Tag Archives: музика

1234

Новото тракийско злато на Зелени дни 2012

Биологични и местни продукти от Източните Родопи ще бъдат представени на щанда на българско-холандския проект Новото тракийско злато на Зелени дни 2012 – фестивал на отговорния туризъм, природата и здравословния живот, от 20 до 22 април в София.

Посетителите ще могат да си купят вино, тахан, мед, орехи, бадеми от района, както и да получат сведения за фермерите-производители. Все повече ферми в Източните Родопи се отварят за туристи и гости, които не само могат да видят как се произвежда храната, но и да си купят пресни продукти направо от производителите.

На щанда на Новото тракийско злато ще се предлагат и издадените по проекта пътеводител и туристическа карта за Източните Родопи, както и сведения за групови и самостоятелни посещения в района, туристически данни, брошури за предстоящите Дни на тарпана (27-29 април) в района на с. Сбор, Крумовградско и Фестивала на хляба в с. Рабово (28 юли).

Както вече писахме, Зелени дни се организират от Българската асоциация за алтернативен туризъм и спортно-туристическа агенция Одисея-ИН с подкрепата на Столична община и ОП „Туристическо обслужване“. Във фестивала, който по традиция се състои в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“, ще бъдат представени дестинации за зелен туризъм, природни паркове, общини и неправителствени организации в областта на биоразнообразието и устойчивото развитие, производители и вносители на биохрани. Ето част от програмата:

  • Изложение на открито – продукти за едно по-здравословно и отговорно ежедневие
  • Представяне на екологично и социално отговорни бизнеси
  • Конференция „Дестинация София – стари предизвикателства и нови възможности“
  • Туристически бизнес с човешко лице: дестинации, туроператори, къщи за гости
  • Интерактивна програма – лекции, творчески ателиета с екологична насоченост, велоприключения, екипировка
  • Томболи и още много други игри и изненади
  • Дарителски кампании
  • Фотоконкурс
  • Кино-програма с екологична тематика
  • Концерт, посветен на световния Ден на Земята

За проекта Новото тракийско злато

Новото тракийско злато e петгодишен проект (2009-2014) за устойчивото развитие на Източните Родопи. По проекта работят български и холандски експерти по екотуризъм, устойчиво развитие, биоразнообразие/дива природа, биологично земеделие, ПР и комуникации. В подкрепа на екипа са ангажирани холандските организации АРК с опит в опазването на околната среда и Авалон, специализирана в биологично земеделие. Новото тракийско злато съчетава работата в три насоки: дива природа, биологично земеделие и екотуризъм. Можете да се абонирайте за бюлетина по проекта.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Силата на музиката

Музиката има силата да омагьосва хората. Тя може да накара сърцата им да затанцуват, може да предизвика усмивка или сълзи, може да обединява. Всеки си има любима музика според настроението: слушаме класическа музика, когато търсим спокойствие, бавни и тъжни песни, когато не сме в настроение, по-бързи и ритмични, когато сме весели или се опитваме да се събудим рано сутрин. Една мелодия може да носи в себе си и много спомени като танц с любим човек, например.

Още от древността хората са осъзнавали силата на музиката, търсили са я и са я създавали, за което свидетелстват многобройни стари музикални инструменти или рисунки на музиканти, намерени от археолозите. Всички знаят легендата за Орфей, който с музиката, извираща от арфата му, омагьосвал и дивите животни. Не случайно съществува и поговорката „Който пее, зло не мисли“.

Има мелодии, които остават в сърцата ни завинаги, често поради необикновените обстоятелства, при които сме ги чули. Аз съм запазила в себе си четири такива спомена.

Песента „Руфинка болна легнала“, изпята в едно притихнало в нощта родопско селце. Никога не бих могла да забравя силата и трептенето на гласа и думите, който сякаш излизаха от самата душа и сърце на мъжа, който пееше.

Маршът „Радецки“, изсвирен от Виенската филхармония в градините на Шонбрун. Беше по време на безплатния им летен концерт и… валеше дъжд, но беше незабравимо преживяване да слушаш на живо мелодиите, които всяка година на първи януари си гледал по телевизията.

Орфееви скали, близо до кулата Снежанка край Пампорово. Пред теб се разкрива невероятна гледка към Смолянските езера и Родопите, а някъде долу в ниското откриват някакъв фестивал със звук на гайди, последвани от българския химн. Музиката отеква в цялата планина, усилва се от ехото и кара дъхът ти да спре.

И последният спомен е съвсем отскоро, от Прага. Група туристи от Ирландия, явно участници в някакъв хор, наредили се за снимка в двора на Пражкия замък. И така, както са се наредили за снимка, диригентката им дава тон и всички запяват. Постепенно около тях започват да се събират хора, привлечени от магията на музиката. Този универсален език, който всички разбират, независимо от раса, религия, народност. Един съвършен и малко нереален миг – мястото, мелодията, самият факт, че си там, заедно с тези хора, които не познаваш и вероятно никога повече няма да срещнеш. Всички обединени в едно от музиката. Песента свършва. Кратки аплодисменти. И всеки продължава в своята посока, сякаш нищо не се е случило. Но в сърцата на всеки е останал един незабравим спомен.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Пеем

Пеем e мисия от инициативата Doonited – Действаме заедно.

Който пее, зло не мисли

Не случайно го е казал народа. Песента идва от самата дълбочина на Душата и е нейн искрен израз.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Подаряваме музика

Подаряваме музика e мисия от инициативата Doonited – Действаме заедно.

Музиката е прекрасен начин да направим някого щастлив. Например като го/я поздравим с едно парче или му/й подарим диск с любим изпълнител или колекция от любими песни.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Молитва към Богородица

С песента си „Молитва“ групата Гвадалахара заема 1-во място на фестивала за съвременна православна песен „Пеещият ангел“. Насладете се на съчетанието между традиционното православно молитвено песнопение и модерната, творческа и лична интерпретация на китара.

https://www.youtube.com/watch?v=KeoRAfz2n4U

Пресвятая Дева Мати Божия Благая Богородица
Не остави нас своею вечною и доброю молитвою
Вознеси над нашими главами и душами аки голубица
Светлую явленную и радость ожидания прими свою
Заступися и помилуй Мати Христа Бога умоляющая
Телом и душою показавшая нам людям благочестие
На пути идущего лукавых и нечистых удаляющая
Бога ожидающая приносишь ты радостное известие
Радуйся Пренепорочная и радуйся Пресноблаженная
Света небеси от этой радости все души согреваются
Образа Твои сияют помощью и верою нетленною
Чудными иконами твоими разум с телом укрепляются
Возблагодарим тя Дево радостью на сердце исполнением
В покаянии зовем тя, ты душевной скорби Победительница
Вседержавная Царица всяким человекам наставление
Христа Бога родшая и веры православной Сохранительница
Пресвятая Дева Мати Божия Благая Богородица
Не остави нас своею вечною и доброю молитвою

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Звукът на Укулеле

Нека сред поток от символи и думи да се оставим за малко и на вибрациите на Музиката :)

Джейк Шимабукуро изпълнява на Укулеле „Докато моята китара нежно плаче“ на Джордж Харисън.

Posted in За Обществото | Tagged | Коментарите са изключени

Цигулка и Гъдулка

Свали аудио.

Сравнявайки двата най-важни струнно-лъкови инструмента – цигулката и гъдулката – откриваме следните много важни неща, които ни водят към техния дълбок смисъл:
Цигулката се държи водоравно (посока дясно-ляво).
Гъдулката се държи отвесно (посока долу-горе).
Посоката на цигулката е от 5-та чакра (щитовидна жлеза) настрани водоравно.
Посоката на гъдулката е от 3-та чакра (слънчев сплит) нагоре отвесно към небето.
Най-важното в струнно-лъковите инструменти е образуването на кръста между струни и лък, в пресечната точка на който се ражда музиката.
При цигулката кръстът се пресича извън тялото над вътрешната страна на лакътя – там където е основната вена.
При гъдулката кръстът се пресича в тялото точно над сърцето. Вижте няколко изпълнения и ще се убедите.
Какво се свири на цигулка? Класическа музика, създадена от композитори, т.е. авторско творчество
Какво се свири на гъдулка? Народна музика, създадена от народа, т.е. народно творчество
При авторското творчество посоката е водоравна и е насочена настрани към хората – като общуване с тях.
При народното творчество посоката е отвесна и е насочена нагоре към Бога – като молитва към него.
Защо 5-та чакра е основа на цигулката - гърлената чакра, където е подпряна цигулката е чакрата на творчеството, свободата и волята. Композиторите написали музиката за цигулка се изразяват по този начин. Слушайте Моцарт например.
Защо 3-та чакра е основа на гъдулката – слънчевият сплит, където е подпряна гъдулката, е нервният център в организма. Народът изсвирил музиката на гъдулка се изразява по този начин. Пуснете си народна песен на гъдулка.
Цигулка идва от глагола цигуля, при който думата напълно съответства на звуковото възприятие на инструмента.
Гъдулка идва от глагола гъдуля, който е основна форма на умалителния глагол гъделичкам и отново е в пълно звуково съответствие.
А сега си пуснете веднъж Моцарт на цигулка и веднъж хоро на гъдулка, за да усетите разликата. И двете са със сходна форма, имат струни и лък, но устройството, звукът и смисълът им са различни.
Posted in За Духа и Душата, За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

Тибетски звънкови купи

Имах щастието да присъствам на концерт (ако може така да се нарече), изпълнен от Йогини Ма Прем Диана на тибетски звънкови купи на тема “Човешките ценности в
навечерието на Коледа” под егидата на клуб ЮНЕСКО – Варна. Тя е българка с много интересен житейски път и опит, посветила се на търсенето на истината за живота, като в последните години живее в Индия, в селото, където се намира ашрама на нейният духовен учител  Сатия Сай Баба. Самата гостенка има духовно посвещение в Индия (откъдето идва духовното й име), а несекващия й копнеж към необятното я отвежда в Непал, където е единствената българка, посветена в тайнството на тибетското музикално изкуство, с право да изнася концерти с Тибетските ритуални инструменти.

Йогини Ма Прем Диана

Залата беше украсена с мандали по стените, знамена и килимчета на сцената, като погледа естествено се привличаше от наредените на сцената прекрасни ритуални купи, които блестяха с мека светлина…

За наша радост, водещ на вечерта беше един от творците в ОМ – Милена Белчева!

 
Събитието беше обявено така: „В период на силни енергийни трансформации, в навечерието на Коледа и настъпващата 2012 г. е време да обърнем внимание на себе си и нещата, които се случват около нас. Защото осъзнаването минава през себеопознаването. Кои сме ние и защо сме тук? Kонцерт с Тибетски звънкови купи (MentalPeace Concert), който има целебна сила за енергийното тяло на човека. Ефектът на купите се усилва, когато са в ръцете на специалист, който борави с енергията на Sai Sacred Healing. Музиката от тези 16 инструмента осигурява звукова терапия и вибрационно лечение, която трансформира емоционалното, духовното и физическото тяло и допринася за пълната релаксация, балансиране, разграждане на блокажи и постигане на душевна хармония.“ Вижте повече тук.

И наистина – усещането беше мистично, сякаш физически въздействащо на слънчевия сплит, омиротворяващо, хармонично…

 

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Краят на песента

Някои от последните творби на Крум за позабравени или малко познати народни песни и певци, както и български филми, ме вдъхновиха да разкажа и аз за един филм и песента в него, които са се отпечатали завинаги в съзнанието ми.

Филмът „Краят на песента“ по разказа на Хайтов „Ибрям Али“, с участието на Васил Михайлов и Катя Паскалева, е от 1971г. и по-младите хора едва ли са го чували. Самата аз попаднах на него съвсем случайно в един период, в който изгледах почти всички български филми, които успях да намеря.

Филмът разказва за млад овчар, когото цялото село познава с хубавия му глас и песните му. Несправедливо обвинен в кражба, той бяга от затвора и е принуден да напусне родното си място. След години се връща в селото и влиза в кръчмата, за да научи какво се е случило, докато него го е нямало. Там съселяните му запяват любимата му песен, „Руфинкината“, той не успява да се сдържи, запява заедно с тях и всичко го познават.

Случи се така, че няколко месеца след като бях гледала филма, имах възможност отново да чуя тази песен. Изпята на живо. От родопчанин. В една вълшебна нощ под звездното небе. Всички около масата бяха притихнали и малкото хора, които се опитваха да пригласят бързо се отказаха и се заслушаха в силния му глас, а дълго след края на песента никой не смееше да проговори.

Тогава осъзнах огромната сила на музиката. Само за миг тя може да усмихва, но и да разплаква. Да утешава и дори да лекува. А както каза Крум в „Чия е тази песен?“ също и да разделя, но и да обединява. Музиката може да изтрие от съзнанието ти всякакви грижи и проблеми. И наистина, не съм виждала хора така искрено да се смеят и да се веселят, като онази вечер в Родопите. Не случайно народът е казал „който пее, зло не мисли“.

Винаги, когато чуя българска народна песен, мелодията кара нещо дълбоко в мен да трепне. Хубаво е, че още има хора, които пазят българския фолклор и се стремят да го предават на бъдещите поколения, защото именно нашите народни песни и танци са едно от хубавите неща, с които можем да се гордеем и да се представяме пред другите държави. Многобройните фолклорни групи, участващи в международни фестивали и състезания, са доказателство за това.

Филмът е с тъжен завършек. Докато главният герой върви сам по пътя, водещ извън селото, на песента му е сложен край. С куршум. Но истината е, че когато песента извира дълбоко от сърцето и душата на човек, тя никога не може да има край.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Помним ли Костадин Гугов?

Търсейки една прекрасна народна българска песен, попаднах на няколко песни на Костадин Гугов. Това няма как да е случайно. Ако можем да наречем някого гласа на българската народна песен, то това трябва да е той – Костадин Гугов – човекът, който никога през живота си не е отказал участие и не е пял на плейбек. Човекът, който остава верен на автентичната народна песен. Реших да се поразровя из мрежата и да събере повечко сведения за него и за творчеството му, но не намерих много. Жалко. Нима сме го забравили вече? Надали. Предполагам, че не съм единствения, в когото изпълненията му на народни песни са оставили вечен спомен и прекрасното чувство за вечност и непреходност. Такъв какъвто е той, такива са и песните му! Благодаря му от все сърце за всичко, което е направил за българската народна песен!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени
1234