Tag Archives: образование


Лятна академия „Предизвикателства на устойчивото развитие“

През юли имах щастието да участвам в провелата се в Полша Лятна академия „Предизвикателства на устойчивото развитие”, организирана от Фондация Сендзимир и включваща младежи от осем страни от Източна и Централна Европа. Академията представлява перфектна комбинация от лекции, дискусии и образователни игри, а усвоената теория се прилага на практика при изготването на два проекта – за местно развитие и за устойчив бизнес.

Първият проект се състоеше в изготвяне на стратегия за устойчивото развитие на парка Мартовка, намиращ се в полския град Торун. Подготовката включваше срещи със заинтересованите страни (местната администрация, неправителствени организации и др.), както и проучване на място – описание на инфраструктурата в парка, броя посетители в различни моменти от деня, както и провеждане на анкети с част от посетителите). След поредица от дискусии, бе изградена т.нар. ISIS пирамида, която обхваща четирите аспекта на устойчивото развитие – природа, икономика, общество и благосъстояние.  В основата на самата пирамида стоят индикатори, чрез които се идентифицират най-важните проблеми, за които след това се търсят решения, а накрая решенията се обединяват в цялостна стратегия – върха на пирамида. След приключването на проекта изготвената от нас стратегия, която включваше не само възстановяване на инфраструктурата в парка, но и цялостно развитие на квартала и ангажиране на местните хора в грижа за природата, бе представена пред представители на кметството на Торун.

Бизнес проектът включваше работа в групи от по 4-5 човека, като всеки екип работеше с различна компания и трябваше да предложи решение на конкретен проблем, с който се сблъсква организацията. Проектите варираха от повишаване на обществената информираност относно пасивните къщи, през подобряване на диалога с местната общност, до привличане на инвестиции за развитие на устойчив бизнес. Проектът, по който работи моят екип, бе в помощ на Асоциацията на пчеларите в Торун и се състоеше в изготвяне на план за привличане на нови, по-млади хора към пчеларството, както и намиране на възможности за финансиране на курсове по пчеларство. След разговор с директора на Асоциацията и посещение на личното му стопанство, където се грижи за около 20 кошера, изготвихме оценка на настоящото състояние на сектора и асоциацията и предложихме решения на основните проблеми – спад на популацията на пчелите заради употребата на пестициди, ниска консумация на мед особено сред младото поколение и висока средна възраст на пчеларите. Освен програма за обучение по пчеларство, насочена към безработни, завършващи студенти и по-млади пенсионери, идеите ни включваха организиране на занимания за деца (включително летен лагер) и създаване на пчелно стопанство, отворено за посещения от туристи и ученически групи и продаващо пчелни продукти със собствена марка.

Освен усилена работа по проектите, академията включваше и запознаване с местната култура – уроци по фолклорни танци; среща с участници в предишни издания, урок по геопоезия (поезия, вдъхновена от природата), образователни (и не само) игри.

Друг положителен аспект на Академията е, че се проведе в малкото селце Пжишек, където само на няколко метра от хотела, човек се озовава сред природата, а Висла е на по-малко от час пеша. Преподавателите също бяха прекрасни и не само споделяха с нас своите знания и опит, но и активно се включваха във всички наши извънкласни дейности. Гост-лекторите допринасяха за разнообразието на темите, а фактът, че повечето оставаха с нас не само за лекцията, а и през целия ден, даваше възможност да поговорим с тях за интересуващите ни въпроси в по-неформална обстановка.

Лятната академия се провежда всяка година в различни градове в Полша, а кандидатстването за нея започва още през март, защото всеки от участниците преминава предварително през онлайн обучение, което да го подготви за предстоящата активна работа през тези три седмици. Академията е идеално начало за всеки, който желае да се занимава с устойчиво развитие и да придобие не само теоретични познания, но и реален практически опит.

Снимки: Karolina Maliszewska

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Servol – доброволни услуги за всички

Статия: Servol (Тринидад) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за насърчаването на духовните ценности, сътрудничеството и отговорността на семейството за изграждането на едно гражданско общество.”

Отец Жерар Пантин, по това време 41-годишен католически свещеник в Тринидад, основава SERVOL (Доброволни услуги за всички) след бунтовете в Испанското пристанище, които едва не довеждат до военен преврат.

През шестте години на съществуването си SERVOL са помогнали на много общности в Тринидад да осъществят различни икономически, образователни и културни проекти. През следващите пет години са реализирани още много подобни проекти, а SERVOL изгражда изцяло нова концепция за Център на живота, който да включва ясли за бебета, детска градина, образователен център за над 200 млади мъже и жени между 17 и 19 години, заъболекарски кабинети и болница. Забележителното взаимодействие между тези отделни звена води до откритието, че „Центърът в известна степен замества ролята на родителите”. Разработена е образователна програма, която предлага на младежите смесица от курсове по личностно развитие и себепознание, практическо обучение, родителски умения и стажове.

Разполагайки с общностни предучилищни заведения и с програмите на Центъра на живота, SERVOL решава да се фокусира върху две възрастови групи – 0-5-годишни и младежи между 16 и 19 години. Между 1982 и 1986г. подходът на SERVOL се разпространява из Карибския регион. Днес SERVOL обучава преподаватели и създава програми за малки деца и младежи съвместно с правителствата на 15 държави от Карибите. През 1990г. курсовете за обучение на учители на SERVOL получават акредитация от Оксфорсдския университет.

Правителството на Тринидад си партнира със SERVOL още от 1986г. и в рамките на седем години 5000 деца между 3 и 5 години са се обучавали в 149 предучилищни, а 45-те Центъра на живота са осигурили образование на 3750 младежи. В SERVOL работят над 100 души, а в управлението на центровете участват над 3000 местни жители. Вземайки предвид и броя на родителите на децата, по всяко едно време със SERVOL са ангажирани над 50 000 души. Отец Пантин се оттегля от поста Директор на SERVOL през 1992г. и става председател на организацията.

Позицията на изпълнителен директор е поета от Сестра Рут Монтричард, която работи в организацията от 1974г. насам. Годишният бюджет на SERVOL е над $7 милиона, като 60% от тези средства идват от дейността на организацията или от други местни източници. Важен елемент от подхода на SERVOL гласи, че „нищо в живота не е безплатно и всичко си има цена, която трябва да се плати”. Затова макар че голяма част от дейността на организацията е субсидирана, всеки заплаща според възможностите си за това, което получава.

Един от ключовите фактори за успеха на SERVOL без съмнение е подходът, основан на „философията на незнанието”, т.е. да не приемаш нищо за даденост, а да питаш хората какви нужди имат и каква помощ биха искали; внимателно да изслушваш отговорите им; да избягваш арогантността, произтичаща от различия в произхода или образованието; и едва тогава да се намесваш внимателно с цел взаимна изгода.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Сулак Сиваракса при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Сулак Сиваракса при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1995г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Скъпи приятели,

За мен е изключителна привилегия да бъда тук, в Шведския парламент, за да получа Наградата за цялостен житейски принос, особено в ден като днешния. Всички ние знаем, че тази награда е известна като Алтернативна Нобелова награда. Това, което може би част от вас не знаят, е, че според някои вярвания днешният ден, осми декември, е денят на просвещението на Буда; денят, в който едно обикновено човешко същество се откъсва от алчността, омразата и заблудите и постига пълното просвещение и съчувствие към останалите. Егоизмът се превръща в себеотрицание, а интелектуалната арогантност в разбиране на истинската същност на човека и света; разбиране, което винаги е придружено с любяща доброта към всяко живо същество.

Самото название на Наградата за цялостен житейски принос, включва в себе си идеите на будизма и основния елемент на Благородния или Средния път, на който ни учи Буда и който ще ни помогне да преодолеем или поне да намалим влиянието на алчността, омразата и заблудите. Този път се състои от следните етапи: Правилна гледна точка, Правилни намерения, Правилни думи, Правилни действия, Правилен живот[1], Правилни усилия, Правилна грижа и Правилна концентрация. Правилният живот, е живот, при който не експлоатираш нито себе си, нито другите и за мен като будист е огромна радост да получа Наградата за цялостен житейски принос, защото тя е доказателство, че се опитвам да водя именно такъв живот. В страната ми често ме обвиняват, че причинявам проблеми и разбунвам духовете, защото се противопоставям на икономическото и технологично „развитие”, за което се твърди, че ще превърне Сиам в петия „Тигър” сред новите индустриализирани държави, копиращи модела на Япония. Четирите Азиатски тигъра[2] включват Тайван, Южна Корея, Хон Конг и Сингапур. При техния модел на развитие липсва етично или духовно измерение и технологичният напредък води до огромна екологична катастрофа, докато икономическото развитие задълбочава пропастта между бедни и богати, хвърляйки цялото население в лакомите лапи на зле прикритата алчност, наричана консуматорство. При този модел човешките и особено икономическите и социалните права и правото на развитие, са оставени на заден план, макар поне на теория да има гражданска и политическа свобода. Този модел на развитие се нарича „прогрес”, а коренът на тази дума идва от латински език и означава „лудост”.  Тъй като аз искам да бъда здравомислещ и да живея в един разумен свят, прекарах целия си живот в търсене на други алтернативи не само в собствената си страна, но и в Азия и по целия свят. Перифразирайки Шумахер[3], бих казал, че усилията ми са „малки”, но се опитвам да ги направя „красиви”.

За съжаление властите в Тайланд не винаги намират критиките ми за „красиви”, особено когато има военни преврати, което се случва доста често при нас. Който и да е на власт, все е недоволен от мен. Понякога изгарят книгите ми, а друг път ми се налага да прекарвам години в изгнание в чужбина, за да не ме хвърлят в затвора. От 1963г. съм persona non grata за тайландските власти, а през 1976г. военната хунта искаше да ме арестува и вероятно да ме убие. За щастие по това време бях в Англия, така че единственото, което постигнаха, бе да доведат бизнеса ми до банкрут. Много от връстниците и състудентите ми бяха убити, осакатени или вкарани в затвора. Онези, които имаха късмет, успяха да избягат в чужбина. Самият аз живях в чужбина две години. Бих искал да благодаря на Шведското правителство и на всички, които проявиха огромна щедрост към тайландските бежанци. Шведският посланник в Банкок, излагайки на риск собствения си живот, успя да помогне на много тайландски интелектуалци да намерят убежище в Швеция. Тогавашният премиер Олаф Палм също беше много приятелски настроен към нас и ни оказа голяма подкрепа.

През 1991г. откритата ми критика към военната хунта отново ме принуди да потърся убежище в чужбина. Неофициално, хунтата се опита да ме убие. А официално бях обвинен в три случая на lèse majesté, което в Сиам е изключително тежко престъпление, което може да бъде наказано с до 15 години затвор за всяко едно провинение. За щастие посланикът на Германия в Банкок ме защити. Когато успях да избягам в чужбина, се насочих първо към Швеция и разбира се шведските ми приятели не ме разочароваха. Заедно тайландските ми познати в Швеция и в други страни създадохме Thai Studies Association, чиято цел е да помогне на жителите на Сиам да изградят социална справедливост и благоденствие. Приятелите ми бяха изключително гостоприемни и ми помогнаха да продължа работата си като преподавател и да изнасям лекции в Европа, Северна Америка и Япония. Част от позициите, които заемах, са Почетен гост-професор в Университета в Хаваи и лектор в Института Наропа. Станах носител и на Naropa Institute Founder’s Award.  Университетът в Уелс, Лампетер, моята алма матер, ми осигури почетна стипендия.

Този път останах в изгнаничество 14 месеца, след което се върнах в родината си, за да се изправя пред съда по обвиненията в lèse majesté. В сравнение със случилото се с приятелите ми от Индонезия, Бурма, Тибет, Шри Ланка, Камбоджа и други държави, моите преживявания не са особено тежки. И въпреки това животът в изгнание може да бъде ужасен. Единствено приятелството, надеждата, прошката и дълбокото дишане ми помогнаха да оцелея. Трябва да призная, че понякога, когато стана свидетел на безсмислени убийства и нарушения на човешките права, се разгневявам. Но Тич Нхат Ханх, будисткият ми учител, ме е научил да опознавам гнева си, за да мога съзнателно да го избягвам. Той казва, че гневът е като затворена пъпка на цвете, което ще разцъфне щом слънчевата светлина проникне дълбоко в него. Ако продължиш съзнателно да поемаш дълбоко дъх и да заливаш цветето със светлите лъчи на състраданието и разбирането, ще проникенеш дълбоко в гнева и ще видиш корените му. Когато това се случи, гневът няма да може да устои. Цветето ще разцъфне и слънцето ще огрее сърцето му. Същото се случва и с алчността, похотта и заблудите.

Съзнателното дълбоко дишане ми помогна да се науча да не мразя военната хунта, нито корумпираните политици, нито изпълнителните директори на международните корпорации. Успях да разбера, че несправедливите социални, политически и икономически структури са причина за насилието и неравенството. Силните и богатите се възползват икономически и законово от системата, но в същото време са хванати в капан от нея и нито те, нито семействата им могат да бъдат щастливи.


[1] Right Livelihood – буквално правилен живот е и английското название на Наградата за цялостен житейски принос. (бел.пр.)

[2] Азиатските тигри (или дракони) – държави, които в началото на 60-те и 90-те години бележат силен икономически ръст (над 7% годишно), който се дължи най-вече на държавната политика, подкрепяща местни индустриални предприятия, изнасящи скъпа продукция в чужбина. През 1997, само две години след произнасянето на тази реч, икономиките на Азиатските тигри се сриват, като стоковите им борси бележат спад от над 60% (изразено в долари). Следва бързо възстановяване, но кризата от 2008г. им нанася нов удар, тъй като основният им източник на приходи – износът – спада с 50%. (бел.пр.)

[3] Ернст Фрийдрих Шумахер  – автор на книгата „Small is beautiful” („Малкото е красиво”), публикувана през 1973г.; книгата е критика на съществуващия икономически модел и масовото производство и предлага като алтернатива устойчивото развитие. (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Музиката в подкрепа на груповото финансиране на образователни проекти

Статия: „School Fund се обръща към музиката, за да осигури групово финансиране за образованието“ на Еша Чарба

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

През последните три години The School Fund в Пало Алто, използва платформа за групово финансиране, за да набере средства за обучението на над 200 студенти от цял свят. Днес те си партнират и с 28-годишната певица, номинирана за Грами, Каролин Малачи. Съвместната им кампания #IAM campaign, цели да събере допълнително финансиране за студенти от Африка. През следващите шест месеца спонсори като  Chegg for Good ще даряват по 19 цента (или еквивалента на един час учебни занятия) за всяко гледане на новия клип на Каролин – “Free the Mind”.

„Смятам себе си за лидер и за член на едно глобално семейство. Темата за развитието на личността преобладава в моята музика. Искам феновете ми да мислят, че точно сега, а не по-късно, е правилният момент да осъществиш идеите си”, казва Малачи по въпроса за съвместната си работа със School Fund.

Сътрудникът на Dowser, Еша Чарба, разговаря с Мат Северсън, основател и Изпълнителен директор на School Fund, за груповото финансиране на образователни проекти и за новата им кампания.

Започвате да се занимавате с филантропия и социално предприемачество веднага щом завършвате гимназия и ви приемат в колеж. Какъв съвет бихте дали на младежите, които днес завършват колежа и биха желали да се развиват професионално в област, която има потенциал да окаже положително влияние върху света? Какви ресурси биха могли да използват, за да финансират начинанията си?

Най-големият съвет, който бих могъл да дам на връстниците си е просто да започнат. Млади сме и трябва да се възползваме от това. Възрастните хора не очакват от младежите да имат готови отговори за всичко. Те винаги са склонни да споделят своите идеи и предложения, да ни дадат обратна връзка, особено когато се обърнем към тях открито и с желание да почерпим знания от техния опит.

Има множество прекрасни групи, които помагат на млади хора, тепърва започващи да осъществяват идеите си. Повечето колежи предлагат стипендии или програми за социално предприемачество (например в колежа Браун, където съм учил, съществува Инициатива за социални иновации, реализирана от Център Суерър). Конкурсът за Социални иновации Dell също е прекрасен, а да не забравяме и DoSomething.org. Много се вълнувам и от факта, че един от нашите партньори, Chegg for Good, също започва да работи активно с млади социални предприемачи.

Целта е просто да стартираш нещо и да започнеш да говориш за него. Да говориш с приятелите си, със съучениците си, с преподавателите си, с всички възрастни хора, които познаваш, и така много от тях ще се превърнат в твои ментори. Един забавен цитат, който бих искал да споделя, гласи: „Ако помолиш за пари, получаваш съвети. Ако помолиш за съвет, получаваш пари.” Затова просто говорете с хората и ги помолете за съвет. 

Когато създадохте School Fund съществуваха ли и други социални предприемачи, използващи групово финансиране в сферата на образованието? Как решихте, че именно груповото финансиране е правилният модел на работа за вас?

От доста време следях Kiva.org. Когато бях втори курс, представител на организацията изнесе лекция в Браун, и направо не можех да си намеря място от вълнение. Мислех си „ако Kiva са успели да постигнат толкова много благодарение на личната връзка и груповото финансиране на предприемачи от развиващите се страни, представи си какво бихме могли да направим, ако свържем хората директно със студентите?” Според мен студентите често имат дори по-завладяващи истории и се нуждаят от помощ за по-дълъг период от време, а не само еднократно.

Как получихте начален капитал?

Няколко семейни фондации ми помогнаха. Те вярваха в мен и в идеята ми и бяха склонни да поемат риск. Благодарение на стипендия, отпусната от Браун, през 2000г. пътувах до Танзания, за да направя някои първоначални проучвания и да задвижа реализацията на идеята си.

Какви преимущества/ недостатъци ви дава това, че централата ви е в района на Залива? Лесен достъп до капитал?

Този район наистина е пълен с иновативни идеи и е прекрасно място, където можеш да се срещнеш с много хора, които не се страхуват да опитат нещо ново. Бих казал, че фактът, че идвам от Силиконовата долина, е една от причините за желанието ми да реализирам идеите си, а не просто да мисля за тях и да не предприемам нищо. Не се страхувах да действам дори и когато нямах отговор на всичките си въпроси. Това се оказа от огромна полза както за мен, така и за School Fund.

Определено има много умни хора, които имат желание да споделят идеите и опита си и да ни помогнат. Един от съветниците ни, Сюзан Скийс, ни оказа огромна подкрепа. Баща ми, бивш софтуерен инженер в Google, помогна с програмирането и създаването на пръвоначалната версия на сайта ни. Няколко семейни приятели помогнаха финансово за стартирането на органзиацията.

Предполагам, че един от недостатъците на стартирането на компания в Силиконовата долина, е, че понякога приемаш за даденост, това, че хората са свикнали с технологиите и знаят как да ги използват. Приемаш, че за всеки е нещо съвсем нормално да разглежда някоя интернет страница и да публикува онлайн лични съобщения, но това не винаги е така.

Когато завършвахте, обмисляхте ли варианта да си намерите друга работа или винаги сте вярвали, че School Fund ще ви е достатъчна? Възможно ли е да „правиш добро” и в същото време да изкарваш достатъчно пари, за да покриваш всичките си разходи?  

Интересно, че ме питате точно това. Всъщност имам нормалната работа в Google. Истината е, че е напълно възможно да правиш добро дори и да не отделяш 100% от времето си само за него. Стартирах School Fund още като студент и успях да продължа образованието си и в същото време да ръководя малка неправителствена организация.

Смятам, че всичко хора трябва да превърнат „правенето на добро” в част от ежедневието си – без значение дали става въпрос за 1-2 или 20-30 (нещо като работа на половин работен ден, както е при мен), или над 40 часа на седмица.

Лично аз искам School Fund да успее. Наближаваме следващото ниво на развитие и в момента търсим втори човек в САЩ на пълно работно време, който да поеме координацията на разширяването на организацията.

School Fund съществува от три години насам. Кои бяха най-големите предизвикателства за вас?

Имаше много предизвикателства. Едно от тях беше изграждането на мотивиран екип.

Какви промени бихте желали да видите в сферата на социалното предприемачество? В коя област според вас все още има място за иновации, развитие, подобрение?

Бих искал повече млади социални предприемачи да се подкрепят и да се учат един от друг. Толкова много организации правят едни и същи грешки и научават едни и същи уроци. Би било прекрасно ако организациите, които са 6 до 12 месеца напред в развитието си да съветват и помагат на онези, които са по-назад.

Бихме искали да служим като източник на знание за организациите, които тепърва стартират. И се надявам организации, които са по-напред в развитието си да направят същото за нас!

Как достигнахте до това партньорство с Каролин Малачи и какво се надявате да постигнете с него? Да достигнете до друга аудитория?

Запознах се с Джоузеф „Джей Пи” Пинеда чрез приятел на мой приятел. Бързо се сприятелихме и разбрах, че за него представлява интерес мрежата, която е изградил в Юнивърсал Рекърдс, да бъде използвана за повишаване на интереса към неправителствените организации. Той ме запозна с номинираната за Грами Каролин Малачи и веднага стартирахме проекта. Подобно на School Fund, Каролин тъкмо прохожда в музикалния бизнес. Тя получи едно от най-високите отличия в музикалния свят: номинация за Грами.

Музиката й е свързана с позитивното мислене и това да поемеш съдбата си в собствените си ръце. Това много добре пасва на нашата мисия да изпращаме децата на училище, за да могат след това да поемат съдбата си в свои ръце.

Някои от песните на Каролин, като Beautiful Dreamer и Free Your Mind, съдържат много положителни послания.

Надяваме се чрез партньорството си с Каролин да привлечем по-голям интерес към нашата дейност, да й помогнем да допълни прекрасното си изкуство с ясен призив за действие, отправен към нейните фенове, и да покажем на света, че музиката може да доведе до конкретни положителни промени.  Надяваме се през всеки от шестте месеца да съберем финансиране за 10 000 учебни часа.

Работите с няколко държави. По какъв начин можете да гарантирате на дарителите, че всеки долар, който ви дават, отива за нуждаещ се ученик? 

Още от самото начало започнахме да показваме на дарителите точно за какво се използват парите им, за да гарантираме, че 100% от даренията на сайта отиват за заплащане на семестриалните такси на студентите. Имаме и касови бележки, доказващи, че парите са стигнали до местоназначението си.

Работим с мрежа от партньорски НПО от цял свят, които имат служители в съответните държави. Набираме средства чрез страницата за групово финансиране www.theschoolfund.org, изпращаме средствата на партньорите си, а те от своя страна ги разпределят между училищата. Молим партньорите си да събират документи за всяка транзакция, за да гарантираме на дарителите, че парите им се използват по предназначение.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Форум на научните писатели в Керала

Статия: Kerala Sastra Sahitya Parishad (KSSP), Индия на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за огромния им принос в разработването на един модел на развитие, основан на социалната справедливост и участието на народа.”

Фондация KSSP, което буквално означава Форум на научните писатели в Керала, води началото си още от Научния литературен форум, проведен през 1957г. от група загрижени активисти и научни писатели. KSSP е основана през 1962г. и до 1968г. успява да влезе в контакт с учени от Керала, работещи из цяла Индия. KSSP се превръща в организация, която се стреми да говори за наука на достъпен за хората език, използвайки местния диалект малаяли. Движението си поставя за цел разпространението на науката в Керала.

Към 1976г. KSSP вече има 2600 члена и през следващата година започва да организира практически семинари, наречени Цяла Индия, насочени към различни научни сфери. През 1987г. по време на един от тези семинари се ражда Народна научна мрежа Цяла Индия. Народните научни движения, вдъхновени от KSSP, днес са разпространени из цялата страна. През 1996г. самата организация вече има 60 000 члена, организирани в 2000 местни подразделения. KSSP участва активно в различни дейности, свързани с развитието на страната:

Образование: Сред членовете на KSSP има 10 000 учители, с чиято помощ фондацията организира практически обучения за учители, оценява учебните планове и учебниците, насърчава новостите в педагогическите практики, публикува научни книги и списания за деца, провежда Детски научни фестивали и програми за обмен на учители. KSSP е сред основните движещи сили зад програмата, довела до постигане на 100% грамотност през 1991г.

Околна среда: Една от целите на KSSP е да повиши информираността на жителите на Керала относно проблемите на околната среда. За целта фондацията организира кампании, образователни инициативи и популяризиране на добри практики.

Развитие: KSSP участва в разработването на модели за устойчиво развитие, води кампании за децентрализирана демокрация, инициира различни експерименти на местно ниво, анализира „модела на Керала” за развитие (високо развитие на човешкия капитал, въпреки ниските доходи), търси начини за подобрението му и публикува проучвания на тема развитие. KSSP и центърът на фондацията за Научна и развойна дейност (Център за интегрирани технологии – IRTC) разработват методология за картографиране на расурсите с участие на местните жители (PRM), както и методология за съставяне на планове според водосборните басейни, които да помогнат на местните институции в програмите им за развитие.

Енергетика: Половин милион домакинства са инсталирани високоефективните печки на KSSP, спестявайки по 0.6-0.8 милиона тона дърва за огрев на година. KSSP има и програма за замяна на голяма част от 20-те милиона 60-ватови крушки с по-икономични флуоресцентни лампи. Фондацията помага и на местните власти в инсталирането на малки водни електростанции.

Комуникации: KSSP е най-големият издател на научна литература в Индия. Фондацията е публикувала 1200 книги и издава по 30-40 нови заглавия на година. Приходите от тази дейност възлизат на 2,4 милиона рупии през 1994г. и 15 милиона рупии през 2004г., което е близо 90% от общите приходи на фондацията, която не получава международно финансиране. Голяма част от усилият на KSSP са насочени към продажбата на тези книги от врата на врата, което е вид педагогика, ориентирана към набирането на финансиране. KSSP използва и други комуникационни средства, като организиране на лекции и един изцяло нов тип театрални представления. „Kala Jatha” или „Караваната на изкуството” е част от кампанията на фондацията за повишаване на грамотността, която достига до 60-70 милиона души.

KSSP осигурява обучение на хората в селата и особено на жените относно производството на сапун, отглеждането на гъби, изработката на грънчарски изделия и други подобни дейности, които биха позволили стартирането на собствен дребен бизнес.

KSSP ръководи и важни програми в сферата на здравеопазването, правата на жените, изследванията и развитието. Изпълнителният съвет се състои от 65 члена, а на местно ниво има над 10 000 ръководители на регионални офиси. KSSP е носител на множество награди, сред които Награда на програмата за развитие към ООН Глобал 500, Врикша Митра и наградата Кинг Седжонг на ЮНЕСКО.

Цитат

„KSSP цени човешките ресурси като най-голямото обещание за бъдещето на страната. Най-добрият измерител на развитието на една държава е поучителното влияние на класните стаи, постиженията и научните интереси на младежите.“

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Групово финансиране в сферата на образованието

Статия: „Education Generation: групово финансиране на образованието“ на Еша Чабра

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Ейлин Ноулс, основател и изпълнителен директор на Education Generation, нова платформа за групово финансиране на образователни проекти, казва, че „не желае хората да продължават да правят дарения от съжаление”. Вместо това тя се опитва да разкаже историите на студентите, които организацията подпомага, за да могат дарителите да придобият по-добра представа за това от какво реално се нуждаят младежите. Ноулс се надява, че през следващите години студентите ще осигуряват достатъчно добро съдържание за уебстраницата на организацията.

Докато това се случи, те ще имат достъп до получените дарения. Всеки дарител може да даде 20 и повече долара, за да подпомогне образованието на младежите, които идват от развиващи се държави, като Перу, Индия и Руанда. Ноулс, която е родена и израснала в Еквадор, добре познава особеностите на тези държави. Работейки за Ашока, Световната банка и Инженери без граници тя  е получила възможност да опознае и тънкостите на международното развитие.

Днес усилията й са насочени към образованието. Защо? Защото смята програмите за подпомагане на деца за твърде скъпи; защото основният акцент при повечето от тях е достъпът до образование, а не до качествено образвание; и защото когато става въпрос за средно или висше образование просто липсва достатъчно финансиране.

Dowser: Имате впечатляващ опит в областта на социалното предприемачество. По какъв начин този опит ви насочи да се занимавате точно с образование? Забелязахте ли при пътуванията и работата си някаква обща черта, която ви наведе на мисълта, че образованието може да окаже най-голямо влияние върху развитието?
Ноулс: Мисля, че инвестициите в образование наистина могат да окажат огромно влияние, но само ако дават на хората онова, от което се нуждаят, за да разгърнат пълния си потенциал. Смятам, че образованието може да осигури на хората средата, която им е необходима, за да участват активно в света около тях като предприемачи, преподаватели, политици и т.н. Организациите и програмите, които осигуряват подобни възможности са много рядко срещани, затова се интересувам не само от финансиране на образователни проекти, но и от запознаването с модели, които преоткриват образованието.

Защо точно модел за групово финансиране? Обмисляли ли сте възможността да ползвате други модели?
Смятаме, че моделът за групово финансиране ще ни даде възможност да повишим ефективността на тадиционните модели за отпускане на стипендии за деца. При нашата платформа се премахнати високите оперативни разходи. Работейки директно с местни пaртньори намаляваме и разходите, които са нужни, за да достигне стипендията до детето, за което е предназначена. Освен това чрез платформата си създаваме и процеси, които биха работили и в по-голям мащаб. В тестовия си период осигурихме 270 стипендии за деца от 10 държави.

Преди работех за друга организация, SEED, и заедно с нея установихме, че традиционният модел на отпускане на стипендии, за да се финансира образованието, не е ефективен, струва скъпо и трудно би работил в по-голям мащаб.

С какви трудности се сблъскахте? Какво научихте в процеса на изграждане на собствено социално предприемачество?
Често ни се налагаше да губим много време в търсене на външна подкрепа, за да продължи да съществува EdGen. Прекарвахме толкова време в търсене на спонсори, колкото и в изпълнение на стратегическите си цели. Това е често срещан проблем в много организации, подобни на нашата.  

Заехме се също така с изключително сложната задача да намерим най-добрите програми, подпомагащи хора, желаещи да завършат средно или висше образование. А след това трябваше и да свържем тези програми с дарителите. Балансът между двете страни е голямо предизвикателство.

Работехме с партньорски организации, които не бяха свикнали, че в интернет всичко се случва в реално време. Те се сблъскваха с различни ограничения и им беше трудно да работят наистина ефективно. В същото време дарителите очакваха да получават бързи и подробни сведения за това какво става с парите им.

Какво отличава EdGen от други платформи като Vittana, например, които също позволяват директни дарения към ученици и студенти?
Ние се фокусираме не само върху достъпа до образование, а най вече върху осигуряването на качествено такова. Изследванията показват, че на пръв поглед логични и щедри дарения (например под формата на учебници/ помагала и дори достъп до образование) понякога прсто не носят желаните резултати. Ние си партнираме с организации, които са ориентирани към резултатите и се стремят да постигнат промяна на цялата образователна система. Например Института за жените Акилах, който разработва модели за висше образование, които да са осъществими и в по-голям мащаб.

Разработваме и Partner Hub. Смятаме, че споделянето на знания и опит крие огромен потенциал. Целта ни е да стимулираме организациите да си сътрудничат и така да повишим добавената стойност за настоящите и бъдещите си партньори. 

Защо дарения, а не заеми?
Настоящният ни опит ни е показал, че няма как да гарантираме, че отпускането на студентски заеми ще доведе до по-добри резултати за обучаващите се, отколкото даренията. Работим в развиващите се страни, където хората са много бедни и един заем само би бил в допълнителна тежест на студентите, защото нищо не може да им гарантира, че лесно ще си намерят работа.

Коя е най-добрата книга, която сте чели или реч, която сте слушали по темата за социалното предприемачество? Нещо, което наистина ви вдъхновява?
Една реч за TED на Чимамнда Адичи, наречена “The Danger for a Single Story” , ме вдъхновява изключително много. В речта тя казва, че „е невъзможно да разкажеш една история без да стане дума за сила… Подобно на икономиката и политиката, историите зависят от принципа  на „nkali”: как са разказвани, кой ги разказва, кога ги разказва, колко истории разказва; всичко това зависи от силата.”

Смятам, че нашата платформа дава възможност да разкажем повече цялостни истории; да изведем историите на другите на преден план и чрез инвестициите си в образованието да осигурим на студентите пространство, в което свободно да разкажат своите истории. EdGen трябва да постигне още много неща, за да бъдем удовлетворени от начина, по който представяме студентите пред света и тази реч постоянно ми напомня защо това е важно.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Jumpstart- за взаимоотношенията, децата и грамотността

Статия: „Интервю: Джеймс Кливлънд от Jumpstart- за взаимоотношенията, децата от предучилищна възраст и грамотността“ на Джули Фърбиш и Ребека Робинсън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Пет годишните деца от бедни семейства притежават само ¼ от речниковия запас на по-богатите си връстници, а половината от тях влизат в първи клас с твърде ниски умения за учене. Това е сериозен недостатък, който ще ги преследва през целия им живот, ако нещо не се промени. Ето защо Jumpstart, бостънска преподавателска организация, насърчава поддържането на взаимоотношения между деца в предучилищна възраст и наставници доброволци. Организацията е основана през 1993г. от 15 студенти, работещи с 15 деца от предучилище. Днес Jumpstart се е превърнала в национална платформа, в която доброволно участват 3500 студенти и пенсионери, които помагат на над 13 000 деца в 20 щата.

В интервю за Доузър, президентът на Jumpstart, Джеймс Кливлънд, разказва за това как организацията му създава „множество положителни ефекти”, като влияе не само на живота на децата, но и на цялата общност.

Dowser: Jumpstart е бързо растяща организация. От 2002-ра насам всяка година утроявате броя на учениците, на които помагате. Но има толкова много деца, които се нуждаят от вашата помощ – възможно ли е достигнете до всички?
Кливлънд: Не мисля, че е възможно да достигнем до всяко дете в Америка, което се нуждае от услуги, подобни на нашите, макар че е важно човек да си поставя високи цели. Като предучилищна занималня насочена към деца от бедни семейства, в обсега на дейността ни попадат около един милион деца. Но примерно в Роксбъри, Бостън благодарение на програмата ни много деца имат доста по-добри умения отколкото преди две години и това привлича вниманието на обществени училища, бизнесмени, фондации. С времето ни се дава възможност да оказваме влияние и по други начини, като например да участваме в обсъждането на местната политика по отношение на образованието. 400 деца могат да повлияят на 4000.

По какъв начин Jumpstart оказва подкрепа и допълва настоящата образователна система?
1/3 от децата, които ходят на детска градина, няма да са готови за училище, когато излязат от нея. Понякога учителите не успяват да дадат на децата вниманието, от което те се нуждаят, и с времето изоставането им става все по-голямо.

Детето най-лесно придобива езикови умения още преди детската градина и това се случва чрез разговори с възрастни хора. Стремежът ни е да се възползваме от този уникален период в развитието на детето и да му осигурим контакт с грижовни, специално обучени възрастни хора, които да му обърнат нужното внимание и да повишат шанса му за успех в бъдеще.

Можете ли да ни дадете пример как уменията на доброволците и познанията им за детската психология оказват влияние и помагат по време на контактите им с децата?
Когато децата са на три години, в мозъка им има три пъти повече активни невронни връзки отколкото в мозъка на един възрастен човек. Т.е. те са много адаптивни, мозъкът им постоянно изгражда, разрушава и трансофрмира съществуващите връзки. И тази умствена дейност е тясно свързана с опита на детето.

Доброволците ни са запознати с етапите на развитието на децата. Това им помага да разберат защо използваме даден учебен план или занимателни дейности на различните етапи.

В какво се изразява различното отношение на вашите доброволци към децата в сравнение с отношението на учителите, които не са минали обучението, което предлагате?
Нашите членове разбират, че много от децата все още са в онзи етап на развитието си, в който смятат себе си за най-важното нещо на света. Когато едно дете влезе в конфликт с друго, нашите доброволци отстраняват обекта на спора и след това разговарят и с двете деца, за да разберат защо те изпитват определени чувства. Така окуражаваме децата сами да намерят решение на проблема и да стигнат до съгласие.

Постигнали ли сте положителни резултати, които не сте очаквали?
Преди шест години решихме да включим сред членовете си шестима пенсионери. Те имат познания, с които студентите не разполагат: сами са отгледали децата си, а вече гледат и внуци. Студентите се нуждаят от няколко седмици, за да изградят връзка с децата – те нямат опит, не винаги приличат на децата, липсва доверие. Но ми се е случвало да вляза в някой клас на втория ден от стартирането му и да открия, че децата вече са развили емоционална привързаност към тези по-възрастни хора. В началото това много ме изненадваше. 

Разкажете ни за някой особено важен за вас успех.
Имахме едно малко момче на име Антъни, който не говореше и побягваше всеки път щом станеше въпрос за книги. Чрез Jumpstart една студентка на име Ашли стана негов партньор. Антъни започна да говори и да чете. Две години по-късно той осъзна, че благодарение на Ашли е започнал да харесва книгите и се справя по-добре от повечето си съученици. Момчето искаше да благодари на Ашли, затова й се обади и каза „Ще напиша книга за теб и мен и това ще е моят начин да ти благодаря”.

Помогнали сте за основаването на четири центъра SCORE! и сте съосновател на Inside Track, организация, която оказва подкрепа на студенти, които желаят да станат членове на Jumpstart. Какво ви накара да се присъедините към Jumpstart?
Когато дойдох в Бостън за първи път, за да науча повече за Jumpstart присъствах на един урок в Саут Енд. Имаха различни занимания и бяха седнали наредени в кръг. Едно малко момче дойде до мен и ме попита „Вие от Jumpstart ли сте?” Отговорих положително и то ме прегърна, хвана ме за ръката и ме заведе да седна в кръга. Тогава осъзнах колко много се нуждаят от внимание тези деца и колко сигурни се чувстват, благодарение на Jumpstart.

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Excel Center: нов модел за обучение на възрастни

Статия: „Excel Center: нов модел за обучение на възрастни“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Около 1.2 милиона американци прекъсват висшето си образование всяка година и това им струва много – през цялата си кариера висшистите печелят десет пъти повече от своите състуденти, които така и не довършват образованието си. Ако студентите, прекъснали висшето си образование през 2007г. бяха завършили, икономиката на страната щеше да спечели още $329 милиарда през целия им живот. Много програми се стремят да предотвратят прекъсването на образованието, но почти липсват такива, които целят да върнат вече прекъсналите обратно в университета. Excel Center е наскоро стъздадена в Индианаполис програма, предлагаща висше образование за възрастни. Основателите на центъра срещат както ентусиазъм, така и голямо търсене – вече имат над 300 записани студенти, а списъкът с чакащи надхвърля 1200 души. Dowser разговаря със Скот Бес, главен оперативен директор на Goodwill Education Initiatives, които ръководят Excel Center, и Робърт Мозес, директор на центъра.

Dowser: Разкажете ни как беше основан Excel Center? Как се роди и разви идеята?
Бес: Във висшите училища в Индианаполис през последните 8-10 години завършват под 10% от първоначално приетите студенти. Само за 2008 имаше 7000-8000 прекъснали висшето си образование. Това оказва силно икономическо влияние върху самата общност. Така се роди същността на идеята.

Мозес: От 24 години насам се занимавам с образование. Започнах като учител, след това ръководех и координирах програми за земеделие и атлетика. Дойдох в Индианаполис, където започнах работа за университета Индианаполис Метрополитън (MET). Преди около три години Скот се свърза с мен и ми представи идеите си как да върнем родителите на настоящите си студенти обратно в университета. През ноември 2009 създадохме група, която да проучи как реално би изглеждало едно училище за възрастни. През май 2010г. бе приет устав на училището, така че нещата се случиха доста бързо. Училището се помещава в страдата на университета и се поддържа с подкрепата на Goodwill Education Initiatives.

Разполагахте ли с модели за висши училища за по-възрастни студенти?
Мозес: Използвахме модели от различни програми за обучение на възрастни, както и програми за онлайн обучение и започнахме да ги надграждаме с вече съществуващите в МЕТ идеи. Концепцията ни позволява на студентите да не присъстват на място, а вместо това да използват онлайн платформата ни за по-голяма част от обучението си. Търсихме из цялата страна нещо, което напълно да отговаря на това, което искахме да направим, но намирахме само откъслечни съвпадения. Заехме много чужди идеи, но най-важното е комбинацията, която сме създали, напасвайки ги една към друга.

Кое прави Excel Center толкова иновативен? Какво го отличава от други училища, които работят с по-възрастни хора?
Бес: Организацията се гради на три основни стълба: Първо, висше образование, представляващо комбинация от онлайн обучение и присъствени занятия. Второ, ресурсен център с подкрепа от експерти и лични ментори. Хората обикновено прекъсват висшето си образование не защото не са достатъчно умни, а защото се е появила някаква пречка в живота им. Нашите наставници работят по преодоляването на тези бариери, така че те да не бъдат пречка и в бъдеще. Трето, целта ни е студентите да получат диплома за висше образование, което е дългосрочна цел. Помагаме на хората да наберат скорост, за да са готови за това, което ще последва.

Коя стратегия според вас (лично и като институция) е най-успешна при работата само с по-възрастни хора?
Мозес: Всичко в училището ни е изградено така, че да пасва на нуждите на възрастните – могат да идват по всяко време между 8:30 сутринта и 9:30 вечерта, имаме и детски център, където можеш да оставиш детето си докато си на лекции. Имаме студенти с малки деца, студенти, които са единственият източник на доход за семейството си, безработни, бивши престъпници. Стараем се да направим така, че да не им се налага да избират между висшето образование и грижата за семейството. Можем да помогнем на някой студент с осигуряването на прехрана за семейството му, за да го задържим тук. Помагаме им и да си поставят собствени цели; можем да ги държим отговорни само за това, което са обещали, че ще направят. 

Бес: През годините в МЕТ сме имали голям брой по-възрастни хора, които са искали да се запишат в университета, но учебните програми просто не пасват на работния им ритъм, а и не искат да са част от всички драми в социалния живот на висшето училище. Тук структурата е напасната спрямо техните нужди. Оринетирани сме към студенти между 18 и 22 години, но реално 2/3 от тях са 18-24-годишни, а останалите може да са на всякаква възраст, дори и на 56 години. Много от студентите са съсипани от икономическата криза, но в университета те са фокусирани и ангажирани, защото знаят какъв е животът извън него. 

Каква според вас е връзката между предотвратяването на отпадането от университета и връщането на студентите обратно в него? Могат ли тези две стратегии да бъдат приложени едновременно?
Мозес: Ние реално се превръщаме в една обезопасителна мрежа, която помага след като човек вече е прекъснал образованието си. Свидетели сме на множество програми за превенция, които обаче не помагат особено, защото не могат да предложат гъвкавостта, от която се нуждаят студентите на този етап от живота си.

Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъсквате и как ги преодолявате?
Бес: Училището стартира много бързо и в известна степен все още се опитваме да накараме системите да заработят! Присъствието винаги е проблем и ако имахме повече време предварително да тестваме системите, щяхме да си спестим доста проблеми в това отношение.

Мозес: Изпитваме емпатия към студентите и се стремим да ги задържим много по-дълго отколкото други университети, но имаме огромен списък с чакащи и наистина бихме искали студентите да поемат отговорност за целите, които са си поставили. Постоянно търсим нови начини за мотивация на студентите, така че да им помогнем да постигнат нещо, което преди е било недостижимо за тях.

Кои са най-големите ви успехи?
Бес: На макро ниво самият факт, че успяхме да отворим врати и да проумеем какво правим си е цяло постижение! Обратната връзка, която получаваме от студентите е невероятна – всеки си има своя история за причините да прекъсне образованието си и за начина, по който сме му помогнали да се върне обратно в класната стая. Оценяват високо това, че им позволяваме да напредват по-бързо, когато имат възможност, или пък по-бавно, когато са заети. Реакцията на общността също е силно позитивна – досега не сме чули нито един човек да изрази недоволство. Отворихме врати преди по-малко от година, а хората вече искат да знаят как да приложат модела ни и на други места!

Какви практически съвети бихте дали на някой, който желае да работи за – или сам да създаде – училище, подобно на Excel Center?
Бес: Уверете се, че разбирате нуждите на общността. В някоя друга общност училище като нашето може да се провали или пък да дублира функциите на вече съществуваща институция. Уверете се, че съществува подходяща ниша и има търсене. Подгответе се добре предварително. Ние имахме зад гърба си шест години опит в управленеито на университет. Човек не може да се справи с подобно начинание ако няма никакъв опит или пък е свикнал само с традиционните висши училища.

Мозес: Тайната се крие в добрите и гъвкави служители. Особено през първата година е изключително важно хората с ръководни функции да умеят да се адаптират. Нашите служители сами изготвят учебните планове и сами намират начини да накарат нещата да заработят, а за това е нужна и известна доза чувство за хумор. Строгото отношение и спазването на правила не би било така забавно, но ние сме адаптивни и затова успяхме да приемем идеята и да я превърнем в реалност.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Inner-City Arts – Изкуство в центъра на града

Статия: „Интервю: Боб Бейстс – как изкуството учи децата да се справят с проблемите“ на Кони Пам и Маргарет Ийтън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Програмите за градско изкуство често изграждат доверие и активност сред младежите, обезкуражени – или откъснати – от държавните училища. Статията е част от поредица за Изкуството и градската младеж, съдържаща интервюта с водещи фигури в тази сфера. Въпреки че в днешно време образованието се изразява предимно в строги изпити, тези преподаватели успяват да предизвикат в учениците любопитство и чувство на принадлежност към обществото.

Преди 20 години Боб Бейтс е доброволец на половин работен ден, който има ясна цел: да създаде пространство, в което младежите, живеещи в града, могат да творят. Той вярва, че ако децата получат възможност и време да измислят и създадат свое собствено изкуство, те ще придобият умения, които ще им помогнат да се справят по-добре с образованието и живота след това. Бейтс създава Inner-City Arts не за да обучава творци, а за да мотивира децата да проявяват творчески подход към решаването на проблеми. Неговата организация се намира в Лос Анжелис и всяка година в нея участват 16 000 студенти и се обучават 1800 преподаватели. Бейтс разговаря с Dowser за методите на преподаване, важността на свободата в творчеството и как начинанието му също е изисквало творчески подход при решаването на проблеми, за да бъде реализирано.

Dowser: Да започнем отначало. Как бе създаден Inner-City Arts?
Бейтс: Бях на 40 години и все още не бях сигурен какво искам да направя с живота си. Живеех в града и на доброволни начала водех творчески занятия в един младежки център. Обществените училища в Лос Анжелис наскоро бяха спрели всичките си творчески програми, което за мен бе неразбираемо. И един ден, докато медитирах, чух мъжки глас, който ми каза „създай пространство за изкуство за децата”.

Доста ясно послание. И какво направихте?
Не знаех какво да правя. Огледах някоко места, въпреки че нямах никакви средства. И един ден, Ървин Джагър, богаташ от Бевърли Хилс, влезе в младежкия център, където преподавах. Заговорихме се и той ми каза „Нека да направим нещо за тези деца.” Той нае мястото, а аз водех творческите занимания.

Дотук добре.
После един ден контролните органи дойдоха, за да проверят противопожарната ни система. Подушиха нещо и влязоха в съседното помещение. Оказа се, че текстилната компания, която го заема, използва киселина, за да обработва дънчения плат. Един от пожарникарите каза „Окей, от днес нататък не може децата да бъдат в такава близост до химикалите.” И това беше краят.

Но това е било и началото.
Да, беше. В Лос Анжелис Таймс излезе статия със заглавието „Новосъздаден център за изкуство губи помещението си”. Обади се представител от Фондация Марк Тейпър и попита как може да помогне. Те купиха първата ни сграда за $750 000, което означаваше, че ще можем да работим с още повече деца.

Inner-City Arts твърди, че не обучава прохождащи творци. Какво прави тогава?
Разрешава много проблеми, за да помогне на децата да разберат, че могат да постигнат всичко, което поискат.

Изкуството изисква мислене и вземане на решения: какъв цвят да използваш, как да задържиш фигурката изправена, как да го направиш по-здраво, по-ненатрапчиво, по-ярко, по-гъвкаво. Докато творят и решават проблеми, децата придобиват увереност и тя им помага във всичко останало, с което се занимават.  

UCLA също документира случващото се във вашия център. Те установавят, че в училище оценките на децата, които посещават центъра, са се повишили значително. А сега вече обучавате и учители. По какъв начин няколко уроци по изкуство се превръщат в иновативен модел на преподаване?
Бяха необходими 20 години, за да се случи това. И нещата все още продължават да се развиват. Стремежът ни е да научим нещо повече за творческия подход и изобретателността, а не само да преподаваме изкуство. Проучването, което измерва влиянието на творчеството върху оценките на учениците, е достатъчно показателно за това какво правим тук. Но то означава и че повече училища ще искат да изпращат учениците си при нас.

След реновирането сградата е много красива, както отвън, така и вътре. Не сте пестили усилия в това отношение.
Нарочно създадохме истински оазис в една западаща, индустриална част на града. Заобиколени сме от всички лоши неща в живота: проституция, наркотици, престъпления. Учениците ни живеят в тази част на града, в която трудно можеш да срещнеш каквато и да била красота. А красотата подхранва творчеството. Този център е за тях.

Каква е разликата между творчество и изкуство?
Изкуството е инструмент, а не крайна цел. Творчеството е способността да погледнеш реалността и да откриеш нови взаимовръзки, които не са били откривани досега. Не е необходимо да си специалист по констуиране на космически ракети, за да твориш. Но изкуството развива същите умения, от които се нуждае и един такъв специалист: способността да обработваш сложни материали, данни, информация и структури.

Какво влияние оказва това в класната стая?
Специалистът по творчество Михаил Ксикзентмихалий е открил, че всички хора на изкуството, музикантите и мозъчните хирурзи изпадат в така наречения от него „поток” – времето спира и ти си фокусиран само върху това, което правиш. В този момент цялата ти енергия е концентрирана в едно единствено нещо. Опитваме се да помогнем на учениците да достигнат сами до този момент. Защото „потокът” е място, в което се разкрива истинският човешки потенциал.

По какъв начин това може да помогне на децата от бедни семейства в Лос Анжелис?
Тук децата научават, че могат да изхвърлят всички предмети, които са изработили, защото винаги могат да направят нови. Защото идеите и решенията идват от тях, от тяхната същност. Това изцяло може да промени едно дете, което иначе си няма нищо.

Кой ви вдъхновява вас лично?
Алберт Айнщайн, Майлс Дейвис, Исус, Буда, Пикасо, Сезан, Матис, ренесансовият художник Пиеро делла Франческа, Йо-Йо Ма, и прекрасният музикат, свирещ на парагвайска арфа, Едмар Кастанеда. Тук, в училището също работя с прекрасни хора, които ме вдъхновяват всеки ден.

Защо повечето училища не оценяват връзката между творчеството и учебните резултати?
Много от управляващите имат погрешна представа за това какво реално постига изкуството. Интуитивната и рационалната страна на мозъка, дясното и лявото полукълбо, работят едновременно, когато хората творят. И така можем да постигнем повече. Част от мисията ни се състои в това повече хора да научат истината: че изкуството е жизненоважно за развитието на хората.

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

За вдъхновението в образованието

Статия: „Интервю: Алета Маргулис – защо динамичната класна стая води до по-добри учебни резултати“ на Джули Фърбиш и Маргарет Ийтън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Алета Маргулис, основател и изпълнителен директор на Center for Inspired Teaching, вярва, че всички деца имат вродено желание да учат. Но според нея училищата убиват това тяхно желание. Като учител Маргулис отхвърля опитите за мотивация на децата чрез награди, като значки или златни звезди. Учениците трябва да бъдат мотивирани от самия процес на учене, разсъждава тя. Затова Маргулис разработва и се опитва да разпространи модел на преподаване, който акцентира върху участието, а не върху спазването на правила. Учителите, обучени от нейния център, забелязват, че оценките на учениците им се повишават, а броят на отпадналите от училище деца намалява. В интервюто Маргулис обяснява защо едни малко по-шумни и разхвърляни класни стаи могат да са от полза за всички.

Dowser: Целта на Вдъхновеното преподаване е да промени общественото образование в Америка. Как може една организация да се справи с толкова мащабен проблем?
Маргулис: Създавайки един нов модел на преподаване, който прави училищата точно обратното на скучни. Днес много ученици получават слаби оценки. Но това не значи, че се провалят, а просто, че са отегчени.

Какво означава „обратното на скучен”?
Ако по телевизията или в някой филм дават класна стая, тя изглежда по следния начин: полузаспали ученици, наредени в редичка по чиновете и учител, застанал пред дъската. Това е най-неефективният начин за привличане на вниманието на учениците. Но въпреки това е повсеместно разпространен. Училищата могат да изглеждат и различно. Могат да заприличат на лаборатория на НАСА, където постоянно се правят експерименти, решават се проблеми и се работи в сътрудничество. Това е крайната ни цел.

И откъде започвате?
От учителя. Не става въпрос за предмета. Нито за начина на изпитване. А за начина на преподаване.

Не очакваме ли вече твърде много от учителите?
Очакваме от тях да предадат даден учебен материал възможно най-ефективно на една пасивна аудитория: децата. Това се нарича модел на трансмисия. Вдъхновеното преподаване се опитва да промени ролята на преподавателите и да ги превърне от предаващи информация в предизвикващи размисъл.

Как става това?
Помагайки на учителите да въвлекат учениците в процеса на работа. Показваме им как да започват уроците си, поставяйки на учениците въпрос, а след това и практически проект, чрез който да достигнат до отговора сами. Нещата наистина са много прости.

Това не отнема ли повече време?
Нужни са около 20 минути, за да запалиш един ученик по нещо. Дай на което и да е дете, с какъвто и да е социален статус, интересна и важна работа, и детето ще иска да я свърши. След като веднъж си събудил това желание за действие в детето, нещата вече започват да се случват много бързо. То ще работи по-усилено и ще го разбере по-добре.

Измервате ли учебните резултати?
Измерваме оценките и резултатите от изпитите, които се покачват, когато учителите възприемат нашия модел. И което е по-важно, самата същност на ученето се променя, което означава, че учениците вече не мразят училището толкова много и не им е така скучно.

Например?
Скорошно проучване показа, че когато учителите прилагат нашия модел, участието в час нараства повече от два пъти, а броят взаимодействия, изискващи критично мислене и аналитични разсъждения, се увеличава. Друг огромен плюс е, че времето, прекарвано във въдворяване на ред значително намалява.

Каква е уловката?
По-разхвърляно е, по-шумно е и работата никак не е лесна. Но всеки учител, прилагащ нашия модел, заявява, че изпитва по-голямо удовлетворение от работата си. Според тях наистина си заслужава.

Спомняте ли си онзи момент като учител, в който осъзнахте силата на работата с деца и ангажирането на тяхното внимание?
Да. Когато Бил Клинтън се кандидатира за президент за първи път, проведохме училищно гласуване. Учениците проведоха проучване сред всички в нашето училище, съставиха графика на резултатите, а след това наблюдаваха гласуването в стола за хранене. Един от учителите беше недоволен, защото това не било част от учебния план. Тя не позволи на нейния клас да участва в гласуването. Но някои от учениците й все пак гласуваха, рискувайки да си навлекат наказание за това.

След това говорихме за държави, в които на някои хора не е разрешено да се гласува и учениците бяха силно разгневени. Те наистина бяха осъзнали силата и важността на гласуването в една демокрация.

Какво ви накара да изоставите класната стая и да основете организация?
Обичам преподаването, но бях смазана от повсеместно разпространеното сред учителите мнение, че учениците мразят училище. Оказа се, че основаването на организация е най-добрият начин да промениш нещата в мащаб, много по-голям от собствената си класна стая.

Вие мразехте ли училище, когато бяхте дете?
Харесваше ми да уча, да чета и да получавам отлични оценки. Но си спомням един случай, в който ентусиазмът ми се стопи. Бях първи или втори клас и открих сама, че ако събереш две нечетни числа винаги получаваш четно. Бях толкова развълнувана, че споделих това с учителката си. А тя ми каза: „Всички знаят това. Пише го ето тук в учебника. Само че още не сме стигнали до там.”

Какво научихте от тази случка?
Всеки има по някоя подобна история. Чета доста за хората, които носят промяната и я карат да се случва; хора, направили наистина много за това обществото ни да е по-добро. Почти всички те в училище са били карани да вярват, че идеите им не пасват на общоприетото. Ако обществото умееше да цени онези, които мислят различно, щяхме да имаме не само повече хора, които разрешават проблеми, но и повече хора, които предотвратяват възникването на проблеми.

Бихте ли препоръчали някоя добра книга за човек, който възнамерява да основе социално предприемачество?
Forces for Good: The Six Practices of High Impact Nonprofits
 („Източници на доброто: шест практики за високоефективни организации с идеална цел“), от Лесли Кръчфийлд и Хедър МакЛауд Грант. Великолепна е!

Какъв съвет бихте дали на някой, който възнамерява да започне кариера като социален предприемач?
Да намери нещо, което го вдъхновява и което наистина променя света. Аз не върша това, което правя, защото то помага на хората. Върша го, защото това е най-стимулиращата интелектуална дейност, за която мога да се сетя.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени