Tag Archives: народно творчество

1234

Петковден

На днешната дата – 14.10 – отбелязваме Петковден, празник, посветен на Света Петка, който в народните традиции се свързва и с началото на зимата.

Света Петка е живяла в края на Х и началото на ХІ век, обиколила много от светите места, раздавала милостиня на бедните, като самата тя водила скромен и усамотен живот. Мощите й са пренесени във Велико Търново от Цар Иван Асен II след битката при Клокотница.

В народните вярвания Света Петка се смята за закрилница на децата и семейството, а понякога се представя и в образа на змия - покровителка на дома. Тя е и защитница на жените и особено на грижата им за предене, тъкане, кроене и шиене на дрехите на семейството. Затова и според обичаите между Петковден и Димитровден тези дейности са забранени, а хората вярват, че ако човек облече дреха, ушита между тези два празника, ще се разболее.

Освен с жената и семейството, този празник се свързва и с брака и плодовитостта, като на него обикновено става заплождането на домашните животни. На трапезата обичайно се слагат обредни хлябове, наречени на Света Петка, като жените ги разчупват и си подават една на друга парчета от тях. Други традиционни ястия свързани с този празник, включват овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми.

На този ден имен ден празнуват Петко, Петка, Петкан, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева.

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

Всяко зло – за добро

Много хубава поговорка, но е толкова трудно да не я забравяме и да вярваме в истинността й, особено в най-трудните моменти. Защото, когато се случи нещо лошо, не можем да мислим за нищо друго, освен за него и никак не е лесно да тръгнем да търсим хубави страни, да не говорим пък да успеем да ги намерим.

Често можем да видим доброто, до което е довело някое „зло“, само от дистанцията на времето. Например може да получим отказ за работа, която много сме искали, а седмица по-късно да получим два пъти по-добро предложение, което щяхме да сме принудени да откажем, ако ни бяха одобрили за първата позиция. Може раздялата с някого да ни се струва ужасна, но тя е необходима, за да можем да срещнем някой, в който ще се влюбим още по-силно. Може да сме ядосани, че за малко сме изтървали автобуса си, но докато чакаме на спирката следващия, да срещнем познат, когото не сме виждали отдавна. Може да сме много разочаровани, че не са ни приели в желания университет, но в този, в който се запишем, да намерим много повече приятели.

Дори и в неща, които ни се струват на пръв поглед пълен провал, като загуба на състезание, ниска оценка на изпит, неуспешен проект, пропаднала сделка, може да се намери по нещо добро. Защото всички минали неуспехи ни учат на нещо и от всяка една ситуация можем да извлечем поука. Трябва просто да седнем и да помислим спокойно върху нещата. Станалото-станало, нека вместо да се съсредоточаваме върху нещастието, да помислим какво можем да направим от тук нататък, за да извлечем полза от него. Да потърсим причините за злото, което ни е сполетяло и да видим как можем да ги избегнем следващия път. Да помислим дали не сме допуснали някъде грешка и кои са слабите ни места, за да може в бъдеще да сме по-внимателни и по-добри.

Всяко зло и всяка трудност ни учaт на нещо, правят ни по-мъдри и по-опитни. Затова – да, (почти) всяко зло е за добро, само трябва да се постараем малко повече да потърсим доброто, до което води, за да успеем да го намерим.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Толкова е хубаво, че не може да е истина

О, може, може, и още как! Колкото и да не ни се вярва, по света стават и хубави неща. Само че ние дотолкова сме свикнали с лошото, че когато стане нещо хубаво, не ни се вярва.

Ако някой успее в нещо, все го отдаваме на случайността и късмета или пък се питаме колко ли връзки е използвал той, за да стигне до успеха си. Ако някой направи някакво добро, просто ей така, защото е добър човек, все го обвиняваме, че има някакви задни мисли, користни причини и очаква да извлече някаква полза, защото не вярваме, че добро може да се прави и без да се иска нещо в замяна. Ако пък на нас ни се случи нещо хубаво, търсим някаква уловка, убедени сме, че трябва да има нещо, което да не е наред, просто защото твърде често в миналото вече е ставало така. Не вярваме, че може толкова прекрасно нещо да ни се случи точно на нас. Поради това изпускаме много възможности и не успяваме да се зарадваме истински на много хубави моменти.

За да ти се случи нещо хубаво, първо трябва да повярваш, че то е възможно, че един ден може да стане истина. Как ще изкараш шестица на изпита, ако не вярваш, че можеш? Щом смяташ, че максималните ти възможности стигат до четворка, тогава какво ще те мотивира да седнеш да учиш, да положиш някакви усилия и наистина да изкараш шестица? Как очакваш да се влюбиш, ако не вярваш в любовта и смяташ, че щастието на всички влюбени около теб е твърде хубаво, за да е истина? Как ще си намериш хубава работа с добра заплата, ако смяташ, че подобни неща не се случват с обикновените хора и затова изобщо не кандидатстваш по такива обяви? Как можеш да спечелиш игра, която си предварително убеден, че ще изгубиш и затова не даваш всичко от себе си?

Хубави неща се случват. Хора получават работата, за която винаги са мечтали. Осъществяват пътешествията, които цял живот са искали. Влюбват се и изпълват всеки миг от деня си с щастие. Спортисти, смятани за аутсайдери, изненадват всички, печелейки състезания. И всичко това, защото знаят, че нищо не е толкова хубаво, че да не може да стане реалност; знаят, че всеки ден стават безброй малки чудеса, в които преди време никой не би повярвал.

Хубави неща се случват. Могат да ти се случат и на теб. Заслужаваш да ти се случват хубави неща. Много хубави неща. Повярвай в тези думи и се опитай да ги превърнеш в реалност. Изобщо не разбирам защо така хората в един момент са решили, че по света стават само лоши неща и затова всичко добро и красиво не може да е истина, а трябва да е нереално. Не трябва ли да е точно обратното – да вярваме в доброто и да казваме, че лошите неща са твърде лоши, за да са истина?

Хубави неща се случват. Съвсем реално и истински, в този град, в този ден, в този момент. Все пак вярно е, че „не всички неща са толкова хубави, колкото ни се струват – някои са значително по-хубави“.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Двата рая

Инуитите (жителите на севера, които ние неуважително наричаме ескимоси) имат следното вярване – който почине и бъде потопен в морето, отива във водния рай, който се намира под водата, някъде на дъното на океана. И се храни и живее в целия си задгробен живот от и в морето. А който бъде погребан на земята, отива в земния рай, в който се прехранва с горски плодове и трици. Обикновено земното погребение се извършва в пещера, в която обаче има пролуки, от които се вижда небето, морето, земята и вечният лед, за да може на мъртвите да не им е скучно и да могат да продължат да се наслаждават. А който бъде оставен няколко дена на сушата след смъртта си и после бъде потопен в морето, може да си избере в кой рай иска да отиде.

Инуитите вярват, че живеят във водата и че се хранят само с морска храна. Бялата мечка за тях е морско животно. Самите инуити и те са морски животни. В това няма нищо чудно, като се има предвид, че инуитите се прехранват единствено и само благодарение на морето и на леда. Това важи и за бялата мечка. Без лед няма да има бяла мечка и няма да има истински инуити. А инуит означава душа. Без лед ще изчезнат душите на севера. Могат да останат само поевропейчени ескимоси, но не и инуити. Инуитите също имат освен един висш Бог и една Богиня Майка – Богинята на водата и морето, разбира се.

Тоест според инуитите няма ад и рай, а има само рай и то цели два. Животът на леда, разбирай във водата, или както казваме ние – на земята – е достатъчно тежък, за да трябва да се мъчим и на небето. Но и при инуитите има развитие. И ако ние бленуваме за небето, за небесния рай, то те бленуват за земята, за земния рай. Отиването в морския рай е просто едно безгрижно продължение на морския живот. А отиването на земята е едно усъвършенстване и отиване на едно по-високо ниво – в земния рай. За да се стигне дотам са необходими едногодишни големи усилия, докато и последните сокове не изтекат от тялото (научно разбирай: фините обвивки на Душата не се отделят напълно от тялото. Това, което при нас се случва на 40-тия ден.) Това се случва посредством преодоляването на голямата камениста планина (фьел). И нищо чудно – така, както ние сме земни същества, средата ни е земята, и бленуваме да се развием и да отидем на небесата – така и за инуитите средата е водата и бленуват да отидат на небесата.

Но да не си мислим, че инуитите не са толкова развити, колкото и ние. Напротив, дори в доста отношения са много напред. Но просто условията и средата са такива, че трябва да тръгнат по пътя си при по-неизгодни такива. Но пък и без това нали няма значение откъде тръгваме, а колко сме изминали.

От малки сме чували, че има рай и ад. И надали някой може да каже със сигурност дали ги има. И все пак все повече източници и сведения ни насочват към това, че рай има, но ад няма. Като човек, който вярва, че доброто е в основата на всичко и че рая може да се съгради навсякъде, и аз вярвам, че няма ад. Адът е мисловна конструкция, която се подхранва от страха. А раят е неподправената истината и действителността. Светът се гради на основата на доброто и Любовта. Ами можем ли да кажем тогава, че раят е безкрайното развитие, а адът е зациклянето на едно място в собствените ни ограничаващи мисли или пропадането в бездната на собствения ни страх?

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Етси – само ръчна изработка

Всеки е чувал за ибей (ebay), където се купува и продава какво ли не. А сега вече си имаме и Етси – страницата за покупка и продажба на стоки ръчна изработка. Надникнете какво се продава – всичко е направено ръчно, с любов, само и единствено за Вас. Творчеството на занаятчиите и занимаващите се с ръкоделие просто нямат край. Стоките, които можете да закупите, са не само качествени, но всяка си има и своята особена стойност. Все пак всяка една е единствена и неповторима. Тези стоки са колкото за употреба, толкова и изкуство и още повече парченца чиста Любов.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Мечката и лошата дума

В една гора, в една пещера, имало малки мечета. Един човек отишъл веднъж за дърва. Едно мече излязло из пещерата, закачило се в едни храсти и не могло да се откачи. Човекът го видял, па му домиляло. Той отишъл, откачил го от храстите и го занесъл в пещерата.

Не щеш ли, мечката видяла това, приближила се до човека и му рекла:

- Ти ми стори голямо добро. Хайде да се побратимим!

Цялата приказка може да прочетете в Литернет – „Мечката и лошата дума“.

И ние понякога, като бедния дървар в приказката, изричаме думи, за които после съжаляваме. Например, когато сме ядосани, сме импулсивни и казваме неща, които не мислим наистина. Едва когато се успокоим, осъзнаваме думите си и се чудим как сме могли да се скараме така за нещо толкова дребно. Разкайваме се и се извиняваме, но понякога е твърде късно. Изречените думи и обиди лесно се запечатват в съзнанието и трудно се забравят. Затова преди да кажем нещо под влияние на силните си емоции, по-добре да поемем дълбоко въздух и – както твърди народната мъдрост – да преброим до десет. Помислете си само колко много неразбирателства ще си спестим така!

Понякога думите се изплъзват неволно от устата ни, без да осъзнаваме, че с тях бихме могли да обидим и да нараним някого. Примерно „невинните“ закачки в училище или шегите с хора, които са по-различни от нас. Но това, което за нас е само невинна шега или лека забележка, за друг може да е тежка обида, която трудно се забравя. Може да бъде преглътната, но неизменно оставя следи и влияе върху самочувствието. Трябва да внимаваме повече и да помним, че всеки човек има чувства и те могат лесно да бъдат наранени.

А думите, според един стих на неизвестен автор, притежават огромна сила, която може както да наранява, така и да лекува:

Неволно изпуснатата дума може да запали вражда.

Жестоката дума може да разруши един човешки живот.

Казаната навреме дума може да дари спокойствие и мир.

Думата, изречена с любов, може да лекува и да благославя.

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

Блага дума, железни врати отваря

В тази поговорката има голяма доза истина и неведнъж ми се е случвало различни моменти и ситуации в живота ми да доказват правотата й.

Като цяло, във всяка една ситуация е по-добре да се държиш мило, вежливо и усмихнато. Действа особено добре, когато имаш работа в банки, администрация или каквито и да било институции. Не върви след като взаимно сте си пожелали „Добър ден!“, след това да се държите грубо един с друг, нали? И така вероятността да получиш по-добро обслужване нараства. Може да нараства с малко, но със сигурност ако си намръщен и груб, ефектът няма да е по-добър.

Изпитвала съм действието на тази поговорка и на работа. Има колеги, които винаги ще ти се усмихнат, ще те поздравят, ще те попитат как си. А има и други, които сякаш не те забелязват. Колкото и професионално да се държи човек, лично аз няма как да не изпитвам повече симпатия към първите. Винаги е удоволствие да работя с тях и винаги съм склонна да свърша за тях някоя дребна лична услуга (просто позицията ми предполага това да става доста често). И всичко това само защото използват думички, като „моля те“, „благодаря“ или „добър ден“. Толкова е просто!

Благата дума отваря не само нови възможности, но е и ключ към най-важната врата – тази към сърцето на човек. И ако е произнесена искрено и откровено, тя често става основа за развитие на едно ново приятелство или любов. А най-хубавото е, че вратите на всяко сърце се отварят пред нея – дори и тези, които дълго време са стояли заключени и ключалката е малко ръждясала, а пантите леко скърцат.

За съжаление обаче има и много хора, които злоупотребяват с истинността на тази поговорка. И с „благите“ си и „мили“ думи така те омайват, че ти, без да подозираш нищо, им отваряш широко вратата. А те само това и чакат – нахлуват вътре, ограбват всичко и изчезват. Без да кажат нито дума, камо ли блага. Можеш само да погледнеш учудено след тях и празнотата, която са оставили. В буквален или преносен смисъл. Защото освен да се възползват от теб, да те въвлекат в какви ли не начинания и да те измамят с някой и друг лев, такива хора могат да откраднат и мечтите, надеждите, любовта ти.

Затова е важно, когато се доверяваме на благите думи, преди да отворим вратата пред тях, да сме сигурни в истинността им. Както и ние самите да не изричаме благи думи, ако не са искрени и ако единствената им цел е да ни допуснат до място, където нямаме право да бъдем.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Бързата работа – срам за майстора

Тази поговорка изглежда леко поостаряла в днешното време на високи скорости. Днес всеки бърза за някъде. Бърза да порасне. Бърза за работа. Бърза да не изпусне автобуса. Бърза да се затвори вкъщи пред компютъра или телевизора. Мечтае за бърза печалба, иска бързи коли, обича бърза храна и се оплаква, ако няма бърз интернет.

Бързаме, а често не знаем за къде и бъркаме посоката. Какво значение има, че сме първи, ако пристигнем на грешното място?

Всъщност, ако се замислите, поговорката и днес важи с пълна сила. Забелязвали ли сте как точно когато най-много бързате, най не ви върви? Изпускате разни неща, неволно ги бутате и събаряте на земята, правите правописни грешки, докато пишете, не успявате да откриете това, което ви трябва, въпреки че е точно пред очите ви. Сякаш вселената образува конспирация срещу вас, а всъщност просто се опитва да ви каже, че е време малко да забавите темпото.

В бързината забравяме, че всъщност всички сме майстори на собствения си живот. Майстори, които имат право само на едно творение. И затова то трябва да е най-доброто, на което сме способни. Бързината тук не помага. Прекалено бързото темпо на музиката ще изпревари думите на песента. Бързайки, няма да оставим боите на картината да изсъхнат или ще забравим да нарисуваме слънце. От нетърпение глинената фигурка ще остане недоизпечена. Бързата ръка ще нанесе някой грешен удар с длето върху каменната статуя. От нас зависи дали ще бързаме да завършим творението си или ще вложим в него цялото търпение и любов, на които сме способни.

И накрая ще ви разкажа една история, чиито източник за съжаление не помня. Била организирана експедиция през непознати земи и в състава й влизали местни хора. Ръководителят на експедицията бързал много и дори искал да изпреварва графика, а хората го следвали. Това продължило три дни, а на четвъртия те отказали да продължат. Когато ги попитал защо, те отговорили „Ние вървяхме бързо и тялото изпревари душата ни. Сега трябва да я изчакаме да ни настигне, за да бъдат двете отново едно цяло“.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Оставил питомното, тръгнал да гони дивото

Тази поговорка често се използва в отрицателен смисъл – за някой, който вместо да си стои и да си се радва на сигурното, го изоставя в стремежа си към нещо друго, често рисковано. Ще я разгледаме от две гледни точки.

От една страна наистина трябва да се научим да ценим това, което имаме. Вместо постоянно да се оплакваме, че сме зле, че все нещо ни липсва, все не ни достига, нека се огледаме около нас и видим всички хубави неща, които ни заобикалят. Вместо да поставяме условия – ще бъда щастлив, когато постигна това и това, да осъзнаем, че щастието е тук и сега, а не някаква далечна цел. Вместо да мислим единствено за това, което нямаме, нека да видим това, което имаме. Приятелите, любимите хора, топлината на слънцето, красотата на природата. Нека забелязваме по-често радостта, щастието, красотата, които са до нас всеки ден, защото те понякога са толкова крехки и лесно можем да ги загубим, а когато това стане – съжаляваме, но вече е прекалено късно. Затова трябва да изживяваме истински всеки един момент преди да е отлетял.

Да се радваме на това, което имаме обаче не означава, че не трябва да се борим за нови неща. Необходима ни е цел, мечта, към която да се стремим, за която да се борим и която да ни дава смисъл и надежда за бъдещето. В противен случай настоящето се превръща в сиво ежедневие, навик – всичко си е същото, нищо не се променя, настъпва застой и липса на развитие. А за да има развитие, понякога е необходимо да се откъснем от сигурните и безопасни пристанища и да навлезем в непознати води, стремейки се към далечни хоризонти. Като внимаваме най-ценните за нас неща и най-близките ни хора да са на кораба, заедно с нас и да ни подкрепят в това вълнуващо пътешествие.

Ще завърша с един цитат по памет „Това, което ни спира да преследваме мечтите си не е нежеланието да се борим за тях, не е страхът от промяната и неизвестността, а страхът да не изгубим това, което вече имаме.” Не помня къде съм чела тези думи, но може би има нещо вярно в тях. Може би понякога рискът да тръгнем да гоним дивото си заслужава.

Нека се радваме на това, което имаме, на радостите, които ни носи настоящият момент, но нека не забравяме и мечтите си и не спираме да се борим за тях.

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

Бърза печалба, бърза загуба

Българска народна приказка

С любезното съдействие на Литернет

Един човек тръгнал на пазар и понесъл кошница яйца да ги продава. На кошницата бил наврял тоягата си и я носел на рамо.

Вървял си човекът и си думал:

- Сега нося триста яйца. Ако ги продам по пара, ще взема триста пари … цялата приказка може да прочетете на страницата на литернет.

Както винаги, народното творчество ни учи на мъдрост. Човекът се замечтал, отдал се на желанията си и така и не разбрал кога загубил всичко още преди да го спечели. Звучи познато сигурно на мнозина. Мечтите може да се нещо прекрасно, особено когато ги подкрепяме веднага с необходимите стъпки за осъществяването им, но прекалената замечтателност и витаене из облаците често се обръщат срещу нас и ни изпиват мозъка. Мечтите без действие за ялови.

Но тази приказка ни показва и други стойности, макар и по-скрито. Посочва разликата между мечтанието и мечтите, подкрепени с действия. Начертава пътя на действието и как да излезнем от бездейственото мечтание посред бял ден. Бащата бива изкаран от него, когато си представя, че разтваря ръце, за да прегърне сина си и без да иска, наистина ги разтваря и изпуска яйцата. Това е мига, в който мечтанието, благодарение на любовта към детето, се превръща в действие. Когато съществува истинска любов и отдаденост, тя е способна да превърне непринудено мечтата в действие на мига.

Posted in За Децата | Tagged , | Коментарите са изключени
1234