Tag Archives: празници


Родината като тревога и надежда

Дойде ли 03.03., почистваме праха от златните книги на Ботев и Вазов и си мълвим заучените цитати: „Българийо, за тебе те умряха…“, „пътят е страшен, но славен…“, „българин да се наричам…“, „тоз’, който падне в бой за свобода, той не умира“. Тежки думи, в които малка част от днешните българи се припознават. Думи, чието съдържание, е откраднато отдавна.

Ще чуем може би звънкия глас на някое дете, останало без дъх, да рецитира тези стихове в мартенския студ. Но на него му е простено, то още не знае какво говори. Аз също не съм сред хората, които се откриват в стиховете на поетите по-горе. Смърт в името на родината? Да измина страшен път заради слава? Да се боря заради едната чест на свободна личност? Точно аз ли ще оправя света и спася България от лошите? Животът е хубав, нека го живеем без да се натоварваме със странични терзания. Това най-често си казваме ние, наследниците на падналите в борбата за свобода.

Питам се какво е движило всичките онези бойни хора – хайдути, четници, бунтовници, войници – да тръгнат към сигурна смърт. Идеалистичният отговор би бил: как какво?! Съзнанието за дълг и любовта към род и родина. А реалистичният ще е: времената са били такива – неволята сама е слагала пушките в ръцете на хората. И дори всичко изброено да е вярно в смисъла си на мотивираща сила, то не струва нищо без надежда, без надежда и вяра в промяната. Каква смислена саможертва ще направя само от любов и дълг, ако нямам надежда и вяра, че ще предизвикам действие, не, дори още по-малко – вяра, че ще предизвикам мисъл за действие?

Надежда и вяра аз имам. Може да не тръгнем да умираме за България, да не се вдигнем на революция със сопите, да избягваме „страшните, но славни пътища“. Но докато носим България в себе си като надежда и вяра, сме достойно свързани със загиналите герои в борбата за свобода. Защо „достойно свързани“, ако в действителност не ни стиска да се посветим и впуснем във велики дела с неясен край в името на родината? Защото този, който се надява и вярва, винаги е готов да опита. Може да е някакъв съвсем малък, невидим на пръв поглед опит, но пак е опит за промяна. Ако вярвам, няма да пропусна възможност да пробвам.  А ако заедно с мен се пробват още няколко стотици души, ето ти една малка местна промяна. Далеч съм от образа на родината като „гордост“, „първа радост“, „чест“ и „една достойна“ на света. Мисля България като тревога, която ме предизвиква да се надявам, опитвайки се да променя. Честит национален празник!

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Честита Баба Марта!

Честита Баба Марта, приятели!

Където и да сме, каквото и да правим, ние българите на днешния ден не забравяме да закичим децата си, себе си, домашните си любимци, къщите и колите си с мартенички. Не забравяме да се поздравяваме, радваме се на идващата пролет, на красивите цветя и на свежият въздух навън… Сърцата и душите ни се отпускат след дългата зима и започваме да се оглеждаме за щъркели и лястовички в небето.

Вплетените едни в други бели и червени нишки са символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а в червения – топлотата, на приятелството и взаимната обич. Красиво, нали?

 

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Международен ден на редките болести – 29 Февруари

Днес, 29-ти февруари, е  Международният ден на хората с редки болести. Както тази дата идва веднъж на четири години, така и болните от рядка болест са един на две хиляди човека. Но те са тук и ги има!

В България тази година вече се провеждат или предстои да се проведат редица благотворителни инициативи по повод 29-ти февруари. Организатор е Националният алианс на хората с редки болести в България (НАХРБ) и включените в него пациентски организации и сдружения. А мотото на празника е „Редки, но силни заедно”.

Запознайте се с инициативите тук и се включете в тези, които не са отминали, защото  децата го заслужават!

 

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Мартеници бели и червени, шарени, засмени

Автор: От нищо нещо

Снимка: balsamhill.com

Чудесен празник е Баба Марта! Малки и големи се накичват в закачливи бяло-червени цветове, като че ли има повече усмивки и радост, слънчицето си проправя все повече път през пелената от облаци, денят е по-дълъг, по-топъл и все по-осезаемо се вижда вече края на зимата и началото на пролетта. Хората стават по-оптимистични, заражда се повече надежда за здраве, късмет и благодат. И няма нищо по-хубаво от това на този празник да подариш мартеничка, направена с мисъл за получателя си, да вплетеш в нея любовта си, добрите помисли, магията на създаването. Може да е най-обикновена, достатъчно е да усучем само бяла и червена прежда, но в нея ще има магия и добротворство – нещо, което го няма зад надписа Made in China.

Тази година мартеничките, които приготвям за близки и приятели, изплетох на една кука. С благодарност на Веси и Дени от Ателието на феите, които ме научиха да плета и сега успявам да вложа наученото от тях на практика. Традиционната мартеница е естествено в бяло и червено, но в някои краища на България са се вплитали и други цветове за здраве, плодородие, късмет и против уроки. Повече за символиката и традицията на мартениците, може да надзърнете какво ни разказа Соня от Етнографския музей в Пловдив ето тук.

Шарена гривна

Изплита се синджир от 15-20 бримки, в зависимост от размера на китката и дебелината на преждата, с бяла и червена прежда – може предварително да я усучете или да плетете заедно с двата цвята. След това наоколо се обикаля с нисък пълнеж с друг избран цвят. Не забравяйте да оставите в двата края около 5 см. за връзване.

Гривна с цвете

Изплита се на две куки правоъгълно парче и се зашиват двата края. Как се плетат бялото и червеното цвете може да видите в това клипче. Зашиват се двете цветенца едно за друго, като в средата се слага мънисто, перличка или друго цветенце.

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

Ръкавица за двама

Преди известно време, на една зимна разходка из планината, дойде и една двойка, които носеха със себе си три собственоръчно изплетени ръкавици – по една за всеки един от тях и една обща под формата на сърце, в която влюбена двойка може заедно да си държи ръцете. Творческият гений определено няма край, особено когато става дума за Любов и Светлина, както на деня на Свети Валентин. Когато попитах момичето как й е дошло хрумването да изплете такава ръкавица, тя отговори, че хванатите ръце на влюбените и без това приличат на сърце …

Да, точно такава форма се получава. И то не само при самите длани, но и наблюдавайки целите тела на двойката, хваната за ръце. Какъв прекрасен външен израз на най-хубавото чувство – Любовта.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Колко много празници!

Запален валентински фенер, направен от децата ми и от мен

Днешният 14-ти февруари 2012 обединява толкова много празници…

Според календара на българската православна църква  честваме Успение на Свети Кирил Славянобългарски, по стар стил Трифон Зарезан – лозе, вино, здраве, пролет, живот!

Според католическия календар честваме Свети Валентин – любов, червени сърца, плюшени играчки, топли чувства и приятни изненади!

А според административната страница на ОМ празнуваме излизането на хилядната (!) ни публикация, т.е. точно тази – устрем,  партньорство, успех, приятели, положителна общност!

 

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

Възкресенски маратон 2012

Варненската литературна школа за ученици провежда за седми пореден път издание на проекта си без край Маратон за доброто. Тази година събитието се нарича Възкресенски маратон 2012 и се състои от писане на приказки за доброто от деца и ученици, а „разумната съпричастност на семействата и на учителите се поощрява.“:) Идеята е в продължение на девет седмици от Трифоновден до Великден всяка седмица децата да пишат по една приказка по предварително обявена тема. Сред темите са „мощта на думите, радостта от истината, грижата освен за тялото и за душата, почитта към родителите, щастието да даваш, обичта към себе си и към другия“…

Според организаторите, това ще доведе до развиване на умения за разпознаване на доброто и злото, грижливо и целенасочено развитие на способността за творчество,
сътворяване на продължителен празник за духа, душата и сърцето… Дългият период  на проекта пък ще възпитава у малчуганите маратонските умения за продължителна, всеотдайна и успешна работа по модел и според правила.

И всичко това с цел утвърждаване на творенето за доброто като автентично човешко щастие и особено с цел сътворяване на празник за духа, душата и сърцето. Прекрасно, нали?

Може би най-прекрасното е замисленият край на проекта – награждаване на лауреатите и посрещане на големия празник Възкресение заедно с хората в с. Дъбовик (Добричко), съчетано с месене, печене и ядене на козунаци и бой с яйца от щастливи селски кокошки….:)

Погледнете подробностите тук и започвайте – творете и добро правете!

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Обичам те и…

Нашите приятели от Усмивка – щастието като път и Моят цвят организират по случай предстоящия Ден на влюбените един много хубав конкурс. Задачата е съвсем простичка – да довършите изречението „Обичам те и…“ Конкурсът започна едва преди няколко дена, а вече има вдъхновяващи, искрени, а и забавни отговори. Далите 14-те най-добри отговора (макар да съм убедена, че всички ще са изключително добри), ще получат като награда цветен анализ за тях или за близък човек от Моят цвят. Благодарение на него ще разберете кой цвят е най-подходящ за вас, а Мира не веднъж е разказвала за ОМ колко е важно влиянието на цветовете в живота ни.

Празникът наближава, затова заредете се с много усмивки и цветно настроение и участвайте!

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

Неделята

НеДелята, денят без дела, в който се счита, че не трябва да вършим нищо. Празничният ден, в който трябва да почувстваме празнотата. Неделята, денят на почивка и спокойствие, който очакваме с нетърпение и който после проклинаме толкова много. Особено в Германия неделята е изпълнена с такова спокойствие, че човек има чувството, че е последният останал човек на земята и че нищо не се случва. Мигове, в които може да се усети защо Норбеков казва, че спокойствието води единствено и само към вечното спокойствие.

Спокойствието може да умори (временна умора или край, завършек) човек, така,  както може и да му даде да си почине. Всъщност, какво означава да си почиваме? Почивам не случайно има две значения – временна почивка и постоянна почивка ;) Почивам, уморя, спокойствие, празник… – нима всички тези думи, които уж са хубави не означават едно – неизбежния край, свършека? Да, сигурно защото всеки един край е и ново начало.

Може би страхът от неделята, от безкрайния покой, ни плаши и затова дори точно в неделя се чувстваме по-зле, по-неприятно и в нас се създава едно безкрайно напрежение и тежест. И затова, въпреки че трябва да си почиваме, ние скачаме да се срещаме с приятели, спортуваме, вършим къщна работа, отдаваме се на хобитата си, само и само за да сме заети, за да не сме недейни, да не сме в неделята. Изпитвали ли сте го и Вие така?

Но неделята може да протече и по друг начин. Ако обърнем нещата. Ние можем да продължим да сме физически, умствено и емоционално дейни, но в същото време можем да сме и в душевен мир. Именно мир е думата, която ни дава необходимата ни тишина и пълнота в празнотата. Мирът е странно нещо. В него не се случва нищо, като че ли той е пълно бездействие. И е. И в същото време „мир“ означава и „свят“. В мирът се съдържа целия свят. Изглежда мирът е и нищо и всичко едновременно. Мирът е свят. А „свят“ има също две значения. Свят е вътрешния ни мир в неделя, независимо от външните ни действия.

И точно в този мир, в тази святост на неДелята е нейната истинска същност. И точно такава беше последната ми неделя. Колко е прекрасно да се изживее неделята без да трябва да се изживее свършека. Колко е прекрасно, когато прераждането и възвисяването, раждането ни за новата седмица, стане в мир и святост и ни зареди с нови сили за действия.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

21 януари – Бабинден

Бабинден 2012 в с.Смилец. Сн. http://sedmicata.net/

Днес – 21 януари – в България се празнува един традиционен празник – Бабинден.  Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

В по-съвременен вариант ролята на баба се изпълнява от акушерка, заедно с една ново навлязла в живота ни професия – тази на дулата.

Думата „дула“ идва от древногръцки и означава „жена, която служи“. В наши дни тази дума се използва, за да представи квалифициран и опитен професионалист, който осигурява информация, непрекъсната физическа и емоционална подкрепа на майката преди, по време на раждането и непосредствено след него. Проучванията показват, че когато дула присъства на раждане, то е по-кратко, с по-малко усложнения, а бебетата са по-здрави и кърменето се получава по-лесно. Научете повече на официалната страница на Асоциация на българските дули.

А, освен това, днес е и Ден на прегръдката!

Прегръщаме Ви, честит празник!

 

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени