Tag Archives: поезия
Седем
Изгря над нас дъгата,
във цели седем цвята!
Както и да ги броите,
само седем са и дните.
Йога стар ми сподели:
седем чакрите били,
а аз пък ще ви кажа лично:
на седем се дели циклично.
А и в приказките даже,
туй число ще се покаже:
Вълкът и седемте козлета,
Снежанка, седемте джуджета.
Седемлъчна е звездата:
виж на кестена листата.
Още седем ти се иска:
виж розетата от Плиска.
Седем били чудесата,
седем били небесата,
сещате се, имам чувство,
и за седмото изкуство.
Семе
Посвещавам на всички читатели на ОМ
Малко семенце в полето,
него никой не видя,
падна нейде от небето,
някой вятър го довя.
Там детенце си игра,
бяга, скача и се смя,
че натисна не разбра,
семе в меката земя.
Но стана семето топола,
в облаците връх опря,
ти не вярвай в произвола,
а в природата добра.
Творци
Ний твориме положително,
плюсове във въздуха хвърчат
и Творецът кима одобрително:
„- Хванали сте верен път!“
Днес се раждаме отново,
туй е нашето кръщение,
ето, делото ни е готово
и добро е всяко намерение.
Ний поглеждаме в небето,
слънцето поглежда нас
и литват мислите, където
твори се вечно във захлас.
Свежест въздуха изпълни,
а спокойствие – водата,
черпиме със шепи пълни
туй блаженство на душата.
Ний сме Божии творения,
Бог творци ни е създал,
че ни праща откровения,
аз съм вече осъзнал.