Tag Archives: поезия

Знаело добре детето,
че дошло е от небето,
на земята да живее,
да се радва и да пее,
да расте и да се смее,
и любов навред да сее,
и на мъдрост да се учи,
и в доброто да сполучи.
Първо се родило бебе
после расло като тебе.
Пило майчиното мляко,
да е здраво, да е яко.
После никнали му зъбки
бързо, както раснат гъбки.
Сладки плодове ядяло,
за да има здраво тяло,
казвам, за да бъдем точни:
сладки плодове и сочни.
Яло ябълка и круша
слушало и още слуша,
и освен, че е послушно,
то дете е добродушно.
Яло праскови, кайсии,
мед ядяло на филии,
мед от нашите пчелички,
дето грижат се за всички.
Яло вишни и черешки
носело е светли дрешки,
от лен, коприна и памук,
от майстор шити, самоук.
Яло джанки, яло сливи,
имало очи красиви,
да вижда то, да гледат те
и с тях да може да чете.
И пресен яло зеленчук,
и пресен чесън, пресен лук,
краставици и домати,
всички видове салати.
Първо семена посяло,
после ги с вода поляло,
после пък ги оплевило
и с любов ги напоило,
зрели после ги обрало
и тогава чак ги яло.
Питаш: „Детето кое е?“
„И днес къде ли живее?“
И казвам със спокоен глас:
„Детето бях самият аз.
Добър пораснах и голям,
и пиша туй, което знам.
Туй стихче често си чети,
добър човек стани и ти!“