Tag Archives: общество


Валдорф домашно училище в България

Здравейте приятели,

отдавна не сме писали тук, но пък има с какво да Ви зарадваме – вече има валдорф домашно училище (waldorf homeschooling) в България. Повече можете да научите на тази страница. Обучението се извършва за всички 12 вида интелигентност. За по-големите ученици е възможно да се провежда изцяло на немски и/или английски, както и да се съчетае с работа. Работя не само по метода на валдорф педагогиката на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), но и по методите на слънчевата педагогика на Петър Дънов, десугестопедията на Лозанов и феноменологията на Гьоте (Goethe). Предлагам и възможности за лятно училище.

За първи път в България има възможност за домашно училище (homeschooling) и за големи ученици 8-12 клас, както и за първи път възможност за частни уроци и домашно училище, които използват алтернативни педагогики и обхващат всички видове интелигентност.

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Ежедневието, За Обществото, За Природата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Добротата

Всеки ден от Бог дарен
радост носи на Земята,
а за всички дар от мен
аз ви давам добротата.

Добротата в спомен мил
и добротата в този стих,
в туй, що аз съм съчинил
и в туй, което сътворих.

Най-доброто, що е в мен,
аз го давам на децата,
ще се радвам всеки ден
те да раснат в добротата.

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

RLA 2014: Едуард Сноудън

Статия: Едуард Сноудън (САЩ) на Награда за цялостен житейски принос

превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна почетна награда с Алън Ръсбриджър

„… за куража и уменията му в разкриването на безпрецедентните мащаби на държавното следене, нарушаващо демократичните процеси и конституционни права.”

Едуард Сноудън е американски технолог и бивш служител на ЦРУ и Националната агенция за сигурност. Когато открива класифицирани доказателства, че американското правителство, въпреки публичните си изказвания, тайно ръководи глобална система за наблюдение в нарушение на човешките права и международното право, той разкрива истината на пресата, за което в САЩ срещу него е повдигнато обвинение. Неговите действия предизвикват световен дебат за личните данни и следенето. Те водят и до исторически съдебни решения и промени в политиките и технологиите. По думите на лауреата на наградата за цялостен житейски принос, Даниел Елсберг, „Сноудън е направил повече за спазването на първата и четвъртата поправка в конституцията от всеки друг, когото познавам”.

Кариера

Едуард Сноудън е роден на 21.06.1983г. и е се записва в американската армия през 2004та като доброволец в специалните сили. Няколко месеца след началото на обучението той напуска армията, поради травма. През 2005г. започва да работи за ЦРУ като компютърен инженер и през 2007г. е преместен в щаба на ЦРУ в Женева, където е обезпокоен от незаконните практики на агенцията. След като напуска ЦРУ той работи за Националната агенция за сигурност, Dell и накрая за подизпълнител – Бууз Алън Хамилтън.

Когато притесненията му относно това, че масовото наблюдение на хора нарушава техните права и ако не бъде контролирано, би се превърнало в заплаха за демокрацията, нарастват, той се опитва да повдигне въпроса в рамките на системата, но без резултат. Затова, поемайки огромен риск, по време на работата си в разузнавателната агенция той събира калсифицирани доказателства, разкриващи незаконните действия на американското и други правителства.

Разкрития

През май 2013та, месеци след като се свързва с американски журналисти в Гардиън и Вашингтон поуст, Сноудън се среща с Глен Грийнуалд от Гардиън, Едуан МакАскил и режисьора Лаура Поатрас в Хонконг. Няколко деца по-късно излизат първите статии въз основа на разкритите от него документи. Сноудън решава да разкрие самоличността си, като обяснява своята мотивация и важността на тези документи за обществеността.

Сноудън внимателно оценява документите, за да е сигурен, че разкриването им ще бъде в името на обществения интерес и няма ненужно да разобличи законни операции. Глен Грийнуалд заявява, че „повече от очевидно е, че той е прочел и внимателно обработил всеки документ, който ни даде, чре зизключително сложна електронна система за каталогизиране на файлове.”

Публикациите, въз основа на разкритите документи, показват, че Националната агенция за сигурност и GCHQ са работили в тясно сътрудничество с доставчици на интернет и телефонни компании за събирането на огромно количество информация за обикновени хора. Тези данни показват мащаба на наблюденията, провеждани от Националната агенция за сигурност, която е събрала стотици милиони адреси, милиарди записи за местоположението на мобилни телефони и трилиони записи на телефонни разговори, повечето от които на съвсем обикновени хора, срещу които няма никакви подозрения за това, че са нарушавали закона. Разкритията показват, че американското правителство провежда много по-мащабни наблюдения, отколкото твърди и че директорът на разузнаването Джеймс Клапър, който е дал клетвени показания пред Конгреса, че Националната агенция за сигурност не събира умишлено данни за комуникациите между милиони американски граждани, съзнателно е излъгал, което според американските закони е тежко престъпление.

Правни последствия

За разкриването на секретни данни Американското министерство на правосъдието обвинява Сноудън в два случая на нарушение на закона за шпионажа и кражба на държавна собственост, наказауеми с до 30 години затвор. Когато Сноудън заявява намерението си да помоли световата общественост за справедливост и напуска ХОнконг в търсене на политическо убежище, Държавния департамент на САЩ анулира паспорта му и той се озовава в капан на летище в Русия, неспособен да отпътува за друга държава или да напусне летището. Той подава молба за убежище до 12 европейски държави, но те не му дават отговор, твърдейки, че предоставянето на убежище би развалило дипломатическите им отношения с американското правителство.

Сноудън изявява желание да потърси постоянно убежище в Латинска Америка, където няколко държави му предлагат такова, но САЩ се опитват да осуетят пътуването му. На 1.07.2013г. Франция, Италия и Испания в нарушение на междуанродните закони затварят въздушното си пространство за дипломатически самолет на президента на Боливия Ево Моралес, твърдейки, че Сноудън е на борда и принуждавайки самолета да кацне аварийно. Когато е установено, че Сноудън не е сред пътниците, на самолета е позволено да продължи полета си. Франция и Испания публично се извиняват за случая. Сноудън непреклонно твърди, че не е предавал информация на правителствата на Русия и Китай и че след като е предал документите на Гардиън и други журналисти е унищожил своите копия, за да не попаднат те в неподходящи ръце. Той отхвърля обвиненията, че е нарушил декларацията за поверителност, която е подписал като служител, посочвайки, че всички служители на разузнаването полагат клетва да защитава конституцията на САЩ и че след като е станал свидетел на „мащабно” нарушение, е бил длъжен да остане лоялен към страната си, а не към агенцията.

На 1.01.2014 редакторският съвет на Ню Йорк Таимс отправя искане Американското првителство да свали обвиненията към Сноудън или поне да му гарантира „значително по-малка присъда”, защото макар да е нарушил закона, той „е направил огромна услуга” на страната, като е разкрил нарушенията на Агенцията за национална сигурност. „Когато някой разкрие, че правителствени служители редовно и умишлено са нарушавали закона, пишат те, този човек не трябва да бъде заплашен с доживотен затвор от същото това правителство.”

Лауреатът на Наградата за цялостен житейски принос Даниел Елсбърг казва, че Сноудън „е разкрил тези разтърсващи факти, излагайки се на огромен риск”. Елсбърг не е съгласен с твърдението, че Сноудън трябва да се върне в САЩ и да се изправи пред съда: „Челси Манинг не успя да даде нито едно интервю след ареста си. Когато Хилари Клинтън и Джон Кери твърдят, че Сноудън трябва да се върне в Америка и да се изправи пред американския народ, това е абсурдно. Още от самото начало биха го вкарали в изолирана килия и журналистите никога не биха получили достъп до него. (…) Той няма да има шанс да пледира пред съда. Няма да има шанс да каже на журито защо е действал по такъв начин. (…) Няма абсолютно никакъв шанс Сноудън да получи справедлив съдебен процес.”

Влияние

Разкритията на Сноудън предизвикват международна преоценка на значението на личните данни и границите на човешките права. През декември 2013г. американският държавен съдия Ричард Дж. Леон отсъжда, че масовото събиране на метаданни за телефонни разговори вероятно е нарушение на конституцията на САЩ. „Със сигурност тази програма нарушава „правото на лично пространство”, което основателите са вложили в Четвъртата поправка”, казва той. През април 2014г. Съдът на ЕС обявява директивата за сухранение на данни от 2006г за невалидна, защото тя води до сериозно нарушение на правото на лично пространство и защита на личните данни, гарантирано от Хартата на човеките права на ЕС.

В много страни са изготвени проектозакони, които да ограничат масовите наблюдения, потребителите са по-наясно с рисковете, а телефонните компании въвеждат нови технологии и процедури, целящи да защитят личните данни на потребителите. Дори и американският президент признава, че дискусиите, породени от разкритията на Сноудън „са ни направили по-силни”.

Признания

Сноудън е ректор на Университета в Глазгоу и член на борда на директорите на Фондацията за свобода на медиите. Той е избран за човек на годината за 2013 от Гардиън, а Foreign Policy го поставя начало на списъка си със световни мислители за същата година. Сноудън заема второ място в класацията на Таймс за личност на годината за 2013та, след папа Франциск. Той печели гермаската “Whistleblower Prize” и Наградата Сам Адамс. През 2013та той произнася „Алтернативна реч за Коледа”, която се провежда по същото време, когато кралицата на Великобритания произнася своята реч.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Алън Ръсбриджър – за отговорната журналистика

Статия: Алън Ръсбриджър (Великобритания) на Награда за цялостен житейски принос

Съвместна почетна награда с Едуард Сноудън

„… за изграждането на световна медийна организация, посветена на отговорната журналистика в името на обществения интерес, която не се поддава на трудностите в изобличаването на порочните корпоративни и политически практики.”

Алън Чарлс Ръсбриджър е британски журналист, автор и редактор на Гардиън. Той ръководи обединението на хартиените и дигиталните вестници и превръща Гардиън в втория най-голям вестникарски сайт на английски език в света, както и в един от най-важните източници на новини за околната среда, развитието и човешките права. Докато той е редактор, вестникът води няколко значими дела за свобода на медиите, включително случаи, свързани с Уикилийкс и скандала с подслушването на телефоните на News of the World. През 2013г. Ръсбриджър изиграва водеща роля в публикуването на разкритията на Едуард Сноудън, като не се поддава на силния натиск на правителството.

Кариера

Роден в Родезия на 29.12.1953г. Алън Ръсбриджър завършва Английска филология в университета в Кеймбридж през 1976г. Кариерата на Ръсбриджър започва в Кеймбридж ивнинг нюс, където той се обучава за репортер преди да постъпи в Гардиън през 1979г., където води собствена колонка. През 1986г. той напуска вестника, за да стане телевизионен критик за Обзървър, а през следващата година работи като кореспондент за Лондон дейли нюс от Вашингтон. През 1989г. той се връща в Гардиън и скоро от автор става редактор, а през 1995г. поема длъжността главен редактор.

Отговорна журналистика в света на дигиталните технологии

Във време, в което повече от всякога се нуждаем от световен дебат по теми като войната и мира, управлението и опазването на околната среда, а интернет прави жителите на земята все по-сързани, е парадоксално, че все повече вестиници намаляват броя на чуждестранните си кореспонденти. Изправен пред същата тенденция на намаляващи продажби, подобно на своите конкуренти, Ръсбриджър решава да не прави компромиси с качеството на статиите в Гардиън по належащи световни проблеми. Днес вестникът има над 30 кореспондента в 20 държави. Освен това издателството има два големи регионални офиса в САЩ и Австралия и изградени мрежи в Африка, Източна Европа, Иран и Северна Корея.

За да се справи с предизвикателствата на бързо променящия се медиен небосклон, Гардиън е един от първите вестници, които интегрират споделянето на новини чрез различни платформи. Докато повечето вестници правят онлайн съдържанието си платено, Ръсбриджър настоява то да остане безплатно. Това превръща Гардиън от деветия най-голям вестник във Великобритания във втората най-голяма медийна организация в света след Ню Йорк Таймс с обща аудитория от над 100 милиона читатели на месец. Целта на привличането на голям брой читатели е да направи възможно финансирането на онлайн версията от платени реклами.

Гардиън използва мрежи от избрани блогъри, за да разнообрази журналистическите си материали. Това позволява на вестника да изгради най-големия новинарски сайт за въпроси, свързани с околната среда. Този метод се използва и за отразяване на културни, научни, спортни и други събития, като позволява на всеки да се превърне в репортер. Ръсбриджър описва целите си като изграждане на нов модел на новинарска организация, основаваща се на довереито, а не на стремежа към печалба и насърчаваща „демократизирането” на информацията”

Скандал с подслушване на телефони

Гардиън изиграва ключова роля в разкриването и оповестяването на скандала с вече нефункциониращите News of the World и други организации на Мърдок, които са подслушвали телефони, подкупвали са полицаи или по друг неправомерен начин са получавали информация за своите публикации. Разкритията идват след като репортер на Гардиън работи по случая над пет години.

Скандалът повдига въпроса с възможностите, които новите технологии могат да дадат на една информационна организация, която е толкова силна, че може да заплашва правителството, полицията и медийните регулатори, чрез достъпа си до лична информация. Под ръководството на Ръсбриджър Гардиън доказва, че е възможно да се противопоставиш на тази огромна сила и да оцелееш, а планът на Мърдок да получи подобно влияние и върху телевизията е спрян.

Разкритията на Сноудън

През 2013г. Едуард Сноудън се обръща към Гардиън с най-големите разкрития на поверителни документи, защото се възхищава на разследващата журналистика на вестника и защото за него работи Глен Грийнуалд – бивш адвокат, който води специализиран блог за националната сигурност. През следващите месеци Ръсбриджър събира екип от десетина репортери и редактори, които старателно работят върху сложната материя и в крайна сметка пиша поредица от ексклузивни истории за тайните действия на Националната агенция за сигурност и GCHQ, които се отразени по цял свят.

Предвид факта, че Сноудън е предоставил материалите на четири различни души на различни континенти, е трудно историите да бъдат разказани и редактирани. Това изисква координация между Лондон, Хонконг, Рио де Жанейро, Ню Йорк, Берлин, Сидни и Русия. Освен репортери и редактори, Ръсбриджър включва в екипа и технически експерти, адвокати и консултанти по сигурността. През цялото време той и екипът му търсят баланс между необходимостта да разкрият пълните мащаби на подслушванията и явното намерение за разширяване на тези практики, и необходимостта да бъдат защитени законните грижи за сигурността в страната. По време на подготовката и публикуването на разкритията на Сноудън, Ръсбриджър оказва безрезервна подкрепа на своите колеги, която се основава на убеждението му, че общественият интерес ги задължава да публикуват информацията, с която разполага.

Първата статия за разкритията е публикувана в сряда, на пети юни. Тя описва тайна съдебна заповед, издадена през април 2013, задължаваща Verizon да предаде на Националната агенция за сигурност лични потребителски данни. На шести юни излиза втората статия, разкриваща истината за програмата PRISM, а на следващия ден нова статия разказва как Британските GCHQ получават достъп до PRISM, за да получават лични данни на потребители на американски компании. На осми юни Грийнуалд и Еван МакАскил публикуват в Гардиън доклад за вътрешен метод на работа на Националната агенция за сигурност, наречен “Boundless Informant”, който събира, анализира и проследява информация, събрана от агенцията.

Властите се опитват да атакуват публикуваните от Гардиън материали. Полицията е въвлечена в разследването и Секретаря на кабинета участва в дискусии за унищожаване на източниците на вестника. Според Ръсбриджър „Великобритания беше решила, че дебатът около разкритията на бившия служител на Националната агенция за сигурност Сноудън, е „достатъчен”. Ако откажехме да предадем или унищожим документите, аз, като редактор на Гардиън можех да очаквам или съдебна заповед или посещение от полицията. Държавата във всеки случай ни заплашваше с предварително ограничени на публикациите и воденето на дискусии в пресата, без значение на тяхната важност и на обществения интерес.”

Тъй като съществували и други копия на материалите, Ръсбриджър се съгласява да унищожи копията на Гардиън Лондон под наблюдението на двама държавни служители, знаейки, че публикациите и редакциите ще продължат от Ню Йорк. „Подозирам, че на някакво ниво събеседниците ни подозираха, че играта се е променила. Технологията, която толкова много вълнува шпионите и която им позволява да наблюдават тайно живота на милиарди хора, е същата тази технология, която те няма как да контролират или ограничават.”, пише Ръсбриджър.

Отличия и други роли

Ръсбриджър и репортерът Ник Дейвис получават наградата на Великобританското медийно общество за разкритията и отразяването на скандала с подслушването на телефони. Ръсбриджър получава и наградата Goldsmith Career Award, връчвана от Центъра Джоан Шоренщайн към Харвард за изключителна журналистика. През април 2014г. Гардиън е избран за вестник на годината и печели най-високото отличие за дигитални медии на Наградите на британската преса. Наското Ръсбриджър получи и испанската награда за журналистика Ortega y Gasset, а през 2014г. той получава и  European Press Prize. През 2012г. комисията за закрила на журналистите отличава Ръсбриджър на 22-рите Годишни международни награди за свобода на медиите. През септември 2014г. той става почетен доктор в Университета в Осло и получава отличия от Сити Юнивърсити Ню Йорк и Колумбийското училище по журналистика.

Ръсбриджър е член на управителния съвет на Guardian News and Media, Guardian Media Group и Scott Trust, който притежава Гардиън и Обзървър. Ръсбриджър е гостуващ лектор в Нътфийлд колидж, Оксфор и гостуващ професор по история в Куин Мери, Лондонския университет, както и в Университета Кардиф. Между 2004та и 2013та той е председател на Националния младежки оркестър на Великобритания.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Асма Джахангир – за човешките права в Пакистан

Статия: Асма Джахангир (Пакистан) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за защитата и насърчаването на човешките права в Пакистан и по света в условия на големи трудности и с риск за собствения си живот.”

Асма Джахангир е водещ адвокат за човешките права в Пакистан. В продължение на три десетилетия тя демонстрира огромен кураж в защитата на най-уязвимите жители на Пакистан – жените, децата, религиозните малцинства и бедните. Като основател на първият център за правна помощ в Пакистан през 1986г., Джахангир смело поема и печели множество сложни съдебни случаи. За науморната си кампания срещу закони, дискриминиращи жените и за това, че винаги казва истината на управляващите, Джахангир получава заплахи и става жертва на публични нападения и домашен арест. Тя влиза в историята, когато през 2010г. е избрана за първата жена президент на адвокатската колегия към Върховния съд в Пакистан.

Начало на кариерата

Асма Джахангир е родена на 27.01.1952г. и получава бакалавърска степен от Кинаирд Колидж в Лахор, след което завършва право в Университета в Пенджаб през 1978г. Родена в семейство на политически активисти още от малка тя участва в протести срещу военното правителство, което задържа баща й за това, че се противопоставя на диктаторския режим.

Кампании срещу дискриминиращи закони и защита на онеправданите

През 1980г. Джахангир заедно с още три адвокатки основава AGHS Law Associates, първата правна кантора, основана от жени в Пакистан. През 1981г. Джахангир подкрепя форума за действие на жените, група, която води кампании срещу пакистански закони, дискриминиращи жените и най-вече срещу проектозакона за доказателствата, според който показание на жена се равнява на половината спрямо показание, дадено от мъж; както и срещу Наредбата Хъдууд, според която жертвите на изнасилване трябвало да докажат своята невинност или да рискуват самите те да бъдат наказани. През 1983г. Джахангир води протестен поход в Лахор срещу решението на президента Зиа-ал Хак да наложи религиозни закони в страната.

Докато протестират срещу проектозакона за доказателствата през 1983г. Джахангир и други жени са бити, срещу тях е използван сълзотворен газ и накрая са арестувани. Това не разколебава Джахангир и през същата година тя протестира срещу присъда, според която 13-годишно слямо момиче, изнасилено от работодателите си, е обвинено в ofzina (блудство) и е осъдено на три години затвор и бой с кампик. Благодарение на протестите присъдата е отменена. В последствие Джахангир е поставена под домашен арест, а по-късно и вкарана в затвора заради това, че се противопоставя на политиката за ислямизация на страната на президената Зиа.

Тъй като в Пакистан липсва национална институция за човешките права, през 1986г. Джахангир става съосновател на независимата неправителствена организация Комисия за човешките права в Пакистан. През следващите години тя заема позициите генерален секретар и председател на тази институция, която насърчава и защитава спазването на човешките права в Пакистан, като същевременно извършва и мониторинг на нарушенията. Комисията работи по спорни въпроси, включително насилие над жени, убийства в името на честта, забрана на смъртното наказание и религиозно насилие.

Джахангир е застъпник за правата на преследваните религиозни малцинства в Пакистан и се обявява срещу насилствената смяна на вярата. През 1995г. след акто защитава 14-годишно християнско момче – Саламат Масих, обвинено в богохулство и осъдено на смърт – тълпата пред Върховния съд в Лахор чупи стъклата на автомобила й и напада шофьора й. Джахангир и семейството и са били нападани и отвличани, домът им е бил разбиван и често получават смъртни заплахи. Джахангир и екипът й продължават да работят по случая на Саламат Масих и в крайна сметка той е оправдан.

Осигуряване на безплатна правна помощ и застъпничество за правата на жените

От 1986г. насам Джахангир и колегите й от AGHS Legal Aid Cell поемат няколко случая, засягащи жени, деца и работници. Те създават и център за жени, наречен ‘Dastak’. Днес Dastak е независим тръст, който се управлява съвместно от няколко граждански организации в Пакистан.

През 1996г. Върховният съд в Лахор отсъжда, че възрастна мюсюлманка не може да се омъжи без съгласието на своя попечител. Жени, които сами избират съпрузите си могат да бъдат принудени да анулират браковете си и Джахангир, която често поема подобни случаи, представя последствията, които би имало подобно постановление. Тя помага за освобождаването от затвора на няколко жени, обвинени в прелюбодейство и неморално сексуално поведение.

През 1999г. Джахангир поема случая на Саима Сарвар, която получава подслон в Dastak след като напуска съпруга си и подава молба за развод. Сарвар е убита при нападение в в офисите на Джахангир, което подчертава огромните рискове в поемането на подобни случаи в Пакистан.

През май 2005г. Джахангир помага в организирането на символичен маратон за мъже и жени в Лахор, целящ повдигане на въпроса за насилието срещу жените спортисти от страна на религиозни екстремисти. Ислямистки групи, въоръжени с палки, огнестрелни оръжия и коктейли молотов се противопоставят на събитието, а Джахангир е бита и задържана от полицията.

През ноември 2007г. Асма Джахангир е една от 500-те адвокати, политици от опозицията и активисти за човешки права, които са задържани, когато президента Мушараф обявява извънредно положение в страната. Тя остава под домашен арест в продължение на три месеца.

Международна дейност и други постижения

Освен дейността си в Пакиста, Асма Джахангир насърчава и спазването на човешките права по света, като част от дългогодишната си служба в ООН. От 1998 до 2004г. тя е специален докладчик на ООН за извънсъдебните, произволни екзекуции, а от 2004 до 2010г. е специален докладчик по въпросте за свободата на вероизповеданията.

Джахангир е автор на две книги: „Божествено наказание? Наредбата Хъдууд” и „Деца, забравени от бога: децата затворници в Пакистан”. Тя получава множество награди, сред които Награда АМртин Еналс за защитник на човешките права и Награда Рамон Магсейсей (и двете пре з1995г.), и Халил-и-имтиаз – второто най-високо отличие, връчвано от правителството на Пакистан (през 2010г.). Уважението, което адвокатите в пакистан хранят към Асма Джахангир е видно от избирането й за първата жена президент на адвокатската колегия към Върховния съд през 2010г.

Асма Джахангир е омъжена и има три деца и внучка.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Азиатска комисия за човешки права

Статия: Базил Фернандо на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„… за неуморната му работа в подкрепа на спазването на човешките права в Азия.”

Базил Фернандо е водещ застъпник за човешките права в Азия. В своята 30-годишна кариера той изиграва клучова роля в осъществяването на връзка между обикновени граждани, борещи се за спазване на човешките права на местно ниво, и институциите, работещи за структурни реформи в политиката. Фернандо и ръководената от него Азиатска комисия за човешки права (Asian Human Rights Commission, AHRC) разработват една от най-подробните системи за „Спешни жалби” в света. Чрез Училището за човешки права и образователните си инициативи AHRC обучава безброй адвокати и активисти в принципите на справедливите съдебни процеси и върховенството на закона, което помага неимоверно много на азиатското движение, борещо се за спазване на човешките права.

От Шри Ланка до Хонконг

Базил Фернандо е роден на 14.10.1944г. и през 1972г. завършва право в тогавашния Цейлонски университет. След дипломирането си той преподава в университета английски като втори език в продължение на осем години, а през 1980г. става практикуващ адвокат по съдени дела.

Фернандо започва да се тревожи и да се противопоставя на нарастващото политизиране и корупция, типични за правосъдната система в Шри Ланка, които омаловажават ролята на правните служители. През 1989г., когато хиляди души вече се водят „изчезнали”, той получава смъртни заплахи, които го карат да потърси убежище в Хонконг. В продължение на три години Фернандо работи като съветник за виетнамските бежанци в Хонконг по проект, финансиран от Агенцията на ООН за бежанците.

В последствие между 1992 и 1994г. той работи за Отдела за човешките права към ООН в Камбоджа и за Центъра за човешки права на ООН. Натрупаният опит помага на Фернандо да оформи своя подход към човешките права и през 1994г. той поема директорското място в Азиатската комисия за човешки права и асоциирания Азиатски център за правни ресурси.

Азиатска комисия за човешките права: нов подход към борбата за спазване на човешките права

При присъединяването му към Азиатската комисия за човешките права през 1994г. Базил Фернандо е нейният единствен служител на пълно работно време. Неговият подход към човешките права е коренно различен от обичайните практики в региона по онова време. Той се фокусира върху оказване на помощ на хора, чиито права са били нарушени и на активисти, които подкрепят такива хора, вместо върху пропагандирането на човешките права в големите градове. Той започва да анализира защо и как не се спазват човешките права в правораздавателната система. Фернандо лобира и се застъпва за спазването на човешките права и извън страната, в която се случват нарушенията, за да получи и външна подкрепа за жертвите и информаторите. За да постигне това, Фернандо започва да изгражда по-голям капацитет на AHRC, който да позволи да организацията да работи активно и в други държави, като наема и обучава служители и оказва подкрепа на партньорски организации.

Днес AHRC работи активно в 12 азиатски държави: Бангладеш, Бирма, Камбоджа, Китай, Индия, Пакистан, Непал, Южна Корея, Шри Ланка, Тайланд и Филипините. Фернандо се оттегля от позицията изпълнителен директор на AHRC през 2010г. и днес е нейн програмен директор.

Документиране на нарушенията на човешките права и насърчаване на устойчивите решения

Базил Фернандо и колегите му от AHRC старателно документират нарушенията на човешките права в страните, в които работят и ги публикуват в годишните доклади на  AHRC. Фернандо и екипът на AHRC са издали няколко значителни публикации, сред които книгата Разказ за справедливостта в Шри Ланка (Narrative of Justice in Sri Lanka), разказана чрез историите на жертви на мъчения в Шри Ланка между 1998 и 2011г.; и „Алинея 2”, излизащо на всяко тримесечие списание, което анализира последните промени в приложението на законите за човешките права в Азия. „Мъченията – перспективи от Азия и света” и „Етика в действие” са други регулярни публикации. Под ръководството на Фернандо AHRC работи усилено за разобличаване и намаляване на броя на случаите на насилствени изчезвания, като същевременно оказа подкрепа на жертвите. Множество от тези изчезвания са документирани в „кибер гробище” и информация за тях е достъпна на www.disappearances.org

Предвид липсата на правителствена харта за човешките права в Азия и културните особености, водещи до неспазване на тези права, AHRC организира поредица от консултации, продължили няколко години, с цел изграждане на консенсус за приемането на харта за човешките права. Азиатската харта за човешките права, гражданска харта представляваща вижданията на азиатското гражданско общество, е приета в Южна Корея през 1998г. Макар че подкрепя универсалността на човешките права, хартата отчита и особения подход на Азия към рамкирането на тези права и е налична на няколко езика. Усилията за написването на Азиатска харта за върховенството на закона продължават в момента.

Една от ключовите дейности на AHRC е провеждането на кампания срещу мъченията в цяла Азия. Това води до създаването на Азиатски алианс срещу мъченията и насилието (AAATI), който провежда срещи с членове на правителствата на много азиатски държави и ги призовава да подкрепят премахването на мъченията.

Система на AHRC за спешни жалби

Под ръководството на Фернандо AHRC разработва една от най-подробните програми за подаване на спешни жалби в азиатския регион с цел да помага на хора, страдащи от нарушения на човешките им права. Програмата е създадена така, че оплакванията да бъдат приемани бързо и да бъдат предприемани спешни действия на местно, национално и международно ниво, а информацията да достига до широката общественост по света. Всяка година AHRC приема и се опитва да разреши над 350 подобни случая, идващи от различни азиатски държави. Системата за подаване на жалби води до успешното освобождение на множество обикновени хора и предотвратява нарушаването на човешките им права.

Образователни инициативи

Под ръководството на Фернандо AHRC създава Училище за човешки права с идеята да разработи нова форма на обучение относно човешките права, основаваща се на приложението на принципите на човешките права към настоящите проблеми. За целта е използван датският метод на народните училища, в които се практикува обучение чрез диалог. Училището организира обучения в различни държави в региона, разпространява уроците до местните организации, борещи се за спазване на човешките права, а също така ги публикува и в интернет. Училището за човешки права среща подкрепата на международната общност и над 200 души се обучават по някой от модулите всеки месец.

През 1995г. AHRC стартира и специална програма за обучение на китайски адвокати в принципите на справедливите съдебни процеси. Тази програма е ежегодишна и AHRC допринася значително за установяването на върховенството на закона в Китай, като изгражда партньорства с огромен брой адвокати, преподаватели по право, учени и активисти.

Въз основа на огромното количество данни, събрани през годините, AHRC стига до закючението, че изключително изостаналата правораздавателна система, включително полиция, прокуратура, съдебна система и затвори, е основната пречка пред спазването на човешките права в азиатските държави. За да се преодолее тази пречка AHRC превръща застъпничеството за преструктуриране на правораздавателната система в основна цел на своята дейност.

Признания

Базил Фернандо е висш член на Ашока и Sohmen Visitor of Law в Университета в Хонконг. Той получава наградата Gwangju за човешки права в Южна Корея през 2001г. Той е и признат поет и писател на родния си език синхала и на английски език.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Бил МакКибън – действия срещу климатичните промени

Статия: Бил МакКибън (САЩ) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за мобилизирането на все по-голяма обществена подкрепа в САЩ и по целия свят за предприемане на спешни действия срещу климатичните промени.”

Бил МакКибън е водещ природозащитник, влиятелен писател и преподавател. Книгата му „Краят на природата” (The End of Nature), издадена през 1989г. е една от първите книги, които информират широката общественост за климатичните промени. През последните 10 години той създава и изгражда първото световно гражданско движение за борба с промяната в климата. В основата на това движение стои организацията 350.org и с нейна помощ то успява да предизвика обществен интерес и да получи политическа подкрепа за предприемането на спешни мерки за смекчаване на последствията от климатичните промени, които вече са факт.

Писателска кариера

Бил МакКибън е роден на 8.12.1960г. и завършва Харвард през 1982г. МакКибън работи като автор на статии за The New Yorker между 1982 и 1987г. след което минава на свободна практика. През 1989г. той публикува „Краят на природата”, която се смята за първата книга по темата за глобалното затопляне, предназначена за широката публика. Книгата се превръща в бестселър и е преведена на над 20 езика.

В Wikipedia има описание на следващите му книги: “Книгата му „Ерата на липсващата информация” (The Age of Missing Information) (…) е описание на експеримент, по време на който МакКибън събира всичко, което излъчват 100 канала по кабелната телевизия (…) за един ден. Той прекарва цяла година, гледайки тези 2400 часа записи и сравнява преживяването с един ден прекаран на планински връх в близост до дома му. Книгата е част от учебния материал в много колежи и гимназии (…)

Следващите му книги са „Надежда, човек и дива природа” (Hope, Human and Wild) за Куртиба, Бразилия и Керала, Индия, които той дава за примери, като места, където хората живеят без да увреждат околната среда; „Успокояващият вихър: Бог, Йов и мащабите на сътворението” (The Comforting Whirlwind: God, Job, and the Scale of Creation), която разказва за Книгата на Йов и околната среда; „Може би един” (Maybe One), посветена на населението на земята; „Дълго разстояние: година усърден живот” (Long Distance: A Year of Living Strenuously), разказваща за една година, прекарана в тренировки за елитни състезания по издържливост; „Достатъчно” (Enough), изясняваща неговото виждане относно опасностите, свързани с генното инженерство и нанотехнологиите; и „Скитащият дом” (Wandering Home), посветена на дълго самостоятелно катерене в планината. (…)

Книгата му „Дълбоката икономика: богатството на общностите и устойчивото бъдеще” (Deep Economy: the Wealth of Communities and the Durable Future) (…) адресира недостатъците, които авторът вижда в икономиката на растежа и предлага преход към локални, местни организации. През (…) 2007г. той публикува (…) „Бори се с глобалното затопляне сега”, наръчник за активисти, опитващи се да активизират местните общности. През 200г. излиза „The Bill McKibben Reader: Pieces from an Active Life”, сборник с есета, събирани през цялата му кариера. През 2008г. Американската библиотека публикува „Американска земя:, антология на американските издания от Торо насам, посветени на околната среда, редекатирана от МакКибън. През 2010 той издава още един бестселър – „Земя: да оцелееш на нова враждебна планета” (Earth: Making a Life on a Tough New Planet), описание на бързо настъпващите климатични промени. (…)

Част от публикациите на МакКибън са изключително популярни. Негова статия за Rolling Stone, излязла през юли 2012г. събира над 125 000 харесвания във Facebook, 14 000 споделяния в Twitter и 5000 коментара.” Озаглавена „Ужасяващата математика на глобалното затопляне: три прости числа, водещи до световна катастрофа и разкриващи истинския враг”, статията показва, че само една миниатюрна част от съществуващите запаси на въглища, петрол и газ, които компаниите смятат да разработят през следващите десетилетия, може да бъде използвана без това да доведе до покачване на температурите с над 2 градуса.

От писател към активист

През 2001г. МакКибън става преподавател в Мидълбъри Колидж във Върмонт, където преподава и днес. Бостъ Глоуб пише (22.1.2012): „След като две десетилетия поред наблюдава политическото бездействие, МакКибън започва да губи търпение. „Дълго време мислех, че правя каквото е необходимо, като пиша и говоря за това и онова, защото не ми е присъщо да се занимавам с политика; някой друг би могъл да организира гражданско движение”, казва той веднъж. Но  когато това не се случва, МакКибън осъзнава, че е време да действа.”

МакКибън организира няколко кампании с помощта на местни църковни организации, примерно „Празник за 100 долара” за анти-консуматорска Коледа или „Какво би карал Исус?” за насърчаване на използването на по-малко замърсяващи автомобили.

През 2006г. заедно с група студенти от Мидълбъри Колидж, той организира 5-денвен поход поход във Върмонт, в който участват 1000 души. Целта е щатските политици да се ангажират с 80% намаление на въглеродните емисии до 2050г. „Политиците на Върмонт подписали исканията. С няколко дни ходене МакКибън постига по-конкретни резултати, отколкоото с 18 години писане.” (статия от 17.9.2012, Outside Magazine).

През 2007г. отново с помощта на студенти от Мидълбъри Колидж МакКибън създава Step It Up и организира протести в стотици американски градове, за да поиска от Конгреса приемане на закон за намаление на въглеродните емисии с 80% до 2050г. „Имах някои нови идеи как с помощта на компютър могат да се организират много хора независимо от растоянията. Това се оказа по-успешно от всичко друго. На 14-ти април имаше 1400 отделни събития със стотици хиляди участници. Медийното отразяване беше невероятно. Бяхме и във всички местни вестници. Беше много повече от това, което щяхме да постигнем само с един протест във Вашингтон. И не беше скучно, а много креативно; някой активисти се гмуркаха, а други маркираха бъдещата брегова линия на Ню Йорк, която би се получила в следствие на глобалното затопляне. (…) Получи се: Обама и Хилари Клинтън промениха платформите си.”, спомня си МакКибън.

350.org

През 208г. МакКибън става съосновател на 350.org. Името отразява концентрацията на въглероден диоксид във въздуха (частици на един милион, ppm), която се смята за праг, след който ще настъпят опасни климатични промени (в момента концентрацията вече е над 400 ppm).

През март 2009г. МакКибън е съорганизатор и участник – заедно с лауреата на Наградата за цялостен житейски принос Вандана Пива и други активисти – в акт на гражданско неподчинение и блокиране на въглищната електроцентрала на американския конгрес.

Първоначалният фокус на 350.org е изцяло върху срещата в Копенхаген през 2009г, посветена на климата. На 24.10.2009 350.org координира над 5200 демонстрации в 181 държави по света. Списанието Foreign Policy го определя за „най-големия координиран протест”, а CNN го нарича „денят на най-мащабни политически действия в историята на света”.

Шест седмици по-късно благодарение на 350.org 350 младежи се включват в Конференцията за климата в Копенхаген и при приключването на конференцията 117 държави са поели ангажимент да се стремят към намаляване на емисиите под прага от 350 ppm (но както признава МакКибън това не са големите замърсители).

През 2010, 350.org организира Global Work Party, събирайки 7200 общности от 188 държави, които да работят заедно върху местни решения за климатичните промени. Други кампании включват 350 eARTh, първото световно арт-шоу, достатъчно голямо, за да бъде видяно от космоса; и Great Power Race, студентско състезание за чиста енергия, в което участват над 1000 университета от Китай, Индия и САЩ. През 2011г. 350.org се слива с 1Sky и организира протест във Вашингтон, на който хиляди хора протестират срещу най-големите замърсители, като част от конференцията Power Shift 2011, на която участват 10 000 души.

През есента на 2011 350.org стартира кампания срещу тръбопровода Keystone XL, който ще пренася петрол от нефтените пясъци в Албърта, Канада до Мексиканския залив. На протест пред Белия дом МакКибън е арестуван заедно с още 1000 души. Това допринася за спирането на проекта Keystone за неопределен период.

През май 2012г. Climate Impacts Day окуражава медиите да направят връзката между ектремните метеорологични условия и промяната на климата. Отново през 2012г. 350.org организира обиколка Do the Math в 22 града, която се фокусира върху петкратната разлика между количеството въглерод, което може да бъде освободено в атмосферата без да предизвика покачване на температурите над 2 градуса и количеството въглерод, намиращо се в съществуващите резерви на петролните и въглищните компании.

През юни 2013г. конференцията Global Power Shift събира 500 млади лидери от 135 държави. А на 21.09.2014г. 350.org и други партньорски организации заедно провеждат демонстрация в Ню Йорк и други градове по света, като привличат 400 000 души, загрижени за промените в климата, за които говори и Бан Ки-Мун по време на срещата на върха на ООН.

350.org е организация с идеална цел, в която работят 70 служители. Изпълнителен директор е Мей Бойв, а МакКибън е председател на борда.

Признания

МакКибън получава множество награди и почетни степени. През 2010г. списанието Utne Reader посочва МакКибън за един от “25 визионери, променящи нашия свят”, а списанието Foreign Policy го включва в списъка на 100 най-важни световни мислители за 2009г. През 2010г. Boston Globe го нарича „водещият природозащитник на нацията”, а Брайън Уолш от списание Time го описва като „най-добрият „зелен” журналист на света”. През 2013г. той печели Наградата за мир на Ганди. МакКибън има почетни степени от 18 колежа и университети, а през 2014 новооткрито насекомо е наречено в негова чест „Megophthalmidia mckibbeni”.

Личен живот

Бил МакКибън е женен за Сю Холпърн. Те имат дъщера, Софи МакКибън, която в момента е студент в университета Браун.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Рисувам бъдеще светло

Рисувам бъдеще светло
за Земята най-прекрасна,
създавам света пъстроцветен,
в който децата ще раснат.

Рисувам аз вдъхновени
картини от чуден Живот,
мечтите най-съкровени
на Бог за човешкия род.

Рисувам всички народи
радостни и озарени,
напред Доброто ги води,
в Мир и Единство сплотени.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Отношения

Отношения, ах, отношения,
най-трудна сте вие загадка,
търсят ви дълги решения,
невиждайки истина кратка.

„Отнасяй се с другите, както
искаш с теб да се отнасят те“,
защото съдбата, де факто,
в отношенията се плете.

И хората плели ли, плели,
на възел завързали даже,
урока дали са си взели,
туй времето пак ще покаже.

Постъпвай с другите така, както би искал другите да постъпват с теб.

Posted in За Разума | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

“CAVE CAGE CREATURE. underground discovery”

“CAVE CAGE CREATURE. underground discovery” в “Хлебна къща” – Велико Търново, по проекта „NEXT ART”
Каним ви 24 април от 18 часа в „Хлебна Къща”-Велико Търново на събитие по проекта „Next art”. Темата на изложбата е “CAVE CAGE CREATURE. underground discovery.” Инсталация и скулптури на Pablo Bailo (Испания) и Lisa Schwermer- Funke (Германия). Които оставят следи в лабиринта на потреблението- цимент, алуминий, метал и пластмаса. В нов контекст тези използвани материали съживяват. Пещерата е място, където да останем сами и да се сблъскаме със странни самотни същества, които живеят там.
Заповядайте на адрес: ул. Георги Мамарчев 13 (Самоводската чаршия, къщата до Шекерджийницата), Велико Търново

Куратор и организатор: Искра Иванова

“CAVE CAGE CREATURE. underground discovery” in “The Bread House “ in Veliko Tarnovo – project “NEXT ART”.
The Bread House in Veliko Tarnovo is welcoming you to the event related to the project “NEXT ART” on April, 24th, 2014 at 6pm. The topic of the event is: “CAVE CAGE CREATURE. underground discovery”. Installation and sculptures of Pablo Bailo (Spain) and Lisa Schwermer-Funke (Germany). We leave traces in the labyrinth of consumption – cement, alluminium, metal and plastic. In a new context, these used materials revive. The cave is a place to discover yourself – and to encounter the weird lonely beings living there.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени