Tag Archives: народно творчество

1234

Гъдулар

Гледам аз и слушам
майстор гъдулар,
старец добродушен
със небесен дар.

Свири той прекрасно,
слушам го в захлас,
вятърът разнася
златния му глас.

Свири той и пее,
пее за добро,
чудно се люлее
българско хоро.

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Музикалният ренесанс на Венецуела

Статия: Хосе Антонио Абреу (Венецуела) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„… за това, че сътворява уникален културен ренесанс, правейки магията на музиката достъпна за хиляди деца и общности в неравностойно положение”

Хосе Антонио Абреу е роден във Венецуела през 1939г. Образованието му е разностранно – през 1961г. получава докторска степен по икономика на петрола, а през 1964г. придобива квалификация за композитор и органист от Венецуелската национална музикална консерватория. През 1969г. вече е професор по икономика и планиране в различни университети, както и депутат във венецуелския конгрес. През 1975г. с основаването на симфоничен оркестър Симон Боливар и Национален младежки симфоничен оркестър (NSYO) се посвещава на дейността, за която получава тази награда.

Успехът на NSYO под диригентството на Абреу води до създаването на младежки оркестри и на други места във Венецуела, а по-късно те прерастват в Национална система на детските и младежки оркестри на Венецуела под егидата на Държавна фондация FESNOJIV. В момента тя включва 110 000 венецуелци, обединени в 120 младежки и 60 детски оркестъра, както и мрежа от хорове. Музикалното обучение при децата започва от двегодишна възраст. Оркестрите са групирани в 75 оркестрални групи, пръснати из цялата страна, като всяка такава група включва поне един оркестър. Системата предлага и работилници, в които децата се научават сами да изработват или поправят музикални инструменти. Предвидени са и специални програми за деца в неравностойно положение. Изградени са специализирани центрове и институти за фонология, аудиовизуална теника и висше музикално образование.

Вероятно най-забележителният елемент в тази оркестрова система е, че тя е ориентирана специално към хората с ниски доходи. Често я описват като „социално движение с огромни измерения, което използва музиката, като инструмент за социална интеграция на различни групи от населението на Венецуела и подкрепа на бедните.” Оркестрите оказват значително социално влияние в общностите. Те легитимират и популяризират музиката в общността и така създават един вид музикален и културен ренесанс. Проведените проучвания показват, че младежите, свирещи в оркестрите, се представят по-добре и в други сфери на социалния живот и образованието.

Тази уникална програма за музикално образование и пробуждане привлича международно внимание и признание. През 1993-94г. ЮНЕСКО присъжда на FESNOJIV своята Международна музикална награда, а през 1998г. ПРООН ги поздравява за борбата им с бедността. Вдъхновени от техния пример, подобни инициативи стартират и в други Латиноамерикански страни и дръжави от Карибския басейн. Венецуелският национален детски симфоничен оркестър предизвиква и възхищението на Европа при своята обиколка в Италия и Франция през 1998г. и в Германия през 2000г.

FESNOJIV е организация с близо 1000 служители, разпръснати в 75 оркестрални групи. Абреу е директор на Фондацията от основаването й през 1994г., а преди това пет години е бил министър на културата и президент на Националния съвет за култура във Венецуела. През 1998г. той става посланик на мира към ЮНЕСКО. Абреу е носител и на няколко награди, сред които Prince of Asturias Arts Award за 2008г., Polar Music Prize за 2009г. и връчваната от Франция „Légion d’honneur”. През 2010г. Абреу получава и почетна степен от университета Метрополитана в Каракас. 

Цитат

Голяма част от децата и младежите идват от най-уязвимите и отхвърлени от обществото общности. Участието им в оркестрите им дава възможност да си поставят нови цели, да имат планове и проекти, да мечтаят. То внася смисъл в съществуването им и им помага в ежедневната борба за по-добри условия на живот чрез многобройните възможности, които оркестърът им дава.”

Хосе Антонио Абреу

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Панаир на занаятите и изкуствата – Варна

Във Варна в момента се провежда чудно събитие, празник на творчеството, изкуствата и сетивата – Международен панаир на занаятите и изкуствата! За 16-ти път града ни има щастието и прекрасната възможност да се наслади, да се обогати, да наблюдава отблизо как се създава шарена черга на стан, как под длетото на майстора дървото в картина оживява, как се плетат красиви шарени чорапи и как се рисува икона…

Гостите на панаира могат да разгледат сергиите и да си купят продукти на много други традиционни, съхранени дълбоко в сърцата ни български занаяти – като мед и полезни пчелни продукти, уникални бижута от керамика, стъкло, естествени камъни и кристали, вълнени плетени торби, гайди и везани ризи, цели народни носии, закалени, ръчно правени ножове с рогови дръжки, амулети от шарена вълна и звънки хлопки за дома, разнообразни изделия и бижута от дърво и какво ли още не!

Запознайте се с участниците, занаятите и продуктите им на официалния сайт на събитието, а най-добре ще е да го посетите, разбира се…

Паралелната фолклорна програма, провеждаща се почти всяка вечер на близката, емблематична за Варна и Морската ни градина сцена „Раковина“, внася още повече настроение, колорит и наслаждение от изкуството!

Панаирът продължава до 21-ви август, а мотото му е: „Човек е създаден, за да създава“

Заповядайте!

 

 

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Петровден във възрожденския комплекс

В петък и събота в Сребровата къща и къща Баба Райна в Шумен се проведе празник „Петровден във възрожденския комплекс“. Събитието бе огранизирано от Общинско предприятие за туризъм „Мадарски конник“ и включваше туристическа анимация и изложба-базар на различни занаяти. В изложението се включиха майстори от различни градове – Шумен, Русе, Варна, Троян, Стара Загора, Сливен, Разград и Търговище. Всеки от майсторите имаше възможност да покаже своите изделия и да демонстрира нагледно занаята си.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Петровден

Днес, 29.06, отбелязваме празника, посветен на светите равноапостоли Петър и Павел, като днешния ден народът почита като Петровден, а утрешния – 30.06 – като Павловден.

Апостол Петър се почита, като пазител на райските порти. На неговия празник не се върши земеделска работа. Хората носят в църквата обредни хлябове и ябълки-петровки, които се освещават и раздават за здраве, а с края на литургията приключва и двуседмичният пост.

Апостол Павел в началото бил противник на християнството, но получава видение, от чиято силна светлина ослепява. Няколко дни по-късно след като се помолили за здравето му, той връща зрението си и това го обръща към вярата. Умира мъченически, като на мястото, където бил убит (манастира Три фонтана в Рим) избликват три извора. На Павловден също не трябва да се работи и най-важното – да не се пали огън, за да се пази от огън и гръм неожънатото жито и неприбраните снопи.

За празничната трапеза на Петровден се приготвя пита, баница, сирене и петровско пиле.

Имен ден празнуват Петър, Петя, Камен, Кремена, Павел, Павлета, Павлина.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени

Народна песен

Download

От треви в море зелено,
мак един се червенее,
а момиче пременено,
там народна песен пее.

Кон премина със каруца
и подплаши пъдпъдъка,
а каручката скрибуца
с песен от любовна мъка.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Работилничка за чудеса

Йовка Христова е един от най-усмихнатите хора, които съм срещала и дори и само половин час, прекаран с нея ми беше достатъчен, за да установя това. Тя заедно с още две майки на специални деца създава „Работилничка за чудеса”, а по-късно към тях се присъединява и още една специална майка.

Историята, както казва Йовка, е дълга. От години тя си измайсторява различни неща от платове – шие си дрехи на стара шевна машина и прави малки подаръчета за приятели. Никога обаче не е предполагала, че може да се занимава по-сериозно с това и завършва математика. Докато един ден, в търсене на средства за лечението на малката си дъщеря с аутизъм, прави плах опит да предложи изработените от нея елхички от плат на един благотворителен коледен базар, организиран от съпруги на посланици. Резултатите надминават очакванията й и това й дава увереност да продължи напред. Организира самостоятелна изложба с пана пачуърк, помага й Център ателие „Н.Шмиргела”, а след това пък тя помага на клуб „Слънчогледи”, като води ателиета за арт занимания, „променяйки всичко и правейки го лесно за специалните деца, базирайки се на опита си удома”.

Снимка: Елеонорa Минкова

„Работилничката за чудеса” дълго време е само една мечта за Йовка. Но покрай кандидатстването по проект за финансиране, мечтата постепенно започва да се избистря и да придобива реалност. Не получава средствата по проекта, но идеята вече е толкова ясна и близка, че не може да остане само на хартия. С подкрепата на съпруга й „Работилничката за чудеса” престава да бъде само мечта и наистина заработва. Първите два месеца Йовка работи сама, а след това кани и още две майки на специални деца – Иги и Поли. Успехът им с коледната украса и наскоро – с мартеничките, им дава така нужната увереност, че могат да се справят.

Йовка най-красиво е описала какво представлява самата работилничка: „Работилничка, защото е малка все още, а за чудеса, защото майките на специални деца стават свидетели и съучастници в малко повече чудеса, отколкото обикновено забелязваме. Чудеса, като първите стъпки, като обичам те, като кратък разказ, от малки човечета, за които лекарите са обявили, че няма да ходят, че няма да говорят, че няма да могат. Ние вярваме в чудесата!”

Снимка: Елеонора Арнаудова

Майките се събират да работят заедно и да учат нови техники или пък всяка работи от вкъщи, когато има свободно време, а изпод ръцете им излизат невероятни красоти. Използват много естествени материали – вълна, която обработват чрез иглонабиване и плъстене. Изработват възглавнички, брошки, украси за коледни елхи, мартенички, а сега подготвят и нови изненади по повод първи юни и деня на детето. Имат идея в бъдеще да изработват и по-универсални неща, които да могат да се разпространяват през цялата година, а не по конкретен повод. Йовка споделя, че тази творческа работа действа много успокояващо, като в същото време позволява на майките на специални деца едновременно да се грижат за тях и да имат някакви доходи, работейки когато могат от вкъщи.

Освен „Работилничката за чудеса”, с помощта на педагог и психолог Йовка организира и творчески занимания за деца с аутизъм и други заболявания. Децата изработват торбички за ароматни сапунчета, пана от вълна и др., разхождат се и играят заедно, а радостта им да подарят на родителите си нещо, изработено от самите тях, е голяма. Според Йовка освен придобитите умения, една от най-важните ползи за децата е увереността, която получават, че са способни, че могат да се справят също толкова добре, колкото другите. Желанието й е да даде на тези деца бъдеще и възможност един ден, когато пораснат, сами да си осигуряват някакви доходи, чрез усвоеното изкуство.

След време Йовка има желание да организира и курсове за майки на специални деца, за да могат те да усвоят различните техники за работа. Самата тя се е научила на всичко сама с помощта на материали от интернет и множество проби и грешки и сега желае да сподели това знание с останалите. След курса майките ще могат да участват в „Работилничката за чудеса”, както и самите те да споделят знанията си с други.

Изпитвам най-искрено възхищение към Йовка и мога само да й пожелая заедно с останалите специални майки и деца да сътворят още много чудеса!

Повече можете да научите от интернет страницата на ФЕЛТ.

 

Posted in За Децата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Българската мисия днес и утре

Открих мисията си за 2012. Националният ни празник току отмина, но в едно с пролетта, наближават още от най-хубавите ни празници. И неволно се замислям отново за българската мисия в днешния свят. Отдавна искам да споделя за моите прозрения относно нея.

С усмивка се сещам за малката, но прекрасна лекция, изнесена ни миналата година за празника от д-р Благовест Величков в Манхайм. Той много точно успя да разкаже за една от най-основните ни национални черти – че обичаме да си стоим у дома. Това означава, че домът, кварталът и родният град играят основна роля в културния и социалния живот на българина. Това виждам и по много мои близки, които дори след много дълги години живот извън родното място, продължава да ги влече обратно. Българите си сменят много трудно местожителството. Често само в изключителни случаи, когато друга възможност няма. Тази трудност изпитват дори и млади, отворени, хора, които живеят в чужбина и които вече са правили големи промени в живота си и са се местили да живеят на различни места. Повечето от българските ми състуденти все още си живеят в същия град или в същия регион.

Моят дом е моята крепост

Това може да се каже, че е вярно и за много други народи, но при нас, българите, то е по-силно изразено и заема основно място в живота ни. Мечтите ни почти винаги са свързани не само със създаването на семейство, но и с усядането на едно място, изграждане на дом и къща, където можем да живеем щастливи до края на земния си път. Също както в приказките. И, не дай си, Боже, да трябва да се преместим. Тогава го правим с цялата си покъщнина, независимо дали ни трябва или не.

В същото време сме народ, който доста е пропътувал. Още в древността сме изминали целия път от териториите около Памир и Хиндукуш (тогава културната област наречена Туран, а сега северо-източен Афганистан), та чак до Балканския полуостров. Преместване, траело стотици години. Не еднократно са се случвали преселвания и изселвания и в по новата ни история. Особено след въстанията по време на турското робство, руските изселвания на българи към степите, масовото преместване към градовете по време на комунизма и напускане на родината след него. И въпреки това изглежда, че дори и тези събития и премествания не са променили същността ни на застоял народ, обвързан с дома си. Някои от най-големите ни революционери, като Бенковски, са смятали, че именно това стоене вкъщи е основната ни беда и са се старали да го предотвратят, да направят българите обществено дейни, нещо, което и до днес трудно ни се отдава. Според някои изследователи Бенковски е запалил повече къщи по време на Априлското въстание, отколкото турците, само и само да извади българите извън домовете им.

Но нима в днешно време това наистина не се променя? Нима вече повече българи не живеят извън родината? Е, дори това още да не е така, много скоро ще е факт. В същото време, едва отишли на новото място, в чужбина, българите вече мислят как да се устроят за вечни времена там. И почват отново да строят къщи и домове и да се заседяват. И все пак – промяна има. Бавно и постепенно, както Вазов пише, народа израства и започва да става по-подвижен. Трудно е да се каже еднозначно дали е хубаво да се нарушава тази дълга българска традиция, но аз мисля, че е за добро. Чувствам го и по себе си. Много трудно ми беше да се преместя веднъж, втори път, трети, но след това вече е просто и се чувствам безкрайно олекнал и свободен, че не съм задължително обвързан с един дом и едно място. Та нима целият свят не е мой гостоприемен дом? Малко са местата, където не съм се чувствал добре и като у дома. Свободата е прекрасна и тя може да се постигне без да се губи чувството на принадлежност и Любов към семейството, към корена, към дадено място. Дори напротив – свободата и принадлежността към цялото, към общото, взаимната свързаност, вървят ръка за ръка.

Но какво общо има това с българската мисия днес? Чувствам, че сме предопределени да помогнем решаващо за създаването на един обединен и мирен свят, така както сме успели да обединим поне два големи и множество (повече от сто) малки народа, в кръвта и традициите си, в същността си. Не случайно много историци твърдят, че българин не е националност, а начин на живот и това е нещо, в което аз силно вярвам.

Българите не сме съвършен народ, дори напротив – може да се каже, че сме един от най-несъвършените. Но пък за сметка на това сме запазили много традиционни стойности през вековете и имаме желание и възможности да се развиваме. Обединяваме най-пълно разнообразието на света и имаме както корени, така и криле. Ние притежаваме мъдростта на средния път, на хармонията. Носители сме на съчетанието на местен, уседнал начин на живот и жива и пъргава глобална мисъл. Винаги сме били, сме и ще бъдем едно обединяващо начало за народите по света, макар и да сме доста пасивни. А и точно това се променя – ние се превръщаме в деен народ, който бързо се разпръсква по целия свят и създава благодатна почва за мира по Земята. Мога да ни сравня с плодородната основа, торта, най-неприятната материя, която обаче единствена осигурява съществуването на всичко останало.

Това е висшата ни Духовна мисия на нас, българите – да сеем доброто, Любовта и обединението по света.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Честита Баба Марта!

Честита Баба Марта, приятели!

Където и да сме, каквото и да правим, ние българите на днешния ден не забравяме да закичим децата си, себе си, домашните си любимци, къщите и колите си с мартенички. Не забравяме да се поздравяваме, радваме се на идващата пролет, на красивите цветя и на свежият въздух навън… Сърцата и душите ни се отпускат след дългата зима и започваме да се оглеждаме за щъркели и лястовички в небето.

Вплетените едни в други бели и червени нишки са символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а в червения – топлотата, на приятелството и взаимната обич. Красиво, нали?

 

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Цигулка и Гъдулка

Свали аудио.

Сравнявайки двата най-важни струнно-лъкови инструмента – цигулката и гъдулката – откриваме следните много важни неща, които ни водят към техния дълбок смисъл:
Цигулката се държи водоравно (посока дясно-ляво).
Гъдулката се държи отвесно (посока долу-горе).
Посоката на цигулката е от 5-та чакра (щитовидна жлеза) настрани водоравно.
Посоката на гъдулката е от 3-та чакра (слънчев сплит) нагоре отвесно към небето.
Най-важното в струнно-лъковите инструменти е образуването на кръста между струни и лък, в пресечната точка на който се ражда музиката.
При цигулката кръстът се пресича извън тялото над вътрешната страна на лакътя – там където е основната вена.
При гъдулката кръстът се пресича в тялото точно над сърцето. Вижте няколко изпълнения и ще се убедите.
Какво се свири на цигулка? Класическа музика, създадена от композитори, т.е. авторско творчество
Какво се свири на гъдулка? Народна музика, създадена от народа, т.е. народно творчество
При авторското творчество посоката е водоравна и е насочена настрани към хората – като общуване с тях.
При народното творчество посоката е отвесна и е насочена нагоре към Бога – като молитва към него.
Защо 5-та чакра е основа на цигулката - гърлената чакра, където е подпряна цигулката е чакрата на творчеството, свободата и волята. Композиторите написали музиката за цигулка се изразяват по този начин. Слушайте Моцарт например.
Защо 3-та чакра е основа на гъдулката – слънчевият сплит, където е подпряна гъдулката, е нервният център в организма. Народът изсвирил музиката на гъдулка се изразява по този начин. Пуснете си народна песен на гъдулка.
Цигулка идва от глагола цигуля, при който думата напълно съответства на звуковото възприятие на инструмента.
Гъдулка идва от глагола гъдуля, който е основна форма на умалителния глагол гъделичкам и отново е в пълно звуково съответствие.
А сега си пуснете веднъж Моцарт на цигулка и веднъж хоро на гъдулка, за да усетите разликата. И двете са със сходна форма, имат струни и лък, но устройството, звукът и смисълът им са различни.
Posted in За Духа и Душата, За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени
1234