Tag Archives: поезия
Истината
Истината щом изричам,
аз свободна съм душа,
щом пред нея коленича,
вярно всичко ще реша.
Истината дар е свише,
и Духът И е велик,
бъдещето Тя ще пише,
неин ще бъда ученик.
Есен е
Есен е, тихи дъждове
мият плодородна почва,
на чудно вкусни плодове
днес беритбата започва.
Есен е, шарени листа
летят и сипят се навред
и в цялата си красота
менят се цветове подред.
Кестени събирам
Кестени събирам
откакто бях дете,
винаги се спирам,
щом станали са те.
Вземам от земята
и малък, и голям,
вземат и децата
и радват им се, знам.
Кестени добрички,
дошла е есента,
радват ви се всички
дечица по света.
Любимо мое букварче
Любимо мое букварче,
любимо от първия час,
помня те още, макар че
отдавна пораснал съм аз.
Букварче с букви четливи,
с корици твърди и вечни,
с твойте рисунки красиви
станахме хора човечни.
Букварче, в стихчета мили
разказваш ни ти за света,
радост даряваш и сили,
и възрастен пак те чета.
Книжен автобус
Книжен автобус
спрял е под дърво
и за всеки вкус
кара четиво.
Той, без умора,
зиме и лете,
казва ви: „Хора,
книги четете!“
Зиме и лете
напомня дори:
„Книги четете,
но само добри!“
В много градове в Германия книжни автобуси обикалят кварталите, които нямат квартална библиотека, с цел да ги снабдяват с книги и да вдъхновят хората да четат повече.
От Природата чете
С майка, татко през гората
тръгнало едно дете
и измислило играта
да се учи да чете.
Да чете, но не от книжка,
от Природата добра,
от листенце и от мишка,
ех, че весела игра.
От листенцето прочело,
че дошла е есента,
и за вкъщи си го взело,
ех, че шарени листа.
От калинката разбрало,
слънчево ще бъде днес,
то ръчичка и подало
и я взело с интерес.
Казала му гъбка бяла:
„Утре идват дъждове“,
край пътеката растяла,
а до нея още две.
Катеричка му подала
лешник хубав за храна,
Всичко туй е книга цяла
и урок по добрина.
Знаело добре детето
Знаело добре детето,
че дошло е от небето,
на земята да живее,
да се радва и да пее,
да расте и да се смее,
и любов навред да сее,
и на мъдрост да се учи,
и в доброто да сполучи.
Първо се родило бебе
после расло като тебе.
Пило майчиното мляко,
да е здраво, да е яко.
После никнали му зъбки
бързо, както раснат гъбки.
Сладки плодове ядяло,
за да има здраво тяло,
казвам, за да бъдем точни:
сладки плодове и сочни.
Яло ябълка и круша
слушало и още слуша,
и освен, че е послушно,
то дете е добродушно.
Яло праскови, кайсии,
мед ядяло на филии,
мед от нашите пчелички,
дето грижат се за всички.
Яло вишни и черешки
носело е светли дрешки,
от лен, коприна и памук,
от майстор шити, самоук.
Яло джанки, яло сливи,
имало очи красиви,
да вижда то, да гледат те
и с тях да може да чете.
И пресен яло зеленчук,
и пресен чесън, пресен лук,
краставици и домати,
всички видове салати.
Първо семена посяло,
после ги с вода поляло,
после пък ги оплевило
и с любов ги напоило,
зрели после ги обрало
и тогава чак ги яло.
Питаш: „Детето кое е?“
„И днес къде ли живее?“
И казвам със спокоен глас:
„Детето бях самият аз.
Добър пораснах и голям,
и пиша туй, което знам.
Туй стихче често си чети,
добър човек стани и ти!“
С Любов съм я написал
Всяка дума, всяка мисъл,
аз с Любов съм я написал,
в този ред от всяка буква,
виж, енергията руква…
Добро творя и сея Мир,
и славя Господа безпир,
тук, сега, поне във стиха,
всички хора се сдобриха.
В мен съзнанието ново
ражда творчество и слово,
радва се душа и пее,
че е вечна и живее.
Съзнателно
Съзнателни промени
извършвам устремен
и мисли просветлени
възраждат се у мен.
Съзнателно си мисля
само за Доброто,
туй често съм го писал,
важно е, защото.
Съзнателно почувствах
най-висшата Любов,
за светлите изкуства
отново съм готов.
Съзнателно говоря
същественото аз:
„Вий радвайте се, хора,
на всеки миг и час!“
Съзнателно си върша
своите задачи,
спокоен, че ще свършат
всички неудачи.
Съзнателно работя
и сея Светлина,
че носи ме в Живота
Божествена вълна.
Съзнателно се храня
със сочни плодове,
„С Любов да са събрани“
- Природата зове.
Съзнателно и дишам
въздух в планината,
поезия ще пиша
само осъзната.
Прощавайте, хора, за всичко
Прощавайте, хора, за всичко
и на вас ще бъде простено,
тъй дава се примера личен,
поправя се всичко сгрешено.
Простете с Любов на невежи,
тъй както и Бог ви прощава,
и давайте прошка, понеже
така и на вас ще се дава.