Tag Archives: направи си сам


Децата и изкуството – 16

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Децата и изкуството – 14

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Posted in За Децата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Домашна храна за училище

Нашите приятели от сдружение „Устойчиво общество“ организират кулинарни работилнички за деца, които ще се проведат по време на изложенията „Фудтех“ в Плводив и „Зелени дни“ в София. Ето и повече информация за събитията, представени от Органично.

С какво се хранят децата ни в училище? Най-често с банички и пица, защото в училищния стол храната е безвкусна и защото се срамуват да изкарат пред съучениците си простоватия сандвич от вкъщи. Да ги караме на сила да обядват по-здравословно обаче би било голяма грешка, защото природата на всяко дете зове, че храненето трябва да доставя удоволствие. Тогава нашата родителска цел не трябва да е да ги накараме да ядат нещо пълноценно, а да им създаваме такива условия за развитието на апетита им, че те сами да искат да ядат такова.
„Не си играй с храната!“ учим децата от малки и вместо удоволствие от самата храна, те намират удоволствие в опаковката й или в „ритуалът“ на междучасието, споделен със съучениците.

За да предложи на децата по-забавна алтернатива под формата на игра с храната, Сдружение Устойчиво Общество провежда кулинарни работилници „Домашната храна за училище – вкусна кутийка с емоции за споделяне“, където те ще приготвят сами както храната си, така и самите кутии. Работилниците ще се водят от харизматичната Ваня Иванова от Vanilla Kitchen, която ще твори заедно с децата забавни, но здравословни сандвичи, салатки и други храни за обедната кутийка – съвършеното детско меню.

Заниманията са с вход свободен и ще се проведат на 6-ти април от 10:00 до 18:00 часа по време на изложението ”Фудтех” в Международен Панаир Пловдив и на 27 април по време на „Зелените дни” в София пред Народен театър.

Програма за събитието в Пловдив можете да видите на страницата на Органично.

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Децата и изкуството – 10

 

 

 

 

 

 

Posted in За Децата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Децата и изкуството – 9

 

 

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

168 положителни качества

Съставих таблица от 168 положителни качества. Подредих я в 7 колони по 24 качества, така както в седмицата има 7 дни по 24 часа. Това ще рече, че съм подбрал по едно качество за всеки час от седмицата. Бързам да напомня, че в много случаи в нашия дуален свят едно и също качество, проявено в различни ситуации и при различни обстоятелства, може веднъж да е положително, а друг път отрицателно. Затова уточнявам, че таблицата се състои от положителни и потенциално положителни качества. Намирайте ги у ближните си, радвайте се на тяхното проявление и благодарете на хората, които ги проявяват. Същевременно заздравявайте своите положителни качества и отработвайте нови такива.

 

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Валя рисува за пеперудените деца

Когато се съсредоточиш върху доброто, лесно го виждаш. И да не си толкова фокусиран над него, то пак изпъква над останалия ежедневен фон. Особено доброто, правено от млади хора. Достатъчно млади, за да не са обезверени, достатъчно млади, за да са нахъсани и вдъхновени. Някои от тях обаче са вече и достатъчно зрели, за да знаят, че в помагането на другите е Смисълът. За да не се интересуват само и единствено от себе си, тази така прелестна черта на младостта, а да се оглеждат наоколо и да искат да помагат на другите.

В случая с Валя може да се каже, че (пораснало) дете помага на дете. Но не на нормално дете, а на скъпоценно такова. По-скъпоценно и по-крехко от останалите. Защото Яна, на която Валя помага чрез продажбата на  своите рисунки, е пеперудено дете.

Адлър и Холмс

Чували ли сте за пеперудените деца? Булозната Епидермолиза е рядко генетично наследствено заболяване, при което по кожата на тялото се образуват рани само от леко докосване или триене. Тъй като кожата е уязвима като крилце на пеперуда, често наричат децата с ЕБ “пеперудени деца”. В България в момента живеят около 100 души с това заболяване. Все още няма ефективно лечение на заболяването, макар че в момента по света текат различни клинични изпитания. Прочетете повече на страницата на ДЕБРА България.

Валентина Соколова

Та, дванайсетокласничката от Софийската математическа гимназия Валя Соколова е решила да рисува в помощ на двегодишната пеперудена Яна. Като я попитах съгласна ли е да пиша за нея в ОМ, тя ми отговори: „Разбира се, че съм съгласна! Даже съм много щастлива, защото това означава, че още хора ще се запознаят с пеперудените деца.“ Защото тези деца се нуждаят от помощ, а семействата им – от всеки вид подкрепа!

Валя винаги е обичала да рисува и винаги е рисувала, но по-сериозно и задълбочено започнала преди малко повече от 2 години. Тя казва: „В един момент започнах да споделям рисунките си в интернет. Тогава не един и двама приятели и познати ме питаха „Колко струва тази рисунка?“ или „Може ли да си купя онази рисунка?“ Аз винаги отговарях шеговито и внимавах да не оставям хората с впечатлението, че рисунките ми наистина са за продан. Не можех да си представя да се разделя с някоя от тях.

"Ябълки"

И така, преди 3 месеца в училище ни поставиха задача за проект по един от предметите, който трябваше да носи някаква полза на обществото. Веднага се сетих за пеперудените деца, защото преди години се запознахме с едно семейство, чието пеперудено момченце почина твърде скоро, след като се роди. Знаех, че парите в този случай винаги са от полза и винаги трябват. Това, което мога най-добре е да рисувам. Затова реших, че с удоволствие ще се разделя с рисунките си, щом това означава, че ще помогна.“

Валя прави своя страница – Valiart.Net – където описва идеята и целта, слага връзки към ДЕБРА и към електронния си магазин, където качва всички свои рисунки със съответните цени и каузата започва да се случва.

"0 не е размер"

Ето какво разказва Валя за реакцията на хората: „За всяка рисунка е обявена цена, като всеки е свободен да даде толкова, колкото прецени. От една страна хората остават много впечатлени, че правя това и са щастливи от самите рисунки, но от друга – много се натъжават от болестта на Яна. Има хора, които не могат да си позволят да дадат много и си купуват символични рисунки, просто защото не могат да стоят отстрани, без да помогнат. Това лично мен ме изпълва с много благодарност и надежда. Има и хора, които дават много, а някои от тях дори не искат рисунка в замяна. Казваха ми: „Не се притеснявай, продавай ги сега, някой път ще ми нарисуваш нещо.“ Това беше и част от идеята ми – хората да разберат за болестта, да помагат и след като свършат рисунките, да нямат нужда от нещо в замяна…

"На пейката"

Събраните до момента пари са два пъти и половина повече, отколкото е общата обявена цена на продадените рисунки. Това е прекрасно и честно казано е повече, от колкото очаквах, но за целта са твърде малко. Макар че не мисля, че има сума, която да мога да кажа, че ще е достатъчна…“

Забележително, нали?

Проектът на Валя приключва на 31-ви януари. Казва, че ще продължи да следи как се справя мъничката Яна. „Моята надежда е, че и след това хората ще се сещат не
само за Яна, но за всички пеперудени деца и ще отделят дори и по малко от себе си за тях.“

А моята надежда е всички млади хора да си избират такива училищни проекти и да имат такива големи и добри сърца! Благодаря ти, Валя!

 

ПП. Добрата новина от началото на месец февруари 2013 е, че Здравната каса вече ще поема месечните разходи за лекарства и консумативи, нужни за облекчаване състоянието на пеперудените деца. Още една стъпка към доброто, не без участието и на хора като Валя, браво!

 

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Децата и изкуството – 8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Posted in За Децата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Децата и изкуството – 7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Предговор (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Религията е националният ритъм на индийския народ. С всеки удар на сърцето си индиецът прави поредната си стъпка към една вечно прославяна цел – да осъществи Бога в себе си.

Когато той чуе да се произнася името на Бога, изостреният му слух поема напева и в душата му зазвучава химн за Негова прослава. Той може да няма храна, нито дори покрив над главата си (небесният свод често е единственият му подслон), но има Бог в сърцето си и само Него. Той добре знае, че на сцената на живота се е появявал и изчезвал безброй пъти, че в продължение на безчислени прераждания се е радвал на всичко, което създаденият свят е могъл да му предложи, и че нищо вече няма значение, след като е разбрал истината: „Всичко на земята е преходно.“ Желанието му сега е да намери и докосне извора, откъдето избликва всяко проявление.

Ето защо от най-ранното си детство той се моли: „Мисля за величието на върховното същество, което е създало вселената. Нека То просветли духа ми.“

Величествената природа му напомня за Твореца и той я обожава. Свещените книги на всяка друга религия предизвикват у индиеца уважение и възхита, както и всеки човек, който е намерил Бога и може да говори за Пътя, водещ към Него.

Имам рядкото щастие да съм близо до една просветлена душа – Елизабет Хайх е моят учител. В нейно присъствие и край нея започнаха да се разтварят нежните листенца на моята душа! Често една единствена нейна дума стигаше, за да прогледна, и разбиращият й поглед ми помагаше да затвърдя убежденията си, а приятелската й забележка можеше да разсее всички мои съмнения. Всеки миг до моя учител ми носи нова опитност и ми помага да напредвам бързо.

Колко пъти на изнурената ми душа са вдъхвали сила само думите на моя учител: „Не живей за настоящето, не се поддавай на преходното. Живей във вечността, отвъд времето и пространството, отвъд пределните неща. Тогава нищо не ще може да ти въздейства.“

Когато съм с моя учител, се радвам на безгранична свобода и независимост в мисленето, защото съм се научил, че греши онзи, който иска да прилага в живота си мислите на другиго. „Не искам ти да ме следваш по моя път, който ме води към целта. Сам избери пътя, който най-добре ще съответства на твоите най-дълбочинни душевни въжделения, и тръгни по него. Не приемай нищо казано от мене само заради това, че аз ти го казвам. Дори да отразява истината, това не е твоята истина, не е твоят опит и затова не е и твое, не ти принадлежи. Прави сам истина, и тя ще бъде твоя. В живота на хората, които са осъществили или създали своите истини, виждай само доказателство, че целта може да бъде постигната.“
Когато чух за първи път тези думи, почувствах непреодолимото желание да постигна абсолютна независимост и точно така малко по малко се освобождавах от пагубната склонност да очаквам помощ отвън. Имах нужда от учител, който не да ми влияе, а да ме научи как да не се поддавам на влияние от другиго.

И вече много години съм щастлив да слушам най-дълбоки истини, изразени с думите от ежедневието. Никога не съм чул никого да обяснява по-добре от Елизабет Хайх ясно и разбираемо откровенията, дадени в Библията, и приложението им в живота ни. Пътувал съм много. Нито един свещеник не е успял да ми обясни смисъла на тези откровения, въпреки че за това съм се обръщал към не един и двама. А и как биха могли да го направят те, ако още не са създали „в себе си небесното царство“? Естествено е, че ще бъде все така дотогава, докато не започнат да признават и осъзнават дълбоко в душата си реалността на думите: „Вие сте светлината на света“ и „Вие сте живите храмове на светия Дух“.

Хиляди хора са посещавали беседите на Елизабет Хайх и са участвали в нейните групи за медитация. Нашето най-съкровено желание винаги е било нейното учение да бъде представено във вид на книга.

На всяка от нейните беседи жадните да се докоснао до истината души биваха обогатявани по чудотворен начин. И много хора с голяма радост научават, че една част от нейните знания вече са включени в тази книга. Тя е въведение в голямото изкуство да опознаваме все по-задълбочено Божественото начало в себе си, за да му позволим да се реализира в живота ни. Тук ще открием голямата истина: да развиваш себе си, означава да постигаш съвършенството, което по начало е заложено във всеки човек. А религията е задействане на Божествения принцип, който очаква своето проявление във и чрез човека.

С. Р. Йесудиан

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени