Tag Archives: празници


Правим подарък на някого, който трябва да работи в почивен ден

Правим подарък на някого, който трябва да работи в почивен ден e мисия от инициативата Doonited – Действаме заедно.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Украсяваме нечия врата

Украсяваме нечия врата e мисия от инициативата Doonited – Действаме заедно.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Използваме вестник вместо опаковачна хартия

Използваме вестник вместо опаковъчна хартия e мисия от инициативата Doonited – Действаме заедно.

Така ще направим двоен подарък – един на приятелите си и един на околната среда!

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Боядисваме Великденските яйца с естествени оцветители

Инициативата „Естествени Великденски яйца“ е организирана от Органично,  сп. Усури, sever.bg и Телевизия VTV.

Целта на инициативата е „да насърчаваме хората да боядисват яйца с естествени оцветители – „бабиния начин“. Например люспи от лук за жълт цвят, сок от цвекло – за червено, коприва – за зелен цвят.

Повече информация можете да получите от страницата на инициативата във Фейсбук, където можете и да публикувате снимки и рецепти на боядисани с естествени материали яйца.

Освен във Фейсбук, участниците могат да изпращат снимки и рецепти на мейла на Органично – info[at]organichno[.]com

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Международен ден на детската книга – 02.04.

На 02.04., понеделник, отбелязваме международния ден на детската книга. Празникът започва да се отбелязва още през 1967г., като за дата е избран рожденият ден на Ханс Кристиан Андерсен – писателят пленил с приказките си не едно дете. И аз завинаги ще си остана омагьосана от „Цветята на малката Ида“, „Оле затвори очички“ и „Малката кибритопродавачка“.

От 1995г. насам Международният съвет за книги за младежи (International Board on Books for Young People) кани всяка година по един писател и един художник, които да съставят мотото и плаката за празника. Първото послание на Шигео Уатанаби е „Книгите – споделено преживяване“, а през годините следват „Книгите са паспорт към вътрешния ни свят“, „Отвори книга и магията започва“, „Една книга те очаква, намери я!“. За 2012г. посланието на Хуан Джедовиус е „Имало едно време една история, която целият свят разказвал“.

Във връзка с Международния ден на детската книга, 02.04, и международния ден на книгата и на авторското право, 23.04, Българската библиотечно-информационна асоциация организира през тези три седмици Маратон на четенето. По време на Маратона в библиотеки, читалища и училища ще се проведат четения на детски книги, както и други инициативи, свързани с книгите.

Posted in За Децата | Tagged , | Коментарите са изключени

Цвете за мама

8-ми март е и няма как да не подарим цвете на мама. Но тази година искам да е специално, най-хубавото. Само че кризата си казва думата. Опразваме с брат ми касичките и аз поемам задачата да купя най-хубавото цвете на мама. След училище имам да свърша разни неща и трябва да се видя с Чая Колева. Пробвам разни рокли, шляя се безгрижно и случайно попадам на едно малко цветарско магазинче, където влизам, за да проверя дали ще има розички в саксийка. Тъкмо задавам въпроса и продавачката е на път да отговори отрицателно, когато виждам разни саксийки с цветя, които много приличат на рози, но не са. Прекрасни са и са точно това, което търся. Но … след много важни и не толкова важни, макар и малки покупки, са ми останали само 10 лева. Цветята струват 15. Отивам до банката, за да изтегля пари, чакам 20мин. и за втори път се оказва, че не си нося личната карта.

Надежда има и отивам да взема Чая. Тя обаче има само колкото, за да идем на кафе. Нищо. Ще стане. Отивам в магазина с Чая, избирам си най-голямата и най-красивата саксийка с цветя, нареждам се на опашката и моля собственичката на магазина да й оставя документ или книга и утре да й занеса тези прослувути пет лева! За наша огромна изненада (а кога ли ще спрем да се изненадваме, че ни се случват все такива случки), собственичката приема. Няма нужда да оставяме нищо. „Човек с обици-усмивки няма как да не е честен“- казва тя, а аз не мога да намеря думи за благодарност. „Е, поне да Ви дам десетте лева“- казвам аз в шок и почвам да ровя отначало. И тъкмо когато Чая с типичния си сарказъм заявява, че няма как ситуацията да стане по-нелепа и неловка, аз изсипвам едно портмоне със стотинки :D Всъщност това е колкото неудобна, толкова и прекрасна история, която за пореден път ми напомни колко много чудесни хора има и че Доброто е навсякъде около нас – трябва само да повярваме в него и да му даваме повече шансове да се изяви :)

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Честит празник на жената!

Знаете ли на какво се крепи човечеството? На свързаността между нас самите, както и на свързаността ни с природата, Земята и първоизвора – Бог.

А знаете ли, че човек се чувства самотен средно по 48 дена в годината? И че всеки един допълнителен приятел Ви кара да се чувствате два дена по-малко самотен? Е, само още 24 приятели и никога няма да сте самотни. Но пък как да ги намерим? Начини има много, но по-долу написаното показва най-сигурния.

За или против съвместното съжителство за цял живот с човек от другия пол? Повечето ще кажат „за“ и няма да сбъркат. Омъжените жени живеят средно две години повече от неомъжените, а женените мъже средно със 7 години повече от неженените! Това май разбива на пух и прах твърденията, че добрият живот на мъжете свършва с обвързването. Напротив, той тогава едва започва. Но на какво се дължи това? Защо жените получават по-малко години живот допълнително чрез брака, отколкото мъжете? Причините са две. Първата е, че мъжете без брак правят всевъзможни глупости. А втората и значително по-важна е, че жените са тези, които имат по-силни връзки в обществото, те са тези, които осъществяват до по-голяма степен свързаността помежду ни, а и с Бог. Създавайки семейство с жена, мъжете получават много повече допълнителна социална свързаност отколкото жените, които се омъжват. А това води до по-малко самотен и по-щастлив живот. Живот, изпълнен с Любов.

Ако желаете да възприемете по-добре как сме свързани, можете да прочетете книгата Свързани – по народному написана, тя ни предоставя сведения за дългогодишните научни изследвания по темата. Приятно впечатление прави изключително положителният подход на авторите, които виждат в свързаността на света най-голямата му сила. Но да оставим на страна свързаността и да се върнем отново към жените. В Духовен аспект ролята на жената се свързва предимно с Любовта (на мъжа с Мъдростта), а както знаем без Любов всичко загива. Любовта е точно тази, която ни свързва и ни дава живот.

Женското начало също е предимно възприемащото, това което на практика създава благата и условията ни на живот. Затова то се свързва и с Майката Земя. Богът и първоначалната промисъл пък са по-скоро мъжкото начало. Затова и първо е създаден Адам, а после Ева. Благодарение на първородния грях (жената го е създала и трябва да го изкупи), жената е тази, която трябва да ражда и да дава физически началото на нов живот, също така както нарушавайки повелята на Бог, е започнала едно ново физическо начало за човешкия род. Но след като осъществи тази си мисия, тя получава и най-голямото щастие, родено направо от Любовта – дара на новия живот.

Мислейки си за Духовната роля на жената в обществото, не мога да не се сетя за прекрасните думи на Гогол, които могат да бъдат пътеводна Светлина в живота на всяка една жена:

… не напразно е отредено красотата да поразява хората еднакво – дори и онези, които са безчувствени към всичко. Щом дори някакъв безсмислен каприз на красавица е ставал причина за всемирни сътресения и е карал много умни хора да правят глупости, какво ли би било ако този каприз е осмислен и насочен към доброто? И колко ли добрини би могла да стори една красавица?

От поведението на жените в това отношение зависи много повече отколкото си мислим – та нали те предимно отглеждат и възпитават децата, които са носители на бъдещето!

Но, стига толкова … честит празник на всички жени! И ако искаме да ги зарадваме днес, то най-често го правим с цветя, които са също символ на красотата. И ако все още се чудите кое е най-подходящото, можете да погледнете тук.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Сила също е в женски род

Автор: Иво Иванов, Канзас

Сюзън Бутчър доказа, че за нежния пол няма невъзможни неща. Дори в Аляска.

Преди да съм ви разказал за побеснелия лос и за жената с брадвата, искам да Ви задам един въпрос. Бързо и без да се ровите в интернет: Кой е най-големият американски щат? Тексас? Калифорния? Или може би Монтана? Не, не и пак не. Вярно е, и трите са гиганти, но наподобяват джуджета, сравнени с огромната, безкрайна шир на най-големия американски щат – Аляска. Да, Аляска!

Бързият поглед към картата създава лъжливо впечатление и човек не си дава сметка за нечовешките размери на тази обширна, леденостудена пустош, излежаваща се от двете страни на Полярния кръг. Тексас е втори по площ, но е повече от два пъти по-малък от Аляска, която със своите милион и половина квадратни километра би могла да бъде сред най-големите държави.

Спомням си как през студентското лято на 1992г. за малко да отида да работя там, в градчето Сюърд, срещу астрономическите по онова време $ 5000 на месец. Няколко компании предлагаха работа на авантюристично настроени студенти, които нямаха нищо против да рискуват живота си в рибарски корабчета, подхвърляни като коркови тапи от вълните на един от най-непредвидимите заливи в света. Така и не заминах, тъй като не одобриха документите ми, но честно казано, посрещнах новината с известна доза облекчение.

Аляска, виждате ли, не е за всеки. Човек трябва да е малко луд и много силен, за да живее в хармония с това сурово място. Място за мъже, при това не какви да е, а омесени от стомана, смелост и търпение. Навремето кореняците носеха с гордост фланелки, на които пишеше: „Аляска – където мъжете са истински мъже!” Но в този лозунг има и известна тъга и ирония, защото отразява и най-големия дефицит на този щат – жените.

Аляска е богата на много неща: недокосната природа, злато, петрол, но това, което определено липсва, са жените. Самотните мъже са доста, защото с години нежният пол избягва жестокостите на дивата земя, където нощта трае с месеци, а лятото тази година май ще се падне в сряда. Повечето жени в щата живеят в два града – Енкоридж и Феърбанкс, и гледат да не навлизат в безпределната снежна пустиня, която кореняците със страхопочитание наричат вътрешността.

Затова е малко странно, че разказът ни ще ни отведе в самото ледено сърце на Аляска към един мартенски ден на 1985г. Тук, на няколкостотин километра от Енкоридж, една снажна жена се бори както за своя собствен живот, така и за живота на най-добрите си приятели. В ръцете й има остра, окървавена брадва, която тя размахва ожесточено, тъй като е единствената преграда между нея и огромен, побеснял лос. Подобно нападение е рядко, но в никакъв случай не безпрецедентно.

Дали поради паника или някакъв древен инстинкт, но животното пръска пяна и е твърдо решено да смачка и разкъса и нея, и кучетата, дърпащи шейната й. Те са навлезли в неговата територия и сега ще трябва да платят! Жената се пързаля в локви от кръв, крясъците й и брадвата едва отблъскват освирепелия лос, а въздухът е раздиран от болезненото скимтене на умиращи кучета. Но коя е тази странна жена и какво, по дяволите, търси в това опасно място – толкова далеч от цивилизацията?

Името й е Сюзън Бутчър – име, което си заслужава да запомните. Много е писано за нея през годините: безброй статии, публикации, анализи, книги. Документалният филм за премеждията й дори спечели награда ЕМИ. Време е да запозная и Вас с една от най-уникалните личности на нашето време.

Всички знаем за изнурителния Тур Дьо Франс, за предизвикателствата на Париж Дакар. Но всяка година в Аляска се провежда състезание, което е може би по-изтощително и опасно дори от тях. Става дума за надбягването с кучешки впрягове „Айдитарод”. В Аляска няма по-големи звезди от шампионите в него. Имена като тези на швейцареца Мартин Бюзе, норвежеца Роберт Сорли и американеца Рик Суенсън са станали част от фолклора. Тази година наградният фонд е почти $ 1 милион, но големите пари се правят след състезанието: от рекламни договори и спонсори.

Надпреварата започва в Енкоридж и завършва в Номе – това са почти 2000 кошмарни километра на шеметно надбягване по маршрут, минаващ през планински масиви, заледени езера, гори, ръбове на пропасти и безкрайни, брулени от безмилостен вятър степи. Състезанието продължава ден и нощ и има само три задължителни спирания. Често победата и загубата остават на заден план, отстъпвайки място на най-примитивна жажда за оцеляване. Виелиците са ежедневие, а температурите често достигат минус 50 градуса по Целзий. Вятърът минава през живата плът като невидима гилотина и може да махне непокрита с дрехи човешка кожа от тъканите.

Знаете ли какво става, ако се изплюете при минус 50? Плюнката, казват, се превръща в ледено топче, преди да е паднала на земята. Не съм чувал, а и не искам да знам, какво е да отидеш по малка нужда. Но това не е всичко: безброй опасности дебнат всеки участник: лавини, тънък лед, снежна слепота, безсъние, нулева видимост, кръвожадни мечки, глутници вълци и какво ли още не. Още в момента, в който малката Сюзън чула за пръв път за това нечовешко изпитание, тя си казала: „Някой ден ще го спечеля!”

Момичето е родено и израснало безкрайно далеч от Аляска – в заможно семейство сред небостъргачите на Бостън. Но Сюзън винаги е мразила големия град и е мечтаела за безкрайните, отворени пространства на Севера. „Не знам как да обясня привличането между мен и Аляска, без да прозвучи като мистика – казва Бутчър, – но и аз самата не го разбирам. Сякаш в мен се роди човек, който принадлежеше на Аляска. Не знам дали аз намерих Аляска, или тя ме намери мен.”

Малко след 20-ия си рожден ден момичето взима дипломата си на ветеринар и се преселва в колиба без електричество и течаща вода, дълбоко във вътрешността на Аляска. Сюзън е абсолютно сама, с изключение на сибирските хрътки, които купува с последните си пари. Години наред, обкръжена от всепоглъщаща тишина и почти напълно изолирана от света, тя започва да се подготвя за „Айдитарод” с нечувана всеотдайност. Сюзън просто следва съдбата си, пътя, който винаги е знаела, че й принадлежи. Тя изработва методика на подготовка за себе си и кучетата и започва да тренира 7 дни в седмицата, 12 месеца в годината.

Човек трябва да бъде в идеална форма, за да устои на подобно съревнование. В зависимост от условията, то продължава между 9 и 20 дни. Управлението на шейната и кучетата изисква сила, издръжливост, координация и умение. Болките в мускулите и ставите бързо стават непосилни. Спането е час-два на денонощие. Методът на подготовка на Сюзън включва безкрайни кросове през тежки терени, колоездене и вдигане на тежести. Има ли сняг, тя прави и пробези с шейната от около 100 км на ден.

Когато най-после се включва в „Айдитарод“, Бутчър е посрещната с насмешка и пренебрежение от мъжете спасители. От година на година обаче, тя става все по-опасна за съперниците, завършвайки неизменно в първите 10. Усещайки заплаха за хегемонията си, мъжете правят коалиция и градят стратегията си така, че младата жена да загуби. И въпреки това в един мартенски ден Сюзън най-после е начело, с часове пред останалите – на път към победата.

За нещастие, това е същият ден, в който се срещнахме с нея за първи път – денят, в който лосът нападна Сюзън и кучетата й. Тя оцеля, но две от любимите й хрътки бяха убити, а още 13 сериозно наранени. Това е единственият път, когато Бутчър не успява да завърши състезанието. Любовта към кучетата й е пословична. Тя гледа на тях като на част от себе си. Имало е случаи, в които е тичала пред тях, за да ги изведе от виелица, друг път те са спасявали живота й. Веднъж шейната й пропада в ледено езеро и двете водещи кучета Гранит и Толстой я измъкват от него.

На следващата година след инцидента с кучетата Сюзън смазва цялата конкуренция и печели състезанието с рекордно време. „Случайност!”, „Късмет!”, тръбяха останалите участници. „Така ли?”, закани им се сърцатата жена, и победи и на следващата година, и на по-следващата.

До ден днешен никой не е печелил „Айдитарод” три пъти поред. Бутчър спечели и четвърти път и само загрижеността за здравето на изтощените кучета, й попречи да бие още веднъж. Усмихната и скромна, тя бързо се превърна в медийна сензация, любимка на феновете и вдъхновение за милиони момичета. Цяла Аляска бе залята от фланелки, на които пишеше: „Аляска: където мъжете са истински мъже, а жените печелят „Айдитарод!”

Някой беше попитал Сюзън, не й ли се иска понякога да се откаже по време на състезание. „Откаже? – отвърна тя. – Тази дума или не присъства в речника ми, или съм я изтрила от него.” Едно от нещата, които са движели Сюзън, бе обичта й към Аляска и нейната сурова красота. Тя често говореше в някакъв поетичен транс за неземните пейзажи, за кристалите във въздуха и бляскавите глетчери. Сред незабравимите й преживявания беше надбягването в ясна нощ, под звездите и завесата на Северното сияние. Любимото й място по маршрута се нарича Олд уомън пойнт, където замръзнала река се рови в ждрелото на прелестна планина и гледката е зашеметяваща.

Бутчър прекрати кариерата си, когато реши да създаде семейство, но продължи да се грижи за кучета и да участва в организацията на състезанието. Преди две години се оказа, че има една от най-тежките форми на левкемия. Лекарите направиха всичко, което бе по силите им, но в крайна сметка тази изключителна жена изгуби последното си голямо състезание и ни напусна на 5 август.

Съпругът й Дейвид Монсън написа следното послание до нейните почитатели в деня на смъртта й: „Сюзън си отиде днес в 3:25 следобед. Тази нощ взех дъщерите ни Текла (10 г.) и Чизана (5) и се качихме на ферибота за остров Бейнбридж. Измъкнахме се тихо от хаоса на града, за да отидем до едно от красивите места, които тя толкова обичаше. Текла си бе сложила огърлицата на майка си, а Чизана носеше пръстените й. Седнахме безмълвно на самия бряг и погледнахме нагоре. Небето бе една експлозия от звезди. Попитах Чизана коя звезда е майка й. Тя седна в скута ми, след което дълго и внимателно се вгледа в небето. Най-накрая посочи с пръстче и каза: „Ето я! Там! Но не се притеснявай – тя не е сама.” „Така е, Чизана, но и ние не сме. Тя ще ни показва пътя отдалеч.”

Миналата седмица, докато България празнуваше националния си празник, Аляска обяви събота, 3 март, за ден на Сюзън Бутчър. Голямо признание за една голяма жена в света на мъжете. Съпругът и двете й дъщери откриха церемониално голямото състезание, а в очите на много от мъжете, които дълго се опитваха да я победят, блестяха сълзи.

Хилядолетия наред в нашия свят нямаше място за жени като Сюзън. Стереотипи и мъжки шовинизъм отричаха нейното съществуване. Искаха да я изпратят завинаги в кухнята, да я направят кукла и домакиня, да я лишат от амбиции и право на собствена съдба.

С години силната, равна на мъжете жена бе окарикатурявана и лишавана изкуствено от сексапил. Но нещата най-после се променят. Идва ново хилядолетие. Нови нрави. Няма нищо невъзможно, щом дори „Айдитарод” може да бъде спечелен от жена. Жена е начело на Германия. Днес е 8 март и е време да поздравим майките, дъщерите, сестрите и съпругите си. Днес празнуваме нежността, женствеността и красотата, но „сила” също е в женски род.

”Айдитарод” стартира в събота. Точно в този момент 82 отбора препускат през голямата бяла пустош, а някъде там до Олд уомън пойнт, където замръзнала река се рови в ждрелото на прелестна планина и гледката е зашеметяваща, вятърът вие по мъжки, хвърля сняг и се опитва да заличи следите от шейната и кучетата на Сюзън. Напразно…

Честит Осми Март!

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Цвете от прежда

Прекрасно предложение от нашите приятели „От нищо нещо„:

Направих това цвете като алтернатива на хилядите откъснати цветя, които утре, на 08.03., ще бъдат подарени на майки, баби, приятелки, колежки, любими жени. Харесвам много цветята във всякакви форми, откъснатото и увяхващо цвете ме натъжава, а пластмасовите изкуствени ме ужасяват. Затова това е един компромисен вариант, като разбира се, най-добре е да подарите живо цвете в саксия :)

Необходими материали:

прежда – зелена и лилава (всякакъв друг цвят, който изберете за розата)
дървено шишче
ножица
лепило
кука
игла за шиене

Изплитане на розата:
Направете синджир на една кука с размер 30 см. за малко цвете, 50 за голямо. Броят на бримките няма значение. След като синджира е готов, пропуснете първата бримка и във втората изплетете 1 бримка нисък пълнеж, 3 бримки синджир, избройте 2 бримки и в третата отново нисък пълнеж, 3 бримки синджир и така се повтаря до края. Ако накрая са ви останали неточен брой бримки за тази последователност, просто завършете със синджир в последната бримка. Завъртете плетката и започнете да плетете на опаковата страна. От предния ред са се получили дупки и сте завършили със синджир. Изплетете 3 бримки висок пълнеж в първата дупка, след това 3 бримки синджир, завършете със спяща бримка, отново в дупката. Продължете нататък, както следва:
1 бр. спяща бримка
3 бр. висок пълнеж
3 бр. синджир
1 бр. спяща бримка
И така до края на реда.
Ако не сте разбрали нищо от обясненията, тук може да видите нагледно как се плете този тип цвете. Накрая плетката се навива в кръг и се зашива.

Сглобяване:
Взимаме едно дървено шишче и намазваме острата му част с лепило, след това нанизваме бъдещата дръжка в центъра на цветето. Ако са ни останали висящи кончета, може да ги увием около дръжката и след това със зелена прежда започваме да навиваме, като започваме от горната част надолу. След като стигнем до долу, връщаме се нагоре и правим втори пласт. В основата на цветето направете по-дебел пласт. Отрежете конеца, вденете го на игла и с иглата зашийте края на преждата, така по-трудно би се разплела дръжката.

Цветето е готово!

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Кукерският празник „Песпонеделник” в с. Широка лъка

През първата неделя на месец март в родопското село Широка лъка кукерите излизат да прогонят и „разчистят” лошите духове преди настъпването на пролетта. Тази година и аз можах да изпитам рядко красивата емоция да видя танците на близо 400 кукера.

Ако кукер те срещне или „нападне” през тези дни, няма да се отървеш от здраве през цялата година, чак до следващата пролет. Обикновено кукерите са млади мъже и момчета, чиито костюми, заедно с маските и звънците, тежат над 20 килограма. Наследяват ги от бащите и дядовците си. Широколъшките кукери се наричат още „песяци”, а празникът – „Песпонеделник” и за първи път се провежда през 1977г. Според народните вярвания лошият дух, наричан „бяс”, се вселява в кучетата или песовете. По време на танца си, кукерите изобразяват сцени от човешкия живот – от раждането през работата до смъртта на човек.

Кукерските игри в България се провеждат по различно време в различните краища на страната, в периода от края на зимата до началото на пролетта. Смята се, че те водят началото си от древногръцките Дионисиеви празници. Участниците в тях, подобно на нашите кукери, са се обличали в кожи, накачени със звънци и маски.

Posted in За Духа и Душата | Tagged | Коментарите са изключени