Tag Archives: образование


Промяна на образованието чрез съвременни технологии

Статия: „Рагава КК: съвременен творец променя образованието чрез технологиите“ на Еша Чарба

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Доузър разговаря с твореца Рагава за последния му проект с ПолиВижън за реформа на образованието чрез нови технологии и творчество.

Dowser: Какво ви накара да започнете работа по проекта на ПолиВижън?

Бях поканен като част от проектите на Стийлкейс 100 умове. Обичам да мечтая за големи неща, а този проект бе свързан със 100 мечти.

Dowser: Какви промени бихте искали да видите в образованието – особено като се има предвид, че основно се занимавате с творчество?

За съжаление смятам, че образователната ни система все още се намира в ерата на индустриалната революция и стремежът й е да създава стабилност. Но в днешния свят това вече не е важно. Днес трябва да научим децата как да се справят и дори да приветстват промените.

Има много ученици, на чиито нужди образователната система просто не може да отговори. Твърде много деца са диагностицирани с проблеми в ученето. Мисля, че трябва да поставим под въпрос това. Ако толкова много ученици имат проблеми, може би проблемът всъщност е в цялата система, а не в тях.

Dowser: Хората като че ли са малко поуморени от технологиите – има толкова много приложения и софтуер, които обсебват живота ни. Но ПолиВижън се опитва да обедини технологиите и образованието – какво означава това? И как може да бъде постигнато?

Със сигурност имаме повече публикувани книги, отколкото софтуерни приложения, така че не мисля, че има твърде много технологии. Смятам, че днес технологиите са неизбежни и се превръщат в част от нашия начин на живот. Въпросът е имаме ли добри куратори*. Мисля, че светът се развива в тази посока и технологиите са изключително важни в този процес.

Кураторството е начин всеки да изрази творческите си заложби. Творчеството трябва да бъде изразявано, не само чрез творене. Навлизаме в кураторска фаза в технологиите. Поколението на Apple накара всеки да повярва, че е творец. Днес фокусът се измества към кураторството на всичко, произлязло от това. Това вече се е случило в литературния свят и в света на изкуството и сега е ред на технологиите.

Мисля, че най-добрия начин за вкарване на новите технологии в образованието не е чрез преобразуване на настоящата образователна система с помощта на технологиите, а чрез преосмисляне на самото образование. Това, от което се нуждаем, не е технологично обновяване на образованието, а направо ново начало, в което да участват и технологиите.

Dowser: Кои са нещата, от които трябва да се „отучим” що се отнася до образованието? 

След гимназията не продължих официално образованието си, но това не означава, че съм спрял да уча. Целият свят беше моята класна стая. Смятам, че образованието се е превърнало в нещо като догматична религия. Мисля, че е време да върнем духовността обратно в образованието.

- Обучаващите са без значение: едва когато учителите осъзнаят, че те самите не са от значение, ще могат да се превърнат в активни участници в процеса на учене. Те ще станат източник на опит, от който децата могат да черпят знания и да се поучат както от техните успехи, така и от провалите им. Образованието се взема твърде насериозно.

- Стабилност срещу нестабилност: Образователната ни система ни кара да вярваме, че даваме за децата си стабилност и целият процес е насочен към създаване на едно илюзорно усещане за сигурност. Истината е, че и най-добрата образователна система не ти осигурява гаранции за добро бъдеще. Трябва да научим децата си да се справят с несигурността и дори активно да я търсят. Дори и в своя живот обичам да поставям себе си в необичайни ситуации и изпитания, защото тогава научавам най-много.

- Наемане на симпатични учители: учителят трябва да е достатъчно харизматичен, за да направи и най-скучния предмет – интересен. Спомням си, че любимите ми учители бяха онези, на които най-много исках да приличам: или по страстта им към предмета, или самата им личност, или увереността им и т.н. Мисля, че има разминаване между това, което учениците търсят в учителите и това, което администраторите търсят в тях. Трябва да намерим начин да преодолеем това разминаване.

- В един момент се заражда истинска страст. Не й пречете! Позволете на детето да развива таланта си. Окуражавайте го, но не се намесвайте. Изкуството е нещо много лично.

- Количество вместо качество: Ако някой ми каже, че иска да е художник, му отговарям да нарисува 100 картини следващата седмица. Така те вече ще са на път да станат художници. Научих това от практиката. Приятелят ми Дерек Сивърс прекрасно илюстрира това. Разказа ми за група ученици, които се занимавали с уроци по грънчарство. Класът бил разделен на две групи. На едната група било казано целия срок да работят върху създаването на идеалния предмет от глина. А на втората група била поставена задача да изработят колкото се може повече предмети, като оценката им ще звиси от общото тегло на използваната глина. В края на семестъра била направена изложба на предметите, изработени от двете групи, като външни експерти давали своите оценки. Всяка една награда за най-красив предмет отишла при ученик, който бил от групата, работеща за количество, а не за качество. Преди правех хиляди карикатури и рисунки и така се научих как да го правя добре.

*куратор – мениджър или пазител; специалист, който се грижи за колекциите на музей, галерия, библиотека или друга институция, отговаряща за културното нследство; днес вече се говори и за дигитални куратори, които съхраняват, поддържат, събират и архивират дигитални данни с цел те да бъдат на разположение на учени, историци и изследователи. (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

168 положителни качества

Съставих таблица от 168 положителни качества. Подредих я в 7 колони по 24 качества, така както в седмицата има 7 дни по 24 часа. Това ще рече, че съм подбрал по едно качество за всеки час от седмицата. Бързам да напомня, че в много случаи в нашия дуален свят едно и също качество, проявено в различни ситуации и при различни обстоятелства, може веднъж да е положително, а друг път отрицателно. Затова уточнявам, че таблицата се състои от положителни и потенциално положителни качества. Намирайте ги у ближните си, радвайте се на тяхното проявление и благодарете на хората, които ги проявяват. Същевременно заздравявайте своите положителни качества и отработвайте нови такива.

 

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Промяна на хранителната индустрия квартал по квартал

Статия: „За храната: Нанси Роумър от Brooklyn Food Coalition говори за изграждането на хранителното движение квартал по квартал“ на Сара Кук

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

През 2009г. Нанси Роумър, професор по психология в Бруклинския колеж, решава да организира в Ню Йорк еднодневна конференция за храна и устойчивост. И остава изненадана – на конференцията идват 3000 души. Роумър решава да се възползва от този интерес към темата и създава коалиция, която да организира сериозен дебат и действия в тази насока. Основният въпрос е как да помогне на хората да разберат връзките между начина на отглеждане на храната, начина ни на хранене и начина, по който се чувстваме, както на лично ниво така и в обществото като цяло. Роумър основава Brooklyn Food Coalition, организация с демократично управление, която отново свързва хората със системите за производство на храна. От 2009г. Роумър и останалите членове на коалицията се фокусират върху различни, свързани с храната, проблеми в Ню Йорк, като действат квартал по квартал, обучават жителите и им помагат да открият своето място в движението за устойчиво хранене. Дозуър разговаря с Роумър за дейността на Brooklyn Food Coalition. Според Роумър големите промени в политиката могат да започнат от нещо толкова елементарно, като да си откъснеш зрели домати от общностната градина.

Dowser: Защо създадохте коалиция, която се занимава с въпроси, свързани с храната?
Роумър: Всичко започна от собствения ми интерес към това как обикновените хора могат да участват по-активно в обществото. Бях си взела една година почивка от работа и през това време пътувах из Латинска Америка. Там научих много за гражданските движения, свързани с различни ресурси, като храна, вода и енергия. Бях изключително впечатлена как хората успяват да се организират по квартали или цели общности; как създават коалиции, които водят до значителни политически промени и правят правителствата много по-отговорни. Когато се върнах в САЩ, имах усещането, че много американци нямат понятие за системата за производство на храни, която сме създали тук и която се опитваме да наложим и на останалия свят.

Каква е целта на Brooklyn Food Coalition?
Мотото ни гласи „Промяна на хранителната система в Бруклин квартал по квартал”. Част от това, което се надяваме да постигнем, е създаването на усещане за общност и повишаване на способността на хората да излъчват свои лидери и да развиват свои проекти, които ще подобрят ситуацията с храните в собствения им квартал.

Разкажете ни повече за дейността на Brooklyn Food Coalition.
Събираме хора от квартала и се опитваме да ги привлечем да посетят някоя от нашите срещи. Изпращаме един от организаторите си и се опитваме да разберем какво би проработило в съответния квартал. Често започваме с организиране на вечеря, образователен проект, прожекция на филм, разговор за производството на храни, подкрепа на местния хранителен кооператив, съвместна работа с общностната градина, градската ферма или фермерския пазар.

Това, което предлагаме, е помощ при самоорганизирането и търсенето на варианти, които работят: как можем да накараме нещата да се случват, как можем да приложим на практика плановете, как да доразвием вече постигнатото. Това включва множество проби и грешки, свободна комуникация и популяризиране на идеите.

По какви проекти работите в момента?
Тази вечер ще участвам в практически семинар в подкрепа на родители, които искат да променят храната, която децата им получават в училище. Имаме мрежа от 75 човека, които работят по този проект. Имаме и проект за създаване на карта, която описва до какви източници на храна имате достъп във вашия квартал. Опитваме се да открием различията между отделните квартали.

Какви хора участват в коалицията и защо мислите, че се присъединяват към нея?
Смятам, че за много хора основната причина е здравето. Има истинска епидемия от наднормено тегло и диабет, а това до голяма степен е свързано с порочните практики и привлекателните реклами на хранителната индустрия: както бързото хранене, така и напитките. Агробизнесът постоянно лобира пред Конгреса за субсидии за производството на огромни количества жито, царевица и соя, които присъстват в почти всички бързи храни и полуфабрикати, които купуваме.

Друга причина, поради която хората ни подкрепят, е устойчивият начин на живот и климатичните промени. Една трета от всички парникови газове се отделят от хранителната индустрия. Бихме искали да се развие повече местно и органично производство. Желаем правителството да подкрепя органичното земеделие, а не огромните ферми, отглеждащи непрекъснато наторявани монокултури, от които не се нуждаем.

Третата причина е социалната справедливост и правата на земеделците. Около два милиарда души по света са заети в хранителната промишленост – фермери, преработватели, търговци на дребно, ресторантьори – и голяма част от тях получават много ниски заплати и работят при лоши условия. Бихме искали това да се промени.

Какви осъществими промени могат да подобрят хранителната индустрия?
На един скорошен форум говорихме за това, че трябва да накараме местните общини и правителството да осигуряват повече местни храни. Всеки работен ден Ню Йорк осигурява един милион порции храна. 860 000 от тях са предназначени за училищата – това е доста голяма покупателна сила. А основният критерий при избор на доставчик е ниската цена. Но ако можем да ги убедим някакъв малък процент от тези храни да идват от местен източник, а следващата година този процент да е малко по-висок, по-следващата – още малко по-висок и т.н. това може изцяло да промени земеделието в региона.

Постепенно тази промяна ще доведе и до създаването на повече преработватели предприятия в Ню Йорк, а това ще донесе и нови работни места и ще се превърне в двигател на местната икономика.

Как би изглеждала според вас идеалната хранителна индустрия?
Бих искала цялата система да е местна. Искам градските ферми да произвеждат възможно най-много храна, а около градовете да има пръстени от земеделски земи, които помагат за намаляването на транспорта на земеделска продукция. Бих искала да имаме политика, която подкрепя местните и регионални фермери, както и да се сложи край на субсидиите за земеделие. Иска ми се крупните земделци да нямат толкова голямо влияние в обществото.

Бих искала да видя една промяна в съзнанието, която помага на хората да проумеят собствената си сила в определянето на това каква храна ядат и как се произвежда тя. Това може да бъде постигнато само чрез едно гражданско движение. Мисля, че когато хората станат по-активни, когато започнат да виждат собствените си съседи на фермерския пазар, когато заработят в градската ферма и видят колко им е интересно на децата да отглеждат домати на терасата, те наистина ще се почувстват обвързани от една по-голяма идея.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Образователни разкази 5

Най-хубавото на образованието през целия живот е получаването на винаги нови идеи. Особено важен е обаче самия процес на образование. Това ни казва Хайди.

Ясно виждаме, че предварително зададените образователни пътища са точно като намеса в този дълбоко личен процес на образуване. Насилственото налагане на формални предпоставки и изисквания принизяват истинските образователни процеси у човека до простата им форма.

Хуберт пък ни обръща внимание, че не само самия процес е важен, но и участващите в него хора, спътници в образованието. Процесът на учене е индивидуален процес, но групата от съученици винаги много помага, защото прави възможен един динамичен обмен между участниците в процеса. Така се развива един всекидневен ритъм, ритуал на учене.

Иски пък ни казва колко е важен спорта и дисциплината и волята, научени от него, особено в трудните мигове.

Каролине знае много добре, че образователното развитие е винаги съпътствано и с промяна в отношенията между хората. Често ставаме свидетели на това как един човек, когато се развива, се и променя и става чужд на приятелите си. Най-голямото изкуство в отношенията между хората е те да се запазват добри, независимо от развитието на отделните хора. Това е обаче трудно възможно, когато един се развива, а друг не и още по-сложно, когато един пречи на развитието на друг.

Каролине поставя още един важен въпрос – познава ме ли границите си? Почти винаги се подценяваме. И почти винаги и другите ни подценяват. А ученето и развитието са процеси на промяна, на които материята е свикнала да се противопоставя и те се случват извън зоната ни на удобство. Не можем да напреднем ако не си излезем от зоната на удобство. Помощ в тази трудна задача и сигурен подтик да не се откажем са най-вече нашите добродетели и дългосрочни стремежи. Когато ги използваме за наша пътеводна Светлина можем да сме сигурни, че няма да сбъркаме.

Образователният път на Клаус започва още от ранното му детство. Семейството му е благословено с 12 деца. Майка му всеки ден приготвя огромни казани с храна за всички. И въпреки всички грижи за децата съумява и да работи. Как става това ли? По-големите деца помагат на по-малките. Ето това е истински процес на образование. Децата най-добре знаят какви са потребностите им и се разбират най-добре помежду си. В много държави по света все още се преподава в смесени по възраст класове, в които малките се учат от големите. И най-вече от примера им. Точно както и в голямото патриархално семейство и в килийните училища по време на Възраждането, а и доста след това.

Ученическите си години в стандартното образование Клаус описва като необходимо зло. А аз питам дали наистина е необходимо, защото всички знаем, че е зло! След училище идва свободата му и заминава на 6-месечно пътуване по света.

Основното учение, което ни дава Клаус обаче е друго:

Всичко, което правя, правя с пълна всеотдаденост и Любов.

А аз ще добавя:

Всеки, който следва тази максима, е щастлив!

И още нещо:

Където и да се намирам и каквото и да правя, винаги съм 100% там.

Паулине ни учи никога да не губим вярата в себе си и да предаваме наученото на децата си, близките си, приятелите си и хората около нас.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Образователни разкази 4

Кристине казва, че нейните най-добри учители са били винаги семейството й и най-вече децата й. Нима семейството не е наистина едно училище за възрастни? Нима децата и грижата за тях не е истинското ни житейско училище? Нима не би било подребно да променим образователната система напълно и дори да провеждаме занятия на възрастни с учители деца? Със сигурност ще е не само забавно, но и полезно.

Кристине също така знае, че дори и най-лошия край, може да бъде едно добро ново начало. Най-лесно е да превърнем разочарованието от неуспеха в нови успехи като потърсим съвети при хората, сред които живеем, но и следвайки собствените си вътрешни подтици.

Дагмар е майка на четири деца и дълго време отдава живота си единствено на грижи за тях. Тя знае това колко е важно и за собственото й развитие, но и чувства, че трябва да направи и нещо за себе си, за образованието си. Вече на 40 години, започва да търси възможност да започне практическо следване във фирма. Цяла година търси и не може да намери нищо. Никой не желае да вземе жена на 40. Това е голям проблем, особено за хора над 55. Въпреки това Дагмар не се отказва и накрая успява. Налага и се да започне да учи отново на 42, но се справя успешно. В началото й е повече от трудно и затова съветва хората просто никога да не престават да учат, защото веднъж забравили да го правят, винаги им е много трудно да си го припомнят. Най-силния съвет на Дагмар е обаче друг:

Просто го направете и не се оставяйте на никого и нищо да Ви попречи!

Не безизвестния клоун Дидо пък ни разказва следното: „Моите първи силни творчески фази имах през младежките си години – музика, театър, рисуване. Жалко само, че те бяха толкова често прекъсвани от посещенията в училище. По едно време някой каза, че вече съм пораснал и веднага станах учител… Сега пък съм клоун и съм много щастлив, защото в работата си виждам толкова много усмихнати хора!“

Дидо казва още нещо:

Собственият ми успех ме направи по-свободен за работа с деца. Вече не бях притиснат от необходимостта да успявам. За децата е важно да се учат и да правят нещата добре. И това е всичко.

За себе си мога също да кажа, че силно се идентифицирам с тези думи. След последната си управленческа позиция ясно видях, че макар и теоретично да имам още много възможности да раста и да стигна до управлението на голяма фирма, то практически малко неща се променят (освен постоянно намаляващото време и увеличаваща се заплата). Казано по друг начин – не искам да продавам времето си за пари, а много повече опит мога да събера в свободно предприемачество или работа с деца.

Елфи ни разказва какво се случва често, когато имате много опит, но вече сте на възраст и дори в застаряващите западни общества предпочитат да не Ви вземат на работа. Във всички случаи е доста неприятно и не е далеч лесно да се избегне, поради ограниченото мислене на много шефове. Въпреки това решения има, например ако на една позиция се назначат един млад и един опитен. Точно това прави Елфи, заедно с Хайди. И положителните резултати не закъсняват. Какъв е извода? Решение винаги има, колкото и нестандартно понякога да е то. Най-важното е обаче човек да си вярва и да предприема.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Образователни разкази 3

В тази книжка са втъкани и някои умни мисли, свързани с образованието.

Не е вярно, че имаме малко време на разположение, а че имаме много време, което не използваме.

Сенека

Често се оплакваме от липсата на време и въпреки това дори не си оставяме необходимото време, за да проумеем какво е това време. Времето е величина, която привидно тече с една и съща скорост за всички и е в еднакво количество за всички, но всъщност ние сами можем да управляваме. Висшият Божествен разум живее във вечността – там, където всичко е сега и дефакто не съществува време. От нас зависи дали чрез образование ще съумеем да достигнем това ниво. Всеки един от нас има предпоставките като човек да успее да постигне вечността и да се превърне в Творец. За това се изискват обаче много усилия и непрекъсната работа и пълен контрол на съзнанието.

Ти не си нищо друго освен път и можеш само тогава да живееш истински, когато променяш.

Антоан дьо Сен-Екзюпери

Нищо на света не е по-силно от една идея, чието време не е дошло.

Виктор Юго

Което обаче далеч не означава, че трябва да се отказваме, ако времето на идеите ни още не е дошло. Поне през следващите седем месеца можем да бъдем настоятелни и ще сме сигурно, че ще успяваме в добрите си начинания.

Единственото постоянно е промяната.

Едгар Шайн

Ако погледнем навън към природата и към обществото и навътре в самите нас, то ще видим, че това е наистина така. Въпроса е защо тогава постоянно се стремим да задържим промяната и да си създадем сигурност? Нима не виждаме, че това са понятия, които така или иначе не съществуват?

Херман Хесе пък отново ни насочва към разбирането защо валдорф педагогиката е по-добра от сегашната стандартна система:

Истинската професия на хората е да намерят самите себе си.

Отново би било на място да цитирам Ботев и пътя към самите нас и Божественото у нас самите. Затова и Карло Доси казва, че:

Всички мисли са вече в главата. Разумът само ги открива.

Божественото, Творческото, е заложено в нас и ние само трябва да го открием.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Образователни разкази 2

Анемике е жена на зряла възраст, която е прозряла дори още повече истини:

  • когато нещо не съществува в обществото, то трябва да го създадем и то не само за нас самите, ами за всички
  • виждаме възможности и действаме. Ако виждаме липса на възможности, то тогава ние самите ги създаваме и отново действаме

Ани пък ни показва различните пътища, които можем да следваме – дейно да си създаваме сами възможностите, но и търпеливо и внимателно да наблюдаваме положението и да действаме, когато се открие сгоден миг. Тя намира смисъла не толкова в пълното съсредоточаване в едно неща, а в различните и разнообразни парчета от пъзела, които е създавала по време на живота си и които взаимно се допълват в едно смислено цяло.

Бен пък ни насочва към свободата още с мотото на живота си:

Човек не може да добави повече дни към живота си, но може да добави повече живот към дните си.

От малък Бен слабо се интересува от училището – откъде накъде някой друг ще му казва какво да прави и какво да излезне от него? Това веднага ме навежда на мисълта каква е основната разлика между възприетото официално образование и валдорф образованието. Първото се опитва да произведе необходимите за сегашната система в обществото кадри, а второто се опитва да помогне на всеки човек да се себеосъществи в мисията си и да развие обществото към по-добро. Бен определено има право по въпроса за собствената си свобода, но се оказва неспособен да поеме и собствената си отговорност, която е свързана със свободата му. Така става алкохолик и е напът да провали живота си. В особено отчаян миг, получава особен проблясък, който променя съдбата му. От този миг нататък той вече сам започва да поема отговорност за живота си и се чувства сигурен по пътя си.

Книжката ни насочва и към един основен въпрос за възможно подобрение на образованието ни. Знаем, че в България от много време за всеки добър ученик, независимо какво училище завършва, има възможност да следва висше. Много от завършилите езикови гимназии дори и без висше могат да използват научения чужд език за препитание. Много от завършилите професионални гимназии пък си имат професии. Въпреки това животът не винаги е толкова лесен за тези, които нямат висше образование или получават силно теоретично такова. И в трите случая често липсва практиката, която е заложена в професионалното обучение от смесен тип, което съществува в немскоговорящите страни. Там на младежите се дава възможността да работят във фирма на заплата и в същото време да учат занаят или професия. Според много наблюдатели, това е и една от основните причини немската икономика да се движи по-добре от другите и да има много ниска младежка безработица.

Предприемаческото мислене на Мануел пък ни съветва първо да се обърнем навътре, към себе си:

Всеки може всичко, което силно желае. Най-важно е да отстраним препятствията в собствената си глава – тогава всички пътища са отворени пред нас.

Остава и да си припомним, че децата до 9-годишна възраст са убедени, че могат да постигнат всичко. А също, че и старите могат да учат точно толкова добре, колкото и децата, стига да си повярват и да впрегнат волята си в работа. Разбира се, трябва и да им се предоставят подходящите за възрастта им методики за учене.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Образователни разкази 1

„Образователни разкази“ е книжка на Елфи Мойзбургер и Хайди Кришке-Блум за образователните истории на различни хора от региона Форарлберг в Австрия. Споделям с Вас не само, защото идеята за такава книжка е добра, а и защото самите разкази също си заслужават. Освен това на тяхна основа можем да извадим някои доста важни изводи. Прави например силно впечатление, че всички хора, които успешно са се развили в различни области, започват още по-уверено да следват мечтите си и се ангажират и обществено.

Ще дам различни примери от книгата.

Ангелика например казва, че в днешния бързо променящ се работен свят винаги е предимство човек да има повече възможности и да е винаги гъвкъв, особено що се отнася за допълнителното обучение. И най-доброто е самото чувство да участваш в този процес.

Лично мен това изказване ме навежда на две неща – едното е наистина положително и показва колко е важно човек да е със сърце, душа и разум при нещата, които прави и да изпитва удоволствие от тях. От друга гледна точно, можем да си зададем въпроса защо правим една или друга образователна или кариерна крачка? Дали ги правим, за да постигнем мисията си, мечтите си и нещо добро и за другите или защото така ни „кара“ обществото и ние непременно искаме да участваме, за да запазим доброто си чувство на пълноценност. В този втори случай виждам класическото съвременно робство, в което ние не правим своя свободен избор, а следваме сляпо някакви обществени и чужди необходимости. Това се случва особено при хора, които не са имали възможността да се докажат в обществото или дори са били отритнати от него. Така се губи възможността всеки да даде най-доброто от себе си, а мечтите, пътя и мисиите на хората се израждат до състоянието „да участвам и аз“ и „по-добре в разрез със себе си, но заедно с другите, отколкото в единство със себе си“.

При Анемари, която е значително по-възрастна, с повече опит и силно се уповава на Бога и собствените сили, вече виждаме едно осъзнаване точно на този процес: „За мен е важно да живея живота си винаги пълноценно сега. Според мен всеки човек може да почувства кога се отклонява от мечтите и съкровената си мисия. При мен това го показва вътрешният ми огън. Ако вече не го чувствам, ако в мен гори само едно малко пламъче, то значи е време да променя нещо.“

Красив начин да се изкаже вътрешния подтик на душата. Именно него съм следвал и аз винаги и наистина съм променял действията си, заниманията си и работата си в такива съзнателни мигове. Моят скъп австралийски приятел Андре би отишъл дори още по-далеч в този съзнателен процес и би казал, че трябва да напуснем незадоволителното поприще или начинание още преди да сме достигнали най-високата точка на щастие и на успех в него. Това е като процесите, които в търсене на Божественото в нас, естествено действат в тялото ни – жажда, глад, сексуални желания. При тях никога не успяваме напълно да задоволим нуждите си и винаги искаме още и още. Смисълът на предварителното преориентиране е в това, че ние вземаме в новото поприще със себе си устрема на развитие, а не разочарованието от вече постигнатото. Винаги когато постигнем нещо, то малко след това у нас се появява празнота и тъга, защото сме загубили смисъла си. Освен това, когато сме на върха, то можем да тръгнем само надолу. Това често ни съсипва. Или поне докато не намерим нов смисъл, ново пътуване, ново нанагорнище, което да изкачим. По-лошото е, че така някои хора безкрайно се лутат и търсят навън от себе си, без да съзнават, че щастието, истинския смисъл на съществуването си, можем да намерим само вътре в нас. Тази жажда, тази вечна липса, която ни съпътства не е нищо друго освен вродения ни механизъм да следваме Висшето, Божественото, вечното. А него можем да намерим и познаем само ако търсим дълбоко в себе си, защото именно в нас се крие то. Ние, като хора, сме надарени с искрата на Висшия разум и го носим вътре в себе си.

Анемари не спира до тук и показва добре и какви са предпоставките за едно успешно образование в ранна детска възраст: „… многото съседски деца, девствената природа с горите, поляните, планините и потоците бяха моите първи учители.“

Точно от това се нуждаят децата, за да се научат на системно мислене, да виждат взаимовръзките между нещата и да се научат на предприемачество, знаейки как да решават различни заплетени ситуации от собственото си ежедневие. Да не говорим и за емоционалната и социална компетентност, която се изгражда в безкрайните детски игри.

Анемари разказва и за доброволното обучение, следващо вътрешните подтици на душата – тя се записва още от малка на рисуване и джас-танци. Още оттогава изживява, че „образованието винаги създава връзка към моята вътрешна същност. Когато изпитвам нови неща, напълно се потапям в тях, но и обменям опит с други хора, то точно тогава моето усещане се разширява и се обогатявам.“

образованието винаги създава връзка към моята вътрешна същност

Отново много точно и красиво казано. Не мога да не подмина в тази връзка и думите на великия Ботев:

О, мой боже, прави боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата…

Процесът на образование и възвисяване е винаги насочен навътре. Геометрично това се изразява в откриване на скрития Божествен правилен тетраедър в нашия тримерен материален куб, но това е друга тема. Нея сега споменавам, защото в училище и в университет съм учил точно 17 години математика, но никой не ми беше обяснил законите на геометрията и тя просто си висеше без никаква връзка някъде в пространството, до момента, в който не се запознах само за няколко часа с прекрасните и популярно написани трудове на Друнвало Мелхизедек и Елизабет Хайх. Те точно, ясно и лесно за разбиране описват законите на Божествената геометрия и създаването на пространството и материята от Духа. Математика, учена по учебни планове ми е дала много, но не и най-важното. Мога само да благодаря на великите Посветени и обичащи хората, които ни помогат да стигнем до големите и прости истини.

Анемари продължава, говорейки за различните професионални поприща, през които минава: учителка по ски, актьор в театър, детска учителка, работа в гастрономията, туристическа ръководителка, селскостопанска работничка и т.н. Стъпки не само между различни професии, но и между различни култури в цяла Европа. Това е практическото училището на живота, от което учим най-много. Нещо подобно изживях и аз чрез безбройните си кауч сърфинг пътувания през последните години.

Анемари завършва с думите:

Аз не търся, аз намирам …

Пред очите ми веднага изниква примера на Ники, който също не търси, а намира. Човек във всеки един миг трябва да действа, да се развива, но и да може да спира и да слуша, да възприеме сигналите на собственото си Аз. И тогава, когато мига е назрял, когато човек е напреднал в развитието си, следва онзи велик миг, в който човек просто Вижда, Чува или Намира, защото е узрял за това. Това се случва спонтанно и е знак, че човек не само е чакал дълго и търпеливо точно този миг, но и че е време на мигновено и светкавично бързо действие относно намереното. Имам доброто чувство, че Ники скоро пак успя да намери нещо, което ще е следващото ниво на взаимното ни развитие отвъд ОМ.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Педагогика, психология и етика

Педагогиката е една наука, една теория, която по никакъв начин не би могла да съществува без практиката. Без практика педагогиката е просто мъртва. Така погледнато дори може да се каже, че педагогиката не е наука, а изкуство – изкуството да се приложи една абстрактна конструкция индивидуално, според мисията и предопределението на всяко едно дете. Задачата на учителя е Творческа. Той трябва да владее изкуството на индивидуализиране на образованието спрямо потребностите на всяко едно дете. Учителят е преди всички ръководен кадър, който учи децата те да станат ръководители на самите себе си. Учителят не може да научи децата на нищо и не може да им преподаде нищо. Това не е неговата задача. Това е задача, която може да изпълни само индивидуалния образоващ се сам за себе си. Учителят е преди всички положителен пример за това как човек може сам да се ръководи и да се развива. Всеки един учител трябва да е пример за подражание и велик въодушевител на децата.

Педагогиката не би могла да съществува и без някои други науки и дисциплини, която тя ползва. Такъв е примерът с психологията. Всеки един учител трябва да бъде малко или много и психолог, за да може да възприеме нуждите на всяко едно дете и да приложи най-доброто образователно изкуство за него. Един добър пример за сучетанието между педагогика и психология е сугестопедията на Лозанов. От Спиралата можете да си свалите неговата книга за Сугестопедията – десугестивно обучение (комуникативен метод на скритите в нас резерви). Забележете и първото изречение от книгата му:

Десугестопедията е изкуство – непрекъснато вибриращо, адаптирано изкуство.

Лозанов е психолог, който прилага метода си на хипноза без контрол, а със свобода, за да създаде нов педагогически метод. Той се стреми да бъде от максимална помощ на всеки един ученик по пътя към откриването на истинската му мисия.

По подобен начин дефинира образованието и основателят на Валдорф-педагогиката Рудолф Щайнер. В неговата педагогика, която постепенно навлиза и в България се използва много изкуство, разговори, разказване на приказки, работа с ръце и материали, работа с почва и земя, танци и т.н. Всички те помагат за цялостното разкръщане на децата и развиването им в пълноценни хора, които знаят мисията, с която са дошли на земята. Представете си каква разлика би имало в обществото ако всеки един от нас знае каква е съкровената му мечта и задача, която има да изпълни на земята и то още в началните години на живота си, например при навършване на 21-вата си годишнина.

В днешно време повечето хора в обществото ни се лутат и непрекъснато търсят себе си без да могат да се намерят. Често хората дори не се развиват до едно съвсем нормално човешко ниво на самосъзнание. Тук идва време да споменем и за връзката между педагогиката и етиката. Учителят трябва да е преди всичко един човек с определено ниво на развитие на морала си. Единствено тогава той би могъл да бъде положителен пример за учениците си и да им помогне. В случай, че това не е така, то той дори не само, че им пречи, но и забавя и дори отклонява неправилно развитието им. Учител е много отговорна професия. Най-отговорната професия. Преподаватели има много, но Учителите са малцина. Не всеки може да се нарече Учител с голямо „У“. Знаем, че между нас рядко има Учители от ранга на Дънов, Щайнер или Кришнамурти. Също така рядко ни се праща ясно и точно, с красиви думи, посоката, в която е препоръчително да вървим, за да се развиваме. Единици са хората като Диана Мечкова, които са достойни да ги получават свише.

Учените разделят хората грубо на три групи според нивото на морала им. Първата е характерна за децата до 7 години. Дотогава детето не може само да възприеме какво е добро и какво лошо (справка: голямата Любов и голямата жестокост, която едно детенце може да приложи спрямо някое животинче в рамките само на няколко минути). До тази възраст на децата просто им се „забранява“. Казва им се, че нещо е лошо и не трябва да се прави и точка. Следващото, второ ниво на морал, се развива до 14 години. Дотогава юношите вече са запознати както не е морално в дадено общество и знаят защо това е така. Те са наясно, че има обществени правила и закони, които са смислени и които трябва да се спазват. Едва по-късно човек развива третото и най-високо ниво на морал. При него човек е наясно, че освен правилата и законите в дадено общество има и по-висши идеали и морал, например човешките права, които са независими от местоживеенето на даден човек или произхода му. Човек, достигнал до това ниво, знае и може да преценява, според собствената си съвест и морал, кога да прилага законите на дадено общество и кога съзнателно да ги заобиколи (ако са лоши или неприложими например), за да направи добро на някое човешко същество. Тоест, тук говорим за едно висше ниво на морал, на което човек вече може сам да преценява кое е етично и кое не.

Счита се, че това ниво трябва да се достигне до 21-вата годишнина на човек, но е факт, че много малко хора в съвременното ни общество, под 10% достигат до него. Повечето хора са в моралното си развитие на ниво 14 годишни и са достигнали втората морална категория. Лошото е, че има много и които са на ниво 7 години. Това са хора, които мислят само за себе си от позицията на егото и използват дадените от обществото облаги единствено и само за собствена облага. Още по-лошо е, че сегашната обществена наредба (пари, кариеризъм и жестока конкуренция) силно облагодетелства точно тези хора. Това обяснява и защо над 60% от ръководните кадри в световен мащаб са на първото морално ниво на развитие (можем да гадаем само колко процента са в България, но надали са под 90%). Така погледнато ще е дори по-добре да оставим не само децата да гласуват, но и да ни управляват. Те поне са чисти, прилагат злото несъзнателно и слушат и се учат, когато им се каже, че нещо не е хубаво.

Можете да си представите какво означава за обществото да ни управляват хора на първо ниво на морално развитие, на седемгодишни деца! Още по-лошо е, че и много учители, също като ръководни кадри, са именно на първо или на второ ниво на развитие. Такива хора повече могат да навредят, отколкото да помогнат на децата ни в развитието им. Съчетано с родители на ниско ниво на морално развитие, нещата стават още по-трагични. Тогава задачата дори на истински Учител на най-високото морално ниво на развитие става трудна – той вече трябва да помогне за развитието на децата, въпреки родителите им и обществените недъзи. Дори трябва да работи и за развитието на родителите и обществото. Ето затова казвам колко е отговорна задачата на Учителя.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Ейлин Уеър при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Ейлин Уеър при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 4.12.2009 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Нова Зеландия бе една от първите страни, които излязоха от ядрения чадър – т.нар. „защита” на страната ни, осъществявана благодарение на ядреното въоръжение на основния ни съюзник – САЩ.

Това не беше лесно решение. Новозеландците бяха разделени – половината ревностно вярваха в необходимостта от ядрена защита срещу страни със силни армии, като СССР. Много от тях все още си спомняха, че сме били на косъм от това да бъдем завзети от Япония по време на втората световна война. Тези хора смятаха, че единствено притежанието на ядрена бомба е спряло Япония.

Нова Зеландия бе подложена и на невероятен натиск от страна на съюзниците си – Австралия, Франция, Великобритания и САЩ. Те настояваха да продължим да подкрепяме ядреното въоръжаване и да не разочароваме партньорите си от Алианса. Натискът включваше заплахи за търговски ограничения, всяване на паника, чрез фалшиви доклади за присъствие на съветски подводници в региона, прекратяване  на военните и дипломатически привилегии и дори терористичен акт от страна на френското правителство, което използва водни мини, за да потопи миротворческа лодка в едно от пристанищата ни, при което екипажът й загина.

Благодарение на подкрепата на приятели от цял свят ние не се поддадохме на този натиск. Бивши агенти на ЦРУ и ФБР ни предупредиха какви мръсни игрички ще се опитват да използват срещу нас и ние бяхме подготвени да ги посрещнем. Женски организации в САЩ организираха кампании „girl-cott”, с които се противопоставиха на търговските заплахи на американското правителство (“girl-cott” е обратното на „boy-cott”*. Американските граждани активно купуваха новозеландско сирене или киви, за да ни подкрепят).

Успехът на Нова Зеландия ми дава надежда, че е възможно да бъде създаден един свят без ядрени оръжия. Промяната в нашата страна дойде от обикновените хора – те осъзнаха, че да заплашваш хора, които нямат ядрени оръжия с неморално, а да заплашваш хора, които имат – е самоубийствено. Всъщност няма начин да използваш ядрени оръжия без да нараниш невинни хора. Щом ние в Нова Зеландия успяхме да проумеем тази истина и да я използваме, за да променим държавната си политика и да поставим край на измислената си пристрастеност към ядрените оръжия, значи и други могат да го направят.

В 21ви век имаме предимството, че можем да действаме както на местно ниво, така и на световно. Можем да забраним ядрените оръжия в нашия квартал, държава или регион, като в същото време насърчаваме и световната забрана за ядрени оръжия, чрез конвенцията за ядрени оръжия. Подобно споразумение (примерна конвенция) вече се разпространява от Генералния секретар на ООН, Бан Ки-Мун, като наръчник при водене на преговори. В него са посочени законовите, техническите и политическите елементи, които са нужни за създаване и поддържане на един свят без ядрени оръжия.

Примерната Концвенция помогна да превърнем идеята за забрана на ядрените оръжия от мечта в практически процес с ясна рамка и фактори за успех. Днешните комуникационни технологии ни позволяват директно да участваме и да помагаме това да се случи. Всеки от нас може да влезе в интернет, да прочете конвенцията, плана на Генералния секретар на ООН за прилагането й и други резолюции на ООН, призоваващи за започване на преговори. Можем да се свържем с правителството в собствената си страна и да ги окуражим да започнат преговори. Ако изпитват колебания, можем да призовем членовете на парламента да ги притиснат. Можем да привлечем в процеса и кметовете – над 3000 градоначалници по света вече са изказали подкрепата си за подписването на такава конвенция.

Днес сме изправени пред наистина историческа възможност. Президентът Обама също представи своята визия за свят без ядрени оръжия и започна процес по осъществяването й. Вярно е, че той все още не се е присъединил към Бан Ки-Мун и неговата подкрепа за Конвенцията. Може би първо се нуждае от споразумение с Русия за намаляване на запасите и от решение на Сената за Споразумение за пробна забрана. Но не е необходимо да чакаме това да се случи. Можем да подкрепим визията на президента Обама, като започнем да действаме по изпълнението на Конвенцията за ядрени оръжия още сега. Както и с Конвенцията за сухоземните мини и Конвенцията за касетъчните боеприпаси, правителствата и гражданското общество могат да започнат преговори и по Конвенцията за ядрени оръжия. Така можем да накараме и все още колебаещите се държави да се присъединят към нея. 

В известна степен е вярно, че ядрените оръжия са съвсем отделен въпрос… и че страните, притежаващи ядрени оръжия няма да подпишат споразумение за забраната им, освен ако всички останали не се съгласят на същото. Но дори и да е така, това не означава, че преговорите изобщо не трябва да започнат. Държавите могат да започнат преговори по дадено споразумение, но да си запазвят правото да не го ратифицират или да гарантират, че то ще влезе в сила само ако страните, притежаващи ядрено оръжия също го ратифицират. Бих искал да използвам тази възможност да благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че осъзнаха, че е дошло време всички хора по света да положат усилия за създаването на Конвенция за ядрените оръжия.

Накрая бих искал да се върна отново към историята за мрежата на Индра. Говорих основно за стената, която ядрените оръжия създават и за политическите процеси, които могат да разрушат тази стена. Не ми остана време да обърна внимание на други процеси – образование по темите за мира и разоръжаването – което според мен е най-важният инструмент, от който се нуждаем, за да разрушим стените и да ги заменим с разбиране, уважение и взаимоотношения, носещи полза и на двете страни.

Образованието по темата за мира може да е много просто. Може да включва изследване на цената на насилието удома, в училище или по света в сравнение с намирането на печеливши и за двете страни решения. Може да бъде и много подробно и да включва анализ на причините за конфликта и разработване на решения, отчитащи влиянието на многобройни фактори. Ключът се състои в това да дадем на всички хора възможност да придобият знания  и умения, свързани с мира. Свидетел съм на това, че децата учат с удоволствие и бързо започват да прилагат тези умения. Собствената ми дъщеря ме изненада, като едва три-годишна измисли ролева игра, насочена към разрешаване на конфликти. От тогава съм виждал в програмите ни 6-годишни деца, които успешно разрешават конфликтите си в училище, както и тийнейджъри, които демонстрират по-добри умения за медиация и справяне с конфликти от самия мен.

И накрая бих искал да спомена накратко една друга огромна заплаха за световната мрежа – климатичните промени и да благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че връчи почетна награда на Дейвид Сузуки за работата му в тази сфера. Бих искал да коментирам само едно от многобройните предложения на д-р Сузуки; това, което ще позволи на обикновените хора значително да намалят въглеродния си отпечатък и да допринесат за намаляване на глада и недохранването по света.

През 2006г. Организацията за прехрана и земеделие към ООН докладва, че животновъдството генерира в световен мащаб повече парникови газове от колите, камионите и самолетите взети заедно. Д-р Райендра Пачаури, ръководител на Междуправителствения панел на ООН по въпросите за климатичните промени, каза, че ако започнете да се храните с плодове и зелечуци, вместо с месо, това ще донесе повече ползи, отколкото да смените автомобила си с хибридна кола.

Лауреатът на Наградата за цялостен житейски принос Франс Мор Лап обяснява в „Диета за малка планета”, че яденето на месо лишава населението на планетата от храната, от която се нуждае. Производството на месо изисква 20-пъти по голяма площ от земеделието за получаването на едно и също количество протеини. Освен това милиони тонове зърнени храни, годни за консумация от хората, днес служат за храна на животните.

Станах вегетарианец, защото не можех да понеса насилието срещу животните. Тогава смятах, че решнието си е лично. Днес разбирам, че промяната в начина ни на хранене е необходима за изграждането на един устойчив свят и затова всъщност е неизменно свързана с мира и справедливостта. Благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че ястията по време на приема са изцяло вегетариански, както и на правителството на Швеция за това, че информира гражданите за въглеродния отпечатък на храните, които консумират, чрез поставените на продуктите етикети.

Окуражавам всички хора да приемат и насърчават един умерен и етичен начин на хранене, който ще ни поддържа в борбата ни за разрушаване на стените от насилие и възстановяване на мрежата на Индра в пълния й бласък.

Благодаря ви.

*Girl – момиче; boy – момче; boycott – бойкот; става въпрос за игра на думи (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени