Tag Archives: мъдрост


Древната практика „Гледане на слънцето“

С други думи: Каква е тайната на слънцеядните хора?

Повечето от нас сме чували за „странни“ хора, живеещи някъде далеч из Индия или в друга екзотична страна, които не се хранят от години, а набавят всичко необходимо за своя организъм директно от слънцето. Наричат ги „слънцеядите“. Но когато са чули за това, доста от нас са решили, че това е свръх силите им и тази информация автоматично се е превърнала в непотребна за тях.

Преди две години, през юли 2009, един такъв слънцеяден човек посети България. Индиецът Хира Ратан Манек е един от най-изследваните в лабораторни условия слънцеяди. Освен историята си за проведените върху него световно значими научни експерименти, той ни разказа и за дълбокия смисъл и значение, които древната практика „гледане на слънцето“ носи за всеки един от нас. Хира Ратан Манек успокои тези, които не желаят да се лишат от удоволствието да се хранят и даде надежда, а и лесни указания, за всички, които все пак желаят да вкусят от „храната на слънцето“. Тя, според него, носи животворна сила и е най-лесният, евтин и достъпен път към пълното здраве на човечеството.

За тези от вас, до които новината за това посещение никога не е достигнала, и за тези, които биха желали да си припомнят основните моменти от простия метод за улавяне на слънчевата енергия в човешкото тяло, който Хира Ратан Манек е разработил и синтезирал, предоставяме филма в три части „Хомо Соларис“ на студио за документални филми „Бъдник“. Във филма е включена лекцията от Пловдив – част от цикъла лекции, изнесени от Хира Ратан Манек в няколко големи града по време на неговото посещение в България.

Макар и състояло се преди години, събитието е значимо и днес, затова желаем да благодарим на организаторите на посещението: Йога студио ОМ и клуб Космос, гр. Пловдив, както и на студио „Бъдник“ за този изключително важен филм.

ЧАСТ 1

ЧАСТ 2

ЧАСТ 3

За повече информация:
Този и още други филми за Хира Ратан Манек, включително на български, могат да бъдат намерени в youtube. Статии, написани по темата и по повод посещението му в България, могат да бъдат открити в редица български сайтове. А за лекцията, изнесена от него на конференцията в София преди 2 години, може да научите повече тук: Balkanmysteries.com/bg.

Благодарим на Преслава Петрова за тази Творба.

Posted in За Тялото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

14.7 – Как празнува Япония днес?

(или Сговорна дружина, планина повдига)

Днес е празникът Обон в Япония. На този ден душите на предците се връщат в дома, за да търсят мир, а живите им помагат да го намерят. Японците поставят навсякъде около дома си лампички със светлини и храна, за да покажат пътя на душите и да ги приветстват. (Заб. Определено има някои общи черти с нашите задушници. Колкото и да са различни културите по света, традициите и общочовешките ценности са често еднакви). Този ден не е национален празник в Япония, но тази година много японци не са на работа днес. И не, не са си взели отпуска за празника.

След цунамито и последвалите събития в Япония, 35 от 54 атомни електроцентрали са изключени и токът не достига. За да се облекчи потреблението в натоварените дни през седмицата, много предприятия работят през почивните дни, а почиват през седмицата. Доброволно, разбира се, не по нареждане. Просто така е добре за общото благо, а това е най-важното в японското общество. Личността остава на заден план. Личностното развитие минава през развитието на обществото, радостите през радостите на обществото. Което е добре за обществото, е добре и за личността.

Но дали Япония въобще може да празнува днес, въпреки че много хора не трябва да работят? След атомната катастрофа и многото икономически неприятности, надали на някого му се празнува. И какво ли ще си говорят този път японците с душите на предците си? Кой кого ще успокоява? Цунамита в Япония винаги е имало, дори много по-големи, от последното. И предците на днешните жители на острова са поставяли големи камъни на местата, докъдето са достигали вълните, с надпис:

Послушайте мъдростта на предците си и недейте да строите къщите си под тази височина, за да не ви застигне вас това, което застигна нас!

Съвременните японци са позабравили отдавна тези предупреждения и народната си мъдрост и са построили повечето си атомни електроцентрали дори направо на крайбрежието. Голяма грешка, както можем да видим днес. Едно цяло общество страда, защото не се е вслушало в съвета на предците си и днес е денят за голямата равносметка! Много японци сигурно си мислят, че няма да могат да посрещнат с чиста съвест душите на предците си. И не може да не си дават сметка, че един ден и те като блуждаещи души ще бъдат посрещнати от наследниците си и ще бъдат попитани:

Защо строихте където и както не трябва атомни електроцентрали? Защо бяха необходими те въобще? Защо трябваше да замърсите общата земя за хиляди години напред? Защо не послушахте собствените си предци? Ако го бяхте направили, щяхте да положите устойчива основа за развитието на обществото на вашите наследници. А сега ние сме принудени да страдаме  заради вашите грешки! Нима не ни бяха дадени Хирошима и Нагазаки, за да се поучим и да помъдреем, за да не си играем с огъня, да покажем на света, че можем да създадем нещо по-добро?“

Силни думи! Те със сигурност отекват в съзнанието на много японци на този ден.

Но, да погледнем от положителната страна на нещата! Вярвам, че Япония може да се справи с трудностите! Правили са го не веднъж! И сега го правят. Още е рано да се каже дали ще успеят да вземат отговорни и устойчиви решения за атомните си електроцентрали, но още сега се вижда, че японското общество работи сплотено за поправяне на пораженията. Не само предприятията пестят и преразпределят използването на електричество. Правят го всички. Спрени са асансьори, климатици, пести се ток по всевъзможни начини. И се справят с много по-малко от преди, без да трябва да прекратяват работата си. Дали пък това няма да се окаже преломната точка и най-после да излезнат от десетилетията на икономически кризи и от едно общество, което беше дало пример на цял свят как да се развива, но после самото то го беше позабравило.

И още нещо, веднага след земетресението, голямата вълна и първото изтичане на радиация имаше хаос, но никой не посегна да ограби, да краде, да създава паника или неприятности! Всеки помагаше на другите с каквото може според силите си.

За нас, българите, е важно да се поучим от случващото се в Япония. Нима не казват и нашите предци:

Сговорна дружина, планина повдига

Нима един стар наш владетел не беше казал на синовете си да се държат един за друг, защото лесно е да счупиш една пръчка, но не мож счупи цял сноп? Нима не пише на народното ни събрание

Съединението прави силата?

Нека не забравяме съветите на предците си и да се обединим за общото благо, да изградим едно развиващо се гражданско общество, за да не трябва един ден да отговаряме на неудобните въпроси на децата си! Заедно можем да го постигнем!

Нека пожелаем прекрасен празник на японците и да запретнем ръкави за действие!

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Умереност и смелост

Умереността се отразява смъртоносно. Само прекалената смелост е винаги добра.

Оскар Уайлд

Човек трябва да може във всичките си дела да намери златната среда и единството със себе си, ближните си, обществото като цяло и с всичко, което го заобикаля. Само така е възможно щастието и вечното развитие. Но много е прав големият Оскар Уайлд да казва, че не може само с умереност. Трябва да има умереност дори и в умереността. Прекомерното не може да е напълно добро, било то и единството със заобикалящия ни свят. Необходими са и скокове и промени, разрушаване на равновесието, разрушаване на създаденото, за да може да се създаде нещо ново, за да сме принудени да надскочим себе си, да действаме, да сме смели, да надвием застоя и мързела, който така лесно лови хората.

Често си мислим, че като сме постигнали пълно равновесие, всичко е наред и се чудим, защо ни връхлита поредната буря и защо отново ни се дават трудности и страдания. Отговорът е прост – не съществува такова нещо като седене на едно място. В природата има само два принципа, две противоположности – или се развиваме или не. Седейки на едно място, не се развиваме, значи вървим надолу. И само една буря може да ни накара да се съвземем и да ни въодушеви да се развиваме. И в мигове, когато страдаме, не трябва да се отчайваме, че нещата не вървят добре, а да се сетим, че прекалено дълго сме седели на едно място и че страданието ни е пратено, за да се придвижим напред. Затова нека се радваме на страданията, те са предшествениците на развитието. Нека се развиваме умерено, защото само в умереното развитие има устойчивост. Но да не забравяме и да скачаме напред, когато е необходимо или се чувстваме окрилени. Тези подскоци от време на време ни водят право при сбъднатите мечти и осигуряват трайното ни щастие.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Залудо работи, залудо не стой

Залудо работи, залудо не стой

Често ми се е случвало да направя или да трябва да направя нещо, което на пръв поглед не носи никаква полза за никого. И съм бил недоволен, без да съзнавам, че едно такова създаване на нещо излишно далеч не е толкова лошо. А нима и майката Земя и природата не дават повече от необходимото? Но защо? Защото важи принципът, че за да получиш нещо, първо трябва да дадеш. Безплатен обяд няма! Когато едно дръвче даде повече от необходимото плод на даден клон, то може да се счупи или плодът ще опада и изгние. Но това не е лошо, защото счупвайки се, дръвчето се разраства по-добре и може да носи повече и по-добър плод. А плодовете, които гният, са не само добър подобрител на почвата (и за самото дръвче), но изхранват и множество дребни гадинки. Тоест дръвчето дава излишество, от което произлизат скрити ползи.

Така и ние като поработим за нещо, от което уж няма полза, създаваме стойност, която не е задължително да виждаме от самото начало. Но рано или късно ще оберем плодовете от труда си. Съвременната икономика се основава на най-голямата възможна продуктивност и непосредствена печалба и изхожда от съждението, че суровините са ограничени, без да забелязва уроците на Земята. По този начин не само, че не създаваме жизнено необходимото излишество, но и се борим за суровини и така лишаваме близките си от най-необходимото. А нима въздухът, водата, слънцето и храната са недостатъчни? Напротив! Природата ни дава повече от необходимото, но в страха си ние го разпределяме неправилно и създаваме изкуствен недостиг.

Необходимо е отново да разберем смисъла от създаването на излишество. Това обаче не трябва да се бърка с прахосничество и разхищение. Едно е да създадем повече от необходимото, а съвсем друго е да унищожим създаденото! Забележете произхода на думите прахосничество (прах; създаваме прах, правим от нищо нещо), разхищение (хищник; унищожаваме наличното и после като хищници се борим един с друг да отнемем каквото ни трябва от ближния, вместо да създадем нещо ново) и излишество (от излиза; тоест създавайки излишък, ние започваме нещо, създаваме условията за произлизането на нещо, дори и да не знаем още какво!) Тоест създаването на излишък, както е в природата е нещо добро, за разлика от прахосничеството и разхищението. Създавайки една икономика на излишъка, ние полагаме основите на бъдещото развитие.

От дотук казаното произлиза, че е по-добре да поработим уж напразно, но със скрита полза, отколкото просто да седим. Думичката работя, работа, произлиза от раб, роб. Човек е раб Божий. А всяка една работа за Бога донася полза, според християнската мъдрост, която е заложена в народното ни творчество.

Но нека погледнем и от по-съвременна следна точка на поговорката. Случвало ли Ви се е да имате страхотно хрумване, но да ви домързи да го осъществите? Например защото имате много работа за вършене или защото Ви се струва, че няма действителна полза от хрумването Ви. И решавате, че няма да си мръднете пръста. Изследванията показват, че ако не започнете да осъществявате дадено хрумване до 72 часа, вероятността да го направите пада на 1%, тоест няма да го направите никога. Колко ли хубави и полезни хрувамния са загинали така завинаги? Колко ли възможности са пропаднали?

Изводът е: не изпускайте мига и поработете по-добре повечко, за да ви се отблагодари бъдещето, отколкото да не направите нищо. Не е глупав народа като го е казал!

Posted in За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Пословици и поговорки

Българското народно творчество е богато на всякакви мъдрости, но най-добър техен израз са многобройните пословици и поговорки. Всяка една от тях ни дава безценно знание и опит, събран през вековете в кратък вид.

Често ще намерим напълно противоречащи си поговорки, но това е не защото народния мъдрост е слаба или противоречива, а защото отразява живота в неговата цялост и покрива най-различни случки и винаги търси единството и златната среда.

Ако четем, заучаваме и прилагаме в продължение на известно време по една поговорка на седмица и обърнем внимание на значението й в различни житейски случки, ще видим на колко много неща може да ни научи тя и колко по-бързо се развиваме.

Освен това поговорките и пословиците са един учебник по положително мислене и народо-психология. Особено препоръчителни са при престой в чужбина, при себеопознаване или общуване с хора от други краища на света.

Отворената положителна медия ще обнародва редовно мъдростта на вековете, както на българския, така и на други народи. Приятно четене, заучаване и прилагане!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени