Tag Archives: мъдрост


Законът на Бога е мъдър

Законът на Бога е мъдър,
това е Закон справедлив,
и нищо не трябва да съдиш,
помни го, дордето си жив!

Законът на Бога е мъдър,
заставам пред Него смирен,
и зная – помилван ще бъда,
Любов щом извира от мен.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Мъдрост когато говори

Гледай нещата отгоре,
сякаш си птица крилата,
Мъдрост когато говори,
жадно попивай словата!

Гледай нещата широко,
тъй, сякаш планински си връх,
вечно учи си урока,
от днес до последния дъх!

Гледай нещата спокойно,
тъй, сякаш вековен си бук,
вярвай във дарбите свои,
с които изпратен си тук!

Posted in За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Посей

Семена събрах от габър
в близката гора прекрасна,
засадих ги в опит храбър,
че дървета да пораснат.

Семената на цветята,
тук от нашата градина,
засадих ги край нивята,
да ни радват догодина.

Посей, читателю, и ти,
на Истината семето,
прави Добро и работи,
сега е тъкмо времето.

Посей, читателю, и ти,
на бъдещето семето,
посей, че времето лети,
а днес дошло е времето.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Каквото си посял

Тук всичко, което се случи,
човекът създал го е сам,
от грешките трябва да учи,
дошло му е времето, знам.

Ако още не си проумял,
помисли над тези слова,
че каквото си вчера посял,
и днес ще пожънеш това.

Posted in За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

Земята е училище

Земята е училище голямо,
с вода: реки, морета и порои,
да искаш да се учиш само
от чужди грешки и от свои.

Земята е училище голямо,
със въздух и Живот, и почва,
да искаш да се учиш само,
учението днес започва.

Земята е училище голямо,
и слънцето, луната и звездите,
да искаш да се учиш само
от Бога Благ и от дедите.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на П. К. Равиндран при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на П. К. Равиндран при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996

Г-жо говорител, почитаеми членове на тази асамблея, основатели и членове на журито на Наградата за цялостен житейски принос, носители на наградата, приятели, насърчаващи развитието на науката и човешкото благоденствие,  

За мен е удоволствие и огромна гордост да бъдат тук сред вас, за да получа Наградата за цялостен житейски принос от името на Kerala Sastra Sahitya Parishad.

Нямаме думи да изразим сърдечната си благодарност за това признание към скромната дейност на KSSP в сферата на науката и обществото през последните 35 години.

Нашето движение е за гражданска и достъпна наука, т.е. нещо много повече от това, което казва името ни – Общество за научна литература. Започнахме като сдружение на интелектуалци и научни писатели, които искаха да разпространят научните достижения сред обикновените хора и да създадат сред народа един усет и интерес към науката, един по-научен светоглед. По това време KSSP нямаше офис и работехме от домовете си, разпръснати из целия щат. Имахме само някакви бледи опити за координация. С течение на времето разбрахме, че се нуждаем от по-добра организационна структура. Придобихме и нови интереси и грижи. Вниманието на KSSP се насочи към темата за използването на науката като средство за анализ на проблеми, свързани със социално-икономическото развитие и като оръжие в борбата за едно по-добро общество. Тъй като не ставаше въпрос за теоретична дейност, откъсната от реалните проблеми, с които се сблъскват хората, KSSP привлече хиляди мъже и жени, които имаха голямо желание да участват в една или друга полезна дейност.

KSSP никога не е била спирана от някакво механично разбиране за собствената си история, настоящи задачи и бъдещи цели. Не се ограничаваме само до една или друга конкретна цел. Активистите ни се интересуват силно от образование, здравеопазване, екология, икономическо развитие, енергетика, земеделие, управление на земите и водите, участие в планирането и много други сфери. Оглеждаме се с отворени очи и уши, приемаме нови идеи и създаваме нови схеми и проекти, които биха стимулирали хората, без значение от техния произход или социален статус. Можем да кажем по нещо важно за всеки аспект на живота и затова привличаме хора на всякаква възраст и с всякакви професии.

През 1974г. KSSP официално прие мотото „Наука за социална революция”. След това, през 1978г., заедно с няколко подобни на нашата организации, се обединихме под името „Народно научно движение” или PSM. Под „народ” имаме предвид онази част от индийското общество, която се намира в непоносима бедност и мизерия. Тя представлява по-голяма част от нашата нация и се състои от милиони хора. И докато те едва оцеляват, едно ограничено и затворено малцинство живее в охолство и лукс.

Когато използваме думата „наука”, сме напълно наясно с факта, че нейните достижения, както и технологиите, се използват от богатите, за да грабят от бедните както в родината ни, така и по света. Съзнателно се опитваме да превърнем същата тази наука и технологии в оръжие в ръцете на бедните в борбата им срещу това неравенство и социална несправедливост.

Да, ние сме „движение”, защото извършваме организирана, устойчива, целенасочена дейност, ръководена от визията ни, която непрекъснато разширява своя обхват.

През седемдесетте, второто десетилетие от създаването ни, KSSP придоби една нова динамика и се превърна в „движение”.

Това доведе до множество кампании:

Кампании за преподаване на майчин език в училищата.

Кампании срещу индустрии, замърсяващи реките и питейната ни вода.

Кампания за спасяване на богатото биоразнообразие в горите на Тихата долина

Кампании за повишаване на грамотността.

Това, към което се стремим, е планирано икономическо развитие с грижа за природата и хората, в което заинтересованите граждани да могат да участват пряко.

Това, към което се стремим, е едно демократично общество, в което всеки човек участва активно в дейността на цялата общност.

Това, към което се стремим, е едно общество, освободено от сляпото консуматорство; едно общество, което различава нуждата от алчността.

Това, към което се стремим, е едно общество, което измерва човешкото развитие с „човешки” показатели, а не с доходи или енергийно потребление на глава от населението и други подобни.

През първото десетилетие от своето съществуване KSSP започна да публикува три месечни научни издания за различни възрастови групи – 8 до 12, 12 до 16 и над 16. В средата на седемдесетте започнахме да публикуваме и книги, дейност, която се превърна в мощно оръжие за нашата кампания и във важен източник на средства. Тези книги и периодични издания продавахме от врата на врата, от училище на училище и хората постоянно ги купуваха.

През 80-те KSSP започна да си сътрудничи с други подобни на нашата организации от цяла Индия. В резултат на това през 1987г. се роди Народна научна мрежа Цяла Индия. Именно тази мрежа ръководи масови кампании за повишаване на грамотността в Индия, мобилизирайки до момента близо шест милиона доброволци и 60 милиона обучени. Революционният потенциал на тази кампания е огромен.

Дайте власт на хората. Позволете на тях, гражданите от най-ниските прослойки, да поведат сами процеса на социалните промени. Благодарение на този идеал, към който последователно се придържаме, KSSP стартира и продължава да провежда множество кампании.

Бих искал в този изключителен момент да ви припомня думите на Мартин Лутър:

„Благоденствието на една страна не зависи от изобилните приходи, нито от здравината на крепостите й, нито от красотата на обществените й сгради, а от броя цивилизовани граждани и броя учени и вдъхновени мъже със силен характер.”

KSSP цени човешките ресурси като най-голямото обещание за бъдещето на страната. Най-добрият измерител на развитието на една държава е поучителното влияние на класните стаи, постиженията и научните интереси на младежите. И наистина „правилният живот” е този, при който всеки член на обществото има морална чувствителност, човешко достойнство и способност за критично мислене. КSSP вярва, че това не са неща, които могат да бъдат купени в магазина, подобно на бутилка кола или хамбургер. Искрено вярваме, че когато е нужно да надигнем глас, мълчанието е равносилно на вина. А през последните три десетилетия KSSP говори високо!

От името на скромната ни организация бих искал отново да ви приветствам на това тържествено събитие. Това е един изключителен момент в историята на Kerala Sastra Sahitya Parishad. Това признание е чест за нас. Но когато това прекрасно събитие приключи и завесите паднат, ние ще останем сами и внимателно ще оценим миналата си дейност. Тази чест, която ни оказвате, е и огромна отговорност, защото ще трябва да отговорим на очакванията на световната общност към нас. Ето защо днес се чувстваме още по-смирени. Но ви уверяваме, че ще оправдаем оказаната ни чест и тази награда ще ни послужи като вдъхновение и ще ни окуражи да изпълним дълга си към своя народ.

Знаем, че най-добрата награда трябва да дойде от жителите на Индия и най-вече на Керала. Позволете ми да поздравя и останалите носители на Наградата за цялостен житейски принос и да им пожелая едно бъдеще, изпълнено с много положителни събития.

Благодаря ви отново.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Йосеф Ки-Зербо при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Йосеф Ки-Зербо при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1997

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Структурните програми, наложени от международните финансови институции не спряха влошаването на ситуацията – много от тях дори допринесоха за задълбочаването на кризата, като повдигнаха въпроса за проблемите в Африка (ръст на населението, демокрация, развитие и образование) по погрешен начин. Те насърчават глобализацията и присъединяването към международните пазари. Африка, обаче, е част от тези пазари от няколко века насам – но само като инструмент – и печалбите и до днес се трупат някъде другаде. Какъв е този пазар? Пазар, който по дефиниция смазва най-слабите и води до бедност, а после кара някой друг да търси решение на този проблем? Или пазар, който предотвратява бедността и допринася за опазването на хората, а не само за опазването на природата? Според една африканса поговорка „старецът струва повече от цената си”. Това означава, че пазарната цена не е всичко и зад нея се крие нещо друго. Отвъд пазара съществува пространство, в което се трупат не само стоки, но и връзки, споделяне и взаимоотношения, които могат да допринесат за създаването на нови блага. Подобно пространство, основано на интеграцията, е по-добро от глобализацията, защото тя е редукционистка и насърчава изключването. Само регионализирането – или интегрирането на африканските микро-пазари, чрез интер-африканско разделение на труда, би позволило на жителите на този континент да стъпят на световните пазари, като нещо повече от бледи наблюдатели.

Структурните условия за промяна в Африка са интеграция, демокрация с участие на народа, самостоятелно развитие и възможности за продължаващо обучение. Това е платформата за действие, избрана от Партията за демокрация и прогрес (PDP), водещата опозиционна партия в Буркина Фасо. Но европейското и северноамериканското общество поставят стабилността пред демокрацията, макар да е почти сигурно, че няма да постигнат нито едно от двете. Затова опозиционната партия води своята на моменти георична битка сама, докато международните партньори на Африка наблюдават отстрани с пълно безразличие.

Африка трябва да създаде своя собствена идентичност, чрез себепознание и яснота относно личните си интереси в рамката на изначалната обществена схема. В Африка „да бъдеш” трябва да стои по-горе от „да имаш”. Преди да търси средствата за постигането им, Африка първо трябва да формулира своите стратегически цели и да намери своя път. Именно това се опитва да направи CEDA (Център за проучвания за африканското развитие) в африканската и южната междуконтинентална мрежа. Така, както „не можеш да коронясаш някой, който отсъства”, така и не можеш да развиеш една Африка, която просто я няма. Развитието в условия на автократична изолация е невъзможно. То е като пътуване, при което се нуждаеш от спътници, които може да са развълнувани, но не трябва да са надменни и трябва да отделят достатъчно време, за да те опознаят и разберат. Идеалният партньор за жителите на Африка (включително, надявам се, и френскоговорящите), какъвто се опитва да бъде Швеция, трябва да помогне на африканското гражданско общество да се изгради само, за да ограничи и възпре тенденциите на тропическия Левиатан[1].

Тази Африка, от която се нуждае света, е способна да се изправи и да ходи сама, вместо на патерици или с главата надолу в една безизразна имитация или бягство от реалността. Една Африка, разбрала и приела своето минало, и способна да го инвестира в своето настояще и бъдеще. Една Африка, която „лежи на собствената си постелка”, защото „да спиш на чуждата е все едно да спиш на земята.”

Боря се за този идеал от близо половин век. Както биха казали африканците „изпил съм много вода”, което ще рече, че съм живял дълго време. Изминал съм поне половин милион километра, пътувайки между различни села в Буркина Фасо. Но наградата на Фондацията няма да ме накара да спра. Гледам на Фондацията по-скоро като на „сервиз”, който осигурява най-ценното гориво в човешката история. И то се нарича надежда – надежда, която преминава отвъд всички нещастия; надежда, която ни кара да се борим за живота, като ни дава причина да живеем.

Философът Хегел твърди, че Черна Африка е извън историята, а след него Франсис Фукуяма казва, че националната държава, сътворена в Европа е крайната точка на пътуването на разума ни през историята.

Днес не само не сме свидетели на края на историята, а дори виждаме как тя се движи все по-бързо. Не толкова бързо обаче, колкото истината, жаждата за справедливост, търпението и приликите между всички хора, живеещи на земята.

Не, историята не е достигнала своя край. Състезанието все още продължава. Един ден най-добрият ще спечели: най-добрият, не най-жестокият. Африка е континентът на маратона и състезанието все още продължава!

Бих искал да дам на Фондацията за цялостен житейски принос тази фигурка на африканска жена – не като залог, а като пратеник, като пълномощен посланник на моята признателност, която винаги ще бъде с вас.

Благодаря ви!


[1] Левиатан – в Библията е вид морско чудовище с формата на змей (брл.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Йосеф Ки-Зербо при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Йосеф Ки-Зербо при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1997

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, дами и господа, приятели от днес или от години,  

За мен е удоволствие тази вечер да бъда тук сред вас, в Шведския парламент в Стокхолм, тази забележителна институция, която не веднъж е демонстрирала своя стремеж към национално и международно развитие. Поздравявам и останалите носители на Наградата за цялостен житейски принос, чиито човешки качества са доказателство за високата стойност на тази награда.

Благодарен съм на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че помисли за мен, а чрез мен и за идеите, които съм защитавал през целия си живот. На моите години човек не е особено склонен да се удивлява на каквото и да било, но това, което виждам тук тази вечер е наистина удивително. Бих желал да посветя тази награда на жените на Африка, представлявани от онези, които са тук с мен тази вечер, но също така и от тази стауйка, въплатила таланта на един занаятчия от Буркина Фасо. Фигурката изобразява жена, вършеща една ежедневна задача, която е толкова важна днес, колкото е била и преди хиляди години – носенето на вода от кладенците до селата, които често са доста отдалечени. Виждал съм майка си да върши тази тежка, но благородна задача безброй пъти измежду останалите си домакински задължения. Водата е живот. Тези жени, които освен живот ни носят и вода и така поемат тежестта на нашите изпитания и достойнство, заслужават почитта и благодарността ни.

Бих искал да отдам дължимото и на шведския народ и на цялата страна за това, че са дали живот на хората, създали тази награда. Най-добрите идеи не изникват от случаен източник. Дори и дивите гъби са плод на околната им среда. А създателите на тази награда са плод на едно гражданско и политическо общество, с чиито дух трябва да се гордее цялото човечество.

Защо точно аз съм тук днес след като има хиляди други, достойни да получат тази награда? Може би защото Фондацията, като внимателен наблюдател на човешките достойнства, е избрала да ви представи в близък план една застинала във времето картина на дребен африкански пастир, превърнал се в интелектуален и политически лидер, чиито идеи и действия споделят хора като Кваме Нкрумах, Патрис Лумумба, Амилкар Кабрал и много други. Фондацията вероятно иска макар и само за няколко минути да фокусира разпиляното внимание на света върху африканската „светулка”, която рееща се редом с други като нея в тъмната нощ, възвестява, извиква и призовава светлината на една нова зора. Това е така, защото в дълбините на привидната африканска тъма се крие източник на надежда за бъдещето на света.

В Африка живее само 15% от населението на Земята, но то понася 50% от най-тежките страдания. Например 50% от болните от СПИН и 50% от бежанците по света живеят в Африка. Конфликтите са навсякъде и сякаш никога не спират. И въпреки това африканската култура моли за мир. Чуйте само част от поговорките й: „Ако в конфликта имаше нещо положително, кучетата щяха да го намерят”. Или „Огънят няма братя”. Или „За да измиеш кръвта, се нуждаеш от вода, не от още кръв.” Именно от афирканската култура Нелсън Мандела почерпи силата, която бе нужна за обединението и помирението на народа на Южна Африка.

Африка, която днес изглежда изостава, всъщност е люлка на цивилизацията и в продължение на много години е била извор на най-големите достижения на човешкия ум. Тя може да ни даде не толкова урок или пример за подражание, а нов път, който би имунизирал човечеството срещу най-смъртоносните социални вируси.

За да постигнем това, трябва да помогнем на Африка да достигне необходимите условия за повторно освобождение чрез демокрация и самостоятелно развитие, като дадем на жителите на този континент власт и възможност да говорят от свое име. Както казват хората „там, където има глава, никой не коронясва коляното”. Трябва да помогнем на африканците да коронясат собствената си глава, защото днес има твърде много „колена”, т.е. диктатори, които незаконно носят короната на народите, смазани от липсата на вода, храна, дърва за огрев, лекарства, образование, дамокрация, сигурност, земя, информация, историческо съзнание и т.н. Някои африканци, особено тези в градксите гета, са едни от най-крехките и уязвими човешки същества на планетата. Те са изгубили традиционната си защита, без все още да са придобили социалната и политическа защита, на която се радват жителите на богатите страни. Те нямат чувство на принадлежност, нито съмосъзнание като част от дадена класа или нация. Те са просто трески от дърво, подхранващи кладата на псевдореволюции и граждански войни.

Статуквото по света и специално на този континент не вещае нищо добро за бъдещето на Африка в среден и краткосрочен план. Егоизмът на неолиберализма се състои в това, че 20% от световното население, живеещо предимно на север, потребява или изгаря 80% от ресурсите, произвеждайки огромно количество отпадъци. В същото време по-голяма част от хората са затворени, подобно на варвари, зад нов тип желязна завеса и са принудени да плащат сметката за едно хипотетично бъдещо развитие с цената на огромни човешки жертви. Наскоро млада проститутка, попитана от журналист дали не се страхува от СПИН, му отговори „По-скоро бих умряла от СПИН, отколкото от глад.” Истинате е, че тя, подобно на много други африканци, просто няма избор. Да бъдеш лишен означава да нямаш избор.

Африка няма да загине сама. Когато жителите на богатите страни гледат наживо по модерните си телевизори как децата на Африка поемат последни си дъх, това отнема и част от тяхното достойнство. Принципът, който осъжда нежеланието или неспособността да се окаже помощ на хора в опасност, е изхвърлен зад борда, за да може слепият човешки кораб да продължи пътуването си в тъмнината. Африка няма да загине сама, защото хора и групи от севера и юга отказват да подкрепят подобна нечовешка съдба. А също и защото „който се храни сам, сам се задавя”. Какво можем да направим в такава ситуация?

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

5 Съжаления на умиращите

Най-честите 5 съжаления на хората преди да умрат са:

  1. Иска ми се да имах куража да живея живота ми според мен, а не според очакванията на другите.
  2. Иска ми се да не работех толкова много.
  3. Иска ми се да имах куража да изразявам чувствата си.
  4. Иска ми се да бях поддържал връзка с приятелите ми.
  5. Иска ми се да бях си позволил да съм по-щастлив/а.
Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Последни акорди (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

След преживяването в онази нощ знаех, че напреженията са изтрити от душата ми – всичко свързано с личността ми е отпаднало. Бях се справила със себе си! Вече няма нищо, което да ме връзва за моята „личност“.
Осъзнавам, че където и да съм – вкъщи или на улицата – винаги сякаш не съм „там“. Не съм там? Но къде съм? Не зная! Моят Аз изобщо не е в пространството, никъде не е „там“, където се намира тялото ми, личността ми. Да, зная, че моят висш Аз от безпространствеността се проектира в личността ми… Но сега той е започнал да се проектира не тук, където е тялото ми, а някъде на друго място. Къде?
В друга страна!
Така в един миг разбрах, че ще замина, че непременно ще трябва да замина! Защото когато духът, причината, вече не е тук, тогава проявлението, следствието, трябва да го последва и да отиде там, където е проектирано от причината. Там може да продължи живота си, иначе проявлението трябва да изчезне, т.е. да умре. Как обаче да напусна тази страна? Тук не се издават задгранични паспорти!
Още не бе назрял моментът да замина. Преди това трябваше да се случат други неща.
Една нощ се събудих внезапно: видях баща ми, изправен пред мен, и на милото му лице имаше прощална усмивка. Разбрах: той трябва да си отиде… Исках да скоча и да го попитам накъде и защо иска да замине, но той изчезна и осъзнах, че чак сега се събуждам.
Татко бе на осемдесет години, но духът и тялото му бяха все още съвсем здрави. Напълно бодър, той вършеше своята съвсем нелека обществена работа. Въпреки това зная: духът му е при мен, за да се сбогува. Времето му по космичния часовник е изтекло, ще да напусне тялото си.
На другия ден той постъпи в санаториум и всички отидохме да се простим с него. Не можеше – или не искаше – да говори вече. Гледаше ни един след друг дълго, с дълбок изпълнен с обич и казващ ни всичко поглед. И затвори очи завинаги…
Така изпратихме и втория ковчег от нашето семейство.
Синът ми правеше всякакви опити, за да си намери работа. Все напразно. Дълго не се отказваше от борбата, опитваше отново и отново, но безуспешно. Трябваше да разбере, че за него вече няма място в тази страна. И един ден си взе китарата, верния приятел, който никога не го напускаше, дори и в най-тежките часове на войната, и замина, за да търси страна, където може да работи като свободен човек, да намери убежище. Пак се сбогувахме, без да знаем дали ще се видим отново в този живот. Но в глъбините на своя висш Аз знаех, че ще го видя пак, че ние пак ще работим заедно в градината на Бога…
После дойде последното действие.
Бо-Гар изнасяше пак публична лекция, на която, както обикновено, дойдоха толкова много хора, че полицията трябваше да въдвори ред.
След лекцията, когато хората се скупчиха около Бо-Гар и не го пускаха да си тръгне, ние с мъжа ми стояхме малко настрани от тълпата и търпеливо изчаквахме приятелят ни да отговори на многото въпроси и да раздаде автографи. Тогава изведнъж към нас се приближи офицер от тайната полиция и пожела да говори с мен. Отидох с него на две-три крачки и той каза:
- Аз и цялото ми семейство се занимаваме също с йога и знам, че това е прекрасна система. Въпреки това вие двамата с индиеца сте опасни хора, защото с думите си раздвижвате огромни маси. Това не се харесва на партията. Следователно трябва да решите! Или вие двамата ще работите заедно с Партията и за нея, или в противен случай трябва да напуснете страната. Ние ще ви оставим да заминете спокойно. Ако обаче не искате да заминете, ще се наложи да прибегнем до други мерки. Обмислете предложението на моите началници и действайте съобразно с него. Ще дойда пак, за да ми кажете решението си.
Бо-Гар можеше спокойно да напусне страната със своя паспорт. Обаче аз първо трябваше да получа разрешително и съгласие за влизане в друга страна. И започна едно безконечно тичане насам-натам… В края на краищата трябваше да проумея, че е невъзможно да се сдобия с паспорт. Препращаха ме от една служба към друга, докато не получа окончателна забрана. Обаче това означаваше, че срещу мен ще бъдат приложени „други мерки“. Вече знаехме какво значи това. Много наши приятели бяха изчезнали завинаги…
Бо-Гар каза на мъжа ми:
- Единствената възможност да спася жена ти е да се разведете и аз да я взема със себе си като своя съпруга. В този случай тя ще получи същия паспорт като моя и ще можем да напуснем страната законно.
Съпругът ми подаде ръка на Бо-Гар, но не можеше да отрони ни дума. По измъченото му лице се търкаляха едри сълзи…
И настъпи денят, когато се събудих с всички хора, които ми бяха близки, за да отида в непознатия свят, който отсега нататък ще бъде мой дом, където и да ни отведе Бог.
Бо-Гар удържа на думата си: дойде от другия край на света, за да ме спаси!

Намерихме Има и ние отново бродим по следите на титаните, които ни показаха пътя към посвещението, към избавлението, към изгубения рай…

А когато търся онези, които обичам, насочвам прожектора на съзнанието си навътре. Защото всичко и всички живеят в мен!
Висшият Аз, който същевременно е висш Аз на всички живи същества, значи също и мой висш Аз, няма никакви граници, така цялата Вселена е в мен и моят висш Аз изпълва целия космос. Аз съм всичко, което е! Във всичко, което обичам, обичам себе си, защото това, което ние си мислим, че не обичаме, е всъщност само онова, което все още не сме опознали в себе си

ВИСШИЯТ АЗ Е ЖИВОТЪТ И ЕДИНСТВЕНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ,
А КОЙТО Е ПОСВЕТЕН В ТАЙНСТВОТО НА ВИСШИЯ АЗ,
НАПЪЛНО Е ОСЪЗНАЛ СЕБЕ СИ,
ОБИЧА ВСИЧКО И ВСИЧКИ ЕДНАКВО,
ЗАЩОТО Е ЕДНО С ТЯХ!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени