Tag Archives: образование


Една смела учителка и валдорф образование в София

Едно най-обикновено детско тържество за Рождество на първолаците в едно държавно училище в София. Най-обикновени детски песнички, приказки и брадатия старец с подаръците. Или? Не точно! Аз не съм изнасял в първи клас тържество в специално наета за това зала. От къде идва разликата? Разликата идва от педагогическата система, по която се преподава в този най-обикновен клас от най-обикновено квартално държавно училище в София. Системата е валдорф. Как така? Нима е възможно в обикновено държавно училище да има валдорф система? По принцип не, но учителката е уверена, че това е най-доброто за децата и го прави. Междувременно, неофициално, става известна и при нея специално идват родители, които искат да образоват децата си в такава педагогическа система.

Оставам приятно изненадат от работата на родителите, които много са помогнали на учителката при организирането на празненството. Това е точно според представите за дейно въвличане на родителите в помощната работа около образователния процес. На децата се преподава предмета „Приказки и разказване“ и точно в тези часове те са се готвили да казват някои Рождествени молитви, песнички и историйската около Раждането на Иисус. Децата се справят блестящо и получават хубави подаръци, които ще използват след ваканцията за развитието си в училище. Положително впечатление прави, че децата от 5-ти клас, предния випуск на въпросната учителка, чието име няма да споменавам, за да не навредя на не дотам официалната й, но положителна инициатива, сами са подготвили малко поздравително тържество за малките си съученици от първи клас.

В София се оказва, че има и валдорф детски градини, като например тази. В процес на създаване е и първото валдорф училище на същото място. Това безспорно са добри новини, защото за първи път има възможност децата от малки да се образоват по една по-добра за децата педагогическа система. Има, както виждате и възможност за избор. Добрите новини ги има!

Бихме били обаче доста наивни да вярваме, че тези първи неловки стъпки са напълно успешни или дори истински съобразени с валдорф педагогика. Българинът е човек с много идеи и много желание, но често изпада при изпълнението им в посредственост. Затова е важно да бъдем искрени и да споделим както положителните новини, така и не дотам добрите.

Първо ще разгледам инициативата на въпросната учителка от държавното училище. Тя е прекрасен пример за това как системата може и трябва да се промени от вътре. В същото време обаче противоречи на независимостта на валдорф педагогиката от държавата. Освен това учителката е една и може да поема нови ученици в първи клас само веднъж на четири години, тъй като в държавните училища началното образование е от първи до четвърти клас. Това означава и че учителката остава заедно с децата само за 4-тири години. Освен това децата се обучават по валдорф системата само от първи до четвърти клас. Възниква въпроса дали след това ще се справят с нормалната система? Освен това трябва да попитаме и дали тази половинчатост (във валдорф училищата класният ръководител води основните часове до 8-ми, не само до четвърти клас) е наистина добра за децата? Факт е също така, че в рамките на нормалната учебна програма в едно държавно училище не могат да се преподават всички валдорф предмети, като градинарство и евритмия например…

Да разгледаме сега и инициативата с детската градина и училището. От една страна последователността (детска градина и училище) е хубаво нещо и едно независимо валдорф училище е нещо прекрасно. Обаче няма никаква сигурност, че децата ще могат да изкарат до 12 клас в това училище, защото самото училище може да не може да предложи толкова много учители, място и т.н. Подготвени учители в България почти няма. Още повече, че това училище дефакто се води за обикновено частно, а не валдорф и не се знае дали ще получи достатъчно свободи да извършва наистина валдорф дейност. Нищо чудно да трябва да правят доста компромиси и например да пишат оценки на децата… Силно неприятно впечатление прави и доста високата за България такса за обучение. Това само по себе си означава, че училището е зависимо от капитала, тоест не всяко дете може да се запише, например ако родителите му нямат пари. Според валдорф идеала, училището трябва да е отворено за всички, тоест родителите на плащат даден процент от дохода си, за да могат и по-бедни деца да се учат в него.

Какво излиза? Излиза, че и двете посочени инициативи не спазват основната насока на валдорф педагогиката, а именно независимостта от капитала и държавата. Самоорганизацията е още на ниско ниво или приложена неправилно. Далеч съм от мисълта, че в България трябва сляпо да следваме валдорф догмите. Трябва да създадем една нова и динамична образователна система, която да съответства на душевността и характера на българина. В същото време обаче трябва да знаем, че има някои основни принципи, които трябва да следваме, ако искаме да развиваме социалния си организъм и да дадем добро бъдеще на децата си. Един от тях е пълната независимост на образованието!

Въпреки всички недъзи, изброени по-горе, то следва да поздравим дейците за валдорф педагогика в България и да ги подкрепим в първите им неловки стъпки. Особено важно е да помагаме да не правят грешки на гърба на децата и да не опорочават името на една добра система, която нагодена за българското общество би имала добро бъдеще у нас. И която засега е без алтернатива ако искаме да възпитаме у децата си българската мисия, за да могат те да я изпълнят и да се превърнем в държава на Духа.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Моята декларация за екстремно ръководство в образованието

Като образовател на днешната младеж, аз приемам, че моите ученици са по-големи от резултатите, които изкарват на тестовете; по-големи от способността си да се справят с наложената програма; и по-големи от средната си оценка.

И също разбирам и приемам, че съм повече от администратор, член на екипа, учител или професор. Аз съм отговорен моите ученици да растат и да станат водачите на нашия свят на бъдещето.

И за да стане така, то аз вярвам, че принципите на Любовта, Енергията, Смелостта и Доказателството, приложени в начина ми на водене и преподаване в моето училище, университет, колеж или община, ще помогнат на всички нас не само да подобрим света на образованието (което е благородна мисия), но и да го превърнат в нещо велико.

Аз се съгласявам, че в нашата област трябва да се случат големи, широки и системни промени: образователната политика трябва да се промени, педагогиката трябва да въвлича в действие, а приоритетите трябва да бъдат променени; и аз винаги ще правя всичко, което е по силите ми, за да се случат тези промени.

Независимо какво се случва и какво не се случва, независимо какво хората правят или не правят, за да променят образованието на моите ученици за по-добро, то аз се отдавам на мисията да направя промяна чрез начина, по който ръководя днес в моята община, училище, университет, колеж и класна стая! Аз съм екстремен лидер, отдаден на мисията си да направи радикален скок, сега, за нашите ученици, млажежи и следователно за всички нас!

Не, това не е личната ми декларация, която заявявам пред Вас, знаейки че вече съм официално валдорф учител. Моята би била с по-малко бойки думи и по-пълни промени. Но и тази, която Стийв Фарбер ми прати си заслужава! Повече можете да научите от книгата му Радикалният скок задействан отново. Тя се разпространява безплатно за учители в името на развитието на образованието за доброто на децата и младежите, въвлечени в него.

Мили Учители, прочетете книгата и разпространявайте положителния пример, защото за да бъдат Вашите ученици лидерите на бъдещето, то Вие трябва да сте лидерите на настоящето!

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Образованието като вътрешно развитие и даване

В съвременното образование ни учат предимно на това какви трябва да бъдем, за да задоволим добре нуждите на обществото такова, каквото е сега или е било вчера. По-добре би било да ни учат как да осъществим мисията си на Земята и мечтите си и да помогнем на обществото да стане възмовно най-добро утре.

Този модел, по който ни учат и съответно се учим цял живот, заучаваме толкова добре, че прилагаме подсъзнателно дори тогава, когато не желаем. Например, работейки по проект като ОМ непрекъснато се изкушаваме да търсим хора за проекта, изхождайки от това как те ще са полезни за него. Правилният подход е да им предоставим възможност чрез проекта да се развиват, да се себеосъществяват и съзнателно да дадат за развитието му и съответно за обществото и да ги преобразуват и подобряват.

Наша задача е също съзнателно не само да създадем възможността за този процес, но и да можем да преценим доколко даден човек отговорно към себе си се развива и дава за проекта. Така действаме от гледна точка на взаимно доверие и даване.

Posted in За Разума | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Постепенното осъществяване на една мечта

Имам много мечти. Една от тях е да обиколя света. Вече обиколих Европа и много добре знам, кои са следващите ми цели по пътя на една бъдеща обиколка. Дори имам ясни планове колко време ще продължи, точно откъде ще мина и защо и какво ще науча на всяко едно от местата. През март получих немско гражданство, което улеснява едно такова пътуване. През април вече си бях подал оставката на сегашната работа, а в началото на юни беше и последния ми работен ден.

Планът беше да работя до края на юли и да започна с пътуването си август. Нещата обаче често не се случват точно така, както са планувани, но така, както трябва да се случат :) През май взех първото важно решение, а именно да не си напускам жилището и съответно засега да не започвам да пътувам. Живеем в 2012, която наистина е малко по-особена от другите години. И щеше да не е достатъчно отговорно „просто“ да тръгна да пътувам при положение, че имам и други мечти, които са свързани с доставянето на много повече стойност за обществото, като проекта ОМ, например. Наближава краят на годината и аз винаги си правя равносметка. Още сега мога да кажа, че за пореден път това ще е най-добрата ми година, въпреки че този път се ограничих с доста по-малко нови преживявания и пътешествия. Новите запознанствата може би също намаляха малко, но пък имах време за първи път от години да обърна много повече внимание на наистина важни за мен хора, с които се развиваме заедно.

И най-важното – успях да дам много време в работа за благото на обществото, най-вече по ОМ, но не само. Това води до много повече щастие и удоволетворение от всичко друго. Не може да е радостен човек и когато общото детенце се развива толкова добре от ден на ден и напредваме непрекъснато. Щастлив съм, че правилно успях да интерпретирам знаците от началото на годината и постепенно да си изградя стратегия и да следвам път, който носи полза не само на мен, а на много повече хора.

Да, оставих една мечта да чака – околосветското пътешествие. Но доколкото се познавам, то тя рано или късно, и най-вече точно тогава, когато трябва, наистина ще дочака. В същото време се докоснах до поне още една мечта, която може би ще трябва също малко да почака и за която не бях сигурен, че ще мога толкова бързо да осъществя. А най-хубавото е, че успях вече да осъществя дори донякъде неочаквано една съвсем друга мечта – да стана учител. Какво излиза? Че с отлагането на една мечта, за която още не е дошло времето, успявам да осъществя много други. И това ако не е прекрасно!

Тук искам да Ви разкажа за мечтата за учителстването и как се стигна до осъществяването й. Всичко започна малко или много от моята детска мечта все да се уча и да обучавам, която винаги неформално съм следвал. Всички обаче сме задължени, поне засега, да преминем и през формално образование, което означава, че ако искам да преподавам с по-голям размах от ежедневните съвети към приятели, то трябва и аз да мина отново през някакво допълнително формално обучение, а аз точно това не исках. Не искам да се обвързвам с никакви структури и организации. Предпочитам да се обвързвам с хора и да създавам живи и гъвкави взаимоотношения. Затова и започнах да разпитвам различни хора какви са начините да се промъкна между капките. Най-голяма помощ ми оказа Даниел, добър приятел, немец, доктор по физика, зарязал собствената си фирма, за да стане учител. Прекрасният пример за мен. Бързо ми стана ясно, че има голямо търсене на учители по математика, информатика и физика. Още по-бързо обаче ми се изясни, че има и не малко процедури, обучения и трудности, през които трябва да се мине. А наистина нямах желание да си „губя времето“, вместо да работя по ОМ например.

Какво направих? Първо взех решение да кандидатствам направо за учител, без да обръщам внимание на каквито и да е било формалности. Това щеше да ми даде възможност да събера бързо важен практически опит и да преценя дали наистина точно това искам да правя. За малко да се получи на два пъти. Но не се. Което постепенно ме наведе на мисълта, че в „стандартната“ училищна система няма да е лесно. А аз и не исках там … предпочитах в някое Валдорф, Монтесори или друго алтернативно училище. И малко на майтап подадох документи във всички училища в региона. Без някакъв видим успех, поне в началото. В същото време добре проучих и какво се предлага като сериозни педагогически обучения. Оказа се, че не е много, но има. Това, едно допълнително обучение, щеше да е опция само ако получа и предложение за работа. Въпреки това си подготвих всички необходими документи за кандидатстване, включително мотивационни писма, подробен житейски път, автобиография и какво ли още не.

Повече от месец не се случи нищо в тази насока и дори постепенно започнах да се насочвам към други възможности. И така до един хубав ден, в който ми казаха, че могат да ме поканят на интервю за учител по информатика в едно Валдорф училище в региона. Зарадвах се и си пратих допълнително изисканите документи. Получи се. Извикаха ме на интервю. 10 дена по-късно ме взеха учител. В същото време задвижих и нещата за допълнително педагогическо Валдорф образование. Отидох на едно уводно мероприятие, запознах се по-добре с университета и специалността и си подадох готовите вече документи. Извикаха ме на интервю, което тепърва предстои, но няма причини да не е успешно. Което ще означава, че ще трябва да преговарям за подходящите за мен условия като човек, който вече има преподавателска позиция в училище на цели 12 учебни часа и съответвено не чак толкова много време и за едно интензивно следване. Бъдещето предстои да покаже. Изводите дотук са, че Човек не трябва да се задоволява с малко и ще получи точно това, което иска. Докато разбера за точните резултати и положение, ще Ви запозная междувременно в следващите си постове с първите си стъпки в педагогиката. Вече събрах важни впечатления и изграждам подробна преподавателска концепция за часовете по информатика, но и за бъдещето на цялото училище ;)

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Петте съставни части на личностното образование

В Одухотвори се 12.0 от ОМ представихме концепция за образованието на бъдещето и неговите съставни части – образование за ума, сърцето, волята, вярата и душата (интуицията).

Проф. Паули в книгата си Дзен и изкуството на Синьото посочва също пет вида интелигентност, която трябва да се образова и развие у децата:

  • умствена – съответства на ума при нас
  • чувствена (често се нарича емоционална, но това е неточно, защото чувствата са възвишени и съзнателни, а емоциите – не задължително) – съответства на сърцето при нас
  • творческа / изкуство – това са силите, с които се проявява душата, тоест съответства на душата при нас
  • системна или интелигентност на взаимовръзките – тя съответства на вярата при нас, която се проявява в отношенията към хората под формата на доверие и е в основата на всяко едно общество
  • предприемаческа – това е постоянството и усърдието за постигането на положителна и устойчива промяна в обществото – ние я наричаме воля

Именно тези пет вида интелигентност се преплитат в Басните за деца на Паули. Те са и част от Басни прекрасни за деца на Радослав.

Предстои изработването на подробна концепция чрез метода на непосредственото практическо приложение на вече създаденото и научено. Това означава, че не се стремим към една завършена такава, която да се „наложи“ институционално, а към едно непрекъснато практическо подобрение на образованието на децата, което не се превръща в структура, институция, система и т.н, а е едно живо движение и вечна еволюционна промяна, която се случва децентрално според местните условия и изисквания.

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Многокултурно валдорф училище

Всяко дете е силно надарено.

Това е едно твърдение, от което се ръководят много училища, особено тези по валдорф системата.

Туристически разходки, занаятчийство, изкуство, грижа, отговорност и предизвикателство.

Това пък не са просто нахвърляни думички, а са предмети, които се изучават в училище. Или поне в някои по-напредничави училища.

Самостоятелност. Да успяваш сам в живота. Да си уверен в следващата си крачка. Да имаш колкото се може повече добри преживявания. Да усетиш какво е възможно. Да имаш свободата да твориш.

Това пък са основни принципи на образованието в някои училища.

Способност да обича, любопитство, въодушевление, радост за открития, доверие, стремеж към знание, самосъзнание, честност, отвореност.

Това пък са способностите, с които се раждат децата. Повечето ги губят сравнително рано в образователната система. И все пак, ако питаме едно шест годишно дете какво може, то е доста вероятно да каже:

Всичко!

Всъщност, с пълно право, като се замислим на колко неща се научава едно дете за кратко време – например да се научи да ходи въпреки гравитацията или пък да се научи да говори, пише и чете. Това всичко е много. Остава да се запитаме как ще отговори някой, който вече е минал през образователната система. Също е важно да се запитаме какво научаваме да можем след първите седем? Или поне кои са значителните неща, които можем? От ранга на надвиване на гравитацията май няма, а? В противен случай сигурно щяхме да сме почнали да летим без помощни средства. Ами говоренето? Май пак няма, защото иначе щяхме да сме се научила да се разбираме и без да говорим … а ние дори се отучваме да се разбираме, въпреки че говорим.

Но защо пиша всичко това? Защото има училища, в които поне една част от гореизброените неща са стремеж и са заложени в образованието в тях. Такива са например Валдорф училищата (още няма в България такова, в световен мащаб са над 1000. Все пак в София се правят първите стъпки. За повече сведения можете да се обърнете към антропософското общество и прочетете тук).

Валдорф системата предоставя много свободи от една страна, но и като всяка друга система често е силно закостеняла и не предоставя решения на всички предизвикателства. Такива решения са възможни само тогава, когато се създаде едно гъвкаво движение, свободно от ограничаващи структури. Важна стъпка в това отношение прави първото многокултурно валдорф училище в Манхайм, Германия. В него половината от 295-те ученика са с чужд произход и идват от над 30 страни. Сред 35-те учители има хора от 14 страни. Такова разнообразие има обаче и в други училища в Германия. Разликата е, че в това училище не само, че се учат чужди езици, но и някои занятия въобще не се предлагат на немски, а на някой от другите езици, например турски, руски, сръбски, хърватски, полски и испански.

Предлагат се и занятия по народни песни, танци, ястия, приказки, музикални инструменти, бит и култура. Така децата от малки могат, посредством сравнение и различия да изградят по-добро чувство и за единство и взаимосвързаност. А чуждото се превръща в част от нас.

Явно примерът на това училище е заразен, защото тази година отваря второто такова в Дортмунд. Освен това хрумването навлиза и по детските градини и първата такава е в Щутгарт. В процес на създаване са подобни заведения и в Хамбург и Берлин.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

За Детето – с Любов и уважение 1

Щастливото дете е обичано дете.

За Детето – с Любов и уважение е фейсбук страница на Кристина Митева.

В днешно време се говори много за деца-индиго, за кристални или диамантени деца. А всъщност всички деца се раждат чисти и невинни, с душа, дадена им свише и заслужават да се отнасяме към тях с любов, търпение, разбиране и уважение – като към завършени, равностойни на нас личности, само по-крехки и мънички телом… Повечето дори са по-мъдри от родителите си. Трябва само да им дадем шанс… Да проявят вродените си качества, както и да ги развият. Да бъдат себе си. Да бъдат щастливи… Да съумеят да открият и осъществят мисията си на този свят. За това е нужна поне малко подкрепа в началото. Така крехкото начало – детството…

И днес, както и по всяко друго време, е все същата огромна отговорност и предизвикателство да бъдеш родител. Добър родител. Съвършен такъв няма, но добър има. И е важно да има… все повече.

Не всеки от нас става родител, но всеки е бил дете. Затова всеки, предполагам, осъзнава на даден етап от живота си като възрастен човек, колко важно впоследствие се е оказало това което е получил или не е получил от родителите си като дете. За повечето хора това дори има решаващо значение в живота им, трябва много воля и силна личност, за да променим заложеното в нас като деца – добро или лошо…

Но днес не е толкова важно какво сме получили или не сме като деца. Днес са важни днешните деца. Днес е важно не миналото, а настоящето. И бъдещето.

Моят призив към всички вас, познати и непознати хора, е: нека дадем каквото можем на децата /си/, най-доброто, на което сме способни… Те го заслужават. Нека се отнасяме към всяко едно дете, момче или момиче, „добро“ или „лошо“, „послушно“ или не, с много Любов, с Разбиране, с Търпение и най-вече с дълбоко и искрено Уважение. Със съзнанието, че децата, дори и нашите собствени, не са точно „наши“. Те са първо рожби на Бог, и после – на хората. Човек, който отглежда дете с такова съзнание, съм сигурна, че е изградил най-добрата и здрава основа, най-подходящата среда, за да отгледа един достоен Човек, имащ вяра и любов – към себе си и към Другите. Наличието на повече такива хора на този свят е достатъчно условие, за да стане той по-добро място за живеене…

Вярвам в това и затова създадох тази страница. Надявам се да бъде нещо добро и нужно. И да бъде извор на вдъхновение за едно по-добро и уважително отношение към всяко дете. А всеки, родител или не, има досег с дете и може да му покаже такова отношение – у дома, в училище или дори на улицата… Всеки от нас може да бъде освен биологичен, но и духовен родител на някое дете, а също така и учител или просто приятел…

Помнете – децата ще ни бъдат благодарни. ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ.

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Учителстване

В началото беше … мечтата. Мечтата да стана учител. Мечтата вече е реалност. А реалността винаги отстъпва по важност на мечтата. На следващата мечта … на следващите мечти. Тази Творба отново ще е под формата на диалог между Тошо, Радо и мен.

Крум:
… Също както с писането на книга … защо да пиша и издавам една (или няколко) моя книга, след като мога да създам система, с която да издам хиляди книги? По същия начин – защо да ставам учител, след като мога да създам система, с която хиляди кадърни хора да станат учители?

Та, въпросът е каква точно да е тази система и как да я изградим. За начало предполагам, че трябва да направим въпросната програма за образованието на бъдещето, за която си говорим толкова много време вече. След това от нея да оформим важни модули с неща, които не се преподават в училище или се преподават зле. Следващата стъпка е да започнем да предлагаме в различни училища тези модули като допълнителни занятия. Който желае, може да се включи както с нови модули, така и като нов преподавател. Какво ще кажете? Какви други хрумвания Ви идват?

Радо:
Много добре! Сега вече се изискват конкретни действия в тази насока. Тези 6 месеца на учителстване могат да са от полза, за да си припомним какво липсва на образователната система, какво е излишно и вредно в нея, а и да сравним немската с българската система.

В непредубеденото сравнение винаги изплуват някои истини на повърхността.

Едно е сигурно – на първо време училищата не биха приели цялостна концепция, която да ги измени към добро от раз. Консервативният отпор срещу промяната е винаги силен. Затова предлагам да се започне постепенно и постоянно да се правят нови крачки напред. Т.е. например предлагаме на училищата на първо време само един час, нещо като СИП, в който ние в ролята си на лектори и доценти разказваме за нашия опит, за нашите идеи, за нашите действия, за образованието, и на значими теми, които за важни за учениците, но никой не ги е учил на тях. Идеята е да се дадат на учениците практически знания, придобити от опит, защото сухо-теоретичните знания като устройството на амебата и функциите на синуса и косинуса, са непотребни в практическия живот занапред и само запълват безсмислено съзнанието и паметта на учениците. Това трябва да се превърне в любим час на учениците (наред с физическото:-), в който самите ученици ще споделят какво биха искали да научат. И когато постепенно добрите идеи на учениците започнат да се осъществяват, те ще разберат, че сами определят собствената си съдба и това как и какво искат да учат. Предполагам, че подобни действия вероятно ще са по-лесни първо в по-специалните, частните, независими училища с по-голяма автономност.

Накратко: предлагаме един-два часа СИП седмично. Ако предложим цялостна система отведнъж, трябва да се разбута цялото Министерство на образованието, което е мудна работа. Ние пак постепенно ще сме развили цялостната концепция, но да започнем със ситната стъпка по древната китайска поговорка:

На дълъг път се тръгва със ситна стъпка.

Тошо:
И аз мисля, че идеята е много важна и трябва лека полека да започнем да работим по нея.
Първоначално и аз си мисля, че часове под формата на СИП или допълнителни по желание може да се предлагат. Ще може да запознаем децата с идеите и с това, на което искаме да ги научим. Това може да са както презентации по темите, които смятаме за много важни и които липсват в задължителната програма в училище, така и по странични теми – като видовете професии, как точно протича нормален работен ден и по какви проекти се работи. В тази връзка мисля, че идеята да се свържат училищата, фирмите и общините, би била печеливша и за 3те страни. Идеята ни хрумна от един разговор с Крум и целта е хора от фирми да преподават временно часове в училищата, като в замяна на това получават някакви облекчения от общините и съответно могат да ангажират учениците в техни проекти (където е възможно). Така учениците ще имат реална идея за какво учат, директна мотивация защо им е образование и ще получават знанията от първа ръка, а не както винаги през погледа на учителя. Това не е нова идея по принцип, същото нещо се практикува от университетите и по – точно от практическите тук, за разлика от нашият университет, който твърдо върви против тези методи. Защо да не се прилага и в училище нещо такова? Стъпка по стъпка ще стигнем до правилната система.

Радо:
1. Учениците да имат право и възможност да стоят прави в клас, тъй като седенето на стол по 4-6 часа на ден е противоестествено и води до редица здравословни проблеми.
2. Увеличаване на часовете „Спорт“ като учениците могат да свободно избират какво да спортуват, без нужда от покриване на нормативи.
3. Учене на децата на практически знания от първа необходимост като правилно седене, правилно ядене, правилно дишане и т.н.
4. Премахване на системата с оценките, които притесняват учениците, създават им стрес, страхове и психологически комплекси.
5. Учениците от по-горните класове сами избират какви предмети искат да изучават спрямо своите интереси, без натиска да изучават насила предмети, които не са им присърце.
6. Премахване на страха от устно изпитване у децата, чрез промяна на системата. Например учителят пита кой иска да бъде изпитан днес като в началото на учебната година е известил колко пъти всеки трябва да бъде изпитан доброволно. С тази мярка се премахва треперенето, напрежението и нетърпението, с което се очаква звънеца.
7. Училището трябва да подготвя децата за самостоятелен, съвестен, отговорен и устойчив живот, давайки практически знания, а не да запълва паметта на децата с ненужни теоретични знания.
Въвеждане на нови предмети според интересите на учениците и според актуалното развитие на обществото, а не според остарялата система от времето на техните учители. Постоянно усъвършенстваща се образователна система.
8. Училището трябва да възпитава в любов, благодарност и отговорност към Земята, природата и всички живи същества.
9. Насочване усилията на учебната система към разгръщане на талантите и способностите на децата и намиране на призванието на всяко едно от тях.
10. Училището трябва да възпитава в здравословен начин на живот, а не да го пренебрегва. Възпитание в здравословни мисли чувства, мисли, думи и дела.
11. Училището трябва да възпитава у децата основните ценности на човечеството, доказали се през вековете на човешкото съществуване.
12. Училището трябва да осигурява на децата знанието и разбирането на принципите и законите, по които функционира светът, а не да стимулира наизустяването на определени формули, които остават неразбрани от децата.
13. Осигуряване на възможност за часове под открито небе, в природата.
14. Образователната система трябва да се грижи за постоянното обучение на учителите, които поради различията в поколенията често пъти са по-ниско ниво на развитие на съзнанието от своите ученици.
15. Практическа възможност учителите и учениците взаимно да учат един от друг.
16. Засилване на обучението в определени пренебрегнати области като изкуство, духовност, чужди езици.
17. Премахване на системата, създаваща конкуренция и съревнование у учениците и утвърждаване на съвместната работа и взаимопомощ между тях.
18. По-строги психологически изпити при подбора на учители, тъй като нагласата, комплексите, незаинтересуваността и безразличието на учителите могат да потиснат учениците и да доведат до съответни негативни проявления у тях.

Тошо:
1. Много правилно. Според мен проблема идва и от неправилните програми. Ако часовата програма е добре направена ще има между всеки 2-3 часа по 1 час физически или природни движения задължително всеки ден. Кратки разходки или подобни игри и занимания също биха помагали. В доста иновативни компании има фитнес и други спортни възможности където всеки може да тренира когато прецени за добре и когато най-добре му пасва. Защо и в училищата да няма подобна възможност :)
2. Абсолютно спортyt е много важен и е крайно време да започнат да го практикуват и в училище. Преди доста ме дразнеха като не ни разрешаваха да играем каквото искаме. Особенно занимания като бойни изкуства и други източни учения трябва да са задължителни. Човек може да научи много важни неща за живота от тях, не само физически да е здрав, но и дух, мисъл, комуникация с околните, дисциплина. И това даже може да не е в училище, ами да се признава и насърчава от училището ако децата тренират в такива школи. Например моите тренировки бяха винаги вечер по около 2 часа и трябваше да го планирам и винаги да съм готов с домашните преди това. А в часовете по физическо трябваше да присъстваме, за да не ни пишат отсъствие. Естествено това беше само загуба на време и от тях нищо не съм научил.
3. Системата с оценките мисля че от много години не работи даже и самите учители го признават. Така че определено това трябва да се промени!
4. Да, много е важно, когато децата знаят с какво искат да се занимават и възможноста да започнат от най-ранна възраст е много ключова.
5. Да, много неща в методите на преподаване трябва да се променят. Ученето наизуст е важно до определена възраст и до някакво количество. Все още не разбирам как дори в университета има специалности които ги преподават и изпитват изцяло с учене на изуст…
7. Както повечето системи около нас и образователната трябва да е отворена и да позволява развитие и промяна, за да може да се напасва с времето и хората, а не както сега.
9. Трябва да има часове по креативност и свободна дейност, където децата да творят в областта, която искат и да осъзнават постепенно колко важен е този процес. А не както сегашната система да убива творчеството на децата и да ги прави еднакви като роботи.
13. Това официално присъства в учебната програма, но рядко се практикува от учителите защото не им се занимава да извеждат учениците. Много работа е и е отговорно, защо да се напрягат. От моето училище се броят на едната ми ръка пътите, в които сме излизали изобщо извън училище. За екскурзии и други подобни да не говорим.
15. Учителите трябва да разберат че може да научат много за света от децата и да спрат да се правят на най-умните. До някъде важи и за повечето преподаващи в университета.
16. Може би практични занимания в тези насоки биха показали смисъла от тях и съответно децата ще се мотивират много повече.
17. Съвместната работа в отбор и комуникацията с колегите е много важно нещо, върху което трябва да се акцентира много още от училище. За момента това не е така в нашият университет и не се прави нищо по въпроса. Даже напротив продължават да държат на самостоятелна работа и минимилана комуникация с другите! Дали го правят нарочно или несъзнателно не знам, но това е реалният резултат.
18. Учителите трябва да са хора, които умеят професията си и го правят с желание, развиват се и се учат от децата. Трябва да спрат да вземат хора, които не могат да си намерят работа никъде другаде и поради липса на истински учители да ги назначават. Да си учител е толкова важна професия колко и да си лекар или инжинер на коли и самолети. Това трябва да се промени!

Крум:
Съгласен съм с всичките предложения изложени до тук. В същото време съм привърженик и на една малко по-твърда линия – учениците трябва да знаят, че в света не всичко е песен и че винаги има и трудни мигове. С тези мигове те също трябва да могат да се справят. От време на време са необходими предизвикателства, положително съревнование, в което всички печелят, и умерени количества напрежение, които водя до засилване на волята, съсредоточаването, постоянството и други положителни черти от характера. Силни и справедливи, критични и емоционални думи към „лошо постъпили“ ученици трябва да има и за в бъдеще. Това може да се прави с Любов и съчувствие.

Смятам, че има и предмети, които трябва да са задължителни, но свободата на избираемост на програмата в рамките на предмета да е голяма. Важно е човек да може да се справя и с неща, които не харесва, а не просто да се оттегля или да резигнира. Както Ник Вуючич ходи по училищата и показва какво означава да не се отказваш, когато 100 пъти не си успял, така и учениците трябва да имат възможността да научат силата на успеха след многократни неуспехи и воля за неотказване.

Учителите трябва да показват преди всичко личен пример, а не да помпат децата с факти. Важни са двата принципа (нагоре и надолу) и единствения закон (на Любовта). Всичко друго е следствие и приложението им в различни случаи и при различни условия. Особено значение трябва да се отдели на взаимовръзките и отношенията на нещата. Да не забравяме законите за свободния избор, свободата и отговорността. Също така за влиянието на волята и вярата, според вече представените насоки на развитие.

Що се отнася до спорта и обучението на открито – заниманията по принцип трябва да са свързани със свободно движение под открито небе.

Едно от най-важните неща за учениците е самостоятелната работа (в групи) без или със слабо ръководство от страна на учителя, съчетано с практически проекти, училищно предприемачество и обществено участие. Всеки един ученик трябва от ранна възраст да има не само свободата да избере учителя си, но и отговорността да води занимания на по-малки ученици.

Posted in За Децата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Как да общуваме с хора

Наскоро прочетох „Как да спечелим приятели и да влияем на хората“ от Дейл Карнеги и реших да Ви споделя наученото от него за това как успешно да общуваме.

Дори в области като инженерството, едва 15% от успеха се дължат на техниката, а 85% на общуването с хората и тяхното ръководене.

Определено едно многообещаващо начало на книгата. А ето накратко и основните поуки:

Основни техники в общуването с хора:
- не критикувай и не се оплаквай
- одобрявай честно и искрено
- възбуди волята в другия човек

Спомнете си думите на Професор Оувърстрийт:

Първо събудете волята у човека. Който може да направи това, то с него е целия свят. Който не може, е самотен.

Шест начина да се харесаме на хората:
- проявявайте искрено любопитство спрямо другите
- усмихвайте се
- помнете, че името на всеки един човек е най-сладкия и важен звук на всеки език
- говори в интерес на другите
- накарайте другия да се чувства значим и го правете искрено
- печелете хората за съмишленици

Единственият начин да направите най-доброто от спор е да го предотвратите.

- Отнасяйте се с уважение към мнението на другите. Никога не казвайте „Не си прав.“
- Хората трябва да бъдат учени, така че да не си мислят, че ги поучавате. А неща, които все още не са известни представяйте като забравени – Александър Поуп
- Не можете да научите никого на нищо, но можете да му помогнете да го намери у себе си – Галилео Галилей
- Бъди по-мъдър от другите, ако можеш, но не им го казвай – Лорд Честърфийлд
- Едно нещо знам и то е, че не знам нищо – Сократ
- Ако не си прав, признай го веднага и с чувство.
- Започвай приятелски и с положителното!
- Помни думите на Линкълн – Капка мед хваща повече мухи от кофа с мръсотия.
- Подтикни хората да казват ведната „да, да“
- Оставете другите да говорят
- Оставете другите да почувстват идеята Ви като тяхна собствена
- Искрено поглеждайте от гледната точка на другия
- Съчувствайте на идеите и желанията на другите
- Предизвиквайте възвишените чувства у хората
- Представяйте идеите си драматично
- Предизвиквайте

Бъдете лидер в промяната на хората без обида и разочарование

Работат на ръководителя е често да променя настроенията и поведението на сътрудниците си. Или поне да създава предпоставките за тяхната собствена промяна. Ето няколко предложения как да го постигнете:
- започнете с искрено одобрение
- обърнете внимание на грешките на хората непряко
- говорете първо за собствените си грешки
- задавайте въпроси вместо да заповядвате
- дайте възможност на хората да запазят достойнството си
- Хвалете всяко подобрение, дори и най-малкото.
- създайте в другия човек чувство за добра репутация у него самия и той ще я постигне
- окуражавайте. Направете така, че грешките да изглеждат лесни за поправяне
- възбудете щастието и радостта у хората да вършат нещата, които предлагате

Успешния ръководител трябва да вземе под внимание следните правила за промяна на наспроението или поведението:
- искреност. Не обещавайте нищо, което не можете да изпълните. Забравете за ползите за Вас самите и се съсредоточете върху ползите за другите.
- Знайте точно какво искате от другите
- Съчетайте ползите за другите с техните желания и воля
- Когато отправяте предложение, го направете под форма, която ще възбуди у него впечатлението, че за него ще има полза.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Одухотвори се 12.0 – Разширяване на понятията образование и работа

Приятели, вече споменахме за прекрасния медиен проект „Морализирай се 2.0!“ на австрийската кооперация АлмендA, който превеждаме на български. Както знаете най-късно от главите на книгата на Хари Салман за Духовния път на руския народ, то между централна Европа (Австрия в случая) и Източна Европа (България в случая) съществувам някои разлики в Духовно отношение, а от там и във всяко друго. Затова и проект като „Морализирай се 2.0!“ на български би имал важно личностно-обществено значение само ако бъде пригоден към българските условия. С тази задача ще се заема аз и вече съм определил основните разлики. Това означава, че на български ще се появят само някои части от книгата, но ще бъдат добавени нови. Като близки на пътя на Алменда, от ОМ се радваме да дадем и това, което ние можем за проекта. Това е напълно според разбиранията на „Морализирай се 2.0!“, който е отворен и съответно свободен за доразвиване, променяне и т.н. от страна на всеки желаещ.

Знаем, че Централна Европа е отговорна предимно за развитието на ума и мисленето на Европа, а Източна – за сърцето и чувствата. В Морализирай се 2.0 се задават предимно обществени-политически стойности, основани на мъдрото поведение. В ОМ ще заложим на сърдечни процеси. Затова името на проекта ще е „Одухотвори се 12.0!„.

Морализирай се 2.0 се основава и на един прекрасен модел за разпределение на личното време на хората в обществото, който силно доразвива и Одухотворява моделът за 8 часа работа на ден за пари и показва колко важни са и другите области от живота ни. Според него човек спи 8 часа на денонощие и през останалите 16 е най-добре да се занимава:
- 4 час с грижа (за тялото си, семейството си, близките си, съседите, околната среда),
- 4 часа с култура (образование, музика, изкуство),
- 4 часа с труд за осигуряване на финансите,
- 4 часа с политика и гражданско-обществена дейност.
Важно е това да се спазва не всеки ден, но на края на живота на човек да се получи приблизително това съотношение.

Този модел е прекрасен, но малко скован за разбиранията на ОМ. Според нас има 12 различни области, които съвместно дефинират в пълнота какво е това образование, в кои области на развитие трябва да работим и най-вече що е то личностно развитие. Тези 12 могат да се обобщят в три групи – индивидуално развитие, обществено развитие и творческо развитие.

Индивидуалното развитие обхваща пет области на човешката същност:
- ум – най-общо казано наука и съвременно образование, свързва се с мозъка и мисленето, разума;
- сърце – чувствена интелигентност, има обединително действие спрямо останалите четири;
- воля – предпоставка за действеност и за самото развитие, свързва се с краката и се подпомага от физическата активност;
- душа индуиция, нематериалната човешка същност, тук попадат например изкуствата като начин за развитието й;
- вяра – най-общо вярата в самото развитие и в собствените способности, която се явява и необходима предпоставка за обединителното действие на сърцето. Вярата, чрез доверието, свърва индивидуалното развитие с общественото.

Общественото развитие е това, което е взаимно, тоест заедно с други хора, в обществото. Съдържа също пет насоки според това къде се намираме в съвремието:
- социално развитие – грижа за тялото, за семейството, за хората, животните, природата, въобще Земята като цяло. Неща, свързани с бита и непосредственото ни благоденствие;
- културно развитие – изкуства, занаяти, земеделие, техонологично развитие, това което се дефинира под понятието култура и води до създаването;
- икономическо развитие – тук говорим за финанси, капитал, труд, предприемачество, създаване на материални блага;
- политическо развитие – тук говорим предимно за закони, право, държава, международни отношения и организации, рамки за съществуване на обществото;
- обществено развитие – това, което се разбира под гражданско общество и което е независимо от капитала и държавата, третият компонент на социалния организъм според Рудолф Щайнер. Неправителствени организации, сдружения, спонтанни събирания и взаимодействия между хората и т.н.

Творческо развитие е последната група, която надгражда над първите две. Отделния човек и съвкупността на всички хора, обществото, могат да се развива творчески, тоест да се превърнат в Създатели, Творци, само ако са развили другите си способности от индивидуалната и обществена групи. Този път имаме две компоненти или поне на сегашното си ниво на развитие можем да доловин толкова. Разбира се, можем да изведем няколко различни и тук, но нямаме за цел да усложняваме модела.
- Дух – Духовно развитие. Човек се състои и от Дух. Това е компонентата, която го свързва с останалите хора и с вселената. Това е Творческата компонента, която ни отличава от животните и растенията. Тази, която ни прави Творци и същества със свободна воля.
- Творец – под Творец разбираме пълното себеосъществяване на даден Човек, група от Хора и на цялото Човечество взето заедно. Това е стъпката, която ни изравнява със Създателя, с Бога, в която и ние се превръщаме в Създатели, така както Човекът Иисус се е развил до Богът Христос и е станал едно с Твореца.

Разбира се, този модел е актуален за съвременното общество. В миналото е имало други модели, които биха свършили по-добра работа. В бъдещето, ако например, преминем на по-духовно ниво на цивилизация и съществуване, то много от областите просто ще си отпаднат, като например последните три. Дотогава би било важно да развиваме всички тези, за да можем да живеем пълноценно като човешки същества заедно.

А сега нека да погледнем модела от Духовната му страна и да видим как можем да го интерпретираме в по-глобален мащаб, а не само за развитието на отделния индивид. Първата част от развитието, така нареченото индивидуално развитие можем да разглеждаме като развитието на детето. Втората част, общественото развитие, като развитието на майката, а третата част, творческата, като развитието на бащата. Погледнато мащабно, то ние сме Детето, което се развива, благодарение на Майката-Земя (нейно проявление е обществото, което строим на Земята) и Бащата-Бог (Творческото начало). За развитието на Детето е важно да бъде в единство с Майката и Бащата.

Този модел може да даде и отговор на въпроса как продължава менюто на ОМ. В Творческо развитие бяхме дефинирали основите на концепцията за личностно развитие и развитие на ОМ. Сега можем вече да допълним този модел.

- 1.0 / 13.0 начало – оставяме за първото движение, началната идея за създанието, словото
- 2.0 архив и 3.0 книги – това е развитието на ума и разума, които са наши верни помощници в организиране на ежедневието ни, но лежат в миналото. Всяка една мисъл лежи в миналото.
- 4.0 проекти и 5.0 портфолио – това са нашите настоящи действия, тоест нашата воля.
- 6.0 връзка – това е общата компонента, връзката ни с земята и всички останали хора, съвместните действия. Тук се обединяват в едно всички насоки на общественото ни развитие.
- 7.0 – това е развитието на душата ни
- 8.0 – това е развитието на вярата ни
- 9.0 – това е развитието на сърцето ни. Когато започнем да живеем в сърцето си, то ще настъпи мига, в който ние самите се докосваме до Създателя и ставаме създатели.
- 10.0 – това е отново едно обедително начало между хората, обществото като цяло и Земята, само че дози път на едно по-високо ниво. Обединение на хора, които живеят в сърцата си и познават закона за Любовта.
- 11.0 – Това е Духът
- 12.0 – Това е Творецът

Posted in За Духа и Душата, За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени