Tag Archives: образование


Ненасилствена комуникация

Мирослава Делчева  е част от екип специалисти, занимаващи се с обучение на деца по метода на ненасилствената комуникация (ННК). Обучението цели още от ранна детска възраст да изгради в децата умения за общуване, преодоляване на конфликти, осъществяване на взаимосвързаност с околните. Какво представлява ненасилствената комуникация и как тя може да направи отношенията ни с хората около нас по-добри, разказва Мира:

За първи път се запознах с метода за общуване Ненасилствена комуникация /ННК/ преди близо две години на семинара, посветен на тази тема – „ Светът през очите на жирафа”. Бързам да обясня от къде се взеха тези жирафи.

Жирафът е символ на ННК или на общуването от сърце, символ на общуването, в което се отдава значение на човешките емоции и потребности. Защото, каквото и да се случва в живота ни, този метод ни учи да се вглеждаме в чувствата си в момента, в който те се появят и да търсим потребностите ни, които са коренът на емоциите.

Това означава, че външните обстоятелства са стимул за нас, но коренът на емоционалното ни състояние лежи в нашите ценности, в значимите за нас неща.

Ако разглеждаме ситуациите в живота по този начин, поемаме отговорност за собствените ни емоции и спираме да обвиняваме другите.

На практика, когато има силни чувства, много често има и обвинителни мисли към хората, които са замесени, към ситуацията, към себе си. Има различни техники за справяне с тези мисли. Когато говорим за ННК, се фокусираме върху емоциите, които изпитваме и свързаните с тях наши потребности. Осъзнаването на важните за нас неща, сваля напрежението и ни помага да излекуваме трудни ситуации и взаимоотношения.

Емоциите са като вълни, които носят своето послание и след като го доставят, отшумяват. След две години мога да кажа, че се уча да се вглеждам в себе си, и да откривам тези послания. Те могат да бъдат като скрити перли, страдаме докато станем готови да ги видим и в един момент се превръщат в истински съкровища.

Определено мога да кажа, че ННК е като перла за мен, нещо, което стана част от мен, от пътя ми и от значимите ценности. Така се родиха и заниманията за деца, от желанието да се предадат тези ценности на децата и още от рано да се стимулира у тях осъзнатостта за човешките емоции и потребности, които в крайна сметка са в основата на истинските взаимоотношения и на градивната комуникация като цяло.

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Обменът на знание в общините като начало на действието

Живеем в 21-ви век в развита държава. Живеем в общество на знанието. Образованието и знанието са най-голямото ни богатство. А богатството се разширява, увеличава и развива, когато се раздава и споделя. Обменът на знание е в основата на бъдещето ни развитие. Той може да се осъществява по различни начини, но най-добре се получава като се утвърди като начин на живот и общуване между хората и заеме основно място в общините.

Можем да научим много един от друг, всеки има собствен опит и може да го сподели с останалите. Това е най-лесният и бърз начин за развитие. Обучението и преподаването са винаги обмен и един безкраен процес на взаимодействие. Преподаващият преподава, но и се учи, учещият учи, но и преподава. В основата лежи връзката и споделянето между хората. Това е и основата на цялото ни общество и още повече на обществото на знанието, на обществото на даването, споделянето и взаимното развитие.

Но как да изградим това общество на обмен и споделяне, на съвместно учене между, от и за хората? Има няколко прости стъпки.

1. Първо се събираме, а това най-лесно става с хора, които познаваме, хора от собственото ни обкръжение и община. Можем да почнем с малка група и да видим кой и какво може и на какво е готов да научи останалите, какво иска да сподели. Хората и техните взаимоотношения са не само основата, но всъщност и единственото, което съществува във всяко едно общество. Това е целият наш живот. Всичко друго е без значение. Създаването на списък със знанието и възможностите на всеки един е предпоставка за доброто съвместно развитие. Така всеки знае от кого какво може да научи.

2. Определяне на основните насоки на развитие. Според мен, ключовите знания за бъдещето се крият в областите на себепознанието, отношението към хората и обществото като цяло, физическото и духовно развитие, пътуването, взаимодействието с природата, земеделието и изхранването, енергията, изкуството и занаятите, образованието, творчеството. Това са насоки, в които отделните и лични стремежи за развитие се обединяват и съчетават в пълнота.

3. Знанието е в основата, но е само предпоставка за моженето и действието. Ако от знанието произлиза действие, то тогава то е устойчиво и помага за развитието на общината. Само живото, осъществено знание има стойност. Затова и се набляга на въплътеното в действие знание. И докато за знанието е важно да е безгрешно, то при действието грешките са в основата на развитието. Допускането на грешки е не само неизбежно, но и необходимо за подобряването и разширяването на знанието.

4. Общините и отделните групи за обмен на знания и осъществяване на действия са поставени на устойчива основа, само когато се осъществява обмен и споделяне между тях. Най-важен е обменът на хора, тъй като хората са живото знание и носители на действието, а връзките между тях изграждат обществото.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Българи от старо време | Една история за любов, труд и постоянство

Българинът от край време се слави със своето трудолюбие, прагматичен ум и предприемачески дух. Примерите за преуспели български предприемачи с национално значение, тръгнали от нищото – и в днешно, и в минало време – са много. Но ако потърсим сред тях освен находчиви търговци и хора-човеколюбци, броят им значително ще намалее.

Историята, която ще ви разкажа по-долу, е за един вдъхновен българин, живял и работил в началото на миналия век. Признавам, нямаше да се заинтересувам от него толкова обстойно, ако не беше свързан с моя роден град Габрово. Пенчо Семов е роден през 1873 г. в едно габровско селце на име Цвятковци, в семейството на пътуващ търговец. Като малък помага на баща си в търговията с кожи и вълнени платове. По това време Габрово се превръща в истински индустриален център с работещи стотици фабрики и предприятия. През 1898 г., на 25 години Семов е натрупал малък капитал, който му позволява заедно със своя тъст да основе първото си предприятие – фабрика за сапун. Започва една история на професионален и човешки възход – само за няколко години в Габрово се появяват фабрики за платове, собственост на Пенчо Семов – „Надежда”, „Иван Семов и синове” и „Успех”. Във Варна пак той основава и първата фабрика за ютени изделия – „Кирил”. Освен в текстилната, Семов навлиза и в кожарската, в барутната и в тютюневата промишленост, обхващайки почти всички краища на България.

Но какво прави този предприемчив българин по-различен от останалите едри индустриалци от 20-те години на миналия век? Отговорът е мисълта и грижата му за хората. Самият Семов като младеж не е имал възможност да посещава училища в чужбина, но изпраща на свои разноски хората си специалисти да се обучават в най-добрите училища в България и Европа. Той съзнава, че най-ценният ресурс не са парите и машините му, а хората. Образованието и личностното развитие са ценностите, на които предприемачът Семов се основава в своята работа. С негови средства е изградено училището в родното му село, а благотворителната му дейност само за образование е с впечатляващи размери. Семов никога не изневерява на философията си да не влиза в политиката и да не изнася капитали извън граница. Той съсредоточава цялата си финансова мощ в родината, като след смъртта си през 1945 г. завещава на България над милиард тогавашни златни лева. След всичко, казано дотук няма да ви изненада и веруюто на Пенчо Семов: „Любов, труд и постоянство”. А Атанас Буров, известен политик и съвременник на Семов, споделя двете най-важни качества за неговия безспорен успех: смелост и дързост.

Наскоро „Нова телевизия” направи филм за живота на Пенчо Семов, който може да гледате свободно ето тук.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Конференция за отворено знание

В Берлин, от 30-ти юни до 1-ви юли, се състоя конферецията за отворено знание, на която присъстваха над 400 човека, за да споделят по темите отворени данни, отворена наука, отворено образование, отворен хардуер и други. Следва видео репортаж от конференцията и кратко описание на някой от темите като наблягаме в случая на отворен хардуер.

Ричард Столман сподели една от многото причини за свободен софтуер. Затвореният софтуер ни поставя в благонравно раздвоение. Не ни е позволено да разпространяваме копия на затворен софтуер, и когато някой наш приятел ни помоли да му дадем съответния софтуер, ние сме изправени пред моралната дилема – да дам ли софтуера на моя приятел? Това е много интересно! Затвореният софтуер възпира морално развитие и морални действия на хората, които го използват. Ричард Столман приказваше за свободния софтуер не като софтуер, който може да се свали безплатно и който е с отворен код, ами за софтуера като прибор, който позволява четири свободи на хората. Свободата да го използваш за всякаква цел, да изучаваш и променяш изходния код, да разпространяваш негови копия и на променените от теб версии.

Едно интересно обсъждане беше личен стандарт за отворен хардуер. Не е точно стандарт, ами по-скоро служи като знак за кои продукти са отворен хардуер. И не е идеята да се прави някаква централна институция, която да проверява дали даден продукт е отворен или не, ами по-скоро общността от хората, които се занимават с отворен хардуер ще бъде въвлечена в това решение. Все още има доста отворени въпроси по самото предложение, които трябва да се изчистят. Определиха се следните цели на стандарта: да се подсигури отвореност, да се запази общото знание и да бъде прост и универсален стандарт. Ценностите са: споделяне, достъпност, позволяване на пресъздаване, обща собственост. Оханда ще продължи с неговото бъдещо развитие.

Мишел Бауенс сподели че ако искаме отворено знание се нуждаем от отворени инфраструктури. Той предложи създаването на мисионни организации, които да помогнат със създаването на инфраструктурите, върху които отвореното знание да съществува. Може да гледате неговата реч „Няма отворено общество без отворено знание, няма отворено знание без отворено общество“.

Следва кратко описание на речите за отворен харудер.

Себастиян Бурдеаудук представи Милкимист, обхватно решение с отворен код за системи за преработка в реално време на интерактивни визуални ефекти за видео диджеи. Има собствен процесор с Verilog HDL дизайн файлове, които са напълно безплатни и с отворен код.

Николай Георгиев представи Екологията с отворен код, проект имаш целта да разработи 50 машини нужни за основните нужди на хората като храна, къщи, енергия, транспорт и производство. Всичката информация от къде да се намерят материалите, как да се построят машините и как да се използват, поддържат и поправят ще се сподели безплатно в Интернет с текст, картинки и видео.

Хавиер Руиз представи Онави, организация с нестопанска цел разработваща отворени дизайни на средни по големина вятърни мелници. Дизайните са създадени чрез отворено сътрудничество между всички участници.

Ану Мата от Фаблаба в Утрехт сподели как помагат на хората в нейния Фаблаб да документират работата си. Фаблаб е място, където хората могат да използват машини, за да създават най-различни неща. При влизане всеки се вписва в един компютър, на излизане документира работата си на друг компютър. Документацията след това се представя като XML и може да се покаже на един уебсайт, където лесно може да се използва.

Ливен Стандерт сравни 3D принтерите РепРап и МейкърБот по много важен начин – пресъздаване. Ако искате да пресъздадете или построите РепРап ще ви отнеме около 1 месец, но за МейкърБот няколко дни! За да построите един 3D принтер определени качества на конструкцията са необходими, за които при РепРап самия потребител трябва да се погрижи, а при МейкърБот тези качества са вградени в самите части на принтера, защото те са отрязани чрез много точен лазер. Той представи малка фреза контролирана от компютър, която може да се построи за 14 часа.

Видеота на презентациите може да намерите тук.

Конференцията събра много хора, които се интересуват от отвореност на информацията и беше една от най-вълнуващите конференции по тази тема.

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

Да учиш другояче

Автор: Анке Каспaр-Юргенс за списание „Oya – мисли различно. действай различно

Превод от немски: Александрина Цонева

Да учиш другояче? Защо „другояче”? Защото днес ние свързваме ученето в училище със страха от провал, лоши оценки и дори повтаряне на класа. Който се страхува, е известно, че не може да учи качествено. Много хора са убедени, че в това отношение нещо трябва да се промени, защото начинът, по който учим, влияе върху оформянето на цялостната ни култура. И тя би била съвсем друга, ако е повлияна от по-малко страх и повече доверие и радост от ученето.

Една четвърт от децата до трети клас страдат от собствения си негативен образ в училище. Това е установила професорката по педагогика Кристина Краузе в свое изследване, публикувано през 2004 г. Почти половината от всички ученици се чувстват обременени от училището, твърди и известният автор, лекар и психотерапевт Йоахим Бауер. Книгата му „Възхвала на училището”, излязла от печат през 2007 г. – различно от заглавието й – е критичен невробиологичен анализ на ученето в училище. Отделно ученът по неврология Гералд Хютер споделя в репортаж от поредицата „Силни през бурята” на интернет-страницата Win Future: „Абсурдно е, че 40% от учениците ходят на училище със страх. Изследователят в мен казва – тогава ги оставете по-добре вкъщи. При тези условия в училище и без това не могат да научат нищо!” Когато Хютер се опитва да предизвика промяна, установява следното: „Има толкова закостенели системи, които просто не можеш да раздвижиш. Това е свързано с непроменени тъжни привички, които учителите и преди всичко хората от училищните власти са развили в продължение на целия си живот. Очевидно този модел е много стабилен. Подобно поведение на разпоредители или на властващи, или на изпълнители на заповеди не се променя изобщо. То се е вградило и  така си стои. Тогава какво остава за средата в учрежденията, в семейството, в детската градина и в училище, или дори в болницата, с усилието всички да оздравеят бързо! Когато духът изчезне, идва институцията. Дух и поведение взаимно се допълват.”

За свое съжаление Хютер рядко попада на училища със „жив” дух, „където децата плачат, когато са във ваканция.” Той открива, че тези училища-изключения живеят чрез техните “supporter leaders”, на български „подрепящи лидери” – хора, които знаят, какво искат и които са способни да следват личния си опит и интуиция. Това са хора, които предават на колегите си своето въодушевление да съпровождат младите и които независимо от безкрайните предписания на институциите се осмеляват да тръгнат по неотъпкани пътища.

Как действа Еня Ригел, след като в началото на 80те години е трябвало да поеме ръководството на имащото тогава лоша слава училище „Хелене Ланге” във Висбаден? Пред списание „Шпигел” тя признава: „Без няколко нарушения на закона тази промяна нямаше да бъде възможна.” Ригел кани колежките си, като им обяснява: „Или ние ще се променим сега или училището затваря след един месец врати.” Без съгласието на отговорните училищни власти в началото, дотогава безуспешните учители от „Хелене Ланге” посещават в продължение на месец едно от „успелите” училища. Връщат се вдъхновени и въодушевени. Могли са да учат от колеги, които доброволно са им подарили знанието си. Почувствали са духа на съвместната работа, на готовността за взаимна подкрепа и откритост и са преживели, как децата разцъфват в тази среда. Учителите буквално се влюбили в начина, по който една култура се разгръща. Възвърнали си отново смелостта и се научили, да се доверяват на своята интуиция и на околните, били те млади или стари. Днес училище ‘Хелене Ланге” притежава сертификат от „Club of Rome”, глобална независима неправителствена организация, създадена през 1968 г. в Рим, която насърчава развитието на обществото във всичките му измерения (бел.ред.)

Това, което е проработило във Висбаден, е практиката на даване и вземане, характерна за Свободните алтернативни училища или за педагогиката на свободната мрежа. Учителите организират самостоятелно семинари и предоставят знанията си на разположение в собствени списания. Повечето от тези алтернативни училища са основани от родители, които не са искали да предадат на децата си чувството на неудовлетвореност от училище. На мястото на авторитета идва моделът на партньорство.

Нови и нови проучвания в областта на изследванията на мозъка доказват това, което заинтересованите отдавна знаят. Дори самото поставяне на личността в центъра може да помогне за поощряването на индивидуалното желание за учене у младия човек. Човек учи, когато може да се ентусиазира и когато е видял смисъла в това, което прави, наслаждавайки му от сърце.

В чужбина съществуват значително повече разнообразни възможности за образование на деца в училищна възраст. Дали “образование вкъщи” (homeschooling), малки бутикови училища, „демократични училища” или училища от разстояние – извън Германия има различни модели, които да отговорят на нуждите на младите хора. Защо е толкова сложно и в Германия да се създадат условия за учене, което се вписва в естествения житейски контекст на човек? Трябва ли училището и животът да бъдат винаги два несъвместими свята?

Свободата и добрата воля като ключ

Стресът от разделението на световете е това, което си представяме под разрушена семейна хармония. Млади и стари не знаят, какво смислено да започнат заедно. Общият болезнен опит на голяма част от нашето общество са именно дългите години, помрачени от подтискане на училищните емоции, от домашни, допълнителни уроци и подготовка за изпити. Семейството прекарва ваканцията си разделено. Това се приема като принудителен резултат от порастването на децата – със съжаление, но и със съзнанието за  неизбежна съдба.

Наистина ли е необратимо отчуждаването на семействата и намаляването на желанието за учене? Досега малкото успешни примери на самоспасение от страна на родители и учители не са успели да преобразят тази система на различно определение в модел,  при който индивидът да разгърне своите способности и едновременно с това да се развие като отговорна част от обществото. Допълнително ангажиментът на такива учители и родители показва посоката на решенията, защото те извършват преобръщане на ценностите. Конкурецията преминава в игрово състезание и работа заедно. Принудата отстъпва място на доброволното начало. Върши се нещо, но защото то доставя удоволствие и заради това е като подарък, далеч от всякаква пресметливост. Отстояването на предимствата е заменено от поделянето, а навместо „нарежданията отгоре” се развива самоотговорност. Вече не статусът, а репутацията е от значение. Това са ценности, каквито са отличавали доброволните общности от самоопределили се хора, както и добрите семейства.

Сред тези ценности дискусията за свободата и разннобразието на образователната система се среща с утопията на една ориентирана към общото благо култура. Историята на свободния софтуер показва, че общностното поделяне на знание и доброволния принос могат да доведат до голям успех. Експериментите с учебни среди, където добрата воля и собствена инициатива са в центъра, доказват именно най-големите успехи в ученето. Не трябва ли този успешен модел да може да се пренесе във всички обществени сфери, в икономиката, в политиката и разбира се, в образователната система? Под понятието Peer Economy, икономика на равните, се разбира една не върху пари, а върху радостта от приноса основана икономика. Може ли проблемът с формите на образование да се състои в това, че ние гледаме на децата не като на „peers” – равностойни хора, а като на малолетни, подлежащи на обучение, тоест като на нискостойностни хора?

Основата е доверие

„Живото” учене се развива органично при подходящи условия от самоопределили се хора. По света има многобройни примери за общности, при които ежедневието е повлияно от едно неразривно и неформално учене. Това значи, че ученето идва отвътре, то се отказва от организацията чрез трети лица и залага на по-скоро случайно придобити знания и умения. Тук в никакъв случай не се изключва доброволното ползване на учебни предложения отвън. За пример може да послужи идеята на Центъра за домашно образование в Англия (Centre for Home Education). Екипът му иска да предложи място, където свободно учащи от всички възрасти, сами или като семейство, могат да живеят и да се образоват заедно.

Стивън Харисън, основател на подобната на селце учебна и житейска общност „Живеещо училище” (Living School) в Булдер, Колорадо, описва в книгата си „Щастливото дете” своя положителен опит от ученето в основана на доверие среда. „Забелязва се една вътрешна интелигентност, когато децата се учат сами да вземат решения, когато се провалят или имат успех. Когато са свободни, не им ли е и разрешено също да помолят за помощ, там където имат нужда в опознавателния процес? Тогава няма ли да се обърнат пак към онези, които са специалисти, защото са усвоили една определена област от знанието?”

Така започва взаимната размяна на знание – процес, който между другото носи и мъдрост със себе си. В крайна сметка към важните аспекти на образованието принадлежи това, да се изгради отношение към носителя на знанието, да се сподели желанието за учене, да се постигне едно взаимно съгласие и да се изпълнят споразуменията и изискванията. Създаването на индивидуални, отговарящи на нуждите правила на играта в общия процес също е част от ориентираното към общото благо общество. Затова не е учудващо, че теоретиците в тази област като компютърният учен Кристиан Зифкес, разсъждават също и върху свободните форми на учене. В своята книга „Принос вместо обмен” Зифкес пише: „В пазарната икономика изискването да придобиеш дипломи и титли с цел по-добра конкурентноспособност се сблъсква с точно такива отворени учебни концепти. При това формалната рамка на училищата и университетите подготвя младите хора за формалната рамка на света на бизнеса. В една „икономика на равните” такива изисквания няма. Формалната рамка на образование и обучение, каквато ние днес познаваме, става излишна.

Както пазарната икономика, така и държавната образователна система носят със себе си принуди, които ни ограничават и ни намаляват радостта от живота. Но една икономическа форма, която почива върху доброволния принос е зависима от свободния и жив дух на самостоятелното и доставящо радост учене.

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

Образователни платформи в Интернет

Никога не съм допускал училищните занятия да пречат на образованието ми.

Марк Твен

Това е един от любимите ми цитати и винаги ме подсеща за огромната разлика между училище (формалното образование) и личностното образование на човек. Всъщност формалното образование е нещо временно и с конкретна цел в определена насока, докато личностното развитие и обучение на човек продължава през целия му жизнен път. Ето защо за мен е важно всеки човек  да осъзнае това и да се развива в посоките които намира за интересни.

До тук с философията, целта на този пост е да засегна въпроса за формалната образователна система (училища и университети) и нейната несъвместимост с технологичния напредък, както и промяната в мисленето на хората. С напредъка на интернет технологиите в последното десетилетие, използването на  отворена информация става всекидневие. Неща които преди са се учили само в специализирани училища, днес са достъпни безплатно  в интернет с много повече подробности и използвайки интерактивни начини на изобразяване (видео, графики, анимации, симулации и др.). За съжаление формалната образователна система не е в състояние да възприеме толкова бързо тези нови интерактивни методи и да се адаптира към информационната епоха, в която живеем. Ето защо броят на новите интернет платформи с безплатна информация нараства експлозивно. Чрез такива платформи човек може много по-бързо да научи неща, които до момента са били достъпни само в специализирани университетски курсове. Тук искам да споделя някои от тези платформи и се надявам че английският език няма да е голям проблем.

Open Culture – Платформата съществува от 5 години и е най-голямата безплатна база с материали, връзки, видео и информация за култура и образование. Порталът е създаден и се подържа от Доктор Дан Колман.

Khan Academy – Страницата е колекция от около 2100 образователни видео-материала и 100 практични упражнения, започващи от математика и физика до финанси и история. Създател на Khan Academy е Сал Кан.

Academic Earth – Платформа за видео лекции от най-добрите американски университети.

P2PU – Отворена образователна платформа, която има за цел да дава обучение чрез безплатни интернет лекции. Джон Бритон, който до толкава е разочарован от университетското образование, че напуска университета един семестър преди да завърши, създава P2Pu, за да промени учебните принципи в университетите.

Free Science and Video Lectures Online – блог с връзки към голям брой видео лекции.

OpenCourseWare - Видео лекции от Масачузетски технологичен институт.

Open Yale - Видео лекции от Йейлския университет.

NPTEL – YouTube група за видео лекции от най-големите Индийски университети.

The Personal MBA: Master the Art of Business – списък от книги, от които човек може да научи всичко, което се преподава  в магистърската програма по бизнес администрация. Създател на програмата е Джош Кауфман, който работи като независим професор по бизнес.

Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.

Алберт Айнщайн

Posted in За Разума | Tagged | Коментарите са изключени