Tag Archives: право


Реч на Сима Самар при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Сима Самар при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2012

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-н говорител, почитаеми членове на парламента, ваши превъзходителства, носители на Наградата за цялостен житейски принос, скъпи приятели,  

Без съмнение за мен е истинска чест и привилегия да бъда носител на тазгодишната Награда за цялостен житейски принос и да бъда днес тук сред толкова много отдатени и вдъхновяващи хора, които се борят за това всички по земята да се радват на мирен и достоен живот.

Това престижно признание е не само за мен и моята дейност, а и за моите съмишленици и моята страна, и най-вече за жените на Афганистан, които се стремят към един достоен живот. Със сигурност не е лесно да се бориш за правата на жените и за човешките права като цяло в страна, в която жените се смятат за хора от втора ръка. За мен и моите сътруднички, е много мотивиращо да работим за изграждането на една среда без насилие и дискриминация.

Една очевидна особеност на нашия глобализиран свят, е безразличието му към несправедливостта, дискриминацията и потисничеството от страна на диктаторите, които не трябва да бъдат толерирани незвисимо в коя точка на нашата планета Земя се случват. Също така и усилията, и отдадеността на застъпниците за демокрация и върховенство на закона не трябва да остават незабелязани. Тази награда е признание за нашата борба! 

За една афганистанка като мен защитата на човешките права на моите съграждани в една страна, в която темата за човешките права някога беше табу, не е никак лесна. Макар още да сме много далеч от това да видим мечтата си за човешките права осъществена, ние изминахме дълъг път, за да стигнем дотук. Риск, заплахи, дискриминация от една страна и презрение от доминираното от мъже консервативно общество от друга страна – ето с това се сблъскваме аз и моите съмишленички всеки ден.

Днес, обаче, темата за ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА предизвиква национален дебат в страната ни. Днес хората говорят открито за мъченията, които макар и да не са забранени, не са толкова честа практика както преди! Днес никой вече не прикрива случаите на убийства и изнасилвания, погребвайки тайната за тях заедно с жертвите.

Преди време никой не се осмеляваше дори да говори за тези неща. В страна като Афганистан, където грамотността е ниска, а повечето хора са бедни и маргинализирани, семействата на жертвите вече се осмеляват да говорят открито за насилието и униженията, на които са подложени. И техният призив за справедливост се чува. Това е един от положителните резултати от нашите усилия и застъпничество.

Една афганистанка, която никога през живота си не е била преглеждана от лекар, бе направила спонтанен аборт и щеше да е мъртва, ако не се бе свързала с мен навреме. Тя оцеля, защото след двудневно пътуване успя да достигне до една от болниците, които построихме. Това е една малка стъпка в помощ на здравеопазването и достъпа на хората до него. Дори и днес, 20 години по-късно, тази жена винаги е много радостна, когато ме срещне. При едно от посещенията ми в района, тя ми донесе дребни сладки, казвайки ми, че съм спасила живота й. Стотици подобни случаи ме убеждават, че съм направила нещо добро за тази страна и това ме прави много щастлива.

Всъщност това, което ме мотивира, е продължаващото страдание на народа ми и силната ми вяра в това, с което се занимавам и за което се боря. За мен един от най-прекрасните моменти е да видя как момче или момиче, изгубило семейството си и останало без грижи (дали по време на съветската окупация или при последвалата гражданска война), днес завършва университет и си намира стабилна работа и доходи.

Срещала съм много такива деца; и продължавам да ги срещам в специалните убежища  и домове, които израдихме за тях. Очарователно е, когато някое от тях дойде при мен и ми каже „Майко, имам стабилна работа и искам да следвам твоя път в защита на човешките права. Искам да работя за доброто и мира сред хората, засегнати от военни конфликти.” Със сигурност е много трудно да се компенсират всички изгубени възможности в една страна, засегната от въоръжени конфликти, но е изключително обнадеждаващо, когато младите хора започват да действат и да правят нещо положително, а не само да говорят за него!

Уважаеми дами и господа, това престижно признание наистина ще повдигне духа на жените и мъжете в Афганистан и особено на защитниците на човешките права в тази страна. Тя е израз на подкрепа за техните усилия и отдадената им работа в защита на върховенството на закона, демокрацията и човешките права. Тази награда е за моя народ и моята страна.

Тази награда ясно показва, че всички ние споделяме една обща визия за свят без несправедливости, без дискриминация и без страдание. Никой не трябва да толерира несправедливостта! Една извършена несправедливост прави целия свят несправедлив! Не трябва да пропускаме повече възможности, за да може новото поколение да се радва на траен мир, устойчиво развитие и сигурност в най-широкия смисъл на думата.

Нямаме време за още вражди и страдание. Гласът ни в защита на свещената и благородна кауза за едно светло бъдеще за цялото човечество трябва да става все по-силен и по-силен! Трябва да действаме днес, защото както казва Ганди общото ни бъдеще зависи от това, което правим днес!

Накрая бих искала да цитирам Камурзаман Камар, афганистански поет, който пише:

Един живот е твърде кратък за приятелството ни

Как може хората да губят времето си във вражди?

Благодаря ви за вниманието и солидарността.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Моника Хаузер при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Моника Хаузер при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2008 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Бих искала да използвам възможността да ви представя своите колеги, които са тук днес:

Анита Варни от medica mondiale Либерия, Хумайра Расули от medica mondiale Афганистан, Вепроре Шеху и Зайнет Дилатаху от medica Косово, Нета Лохя от medica Тирана в Албания, Сабиха Хусик от Medica Zenica в Босна.

- бих искала да помоля и всички жени от medica mondiale да се изправят за малко.

Особено съм радостна, че Имакуле Бирхахека, основател на партньорската ни организация PAIF в Гома, също ми оказа честта да бъде тук днес. Както много други активисти в конфликтни зони, тя е постоянно изложена на опасност. Докато ежедневно подкрепя жените, тя е принудена да се бои за собствения си живот, защото е един от смелите хора, които не правят никакви компромиси в борбата си за защита на правата на жените и безстрашно изричат имената на виновните и техните престъпления.

Бих искала да използвам присъствиято на г-жа Бирхахека и г-жа Расули от Кабул, за да задам няколко въпроса:

Защо хората, от които зависи международната политика, не смятат за своя основна отговорност да защитават жени, като г-жа Бирхахека и г-жа Расули, както и всички граждански активисти и застъпници за човешките права?

Какъв е смисълът от резолюция 1325 на ООН, изискваща участие на жените във всички мирни процеси, и от резолюция 1820, определяща сексуалното насилие, като пречка пред международния мир и сигурност, ако тези резолюции не бъдат приложени на практика незабавно?

И защо ООН и правителствата не се вслушват повече в жени, като борците за права на жените в Конго, които наскоро отправиха съвместен призив към международната общност?

Полът е социална и културна концепция. Нужни са политики и власт, за да избегнеш попадането в капана му. Хиляди жени активисти по цял свят правят всичко по силите си това да не се случва. Но ние се нуждаем от съюзници в правителствата, за да приложим на практика тези политики и да ги превърнем в общоприет стандарт. В това отношение Швеция дава добър пример. Вярвам, че тук е невъзможно да се повтори това, което ми се случи в Германия, където висш дипломатически представител ме попита дали 1820 е марка коняк! Този висш дипломат преди отговаряше за човешките права във Външното министерство в Берлин. Щеше да е добре да знае, че като такъв отговаря и за човешките права на жените.

Жените трябва да присъстват на всяка маса за преговори не символично, а с решаващо право на глас. Вместо това в Афганистан например страданието на жените се изтъква като оправдание за започване на война, но в същото време тези същите жени са лишени от възможността да изградят свое собствено ново и мирно общество. Мъжете все още имат властта да изключват жените от тези процеси. Никой не мисли за жените; тяхната реалност се пренебрегва или най-често просто бива забравена.

Аша Хаги ни дава прекрасен пример със създадения от нея съюз на жени, който надхвърля общностните граници и разделение. Заедно те участват в мирните преговори в Сомалия като нов, шести клан. Те първи в своята страна успяват да покажат огромния си капацитет за изграждане на мир по начин много по-ралзичен от този при мъжете. За мен е истинска радост, че това постижение е удостоено с Алтернативната нобелова награда. Така наградата се превръща в признание за възможностите и компетенциите, които мнозина, включително и тазгодишният носител на Нобелова награда за мир, пренебрегват.

Половото разделение е символ на една йерархична система на взаимоотношения, основана на стереотипи, които като усмирителна риза пречат на свободното развитие на всички хора – мъже, жени, гейове, лесбийки, транссексуални. Много преди Абу Гариб сме били наясно, че мъжете също могат да бъдат жертва на изнасилване и също биха имали полза от по-сериозно отношение към този въпрос.

Американската терапевтка по психологични травми Юдит Херман казва: „Дори и тялото да бъде излекувано, белезите върху психиката продължават да оказват разрушително влияние цял живот.” За жените, насилени по време на война, това означава, че те продължават да се чувстват застрашени дори и много след като външната заплаха бъде отстранена. Това е особено вярно за жени в следвоенни зони, където условията на живот са ужасни и също травмиращи. Особено съчувствие изпитвам към жените от Сребреница, които не могат да намерят покой, докато не бъдат открити телата на мъжете им. Всеки ден те са разяждани от чувство за вина, защото са оцелели. Ще е нужно много време и усилия, за да възстановят вътрешния си мир.

Жените, жертва на насилие, биват социално и политически отхвърлени от обществото. Престъпленията срещу тях все още са табу и това представлява допълнителна травма.

Чрез своята изолация те губят контакт с останалия свят. Професионалната подкрепа, която колегите от medica mondiale им оказват, им дава сила да се върнат обратно към живота и обществото. Цялостният подход на medica mondiale помага на жените да се отърсят от образа си на жертви, да си върнат правото на глас в обществото и да развият своя собствена идея за един нов живот, изпълнен с достойнство и увереност.

Подкрепата на тези процеси не е въпрос на благотворителност или солидарност. Тя е въпрос на политическа отговорност, защото всички живеем в един и същи свят и отговорността е на всеки един от нас.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Моника Хаузер при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Моника Хаузер при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2008 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, скъпи лауреати, почитаеми гости, членове на Парламента, ваши превъзходителства, дами и господа, скъпи приятели,

Огромно удоволствие е да получа тази награда. За мен тя е признание за 15-те години непоколебима отдаденост на каузата, без нея medica mondiale нямаше да може да съществува и да продължава дейността си дори и ежедневно изправена пред многобройни препятствия. Благодаря на журито за тази изключителна чест. Благодаря на семейството си и колегите си по света за това, че са част от нашата обща мечта да направим този свят едно по-добро място за живот на жените и момичетата.

Извървяхме редом с хиляди травмирани жени тежкия път към възвръщане на собствения им живот и достойнство. Говорейки тук пред вас, аз не съм сама. В мислите ми с мен са жените от източно Конго, изнасилвани от бунтовниците или войниците на правителството; 12-годишното афганистанско момиче в синя бурка, продадено на един старец от собствения си баща; босненката, свидетелстваща срещу своя насилник в Хага само за да бъде унижена отново в или извън съдебната зала.

През 1993г. дълбоката ми връзка с жени и момичета, чието достойнство е било отнето, ме отведе в централна Босна по време на войната. Изправена пред огромния мащаб на сексуалното насилие за мен бе непонятно как е възможно организацията, която основахме по-късно, да не е съществувала още тогава.

Просто следвах вътрешния си глас. Като бъдещ гинеколог, на мен гледаха с подозрение и като потенциална причина за проблеми, заради същите неща, за които днес ми връчвате тази награда. За да ме разберете по-добре, нека ви кажа, че навремето в немските болници и немското здравеопазване изобщо нямаше място за съчувствие и морална подкрепа на пациентите. Още по-малко пък ако тези пациенти бяха заразени с ХИВ бременни жени, пристрастени към наркотиците; или жени, жертви на изнасилване; или стари жени все още страдащи от нанесените им по време на Втората световна война травми. Нямаше място и за хора като мен, които не желаеха да приемат съществуващата патриархална структура и медицински практики, които я утвърждаваха.

Войната в Босна се случи пред очите на целия свят и всички ние участвахме в нея чрез медиите. Броят на докладите за масовите изнасилвания непрекъснато нарастваше, но медиите се фокусираха само върху индивидуални случаи, а не върху системата, която позволяваше това да се случва. Под различна форма и в различна степен изнасилванията и сексуалното насилие са част от всяка война. Те са винаги стратегически важни без значение дали са предварително планирани, мълчаливо подкрепяни или просто толерирани. Сексуалното робство – примерно в Европа и Азия по време на втората световна война или в някои продължаващи и до днес конфликти в Африка – служи както за повдигане на духа на собствените бойци, така и за оказване на психически натиск над врага.

Сексуалното насилие винаги и навсякъде е било разрушително упражняване на власт над непосредствена жертва. По време на война разрушителния потенциал на сексуалното насилие се умножава многократно и може да кулминира всеки момент в прекомерни демонстрации на власт над другата страна.

За съжаление обществото почти винаги продължава мъченията, извършени от насилниците. То отхвърля изнасилените жени и момичета, като петно за националната/ мъжката чест или ги принуждава да мълчат, ако искат да оцелеят. Непризнаването на изнасилването за форма на мъчение и тежко нарушение на основните човешки права представлява просто продължение на насилието. Както актът на сексуално насилие, така и последвалото отхвърляне на жертвата от обществото се основават на съзнателното или подсъзнателно патриархално вярване, че мъжете имат права над женското тяло. Така нападението над жена се превръща в нападение над мъжката собственост и чест.

Непризнаването на изнасилването за тежко нарушение на човешките права и съпътстващата го социална изолация на жените са характерни не само за Африка. Вижте например ниския процент на докладване на случаите на изнасилване в държави, където има официална равнопоставеност между половете. Или фактът, че разположени в Кения британски войници все още не са накзани за изнасилванията на стотици жени от народа Самбуру. Или фактът, че войници на ООН и хуманитарни работници се възползват сексуално от крехкото положение, в което се намират жените в Африка, Азия и на Балканите без изобщо да се срамуват от това.

Последствията от сексуалното насилие по време на днешните въоръжени конфликти в Африка достигат постепенно и до Европа. Жени и момичета, опитващи се да избягат от насилието, често се озовават като проститутки в градовете на Западна Европа. Този воден за тяхна сметка привлекателен бизнес е възможен само защото има достатъчно мъже клиенти, които нито виждат нито искат да видят какво се случва.

От самото си основаване medica mondiale си е поставила за цел освен оказване на професионална подкрепа, също и предоставяне на жените на полагаемото им се място в обществото. Искахме да подкрепим усилията за свалянето на табуто относно военновременното сексуално насилие и да направим тази практика незаконна. Липсваше единна стратегия, нямаше професионален наръчник, който да ти каже как да се държиш с жени, жертви на изнасилване. Трябваше сами да намираме правилния подход във всяка нова ситуация.

В началото имахме 20 професионалистки от Босна, които започнаха работа за „Medica Zenica“ – проект, който от няколко години насам вече е самостоятелен – както и малка група активистки в Германия. Днес medica mondiale вече е организация с 29 служители в Кьолн, около 130 доброволци, близо 100 местни служители в Косово, Албания, Афганистан и Либерия. В много други държави, като Гватемала, Индонезия, Индия, Уганда, Сиера Леоне и Демократична република Конго ние подкрепяме партньорски организации.

Следва продължение…

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Кристофър Виъръмантри при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Кристофър Виъръмантри при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2007

Г-жо Говорител, почитаеми гости, членове на Шведския парламент, дами и господа,

За мен е удоволствие да бъда един от носителите на Наградата за цялостен житейски принос за 2007г. Получаването на тази престижна награда ми дава кураж да продължа да работя активно в областите, с които се занимавам вече 50 години.

Най-важните предизвикателства, пред които сме изправени днес често не получават вниманието, което заслужават, защото обществото все още не е достатъчно чувствително към тези въпроси и остава настрани от тях. Опитах се да направя всичко възможно да предоставя на обществото достатъчно информация по тези теми, за да привлека вниманието му.

Областите, в които съм най-активен, включват:  

  1. Незаконност на ядрените оръжия. Повечето хора не знаят, че ядрените оръжия са в пълно нарушение на поне 15 основни принципа на международното право; принципи, постигнати с цената на милиони човешки животи. Чрез своето мнение, изказано пред Международния съд, чрез многобройните си книги и статии и от позицията си на Президент на Международната асоциация Адвокати срещу ядрените оръжия (IALANA), аз се опитах да обясня тези принципи.
  2. Уеднаквяване на международното право, за да бъде то по-приемливо за международната общност. Международното право е изградено на основата на монокултурни, евроцентрични принципи, но трябва да бъде разширено, за да обхване мъдростта на всички култури по света. Те са огромен източник на вдъхновение, което може да превърне международното право в една наистина международна система и така да затвърди авторитета и приемането му по цял свят.
  3. Опит за справяне с взаимното неразбиране между световете на исляма и християнството. И двете страни нямат никакво понятие за богатството и вдъхновяващите ценности на другата и затова е налице склонност, породена от невежество, тя да бъде иронизирана. Това взаимно неразбиране е един от основните източници на потенциални бъдещи конфликти и затова трябва спешно да го преодолеем.
  4. Образование по въпросите на мира на всички нива в обществото – от децата в училище до представителите на съдебната власт. Налице е пълно непознаване на дейността на големите борци за мир, мирните движения и мирните конференции в миналото. Когато това знание стане по-достъпно, значително ще се увеличи и участието на обществото в различни процеси за изграждане на мир.
  5. Науката и учените по света не подлежат на съдебен контрол и това в много случаи накърнява човешките права и човешкото достойнство. Превръщането на науката в кариера е една от най-големите заплахи пред човечеството в технологичната ера, в която живеем. Написал съм няколко книги по тази тема и по молба на Комисията за човешки права към ООН съм водил в Университета на ООН обучение за положителните и отрицателните аспекти на научното развитие.
  6. Проучване на причините за разделението между богати и бедни и търсене на начини за информиране на обществото относно проблемите на развиващите се страни. Това включва проучване на последствията от колониализма и начините за преодоляването им. Задълбочаващата се пропаст между Севера и Юга е потенциална причина за сериозни бъдещи конфликти.
  7. Устойчиво развитие. Как може да бъде използвана древната мъдрост за постигане на баланс между необходимостта от развитие и опазването на околната среда. Говорил съм за това надълго и нашироко пред Международния съд и в момента провеждам подробно проучване по темата за Съвета за Световно бъдеще.
  8. Расова дискриминация; провеждане на проучване за Апартейда и начините за противодействие срещу него. Това проучване, публикувано през 1986г. бе забранено в Южна Африка веднага след излизането му и на два пъти е тайно препечатвно от Съпротивата в страната, което отчасти помогна за борбата с Апартейда.
  9. Правно образование. Представителите на съдебната власт по света често нямат достатъчно познания по международно право и това трябва да бъде поправено чрез продължаващо образование и разработване на етични съдебни кодове. Бил съм председател на комитет от международни съдии, които създадоха подробен етичен код на съдиите.
  10. Представителите на съдебната власт не трябва да бъдат откъснати и да стоят по-високо от хората, на които служат. Писал съм подробно по този въпрос и това доведе до създаването на Ден на Правото или Седмица на Правото в много държави, включително Австралия и Шри Ланка. През този ден и седмица представители на съдебната власт посещават училища или други публични учреждения и разясняват на обществото как действа правната система в страната.
  11. Изследване на общото ядро на всички религии. Всички религии ни учат на едни и същи основни ценности и концепции – мир, човешко достойнство, обединение на човешкия род, защита на околната среда, мирно разрешаване на споровете, оказване на помощ на нуждаещите се, избягване на алчността и суетата.
  12. Изследване на връзката между религиозните учения и мира. Хората, които твърдят, че следват дадена религия, често не спазват принципите й, които ни учат на мирно съжителство.

Чрез част от гореизброените подходи се опитах да направя както националната, така и международната правна система по-ефективен инструмент за постигане на равенство, мир и справедливост.

По света все още има много страдание, несправедливост, неравенство, насилие, дискриминация. И всичко това се дължи в голяма степен на липса на достатъчно обществено внимание към тези проблеми. Което е същински парадокс в епоха, в която:

  • Производството се е развило и е достигнало ниво, при което можем да осигурим комфортен живот на всеки жител на планетата.
  • На теория демокрацията и човешките права са достигнали такова ниво на приемане и подкрепа от международната общност, каквото не са имали никога досега.
  • Комуникацията с хора от другия край на света никога не е била по-лесна и бърза.
  • Технологията е толкова развита, че може да предложи ефективни решения на повечето от проблемите, пред които сме изправени.
  • Знанието за трудностите и нуждите на различни народи по света е напълно достъпно.
  • Правните системи са достигнали ниво, при което покриват всички аспекти на всяка човешка дейност.

Накратко, пропастта между законите и реалността, между добрите намерения и осъществяването им, между това, което се твърди в книгите и това, което се случва на практика, е достигнала невероятни размери.

Опитах се да разреша тези проблеми с помощта на закона, като подтикна адвокатите и съдиите да осъзнаят своята социална отговорност и насоча вниманието им от буквалното четене на закона към разбиране на принципите, залегнали в него.

За целта проведох множество проучвания, често интердисциплинарни и така изследвах пресечните точки между правото и на практика всяка друга дисциплина – философия, теология, семантика, икономика, физика, химия, медицина и много други.

Дейността ми ме отведе в различни точки по света – Южна Африка, за да изследвам Апартейда, Науру, за да проуча експлоатирането на природните ресурси, Хирошима и Нагасаки, за да разбера последствията от използването на съвременните оръжия.

В около 25 книги се опитах да обясня на разбираем език какво могат да постигнат правистите и обществото в области, вариращи от ядрени оръжия до отговорности на попечителите според международното право. Чел съм лекции по тези теми в над 40 страни по света и съм написал над 200 статии или глави на книги.

Писал съм и поредица от Особени мнения до Международния съд, опитвайки се да направя международното право по-общоприето. Тези Мнения са и основата за една информирана дискусия по теми, като незаконност на ядрените оръжия, същност на равнопоставеността в международното право и влияние на устойчивото развитие.

Накратко, дейността ми е широка и разнообразна, но в основата й стои използването на всички дисциплини заедно с правото с цел подобряване на състоянието на хората по света и премахване на причините за потенциални бъдещи конфликти, които в сферата на ядрените оръжия биха могли да застрашат цялата човешка цивилизация.

Благодаря ви.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени