителства, носители на Наградата за цялостен житейски принос, скъпи приятели,

Бих искал да изразя благодарността си към Фондацията за Цялостен житейски принос за огромната чест, която ми оказва, връчвайки ми тази награда. Искам да благодаря и на Майкъл Трю за това, че ме номинира за нея.

В наше време насилието е толкова често срещано и така общоприето без да бъде поставяно под въпрос, че сякаш се е превърнало в неотменна част от реалността. Онези от нас, които мечтаят за едно по-различно бъдеще, често са пренебрегвани, като незначителни критиции, които могат само да се противопоставят, но не могат да постигнат някаква реална промяна. Тази ситуация може да ни подведе да приемем, че насилието е неизбежно и извън наш контрол. Това заключение е огромна грешка.

През последния един век, а всъщност и много преди това, хората са намирали и други начини за борба в своя стремеж към постигане на различни цели. Има ситуации, в които насилието е намалявало и изцяло е било прекратявано. Насилието е било заменено от ненасилствена борба.

Ненасилствената борба или ненасилствените действия включват три типа методи. Методите на ненасилствения протест са символични действия – например мирни шествия или използване на определени цветове. Тази техника включва и по-силни методи на несъдействие, като социален бойкот, работнически стачки, икономически бойкот, отказ за политическо съдействие и гражданско неподчинение. Същестуват и методи на ненасилствена намеса, като гладни стачки, седящи стачки и създаване на нови институции.

Тази техника се определя от действията на хората, а не от това, в което те вярват. Подобни действия са били прилагани срещу различни противници, включително работодатели, правителства или диктатори. Тези мерки рядко се предприемат от отделни хора, обикновено става дума за групи от стотици, хиляди и дори милиони души, действащи заедно.

През годините много народи са използвали тези методи с умерен успех. Те са имали ограничени познания и разбиране за това как действа тази техника. Нямало е наръчници по стратегическо планиране, нито дори препоръки какво да и какво да не правят.

Понякога тези методи са били прилагани на съвсем неочаквани места. Например в окупираните от нацистите Дания, Норвегия и Холандия, дори и в Берлин с цел евреите да бъдат спасени от холокоста.

Някога смятахме, че страните от Централна и Източна Европа ще живеят под съветско влияние в продължение на десетилетия, ако Западът не предприеме въоръжени действия. Днес признаваме, че народите на Полша, Източна Германия, бивша Чехословакия и много други успяха да се освободят без военна намеса.

Може би най-забележителни са малките държави Литва, Латвия и Естония. Те водиха смели партизански войни както срещу нацистите, така и срещу съветското влияние, но и трите прибалтийски държави бяха анексирани от Съветския съюз. Благодарение на импровизираните си действия и ненасилствени протести, както и на новото стратегическо разбиране за протичащите процеси, получено от книгата ми „Защита, основана на граждански действия”, те успяха да се откъснат от Съветския съюз, давайки минимални жертви.

В началото на 2011г. преобладаващо ненасилствените революции срещу дългите авторитарни режими в Тунис и Египет поставиха началото на „Арабската пролет”. Тези борби бяха впечатляващи, заради масовото участие в тях, липсата на насилие, безстрашието на хората и скоростта, с която се случиха.

Днес навсякъде по света хората искат да знаят повече за ненасилствената борба и търсенето на публикации и източници на информация по темата нараства. Стари и нови книги ни разкриват една техника с огромна мощ и ни помагат да разберем как работи тя и как е била използвана в миналото. Арабската пролет пусна духа от бутилката и вече никой не може да го върне обратно. Знанието за това как да отхвърлим потисниците без да използваме срещу тях насилие вече е достъпно и достига до все повече хора.

Огромното медийно внимание към дейността на Института Алберт Айнщайн по време на Арабската пролет ни разкри една унивителна нова реалност. Ненасилствената борба най-накрая получава вниманието, което винаги е заслужавала. Трябва да отбележим и че десетките репортери от различни държави, които се свързаха с нас, вече имаха солидни основни познания за ненасилствената борба. Нито един от тях не бе подвластен на старите заблуди, които само допреди няколко години бяха повсеместно разпространени.

Дълго време хората погрешно смятаха, че ненасилствената борба може да е успешна само срещу по-безобидни противници, че изисква наличието на харизматичен водач, че действа само ако насрещната страна приеме убежденията на протестиращите, че за да се съхрани ненасилието, хората трябва да са морално убедени в него и да са пацифисти, че разумните действия се нуждаят от един-единствен стратегически гений като Ганди и че насилието дава бързи резултати, докато ненасилствената борба отнема много време.

Вече знаем, че тези остарели схващания, ограничаващи приложението на ненасилствената борба, са погрешни. Ефективната ненасилствена борба днес се смята за по-осъществима и възможна. Въпреки това почти всички правителства продължават да поддържат нерационалната си вяра във всемогъществото на насилието и да въвличат народа си в истински катастрофи.

Днес обаче знаем, че катастрофите, причинени от използването на насилие при политически конфликти, не са неизбежни. Моите публикации и тези на други учени показват, че при политически конфликти силата идва от определени източници. Всички тези източници са свързани с подчинението, съдействието и оказването на подкрепа на хора и институции. Когато съдействието и подчинението бъдат прекратени, потисническите режими остават без подкрепата, от която се нуждаят, за да се задържат на власт.

Но въпреки това по-точно разбиране и насрастващото признание за ефективността на ненасилствената съпротива, пред нас все още има големи предизвикателства. Сега вече знаем, че хората трябва да се научат как да изработват разумна стратегия за своята борба. За да не бъде трудно извоюваната чрез ненасилствена съпротива свобода отнета (както се случва в Русия при болшевиките през 1917г. и в Иран при аятолахите през 1979г.), е необходимо хората да се научат да парират подобни опити.

Важно е успехите и провалите на ненасилствената съпротива да бъдат точно документирани за историята, за да не бъдат забравени или погрешно интерпретирани след отминаването на кризата. Необходимо е да се научим как да се противопоставяме на чуждестранната военна намеса, какъвто и да е мотивът за нея, защото тя може да попречи на падането на потисническия режим и да подкрепи задържането му на власт.

Външната военна намеса може да даде на чуждестранните сили и силно влияние както върху продължаващата борба, така и върху бъдещото общество. Вместо да приема военната намеса, ненасилствената съпротива трябва да активизира своите усилия, насочени към парализиране и сваляне на потисническия режим.

Вече знаем много за природата и потенциала на ненасилствената борба. Но и имаме да учим още много. Все още съществуват опасности. Нужни са големи усилия, за да разпространим знанията за това как да се справим с тези опасности и да повишим ефективността на ненасилствената борба. Бъдеще на подчинение, върховенство на насилието, безпомощност на обществото – това не е неизбежно. Днес имаме знанията, от които се нуждаем, за да предотвратим това тъжно бъдеще. Трябва ни само воля да ги използваме.

Намираме се на нов етап в прилагането на ненасилствената съпротива и получаването на признание за нейния потенциал. Ако през следващите години предприемем разумни и отговорни стъпки, в бъдеще ще постигнем неща, които днес дори не можем да си представим.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Реч на Ейлин Уеър при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Ейлин Уеър при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 4.12.2009 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Нова Зеландия бе една от първите страни, които излязоха от ядрения чадър – т.нар. „защита” на страната ни, осъществявана благодарение на ядреното въоръжение на основния ни съюзник – САЩ.

Това не беше лесно решение. Новозеландците бяха разделени – половината ревностно вярваха в необходимостта от ядрена защита срещу страни със силни армии, като СССР. Много от тях все още си спомняха, че сме били на косъм от това да бъдем завзети от Япония по време на втората световна война. Тези хора смятаха, че единствено притежанието на ядрена бомба е спряло Япония.

Нова Зеландия бе подложена и на невероятен натиск от страна на съюзниците си – Австралия, Франция, Великобритания и САЩ. Те настояваха да продължим да подкрепяме ядреното въоръжаване и да не разочароваме партньорите си от Алианса. Натискът включваше заплахи за търговски ограничения, всяване на паника, чрез фалшиви доклади за присъствие на съветски подводници в региона, прекратяване  на военните и дипломатически привилегии и дори терористичен акт от страна на френското правителство, което използва водни мини, за да потопи миротворческа лодка в едно от пристанищата ни, при което екипажът й загина.

Благодарение на подкрепата на приятели от цял свят ние не се поддадохме на този натиск. Бивши агенти на ЦРУ и ФБР ни предупредиха какви мръсни игрички ще се опитват да използват срещу нас и ние бяхме подготвени да ги посрещнем. Женски организации в САЩ организираха кампании „girl-cott”, с които се противопоставиха на търговските заплахи на американското правителство (“girl-cott” е обратното на „boy-cott”*. Американските граждани активно купуваха новозеландско сирене или киви, за да ни подкрепят).

Успехът на Нова Зеландия ми дава надежда, че е възможно да бъде създаден един свят без ядрени оръжия. Промяната в нашата страна дойде от обикновените хора – те осъзнаха, че да заплашваш хора, които нямат ядрени оръжия с неморално, а да заплашваш хора, които имат – е самоубийствено. Всъщност няма начин да използваш ядрени оръжия без да нараниш невинни хора. Щом ние в Нова Зеландия успяхме да проумеем тази истина и да я използваме, за да променим държавната си политика и да поставим край на измислената си пристрастеност към ядрените оръжия, значи и други могат да го направят.

В 21ви век имаме предимството, че можем да действаме както на местно ниво, така и на световно. Можем да забраним ядрените оръжия в нашия квартал, държава или регион, като в същото време насърчаваме и световната забрана за ядрени оръжия, чрез конвенцията за ядрени оръжия. Подобно споразумение (примерна конвенция) вече се разпространява от Генералния секретар на ООН, Бан Ки-Мун, като наръчник при водене на преговори. В него са посочени законовите, техническите и политическите елементи, които са нужни за създаване и поддържане на един свят без ядрени оръжия.

Примерната Концвенция помогна да превърнем идеята за забрана на ядрените оръжия от мечта в практически процес с ясна рамка и фактори за успех. Днешните комуникационни технологии ни позволяват директно да участваме и да помагаме това да се случи. Всеки от нас може да влезе в интернет, да прочете конвенцията, плана на Генералния секретар на ООН за прилагането й и други резолюции на ООН, призоваващи за започване на преговори. Можем да се свържем с правителството в собствената си страна и да ги окуражим да започнат преговори. Ако изпитват колебания, можем да призовем членовете на парламента да ги притиснат. Можем да привлечем в процеса и кметовете – над 3000 градоначалници по света вече са изказали подкрепата си за подписването на такава конвенция.

Днес сме изправени пред наистина историческа възможност. Президентът Обама също представи своята визия за свят без ядрени оръжия и започна процес по осъществяването й. Вярно е, че той все още не се е присъединил към Бан Ки-Мун и неговата подкрепа за Конвенцията. Може би първо се нуждае от споразумение с Русия за намаляване на запасите и от решение на Сената за Споразумение за пробна забрана. Но не е необходимо да чакаме това да се случи. Можем да подкрепим визията на президента Обама, като започнем да действаме по изпълнението на Конвенцията за ядрени оръжия още сега. Както и с Конвенцията за сухоземните мини и Конвенцията за касетъчните боеприпаси, правителствата и гражданското общество могат да започнат преговори и по Конвенцията за ядрени оръжия. Така можем да накараме и все още колебаещите се държави да се присъединят към нея. 

В известна степен е вярно, че ядрените оръжия са съвсем отделен въпрос… и че страните, притежаващи ядрени оръжия няма да подпишат споразумение за забраната им, освен ако всички останали не се съгласят на същото. Но дори и да е така, това не означава, че преговорите изобщо не трябва да започнат. Държавите могат да започнат преговори по дадено споразумение, но да си запазвят правото да не го ратифицират или да гарантират, че то ще влезе в сила само ако страните, притежаващи ядрено оръжия също го ратифицират. Бих искал да използвам тази възможност да благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че осъзнаха, че е дошло време всички хора по света да положат усилия за създаването на Конвенция за ядрените оръжия.

Накрая бих искал да се върна отново към историята за мрежата на Индра. Говорих основно за стената, която ядрените оръжия създават и за политическите процеси, които могат да разрушат тази стена. Не ми остана време да обърна внимание на други процеси – образование по темите за мира и разоръжаването – което според мен е най-важният инструмент, от който се нуждаем, за да разрушим стените и да ги заменим с разбиране, уважение и взаимоотношения, носещи полза и на двете страни.

Образованието по темата за мира може да е много просто. Може да включва изследване на цената на насилието удома, в училище или по света в сравнение с намирането на печеливши и за двете страни решения. Може да бъде и много подробно и да включва анализ на причините за конфликта и разработване на решения, отчитащи влиянието на многобройни фактори. Ключът се състои в това да дадем на всички хора възможност да придобият знания  и умения, свързани с мира. Свидетел съм на това, че децата учат с удоволствие и бързо започват да прилагат тези умения. Собствената ми дъщеря ме изненада, като едва три-годишна измисли ролева игра, насочена към разрешаване на конфликти. От тогава съм виждал в програмите ни 6-годишни деца, които успешно разрешават конфликтите си в училище, както и тийнейджъри, които демонстрират по-добри умения за медиация и справяне с конфликти от самия мен.

И накрая бих искал да спомена накратко една друга огромна заплаха за световната мрежа – климатичните промени и да благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че връчи почетна награда на Дейвид Сузуки за работата му в тази сфера. Бих искал да коментирам само едно от многобройните предложения на д-р Сузуки; това, което ще позволи на обикновените хора значително да намалят въглеродния си отпечатък и да допринесат за намаляване на глада и недохранването по света.

През 2006г. Организацията за прехрана и земеделие към ООН докладва, че животновъдството генерира в световен мащаб повече парникови газове от колите, камионите и самолетите взети заедно. Д-р Райендра Пачаури, ръководител на Междуправителствения панел на ООН по въпросите за климатичните промени, каза, че ако започнете да се храните с плодове и зелечуци, вместо с месо, това ще донесе повече ползи, отколкото да смените автомобила си с хибридна кола.

Лауреатът на Наградата за цялостен житейски принос Франс Мор Лап обяснява в „Диета за малка планета”, че яденето на месо лишава населението на планетата от храната, от която се нуждае. Производството на месо изисква 20-пъти по голяма площ от земеделието за получаването на едно и също количество протеини. Освен това милиони тонове зърнени храни, годни за консумация от хората, днес служат за храна на животните.

Станах вегетарианец, защото не можех да понеса насилието срещу животните. Тогава смятах, че решнието си е лично. Днес разбирам, че промяната в начина ни на хранене е необходима за изграждането на един устойчив свят и затова всъщност е неизменно свързана с мира и справедливостта. Благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че ястията по време на приема са изцяло вегетариански, както и на правителството на Швеция за това, че информира гражданите за въглеродния отпечатък на храните, които консумират, чрез поставените на продуктите етикети.

Окуражавам всички хора да приемат и насърчават един умерен и етичен начин на хранене, който ще ни поддържа в борбата ни за разрушаване на стените от насилие и възстановяване на мрежата на Индра в пълния й бласък.

Благодаря ви.

*Girl – момиче; boy – момче; boycott – бойкот; става въпрос за игра на думи (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Ейлин Уеър при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Ейлин Уеър при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 4.12.2009

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Приемане на мрежата на Индра: Наградата за цялостен житейски принос през 21-ви век

Един ведически мит разказва за бог Индра, който имал мрежа или паяжина, която се простира безкрайно далеч във всички посоки. Във всяка точка, където се съединяват две нишки на мрежата има малък блестящ кристал – според някои предания това са миниатюрни капчици роса – и тъй като мрежата е безкрайна, тези блестящи капчици също са безбройни. Те си висят на мрежата и блещукат като звездите.

Ако изберем който и да е от тези кристали – или капки роса – и го разгледаме внимателно, ще открием, че по повърхността му се отразяват околните кристали, а чрез тях (макар и не толкова ясно) се вижда и отражението на всяка една от безбройните капки роса в мрежата. Не само това, но и всяка капка роса, отразена в кристала, който наблюдаваме, също отразява другите кристали, т.е. налице е един безкраен процес на взаимно отразяване.

В миналото този митичен образ вероятно е бил по-скоро едно по-философско и поетично, отколкото реално описание на физическия свят. Но днес осъзнаваме, че животът все повече заприличва на тази мрежа. Интернет, световната финансова мрежа, възникаването на международни съюзи, като ООН, дори и снимка на Земята, направена от космоса и показваща взаимовръзките на планетата ни – всички тези неща доказват, че живеем в един свят, в който само за миг може да възникне връзка от която и да е част на мрежата до всяка една друга точка в нея.

Всеки от нас – всеки един от вас – е едно кристалче в тази мрежа – директно свързан със стоящите до него и с тези, които са по-далеч. Сами по себе си ние сме само капка роса в безкрайната вселена, но чрез взаимоотношенията си – когато активно се свързваме с другите – ние ставаме много повече.

Наградата за цялостен житейски принос всъщност е признание за съществуването на тази мрежа, за да може тя да работи още по-ефективно в полза на мира, справедливостта и изграждането на един устойчив свят. За мен е чест да бъда една от капките роса, които сте избрали да разгледате. Надявам се в мен да видите отразени надеждите, мечтите и усилената работа на много други хора по света.

Чувствам се благословен да имам възможността да работя с хора от толкова различни държави – от Афганистан до Зимбабве, и с толкова различен статус – от деца все още ходещи на градина, до световни лидери; от учители до посланици на ООН; от местни активисти до лауреати на Нобеловата награда за мир. Оптимизмът ми за бъдещето на човечеството идва от срещите ми с толкова много хора, повечето от които са тихи, но ефективни миротворци в собствения си дом, в училищата и в общностите си и подкрепят разпространението на мира и справедливостта по целия свят.

Виждайки насилието, излъчвано по медиите, човек може да остане с погрешното впечатление, че светът ни е обречен да се превърне в един ад, изпълнен с болка и смърт. Но това не е така. По-голяма част от шест и половина милиардното население на земята живее в мир и разрешава конфликтите си с взаимно уважение и усърдие. Само една малка част от обществото разваля нещата и вгорчава живота на останалите.

Но тази малка част е силна. Те са се сдобили с контрол върху прекомерно голяма част от световната икономика – $1.4 трилиона на година – и ги използват за финансиране на военната си система. Харчат милиони, за да ни накарат да повярваме в сбърканата им идея, че пистолетите, бомбите и оръжията за масово унищожаваме са необходими за собствената ни сигурност. Те поставят пред мира бариери, които ние трябва да съборим – стени от страх, стени, които жестоко разделят младите от старите; стени между хора с различна религия или етнос; стени, които скриват човечността, която всички притежаваме. Стени, които оправдават бедността, сякаш бедните заслужават да бъдат потиснати. Стени от оръжия, които ни отделят един от друг и затвърждават лъжливия мит, че силата ни дава сигурност. Стени, които скриват от нас красотата на всички останали кристали в мрежата на вселената.

Красотата на новата световна мрежа се състои в това, че заздравявайки множеството си връзки, можем да заобиколим стените, да ги прескочим, или заедно да ги подкопаем и най-сетне да ги съборим.

Дейността ми възникна в резултат на най-ужасната от тези стени – заплахата от пълно ядрено унищожение. Когато бях на 9, исках да стана физик. Моите идоли бяха Ърнест Ръдърфорд – новозеландецът разделил атома, и Алберт Айнщайн, открил формулата за изчисляване на енергията в атома – E=mc2. Но когато научих за разрушителния ефект на ядрените оръжия – в Хирошима и Нагасаки, както и в Тихия океан, където тестовете в атмосферата разрушиха цели острови и предизвикаха ужасяващи случаи на малформации сред новородените, рак и други болести.

Разбрах и за смелостта на хората, отплували от Нова Зеландия направо за Моруроа – в самия център на взрива, за да протестират срещу тестовете, излагайки на риск собствения си живот. Тези мънички яхти с по няколко смели души на борда се противопоставиха на огромната сила на бомбите. Те успяха да наклонят политическите везни в обратна посока и през 1975г. тестовете на ядрени оръжия в атмосферата над Тихия океан най-накрая бяха прекратени. За мен това е като победата на Давид над Голиат само че без насилие, а с мирни мерки…

Въпреки успеха на мирното движение и прекратяването на тестовете в атмосферата, ядрената криза ескалира през 80-те години. Като преподавател в детска градина, който трябваше да подготвя децата за бъдещето им, не можех да остана сляп за факта, че те може и да нямат бъдеще и че непосредствената заплаха от употреба на ядрено оръжие заплашва дори настоящето им. Ако наистина ме бе грижа за децата, на които преподавам, трябваше да направя нещо, за да съм сигурен, че те имат бъдеще.

Използвайки философията „Мисли глобално, действай локално”, потърсих начини за водене на кампании в Аотеароа-Нова Зеландия за един свят без ядрени оръжия. Идеята за местни зони без атомни оръжия започваше да набира сили. Работих за това колежът, университетът и градът ми да се превърнат в зони, свободни от ядрени оръжия. До 1984г., когато на власт дойде работническата партия и Дейвид Ланж оглави правителството, 70% от новозеландците живееха в градове или региони, обявени за зони без ядрени оръжия. Премиерът Ланж, който по-късно също бе избран за носител на Наградата за цялостен житейски принос, въведе политика, според която вече цялата територия на Нова Зеландия става зона без ядрени оръжия. Той информира страните, притежаващи подобни оръжия, че корабите им вече не могат да акостират на нашия бряг, ако носят на борда си ядрени оръжия.

Следва продължение…

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Аша Хаги при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Аша Хаги при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2008 г.

Част 1

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Чрез Шестия клан ние превърнахме жените в незаменима заинтересована страна в политическия и мирния процес. Осигурихме на жените място на масата за преговори и то като равностойни партньори, имащи глас във вземането на решения. Жените вече не са пасивни наблюдатели, а активни участници. Ние предизвикахме социалната културна парадигма и дадохме на жените достойно място в политическото пространство и определянето на националните политики. Помогнахме за изготвянето на първата харта, която гарантира квота от 25 места за жени в парламента.

Приемам тази награда, като представител на една по-широка общност. Много хора се радват на това постижение. Тази награда е признание за успеха на Шестия клан от Сомалия. За постиженията на всички жени в Сомалия, които смело поемат риск и жертват живота и здравето на семействата си в своя стремеж към една по-висша цел – мира. Вярвам, че тази награда е признание и за дългосрочната им отдаденост и борба в защита на човешките права. Признанието е за всички жени на Сомалия, както тези, които са редом с нас, така и тези, които вече напуснаха този свят. Бих искала да спомена част от тези жени, които стигнаха толкова далеч, но не могат да бъдат редом до мен днес. Приемам тази награда от името на жените, които продължават да плащат високата цена на липсата на мир и сигурност. Част от смелите жени, които бих искала да спомена са Закиа Абдисалан, Исталин Аруш, Захара Мохамед Нуур, Мадина Махамуд Илми. Нека Бог да ги благослови.

Тази награда означава много за сомалийците. Тя е предимно тяхна. И идва в решителен момент за нашата страна, защото през изминалите две години ситуацията от ден на ден се влошаваше. Налице е безпрецедентна и неприемлива криза. Пиратството край бреговете на Сомалия никога не е било част от нашата култура, а днес заплашва международната търговия. На фона на несвършващите лоши новини, тази награда е лъч надежда за Сомалия. Тя представя положителната страна на Сомалия: в отчаянието, в което са потопени сомалийците все още има човечност. В страха все още има смелост и сила. Тази награда дава на сомалийците надежда, че в края на тунела все пак има светлина. Сомалия има и друго лице. Сомалия има и добри хора. Целият свят и самите сомалийци вече знаят, че в тази объркана страна все пак се случва и нещо хубаво.

Тази награда е и ясно послание към хората в моята страна, които използват насилие, за да получат влияние, власт и пари. Има и друг начин да получиш признание. Средствата, които тези хора ползват – убийства, изнасилвания, мъчения, са отрицателни и разрушителни. А ръцете на лауреатите, приемащи награда не са опетнени с кръв, защото те използват диалога, за да печелят битките си.

Мисля и за своите дъщери, и за всички синове и дъщери на Сомалия. Доведох дъщери си тук тази вечер, за да могат да почувстват гордостта и признанието за всички дни и часове, които аз като тяхна майка пожертвах в борбата си за мир. Така те ще разберат с какво се е занимавала майка им и ще знаят, че може и животът ни да е бил труден, но жертвите, които сме правили, са се отплатили. Тази награда дава различна насока на развитие на моя народ и на всички деца на Сомалия. Тя е тяхна; тя им завещава мир.

Дейността ми по изграждане на мир и стабилност чрез диалог никога не е спирала. Затова съм член на мирните преговори на високо ниво в Джибути под ръководството на ООН и посланик Ахмеду Оулд-Абдалах. До момента преговорите дадоха много добри резултати и на 26.11 тази година бе постигнато споразумение. Използвам момента, за да отправя призив към всички жители на Сомалия да използват тази възможност да надградят поставената от нас основа и заедно да достигнем до дълготрайно решение и да създадем едно обединено сомалийско правителство, което ще се справи с кризата, в която се намираме. Основната отговорност на синовете и дъщерите на Сомалия е да преодолеят своите различия и да помислят за общото си бъдеще. Не трябва да чакаме решения отвън, а да дадем на хората възможност да живеят в една обединена и мирна страна, като достойни нейни граждани. Така ще успеем да върнем Сомалия в обединеното семейство на нациите по света.

И накрая бих искала да отправя призив и към международната общност. Моля ви да продължавате да подкрепяте нашите усилия за изграждане на мир. Моля ви да продължавате да ни подкрепяте в справянето с все по-нарастващата хуманитарна катастрофа в Сомалия. Животът на жените и децата зависи от вашата помощ. И моля ви, продължавайте да подкрепяте сомалийците в стремежа им към обединение, възстановяване и възраждане на Сомалия.

Благодаря ви още веднъж за честта и привилегията да бъда носител на тази награда.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени
123