Tag Archives: младежи


Как младежите от улицата могат да превърнат творчеството си в професия

Статия: „Интервю: Адам Буко – как младежите от улицата могат да превърнат творчеството си в професия“ на Джули Фърбиш и Ребека Робинсън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Буко помага на бездомните младежи да насочат страстта си към творчеството. Създадената от него организация Фондация Взаимност, помага на младежите, живеещи по улиците на Ню Йорк да получат стипендии или да си намерят работа в сфери като медии, мода, музика и социално предприемачество. След една година работа с Фондацията, почти всички младежи напускат приютите и си намират дом, а близо 80% си намират стажантски позиции и натрупват професионален опит.

Dowser По какъв начин животът ви досега ви отведе до това, с което се занимавате днес?
Буко: Израстнах в Полша, която по онова време беше под влиянието на Съветския съюз. Спомням си, че когато бях на пет годинки, обикалях по улиците и събирах плакати на движение Солидарност, за което родителите ми можеше да се озоват в затвора, защото плакатите бяха незаконни.

Още като пет-годишно дете сте били активист?
„Формално” активизмът ми започна, когато бях на 14 и станах член на Анархистичното пънк движение, което се основаваше на принципите на състраданието и демокрацията.

И кога дойдохте в САЩ?
Когато станах на 17. Тогава вече бях напълно наясно с факта, че ще посветя живота си на това да постигна някаква положителна промяна в света около мен.

С помощта на Взаимност правите точно това. Към каква промяна се стремите чрез дейността си?
Обикновено хората, занимаващи се със социални промени се стремят тези промени да бъдат систематични. Това наистина е много важно, но за да бъде същевременно ефективно и устойчиво, трябва да е придружено и от лична промяна.

Взаимност помага на бездомните младежи да се запишат в колеж, да изградят мрежа от професионални контакти и да получат работа в сферата, която ги интересува. Но как насърчавате и личностната промяна у тях?
Предоставяме на студентите психологическите, духовните, образователните и професионалните инструменти, от които се нуждаят, за да променят живота си.

Взаимност постига ли това, което обещава  и наистина ли помага на младите хора да променят живота си?
Част от бездомните младежи си намериха работа или стаж в компании, включени във Fortune 500. Други бяха приети в престижни държавни или частни колежи. Наскоро един от бездомниците, с които работим, стана участник в известно риалити шоу. Нейното участие постави началото на национална медийна кампания, насочена към преосмисляне на определението ни за красота.

Споделихте, че Взаимност дава на младежите духовни и психологически инструменти? Как успяхте вие да се сдобиете със своите?
Бях на посещение в Индия и исках да посетя един манастир в Хималаите. Мислех си, че ще е прекрасно да медитирам там, но всичко се промени, когато срещнах децата, живеещи по улиците на индийските градове.

Всичко се промени?
Спомням си как едно дете се приближи към мен и постави въката си в моята, като същевременно ме помоли за храна. Много е лесно да пренебрегнеш думите, но когато между вас вече има подобна връзка, физическо докосване, не можеш просто да кажеш „махай се”.

Философът Mартин Бубер казва, че всеки човек, който срещнем в живота си, е зов, на който трябва да откликнем. Точно това представляваше за мен срещата с бездомното дете. След около две седмици, прекарани в онзи манастир в Хималаите, осъзнах, че стоенето там по никакъв начин няма да помогне на тези деца.

И така, озовахте се в Хималаите и открихте, че няма смисъл да сте там. Какво направихте след това?
Отидох в Ню Делхи и се свързах със стар приятел, който ръководеше един манастир в предградията. Той е човек на изкуството, идва от Амстердам и преди е бил пристрастен към хероин, но преодолява този свой проблем, става свещеник и се мести да живее в Индия, където започва да помага на други хора да се справят с пристрастяването си към наркотиците. В крайна сметка около манастира успява да изгради цяло едно прекрасно село, където хората постепенно се възстановяват. Присъединих се към тази общност и започнах да работя заедно с него, а също и с децата от улицата и с хора, болни от СПИН.

Това е доста различно от спокойствието и изолацията на манастира.
За да стигнеш до онези хора, отхвърлени от обществото, трябва да излезеш на улицата. Беше ми много трудно и това преживяване изцяло промени живота ми. Ставайки свидетел на цялата тази бедност и страдание, се почувствах задължен да се опитам да направя нещо, за да помогна.

Когато се върнах в САЩ, започнах да работя с децата, живеещи по улиците на Флорида и така научих повече за проблема с бездомниците в нашата страна.

На колко години бяхте тогава?
24.

Кога осъзнахте, че трябва да създадете нова организация за бездомните младежи?
В Орландо работех за една от най-големите организации, помагащи на бездомни младежи. Спомням си, че една нощ се озовах край един хотел, където отсядаха малолетни, жертви на сексуална експлоатация.

Едно момиче се приближи към мен и каза „Помогнете ми”. Проституираше през нощта, докато двете й деца спяха в хотела, а през деня си търсеше работа. Каза ми „Помогнете ми да се измъкна, имам нужда от работа… има нужда от нещо.” Осъзнах, че не мога да й помогна, защото системата, която представлявах, не бе създаденна да се бори с нейните проблеми.

Защо не можехте да й помогнете?
Проблемът при обичайните модели за подпомагане на бездомните е, че повечето от младежите, живеещи на улица, не притежават нужните умения и образование, за да си намерят нормална работа. Затова са принудени да завършат програмите, които предлагат приютите, в края на които те получават някаква работа и им се налага да се изнесат и да си наемат апартамент или стая. Но скоро осъзнават, че заплатата не е достатъчна да покрие разходите им и след няколко месеца се озовават отново на улицата, още по-разочаровани и наранени.

Много обезкуръжаващо.
Именно затова основахме Взаимност. Искахме да работим с децата, които живеят в приютите и да им дадем нови възможности, обучение и образование, което да им помогне да се измъкнат от кръга ниски умения – ниски заплати и да оставят завинаги живота в приют в миналото.

Създаването на нова организация не е лесно. Какво бе най-голямото предизвикателство пред вас в началото?
Беше много трудно да получим финансиране за подобен тип работа. Не искахме да копираме други организации, които вече работят в този сектор, но мисля, че много от финансиращите организации бяха свикнали да отпускат средства за модели, които вече са проверени и сигурни. В началото никой не проявяваше интерес към нас.

Кой е най-неочакваният успех, който постигна Фондация Взаимност?
Стартирането на бизнес компанията Appreciate, която е първата в страната дизайнерска фирма, ръководена от бивши бездомници. Продаваме социално отговорни и зелени подаръци с красив дизайн на корпорациите, като със средствата финансираме своите програми. През първите пет седмици получихме приходи от близо $30 000.

В момента дейността на Взаимност е концентрирана основно в Ню Йорк, но на интернет страницата ви се споменават планове за изграждане на национална мрежа от програми. Това ще изисква ли някакви промени в услугите, които предлагате?
Да. Примерно в миналото във всичките ни обучения участваха и водещи фигури в областта. Няколко пъти в седмицата изпълнителни директори от различни компании идваха и преподаваха на младежите. Организацията на подобни събития бе много трудна и само малка част от младежите се включваха в тях.

Затова решихме да направим интервюта с директорите и създадохме кратки клипове, които включваме в обучението си. Все още организираме и срещи, но мултимедията ни позволи да направим програмата достъпна за много повече хора. 

Ако не се занимавахте с това, какво друго бихте правили?
Вероятно щях да съм в някой манастир в Индия. Не мисля, че бих правил нещо различно в живота си. Само тези две неща. Или може би щях да свиря на китара в метрото.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Inner-City Arts – Изкуство в центъра на града

Статия: „Интервю: Боб Бейстс – как изкуството учи децата да се справят с проблемите“ на Кони Пам и Маргарет Ийтън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Програмите за градско изкуство често изграждат доверие и активност сред младежите, обезкуражени – или откъснати – от държавните училища. Статията е част от поредица за Изкуството и градската младеж, съдържаща интервюта с водещи фигури в тази сфера. Въпреки че в днешно време образованието се изразява предимно в строги изпити, тези преподаватели успяват да предизвикат в учениците любопитство и чувство на принадлежност към обществото.

Преди 20 години Боб Бейтс е доброволец на половин работен ден, който има ясна цел: да създаде пространство, в което младежите, живеещи в града, могат да творят. Той вярва, че ако децата получат възможност и време да измислят и създадат свое собствено изкуство, те ще придобият умения, които ще им помогнат да се справят по-добре с образованието и живота след това. Бейтс създава Inner-City Arts не за да обучава творци, а за да мотивира децата да проявяват творчески подход към решаването на проблеми. Неговата организация се намира в Лос Анжелис и всяка година в нея участват 16 000 студенти и се обучават 1800 преподаватели. Бейтс разговаря с Dowser за методите на преподаване, важността на свободата в творчеството и как начинанието му също е изисквало творчески подход при решаването на проблеми, за да бъде реализирано.

Dowser: Да започнем отначало. Как бе създаден Inner-City Arts?
Бейтс: Бях на 40 години и все още не бях сигурен какво искам да направя с живота си. Живеех в града и на доброволни начала водех творчески занятия в един младежки център. Обществените училища в Лос Анжелис наскоро бяха спрели всичките си творчески програми, което за мен бе неразбираемо. И един ден, докато медитирах, чух мъжки глас, който ми каза „създай пространство за изкуство за децата”.

Доста ясно послание. И какво направихте?
Не знаех какво да правя. Огледах някоко места, въпреки че нямах никакви средства. И един ден, Ървин Джагър, богаташ от Бевърли Хилс, влезе в младежкия център, където преподавах. Заговорихме се и той ми каза „Нека да направим нещо за тези деца.” Той нае мястото, а аз водех творческите занимания.

Дотук добре.
После един ден контролните органи дойдоха, за да проверят противопожарната ни система. Подушиха нещо и влязоха в съседното помещение. Оказа се, че текстилната компания, която го заема, използва киселина, за да обработва дънчения плат. Един от пожарникарите каза „Окей, от днес нататък не може децата да бъдат в такава близост до химикалите.” И това беше краят.

Но това е било и началото.
Да, беше. В Лос Анжелис Таймс излезе статия със заглавието „Новосъздаден център за изкуство губи помещението си”. Обади се представител от Фондация Марк Тейпър и попита как може да помогне. Те купиха първата ни сграда за $750 000, което означаваше, че ще можем да работим с още повече деца.

Inner-City Arts твърди, че не обучава прохождащи творци. Какво прави тогава?
Разрешава много проблеми, за да помогне на децата да разберат, че могат да постигнат всичко, което поискат.

Изкуството изисква мислене и вземане на решения: какъв цвят да използваш, как да задържиш фигурката изправена, как да го направиш по-здраво, по-ненатрапчиво, по-ярко, по-гъвкаво. Докато творят и решават проблеми, децата придобиват увереност и тя им помага във всичко останало, с което се занимават.  

UCLA също документира случващото се във вашия център. Те установавят, че в училище оценките на децата, които посещават центъра, са се повишили значително. А сега вече обучавате и учители. По какъв начин няколко уроци по изкуство се превръщат в иновативен модел на преподаване?
Бяха необходими 20 години, за да се случи това. И нещата все още продължават да се развиват. Стремежът ни е да научим нещо повече за творческия подход и изобретателността, а не само да преподаваме изкуство. Проучването, което измерва влиянието на творчеството върху оценките на учениците, е достатъчно показателно за това какво правим тук. Но то означава и че повече училища ще искат да изпращат учениците си при нас.

След реновирането сградата е много красива, както отвън, така и вътре. Не сте пестили усилия в това отношение.
Нарочно създадохме истински оазис в една западаща, индустриална част на града. Заобиколени сме от всички лоши неща в живота: проституция, наркотици, престъпления. Учениците ни живеят в тази част на града, в която трудно можеш да срещнеш каквато и да била красота. А красотата подхранва творчеството. Този център е за тях.

Каква е разликата между творчество и изкуство?
Изкуството е инструмент, а не крайна цел. Творчеството е способността да погледнеш реалността и да откриеш нови взаимовръзки, които не са били откривани досега. Не е необходимо да си специалист по констуиране на космически ракети, за да твориш. Но изкуството развива същите умения, от които се нуждае и един такъв специалист: способността да обработваш сложни материали, данни, информация и структури.

Какво влияние оказва това в класната стая?
Специалистът по творчество Михаил Ксикзентмихалий е открил, че всички хора на изкуството, музикантите и мозъчните хирурзи изпадат в така наречения от него „поток” – времето спира и ти си фокусиран само върху това, което правиш. В този момент цялата ти енергия е концентрирана в едно единствено нещо. Опитваме се да помогнем на учениците да достигнат сами до този момент. Защото „потокът” е място, в което се разкрива истинският човешки потенциал.

По какъв начин това може да помогне на децата от бедни семейства в Лос Анжелис?
Тук децата научават, че могат да изхвърлят всички предмети, които са изработили, защото винаги могат да направят нови. Защото идеите и решенията идват от тях, от тяхната същност. Това изцяло може да промени едно дете, което иначе си няма нищо.

Кой ви вдъхновява вас лично?
Алберт Айнщайн, Майлс Дейвис, Исус, Буда, Пикасо, Сезан, Матис, ренесансовият художник Пиеро делла Франческа, Йо-Йо Ма, и прекрасният музикат, свирещ на парагвайска арфа, Едмар Кастанеда. Тук, в училището също работя с прекрасни хора, които ме вдъхновяват всеки ден.

Защо повечето училища не оценяват връзката между творчеството и учебните резултати?
Много от управляващите имат погрешна представа за това какво реално постига изкуството. Интуитивната и рационалната страна на мозъка, дясното и лявото полукълбо, работят едновременно, когато хората творят. И така можем да постигнем повече. Част от мисията ни се състои в това повече хора да научат истината: че изкуството е жизненоважно за развитието на хората.

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

„Grow“ – за младите хора в земеделието

Статия: „За храната: Интервю с режисьорите на „GROW!”, филм за младите органични фермери в Джорджия“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Като част от поредицата ни „За храната” днес ще ви разкажем за Кристин Антъни и Оуен Мастерсън и за техния филм „GROW!”, който описва предизвикателствата и мечтите на младите хора, които се опитват да се занимават с органично земеделие в Джорджия. Над 10 години режисьорите са се занимавали с фотография, но един ден решили да започнат да правят снимки, които наистина вълнуват хората и ги карат да предприемат нещо, след като ги видят. Ще говорим с Антъни и Мастерсън за демографските промени, които настъпват в земеделието в следствие на това, че по-старите земеделци вече се пенсионират, а все повече млади хора се насочват към развитие в тази сфера.

Dowser: Какво отличава този филм от други на подобна тема?
Антъни и Мастерсън: „GROW!” разказва почти само за младите фермери. Няма „експерти”, които размахват пръст и вещаят края на света. Няма посещения в кланиците и големите супермаркети, нито зловещи разкази за конвенционалните земеделски практики. Надяваме се, че тези филми вече са си свършили работата и повечето хора са вдъхновени да направят нещо, вместо да стоят и да кършат ръце.  

Защо решихте да направите този филм точно сега?
В момента сякаш се намираме в перфектната буря – икономиката ни е в истинска бъркотия и младите хора постепенно преосмислят кои неща са ценни и важни. Много младежи, завършващи колеж, не успяват да намерят работа в сферата, която са избрали. След 80-те и 90-те изглежда ценностите започват да се променят. Много млади хора вече не са толкова привлечени от идеята да получават пари, за да вършат за някой друг купища работа, която не им носи никакво удовлетворение. Много хора от това поколение искат да работят за промяна на света към по-добро без значение дали става въпрос за околната среда или просто за развитие на местната общност. В много отношения това е едно доста по-неегоистично поколение.

Споменахте, че сте искали „
GROW!” да бъде един филм за решенията – кои са тези решения, за които говорите?  
На първо място се нуждаем от повече фермери. Надяваме се, че показвайки млади хора, които вече успешно се занимават с това от няколко години или други, които едва сега започват, тяхната страст ще се предаде на хора, които обмислят варианта да се занимават със земделие или просто са недоволни от това как се развива личният им живот или светът в момента. Показваме и разнообразна група от хора, които помагат на младите да започнат, като им предоставят земя, например. Направихме интервю с член на еко-общност, която е изградена около една органична ферма, както и с един пастор на менонитите, който е предоставил на едно семейство земя, която да обработват. Две от фермите, за които разказваме, са семейни, така че говорихме и с родителите на фермерите. Това беше важно за нас, защото искахме да покажем на младите хора различните варианти да започнат бизнеса си, дори и да нямат достатъчно средства, за да си закупят земя.

Какви практически съвети бихте дали на някой, който иска да направи подобен филм?
Чифт здрави гумени ботуши ще са ви наистина необходими, ако решите да се захванете с това.

Смятате ли, че вече има тенденция към поява на повече млади фермери?

Наистина става модерно напоследък, но в това няма нищо лошо – така повече хора ще са склонни да опитат. Дори и накрая да не се получи нищо и те да не станат земеделци, поне ще знаят много повече за това откъде идва храната ни и колко усилия са нужни за отглеждането й. Не всеки, който се захване с това, ще издържи и ще успее, но по-голяма част от фермерите, за които разказваме във филма вече се занимават със земделие от няколко години и изглежда нямат намерение да се отказват в скоро време.

Какво вдъхновява младите фермери, които сте интервюирали и ги мотивира да продължават напред?
Всеки във филма търси нещо повече от живота от работа от 9 до 5, затворен в тесния офис и отговарящ на чуждите нареждания. Всички те са силно независими и обичат да бъдат навън. Харесва им да създават нещо, което може да бъде видяно и пипнато, обичат сами да са си шефове и да осигуряват чиста храна за общностите си.

За хората, които желаят да се занимават с дребно, устойчиво земеделие, съществуват безброй възможности. И в обществото все повече хора са загрижени за здравето си, купуват органични или устойчиво отгледани местни храни. Т.е. има повече потенциални клиенти, отколкото в миналото.

Каква според вас е поуката от филма?
Фермата вече не е на „Стария МакДоналд”, както се пее в детската песничка: нужна е висока интелигентност, страст, енергия и мотивация, за да се занимава човек с това. Искаме хората да знаят, че този вид земеделие може да бъде част от голямата картина и че дребните фермери са ключът към бъдещето на храната в Америка.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени