Tag Archives: образование


Валдорф домашно училище в България

Здравейте приятели,

отдавна не сме писали тук, но пък има с какво да Ви зарадваме – вече има валдорф домашно училище (waldorf homeschooling) в България. Повече можете да научите на тази страница. Обучението се извършва за всички 12 вида интелигентност. За по-големите ученици е възможно да се провежда изцяло на немски и/или английски, както и да се съчетае с работа. Работя не само по метода на валдорф педагогиката на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), но и по методите на слънчевата педагогика на Петър Дънов, десугестопедията на Лозанов и феноменологията на Гьоте (Goethe). Предлагам и възможности за лятно училище.

За първи път в България има възможност за домашно училище (homeschooling) и за големи ученици 8-12 клас, както и за първи път възможност за частни уроци и домашно училище, които използват алтернативни педагогики и обхващат всички видове интелигентност.

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Ежедневието, За Обществото, За Природата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Образование и Пластмаса

Елиф Билгин, 16 годишна ученичка от Турция, намира начин как произведе пластмаса от бананови обелки. Точно такива импулси трябва да се позволяват в образованието.

Posted in За Обществото | Tagged | Коментарите са изключени

Народен здравен център в Бангладеш

Статия: Народен здравен център/ Зафрулах Чоудъри (Бангладеш) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за изключителния му принос към опазването на здравето и насърчаването на човешкото развитие.”

Gonoshasthaya Kendra (GK, Народния здравен център) е основан през 1972г. от д-р Зафрулах Чоудъри и негови колеги. Още от самото начало Здравният център се фокусира върху независимото и ориентирано към хората развитие. Макар в началото центърът да е ориентиран основно към здравеопазването, с годините той постепенно разширява дейността си и обваща и други важни сфери, влияещи върху живота на жителите на Бангладеш – образование, хранене, земеделие, създаване на работни места, производство на основни лекарства и еманципация на жените.

Най-големите постижения на GK обаче си остават в сферата на здравеопазването. Това е първата организация извън Китай, която осигурява специално обучение за парамедици. Около 180 парамедици, разположени в центъра на GK и в десет регионални звена днес обслужват население от 180 000 души. Те са добре запознати с превантивната медицина и с някои по-прости видове лечения, а дейността им се финансира чрез опростена система за здравни застраховки, чиито размер зависи от платежоспособността на хората. Благодарение на отдадеността на тези лекари в регионите, обслужвани от GK, смъртността сред бременните и децата е наполовина по-ниска спрямо средното ниво за Бангладеш.

През 1981 GK основава известната компания Gono Pharmaceuticals (GP), която произвежда висококачествени лекарства на ниски цени. Компанията е много успешна и осигурява средно 5% от използваните в Бангладеш лекарства, но в някои категории медикаменти делът й достига до 60%.  Цените, на които продава лекарствата, са с 60% по-ниски от цените, предлагани от международните компании, в резултат на което медикаментите в страната като цяло значително поевтиняват. В производството са заети около 400 души. Половината от печалбите се инвестират повторно, а останалата половина се използва за финансиране на социалните проекти на GK.

Успехът на GK става причина Чоудъри да бъде привлечен като основен съветник на правителството на Бангладеш при изготвянето на Закона за основните лекарствени средства през 1982г. Този закон забранява употребата на 1700 опасни или безполезни лекарства и дава уникален пример на останалите държави относно методите за контрол върху пазара на медикаменти. В момента се разработват подробни планове за основаване на Институт за здравни науки, в който лекарите специално ще се обучават относно проблемите на общественото здраве и медицина, отговаряща на нуждите на Бангладеш.

GK разполага и с подробна програма за развитие в сферата на образованието. Тя включва грамотност за всички възрастови групи и специален фокус върху развитието на жените, чрез поредица от инициативи за повишаване на способността им да получават доходи.

GK се контролира от благотворителен тръст, като Чоудъри е един от четиримата попечители. В тръста работят 1500 души на пълен работен ден и още 1000 – на половин. Близо половината от бюджета идва от собствени приходи. Един от основните принципи на GK  е никога да не предоставя своите продукти и услуги безплатно, освен на крайно нуждаещи се. Услугите трябва да се заплащат, независимо на колко ниска цена. Това обяснява и високия процент на собствени приходи в бюджета.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Speak Shop – индивидуално обучение по испански с учители от Гватемала

Статия: „Колко е важно да достигнеш хората: Синди Купър от Speak Shop“ на Брайън Стюарт, Джеф Суиндъл, Кристъл Бодили, Лоугън Тиодор и Теса Фарнсуърт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

В тази поредица социалните предприемачи разговарят за това колко е важно да достигнеш хората. От превръщането на непознати в бизнес партньори до спасяването на наводнени централни офиси, контактите често се оказват един от най-важните аспекти при създаването и управлението на социално предприемачество.

Speak Shop се стреми да постави основите на междукултурен диалог и разбиране, чрез курсове по чужди езици. Хората използват техните услуги, за да изучават испански с индивидуални преподаватели от Гватемала, като уроците се провеждат посредство веб-камери. Основателите се надяват скоро да успеят да предложат уроци и по други езици, както и да обхванат повече държави.

Техният модел превръща преподавателите в собственици на микро-бизнес, вместо в сезонни учители, като в същото време предоставя на студентите възмоцност да се запознаят с местната култура и език, без да се налага да пътуват до съотвената страна.

Dowser: Споделете нещо конкретно и осезаемо, което сте научили през последните три месеца.
Купър: Трябва да откриеш поне още един човек, на който можеш да разкажеш всичко за идеята си и той да те разбере. Имам късмет, че открих такъв човек в лицето на Клей, който е не само съосновател, но и мой съпруг. Но понякога се нуждаеш и от някой извън организацията или извън семейството си. Повечето хора не се интересуват от проблемите ти, но социалните предприемачи са доста отворени и склонни да те изслушат, затова първо се обръщам към тях. Наскоро чух един собственик на рисков капитал да казва „Като предприемач, трябва да си способен да изразяваш страстта си. Когато питаш някой кой герой от „Мечо Пух” иска да е, никой няма да ти каже Магарето Йори (което непрестанно е тъжно).” Този човек е прав. Но в предприемачеството винаги има върхове и спадове и затова е много важно да имаш някой, с когото можеш да споделиш дните, в които се чувстваш по-скоро като Йори.

От коя своя грешка или неуспех си извадихте поука?
Една от най-големите грешки, които допуснах в началото, бе да отложа стартирането на организацията, заради страха си да не се проваля. Когато основахме Speak Shop през 2004, бяхме доста колебливи, защото никой досега не бе чувал за индивидуално обучение по испански език посредство уебкамера и нямахме ресурсите, с които да докажем, че подобен модел ще проработи. След като в продължение на няколко месеца безуспешно се опитвахме да намерим доброволци, които да изпробват птограмата ни, решихме просто да започнем да рекламираме Speak Shop чрез Google Ads. И тогава се появиха първите ни клиенти. Бяхме много развълнувани, но все още се страхувахме, че може да сме избързали. Спомням си, че попитах първия ни клиент, Попи „Мислиш ли, че можеш да научиш испански по този начин?” Тя навярно се е питала защо й задавам подобен въпрос, но отговорът й беше „Да, разбира се!” Това беше един от най-прекрасните моменти. Имахме истински клиент, който бе ентусиазиран и доволен. Сега знам, че дори и големи компании като Twitter и Facebook понякога правят грешки. Но ако временно се откажеш от стремежа си всичко да е перфектно, можеш да създадеш нещо, което наистина работи и помага на хората. Не можеш да станеш истински предприемач, докато не допуснеш няколко грешки.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Арна Мер Камис при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Арна Мер Камис при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1993г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Скъпи приятели, почитаеми членове на Парламента, дами и господа,

Родена съм преди повече от 60 години в малка общност в Палестина, в еврейската Мошава Рош Пина в арабското село Джа’оуни. Това са скалисти, но зелени хълмове в Горна Галилея, между Галилейското море и границата с Ливан; територия, която по онова време се управляваше от Великобритания.

След 1948г. еврейската Рош Пина се разрастна и разви, но селцето Джа’оуни бе изтрито от лицето на земята. Жителите му се превърнаха в т.нар. палестински бежанци, напуснаха родната си земя и днес живеят в лагери. Дори и земята им, източникът на тяхната прехрана и основата на цялата им култура, бе насилствено разграбена от други.

Всичко това остави дълбока рана в душата ми. Сякаш едната ми половина остана недокосната, а другата понесе цялата болка на случилото се.

В нашата земя бе посято семето на расизма, страданието, войните, смъртта и болката. Цял един народ бе лишен от човешки права, а децата растат, обградени от войници, камъни и оръжия. Те са уплашени, те са заплашени, те са уязвими. И техните изпълнени с болка викове се заглушават от високоговорителите, прокламиращи Законност, Ред, Сигурност, Прогрес.

Докоснах се до тези деца, носейки товара на своето минало, своята наранена половина. Опитах се да разкъсам воала на двуличие и престъпления, натрупани като боклуци по улиците на Йенин и бежанския лагер. Лагерът е бил изграден преди 45 години, а децата и внуците на бежанците в него, са родени и продължават да живят под израелска окупация. От името на тези деца аз стоя днес тук пред вас и ви говоря с езика на живота и надеждата.

Днес можем да чуем отекващия навсякъде около нас човешки вопъл на хиляди и дори милиони деца от цял свят и особено от Палестина. Те ни казват: Вие имате дълг към нас. Да, така е, ние дължим нещо на тези деца, които носят надежда за бъдещето. Длъжни сме да разкрием двуличието, което изоставя тези деца ранени на бойното поле без да им бъде оказана помощ. Техните рани са дълбоки, макар и да не кървят. Техните души са ранени, а развитието им е спряно. Тези деца са бити и убивани. Стават свидетели на това как войници унижават родителите им, братята и сестрите им. Разпитват ги в затвора в продължение на часове. Не им позволяват да учат, като затварят училищата  и детските градини. За тези деца „евреин” или „израелец” означава само войник, който стреля, за да убие, войник, който ги бие и унижава.

Дами и господа, на този ден, 9.12.1993г., точно преди шест години, тези деца се хванаха заедно за ръце и поведоха своя борба за свобода. Те ясно заявиха, че искат край на потисничеството и унижението, че желаят на тяхно място да се издигне свободата и надеждата за един по-добър живот.

Тук пътищата ни се срещнаха!

Малка група хора от Хаифа се обединиха със – и за – тези деца, за да сложат край на престъпленията и да излекуват умствените и психологически щети, нанесени от години потисничество.

Създадохме организацията В защита на децата от окупирани територии/ Грижа и обучение. Работехме за нея всеки ден, всеки час, когато бяхме затворени и дълго след като бе минал вечерния полицейски час, работехме през седмица, през почивните дни и на празниците, опитвайки се да дадем на тези деца зрънце щастие под формата на книга, игра или образователна брошура. Но най-вече бяхме редом до тези деца по улиците, край затворите и в съдебните зали, за да посеем и отгледаме в душата им зрънце надежда за по-добро бъдеще. 

В замяна получихме най-голямата възможна награда – техните усмивки, тяхната увереност, тяхното приятелство – всичко това е необходимо за изграждането на една нова човешка връзка между евреи и араби. Това е единственият начин да изградим истински мир.

От 1988 насам в обичайната картина започнаха да се прокрадват нови краски. По пътеките на бежанския лагер и улиците на Йенин, както и в околните села, бяха раздадени и разгърнати големи топове хартия, бяха раздадени четки и бои и стотици деца заедно се смееха, викаха и изрисуваха своите мисли, мечти, гняв и надежда във всички цветове на дъгата. Това бяха деца на шест, на осем, на дванадесет години; деца, за които това са единствените часове, в които могат да се откъснат от насилието и потисничеството и да поемат глъдка надежда.

Днес тези деца са натъпкани в класни стаи с по 50-60 ученици. Поради това много от тях се отказват от обучението и потъват в бездната на неграмотността и незнанието.

Това са деца, които с дни и седмици стоят заключени удома, заради наложения полицейски час. Нашата задача бе да достигнем до тях и да облекчим поне малко страданията им. И успяхме да го направим. Явно или тайно, въоръжени с книги и игри, а когато е нужно и с хляб или мляко, ние бяхме редом до тях в тези трудни моменти.

Задачата ни никога не е била лесна. Пътят ни не бе покрит с рози, а с мини, куршуми и войници, с разтревожени майки и уплашени деца, чиието рани все още предстои да излекуваме.

Тези деца имат приятели в Холандия, Швейцария, Франция, Белгия, Германия и други страни по света. Ние също имаме много приятели и поддръжници и благодарение на тяхната помощ и финансова подкрепа успяхме да изградим мрежа от домове за деца. Първият бе създаден през 1990г. в квартала Джабал Абу Джихад в Йенин. В тази първа къща се намираше първата библиотека, първата зона за игри, първият хор, първият театър, а също и първият център за човешките права на малолетни затворници и деца на затворници.

Благодарение на тази награда сега ще можем да изградим и Дом за млади студенти, който да предоставя образователна и социална помощ на децата от бежанския лагер в Йенин. Така ние ще положим основата на индивидуалната терапевтична грижа и обучение, които ще позволят на стотици деца да растат и да учат, компенсирайки онова, от което са били лишени с години.

Бих искала да кажа на всички наши приятели, че все още ни предстои дълъг път. Но благодарение на вашата грижовна ръка ще успеем да дадем на тези деца шанс за по-добър живот.

Позволете ми да ви благодаря от името на хиляди деца, на вас и най-вече на Фондацията за цялостен житейски принос, която внесе един топъл слънчев лъч надежда в дългата и трудна борба, която водим.

Няма да спрем да се борим от името на тези деца, докато мирът и свободата не прелеят от техните мечти и не се превърнат в реалност.

Благодаря ви.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Арна Мер-Камис – за децата на Палестина

Статия: Арна Мер-Камис (Израел) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за страстната й отдаденост на защитата и образованието на децата на Палестина.”

Арна Мер-Камис е родена през 1929г. в Палестина в семейство на евреи. Скоро след основаването на Израел през 1948г. тя започва да организира в родината си кампании за мир, справедливост и спазване на човешките права. Най-често кампаниите се изразяват в безкомпромисно изразена позиция в защита на правата на палестинците. Арна променя фамилията си след като се омъжва за палестинец, който по това време е секретар на израелската комунистическа партия. След шестдневната арабско-ираелска война през 1967г. тя е арестувана неколкократно заради своите протести и демонстрации срещу окупирането на Западния бряг от Израел.

По време на палестниския бунт или т.нар. интифада през 1987г. Мер-Камис установява, че съществува огромна нужда от центрове, които да приютят децата, засегнати от заобикалящото ги насилие. Затова тя основава организацията Грижа и Обучение.

Първата цел на Грижа и обучение са затворите, където стотици палестински деца са държани в претъпкани килии при липса на каквито и да било хигиенни условия. Мер-Камис успява да привлече на своя страна израелски адвокати, които да се намесят в случая от името на децата. С помощта на доброволци тя често посещава затворите, разговаря с чакащите отвън родители и оказва подкрепа.

Между 1988 и 1990 израелските власти затварят всички училища в окупираните палестински територии. За да подкрепи неформалното домашно обучение, организирано по това време от палестинските женски комитети, Грижа и обучение изпраща всеки уикенд доброволци в областта Йенин. Те носят на децата хартия, моливи и боички, за да им дадат възможност да изразят себе си чрез творчество. Заниманията се организират направо на улицата, а в тях понякога участват 200-300 деца. Арна Мер-Камис, която е учител с диплома за Специално образование и творческа терапия, създава поредица от книжки, които да стимулират ученето сред децата чрез по-творчески и нестандартни подходи. Тъй като говори свободно арабски, Мер-Камис успява да обучи палестинските жени как да използват създадените от нея учебни материали.

След повторното отваряне на училищата, много деца между осем и десет години са неграмотни. Проучване сред 1000 деца от областта Йенин, проведено от Грижа и обучение, показва, че 47% от тях са имали физически сблъсък с войници, включително престрелки, побой, обгазяване.

В резултат на това изследване, Грижа и обучение създава четири Детски къщи в областта Йенин и близкия бежански лагер. Образователните и културни центрове имат за цел да осигурят на децата един тих оазис, в който могат спокойно да творят и учат, като поне за кратко забравят за заплахите и объркващата реалност на живота под военна окупация. Към 1993г. в дейността на Детските къщи участват над 1500 деца, за които се грижат 15 платени служители и 25 доброволци. Запитано за жената, основала къщите, която прекарва колкото се може повече време с децата в тях, 15-годишно момче казва „Тя ми е като майка. Помага ни. Тя ни спаси от улиците.”

Арна Мер-Камис почива през февруари 1995г. след дългогодишна борба с рака. След смъртта й, нейният син Хулиано Мер Камис продължава дейността й и става съосновател на Театъра на свободата, вдъхновен от идеите на Арна. Хулиано е убит през 2011г. Театърът все още е действащ.

Posted in За Децата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Ханумапа Сударшан при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Ханумапа Сударшан при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1994г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

ОБРАЗОВАНИЕ:

Членовете на племената страдат от социално неравенство и експлоатация, а причината за това е ясна. В света на непрестанната конкуренция, образованието е от жизненоважно значение. Но в племената, където децата са свикнали да играят навън и са изградили силна връзка с природата, формалното образование не е нито възможно, нито желателно. Следователно са нужни нови методи на преподаване, включващи акцент върху ценностите, практически опит, професионално обучение, ориентация към околната среда и социалните дейности, като над всичко това стои племенната култура. В нашето племенно училище има 450 деца от първи до десети клас, а още 200 деца се обучават в другите ни училища. 150 от тях живеят в училищни пансиони. Друга положителна промяна е включването на все повече момичета в обучението.

ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ:

Племената обникновено живеят сред гъсти гори и не разполагат с много земя, на която да развиват земеделие. С нарастване на населението, част от членовете на общността се нуждаят от алтернативна заетост. И последната причина да заложим на професионалното обучение е, че ако някои прости дейности, като например шиенето на дрехи, се вършат от членове на общността, средствата ще остават в нейни ръце, вместо да се изливат в чужди. Това носи много ползи за младежите от племето.

И така ние основахме Център за професионално обучение, който обучава млади мъже и жени в над 16 занаята. Те включват – Агарбати (ароматни пръчици), шиене, плетене, предене, дърворезба, инкрустиране, изработване на предмети от бамбук и тръстика, готварство, изработка на свещи, лакиране и изработка на кукли, събиране и сушене на билки, изработка на обувки от микропорест каучук за болните от проказа, заваряване, принтиране с печатарска преса, пчеларство, дърводелство. Повечето от тези занаяти се осъществяват с наша помощ с изключение на няколко, които се ръководят от KVIC (Комисия на селското производство) и програмите на „ishwa“ (Правителството на Каматака).

Друга полза от професионалното обучение е възможността за организиране на уроци по ограмотяване, както и сплотяването на младежите. Повечето от тях се присъединяват към Групата за действие, която отговаря за развитието на селото им.

Освен горепосочените обучения, предлагаме и съвети относно производството на млечни продукти, отглеждането на птици и развъждането на риба. EDP (Програма за развитие на предприемачеството) отговаря за развитието на предприемачески умения сред младежите.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩНОСТТА:

Самоорганизацията на общността е изключително важна за нейното развитие. В миналото племената са имали своя Ниая Панчаят (съд). С въвеждането на леки промени в него, беше формирана днешната Народна организация (Сангха). Образованите младежи са част от секретариата на SAS (Soliga Abhivriddhi Sangha) във всяко село. Група от няколко Сангха образува Тулук (Техсил) SAS, който е функционално звено на окръга и решава всички важни въпроси. В четерите тулука Йеландур, Чамараджанагар, Колегал и Нанджангуд в района Мисоре имаме близо сто селски Сангха.

Окръжните Сан-ха в нашия район (Мисоре) се обединиха и създадоха „Зила Самитхи” (Щатска комисия).

За нас е огромна гордост, че един младеж от племето, Мутхайах, стана ръководителна на тази комисия. Ние също се обединихме с други доброволчески организации, работещи за племената и създадохме на държавно ниво Форма за съвместни действия на племената. 

ОКОЛНА СРЕДА

Друга наша програма е насочена към съхраняването на лечебните билки и се осъществява съвместно с Фондацията за възстановяване на местната традиционна медицина (FRLHT) и DANIDA. Тя включва изграждане на градина с лечебни билки, генетична банка, разсадник за билки и хербарий. Програмата ни за производство на лекарства на билкова основа също е на път да заработи скоро. Дейностите ни, насочени към опазване на биоразнообразието, са свързани с повишаване на информираността на хората и особено на младежите.

Бяха предприети и социални граждански действия за прекратяване на добива на черен гранит, който уврежда флората и фауната на девствените гори.

ИЗГРАЖДАНЕ НА МРЕЖА И ПРОМЯНА НА ПОЛИТИКАТА:

Участвал съм в VHAA I (Доброволна здравна асоциация на Индия, Ню Делхи) VHAK (Доброволна здравна асоциация на Каматака, Бангалор) и Федералния съюз на Доброволческите организации за развитие на селските райони (FEVORD-K), работейки за промяна на политиката в сферата на здравеопазването и развитието на племената.

VGKK подкрепя развитието на други организации, вместо да разширява дейността си и някои от младите социални работници и лекари, които преди работеха за нас, днес организират собствени програми за развитие. Дори и паричното изражение на тази награда, която получавам днес, ще бъде използвано в подкрепа на една такава кауза.

В този паметен момент, бих искал да изразя сърдечната си признателност към всички филантропи и всички достойни хора, които ни помогнаха, към Правителството и представителите на неправителствените организации, към нашите прекрасни служители, които работят денонощно в името на развитието на племената и не на последно място към самите коренни жители, които в голяма степен са постигнали своите цели.

Благодаря ви!

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Giving What We Can – дарения, които имат значение

Статия: „Giving What We Can: увеличаване на влиянието на даренията“ на Сара Кук

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Броят важни организации и каузи, на които можеm да дарим пари, е толкова голям, че изборът ни е почти невъзможен, а това на кого даряваш е също толкова важно, колкото и  размера на сумата. Giving What We Can събира информация за това кои организации оказват най-голямо влияние върху обществото и се опитват да увеличат не само размера на даренията, но и положителния им ефект. Членовете на Giving What We Can се ангажират всяка година да даряват 10% от доходите си с надеждата, че тази сума поже да окаже огромно въздействие ако попадне в правилните ръце. Доузър разговаря с Ник Бекстед от Giving What We Can за това как можем да увеличим положителното влияние на даренията.

Dowser: Даренията наистина ли помагат? Какво може да направи човек, ако няма възможност да дари голяма сума?
Бекстед: Съществуват доказателства, че даренията, направени на някои организации могат да имат силно положително влияние, дори и самата сума да не е много голяма. Stop TB Partnership, една от благотворителните организации, които препоръчваме, например, предлага евтино и ефективно лечение на туберкулоза, наречено DOTS. Според Проекта за определяне не приоритети при контрола на заболявания, лечението струва между $150 и $750, но може наистина да спаси човешки живот. Тази приблизителна оценка е получена в следствие на контролирани опити и анализ на разходите и ползите. Знаем със сигурност, че лечението действа.

При такава цена дори и онези, които нямат възможност да направят голямо дарение, могат да спасят човешки живот. Ако даряваш по 10% от доходите си, дори и да не получаваш много, с годините сумата, която ще се натрупа, ще е достатъчна за спасението на десетки души.

Но ако и тази сума ви се струва голяма, трябва да отбележим, че друга от организациите, които препоръчваме, Deworm the World, може да постигне много и с още по-малко средства. За около 50 цента можете да излекувате едно дете от паразитни червеи. Лекарството е много евтино и може да се дава от преподавателите в училищата веднъж или два пъти в годината. Едно проучване на MIT показа, че за около $3.50, вложени в това лечение, можеш да осигуриш цяла година посещаемост на учебните часове, които иначе биха били изгубени, защото децата са болни. Deworm the World осигурява и техническа помощ на правителствата в Кения и Индия, които желаят да приложат програмата в по-голям мащаб.

Едно от нещата, които възпира хората, е съмнението, че дарението им няма да бъде използвано пълноценно и няма да помогне на нуждаещите се. Наистина ли всеки долар е важен и може да окаже положително влияние? Или всичко зависи от благотворителната организация?

Говорим за една сфера, в която добрите намерения не са достатъчни. Много е важно да финансираме само най-добрите организации. Повечето социални програми и услуги не се оценяват достатъчно внимателно. А онези, които все пак се оценяват, се оказва, че не са никак ефективни. Според Дейвид Андерсън, помощник-директор в Института за Политика, основана на доказателства, около 75% от социалните програми и услуги, които са били оценени, оказват върху обществото слабо или ограничено положително влияние.

Сред програмите, които все пак работят, ефективността, с която се изразходват средствата, силно варира. Например Проектът за определяне на приоритети при контрола на заболявания проведе проучване на над 100 програми за здравеопазване, насочени към хората в развиващите се страни. Най-добрите организации се оказаха 100 пъти по-ефективни от средностатистическите по показателя повишаване на броя години пълноценен живот на всеки изразходвани 1000 долара.

За щастие можем да изберем някои от най-добрите организации и да сме сигурни, че използват даренията ни за програми, които са възможно най-ефективни. Дарителите могат да разгледат интернет страницата ни и от нея да получат повече информация за благотворителните организации, които препоръчваме.

Разкажете ни повече за проучванията, които сте правили относно финансовата ефективност на организациите.
Голяма част от тези проучвания са свързани с благотворителни организации, работещи в сферата на здравеопазването. Анализираме фактори като броя хора, до които достига програмата, какъв ефект оказва и колко средства са нужни за това. Финансираме проекти, които осигуряват максимално повишаване на броя години пълноценен живот на всеки изразходван долар. След това търсим организации, които се занимават само или почти само с такива проекти, прозрачни и доказано ефективни са, и се нуждаят от допълнително финансиране.  

За какво е важно да помисли човек преди да направи дарение?
Хората, които правят големи дарения, трябва да подходят към въпроса със същото внимание, с което подхождат и към други важни финансови въпроси, например какъв автомобил или жилище да си купят, или в какви акции да вложат парите си. Дарителите, които проявяват интерес, могат да намерят някои от най-добрите организации, нуждаещи се от финансиране на нашия сайт или на страниците на други организации, оценяващи ефективността на благотворителните дружества, като например www.givewell.org.

Могат ли членовете на
Giving What We Can да решават на кои организации да даряват средства?
Нашите членове се ангажират да даряват 10% от доходите си на организации, които според тях помагат на най-бедните хора в развиващите се страни. Giving What We Can не събира пари от своите членове. Предлагаме им на кого да направят дарение, но решението си звиси от тях.

Освен че отправяме препоръки, не вземаме никакви други решения от името на членовете си. Но имаме онлайн форум, в който членовете ни често отправят предложения за допълнителни проучвания и програми.

В момента имате 64 члена. Какви са плановете ви за разширение на дейността?

Желаем да открием офиси и в Канбера, Лондон и Принстън. През първата година от основаването си от 24 станахме 64 души. Надяваме се и през следващата година да имаме подобен растеж.

Giving What We Can е част от едно по-широко движение, което насърчава ефективността в сферата на благотворителността. Организации като GiveWell, The Life You Can Save и Poverty Action Lab също споделят подобни идеи относно ефективността на даренията и защо тя е толкова важна.

Защо започнахте да се занимавате точно с това?
Основното послание на Giving What We Can: „Всеки от нас може да окаже огромно влияние върху живота на много хора, като дари 10% от доходите си на най-ефективните благотворителни организации” звучи много близко до моя начин на мислене. Надявам се да успея да подобря и да спася живота на стотици хора, чрез внимателно подбраните дарения, които правя. И не мисля, че ще съжалявам за нещо. Хората съжаляват за много неща в живота си, като развалени взаимоотношения с роднини и приятели, които никога не са поправили, или за многото неща, които не са постигнали. Но едва ли има някой, който на смъртното си легло ще съжалява, че е отделял 10% от доходите си, за да помага на нуждаещите се.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Гери Пантин от името на Servol (2)

Реч на Гери Пантин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1994

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Що се отнася до финансовите разходи, всички знаем, че милиарди долари са били пропиляни за безсмислени, централизирани образователни програми. Поради това дарителските организации и агенциите, отпускащи заеми, настояват все по-голям процент от финансовата помощ да отива за нерправителствени организации, които са много по-ефективни от държавната бюрокрация. Не бихме ли могли да доразвием още повече този процес, позволявайки на родителите и общностите сами да решават от какъв тип училище се нуждаят, какви учители искат и кои важни моменти трябва да бъдат застъпени в учебния план?

Този процес ни кара да се запитаме и дали думата „професионалист” може да се отнася само за хората с добри резултати в научните среди или истинският професионализъм може да се придобие и от обикновените хора, черпещи своята мъдрост от самия живот.

Разбирате ли, когато ножът стигне до кокала, всичко опира до това дали сме склонни да се изслушваме или не. Доближавали ли сте някога стетоскоп до корема на бременна жена, вслушвайки се в биенето на сърцето на нероденото бебе и питайки се какво се опитва да ви каже то? Вслушвали ли сте се някога в бърборенето на малките деца, питайки се какво се случва в мозъка им докато преминават през своите детски кризи? Вслушвали ли сте се някога в силния гняв и болката на младежите, питайки се как изобщо се е стигнало до тук?

Ние, в Servol организираме програми както за малки деца, така и за младежи, затова нека ви кажа какво чуваме и изпитваме. Чуваме как децата казват: защо ме пренебрегвахте, когато бях прекалено малък, за да говоря или да вървя, или да изразявам чувствата си и чакахте докато се изпълня с отмъстителност към себе си, семейството си и целия свят, за да дойдете най-накрая при мен и да ме попитате „как мога да помогна?” А що се отнася до чувствата, борейки се за младежите, които обичаме толкова много, се питаме: Защо те не бяха при нас още от малки деца, когато изграждането на самочувствие и преодоляването на несигурността са безкрайно по-лесни и стотици пъти по-евтини?

Дами и господа, днес милиони обикновени хора по света се изправят и заявяват на онези, които са ги управлявали поколения наред: Стига толкова! Искаме сами да решаваме как да живеем живота си.

Не е ли време да включим родителите и дори децата в това партньорство, за да можем заедно, изслушвайки се един-друг, да навлезем с надежда и увереност в третото хилядолетие?

Светът ни не се нуждае от експерти с готови, теоретични отговори на сложните проблеми на развиващите се страни. Вече получихме достатъчно подобни съвети и те доведоха до пълна катастрофа. Това, от което се нуждаем, са водачи, които признават незнанието си, слабостите си и погрешимостта си, но са готови да извървят заедно с нас дългия и труден, но вълнуващ път през пустинята от грешки, за да достигнем накрая до обещаната земя на един свят, изпълнен със справедливост и мир.

Пътуването е трудно, защото самите ние сме слаби човешки същества, които понякога губят кураж и се подмамват да тръгнат по лесния път. Това е ясно описано в мисията ни, която гласи:

„Servol е организация на слаби, крехки, обикновени, несъвършени, но изпълнени с надежда и отдаденост хора, които се стремят да помагат на слабите, крехки, обикновени, несъвършени, обезнадеждени хора да се превърнат в двигатели на социални промени и да следват пътя, който води към човешко развитие.”

Затова и ние самите се нуждаем от окуражаване и от конкретни свидетелства за това, че усилията ни си заслужават.

Ето защо сме благодарни на Фондацията за цялостен житейски принос за честта, която ни оказват, връчвайки ни тази награда. В трудните времена, които ни предстоят, споменът за този миг ще грее ярко в сърцата ни, като лъч надежда, който ни задължава да останем верни на призива, който последвахме преди 24 години:

„Нека очите ти да виждат бъдещето,  
нека погледът ти е отправен право напред.
Нека пътят ти бъде равен
и всяка твоя крачка да е уверена.
Не се обръщай нито надясно, нито наляво.” (Proverbs 4: 25)

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Гери Пантин от името на Servol (1)

Реч на Гери Пантин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1994

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Преди много години ние в SERVOL видяхме света през очите на бедните, онеправданите и малцинствата и бяхме ужасени и натъжени от това, на което станахме свидетели.

Видяхме един свят, който презрително бе отблъснал трупаните поколения наред мъдрост и опит на коренното население. Един свят, който си бе позволил да се поддаде на примамливите обещания за развитие, което обаче е мотивирано единствено от алчност и финансови печалби. Един свят, управляван единствено от науката и технологиите. Бавно започнахме да се пробуждаме и да прозираме истината, а тя е, че постепенно превръщаме тази прекрасна планета, изпълнена с толкова много красота, в едно сметище, в което милиарди хора се опитват да оцелеят под бича на лишени от въображение икономически програми.

Видяхме един свят, който по някакви повърхностни и произволни критерии разделяше държавите на неразвити, развиващи се и развити.

Видяхме държави, които харчеха огромни суми за образование, само за да установят 30 години по-късно, че образователните институции, които са изградили, са се провалили.

Гледахме всичко това и в своята наивност си мислехме, че голяма част от проблемите на този свят се дължат на две основни причини: първо, неспособността ни да се изслушваме и да се чуваме, и второ – липсата на уважение, която демострирахме, дори и когато най-искрено се опитвахме да си помогнем. Преди 20 години ние решихме, че няма да допуснем същата грешка и изградихме цялата философия на SERVOL около следните три принципа:

Първо, философия на незнанието, което означава, че никога няма да приемаме, че познаваме нуждите на хората, на които се опитваме да помогнем; вместо това трябва да ги питаме как искат да им се помогне.

Второ, трябва да слушаме внимателно какво ни казват те и да го превърнем в основа на програмата за развитие.

Трето, не трябва да се намесваме арогантно в живота на хората, така, както правят толкова много „доброжелатели”; вместо това трябва да се опитаме да им помогнем като проявяваме уважение и си партнираме по пътя на истинското развитие.

Познавайки тази наша философия, лесно ще разберете, че стремежът ни да помогнем на онеправданите и пренебрегваните, се превръща в един процес, при който всяка наша програма помага на бедните хора да поемат контрол над живота си. Някои твърдят, че бедните и необразовани хора сами са избрали да си останат такива. Тези, които вярват на това твърдение, непрекъснато се позовават на статистически данни, които показват, че въпреки все по-големите суми, отпускани за образование и развитие, пропастта между богати и бедни се задълбочава. Те пренебрегват грешката, която правителства и агенции продължават да правят: да се опитват да помагат на хората без да ги питат от каква помощ се нуждаят. Да стартираш програма за развитие на икономиката или образованието без да се консултираш с хората, за които е предназначена, е върхът на арогантността.

Нека бъдем честни: може ли някой в тази зала да отрече, че колкото и да не ни се иска, ние проявяваме високомерие и надменност, мислейки, че бедните хора са твърде невежи, за да знаят какво е добро за тях? Ако започваме всеки свой проект с подобна нагласа, той е обречен на провал още от самото начало.

Единственият начин да започнеш да помагаш на хората е като прекараш достатъчно време, говорейки с тях за проблемите, трудностите, надеждите, мечтите и идеите им. Едва след като внимателно сме ги изслушали, можем с нужното уважение да се намесим в техния живот, за да ги подкрепим.

Въз основа на това бързо става ясно, че образованието трябва да започва още от момента, в който детето се развива в майчината утроба. Специалистите по медицина твърдят, че случващото се с детето по това време е от изключително значение за бъдещото му интелектуално, емоционално и физическо развитие. Затова има логика всяка национална образователна ситема да започва още с обучението на бъдещите родители, които често са твърде млади и неопитни.

Трябва да обърнем внимание и на многобройните психолози, които твърдят, че когато едно дете стане на три години, характерът му е в голяма степен вече оформен, а когато стане на шест, вече е неподатлив на промени. Затова трябва да отделим значителни средства за ранното детско образование, защото то би имало най-голям ефект. Любопитно е, че отделяме много повече внимание на скъпи програми със съмнителен успех, целящи да се справим с проблемите сред младежите, вместо да се концентрираме върху положителни, превантивни програми, които да предотвратят възникването на тези проблеми.

И защо продължаваме да поставяме знак на равенство между „скъп” и „качествен”, сякаш образованието и човешкото развитие са потребителски продукти? Подобен начин на мислене е нанесъл несметни щети върху самоуважението на родителите и общностите, които са убедени, че отглеждането и образоването на децата е трудно разбираем процес, който е най-добре да бъде оставен на професионалистите.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени