Tag Archives: празници


22.07. – Национален ден за засаждане на дръвчета

На днешната дата, 22.07.2011г., в Централноафриканската република за шеста поредна година отбелязват Националния ден за засаждане на дръвчета. За първи път страната отбелязва официално този ден през 2006г., когато е залесена територията около селцето Имохоро, край столицата Банги, чиито гори са били унищожени от силен пожар.

Всъщност инициативите, свързани със залесяване, започват много по-рано – през 1983г. в следствие на голямата суша, обхванала страната. Едва когато са изгубили по-голяма част от горите, някога покривали 60% от територията на Централноафриканската република, в следствие на пожари, изсичане на дървесина за дърводобив и за освобождаване на територии за земеделие, хората започват да осъзнават, че дърветата не са неизчерпаем ресурс. Ерозията на почвата, по-малкото количество валежи, изчезването на животински и растителни видове, превръщането на огромни територии в пустини, карат жителите на страната да се замислят как биха могли да променят поведението си. Инициативите са насочени най-вече към младите хора, защото на тях принадлежи бъдещето и ако още от малки бъдат научени да пазят природата и да се грижат за нея, те ще продължат да правят това и когато пораснат. Необходимо е само да запомнят, че дърводобивът, основният поминък в страната, може да бъде извършван и по устойчив, и отговорен начин, без горите да бъдат унищожавани.

Централноафриканската република не е единствената държава, която отбелязва Национален ден за засаждане на дръвчета. Празникът възниква в Небраска, САЩ още в далечната 1872г. по предложение на Дж. Стърлинг Мортън. Местната управа обещава награди на гражданите, засадили най-много дръвчета на този ден и се предполага, че общият им брой е достигнал над 1 милион. Няколко години по-късно празникът е обявен официално за почивен ден, а за дата на провеждането му е избрана рождената дата на неговия създател – 22-ри април.

Днес много страни по света са се присъединили към тази инициатива и отбелязват свой Национален ден за засаждане на дръвчета на различни дати, в зависимост от особеностите на местния климат. В България отбелязваме Седмицата на гората всяка година в първата седмица на април. Всеки може да помогне, като засади дръвче в градинката пред блока, в двора на училището, където учи или на любимото си място за разходки сред природата.

Повече информация може да научите от сайта на фондацията „Arbor Day”.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

20.07. – Денят на гръмовника Св. Илия

На 20.07 православната църква отбелязва деня на Св. пророк Илия или Илинден, както го нарича народът. Животът и чудесата на пророка са описани в Трета и Четвърта книга на Царете в Стария Завет. Заедно с Мойсей, Св. Илия е най-уважаваният образ от Стария Завет. Родом е от областта Галатия, намираща се в днешна Централна Турция и е живял през 9 в.пр.Хр. по време на управлението на израелския цар Ахав.

Годините на власт на цар Ахав са белязани с безредия, потъпкване на Божиите закони и голяма корупция.  Царят и висшите управници започнали да се кланят на езически божества. В този момент от историята се появява Св. Илия, който за наказание „заключва” небето за дъжд и царството на Ахав е обречено на тригодишна суша. Тогава Св. Илия предложил на царя да направят жертвоприношение и чиято жертва се запали, неговата вяра да бъде приета. Езическите жреци напразно се молили за огън, докато жертвата на Св. Илия била покосена веднага от огън от небето. Хората, станали свидели на това чудо, избили езическите жреци и се върнали към правата вяра. Разгневена, че нейните езически жреци са намерили смъртта си, Иезавел – жената на цар Ахав, заповядала пророкът да бъде убит. За да го спаси от възмездие, Господ завежда Св. Илия в Аварийската пустиня.

Старият завет разказва и за интересния край на живота на Св. Илия. Той не завършва с физическа смърт, а огнена колесница слиза на земята и го отнася на небето. Това е и едно от най-честите изображения на светеца върху икони – как четири или шест коня го теглят в огнена каляска, летяща към небето. В народните вярвания Св. Илия е господар на летните гръмотевици и бури. Затова е наричан още Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. На Илинден, в разгара на жътвата, хората се молят за хубаво време, за здраве и плодородие. Освен именниците Илия, Илиян, Илияна, Илко и Илка и техните производни, на този ден празнуват и занаятчиите-кожухари и самарджии, а в по-ново време Илинден е професионалният празник и на огнеборците. В някои села на Югоизточна България денят на Св. Пророк Илия се отбелязва по стар стил на 02.08.

Особено тържествено Илинден се празнува в Южна България. Организират се курбани и сборове на открито за почитане паметта на светеца. В полунощ се извършва ритуалът „гонене на змей“, когато здрави и млади мъже с тояги и в пълно мълчание обикалят къщите, дворовете и нивите. Те размахват пръти, удрят по вратите, оградите и стените. Вярва се, че така ще прогонят змея, докарал сушата. Вратите на къщите нарочно се оставят отворени, за да излезе злото. Старите хора казват, че обикновено на Илинден морето взема жертви, защото по това време на годината има силно и опасно мъртво течение. Според суеверието тогава човек трябва да стои далеч от водни басейни.

На Илинден българите отбелязват и годишнината от  Илинденско-Преображенското въстание, избухнало на 2.08.1903г. в Битоля (по стар стил Илинден). Негови организатори са македонските и тракийски българи, ръководени от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Според историческите извори срещу близо 25 хиляди въстаници излиза 350 хилядна турска войска, което предопределя и неговия трагичен изход. Въпреки първоначалното настъпление на въстаниците в територията на Битоля, Костур и Охрид, въстанието е жестоко потушено. Убити са хиляди души мирно население, много повече се изнасят на север към тогавашното Княжество България.

В световен мащаб на 20.07 човечеството празнува един свой невероятен успех – първата човешка стъпка на Луната. Двамата космонавти от екипажа на космическия кораб „Аполо 11” – Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната на 20.07.1969.

За написването на статията са изпoлзвани документи от страницата www.pravoslavieto.com

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

14.7 – Как празнува Япония днес?

(или Сговорна дружина, планина повдига)

Днес е празникът Обон в Япония. На този ден душите на предците се връщат в дома, за да търсят мир, а живите им помагат да го намерят. Японците поставят навсякъде около дома си лампички със светлини и храна, за да покажат пътя на душите и да ги приветстват. (Заб. Определено има някои общи черти с нашите задушници. Колкото и да са различни културите по света, традициите и общочовешките ценности са често еднакви). Този ден не е национален празник в Япония, но тази година много японци не са на работа днес. И не, не са си взели отпуска за празника.

След цунамито и последвалите събития в Япония, 35 от 54 атомни електроцентрали са изключени и токът не достига. За да се облекчи потреблението в натоварените дни през седмицата, много предприятия работят през почивните дни, а почиват през седмицата. Доброволно, разбира се, не по нареждане. Просто така е добре за общото благо, а това е най-важното в японското общество. Личността остава на заден план. Личностното развитие минава през развитието на обществото, радостите през радостите на обществото. Което е добре за обществото, е добре и за личността.

Но дали Япония въобще може да празнува днес, въпреки че много хора не трябва да работят? След атомната катастрофа и многото икономически неприятности, надали на някого му се празнува. И какво ли ще си говорят този път японците с душите на предците си? Кой кого ще успокоява? Цунамита в Япония винаги е имало, дори много по-големи, от последното. И предците на днешните жители на острова са поставяли големи камъни на местата, докъдето са достигали вълните, с надпис:

Послушайте мъдростта на предците си и недейте да строите къщите си под тази височина, за да не ви застигне вас това, което застигна нас!

Съвременните японци са позабравили отдавна тези предупреждения и народната си мъдрост и са построили повечето си атомни електроцентрали дори направо на крайбрежието. Голяма грешка, както можем да видим днес. Едно цяло общество страда, защото не се е вслушало в съвета на предците си и днес е денят за голямата равносметка! Много японци сигурно си мислят, че няма да могат да посрещнат с чиста съвест душите на предците си. И не може да не си дават сметка, че един ден и те като блуждаещи души ще бъдат посрещнати от наследниците си и ще бъдат попитани:

Защо строихте където и както не трябва атомни електроцентрали? Защо бяха необходими те въобще? Защо трябваше да замърсите общата земя за хиляди години напред? Защо не послушахте собствените си предци? Ако го бяхте направили, щяхте да положите устойчива основа за развитието на обществото на вашите наследници. А сега ние сме принудени да страдаме  заради вашите грешки! Нима не ни бяха дадени Хирошима и Нагазаки, за да се поучим и да помъдреем, за да не си играем с огъня, да покажем на света, че можем да създадем нещо по-добро?“

Силни думи! Те със сигурност отекват в съзнанието на много японци на този ден.

Но, да погледнем от положителната страна на нещата! Вярвам, че Япония може да се справи с трудностите! Правили са го не веднъж! И сега го правят. Още е рано да се каже дали ще успеят да вземат отговорни и устойчиви решения за атомните си електроцентрали, но още сега се вижда, че японското общество работи сплотено за поправяне на пораженията. Не само предприятията пестят и преразпределят използването на електричество. Правят го всички. Спрени са асансьори, климатици, пести се ток по всевъзможни начини. И се справят с много по-малко от преди, без да трябва да прекратяват работата си. Дали пък това няма да се окаже преломната точка и най-после да излезнат от десетилетията на икономически кризи и от едно общество, което беше дало пример на цял свят как да се развива, но после самото то го беше позабравило.

И още нещо, веднага след земетресението, голямата вълна и първото изтичане на радиация имаше хаос, но никой не посегна да ограби, да краде, да създава паника или неприятности! Всеки помагаше на другите с каквото може според силите си.

За нас, българите, е важно да се поучим от случващото се в Япония. Нима не казват и нашите предци:

Сговорна дружина, планина повдига

Нима един стар наш владетел не беше казал на синовете си да се държат един за друг, защото лесно е да счупиш една пръчка, но не мож счупи цял сноп? Нима не пише на народното ни събрание

Съединението прави силата?

Нека не забравяме съветите на предците си и да се обединим за общото благо, да изградим едно развиващо се гражданско общество, за да не трябва един ден да отговаряме на неудобните въпроси на децата си! Заедно можем да го постигнем!

Нека пожелаем прекрасен празник на японците и да запретнем ръкави за действие!

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Даващият Рожден Ден

Всеки човек се ражда и повечето хора по света празнуват рожденните си дни. Но защо? Празнуваме ли рожденните си дни само за да се съберем и пием, или самият рожден ден означава нещо много повече от това?

Аз вярвам, че рожденният ден трябва да олицетворява човека, който го има. Кой е той? Какъв е неговия живот? Какви са неговите ценности? И това е основата на Даващия Рожден Ден, да го празнуваш по начина, който ти считаш за най-смислен.

Какво цениш? Какво считаш за нещо смислено да се направи? Празнувай го на твоя рожден ден!

Едни хора ще отидат да помогнат на по-бедните деца. Други ще организират веселие с танци и ще съберат пари за дарение. Трети ще се съберат и ще говорят от сърцето си с приятелите си. Всеки един човек по своя начин, но по начин, който олицетворява искренните желания и ценности на човека.

Ако искаме да изградим една нова положителна и смислена култура, то рожденният ни ден, като олицетворение на самите нас, играе директна роля в развитието ни, както личностно така и обществено.

Нека да се замислим как по-най положителен, смислен и вдъхновяващ начин бихме празнували рожденния си ден!

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени