Tag Archives: организация


Какво могат да научат организациите с идеална цел от корпорациите

Статия: „Стийв Ротшийлд за това какво могат да научат организациите с идеална цел от корпорациите“ на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Наскоро излязлата книга на Стийв Ротшийлд, The Non-Nonprofit, твърди, че е добре организациите с идеална цел да научат някои уроци от корпоративния свят и подходите, ориентирани към пазара. След дълга кариера в различни корпорации, Ротшийлд се заема и с управлението на няколко организации с идеална цел, сред които Twin Cities Rise, която се занимава с обучението на хора от общности с висока безработица и намиране на работа за тях; и Invest In Outcomes, която работи по пилотен проект за развитие на човешкия капитал в Минесота.

Опитът му в тези две сфери кара Ротшийлд да стигне до заключението, че организациите с идеална цел могат да оцелеят само ако покажат, че създават както икономическа стойност, така и социални ползи. Това е особено важно днес, когато на всички нива се правят стриктни икономии. В това интервю Ротшийл раказва по-подробно за този и други подходи, описани в книгата му.

Dowser: В книгата си твърдите, че организациите с идеална цел трябва да демонстрират висока ефективност. Тази идея вероятно отчасти се основава на модела, който сте използвал при Twin Cities Rise – заплащане според резултатите.
Ротшийлд: Прекарах 22 години в света на корпорациите; създадох компанията за производство на кисело мляко Yoplait за Дженерал Милс и участвах в множество управителни съвети на организации с идеална цел, като аз самият бях основател на част от тях. След цялото това време и след стартирането на Twin Cities Rise, осъзнах, че някои бизнес принципи се прилагат също и от организациите с идеална цел, и от социалните предприемачи, като това им носи много ползи.

Моделът на Twin Cities Rise „запащане според представянето” се основава на идеята, че социалните ползи създават и икономическа стойност. Идеята възниква в началото на 90-те години в Минесота. Отидохме при главния икономист в щата и му казахме „всеки път, кгоато дадена организация помогне на някого да премине от едно ниво на заплащане на по-високо и този човек ползва обществени субсидии, това носи полза не само на него и семейството му, но и на данъкоплатците”. При заплащане според представянето, получаваме възнаграждение само ако постигнем успех, а това се основава на икономическа стойност. Правителството се стреми все повече да ограничава разходите си, така че за мен е ясно, че организациите с идеална цел вече не могат да разчитат на правителствено финансиране. Така създадохме облигация за човешкия капитал, която се издава от щата и може да бъде използвана за финансиране на високоефективни организации с идеална цел, които ясно покзват, че икономическата стойност, която генерират надхвърля разходите по вземане на пари назаем от носителите на облигациите.

Използват ли се тези облигации реално?
Миналия юли бе прието в Минесота да стартира пилотен проект. Щатът реши да пусне облигации в размер на $10 милиона и в момента планът вече се прилага на практика. Той ще докаже, че високоефективните организации с идеална цел носят на щата и икономическа стойност, а не само социални блага.

В днешно време това е особено важно, защото организациите с идеална цел ще бъдат изправени пред едно доста трудно бъдеще след като правителството спре финансирането по т.нар. дискреционни програми. Дори и организациите, които в момента се развиват добре трябва да потърсят нови подходи и стратегии за бъдещето – нови начини за финансиране. Книгата ми представя различни идеи от света на бизнеса и предлага начини за прилагането им при организациите с идеална цел.

Споделете част от тези идеи?
Бих казал, че основната характеристика на всяка успешна организация е наличието на ясна и подходяща цел. Организацията трябва да е изцяло фокусирана върху постигането на тази цел. Организациите с идеална цел обикновено се справят с това много добре. Най-добрите от тях влагат истинска страст в това, което правят. Спомням си историята за изпълнителния директор на компания, която произвеждала пейс-мейкъри. Той посетил една от своите фабрики и се срещнал с жена, която се справяла най-бързо и най-добре със сглобяването им. Той я поздравил и я попитал защо се справя с работата си толкова бързо, а тя му отвърнала „Аз не сглобявам пейсмейкър, аз помагам на хората да оздравеят”. Проблемът при организациите с идеална цел е, че е едно да се фокусираш върху целта си, а съвсем друго да си отговорен и да има отчетност. Твърде много компании губят поглед от целта си, защото се стремят към получаването на грантове или правителствени поръчки, които може и да нямат много общо с това, което правят. Или продължават да измислят нови и нови програми, защото според тях хората, които обслужват се нуждаят от допълнителни услуги – професионално обучение, превенция на употребата на наркотици и т.н. – и в резултат на това основната им цел се размива. В книгата си се опитвам да посоча тези неща и в края на всяка глава задавам въпроси, които да накарат хората да се замислят дали все още следват целта, която са си поставили в началото.

Друг основен момент е измерването на важните неща. Корпорациите се справят доста добре в тази насока, защото използват стандартни и обективни измерители, като например възвръщаемост на инвестициите. В света на организациите с идеална цел липсват подобни стандарти и всяка компания сама си избира измерители. Тези измерители обаче не са насочени към реалните резултати – организациите пресмятат колко хора са се записали на уроците им или са ги завършили, но не и колко от тях са си намерили нормална работа и са останали на нея, което е истински важният резултат. Само ако започнат да измерват тези показатели, организациите ще са в състояние да кажат дали успяват да постигнат целта си.

Третият съвет, който бих дал, е да сте ориентирани към пазара. Организациите имат множество заинтересовани страни – правителството, дарителите, фондациите, служителите, клиентите. Но организациите, ориентирани към пазара, избират само една група за свой клиент – тази, от която зависи оцеляването им. Интересното е, че в повечето случаи потребителят и клиентът не са едно и също лице. Например Twin Cities Rise помага на хора, които поколения наред са били бедни, но нашият клиент е работодателят, защото именно той разполага с работни места. Ако не можем да отговорим на неговите стандарти, ние го губим като партньор и вече не можем да помагаме на хората.

Как можете да приложите същата идея към организации, които не се занимават с борба с бедността?
Целта на книгата е да накара хората да се замислят дали това, което правят, е в техен интерес. Срещам много организации с идеална цел, чиито модел е ориентиран към поведението – „официално облекло, избягване на спорове, пристигане на работа винаги на време”. Всичко това е много хубаво, но трае само няколко седмици. Отчетността е много важна. Важно е хората да не започват работа в организация с идеална цел с идеята, че имат право на нещо. Трябва да спечелят това, което получават. Пътят е двупосочен – получаваш това, което даваш.

Съществува принцип на личностно овластяване. Работейки с хора, които от поколения живеят в бедност, разбрах, че тези хора често не знаят какво значи отчетност, защото са свикнали с живота на улицата и не очакват нищо от бъдещето – свидетели са на това как всеки ден някой бива убит или се озовава в затвора. Това не действа особено мотивиращо, когато се опитваш да си намериш работа. Затова нашият стремеж е да променим нагласите на хората и да им вдъхнем надежда. Научихме, че не можеш да промениш хората като се фокусираш върху поведението им; първо трябва да промениш нагласите и вярванията им.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Група за органично земеделие

Статия: Група за органично земеделие, Куба на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за това, че показват, че органичното земеделие е ключът към продоволствената сигурност и устойчивата околна среда.”

Групата за органично земеделие (Grupo de Agricultura Orgánica – GAO) е основана през 1993г. като Кубинска асоциация за органично земеделие (Asociación Cubana de Agricultura Orgánica – ACAO) в момент, в който държавата е била изправена пред сериозна продоволствена криза, заради революцията. След разпадането на Съветския съюз и загубата на икономическа помощ страната е заплашена от глад и правителството търси алтернативни методи за увеличаване на производителността на фермите. Използваните в миналото химикали са почти изчерпани, средства за закупуването на нови няма и затова тези алтернативи трябвало да бъдат органични. Повечето хора вярвали, че тези мерки ще бъдат само временни и нещата ще се върнат към „нормалния” си ход, когато вносът на торове и пестициди бъде възстановен. Основната цел на АСАО обаче била, както да покаже, че органичното земеделие дава по-добри резултати от стандартното (изискващо повече капиталови и материални вложения) по всички важни показатели, така и да убеди политиците, учените и фермерите, че не трябва да се връщат обратно към конвенционалните методи.  

В рамките на четири години АСАО набира членове от целия земеделски сектор – от фермери до изследователи, професори и представители на властта. Освен главния си офис в Хавана днес АСАО има местни представителства в повечето провинции, а всеки член на организацията е активен и на собственото си работно място. Основната им цел е да образоват хората относно органичното земеделие и да ги убедят, че настоящите методи трябва да доведат до пълна и постоянна трансформация на земеделието в Куба.

Като част от проекта на Програмата за развитие на ООН „Агроекологичен фар”, АСАО създава набор от ферми, които служат за пример на други земеделци, политици и т.н. и им показват какво е възможно да се случи, ако използват изцяло органични методи. Из цялата страна са организирани десетки семинари, издава се списание с комбинация от специализирани и достъпни за широката публика статии, в Аграрния университет в Хавана е създадена специалност Агроекология, по която учат над 500 студенти. Изградена е мрежа от 10 административни центъра. АСАО са провели и три международни конференции по органично земеделие. С помощта на множество чуждестранни делегации е създадена и магистърска степен по Устойчиво развитие в университета в Хавана. Според оценката на проека Фар той е успял да покаже, че органичното производство дава същите или дори по-високи добиви в сравнение с конвенционалното земеделие; то носи също така и други икономически ползи и повишава плодородието на почвата. Дейността на АСАО е важна, защото те успяват да докажат, че органичното земеделие е икономически изгодно и да го легитимират пред съответните власти, Организацията осигурява на фермерите подходящи технологии, образование, проучвания и спомага за признаване на алтернативния модел на земеделие от страна на институциите.

През 1999г. АСАО са признати официално от Кубинското правителство и се преименуват в Група за органично земеделие в рамките на Кубинската асоциация на лесовъдите и земеделските специалисти  (Cuban Association of Agricultural and Forest Technicians -ACTAF). Тази промяна дава на организацията по-голяма свобода на  действие и влияние над Кубинското правителство. GAO публикува книгата „Трансформиране на кубинския пейзаж: Развитие на устойчивото земеделие”.

Цитат

„Използването на органични методи трябва да се възприеме като постоянна промяна в Кубинското земеделие.”

Мария дел Кармен Перез

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Решавайте проблеми, вместо да създавате организации

Статия: „Възможно ли е твърде големия брой социални предприемачества всъщност да задълбочават проблемите?“ на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Ако желаете да промените света, независимо дали на местно или на глобално ниво, вероятно сте обмисляли възможността да основете собствено социално предприемачество или благотворителна организация. Помислете отново. Писателят и преподавател в Колумбийския университет Браян Райх твърди, че наличието на твърде много организации пречи на разрешаването на най-наложащите световни проблеми. Според него хората трябва да използват съществуващите модели, за да задоволят конкретни нужди и да разрешат дадени проблеми, използвайки гъвкави вместо статични структури.

Райх основава маркетинговата си компания „little m media“ през 2009г., за да помогне на организациите да се фокусират върху „информационния опит”, който според него представлява „нещата, които консумираме и които определят нашето поведение и как функционираме като човешки същества”. Райх преподава потребителско поведение и маркетингови стратегии в магистърската програма по комуникации в Колумбийския университет.

Dowser: Скорошната ви книга, „Shift and Reset“, препоръчва дадени подходи към новите медии, които биха позволили на потребителите да използват пълните възможности, които те предлагат, без да отделят за това твърде много време и ресурси. Това означава ли, че предлагате умерено използване на новите медии? Отделяме ли им твърде много внимание и надежди?
Райх: Живеем в невероятно време. За първи път в човешката история всички сме взаимосвързани. Технологиите оказват огромно влияние върху всички аспекти на живота ни. Това открива пред нас нови и неподозирани възможности. Досега се сблъсквахме само с проблеми непосредствено свързани с нашата общност или най-много държава, а днес с лекота научаваме какво се случва на другия край на света. Имаме достъп до знания и умения, намиращи се извън непосредсвената мрежа от контакти и познати, с които имаме досег.

Но колкото по-свързани сме и колкото по-бързо се предава информацията, толкова по-големи стават и предизвикателствата. Тъй като сме свързани, всички усещаме как нещата стават все по-зле и то все по-бързо. И така, ако не променим мисленето си и не разрешим тези проблеми днес, те ще продължат да се задълбочават по-бързо, отколкото можем да намерим решения. А ние не искаме да губим вярата си, че хората могат да се справят с проблемите. Това, което ни липсва е разбиране, капацитет да направим нещо. Използваме стари модели, остарял начин на мислене. А това, смея да твърдя, само влошава нещата.

Зависим ли твърде много от технологиите и социалните медии?
Въпросът не е толкова до социалните медии, колкото до разбирането на това какво означава да си социално човешко същество. Не мисля, че трябва лично да се срещнеш с някого, за да повлияеш върху поведението му или да го научиш на нещо. Но мисля, че трябва да познаваш начина, по който работи човешкият мозък и начина, по който действаме като идвивиди или в екип. Ако ще разчитаме на виртуални контакти, трябва да имаме някакъв опит и с „аналоговите” такива, трябва да знаем как се случват нещата наживо. Социалните медии не са нещо лошо, но чрез тях придобихме поведение, което не е достатъчно добро – не умеем да изслушваме, не се ангажираме с даден въпрос дългосрочно. Хората могат да се нагаждат към промените в процеса на случването им. Но се фокусираме само върху ефикасността и мащаба – колко „приятели” имаме в социалните медии, колко кликвания, колко „харесвания”, а вместо това би трябвало да измерваме дали настъпват съществени промени в поведението. Важен е не самият инструмент, а начинът, по който го използваме.

Изглежда проблемът е в това, че се фокусираме върху количеството, вместо върху качеството?
Точно така. И това не е изненадващо, защото искаме да сме ефикасни, но ефикасността е важна само в определени сфери. Когато сте изправени пред сериозен социален проблем, повече не значи непременно и по-добре. В много случаи се налага да елиминираме някои аспекти и да се фокусираме въху един, върху някаква малка промяна, която ще направи голямата възможна. Няма значение колко хора са заинтересовани, ако са заитересовани от грешните неща.

Пожете ли да ни дадете пример?
В продължение на две десетилетия учените се опитват да разрешат проблем свързан с генома и вируса на СПИН, но така и не успяват. Затова се обръщат към група геймъри – хора, които играят и разработват видеоигри професионално – и за по-малко от две седмици те решават проблема. И така погрешният начин на мислене, мисленето в епохата на медиите, би стигнало до заключението, че геймърите са решението на всеки проблем. Чуваме за едно интересно решение, дошло от геймърите и вече всеки иска те да му помогнат да реши и своя проблем.

Докато по-правилно би било да кажем, че в продължение на 20 години сме гледали на този проблем по един и същ начин, а сега сме намерили нова гледна точка, която никога не би ни хрумнала, ако не живеехме в едно взаимосвързано общество, в което имаме достъп до различни идеи. Същността е в това да гледаме на нещата и да ги правим по-различно. Но това може да се превърне в проблем, когато започнем да се фокусираме върху резултатите вместо върху самата дейност; тогава започваме да създаваме институции и дълги списъци и това изцяло променя правилата на играта.

В Доузър бихме се заинтересували от това, което са направили геймърите. Може да не става въпрос конкретно за геймъри, но бихме искали да знаем какво са направили, за да стигнат до решението. И след това бихме си задали въпроса как това може да бъде възпроизведено отново или приложено в по-голям мащаб.
Тук не съм съгласен с вас. Онова проучване е било наистина уникално. А когато човек започне да мисли за възпроизвеждане на резултатите, той си казва „нека да използваме геймъри в решаването на всеки проблем, без значение какъв е”. И после като се появят два-три проблема, с които геймърите не могат да се справят, човек си казва „зарежи ги, геймърите не стават за нищо, те не са решението.” Не става въпрос за мащаб и възпроизвеждане на резултатите, а за адаптиране и задълбочаване на способността ни да се учим от всички възможни източници и да прилагаме наученото по подходящ начин.

В книгата си Райх твърди, че хората трябва да мислят по-различно, да се фокусират върху същността на своята дейност, а не върху цифрите.

Точно така, не става въпрос за търсене на еднинственото правилно решение.
Когато сте изправени пред сложен проблем, просто няма как да имате само едно решение. Със сигурност има повече от една причина, затова и не може да има едно решение. В сфера като маркетинга, колкото по-прости са нещата, толкова по-добре, но не говоря за намиране на средства или изграждане на марка, а за решаване на проблеми. А продължаваме да действаме според организационни подходи, използвани в миналото. Дори и компаниите с най-плоска организационна структура са все още твърде йерархични, изграждат си някаква структура, свикват с нея и продължават да се придържат към нея. Но в един свят, където всичко непрекъснато се променя, трябва да бъдем много по-гъвкави.

Това ми напомня за нещо, което казахте на последния Зелен фестивал за необходимостта от по-малко нови организации. В Доузър ние редовно говорим именно за новите организации. Кажете ни повече за мнението си относно създаването на нови социални предприемачества.
Хората не трябва да основават организации. Те трябва да си изберат един проблем и да се опитат да го решат. Трябва да направят всичко, което е нужно, за решаването на даден проблем. Това може да означава смяна на екипа или изобщо въздържане от основаване на организация. След като бъде създадена организация, тя трябва да бъде поддържана жива – трябва да има служители, доброволци, офиси, а това изисква време и отвлича вниманието от реалните действия по решаването на проблема. А ако създадете нова организация пък, много е вероятно тя да се конкурира с вече съществуваща такава, която прави същите неща. Най-успешните проекти в Kickstarter правят нещо конкретно: примерно „ще напишем книга на тема…”; идентифицират някаква потребност на пазара, нещо, което хората искат и после просто го правят. В идеалния случай то носи и социални ползи, а не само пари. Но какъв проблем решава дадена организация освен заложеното във всеки желание да бъде част от нещо? Целта ви като организация трябва да е един ден да спрете да съществувате – да решите проблема, с който сте се заели и вече да няма нужда от вас.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Керстин Гребек при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Керстин Гребек при получаване на Награда за цялостен житейски принос от името на Квина тил Квина, 9.12.2002г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-н говорител, скъпи приятели,

За мен е огромна радост и чест да приема тази награда от името на Квина тил Квина.

За нас тази награда е признание за нашата дейност и потвърждение на това, че участието на жените в мирния процес е необходимо, за да бъде мирът дълготраен и стабилен. Тя е и потвърждение, че методите ни на работа, на съструдничество с местни женски организации, са важна част от изграждането на мира.

Квина тил Квина е не само организация, фокусираща се върху особените нужди на жените, но и организация, която желае да проведе и оповести резултатите от изследвания за състоянието на жените в конфликтни региони. Тези изследвания могат да ни помогнат да разберем по-добре какви са възможностите на местното население само да промени бъдещето си към по-добро.

При подписването на мирно споразумение двете враждуващи страни всъщност просто се съгласяват да прекратят огъня (т.е. според мен в по-голямата си част тези споразумения не означават край, а начало на нещо). Понякога тези споразумения, като например Дейстънското споразумение за Босна и Херцеговина, съдържат насоки за това как хората ще живеят заедно в бъдеще. Но тези насоки никога не са дадени въз основа на гледната точка на местното население. А когато се планира бъдещето, жените винаги биват пренебрегвани.

Времето за писане на красиви речи и високопарни прокламации свърши. Ние, световната общност, имаме всички необходими инструменти: договор на ООН, Декларация на ООН за човешките права – с пояснението, дадено през 1993г., че жените също са човешки същества, Международен съд, и множество други международни закони и препоръки, които ни казват как да живеем заедно като добри съседи, които не желаят да решават всичките си проблеми с оръжие. Стига да имаме желание, имаме и нужните ресурси.

Тези инструменти заедно с опита на местното население и желанието им да водят достоен живот, са силите, които могат да освободят днешния свят от оковите на страха и алчността, които ни карат да разработваме все по-сложни оръжия вместо да работим за общото добро.

Според тълковния речник „livelihood”* означава не само поминък, но и начин на живот. И ако всички желаем чрез живота си по някакъв начин да повлияем на световния ред, то според нас е важно какво и как ще направи всеки един от нас за желаната промяна.

„НИКОЙ не ни попита,” пишеше на един от плакатите по време на празненствата по повод осми март през 1994г. в Белград. Никой не ни попита дали искаме тази война.

Основната причина за създаването на Квина тил Квина бе точно тази: да попитаме жените. Да ги попитаме как желаят да живеят живота си, от какво се нуждаят, за да участват активно в изграждането на своето собствено бъдеще и бъдещето на семействата си.

Нуждите на хората са различни в зависимост от това къде живеят и какви възможности имат. Въпросът, който трябва да бъде зададен е: кое е най-голямото препятствие пред жените на това място в този момент? Силните жени, успели вече да създадат собствени организации в районите, където работим, имат отговори на тези въпроси:

Ако нямаш място, където да се срещаш с други хора и нямаш възможност да споделяш с тях опита си и да разбереш, че не си сам, тогава няма как да се развиваш.

Ако не ти позволяват да осъзнаеш, че не ти си странен, а ситуацията, в която си изпаднал не е нормална, тогава няма как да излекуваш душата си.

Ако нямаш достъп до здравеопазване, не можеш активно да участваш във възстановяването на собствената си страна.

Ако нямаш достъп до образование, което ще ти даде по-голям шанс да си намериш добре платена работа (образованието включва всичко – от това да се научиш да чееш и пишеш до това да се научиш да работиш с компютър), тогава нямаш възможност да избираш собствения си път.

Ако не можеш да изкарваш собствената си прехрана, е трудно да вземеш решение да напуснеш семейството си, в което си жертва на насилие.

Жените, които работят в сферата на здравеопазването, образованието, домашното насилие и лечението на психологически травми, познават причините за тези проблеми. Затова техният глас трябва да се чува при вземането на решения. За да постигнем това, е необходимо да съберем данни и информация, да се стремим да повлияем на законодателите и да позволим на повече жени да влязат в политиката. Често именно женските организации обръщат първи внимание на проблеми, които до момента са били табу. Те привличат обществения интерес, предизвикват дебат и изискват промени. Това са жените, които ТРЯБВА да имат място на масата за преговори и да играят роля във възстановяването на своята страна. Как иначе може да бъде използвано и разпространявано знанието, което те имат? За възраждащите се общества би било огромна загуба, ако тези жени не участват в процеса на възстановяване още от самото начало.

Женските организации, действащи в райони, където се възстановяват разрушени къщи, забелязват селищата, където са останали да живеят само деца и жени и правят така, че и те да получат своя дял от помощите. Без тях тези региони биват забравени. Жени, които се срещат отвъд държавните граници, за да говорят за общото си бъдеще, изискват от ООН да включи жените в миротворческия процес. Активните жени се нуждаят от цялата помощ, която можем да им дадем – но преди всичко се нуждаят от това гласовете им да бъдат чути. Както в собствената им страна, така и от международната общност.

Особено радостни сме от получаването на тази награда, заради многобройните спонтанни реакции, които получихме от партньорите си на Балканите, Близкия изток и Грузия; реакции, които ни показват, че те също се чувстват като получатели на това високо признание:

Център за защита на жени и деца, Прищина:

Срещнахме се с Квина тил Квина през 1994г., когато те тъкмо стартираха международната си дейност. Тази първа година на съвместна работа беше изключително важна за нас, жените в Косово, занимаващи се с изграждане на мир и документиране на случаите на насилие. И вие се съгласихте да станете наш глас пред света и да разкриете пред всички огромните нарушения на човешките права. През годините преди да се срещнем свободата ни да разпространяваме информация бе ограничена, не можехме да комуникираме с останалия свят и дори нямахме достъп до интернет. Вие, Квина тил Квина, се превърнахте в наш глас, наш Посланик на Мира и Надеждата за бъдещето.

Йерусалим Линк, Йерусалим:

Жените от Палестина и Израел рядко имат възможност да получат идеологическа, политическа и финансова помощ от женска организация, чиито принципи и визия са толкова близки до нашите собствени. И докато се борим да изградим обща визия за установяването на мир в региона, признаваме, че тази борба щеше да е много по-трудна без солидарността и топлата прегръдка на Квина тил Квина.

Зена Зенама, Сараево:

Участието в проектите на Квина тил Квина ни осигури едно пространство, в което за първи път се почувствахме сигурни и в безопасност и получихме възможност да споделим с вас своите лични виждания за бъдещето, което желаем.

Дори и тук в Швеция много от хората, на които сме помогнали и които сме подкрепили, изразиха подобни чувства на солидарност с нашата организация. Тази награда е и на всички наши партньори. Сега Квина тил Квина е част от едно силно движение.

Надявам се, че ще успеем да отговорим на всички високи очаквания, с които е свързано получаването на Наградата за цялостен житейски принос.

Благодаря ви!

*Част от английското название на наградата Right livelihood award (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени