Tag Archives: народно творчество

1234

Никулден

На днешния Никулден честваме светеца Николай Мирликийски – покровителят на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. Св. Николай бил архиепископ на град Мир в Мала Азия. Живял бедно и аскетично, като раздавал всичко, което имал на бедните и им помагал с каквото може.

Според преданието, когато светиите си разделяли земята, на него се паднали моретата и водите, затова хората вярват, че той контролира морските течения и ветрове и може да усмирява бурите. Разказват се много легенди за чудесата, които извършил, спасявайки изгубени в морето моряци. Едно предание гласи, че докато св. Николай пътувал за Божи гроб, корабът му бил застигнат от буря, която убила един от моряците, но светията с молитва укротил ветровете и възкресил момчето. Според друго предание докато св. Николай пътувал с лодка по море, разразилата се буря пробила дупка в нея, а светецът извадил от морето един шаран и с него запушил дупката в лодката.

От тогава шаранът се смята за слуга на св. Николай и обикновено присъства на празничната трапеза за Никулден. При приготвянето на шарана трябва да се внимава люспите му да не паднат на земята, защото според поверието ако някой ги настъпи ще се разболее тежко. Костите на рибата пък не се изхвърлят, а се събират и се изгарят, закопават в земята или пускат по вода, за да се умножава плодородието, богатството и късмета. Костта от главата на шарана, във формата на кръст в миналото се зашивала за шапките на децата да ги пази от уроки и да са здрави.

Моряците почитат свети Николай като свой закрилник и в миналото не излизали в открито море без да се помолят пред иконата му. Според поверието, ако в нова лодка се вгради икона на светеца, това ще я пази от бури и силни ветрове. Ако пък се разразяла буря, жените на моряците трябвало да излязат и три пъти да потопят иконата на светеца в морето, за да се върнат живи и здрави мъжете им.

На празничната трапеза освен шаран се слагат обредни хлябове и различни постния ястия, като сърми, чушки, боб, жито. Трапезата не се вдига цял ден и постоянно се посрещат гости.

Имен ден празнуват Никола, Николай, Николина, Нина.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени

Народните читалища в България

В България има около 5300 населени места и над 3500 народни читалища, тоест на всеки 3 селища се падат по 2 читалища. Голямата част от 5300 населени места са западащи села, много от които дори без никакво или много малко население от стари хора. Броят на населените места намалява непрекъснато и това е така от много време. Броят на читалищата обаче се увеличава непрекъснато от 19 век насам, независимо от обществения строй – робство, монархия, комунизъм, демокрация. Никакъв строй не може да им повлияе отрицателно – всяка година се създават нови. А немалка част от действащите читалища са действали непрестанно от 19 век насам.

Разпределението на читалищата по населени места, общини и области е обаче доста неравномерно. Повече може да научите от страницата на читалищата.

Трябва да се спомене, че читалището е местно обществено учреждение, характерно единствено за България. В него на едно място се съвместяват всички форми на културно-просветителска дейност. Бройката от 3500 читалища е внушителна. Само за сравнение – такъв е общият брой на църквите и манастирите в България.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Андреевден

На днешната дата, 30.11, отбелязваме Андреевден. Свети Андрей, брат на апостол Петър, бил първият, който последвал Христос и затова се нарича още Първозвани. Той проповядвал в земите на днешна Русия, Грузия, Армения и се смята за апостол на православните славяни, защото ръкоположил първия епископ на Цариград малко преди смъртта си.

В народните традиции Андреевден се свързва с началото на нарастването на деня. Хората казват, че той се увеличава колкото просено зърно и затова на този ден се вари жито, леща, боб – да расте денят, както набъбват зърната. Заради тази традиция празникът се нарича и Едреевден или Едринден. Преданието разказва, че св. Андрей, покачен на мечка, прогонва тъмнината.

Именно Мечкин ден е и другото име, с което хората наричат празника. За това име има две легенди. Според една от тях мечка изяла вола на св. Андрей и той нямал с какво да оре, затова хванал нея, впрегнал я в ралото и така изорал нивата си. Друго предание разказва, че св. Андрей, единствен от апостолите си нямал празник, затова яхнал една мечка и се качил при Бог, а той му казал „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон.“ За да не нападат мечки хората и прибраната реколта, в комина или на покрива се хвърля варена царевица и се нарича „На ти, мецо, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не нападаш стоката и човеците.“

Андреевден е и празник на зърното. Сутрин преди изгрев младите невести хвърлят нависоко в камината житни зърна – да растат високи всички посеви, а също и да наедряват булките, така както едреят зърната. Къщна работа не се върши и не се перат дрехи. На празничната трапеза задължително се слагат някакви зърнени храни – жито, боб, леща, царевица.

Имен ден празнуват Андрей, Андрея, Андриан, Храбрин, Дешка, Първан.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени

Галерия на открито

През последните години Мостът на влюбените и фонтаните край НДК, както и градинката пред Народния театър „Иван Вазов“ в София се превърнаха в нещо като изложбена зала на открито, където минувачите имат възможност да се наслаждават на рисунки и фотографии на най-различна тематика.

Всеки път, когато минавам от там не пропускам да отделя няколко минути от деня си, за да разгледам по-подробно тези импровизирани изложби и да видя какво са ми подготвили този път. Според мен, това е един прекрасен начин изкуството да стигне до хората, включително и до тези, които никога не са влизали в художествена галерия. Току виж нещо от видяното събудило техния интерес и те се престрашили да посетят и някоя изложба.

Тази хубава идея прави сивия град малко по-цветен и по-красив, кара ни да забавим стъпка в забързаното си ежедневие и да отделим малко време за изкуство, което иначе правим така рядко. Ще е хубаво повече подобни инициативи да има и в другите градове, а не само в София.


Наскоро се бях замислила и за това какво се случва с платната след края на изложбата. Ще е хубаво,например, ако хората имат възможност да ги закупуват още докато тя тече, а да си ги вземат след като приключи.  А събраните от това средства могат да се използват за подпомагане на млади художници и фотографи.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Краят на песента

Някои от последните творби на Крум за позабравени или малко познати народни песни и певци, както и български филми, ме вдъхновиха да разкажа и аз за един филм и песента в него, които са се отпечатали завинаги в съзнанието ми.

Филмът „Краят на песента“ по разказа на Хайтов „Ибрям Али“, с участието на Васил Михайлов и Катя Паскалева, е от 1971г. и по-младите хора едва ли са го чували. Самата аз попаднах на него съвсем случайно в един период, в който изгледах почти всички български филми, които успях да намеря.

Филмът разказва за млад овчар, когото цялото село познава с хубавия му глас и песните му. Несправедливо обвинен в кражба, той бяга от затвора и е принуден да напусне родното си място. След години се връща в селото и влиза в кръчмата, за да научи какво се е случило, докато него го е нямало. Там съселяните му запяват любимата му песен, „Руфинкината“, той не успява да се сдържи, запява заедно с тях и всичко го познават.

Случи се така, че няколко месеца след като бях гледала филма, имах възможност отново да чуя тази песен. Изпята на живо. От родопчанин. В една вълшебна нощ под звездното небе. Всички около масата бяха притихнали и малкото хора, които се опитваха да пригласят бързо се отказаха и се заслушаха в силния му глас, а дълго след края на песента никой не смееше да проговори.

Тогава осъзнах огромната сила на музиката. Само за миг тя може да усмихва, но и да разплаква. Да утешава и дори да лекува. А както каза Крум в „Чия е тази песен?“ също и да разделя, но и да обединява. Музиката може да изтрие от съзнанието ти всякакви грижи и проблеми. И наистина, не съм виждала хора така искрено да се смеят и да се веселят, като онази вечер в Родопите. Не случайно народът е казал „който пее, зло не мисли“.

Винаги, когато чуя българска народна песен, мелодията кара нещо дълбоко в мен да трепне. Хубаво е, че още има хора, които пазят българския фолклор и се стремят да го предават на бъдещите поколения, защото именно нашите народни песни и танци са едно от хубавите неща, с които можем да се гордеем и да се представяме пред другите държави. Многобройните фолклорни групи, участващи в международни фестивали и състезания, са доказателство за това.

Филмът е с тъжен завършек. Докато главният герой върви сам по пътя, водещ извън селото, на песента му е сложен край. С куршум. Но истината е, че когато песента извира дълбоко от сърцето и душата на човек, тя никога не може да има край.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Помним ли Костадин Гугов?

Търсейки една прекрасна народна българска песен, попаднах на няколко песни на Костадин Гугов. Това няма как да е случайно. Ако можем да наречем някого гласа на българската народна песен, то това трябва да е той – Костадин Гугов – човекът, който никога през живота си не е отказал участие и не е пял на плейбек. Човекът, който остава верен на автентичната народна песен. Реших да се поразровя из мрежата и да събере повечко сведения за него и за творчеството му, но не намерих много. Жалко. Нима сме го забравили вече? Надали. Предполагам, че не съм единствения, в когото изпълненията му на народни песни са оставили вечен спомен и прекрасното чувство за вечност и непреходност. Такъв какъвто е той, такива са и песните му! Благодаря му от все сърце за всичко, което е направил за българската народна песен!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Дните на Миладиновци 1-5.11

На днешният Ден на народните будители започват и „Дните на Миладиновци“, посветени на 150-годишнината от издаването на „Български народни песни” от братята Константин и Димитър Миладинови.

Двамата братя са родени в Струга, учат в родния си град, продължават образованието Охрид и в Янина, след което стават учители. Димитър се завръща в Струга, където преподава в местното училище, но поради просветната си дейност е постоянно гонен от гръцките първенци и е принуден множество пъти да се мести в други градове – Охрид, Прилеп, Кукуш. В същото време брат му Константин учи в университета в Одеса, а по-късно и в Москва, където става близък с Любен Каравелов, Сава Филаретов, Нешо Бончев. По време на престоя си в Москва той преработва и подготвя за издаване вече събраните народни песни.

Книгата „Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина” е отпечатана през 1861г. в Загреб с помощта на Йосиф Щросмайер, който поставя изрично условие песните да бъдат изписани на кирилица. Сборникът съдържа над 600 песни, както и множество поговорки, гатанки, описания на народни обичаи и детски игри. Щросмайер казва за Константин „Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец — същи и жив образ на достойния свой български народ…”

Скоро след издаването на сборника Константин разбира, че брат му Димитър е бил арестуван и затворен и заминава за Цариград с надеждата да му помогне, но самият той е арестуван. Двамата братя умират в затвора от тиф на следващата година.

„Дните на Миладиновци“ ще бъдат отбелязани в София с изложба „Вечно жива старина” в Националния етнографски музей, поредица от конкурси-надпявания, които ще се проведат в сградата на БАН, както и ден на отворените врати в Етнографския музей на 5.11, по време на който посетителите ще имат възможност да участват в множество ателиета по различни традиционни занаяти, както и да научат повече за традиционни празнични обреди.

Програмата на събитието можете да видите на страницата на Института за етнология и фолклористика.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Димитровден

На днешната дата – 26.10. – отбелязваме Димитровден.

Свети Димитър е роден в Солун в семейство на християни, които, заради гоненията, тайно изповядвали вярата си. Когато Димитър наследява баща си, като управител на града, той започва открито да подкрепя християните, заради което е хвърлен в тъмница и по-късно убит от стражите, докато се молел. На мястото, където е открит гробът му, е издигнат храм, а за мощите му се твърди, че са изцелили много хора.

В народните представи Свети Димитър се явява яздещ на бял кон, а от бялата му брада пада първия сняг. Докато Свети Георги води лятото, Свети Димитър ни довежда зимата. Затова днес стопаните прибират ралата, както и дървата за огрев за дългите студени дни. Разплащат се с ратаите, наети за полската работа през лятото и есента и ги оставят да си ходят по родните домове, поради което празникът е известен и като Разпуст.

До Димитровден трябва да са завършени и новите къщи; строителите получават възнаграждение за труда си и благославят стопаните за здраве. Заради тази традиция днес денят се отбелязва като професионален празник на архитекти, строители, инженери.

Трите дни след Димитровден пък са известни като Миши празници. В тази дни не трябва да се взема жито от хамбара или да се рони прибраната царевица. Жените пък не трябва да работят с вретено или хурка, да не шият, предат или тъкат, за да не изядат мишките събраното зърно.

На Димитровден хората гадаят и каква ще е следващата година. Ако първият гост, влязъл в къщата е добър човек, богатство очаква стопаните. Ако месечината в нощта преди празника е пълна – ще са пълни и кошерите с мед. Ако върху хвърлената вечерта в кошарата тояга, на сутринта лежат овце, ще е пълна кошарата с агънца.

На трапезата за Димитровден се слага овче месо, пилешка яхния, пита с ябълки, както и печена тиква.

Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Драган, Митко. На именника се носят бели цветя, за да е мека зимата, увити с червен конец, за да е здрав човека.

Честит празник!

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Заветът на Св. Иван Рилски

На днешната дата – 19.10 – се отбелязва денят на Свети Иван Рилски, а също и денят на български лекари, чиито покровител е той.

За живота на Св. Иван Рилски и чудесата, които е извършил, се разказват много предания. Това, което знаем за Св. Иван Рилски е, че е роден около 876г. в подножието на Осоговската планина и след като известно време наистина е бил пастир, постъпва в манастира „Св. Димитър“ до връх Руен. По-късно той търси уединение в Рила, където води скромен отшелнически живот. Почива на 18-ти август 946г., като години по-късно на 19-ти октомври негови ученици откриват нетленните му мощи, след като той им се явява насън. От тогава мощите му многократно са били пренасяни в София, Унгария, Велико Търново, докато накрая през 1496г са били окончателно върнати в Рилския манастир. Има проект за изготвяне на поклоннически маршрут, който да минава през местата, където са били пренасяни мощите му.

В Рилския манастир днес се съхранява и предполагаемия „Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец“. Този завет и до днес пази ценни съвети, от които можем да се поучим всички. Учи ни, че парите не са най-важното нещо на света, „защото сребролюбието е корен на всяко зло” и предупреждава „да се пазим от змията на сребролюбието“. Казва ни, че за да успяваме е нужно „миналото да забравяме, към предстоящото да се стремим”, т.е. да не се съсредоточаваме върху минали неуспехи или да разчитаме на това, че в миналото сме постигнали нещо, а да се опитваме непрекъснато да се развиваме. Учи ни да бъдем единни във всичко и да не се делим по каквито и да било признаци, като казва „…и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено…” и „общият живот е полезен във всичко…” Насърчава ни постоянно да сме дейни, да се занимаваме с нещо и никога да не стоим без работа – „да не пренебрегвате ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа…” И накрая, но може би най-важно, учи ни да си помагаме един на друг и да се обичаме.

„Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, защото чрез него едни, без да знаят, приемаха ангели.”

Пълният текст можете да прочетете тук – „Заветът на Свети Йоан Рилски към неговите ученици“

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Животът е приказка

Може би някои хора няма да са съгласни  с това твърдение, но всъщност то обяснява много неща. Обяснява защо в живота има зло – в приказките винаги има отрицателни герои, иначе не биха били приказки. Така и в живота има лоши хора, които все гледат как да те измамят, да те излъжат, да те ограбят. И също като в приказките – успяват. Поне в началото. И на добрите герои понякога им се случват лоши неща и страдат – Спящата красавица, която се убола на вретеното; най-малкият брат, когото всички обиждат и после изоставят на дъното на стар кладенец; Снежанка – оставена сама в гората; Пепеляшка, принудена да върши най-черната работа…

Всеки понякога се е чувствал изоставен на дъното от най-добрите си приятели, също като най-малкия брат. Или е бил от онези хора, които също като Пепеляшка работят постоянно, за да са добре другите, и никога не получават отплата или благодарност за това. Или е бил изгубен и дълго се е скитал в тъмната гора като Снежанка.

Приказките винаги имат щастлив край. И в живота може да бъде така. Стига добрите герои да са наистина добри. Дори не е толкова нужно да са герои, може просто да са обикновени хора, като теб и мен. Достатъчно е да помнят какво правят добрите герои в приказките, когато им се случват лоши неща. Най-малкият брат не започва да плаче като го оставят сам на дъното на кладенеца – той тръгва да търси изход нагоре и не се отказва, докато не го намира. Снежанка не тръгва да плаче под някое дърво в гората – върви напред и не спира, докато не попада на къщичката на джуджетата, а после започва да се грижи за тях. Пепеляшка, докато работи и спи в пепелта на огнището, не спира да мечтае и да вярва, че един ден мечтите й ще се сбъднат.

Не забравяйте приказките, които сте чели, като малки. Помнете, че те винаги имат щастлив край и не се отказвайте пред трудностите, които са просто част от приказката.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени
1234